Урок по публична изява, пореден за мен и дошъл в момен, който да ме изненада. Малко банален, но май така е с повечето уроци, а именно:
Ако от първия, втория, третия път не разбереш и не се справиш с някое предизвикателство, ще дойде еН-тия път, ще те заклещи и ще ти се наложи да се справиш!
Кое беше това предизвикателство и урок за мен ли?
Ооо, нещо в което се справях на порции през времето – урокът по публична изява.
В студентско време губех „ума и дума” до пълно мозъчно затъмнение от вълнение пред ученици на които трябваше да преподавам. Добре че само за секунди!
Когато заформихме БАРЕП с Мая Сидерова и Ирена Рельовска, ми се наложи да се изявя пред публика, вас, и да демонстрирам ТЕС и водя сесии на живо със случайни представители от публиката. Боже, как ми бумтеше сърцето и смръзваше кръвта във вените! Но никой не разбрал какво ми е отвътре… Брей, много добре!
Но дойде един ден, в който да участвам в ТВ предаване и по случайност не успели да се свържат с мен. Само от тази мисъл щях да умра бавно и мъчително от идеята мен да ме снимат с онези големите камери в ярко осветено студио и всички вперили поглед в мен. НЕ, в никакъв случай, не не и не! Нелогичен, безкраен и тих до бездихание ужас.
Разбира се доста работих със себе си при всеки повод по тази тема. Стигнах дотам, че с удоволствие да съм пред жива публика, да водя едновременно четирима случайни участници от публиката в техните ТЕС сесии, без грам притеснение или несигурност. Бях като риба в собствени води. Чудно усещане. Даже направих специална публична среща за демонстрация и практика на ТЕС по темата публична изява със заснети с камера, отново четирима случайни участници от дошлите с реални техни казуси и моментални резултати. Постигнахме, те тяхното, аз моето, преодоляване на поредния праг от притеснения.
После дойдоха покани за участия в национални радиостанции и ми бе много комфортно пред микрофона, сякаш цял живот мога да правя това.
Мина време и позабравих темата „изява пред публика”. Но съдбата почука на вратата ми, под формата на изненадващо телефонно позвъняване с покана за участие в телевизионно предаване където фокусът дълго ще е върху мен, ще имам да говоря, че и да изказвам собствени и професионални мнения, пак от национален ефир.
Помните ли – ярко осветено студио, вперени в мен камери, че и зрителски погледи и мнения.
Хъм, сетих се насред думнкането на сърцето в гърлото ми, да поискам отсрочка от няколко часа, за отговор. Не за друго, а за да си прибера сърцето на мястото му и спокойно и уверено да дам съгласието си. Знаех че предаването и телевизията са качествени и има смисъл.
Ооо, ето ти възможност веднъж завинаги да се справиш с това, мислех си, явно е време!
И стиснах зъби и се срещнах с безименния си УЖАС! Пък то, какво излезе от подсъзнанието!? Пак някакви „детски истории”! Детски детски, но страхът си е страх колкото и ирационален да е, колкото и опитен „врял и кипял” консултант да съм вече. Добре че сега много бързо се справих и почти веднага стигнах до необходимия емоционален обрат. Светна ми пред очите и ведро и напето казах бодро ДА на второто обаждане.
Пак имаше леки отклонения от обичайното ми поведение поради вълнение, когато вече поджождах към снимките, но любопитството и усещането за ново приключение,определено надделяха. Сега дори имам смелостта да ви поканя да видите резултата от този мой урок по пубична изява. Но моля, не ме съдете строго – хиля се неовладяно в началото, което също е признак на прекомерно вълнение, но после май нещата се получиха.
Да видим дали ще има още предизвикателства и след това, дали напълно съм се справила с това да се изявавам пред публика по най-различен начин!
NB! А-про-по, много ценно издание на предаването, особено с мнението на двамата младежи с увреждания по рождение, от гледна точка на енергийната психология. Каня ви да си сверите часовника на собствената ви ценностна система с тяхната.
До нови срещи където и да е това – в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?“, на улицата или в ефир!
Здравей, Дари. Писала си за ефекта от споделената сесия. Би ли ми обяснила повече.
Да, ще обясня, не само защото една съфорумка ме пита, но и защото правя различни групи за работа с Техниката за емоционална свобода, тренинги с колеги и хора учили техниките, които искат да развият знанията и уменията си в самостоятелната практика на ТЕС и Пренареждане на матрицата с ТЕС, и този въпрос винаги е актуален. Освен това, за да обясня на хората, до които достигат моите публикации и желаят да научат повече за енергийната психология, ползата от работата в група, когато имаме споделена сесия, но евентуално не са запознати с термините синергия, взаимни ползи и други, за които ще прочетете днес в тази публикация или друга моя публикация.
И така, ефектът в споделена сесия е заради т.н. синергия, където 1+1=3, обяснено най-кратко. Математически нелогично, това уравнение ни показва, че ефектът от съвместна работа е много повече от обичайно очакваното в самостоятелна работа. Получава се така, защото се оформя силно информационно/ морфично поле.
И така, събирането на няколко морфични полета (на участниците в споделена сесия) води до ефект все едно имаме увеличение под лупа. Енергията на всяко едно присъствие, мисъл, емоция, на всеки един участник в групова работа се обединява и сякаш сгъстява, а това я прави по-голяма, по-фокусирана и по-мощна. Ако има една водеща идея, това още повече усилва енергийния фокус и присъствие на идеята. Точно това е нещото, което подпомага много процеса и заради него ефектът от работа в група/ споделена сесия е много по-голям както за отделния участник, така и за всички участници.
И още нещо любопитно за тези морфични полета. Когато проблемът, върху който има фокус, се усилва е много по-лесно да се проумее, съответно освободи. Също, като да имате ясна цел. Представете си да искате да хванете риба с мрежа. Едно е да хвърляте мрежата на посоки и евентуално да имате късмета да хванете нещо, друго е да видите точно къде е рибата, да метнете точно там мрежата и да хванете точно тази риба, нали!? Същото се получава и с темата за работа в споделена сесия в група. Дори и да става дума само за двама, да речем аз и клиентcj в индивидуална консултация, това вече усилва полето и процесът е по-наситен, по-фокусиран и по-лесен, съответно по-резултатен, отколкото в самостоятелна работа. Но дори и да са просто две приятелки, които искат да работят заедно, пак е по-добре от сам, защото отстрани се виждат повече неща или по по-различен начин, има обратна връзка, а и се получава нещо като игра с топка – подаване-отиграване. Както и когато работим в голяма група. Имаме обща тема и всеки иска да се справи с нея, за да подобри живота си. Един ще сподели своя аспект по темата, втори неговия аспект по темата, трети, трети аспект по темата. Така темата бива обхваната от максимално много переспективи, съответно по-добре освободена от негативно съдържание. Това прави работата определено по-резултатна. Но! Дори и да няма обща за всички тема, самият факт, че са обединени морфичните полета на няколко човека, ги поставя в състояние на резонанс и когато някой работи по дадена тема важна за него, то всеки един, който има същата тема, независимо дали я осъзнава или не, получава ефект в посока справяне, само защото другия в групата е работил по темата и се е справил.
Винаги е много забавно, когато сме се събрали за „ТЕС-седянка“ например, с една водеща тема, и междувременно повечето или всички участници в групата, започнат да докладват още напълно еднакви или сродни проблеми, със сродни или напълно същите детайли до удивително еднакви подробности. Освен радост от откритието, че „я и ти като мен“, се усеща голяма съпричастност. Получава се едно много пълноценно сътрудничество, разбиране, взоимопомощ, и най-важното, справяне! Това е ясно забележимо в повечето случаи, при това или веднага, или по-нататък във времето и е много хубаво и отблагодаряващо.
Друг „страничен ефект“ или ако искате „бонус“, в по-голям мащаб, когато говорим за морфични полета е, че понеже морфичното поле на всеки един е част от общото морфично поле на по-голяма система, когато единицата, човек или малка социална група, се справи с даден проблем, то ефект има за всички хора с подобен проблем (да се разпрострем само върху човешката общност, макар това да се отразява на абсолютно всяка друга!). Представяте ли си го? Аз чистя мой проблем, което се отразява на групата с която работим заедно Оттам на моето семейство, приятелски кръг или коя да е общност от която съм част. Същото е съответно е за семействата и другите социални общности на всеки един участник в групата. Тяхното подобрение се отразява на техните семейства или професионална общност. Оттам на града, като социална общност, което води до повлияване на държавата, като общност, съответно на няколко обединени държави в тяхната общност и накрая до всички хора по земята… до където може да стигне. (Ами ако погледнем в пълнота!? Ефектът се разпростира върху икономиката, политиката, образованието, природата… всичко! Без изключение.)
Ето един кратък филм, който преведох за българската аудитория, в който е забалежим точно този ефект.
Ето това е ефектът от споделената сесия!
Звучи много вдъхновяващо нали!? Да знаеш, че когато решиш свой проблем, всъщност си допринесъл за благото на много хора.
А ето и още един пряк ефект и толкова логичен! Например, когато мама е щастлива, защото се е справила с усещането за умора, да речем, тя става по-жизнерадостна и енергична. Тогава има повече сила да обърне по адекватен начин внимание на детето си, мъжа си, родителите си, приятелите си, работата… И какво става? Детето е по-спокойно, сигурно и щастливо, по-здраво. Започва да се държи по различен и по-добър начин с другите деца или възрастни в неговата, различна от семейството, общност. Така става и със съпруга, с родителите, с приятелите, с колегите. Те от своя страна се чувстват по-удовлетворени, доволни и радостни от общуването или работата с такава жена, което допринася също да общуват или работят по-добре, което пък носи ползи на всеки един човек по веригата, с когото те са свързани. Ефектът е точно като вълната образувана от цопнал в езеро камък! Та ето още един такъв ефект тип бонус, за общността от която сме част.
В този разказ по реален случай с мой клиент, е илюстрирано точно това. Ще видите трансформацията първо от негатив към негатив, а след това от позитив в позитив, във връзката между членовете на едно семейство.
На мен много ми харесва да знам и чувствам, че не само лошото влияе от един към всички, но и доброто и, че аз допринасям за това, дори само като работя със самата себе си, за справяне с моите проблеми.
А вие? Искате ли да сте част от този ефект?
Ооо, да, някой смятат, че е егоистично да мислят само за себе си или, ако детето е болно, първо да мислят за себе си. Още ли мислите така след прочетеното?
Като ТЕС-човек, отдавна се канех да прочета и другите издания на български език на книги за ТЕС. На нашия пазар има издадени няколко.
Когато навлязох в ТЕС-тематиката бях завихрена от форума на Иван Петърнишки и неговата книга – кратка, ясна, добре подредена. Четеш изпълняваш, постигаш резултати. Да, прочетох и наръчника на Гари Крейг, все пак той е създал техниката, но както повечето американски книги от подобно естество, ми се видя доста разводнена, с много повторения на едно и също, все пак полезна. С това гладът ми за информация за ТЕС, като технология, бе задоволен. Разбира се, знаех и все още знам, че има и други автори и книги. Знаех и знам, че като човек с ТЕС-душа и терапевт с методите на енергийната психология, е добре да съм ги прочела, но все не стигах до този момент. Дали защото се преситих от информация, дали от ежедневието ми на терапевт или поради друга причина, но факт е, че не ги бях прочела. А хората питат, искат от мен да предложа най-добрата, най-полезната, тази с която да получат максимум разбиране и познаване на техниката. Разбира се препоръчвам нашата, българската книга, не само от патриотични подбуди, но защото наистина е много добра и я оценявам високо. Но ето, че настъпи моментът, в който вече да почуствам ума си свободен да погледне с нови очи към теорията ТЕС и да попълня „информационния си шкаф“ с още полезни сведения и гледни точки. Купих си книгата на Ник Ортнър и спокойно и с удоволствие си я прочетох. Да, не е така структурирана, че да научите техниката като технология, по-скоро е рекламно ориентирана към практиката му с техниката и ползите от нея, но с много примери за ТЕС-постижения, личността и дейността му. Но тук се натъкнах на нещо много хубаво за моята ТЕС-душа! Освен че дава място за запознаване на читателите му и с постиженията на негови колеги терапевти, той дава много конкретна, силна подкрепа и информация за невероятните, като мащаб и национална полезност, ефекти от прилагане на ТЕС, на ниво обществото, икономика, медицина, образование, не само на ниво отделна личност. Точно това ме вдъхнови да напиша настоящите няколко реда – за да споделя вълнението и вдъхновението, които за пореден път изпитах, зашеметена от невероятния потенциал на ТЕС. Още повече, че го знам със сигурност от личен опит, от опита ми с още и още клиенти и техните резултати, хилядите свидетелства от цял свят, от хора търсещи не сензация, печалба или слава, а само по-добър живот, прилагащи сами на себе си техниката за емоционална свобода.
Ето за какво става дума
За различни реализирани и работещи дългосрочно проекти, за справяне с невероятния стрес на хора претърпели природни бедствия и катаклизми, война, раково болни деца, ПТСР на деца и войници.
Проект „Светлина“
Той е на психотерапевта д-р Лори Лейдън, за Руанда.
През 1994 г. В Руанда, по времето на геноцида, в рамките на 100 дни биват избити 800 000 граждани. Остават множество хора, предимно деца между 6 и 10 годишни, в шок – без родители, без дом, без поминък, внезапно станали глава на семейство на по-малките от тях братя и сестри, свидетели на зверството, объркани и безпосочни.
Това е голямо предизвикателство за Д-р Лейн и през 2007 г., когато тя е поканена в Руанда, освен за представяне на превода на нейната книга за ТЕС, а и за да помогне на пострадалите. Ситуацията я изправила пред въпроса – откъде да започне с проблемите, за да успее да помогне? Младежите сами посочили – изнасилването, безнадеждността, бедността, спомените от избиването, отчаянието от новата роля да са родители на другите деца като тях.
Наистина тежка роля за един терапевт, какъвто и да е той. Тя започва работа с ТЕС в група от 100 младежи и в рамките на 3 серии от потупване, емоционалният интензитет от 10 спада до 2 (скала за оценяване на интензитет на преживяване в терапевтичната практика от 0 до 10 – бел. Д.Г.), като ефектът е силно осезаем за всички. Оттогава д-р Лори Лейн създава екип от доброволци, които редовно работят с 500-те оцелели сираци и само за една година успяват да освободят травмите от геноцида до 90%!
Това дава начало на нова форма на хуманитарна помощ – основана на ТЕС.
Повече за проект „Светлина“ може да прочетете в сайта globalhealing.org
Видео по проект „Светлина“
Проект ТЕПОТ
Техника за емоционална подкрепа и облекчаване на травмата, на Дийпак Мостерт, бивш полицай и психотерапевт. Създаден заради едно момченце, жертва на земетресение в Пандангаран, Индонезия през 2006 г., последвалоно от цунами, обърнали живота му. При това земетресение загиват 6 000 души, а 1 200 000 души остават без покрив. Тогава Дийпак Мостерт се включва към местна неправителствена организация, в помощ на пострадалите и психически хора. Понеже психотерапията е по-бавен процес, особено за работа с големи групи от хора, терапевтът започва работа с ТЕС, с групи от по 100 деца, за да промени състоянието им на силни физически болки, тревожност, страх, безнадеждност, безпомощност и скръб. Само в рамките на часове, той успява да ги върне към усмивките им.
Успехът на това начинание се разчува и Дийпак Мостерт и негов екип започват да преподават ТЕС на големи групи от психолози, медици, студенти, учители и младежки организации, за да могат и те на свой ред да помагат на пострадалите. Проектът ТЕПОТ е създаден 2006 г. и е първата хуманитарна организация в света, използваща енергийна терапия като ТЕС, за възстановяване на психиката след подобни ситуации. Крайният резултат е – обучени 15 898 инструктори по ТЕС и още през първите три седмици помощ за 377 214 ученици. Оттогава Дийпак Мостерт работи и в други райони пострадали от бедствия в Индонезия и така има над 1 000 000 подпомогнати пострадали хора. Връща се периодично, когато обичайно се проявяват симптомите на ПТСР и пак работи с неговите помощници. Така успяват четирима доброволци да бъдат по 3 часа във всяко училище в по три училища на ден и да обучат между 1200 и 1500 ученици и между 60 и 120 учители.
Целта на Дийпак Мостерт е да създаде институт за общински и правителствени организации от цял свят, предоставящи обучение в три степени, за овладяване на травмите от природни бедствия с ТЕС.
Воден от Дебора Милър доктор по клетъчна и молекулярна биология ТЕС-практик. Нейният проект касае болни от рак деца в болница в Мексико. По твърдения на главния онколог на болницата д-р Ернандес, пактикуващ от 15 години там, ТЕС играел много важна роля дори в безнадеждни случаи. Водел до подобряване на качеството на живот на болните деца, а чрез емоционално стабилизиране се постигало и укрепване на имунната система.Това от своя страна довеждало до спадане на инфекциите, усложненията, количеството на приеманите лекарства и лабораторните изследвания, на процедурите. Това довежда до намаляване на тежестта на работа на медицинския персонал, което пък спестява разходи на болницата и освобождава средства и време да се обслужат още пациенти. Разбира се доволни са не само децата, освободени от депресията, отчаянието, страховете от игли, болници, белотата на униформите, процедурите, но и семействата им. Климатът сред лекари и медицински сестри се променя към повече внимание и лекота. И как няма, като вместо да предпочитат смъртта, децата постигат отново спокойствие и сили, след прилагане на ТЕС, започнали да сътрудничат на себе си, лечението и персонала.
За справяне с ПТРС (посттравматично стресово разстройство) на ветерани от воините в САЩ, на автора на ТЕС Гари Крейг съвместно с колегата му д-р Доусън Чърч. Целта на проекта е справяне с депресията, тревожността, кошмарите и безсънието, злоупотребата с алкохол и наркотици, самоубийствените мисли и параноята, обичайно проявявани при войници с ПТСР. Заедно с петима ветерани от войната във Виетнам и Ирак, Гари Крейг и Доусън Чърч, работят в продължение на пет дни, като ги обучават и прилагат ТЕС – техника за емоционална свобода. Постепенно групата се разраства до над 3 000 души, заради невероятно добрите резултати. А ето какви са те:
– след сеанс от един час – спадане нивото на кортизол с 25%
– след шест сеанса – спадане на изявата на обичайните за ПТСР симптоми с 63%
– спадане на тревожността и депресията с над 50%
Резултатите са толкова впечатляващи и за най-големите скептици, че дори и специалисти като клиничният психолог д-р Дейвид Грудер, показан в клипа по-долу, променя мнението си за ТЕС като подход.
Освен до ярко изявена промяна в живота на ветераните и семействата им, тук пак е осезаем ефектът за компаниите за здравно осигуряване заради спада на разходите.
Какво е общото при всички тези безценни ТЕС-проекти?
Имаме отделен човек със силно изявен емоционален дисбаланс, който е приведен в състояние на психическо нефункциониране, оттам и физическо. Това значи, че той не е способен да се грижи нито за себе си, нито за някой друг, или поне не така, както ако е здрав и спокоен. Умножено по стотици и хиляди на едно място и едновременно, това води да бедствени размери за функциониране на икономиката и живота в голям район на дадена държава или цялата държава, според размера на бедствието, държавата и текущото ѝ ниво на жизнен стандарт. Блокират обичайните ежедневни дейности, които освен до личен крах, водят и до невъзможност за функциониране на социалната система.
Дори и да дойде голяма икономическа подкрепа, ако хората не могат да разсъждават и действат трезво, спокойни и фокусирани, за да я използват адекватно, тази подкрепа се губи като реализация в голяма степен.
Дори и да има много обичайни психотерапевти, дошли да подпомогнат пострадалите, капацитетът им на обхват като брой хора, скорост на настъпване на резултатите, трайност на резултатите, е ценен, но в пъти по-слаб от този с методите на енергийната психология.
Дори и да бъдат отделени много средства за медици, лечение и лекарства, когато няма ефект, загубите на ресурси е огромна. Техниките за емоционална свобода, спестяват време, средства, още травматични преживявания по време на евентуална обичайна терапия, травмиране на близките, на помагащите, на обществото, на лекуващите и здравната система, на образованието, икономиката… държавата.
Колко ценно е отделната личност да е здрава и спокойна! Тогава най-малкият ефект е, един щастлив и никому не тежащ с наличието му, човек. А когато този човек е спокоен, уравновесен, фокусиран, дори щастлив, разбира се здрав, то той работи ефективно, твори блага с размах, създава и поддържа семейство, дом, общност, общество, държава… в същия спокоен, здрав дух. Всичко това лавинообразно нараства и дава все така градиращ положителен ефект чрез всеки един такъв човек в повече.
Звучи преувеличено, но ако помислите, това е реалната взаимовръзка. И ако се обърнете към примерите в собствения си живот, или този на някой близък, няма начин да не видите потвърждение. Вижте дом в който членовете са здрави, обичат се, вярват си и са екип и такъв, в който дори само един от членовете на семейството не е добре физически и емоционално!
Пожелавам от дъното но моята ТЕС-душа и вие да сте един от положителните примери! Ако нещо не ви достига да сте, заповядайте – научете и работете с техниките от енергийната психология, самостоятелно или с мен. С удоволствие ще съдействам като професионален консултант да постигнете своите цели за по-добър и спокоен живот, така като аз го постигам за себе си, а и с клиентите ми.
