Отново от нулата
Отново от нулата
Животът ни поднася изненади, дори когато си мислим че тече спокойно, еднотипно, ритмично, почти като почивка! Той е хитър, все иска да ни научи на нещо и хоп, ето ти новост, ето ти предизвикателство, ето ти нещо, което да те извади от покоя, че да не заспиш!
Дали сме го искали?
Дали сме го очаквали?
Дали ни харесва?
Уви не всякога! Иначе каква изненада ще е, какво предизвикателство ще е… а харесването, пък, е съвсем друга работа. Но точно оттам ще тръгна!
Много хубаво е да мечтаем за промяна. Едно романтично, идеално, красиво, пък от успешно по-успешно… Нали така изглежда в книгите, във филмите, в чуждите животи. Сега всички се надпреварват да покажат как се успява в стремежа си да успеят. Да, ама някой наистина успяват, а други не. И тези, другите, страдат, чудят се, не разбират. Решават, че не стават, че са каръци, че нещо им има или че са обречени някак, че някой друг е причината за неуспеха им и какво ли още не. А причината може да е много, много различна и дори да им я покажат да не могат да я разберат. Все пак, като моя публика, търсеща в света на причинно-следствените връзки в по-дълбокото, вярвам, че онова, което сега ще споделя с вас, е не просто интересно, но и разбираемо, а и можете да използвате за отправна точка на разглеждане на собствените си търсения и открития.
Какво научих
„Отново от нулата“ е фразата, която блесна в ума ми насред една великолепна изложба.
Явно в отговор на моите силни вълнения от тръгване в нова територия на професионална изява и развитие. Толкова силни, макар и някак приятни, че са явно неадекватни на ситуацията. Естествено за мен, се включва изследване, за да постигна нужния ми баланс. За да съм ефективна в делата си. Това изследване е в полуавтоматичен режим, фоново.
Съзерцавайки и радвайки се на изложбата, душицата ми се отпусна, мина в друг режим и тялото ми. Животът се върна в обръщение и точно заради това, ярката смяна на преживяване и обстановка, отговорът изведнъж се прояви! Хем точна формулировка на проблема ми, хем и развръзка за решаването му. Какво по-хубаво!?
Какво се оказа
„Отново от нулата“ бе ключът към онзи момент в миналото на предците ми, когато са бягали от земя на робство към земя на свобода, после обратно. После на едно село, следващо, следващо… докато се установят и пуснат отново корени. Започвали са все от нулата с надеждата, че душата им ще е свободна. Че няма кой да я тъпче и издевателства над свободната ѝ изява на родна земя. Че имот се оставя, но душата е една и жадна да сътворява. Не да се бие и руши. Жадна да сее и жъне, да бере плод, да отглежда челяд, да вае красота, да люби…
Но мъката да оставиш изграденото, родното, любимото и тръгнеш с една каруца деца, няколко фиданки и някаква жива стока и храна за неизвестно колко дълъг път, в неизвестни земи, при неизвестни хора… Страшно е, нали? И се помни тази мъка, страх, умора, тревоги в едно с надеждата, упованието в Бога, тръпката за живот. Всичко това се сплита в общо и многостранно преживяване и се запечатва в кръвта на рода, такава е силата му! Остава там и скрито диктува живота и на следващи от поколението.
Докато не бъде разпознато, извадено на яве и почетено с благодарност.
Благодаря ви! Моите кахъри са бледа сянка на вашите, но силата, която сега идва, също ми е от вас.
Дарина Гаврилова, вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика