Ревност

Ревност

Ревност

първа част

Започвам с кратко въвеждане на нова клиентка, която има книгата за ТЕС от Иван Петърнишки и я е чела, но… до там!

Преминаваме по същество.

Проблемът е „раздразнение към майката“. Това ми е може би най-големия проблем. Тя има изключително много комплекси. Страхове. Макар да изглежда добре, да е изключително умна и да няма нещо, което да не ѝ се отдава, просто се е стъпкала и се е самоунищожила във времето и фактически… А със сестра ми, от пубертета насам сме ѝ майки, вместо тя да ни е майка. Не сме имали опората ѝ на майка. (Тя до сега имаше два опита за самоубийство, заради някакви нейни психични отклонения… така…) И тъй като ни е предала, разбира се, нейните комплекси и страхове, то е неизбежно, някакви такива: насаждане на омраза към мъжете, ревност, как  мъжете едва ли не трябва винаги да изневеряват, трябва да не са ти верни, да не ти помагат…Някаква такава ѝ е на нея гледната точка. Това се е насадило и на нас и фактически, човек се дразни на някакви черти, които вижда в другия. Някакви свои черти, които вижда в другия! Това е   изключително голямо раздразнение от нея! Всъщност съм придобила някаква такава огромна ревност. Значи изпитвам ревност към партньора си без да има защо! Буквално без да има защо, при положение, че изглеждам добре, и аз съм човек със способности, възможности, всеотдайна съм,… Видя ли жена около моя мъж и полудявам без да има защо! А човека буквално нищо не прави и се държи съвсем нормално. Нито флиртува, нито нищо! И това ме разяжда, защото понякога изпадам (понеже съм с две деца, явно хормоните ми се бъркат) и изпадам в някакви състояния „кофти”, които… Вдигам му скандали за нещо, за което човека не е виновен. И така! (Преди два месеца родих второто ни дете.)

И другото – неуверена съм в себе си въпреки, че виждам, че изглеждам добре, че съм умна, имам някакъв потенциал – в крайна сметка човек трябва да си дава оценка! Страх ме е да правя някакви неща, някакви стъпки, от страх да не се проваля. Не поемам, не предприемам, въпреки многото си идеи, въпреки комбинативния ум, който притежавам. И така!

И дъщеря ми, голямата, има „гъша кожа”.Т.е. има някакви кожни проблеми, които знам, че са вътрешни. И дори да не са вътрешни, знам, че аз по някакъв начин съм ѝ ги предала. Като чета и знам причината и се чувствам гузна, защото аз самата не успявам да се справя с това.  Нали до седмата година децата малко повече се влияят от емоциите на майката. Та си мисля, че това с кожата е нещо като „раздразнението ми към самата мен, раздразнението към майка ми, към това, че не мога да се контролирам.

Аз съм маниачка на тема контрол! Трябва всичко да ми е подредено, да контролирам, да знам какво се случва, аз сама да правя нещата. Претоварвам се. Падам психически. Рухвам. Чувствам се безпомощна.  И ставам на ново и пак така! Изхабявам се, пък имам две деца и искам, нали…

Осъзнавам си просто напълно проблемите! Имам и още проблеми, но си мисля, че това е най- належащото. С три думи това е!

И допълва:

Не съм някакъв лош човек,  не съм обаче и добър човек. Не съм от тези дето ще помагат на всеки безвъзмездно и така нататък. Нормален човек с всички негативи, които си носи една личност. Нито добра, нито лоша.

След това излияние от явно дълго таени и набрали скорост и напрежение вълнения, Х. доуточняваме някой подробности и нюанси. После започваме с практическта част.

Х. тупка и се натъжава, защото, както обичайно стартираме от най-силно изявената емоция, а тя е силно жива и прясна, точно от вчерашния ѝ ден. Освен това е толкова заредена, че ѝ пречи да работи по проблемите, които предварително си беше подготвила. Това малко измества основната тема, но се оказа, че пак е свързано и с нея – ревността. Процесът ѝ се удава лесно и бързо навлиза в дълбочина. Няма съпротиви към него, а това допълнително улеснява напредъка ѝ.

Подсъзнанието ѝ ни отваря врата от вчерашната „истерия от изнемога” към случка от детството ѝ, когато е само на 3-4 г. и точно е изтървала касетофона на татко. Объркването ѝ там е същото като от вчерашната ситуация.  Работим с тази случка от детството ѝ, когато се е почувствала и наранена, и отритната, освен объркана.

Чудя се защо трябва такова отношение, заради един касетофон!? Искам да кажа на баща ми, че не е нарочно. Не смятам, че съм заслужила този ритник, защото те обичам. (А той не е истинския ми баща, допълва сегашната Х.) Няма нужда от критиките, те ме правят неуверена. Чувствам се зле, неоправдана, обидена, отхвърлена.

Х. плаче и казва:

Искам мама да дойде и да ме гушне.

Виждаме как мама отива и гушва малката Х.при което тя вече е:

Спокойна. Мама ми казва да не се притеснявам и, че тати не е искал да ме ритне. А аз и казвам, че я обичам.

Когато малката Х. се е успокоила малко заявява:

Искам тати да ми се извини. Да разбере как се чувствам!

В следващия момент тя получава това от татко си:

Извинявай, бях изнервен, не съм искал да направя така, не съм искал да те критикувам по този начин!

Получила извинение от татко Х. е щастлива и иска да му каже:

Обичам те. Прощавам ти.

Малката Х. се чувства:

По-светла и по-добра. Доволна и щастлива от развитието на ситуацията.

Това коренно променя спомена ѝ за вчерашната история.

Харесва ми! Спокойна съм, като дебил.

Усмихва се и весело заявява, колко спокойна се  чувства и сега. Изненадана е от въздействието на техниката която ползваме и пита:

Възможно ли е това!?

Е, явно е възможно, за това е славата на тези техники!

Имаш ли усещане за ревност сега?

Не! Дебил!

Има ли го усещането за желание за контрол?

Сега не, но…

Останало е нещо, което заслужава внимание. То ни отвежда в случка назад във времето.

В моменти на безпаричие губя контрол. Като дойдох в София. Беше ме страх. Сестра ми беше тук. Имахме трудни моменти, в които едва оцеляхме. Бях на 20.

Вечерта. Нямаме пари, понеже сме решили да сме еманципирани и не взимаме от нашите. Квартира – гадна и мизерна. Със сестра ми сме и ядем сухари, мухлясали, за да ядем.  Работим за малко пари.

Потупваме с емоциите в този спомен. С всички вълнения запечатани в него.

Чудя се дали да остана или да се върна и продължа семейния бизнес. Объркана съм.

Младата Х. се успокоява, въпреки осъзнаването, че още е объркана и има нужда да контролира нещата. За това тупкаме още.

Малко по-късно, освободена от всичко  Х. вижда как:

Се чувствам силна, много силна! Щастлива, спокойна! Много е хубаво! Имаме подкрепата  една от друга със сестра ми. Не се караме. Не искаме да се отказваме. Казвам ѝ че винаги ще се подкрепяме и ще си помагаме. Преливам светлина към нея и сега и двете сме по-силни и продължаваме напред. Казвам ѝ, че вярвам в нея. Продължаваме напред!

 

Сега има ли усещане за глад и безпаричие?

Не! Щом сме двете сме по-силни от всичко! От нас зависи да успеем.

Много е добре!

Х. грее озарена от новото си състояние, освободено от тегобите на миналото. Погледът ѝ е свободен да гледа напред, с преливащо от енергия и здраво самочувствие същество. Разбира, че:

Няма нужда да се притеснявам за каквото и да било. Супер!

Сега вярно ли е „Аз съм маниачка на тема контрол”?

Колкото трябва.

Сега вярно ли е „Аз се претоварвам и падам психически”?

Не супер вярно!

Вярно ли е „Не предприема стъпки” сега?

Не, не е вярно!

А „Страх ме е да не се проваля” има ли го?

Мъничко.

„Неуверена съм в себе си” има ли?

Малко.

Вярно ли е „Ако видя жена близо до мъжа си полудявам!”?

Има го. Съвсем малко.

Ревнувам?

Ъъъъ… Не!

Което ми подсказва, че има какво още да се направи по темата „ревност“!

Чувствам се добре. Спокойна съм. Все едно камък е паднал от душата ми.

Много интересно! Направо невероятно!

Коментира Х. процеса.

Толкова успяваме само за час, но може ли да предположите, какво ми каза на следващата ни среща за потупване Х.!? Дори аз се изненадах!

Знаеш ли какво ми беше? 7-8 години чистех тоалетната по няколко пъти на ден, като полудяла, и пак не сядах на нея! А сега (след сесията) сядам ей-така – без да се усетя! И си викам „Леле, аз какво правя, седнала съм на тоалетната”?! Което за мен е МНОГО!

На доста ситуации реагирам със смях. Дебилитет!

Хили се с искрена веселост Х.

Да, изпадам пак в някакви ситуации и състояния с лека агресия и раздразнителност, но съм доста, доста по-добре.

Преди явно се бях пренапрегнала покрай второто дете и бях почнала буквално да излизвам всичко от горе до долу в нас – преди гости, след гости, без гости…Намирах си неща за чистене, малоумна работа, защото ми е достатъчно чисто. Вкъщи ми е перфектно! А сега си посрещам гости и не ми дреме изобщо! И се хиля – странно е! Но ми харесва, приятно е. Аз не съм робот, че да мога всичко да върша!

Другото е, че искам още да работим за ревността… По-добре съм, не е болезнено, а преди не можех да се контролирам, но…

За това и следващия разказ, ще е продължение на този, от втората ни сесия с Х.

Междувременно, се оказа, че Х. е предприела първи стъпки към уреждане на собствен бизнес и търчи неуморно по институции и делови срещи.

Ентусиазирахте ли се? Аз се усмихвам, като пиша и си припомням този процес. Много ми е мило, като знам как към днешна дата се чувства и живее Х. Ех, чудеса!

Запазете и вашия час за осъществяване на по-доброто си бъдеще, като позвъните още тук и сега на 0889522879, за индивидуална консултация с мен –

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

А за да не изпуснете следващата част от разказа, пък и всеки нов и интересен случай от практиката ми, абонирайте се за получаване на бюлетин от полето за регистрация по-долу в ляво.

До скоро!

Още интересни лични преживявания от консултациите на клиентите ми, може да съпреживеете като кликнете ТУК.

Видео материали от сесии-демонстрация на техниките, пред публика, може да гледате, като кликнете ТУК.

Информация за лична консултация може да почерпите като кликнете ТУК.

 

 


Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.