Самоблокирам се,

около това се завърта консултацията ми с техники от енергийната психология и новата ми клиентка. Уж усмихната до уши, но някак трепка цялата. Такова е първото ми впечатление от нея, когато идва при мен за  първи път. Ще я нарека Г.

Проблеми, проблеми, колкото щеш. Но най-вече сама съм си проблем. Чувството за самоблокирам се някак си… не знам как…

Питам я – по какво разбирате, че сте самоблокирана?

Ами слушайки другите, значи, всеки обвинява някого – този ме прецака, онзи ме прецака. Аз, някак си, не се чувствам прецакана от някой отвън, а чувствам, че имам някакъв потенциал, с който мога да се справям малко по-добре, но простоооо…ъ, не знам, някакви неща… Проблемът ми е, че живея още с някакви обиди от травми от ранна бебешка възраст. Колкото и да е странно, имам ясни спомени от четири годишна възраст, които мога да ги датирам даже. Не е просто защото си мисля, че съм била четири годишна. И предъвквам някакви стари глупости, които са много отдавна минало-заминало, но аз още си живея с тях и всичко ми се стоварва, стоварва, стоварва. Някак си – самозатрупвам се под камара тухли от миналото!  И някак си не мога да се освободя, да се разблокирам, така, и да тръгна. Знам, че мога, но не мога да си намеря копчето.

Който ползва техниките за емоционална свобода, знае, че оценяваме стойността на всяка една заявка за нещо негативно. Тук Г. скача на стойности от по 1000 в субективното си усещане, че и милиард, по скала от 0 до 10!

Знам усещането, което искам да постигна, но не знам дали ще мога да го обясня точно. Веднъж бяхме на Витоша и ни застигна буря. И от тази буря, просто се чувствах, като заредена с електричество – свободна, сякаш ще литна! Ето това усещане, веднъж ми се е случвало за последните 20 години, но много ми се ще пак да го постигна!

Така определя стремежа си Г. и допълва:

Безкрайно го искам, а сега, сякаш съм колабирала в себе си.

Май си отглеждам това усещане от ранна детска възраст, защото някак си винаги съм била самотна, никога не съм била „част от”. И си го отглеждам така, и с израстването то само се задълбочава, вместо да се разтоварва. Просто вместо да поумняваш, като възрастен, оглупяваш.

Може би защото винаги съм била прекалено самостоятелна от дете и тази самостоятелност ме е изключила от всичко останало и сега просто не мога да вляза във връзка с всичко останало.

Започваме с практиката доста весело.  Г. подхожда с голяма самоирония. С всяка крачка настъпва и трансформация. Усеща се не само като емоция, но и физически.

Ох, ръчичките ми вече леко изтръпват, и тук вече ми изтръпва – посочва зона в тялото си. Като зареждане е, въпросът е акумулатора да се зареди и да не изпуши.

Вече няма усещане за блокаж, само за умора. Сякаш си ходил, ходил, ходил, цял ден и сега има приятна умора.

Потупваме за справяне с умората и остава:

Сега вече се чувства само успокоение, сладко и приятно хладко, свобода, която е налична, но не се е настанила трайно. Изтръпване… тежест…

Продължаваме с подробностите, които ако не отработим, може да провалят постигнатото до тук.

Стигаме до усещането за подреденост, сигурност, удовлетворение, но остава усещане за  липса на онази свобода и лекота, които съществото на Г. жадува. Този път пречката е усещането за консервативност и множеството „трябва”. За това продължаваме с потупването.

Изтръпвам цялата чак до пръстите на краката, сякаш ток. О, много ток има да излиза от мен, сякаш имам и опашка и чак и от там излиза! – смее се. Чувствам се като идиот, който сам се смее.

След още малко потупване става

Може да съм идиот, но ми е много приятно да съм идиот сега.

Вече го няма усещането за „затрупана под камара от тухли“, но още малко е останало от усещането за самоблокирана и, че:

Някой отвън може пак да го провокира, Боя се, че ще го позволя.

Заради това продължаване с още доста смях, провокиран от невероятния и пъстър вътрешен свят на Г.  и потупване по ТЕС-точките.

Имам нужда от оправдание, за да не продължа. Имам страх напълно да махна блокировката –

е следващата съпротива в която се спъваме. Но нали за това съм аз в целия този процес, наречен консултация с енергийна психология, да подпомогна трудните моменти, справянето с „костеливите” страхове, особено страха от страха, на какъвто явно се натъкнахме.

Справяме се!

Сега летя!

Г. става все по-жизнерадостна и енергична. И ето, че се натъкваме на още добре укрити саботиращи спомени и убеждения залегнали в тях, като:

Данък обществено мнение.

Толкова често срещан данък, сред клиентите ми, който са  плащали години години наред.

Тук попадаме и на блокирания траур на Г. след смъртта на майка ѝ! Това означава, че към онзи момент, тя не е изразила емоциите си, не ги е изплакала, извикала или преживяла по какъвто и да е свободен начин. Останали са блокирани в нея. До този момент, в който ги докоснахме и те рукнаха.

Имах нужда да се разрева, а някак си не можех! Не съм ревала след смъртта на мама.

И сълзите обилно и едновременно щастливо се изливат, заедно с настъпващото облекчение. Заедно с това в нея се появява образ как с мама си седят и заедно си ближат сладоледа.

Ох, цялата изтръпвам, леко ми се вие свят! Сякаш съм тичала не маратон, но поне километър! Ааа!?

На следваща заплата пак ще дойда!

Много е приятно без данък обществено мнение!

Сега не съм колабирала в себе си, а се чувствам като захарен памук!

Има ли го сега усещането „Знам, че мога, но не си намирам копчето”?

Не ми трябва копче, аз просто мога! Дали ще го направя няма значение, но го мога!

„Винаги съм била самотна” – има ли го това сега?

Самотата е условие, което си поставям и да, пак ще си го поставям, но то няма да ме блокира така.

Е, аз предпочитам да не оставям недовършена работа, за това продължаваме още мъничко.  Защото се оказва, че:

Самотата е като нещо, което си нося в дамската чанта по навик.

Справяме се с този навик. Резултатът е още радост и смях в Г.

Чувствам се прекрасно! Това е, което трябва да е. Всякакво. Чувствам се свободна. Мога да съм свободна по всяко време, навсякъде, независимо от това как ме гледат!

Браво на мен, аз съм пич! Приемам да обичам себе си, приемам да мразя себе си, приемам се всякак и от тук нататък е така!

Изригва с целия си възторг Г. задъхана от собствения си изблик.

Имам нуждата да зареждам другите, толкова много енергия имам! Като щастливо розово извънземно с опашка, която весело се развява – това е израза на моето щастие.

Отново проверявам Г. как преживява и дали изобщо преживява първоначално заявените си проблемни усещания.

Вече не съм си проблем.

Разблокирана съм и някак не съм сама, заедно сме!

Спомените ми – там са, но са приятно наместени. Те са част от мен, като стари снимки, на които се хиля.

Отгоре ми няма нищо („да се стоварва върху мен”). Приятно е, спокойно ми е.

Тухли вече няма.

Контролът ми е … няма го. Просто се развявам в пълна свобода. В къщи, навън, навсякъде – пълна свобода!

Сякаш сега има някой който съм аз, и не съм аз, но сме заедно и сме на една вълна и дори когато аз съм тъпа, на него не му пука, а на мен пък не ми пука, че изглеждам като странно розово извънземно!

Човек определено има нужда да го подкрепят. Дори този някой да е измислено извънземно, което си е извадил от себе си.

Когато човек е свободен, той не позволява да му влияят отвън. Обикновено така се прави – има някаква форма обществено приета и ти я приемаш автоматично, „защото така се прави”. Сега съм свободна от това. Да!

Победоносно завършва с изводите си Г. А на мен не ми остава нищо друго освен да я поздравя и прегърна за добре свършената работа, упоритостта да се разбере със себе си и собствения си свят,  да го приеме такъв какъвто е, за да черпи, вместо да изразходва сила, от него. И както сами видяхте, силата е толкова много, че има да раздава щедро и пре-щедро.

Ако искате и вие да се свържете с енергията си по един здрав и животворящ начин, потърсете ме!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

Чувствайте се свободни да споделите този действителен случай от практиката ми, като кликнете от бутона за споделяне по-долу!

Още интересни лични преживявания от консултациите на клиентите ми, може да съпреживеете като кликнете ТУК.

Видео материали от сесии-демонстрация на техниките, пред публика, може да гледате, като кликнете ТУК.

Информация за лична консултация може да почерпите като кликнете ТУК.

До нови срещи, приятели!