Склерозата не прощава!

Притеснена жена на около 45 г. Р.– сесия с ТЕС – Техника за емоционална свобода.

Р. разказва:

Забравила съм фурната включена и тя е гряла цяла нощ!

Ето как се развива вълнението ѝ докато потупваме по правилата на ТЕС:

Губя си акъла! Поредното забравяне, толкова съм разсеяна. Толкова ме е страх! Свършено е с мен! Страх ме е, мъчно ми е, объркана съм… Така и леля Янка, ходеше из двора, говореше несвързано, пищеше като малко дете за някаква кифла. Беше толкова отнесена, чорлава, нещастна…”Склерозата не прощава!”- Чух някой възрастен да казва. ”Склерозата не прощава!”, ”Склерозата не прощава!”, ”Склерозата не прощава!”… Свършено е с мен, ужас, изгубих си акъла. Толкова ми е мъчно за нея, страх ме е, говори така странно, държи се странно, плаче сякаш е малко и нещастно момиченце (за тази кифла). Страх ме е за мен. Толкова е объркана и нещастна. Мъчно ми е за нея. „Склерозата на никого не прощава!” Обречена съм! Ужас!

Докато излива всичко това в неспирен поток, напрежението ѝ започва да намалява и мисълта ѝ да се прояснява вече освободена от бушуващия страх:

Ъм!? Че защо!? – Страх ме е от нея – от реакциите ѝ, от отнесеното ѝ и несвързано говорене, звука на скимтенето ѝ…

Хм! Вече всичко е наред. – Спомням си мига в който реших да не завъртя до край копчето за изключване – „Да видим какво ще стане” – сякаш друго мое аз.

Благодаря ти че ми отвори очите за това, благодаря ти че ме научи! – Виждам как се прегръщаме с моето аз, но толкова ме е страх! Страх ме е да успея.

Виждам сцена в която съм успяла и се разтрепервам – страх ме е! Страшно е да успееш, успяват добрите и умните хора, интелектуалците – тях ги малтретират, бутат в затворите и концлагерите, бият ги, подлагат ги на непосилен физически труд, изтезават ги, „разкатават им фамилията”…

Изниква спомен за чути разговори от времето на комунизма и сталинизма. Такъв ужас от представата за несправедливо отношение, такова възмущение, огромна мъка с идеята за „разкатаване на фамилията” .

Ами какво става с всички, с децата!? – Оставам сираче! Оставам сираче! Оставам сираче! Отново ужас – „свършено е с мен”!  Отнасям го към себе си – и двамата ми родители са творци, добри хора, значи мога да остана без тях…сираче.

Страх, мъка, възмущение… успокояване, освобождаване, лекота. Усмивка.

Пак сцената в която успявам – толкова добре се справям, с три различни проблема едновременно и се получава, как няма да ме харесат!?. Доволна съм, вътрешно уверена.

Фурна!? Изобщо не се стига до там, просто няма почва за случване на такова нещо.

Сесията приключва и Р. се чувства центрирана, спокойна и сякаш всичко винаги е било наред в живота ѝ.

Вие искате ли да освободите и вашето съзнание от потулени спомени и страхове?

Още интересни разкази от сесии с клиенти

Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

„Живот За На Пред На Ли!?“

jivnali.net

Консултации