by Дарина Гаврилова | 19/07/2022 |
Любовта и Америка
Любовта и Америка, като мотив, върви още от първото ми гадже. Голяма любов! Дори с него, а тя е от ученическите години, първа, голяма, платонична… майка ми не го одобряваше, че е от по-обикновено семейство. А неговото семейство много добре ме приемаше. Аз у тях се чувствах много по-добре отколкото удома.
В един момент майка му спечели зелена карта и след доста време ми каза, малко преди бала. Заминаха три-четири дни преди това, за да спазят сроковете и в последния възможен момент. Аз го изживях като много голяма драма. И ми остана като: „Америка-та ми го открадна”. Открадна ми щастието. Много тежко, много!
Сагата продължи с години на приливи и отливи.
Заминах за Америка на бригада с идеята, че ще отида при него. Затова се записах. Той замина май месец, аз септември-октомври, когато станах студентка и се записах за бригадата. Обаче през това време ни замряха отношенията. Все пак отидох на бригадата. Видяхме се много, ама наистина много, случайно! Дето се вика, когато реши, Съдбата така може да забърка нещата, че… Тогава заминах с едно момиче, с което станахме много добри приятелки след това. Беше голяма „Одисея”! Тя работеше в казино и организираха уикенд за целия персонал, с право на придружител в съседен град с няколко лунапарка. Ние тичахме от едно на друго като на състезание и нито едно не повторихме. На двайсет години невидели такова нещо, че и безплатно. Строшихме си краката, главите ни се въртяха и пак не можахме да минем всичките! Стана време да се връщаме, отиваме на спирката да си чакаме автобуса и аз виждам на улицата групичка познати момчета които не знам, че са на бригада. А той, който живее много далече, по диагонал на Америка, им дошъл на гости да се видят точно тогава! И ги виждам всичките накуп! Пихме по сок и… само общи приказки. Нещата отшумяха. Разстоянието… Не поддържахме контакт.
Странното е че с роднините му поддържахме много добри отношения, макар с времето да се отчуждихме и с тях, без да се е случило нещо лошо. Още по-странното е, че жена му прилича на мен. Забелязала съм, между другото, че на всички бивши гаджета, жените им след това приличат на мен. Някаква повторяемост, която ми прави впечатление.
Тогава, същата година, се запознах с един американец там. Дори не знам как се случиха нещата. Имах гадже състудент, което беше поставило условие „или аз или Америка”. Ааа, не приемам такива условия аз! Хванах си куфара и заминах за Щатите. И около него имаше драми и сълзливи истории.
Запознавайки се с американеца, пак имаше повторение! Жената, с която точно се разделяше си приличахме. (Той около петдесетте с гола глава, като сегашния ми партньор. Същия характер, който аз явно много харесвам, такъв тип на големия мъж, който вече има мъдростта за семейство, за деца, минал е през някакви бурни периоди, случили са му се някакви неща, добил е зрялост, вече не търся момченца.) Тогава приемах тези отношения само като за лятото, още повече, че нямах никакви намерения да оставам, а да се прибирам в България. Обаче нещата продължиха! Обаждахме се след това. Любов, чудеса… Моето семейство пак бяха против. И пак тази Америка, която ме разделя от любовта и човека, когото обичам. Все Америка!
Следващото лято отидох при него, пак със студентска бригада и живяхме заедно. Но за мен вече беше много трудно и болезнено това нещо, защото от българската среда с хора като мен, култура, интереси, възраст, манталитет, там сме само аз и той, само с американци и депресията беше много жестока! Даже той искаше да ме прати в България, защото виждаше, че съм като болна. Освен това със състудентите, като свободни хора, когато и колкото имахме възможност, пътувахме, а с неговото работно време, ангажименти с деца и размотаване от бившата му жена, нямаше как да стане това. На мен много ми тежеше, защото имах мечта да отида на Ниагарския водопад, а заминах сама в последния възможен момент преди отлитането и той много ми натяква след това.
За три-четири месеца престой, последния месец исках само да спя и да спя, да не сънувам нищо и да съм едно такова несъзнателно състояние. Не исках да ям, не исках да ставам, не исках да ходя на работа, нищо! От там ми дойде чувство за вина, защото той имаше деца и аз го отделях от децата му. С жена му, макар и разделени, тя не искаше да го отстъпи на друга и създаваше проблеми използвайки децата да го манипулира.
Върнах се в България и се разделихме. Той много страхливо подходи. Не ми се обади, а прати едно такова писмо, в което се обясняваше, аз какви неща съм била направила с които съм го разочаровала… Което ми дойде като удар с мокър парцал, защото не съм осъзнала, че с това съм го засегнала по някакъв начин или че е толкова важно за него или че съм била афектирана и нещо съм казала. Но, ние не сме го коментирали там и тогава, че има проблем! Писмото свършваше с това, че е решил да даде втори шанс на брака си. Дадох си сметка, че за да има сили да се върне в брака си, трябва да очерни мен дори само пред себе си, за да може да се върне при нея.
Както и да е! Обади се след една година, а аз категорично не исках нито да го чувам, нито да го виждам. На фона на чувствата ни, да ме очерни повече от дявола ми дойде свръх! Разбирах поведението му, но ми беше обидно. Даже до ден днешен не искам да го виждам! Все още си пишем по няколко реда и в мен прехвърчат някакви мисли, а като чуя гласа му някак ме хипнотизира с тоя тембър, не мога да го обясня. Ако ми кажеше с този глас иди и убий някого, аз щях да го направя! (Сегашният ми партньор донякъде има подобен ефект с гласа си върху мен, но много по-леко.)
Това ми напомни и как с погрешно пратен до мен имейл от първия ми приятел, аз разбрах, че си пише с друго момиче, което пак много ме порази, едно като факт, второ от написаното вътре. Затова не го потърсих, като заминах в Америка на първата бригада.
Тази връзка продължи, като печене на бавен огън, около три години. Страшна работа! Тогава реших, че ми трябва тиха, спокойна връзка, тих огън на който се готви семейното ядене и хората са доволни и щастливи. Това доведе до запознанство с вече бившия ми мъж, с когото нямаше такива пикови емоции, разтърсващи истории, а тихо, кротко, точно каквото исках! Явно това бях решила, че е рецептата за моето щастие и Съдбата я изпълни.
И ей ме на! Развеждам се и кой пак хоп в живота ми!? Мъж с въздействащ глас, с гола глава, който е на около петдесет, от града на Ниагарския водопад, за който тогава, като студентка, имах много натрапчива идея. Бъфало, ми звучеше някак познато, дори по улиците като ходех. Самото усещане бе, че има нещо, че съм била там… много странно такова… като в минал живот.
Сега ми е много интересно. Явно има нещо! Минал живот ли, друго ли!? А и има нещо такова – винаги са ми казвали, че имам прилика на някакви индиански неща. Като малка много ми бяха интересни книжките за индианци, като винаги им симпатизирах на тях, не на белите, дори и да бяха лошите. Отделно, че не исках да ги чета, защото имах вътрешното усещане, че това не е така, изопачено е, нещата не са били такива. Имам и усещането, че имам да се върна там, нещо да оправя!
После стана така, че спечелих зелена карта преди да кандидатствам за магистратура, а не исках да пропусна това заминавайки. Не исках и да отида сама. През това време бъдещия ми съпруг беше на бригада в Америка и го чаках да се върне. За да отидем заедно, трябваше да се оженим. Ние бяхме в начален етап на връзката и той не беше съгласен да говорим за брак. Тогава си помислих, че съм се отървала от тая Америка, защото оставам с човека, когото обичам, а на Америка майната ѝ! Имах чувството, че съм я отхвърлила от живота си.
Сегашния ми партньор, обаче, ме натиска да имам зелена карта, защото живее там и аз много се замислям, защото тя ми дава голяма свобода на действието без да се обвързвам в такава огромна степен, както той иска. А като натиска да се оженим, за мен е като заробване, което ме паникьосва, само за да получа разни права. Аз не искам да се женя, дори да сме в България. Още не съм преживяла разочарованието си от предната ми идея за брак. Отивайки там, пак бих изпаднала в изолация от приятели, семейство, работа, среда, дом, манталитет, език, постижения, всичко! Да започна отново от нищото и напълно зависима от него. Разбирам неговите доводи, но имам и моите. Пък и мама не го одобрява, както не одобряваше и предишните (все свързани с Америка)!
Искам да съм спокойна и свободна да си избера мъж, да съм щастлива с избора си!
Определи тя целта си накрая. А това винаги е съществено, когато искаме да постигнем нещо. Тя ни води и доказва напредъка ни.
Накрая обобщавам това пространно въведение на клиентката ми – имаме да изследваме, защо имаш този модел връзки и мъже, защо всичко те води към Америка, защо имаш този страх от обвързване?
А, другото любопитно е, че онзи американец, не успя с втория шанс с жена си, опита да се съберем, но нали не го допуснах, се събра с жена, която пак прилича на мен.
Тук вече пристъпихме към дела, както повелява методологията при работа с Енергийна психология. Това подреди приоритетните стъпки, съответно разплитането на скрито оплетените нишки на Съдбата на клиентката ми с всички възелчета и останали трънчета, случайно попаднали другоцветни нишки или материи.
Подреждат се ситуации и картини, като от приказка. С емоции, цветове и аромати на отминали времена и взаимоотношения. Едни тръпчиви, други сладки, топли, отпускащи. Всяка ценна със значимостта си и енергията съхранена в нея. В началото това води до:
Не се чувствам обвързана вече, не ме жегва лично.
Проявява се обаче, едно убеждение, че:
Хубавите неща са за другите, не са за мен.
Работата с това убеждение ни води в ранен детски спомен.
Череши, които много очаквах и настоявах да изям, но бяха зелени още и когато узряха на дървото, обраха цялото дърво, а на мен събраха една малка купичка от земята. Баща ми избухна, че са ми дали смазаните череши, лошите.
Детето не би се впечатлило толкова, ако не била реакцията на баща ѝ. Това ни отвежда по-назад във времето, при баба ѝ която не е получила орехчета в нейното детство. Справяме се с емоциите на бабата-дете, което води до моментална положителна развръзка за клиентката ми. Тя вече не е настъпателната във връзката си, а е спокойната, търсената, в лека и не съдбовно-драматична първа връзка, а:
С хубавите чувства, но свободни от крайности.
Сега той тича след мен.
Това предизвиква ефекта на доминото – отпадат повечето елементи водещи я към следващите ѝ връзки и сякаш самите връзки отпадат, като никога да не са се случвали, съответно неприемането им от семейството ѝ. Все пак остават елементи за досправяне. Това води и до отпадане на болезнеността свързана с престой в Америка, усещането за изолация, депресия, загуба на апетит и апатия, вина. Остава копнежът по Ниагара и Бъфало.
Много е дълбоко, мистично. Много мъка има там.
Това ни потапя в чудния свят на:
Жена, индианка. Тя изпитва страх. Белите мъже ще ѝ вземат всичко, ще убият мъжа ѝ, децата, вземат къщата… всичко ще унищожат!
Идва един индианец, шаман. Той прави така, че да има мир, отлага войната. Всички стават спокойни, доволни. Жената си отдъхва – има мир.
Вече не ми е толкова важна Ниагара, като туристическа атракция ми е само. Бъфало ми дава чувство за спокойствие и хармония сега. Остава ми едно чувство, че там съм била щастлива.
Сега ми е приятно да ме оприличават на индианка. Вече не ме вбесяват четивата за индианци. Остава желанието за истинност в тях.
Има приятното чувство да отида пак в Америка и не е задлжителност вече. Но сега има едно усещане за обещание да се върна.
Обръщаме внимание на това. То разкрива следната история:
Жена, която е свързана с възрастен мъж. Той я освобождава от обещанието и е щастлив и доволен да подходи по този начин вече. Сега похвалва, погалва и прегръща жената – дъщеря си. Тя вече е приета, не задължена от баща си, което я прави да се чувства доволна, оценена, похвалена, обичана. А това на мен ми носи усещането за начин и свобода сама да избирам къде да съм.
Вече нищо не ме свързва с Бъфало.
При това, раздялата с американеца се променя към:
Тръгвам си. Имаме едни приятелско-дружелюбни отношения, изживени и приключили.
Дори от това следва сега клиентката ми да няма търсенето за спокойна връзка или мъж с така въздействащ глас и подобна визия.
Остава една специфична искрица в погледа на мъжа, търсещ живота си, а аз губеща интересното в моя живот.
Продължаваме с подреждането и изясняването на корените на това преживяване. Това води към:
Татко ми. Но дори не е негово, а на дядо, даже друг дядо назад във времето. Той крие нещо в една пещера с ехо. Олеква му и тръгва да се разхожда воден от любопитството. После се връща и разказва какво, къде е видял и се чувства добре, осъществен, доволен и важен да разкаже за чудесата на света. Това дава кураж на моя дядо „да иде свят да види”, но той е уплашен от това. Тогава получава опора и подкрепа, става решителен.
В резултат на това клиентката ми става:
Спокойна, че има какво да ме пази, на какво да се опра където и да съм.
Вече не ми е страшно да отида да живея в Америка, ако искам. Вече не ми е драма. По-скоро ми е всетая, дали ще съм тук или там.
Още изпитва ужаса от „докато смъртта ви раздели” при сключване на брак.
Това е моделът на малтретираната жена, останала без глас. Виждам обгорена колона и мъжа, който я е малтретирал. Сега тя успява да избяга и се чувства свободна, уверена, щастлива.
Няма паника, но има страх, като едно пиленце сгушено в сърцето ми. Това е от мама. А тя го е приела от многото жени назад в поколенията. Тръгнало е от една баба. Тя връща пилето в гнездото му и се чувства възнаградена, щастлива. От това на жените през поколенията също им олеква, защото имат време и спокойствие. Мама също става спокойна да получи пръстен, да се обвърже, а това на мен ми носи усещането да съм добре, сякаш си имам съкровище. Вече ми е смешна фразата. Сега сякаш има открехната врата. Виждам как мама и татко са по-сплотени и се радват един на друг, щастливи и спокойни, както са техните родители, благословени да намерят щастието си от техните родители. Хубаво ми е, доволна съм, самоуверена, чак изпъчена. Мога спокойно да посрещна предложение за брак.
В края на тази дълга сесия и двете сме изморени. Правим си бързо едно потупване и за това. Става по-леко и ведро.
Имам свободата и спокойствието да избирам. Вече не присъства елемента фаталност. Щастлива съм с изборите си!
С това нейната, а и моя цел, като неин консултант, е постигната. Усмихваме се една на друга и на хубавото ѝ преживяване.
Благодаря!
Аз също съм благодарна, за поредната среща, в която ми се е доверила, за да я доведа до успешна промяна по пътя ѝ в този живот.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 14/09/2021 |
Смелост и граници
Смелостта е интересно нещо. Свикнали сме да я свързваме с големи героични постъпки, най-често в сражения, на някакъв вид бойно поле. Времето на „трудовия героизъм” свързван с „петилетката за четири години” също попремина, като проява на самоотвержено себераздаване и надскачане на някакви граници. Сега живеем в сравнително кротко време и понеже тук сме в сферата на Енергийната психология, идеята ми е за битките които се пренасят все повече в полето на собствените ни преживявания на света.
Във всяко време е имало личности и моменти с поглед към вътрешните конфликти/ противоречия/ битки, но днес има тенденция това да е по-мащабно, по-всекидневно, даже превантивно. Дошло е време вероятно да се взрем в себе си като източник на „вражески” идеи (надявам се поумнели да не водим физически битки с външни врагове) вече по-практично, не само чрез средствата на изкуството. Границите са горе-долу физически наместени, пък и има закони или договори даващи регулацията им. Но какво става с границите във вътрешния ни свят? Има ли място за такива? Те как се уреждат? Етичните норми отговарят ли на вътрешното ни усещане за справедливост, чест, принадлежност? Къде, за кого и как да ги поставим? А как се отстояват? Дали може веднъж налични да ги преместим? Това как ни се отразява на нас? Колко ни коства и какво? Ами на онези, с които общуваме? За чии граници става дума – на нашите или за чуждите? Как разпознаваме има ли някаква граница някъде и ние къде сме спрямо нея? Имаме ли смелостта да опознаем тези граници и ако трябва да ги прекрачим, в името на собственото ни, не просто психическо и емоционално оцеляване, а достойно съществуване?
Пиша и се сещам за малките деца. Както винаги те ни дават много отговори на нас големите. Лесно е, особено ако подготвим окото си, да забележим, как на практика малките постъпват в реалния живот, учейки се да го живеят и опознавайки го сред връстници. Ако не сте забелязали техните опити за наместване на границите, идете на някоя бебешка площадка и наблюдавайте. Ще ви просветне по много от въпросите и за вашите граници. Кога и как да отстъпите или настоявате, кога и как да се откажете или да се съгласите, кога и как да дадете или поискате, кога и как да питате или отговорите, дали само физически или вербално да се включите, а може би енергийно!?
(Това последното може да ви смути малко, но доколкото в сесиите с клиенти все стигаме да моменти от вътреутробния период или най-ранното детство в бебешка възраст, когато информацията се чете и записва все по енергиен път и това дава отражение на целия живот на клиентите ми, смело мога да говоря и за подобен път на общуване на всяка човешка възраст.)
След това или едновременно с това, включете методите на Енергийната психология и проверете себе си – имате ли вътрешната свобода и смелост да пресъздадете живота си, като тези невръстни опознавачи на границите при взаимодействие с външния свят, така че вътрешния им свят да е доволно запазил достойнство и самоуважение. Потупвайки се, пренесете впечатленията от видяното към себе си и реалните случки от вашия живот и взаимоотношения с роднини, колеги или приятели. Най-вече към вътрешните диалози и напрежения, които не ви дават мира дори нощем!
С кого и за какво воювате в душата си? Идея, човек, ситуация? Имате ли смелостта да си признаете или признаете на опонента, къде е границата на приемливото/неприемливото? Наистина ли е толкова страшно да заявите или отстоите себе си, идеята си, мнението си, желанието си, личността си, действията си, а така и границите си?
Вероятно е време да поставите себе си на полагащото ви се по рождение място на почит в собствената ви самооценка. Вероятно има аспекти на вашето проявление, в които са чувствате удовлетворени, но има и такива в които не. Съберете смелост най-накрая да им обърнете внимание и да се насладите на повече вътрешен покой и мир, сила и благо общуване в себе си и всичко друго. Но ако толкова много ви е страх, че се чувствате блокирани дори от идеята да започнете, то подгответе се с поне една сесия за това да пристъпите към темата. Вярвам, че ще ви се отрази градивно. Имайте смелостта да сте смели! Имайте смелостта да опознаете и евентуално преместите или надскочите границите, свои или чужди, унаследени! Имайте смелостта да живеете удовлетворени от и в себе си!
„Живот За На Пред На Ли!?“
Разкази от сесии с клиенти, които са погледнали към своите граници
by Дарина Гаврилова | 17/08/2021 |
Грубост за разбирателство
Грубостта е отношение и поведение, което никой не харесва, когато са приложени към него. Може да обиди, да нарани, да отблъсне, унижи или потисне. В обичайния случай отблъсква. Може да предизвика и агресивен отговор.
Наблюдавали ли сте собствената си реакция при грубост към вас?
А вие били ли сте груби някога, за нещо, към някого? После как ви отвърнаха? Как се почувствахте след това? Какво направихте?
Спомням си един случай от миналото ми, когато попадайки след изморителен преход в планината и обилно намокряне от студен дъжд в хижата-цел, се случи нещо странно за мен. Да, бях изморена и замръзнала, исках топла вода, почивка и храна. Хижата принципно ги предлагаше, пък и бяха предплатени, следователно очаквани от мен и утешително предвкусвани. Но!… Едва пристъпила прага на хижата заварих навалица от хора в същото положение, а банята заключена, топлата вода ограничена, а хижарят-готвач груб, недодялан, зле организиран, че и стиснат. Лоша комбинация точно за този ден, за този момент, за мен. Разфучах се някъде от края на опашката и се задействах. Открих хижаря, попитах защо банята е заключена, защо няма топла вода, защо, защо, защо… Естествено последваха къде гласни, къде полугласни ругатни, псувни и проклятия, обилно придружени с мърморене и всякакви цветисти размисли от негова страна. Каква щедрост само, ама в неправилната посока. Възпитано си замълчах, все пак не исках нищо извънредно, ненормално, неморално или незаконно, нали така!?
Върнах се на опашката да си потраквам със зъбки от студ. Но, изведнъж от някъде се намери ключ, баните бяха отворени, водата пусната, потока от чакащи организиран и опашката бързичко привърши, а от банята заизскачаха щастливи червенобузи туристи. После се напълни и столовата, вдигна се весела глъчка. И аз успях да намеря мястото и порцията си редом със спътниците ми.
Точно тогава, когато прекосявах пространството, лавираща между маси и хора, онзи псуващ сърдитко, вече леко подпийнал, ме спря и покани на неговата маса. Само мен. Това ме обърка, но реших да приема поканата. Все пак, предвидливо поканих една приятелка да дойде „да ме пази“. Ха-ха, сега ми е смешно, като се сетя, какво последва!
Седнах, предпазлива и на тръни, какво би могло да последва.
Хижарят ми предложи напитка, поглади покривката, тропна отривисто по масата, погледна ме право в очите и заяви, че пие за мен!
Ококорих се въпросително.
Последва по-дълго изявление, как той не канел всекиго на масата си, как уважавал възпитаните, преми, директни, хора, които казват каквото мислят, търсят своето, без да са груби. Колко много съм го впечатлила и спечелила уважението му. Как оттук нататък, от каквото и да имам нужда, той е изцяло на мое разположение. (И спази думата си на трезва глава – успях да си изпера дрехи с топла вода, в леген, с препарат, дори да ги изсуша до печките в неговата кухня! Еехеее какъв лукс за онези времена!)
Хлъц! …
Интересен скок от грубост към разбирателсто!
Защо си спомних това, точно днес ли? Защо го споделям с вас?
Защото напоследък ми се навира в очите същата тема, за връзката между грубост и разбирателство, но в нова светлина.
Ето каква е тя през призмата на Енергийната психология.
Когато в сесия стигнем до работа с персонаж, който не сме ние, а приятел, познат, починал, обикновено от негативното ни преживяване се стига до общуване с любов, с уважение, с благодарност, с разбиране или поне неутрално, по-делово, но целящо изясняване на драматични отношения, причините за тях и трансформирането им към по-добро. Ако има изблик на емоции, то той обичайно е на тъга, гняв, самосъжаление, подобни. И клиентите ми спокойно ги заявяват, но когато имат порив да са груби, цинични, дори жестоки и агресивни, не смеят. Срам и страх, вина и възпитание, ги възпират да са честни пред себе си и мен. Критикът в тях е толкова силен, че натискат спирачките си, с което още повече усилват проблема с който целим да се справим. Изглежда много често бъркаме възпитание с честност, а не бива. Това е още нещо, което има да се преодолее по време на работата ни. Но най-тежко изглежда е проявата на спонтанност без цензура и ограничения, като подчертавам, че става дума за действие само и единствено в полето на представата. Иначе казано в полето на мислите ни, на фантазията ни. Разбира се с наблюдението, воденето и подкрепата ми като консултант.
Когато си позволите да сте истински и честни в емоциите си, били те и свръх агресивни, извън всякакви норми на изразяване и поведение, може да установите колко бързо и щастливо може да настъпи желания обрат в състоянието ви, отношението ви и реалността ви.
За да ме разберете по-добре, ще ви дам малък и пресен пример.
От месеци се договарям да бъде извършена определена дейност от взаимна полза. Това ме измори, донякъде разочарова и почти отказа. На път бе разваляне на отношения. И ако допреди се опитвах да потупвам себе си по обичайния модел за прилагане на Енергийната психология, то този път директно се взривих във фантазни действия, без никакви ограничения. Бурно, направо стихийно, без задръжки. Изненадващо и за мен самата възникнаха картини на действия, които иначе биха ме потресли, толкова агресивни и неочаквано динамични бяха. И изведнъж получавам новина – започваме! Работата потръгва, но по някое време пак спънки, емоционални избухвания, обвинения, тръшкане, игнориране и какво ли още не. Замълчах си, но в първия свободен момент, пак си позволих да пусна енергията да свърши своето и илюстрира моите емоции в полето на фантазията ми. Пак имаше сцени на агресивен изблик, но този път далеч по-слабо, по-кратко, но все така ефективно в реалността – получих нещо, като извинение, търсене на мир. Изглежда не всякога общуването с внимание и любов дават резултат. Понякога дори против собствените ни ценности, отсрещната страна търси внимание тип „агресия“, уви!
Ето как грубостта, меко казано, във фантазното доведе до разбирателство в реалността. Бързо, ясно и ползотворно за общото ни дело.
Със сигурност знам и мога да твърдя, за кой ли път, честността, спонтанността, били те и груби, дори агресивни или цинични, са прекия път към освобождаване на вашето (стиснато в зъби, юмруци и гърло) напрежение и е по-здравословно и човеколюбиво да ги изразите във фантазията си, отколкото в реалността. Нали помните – за ума няма разлика между видяното в реалността и в представата ви. Той го чете и преживява по един и същ начин и подава същите химични команди към тялото ви. Но по-безопасно за всички е, агресията да бъде изразена и освободена на ниво мисли и представи докато потупвате!, отколкото таена и избухваща наяве по неочакван начин в неочакван момент (Спомнете си за масовите убийства в училища в САЩ от някой унижаван ученик).
Другото, което е важно да уточня с този текст е, че както в реалността някой хора са възпитани от тяхната реалност да приравняват обич и внимание с грубост, така да стигнете до тях може да стане само през техния език. В случая на грубостта или агресия в по-голям мащаб. Никак не е приятно, ако сте мил и нежен човек, но ако обичате някого, може да се наложи за момент да забравите възпитанието и деликатността си.
Същото важи и когато общуваме на ниво души в Енергийната психология. Може да се наложи умишлено да сме груби, за да стигне информацията до другата душа, защото това е запечатано в нея като начин и форма на получаване на внимание и обич. Може само това да е езикът, който разчита и на който общува тя. Това не значи, че не я обичаме или тя нас. Значи само, че е дълбоко запечатано в полето ѝ информация за силна и тясна обвързаност на двете. Ние само използваме този единствен път за комуникация, на който тя реагира адекватно, за да подхванем общуването. Обикновено развръзката е добра, любяща по здрав начин и постепенно променя отпечатъка на модела и го пренася в реалността ни.
В заключение. Надявам се, след като прочетохте „Грубост за разбирателство“, вече да имате куража да рискувате и бъдете спонтанни в представите си и докато потупвате!, дори груби, за да постигнете личната си емоционална свобода, тази в общуването с нечия друга душа и разбирателство в реалността си. Честността в собствения ви свят за истинските ви емоции и мисли, носи добро, мир и свобода да обичаме истински, дори да минава през огъня на по-лошите поведение и обноски понякога.
Светли и обични дни ви желая!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 03/12/2019 |
Уверена в себе си
„Уверена в себе си“ сякаш винаги е предпоставка за успешен живот и реализация на себе си в коя да е област на живота ни. Въпросът е успяваме ли и колко? Кога и защо губим увереност? Можем ли отново да си я върнем, кога? Дали увереността е това, което си мислим за нея, четейки книги и гледайки филми или е съвсем различно изживяване, когато го почувстваме чрез тялото и душата си?
На тези, а и други незададени въпроси обръщам внимание днес в този разказ, с който искам да ви подтикна да забележите по-ясно връзката ви със самите вас и как това оказва влияние на връзката ви с другите. Надявам се да бъде като ваше огледало и да ви стимулира да предприемете онези действия, които да ви доведат до нужната ви промяна!
За мен свързването с хората е много важно. Аз много държа на отношенията си с хората. Но в момента се чувствам толкова затворена, че въобще не мога да се отворя! Депресирана съм, непрекъснато плача, ограничила съм се в общуването, защото се чувствам обидена, наранена, предадена. Това е вече повече от половин година.
Познато ли ви е това – свиваме се в черупките си и страдаме, защото не сме намерили начин да се справим в общуването, но от това ни боли повече, защото е само временен начин да се справим, не е добро трайно решение и в крайна сметка, най-много ние теглим от тази си реакция.
А това естествено влияе на всичко друго, на отношението ми с децата, а те са три, на абсолютно всичко! Отношенията с колегите ми се разпадат. Оказа се колко е важна подкрепата на колегите ми, те са ми като приятели и много близки хора за мен. Едва когато я няма осъзнах, как е било като фундамент за мен. Усещам се като в безтегловност сега.
Не съм си давала сметка, колко важно е, това да се чувствам уверена в себе си.
По принцип цял живот съм имала самочувствието, че съм уверена в себе си и, че аз се справям. Колкото и да е трудно, аз знам, че мога да се оправя. А сега и това усещане ми изчезна. Все едно, че буксувам. Още малко и ще ревна, не се притеснявам от това да плача, но се чувствам просто толкова извън себе си, толкова нецентрирана, че някак си от най-малкото външно нещо, аз съм ей така, плача! Докато преди никога не съм се чувствала толкова зависима от нещо извън мен, от отношението на другите, приемането или неприемането, оценяването или неоценяването. Винаги съм имала някаква увереност вътре в себе си, която ме е държала независима от това какво става около мен. Докато сега съм абсолютно… Каквото става в контекст, каквото става отвън, аз веднага го отразявам и може да ме захлупи на пода и да рева.
Започна се с непосредственото ми обкръжение от хора, приятелки, а преди това с майка ми – загубих контакт с нея и се почувствах много наранена и предадена, после това започна да се репродуцира с други хора около мен. Така вече около година. Сега плача, имам ниско самочувствие и нямам онова „уверена в себе си”. Дори спрях да карам кола.
Искам да съм уверена в себе си, вътрешно стабилна!
Тя е работила, за да се справи с обидата и предателството, но ѝ стоят недовършени.
Аз го искам, но не го усещам, мисля, че съм го отработила, но съм затворена.
И да, доста често се случва, устремени към справяне и жадни за бърз добър изход, да скрием проблема, добре да го натъпчем в някое ъгълче в подсъзнанието и да живеем, уж сме се справили, но не би! (За ваше успокоение да напомня, че го правим абсолютно несъзнателно!!! Просто инстинкт за самосъхранение и реакция на любов към себеси!!!) Само сме сложили капака, бутнали зад вратата, стъпили върху купчинката под килима… но, проблемът си стои там в тъмното и излъчва ли излъчва своите сигнали. А ние се чудим какво ни е криво, ревливо, без енергия, сприхаво, без късмет… такива нещица. Затова подхващам процеса и клиента, както аз си знам, а някой от вас също, и постигаме онова, което може да се нарече сериозен прогрес, промяна, осъзнаване, търсен и получен положителен резултат.
Водя я търпеливо и внимателно. Така стигаме до първото ѝ справяне:
Мога да не съм винаги големия и силния възрастен. Все едно съм свалила нещо огромно от гърба си.
После следват още и още осъзнавания и промени към по-добро:
По-цяла съм, сякаш се връщам към себе си.
Приемам красотата на даването и се чувствам все едно си спомням забравено усещане. Защото даването и получаването са балансират не по начина който знаем, а по друг начин. Леле, колко съм била глупава! Аз го знаех това нещо, но после го загубих, а сега се спомних, че го знам, все едно си го върнах! Балансът на вселенско равнище се пази!
Припомням си колко свързана се усещам с майка ми. Когато тя може да се справи значи и аз мога.
Ако обичаш няма как да те е страх. Ако те е страх, няма как да обичаш. Всъщност ако обичаш, няма значение дали могат да се върнат стари отношения или не могат. Това ме води към някакво приемане – мои са изборът и решението, какво аз правя и това чувство на очакване, че трябва да направя нещо. Или правя нещо, за да се махне чувството и не ме е страх, какво ще стане като го махна, или правя нещо, за да удовлетворя чувството!
Получавам разбирането, че ако майка ми не иска да е свързана с мен, това не означава, че аз не го заслужавам. Виждам, че ми е важно свързването, но ако се втурна прекалено много към него, губя себе си. Когато съм свързана със себе си, аз определям, колко да отдам внимание на свързването.
Сега усещам неща, които теоретично знам, но сега преживявам през тялото си и е много различно.
Все едно си казвам – ей, аз съм тук, обърни се към мен! И ако аз съм наясно със себе си, нещата по един или друг начин се наместват. Имам усещането, че трябва да тръгна да се преоткривам, както сега, в това.
Не бива човек да се приема толкова насериозно, радостно ми е. Даже съм способна спокойно да изслушам уроците по пиано на децата!
Колко е хубаво да си с изпразнена глава! Чувствам се като надишана с хелий и онзи глас. Като някой да е смъкнал нещо много тежко от мен и да го е махнал, така леко. Не съм спала през нощта, а имам нужда и заради умората, и заради възрастта, но сега съм пълна с енергия!
И ето така, нейната увереност в себе си бе възкресена, задействана, а промяната на емоционално, интелектуално и физическо ниво, веднага бе усетена! Тя много отчетливо видя разликата в края на работата ни спрямо началото и трезво отсъди мястото си и значението си в собствения ѝ живот, силата си и границите си.
За да се случи и с вас, ще се наложи да се срещнете или вие със себе си и непоколебимата решителност да преодолеете всяка видима и невидима спънка, или пак същото, но чрез мен, като по-безстрашна спрямо вашите страхове и достатъчно опитна, за да не им се дам, като вас понякога, когато ги видя. За целта на последното, спестете време и разочарования, като ми се обадите и заявите среща-разговор за съвместна работа!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 27/11/2019 |
Насилието над жени
Насилието над жени няма едно лице. Затова днес ще споделя някой от лицата на насилието, които неусетно са се вмъкнали в отношенията на двойките и така са се заявили, че понякога и двете страни на насилието – насилник и насилен, са в позицията на сварената жаба. Знаете ли я?
Как се сварява една жаба – слагате я в тенджера със нормална на температура вода и бавно подгрявате. Докато се усети, жабата вече е привикнала към подгряването и накрая се е сварила.
Така и в тези отношения. Преди да се усетят и насилникът и жертвата са влезли в роли и ги проявяват отначало като извънредно явление, после все по-често, накрая става непрекъснато. Когато жертвата започне да усеща, че дадено негативно отношение не ѝ понася или повече не издържа явните признаци на насилие, но не може да се откачи поради куп оправдания (емоционални, интелектуални, битови, етнически, религиозни, социални…) и все много основателни причини, вече може да е късно. И уви това късното го чуваме и виждаме вече почти всеки ден и навсякъде.
Има и варианта на насилие, който пак е уж невинен, но когато се случва непрекъснато и навсякъде, а и някой жени сякаш стават непрекъснат обект на подобен род „внимание”. Това ги травмира сериозно и трайно, деформира мисленето им, психиката им, поведението им. Подобно явление може и води към постоянен режим на стрес, депресия, кошмари, различна степен на емоционални и психически разстройства, физически последствия от всякакво естество, неадекватно поведение. Такива може да са, както едно уж случайно, но просташко подсвирване или подвикване към момиче/ жена на улицата, работното място, дома, така и забележки с намеци, обиди, твърдения по полов признак, целящи да обидят, наранят, подценят, обезсилят, унижат, подиграят. Някой насилват чрез публично унижаване по всякакъв начин, пряко злепоставяйки жертвата или непряко, като създават интриги, ситуации, пред непознати или близки, колеги или приятели, което се числи към психическия тормоз и насилие.
Може да са и жестове на сексуално насилие от типа на свойски прегръдки, целувки, пляскане, опипване, притискане в тесни, тъмни, изолирани пространства (обществен транспорт, автомобил, коридори, асансьори, заведения, тоалетни, тъмни улички и алеи, кабинет, паркинг, градинка, дома или работното място), говорене на цинизми.
Друга степен на насилието е вече осъзнатото словесно и психическо, физическо, посегателство. В него насилникът, неспособен да осъзнае или осъзнал, но неспособен да се справи със собствените си проблеми, излива безсилието и агресията си към жертвата яростно, открито, без задръжки, дори целенасочено. От друга страна жертвата не осъзнава насилието над нея или осъзнава, но не е способна да се справи с проблема си и остава в тези отношения на насилие. Да, има и варианта бяга, но е преследвана, търси помощ, но не ѝ е дадена. Тогава вече е много тежко и последствията може да са дори фатални.
Във всички такива и подобни случаи, като целта ми не е да ги обхвана всички, а само да посоча какво визирам говорейки за проблема, насилието над жени е наистина ежедневие и това вече е големият проблем, когато живеем в общество, държава, времена и нрави, именувани цивилизовани, социални, равноправни, толерантни. Последствията са тежки не само за отделната личност на насилената жена, но и за обществото ни, защото насилието не е климатът даващ просперитет, нито личностен, нито социален.
Защо подхващам темата за насилието над жени?
Конкретният повод е денят посветен за специално фокусиране на вниманието към проблема с насилието над жени – 25 ноември. Иначе поради ред общи причини:
- Защото съм жена.
- Защото съм потърпевша и свидетел на насилие над жени.
- Защото при мен идват клиенти със счупени души и тела в следствие на минала или настояща проява на насилие.
- Защото от векове насилието над жени е станало норма, която още битува в обществото, фамилията, двойките, подсъзнанието на хората.
- Защото насилието има нужда да бъде изцелено и всички ние заедно или по отделно можем да го направим.
- Защото проблемът е двустранен, и на насилника, и на насиления, и има много лица, които могат да се срещнат навсякъде и никой не е застрахован да се прояви в коя да е от двете роли.
- Защото то не е само над жени, но и над деца, възрастни, от всеки пол, раса, вярване, професия, отличаващ се от обичайното човек, общности, държави, животни, природа…
Това, което може да се направи е, да обърнем внимание всеки сам на себе си или с помощта на специалисти, какъвто в случая съм и аз, и да излекува онзи свой или чужд белег на насилие, който живее, и да не го предава на деца, близки, служители, колеги, приятели, непознати.
Моля ви, забелязвайте насилието, правете всичко, което е по силите ви и още малко повече, за да не го допускате пак в живота си или, за да се справите с него, ако вече се е случило! Не го подминавайте безучастно, откликнете ако ви потърсят за съдействие! Информирайте се по темата!
А ето и част от някой от случаите споделени в пространството на консултантската ми практика „Живот За На Пред На Ли!?”
1.
Доста се караме, ние сме различни като темперамент, като хора сме различни, но преди двадесет години, когато се запознахме с много голяма любов гледахме един на друг и много, много се обичахме. Постепенно тази любов се превърна в по… драматични неща от живота ни. Разделихме се за да учим и пет години по-късно, като заживяхме заедно започнаха едни драматични… когато се скараме той ми е посяга, почва да ме обижда и аз започнах да го обиждам. Стечение на времето осъзнах, че моделът на отношения в моето и в неговото семейство много ни е повлиял. Моят баща беше нервак човек с много проблеми. По цял ден крещеше, викаше, правеше драми в къщи. Спомням си един ден, когато като крещеше аз му отвърнах, той ме вдигна във въздуха за косата и ме запрати в стената. Така и не осъзна, че има проблем и не искаше това нещо да го лекува. Ненавиждах го, мразех го, даже исках майка ми да се разведе с него. Това много ми повлия на оформянето ми като човек и съм успяла малко или много да се справя с четене на книги, с които да обърна погледа си. В семейството на мъжа ми бащата е много добър човек, помага, отзивчив, но майката е много доминираща, контролираща, ревнива към баща му, обсебваща. Мъжа ми ненавижда това поведение на майка си и има много конфликтни отношения с нея. Като сме им на гости, и тя каже нещо той веднага започва да я сече и да ѝ вика и виждам, че когато с нещо, може и малко, му напомня за майка му, той започва да реагира като звяр срещу мен. Толкова голяма непоносимост съм развила към крещене заради баща ми, че мъжът ми като се разкрещи и всичко ми се обръща, цялата се разтрепервам, разплаквам и започвам да отвръщам и аз. Аз се простих с баща ми преди да почине, той се разплака, но мъжа ми продължава да се кара с майка си и мен, обижда, и това, което най-много ме тревожи е, че това се отразява на децата и остава, като негативна емоция и модел.
2.
Мъжа ми лесно се разгневява. Ядоса ли се веднага започва да крещи и да използва много грозни думи, хапив е, с много голямо его, обижда – каква съм, че за нищо не ставам, че ако не е той аз не мога да се оправя сама, посяга ми и ме удря. Онзи ден пак ме удари. Цял ден съм плакала и мисля да се разведа, но сега съм в майчинство и какво ще правя с тези две деца, сега не работя. Ако се разведа, ще ми вземе и колата – как ще ги водя на училище? И като си помисля това и то ме възпира. В такива моменти не ми се живее! Толкова искам да създам добра атмосфера на моите деца, да живеят в любов и когато те са свидетели на това, много зле ми въздейства. На всичкото отгоре полудявам от това, че понеже е сприхав и перфекционист, дъщеря ми като не направи нещо „така както трябва” той ѝ се нахвърля, аз я защитавам и той се нахвърля върху мен. Майка ми ме учи да не подронвам авторитета му пред децата, но толкова пъти съм му обяснявала, да не крещи на децата, да им обясни спокойно. И онзи ден скандалът завършил с шамар за мен стана от дребното нещо, че дъщеря ми не си миела правилно зъбите. Така ѝ се разкрещя и вика, вика, не спира. Накрая не издържах и аз му се разкрещях , за да я защитя и той ме удари. Различни сме, как да живея с него, но и как да се разведа? Основно ме възпират финансите и децата.
3.
В майчинство съм и си седя в къщи и съм домакиня, гледам децата. Мъжа ми печели много добре, ходи и в командировки и от там печели големи суми. Не ми казва нищо, крие парите. На мен ми дава някаква сума всяка седмица, но тя не стига, за кое по-напред, пазарувам за мен, за къщата, за децата. Като му поискам пари само ми се кара и крещи, че харча много, че няма, че не ми смогва, че го тормозя. И скоро разбирам, че скрито е купил апартамент! Изпаднах в шок! Това са толкова много пари, как няма пари, а купува апартамент!? Толкова обидно ми стана! Почнах да му гледам в портмонето, джобните само за него са му три пъти повече, отколкото за мен с децата. Купи си детска играчка електрическо влакче за 200 лева, той да си играе с него, и това за него е нормално за себе си да има, за нас да няма, понеже той изкарвал парите. Държи се с мен, сякаш съм втора ръка човек, куче някакво, пренебрежително се държи. Аз не се спирам в къщи с домакинската работа, все нещо правя, а той ми казва, че нищо не правя, че цял живот нищо не съм постигнала, че само съм можела да разрушавам, но не мога да изградя нищо, че къщата била затънала в мръсотия, и че аз съм била заприличала на (една мързелива жена и там наистина тънат в мръсотия) и съм нейно копие, толкова съм ужасна, лоша и глупава, по цял ден лежа и нищо не правя. Това много ме обижда, чувствам се неоценена и понякога губя желание и… нищо да не правя. Направо го мразя! Дори когато родих второто ни дете и го кръстихме на баща му, така че детето носи и трите имена на баща му, а той го обожава, от фирмата му дадоха голяма сума-подарък за семейството за раждането на детето ни, и тях скри!
4.
Имах травматична ситуация с един мъж, който ме нападна и тази нощ сънувах, че той ми звъни и настоява да говорим. Като разбрах кой е, затворих телефона. Останах с много непиятно усещане което ме държа чак до обед, така се развълнувах! Тъкмо мислех, че съм се справила и съм забравила… Но е тема която дълбоко ме е травмирала и съм я заровила дълбоко, за да не я чувствам, все едно не се е случила. Чувствам я като страх. Вина, че допуснах това да се случи. Не успях да заявя себе си в тази ситуация, къде са ми границите и да си тръгна на време. Усещах, че нещо не е наред в този човек, но се появи в момент когато бях много самотна, много имах нужда от някаква емоция, но получих емоция от която най-малко имах нужда. От доста време живеех сама след тежка раздяла от дълга връзка, нестабилна, неустойчива, разстроена. И когато започнах отново да усещам заряд се почувствах и много самотна. По това време и в работа имаше голям стрес – нова работа, изпитателен срок, нови предизвикателства, финансово също бях в голям стрес, живеех на заеми. Тогава срещнах този човек, интересен, интелигентен, доста по-голям от мен, с висока обща култура. Нямах чувства към него, но бях поласкана, че ме има за събеседник. Просто се виждахме по кафенета. И имахме ситуация в която той избухна за нещо дребно в което ме упрекваше, заявих, че няма да го слушам и си тръгнах. Тогава той ме докосна, стисна ме за ръцете и започна да ме заплашва. Беше късно и нямаше никой в този парк , почувствах се изключително застрашена! Тогава успях да се успокоя и продължихме вечерта да говорим. Като цяло си имаше проблеми и споделяше много за своя живот и имаше нужда някой да го изслушва. След тази ситуация имам голяма вина, че не успях да се отърся и продължих, макар да се страхувам, да му вдигам телефона и да излизам на срещи, защото имах страха, че ще ми направи нещо ако не отида, на мен, на близките ми, много се притесних! Много силно ме изплаши и ме стисна и дори не си спомням какви думи използваше. Спомням си, само, че бяха много груби някакви такива грозни неща, които много ме уплашиха. Нямаше с кого да споделя в този момент, защото близките ми хора по това време също имаха доста тежки лични грижи. Стоях в себе си и дори не можех да работя, спомням си, че шефът ме пусна от работа понеже явно не се чувствах добре! Чувствах се ужасно виновна, че нещо ме примлича към този мъж, който е насилник и, който може да ми причини нещо, който не ме уважава, като цяло човек с някакъв проблем. Защо тръгвам аз да помагам, да решавам, на този човек, при положение, че нито някой иска помощта ми, нито се чувствам компетентна за това. И до ден днешен не знам защо така постъпих!? Защо веднага не си изключих телефона (по-късно го направих). Спомням си и една ситуация, в която ме пита една приятелка как съм и аз започнах да плача и ѝ разказах всичко. След като ѝ споделих започнах да споделям и на всички останали хора. Май преди това ме бях позвъняла на телефона за хора пострадали от насилие и тогава те ме посъветваха да споделям с повече хора. Защото аз като се обадих на този телефон, те даже повече ме изплашиха. Беше много внимателна жената, с която разговаряхме, но май се опита да ми обясни юридически как стоят нещата и, че едва ли не нищо не е в моя защита, ако тръгна да правя нещо срещу този човек като жалба, дело, а после оставам без защита. И аз изцяло изключих този вариант. Пристъпих към варианта споделяне. Но останах с угризения, че този човек продължава да съществува, че ще продължи да го причинява на други хора, защото от това, което споделяше с мен останах с впечатление, че го причинявал и на други хора. Разказвал ми е че е малтретирал приятелката си, но до този момент аз не знаех шегува ли се, сериозно ли говори този човек!? Някак си самата личност не кореспондираше с някакво насилие. По принцип аз свързвам интелекта с липса на такива средства за комуникация, явно го виждах като много интелигентен и не допусках такова нещо. Известно време бях много, много изплашена да ходя сама на работа, да се прибирам сама, да спя сама в стаята, но след това го преодолях. Сега мога да го разказвам на определени хора, ако виждам смисъл в това. Накрая споделих със сестра ми с която се познават, за да я предупредя, и от страх той да не ѝ причини нещо, защото ми говореше разни такива неща. Сега се чувствам като страхлив човек, който не се изправя срещу проблемите, а бяга от тях. Страхувам се, че мога да го срещна този човек и че този страх ме управлява, изпадам в позицията на жертва, която е ОК да е жертва и това не ми харесва.
Спирам до тук макар да имам още много примери от практиката си! Но ако вие имате още нужда да прочетете по темата, вижте и този разказ
Може би за всички ни ще е полезно да дам и развръзката на тези ситуации, както съм правила досега с разказите си. Може би да оставя да развиете вие своите предположения и извикате личните си страхове на дуел. Как мислите, кое ще ви е по-полезно? Пишете ми! Но каквото и да решите, не спирайте да търсите и поставяте собствените си граници и чистите стари белези от тежки рани в душата си, моля ви! Силата, която се влива обратно в една жена, преодоляла наистина травмата си, е огромна, а свободата идваща с това носи още много емоционални и житейски блага, които не се описват толкова с думи, колкото с душа.
Надявам се да ви оставям в полето на размисъл и готовност за действие по справянето с вашата травма причинена от насилието над вас или над ваша близка, но отпечатана във вашето съзнание и душа! Надявам се, че имате вече достатъчно сила и кураж да надвиете призраците на страха или да потърсите необходимото ви съдействие, за подкрепа, помощ и окончателно и пълно справяне!
Прегръщам ви!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 12/11/2019 |
Благодаря, за отношенията с мъжа ми!
Благодаря, Дари!
Аз искам да ти кажа, че откакто работихме с теб, се чувствам прекрасно! Има една лекота в мен и отношенията ми с мъжа ми се подобриха. И не съм сърдита, мрънкаща и досадна, а и виждам една грижа от негова страна, която идва с лекота. И той не е мърморко! Благодаря ти!
Благодаря ти за всичко, което правиш и за грижата!
Бяхме се виждали няколко пъти в групите, които организирах тогава. Като я гледа човек – все усмихната, мила, открита.
Излезе озарена и от консултацията ни, след топла прегръдка, която сякаш трябваше да сложи точката и напълно да завърши усещането за споделеност в този процес на дълбоко почистване от тежестта на нечии съдби, взаимовръзки, емоции, с които се беше натоварила и които несъзнателно предизвикваше в собствения си живот. Хубаво е да се чуе ведър смях, като нейния, в края на сесия, в която е преживяла своя и чужда тъга, свои и чужди ограничения, свои и чужди несъгласия.
Казва:
Благодаря ти!
Спокойна съм!
След дълбока въздишка на облекчение и пауза за осъзнаване, докато изплува от света на подсъзнанието и се свърже напълно с реалността.
Чувствам се със семейство, запълнена някак си.
Цветно ми е, като дъга.
Силна съм. Значима.
Хубаво ми е.
Видяна съм, зачетена. Това ми дава равновесие.
Мъжът ми е усмихнат, с въодушевление, вдъхновение, детето много му се радва. Тримата се чувстваме в хармония и взаимност. Ние сме, тримата. Пълно ми е!
Това е само една част от сладките плодове, които бере след всяка крачка усилие по пътя на разчистването от чужди и излишни преживявания. Но има и още и то се множи с всяко усилие предшествало удовлетворяващия резултат.
Сякаш имам съкровище, което си е само за мен.
Приемам. Има споделяне. Близки сме. Има една топлина, която ни обгръща и се чувствам изпълнена. Заедно сме. Събрани сме, за да се споделяме един с друг. Харесвам се.
Сега вече приличам на мама по това, че като нея съм нежна, женствена, спокойна, приета, със сила идваща от опората на мъжа до мен.
Заземена съм, по-реално ми е, хубаво, чисто.
Много съм важна, красива.
Чувствам широта. Детето е спокойно, концентрирано, ведро, слънчево. Аз съм щастлив родител.
Благодаря ти!
Заредихте ли се? Много е красиво, нали!? А аз съм щастлива първа да зърна тази чиста красота в душите ви, заредена от много любов и доверие в силата и мъдростта на живота и ви благодаря, че избирате мен за водач и спътник в това „пътуване на душите” си!
Вероятно и вие имате къде осъзнат, къде не, копнеж към същите най-истински живи усещания, които да подсилят духа ви, да ви задвижат в здравословна за вас посока, да ви заземят или окрилят, за да имате нужния ви баланс и градивен реализъм в мисленето и действията. За целта е добре, също като с клиентката ми, първо да си изясните, какво имате на лице като препятствия и какво имате като цел за постигане. Нейната беше:
Да имам хармонични отношения с мъжа ми в които да се чувствам приета, призната и да виждам взаимност между нас.
И както виждате от вече прочетеното ние го постигнехме не само в рамките на консултацията, но и като реално проявление в живота ѝ.
Тук е моментът да подчертая, че клиентката ми не чака само на мен, а винаги, когато и колкото може, опитва сама. Това е усилие което само мога да насърчавам и поощрявам, защото както често казвам на клиентите си – това е вашият живот и само вие може да го живеете! Да, аз мога да ви помогна в това приключение живота, но не мога да го изживея вместо вас.
И все пак нека видим, какво беше началото, за да си дадете сметка, колко голяма и още по-ценна е наградата, за положените усилия. Колко много си заслужава да я постигне всеки един от нас и, че не бива толкова да се плашите от повторно съприкосновение с неприятните си вълнения, щом следва онази благодат, която ще доведе още и още добро със себе си. И колко мило е, когато това носи добро и на близките ви, а така отново на вас.
Чувствам се крайно неудовлетворена в отношенията с мъжа ми, а той полага усилия да се чувствам добре.
Преживявам период, в който имам нужда от подкрепа, а не се чувствам така. Виждам се заплетена в отношенията ни.
Когато се запознахме аз се виждах през неговите очи, като една красива жена, вдъхновяваща, с много енергия, с ентусиазъм. Докато сега се виждам като една мрънкаща жена, вечно недоволна, вече и физически не се харесвам. Дори установих, че се чувствам виновна, че не се чувствам добре в тези отношения, защото, като му ги споделям тези неща, той смята, че драматизирам, измислям си, няма такова нещо, че ставам като майка ми, че отношенията ни били чудесни!
Това което реално се случва е, че като се прибера в къщи, а мъжът ми е страстен пушач и сега съм го ограничила да пуши само в кухнята, поради което той почти цялото време прекарва в кухнята пушейки. Дори съм силно притеснена, защото според мен пие страшно много. Да, пие бира, но като не вечеря, тази бира му се отразява, а на мен това не ми е приятно вече. В работа има авторитарна шефка пушачка. Майка му, с която живеем, също пуши и кухнята става тяхното пространство, в което те си споделят. В един момент, когато аз искам да му споделя нещо, той вече е изморен, че едната му говорела, другата му говорела и няма сили за мен да му говоря. И реално нито можем да говорим за важните неща, нито за някакви случки, а едно бързо и делово припяно изговаряне на позиции. И няма усещането нито, че вървим в една посока, нито, че има заедност между нас.
Жилището в което живеем е на мъжа ми, от неговите роднини. Родителите му си имат друго място на което живеят, но по стечение на обстоятелствата един ден те дойдоха при нас без да ни кажат и аз приех това, като силно навлизане в личното ми пространство. Имам сериозен проблем с това. Беше ми много трудно да го преживея. След смъртта на баща му той много се затвори. И двамата бяхме пушачи, но с моето забременяване аз спрях пушенето и той пушеше на терасата, а аз бременеех в стаята. Всичко това много ни раздалечи! И сега – седи си в кухнята, пие си биричка, пуши си, рови си в телефончето, а това му е също голяма страст – да е в интернет непрекъснато. Събота и неделя или човърка по тъпата си кола, или все има някой приятел на когото нещо да се свърши. Когато го помоля нещо да направи за вкъщи започва едно мрънкане! Аз пък мърморя за това, че не е направено и се вкарваме в едни доста неприятни отношения. За да сме заедно трябва да направя някакви големи организации!
В резултат на това имам киста, а родих със секцио, което тотално ме срина, и не ми трябва втора операция!
Появи ми се и гадно парене във влагалището, което с много усилия преодолях. Появиха ми се и едни хемороиди при бременността, но не съм имала проблеми години наред с тях, изчезнаха, а последните два месеца отново имам и съм в непрекъсната борба и с тях, дори сега ги чувствам. Въобще отдолу съм изцяло поразена. А сега и едно дразнещо петно на гърдата ми излезе и страшно сърби, а и с това се бях справила. Самият факт, че два пъти боледувах от едно и също нещо в последно време, а аз не боледувам от години, е невероятно за мен! Да не говорим, че и много често напоследък се виждам като майка ми в отношението ми към мъжа ми! Това много ме дразни, защото майка ми и баща ми нямат хармонични и прекрасни отношения, както можеш да се досетиш. А като живеем все още със свекърва ми, влизаме в пряк конфликт в грижата за детето ми. Мъжа ми не иска да взима страна, нормално! – и аз малко така… Чувствам се самотна, защото реално погледнато… Сега баща ми има сериозни проблеми със здравето и с майка ми, като се чуем, реално аз нищо не ѝ казвам, защото само тя споделя какво става и аз не мога да споделя какво става с мен, макар и аз да бях болна. Тя няма пространство да ме чуе, защото има достатъчно нейни неща, които толкова са я напълнили, че въобще не може да стигне до мен.
Другото, което напира като проблем е с детето. От натрупване на много емоции, които задържа в себе си, се случи два пъти да се напишка в училище. Работих самостоятелно със себе си, за себе си и за нея (чрез Техниката за емоционална свобода – бел. авт.). Опитах се много да ѝ помогна, но тя ходи да пишка непрекъснато и това много ме разстройва, защото очевидно има нещо, което не успява да освободи и то продължава да я тормози. И се чудя дали… то със сигурност е нещо, което ние сме ѝ повлияли, обаче ми е доста тъжно, защото се надявах, че сме преминали през този период. Чувствам се все едно съм се провалила като родител, въпреки, че съм се старала толкова много. Разочарована съм от себе си!
Е, доста неща се бяха натрупали, нали?! Но с общи усилия и правилен подход, видяхте какъв чудесен резултат постигнахме и до онова топло „благодаря“, което радва и двете ни.
Не е нужно и вие да стигате чак до там, за да ми се обадите и запишете час за консултация. Елате по-скоро, за да имате по-малко работа и по-бързо да сте отново в обичайно доброто си настроение, жизненост и удовлетворяващи отношения с любимите хора! Колкото по-редовно се грижите за чистотата на мислите и душата си, толкова по-лесно ще ви е да се справяте и сами в един момент, и да не стигате до онези болезнени затлачвания, които да ви разболеят по някакъв начин. Обещавам да потърся и извадя онази топлина и светлина във вас, която всеки има, колкото и дълбоко да сте я скрили в момента! Помогнете ми само малко – съберете самоотверженост и направете първата стъпка към мен, защото това е начинът да я направите и към себе си. После заедно ще направим онова, за което сте наистина готови.
А на онези от вас, които вече ми се доверихте и продължавате да търсите професионалната ми подкрепа и съдействие, за да подобрите отношенията преди всичко със самите себе си, а така и с другите, благодаря!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 07/07/2017 |
Изнервям се бързо, като се върна в България
Събрали сме се малка група и работим за онова, което поражда стрес в живота ни. Един казва – мама, друг – неумението да се справя с лошите си мисли, трети – постоянната тревожност, четвърти – скования крак… Най-интересно ми стана с един надничащ в шатрата ни млад мъж, който приседна скромно в ъгълчето на стола и докато обсъждаме с другите техните поводи да се чувстват в стрес, деликатно се включи със своя тема:
Изнервям се бързо, като се върна в България.
Започнахме груповата ни работа, в която, както обикновено се стремя, хем да обхвана всички едновременно, хем да обърна внимание на всеки един с неговите индивидуални преживявания, за да може всеки да усети ТЕС и да има личен резултат.
Стана време да проверим, кой до къде е успял да промени към по-добро, вътрешното преживяване на своя проблем. Всеки докладва как се променят чувствата и мислите му, какво е осъзнал и изненадата си от това да го научи от самия себе си.
Тук стигам до героя на моята история, момчето, което като че ли се извиняваше, заяви:
Изнервям се бързо, като се върна в България
и което до сега не беше чувало или опитвало Техника за емоционална свобода, а директно се включи в нещото, което се случваше в нашата задружна група.
Първото, което то осъзна и още тогава очите му започнаха да се отварят все по-широко беше, че всъщност не се изнервя от всичко в България, а че има някой неща на които той се „връзва”. След следващото кръгче по точките, заяви, че всъщност от него зависи, дали да го прави и, че вече не му е необходимо, няма нужда от това в живота си и просто го освобождава. След още едно потупване, уточни, че дори няма изобщо на какво да се дразни, но има някой некултурни хора, като човек, който си пуснал горящия фас от горния етаж, върху ръката му! След следващото потупване вече мислеше,
Но той бе само един и това не е масово явление!
Накрая, все така скромен видимо щастлив с блеснали поглед и усмивка, заяви че навсякъде по света му е добре, че навсякъде има нещо красиво, ценно добро и вълнуващо и с удоволствие ще се връща в родината си.
След края на груповата практика, докато помагах на една от участничките с по-тежко преживяване да довършим сесията ѝ, подочух в разговор между момчето и явно другите заинтригувани от думите му участници, че той отдавна живее извън България и колко му е тежало да се връща у нас, но сега вече е различно.
Толкова се зарадвах да стана част от тази негова трансформация! Представете си – връщате се в България след дълги години отсъствие, търсите забавления и научавате, че има интересен фестивал в парка, минаване покрай една от многото шатри, включвате се в работата на група хора, без да знаете дори за какво точно става дума, но всички са оживени и съсредоточени едновременно, правят някакви странни тупкания по главата, лицето и тялото си и насред всичко това влизате с един не много добър начин на мислене и преживяване на живота си, а излизате съвсем различен – с голяма усмивка в сърцето!
Случайността както винаги си знае работата – да се върнеш в родината считана за мащеха, за да разбереш, че тя все още е майка; за да научиш ТЕС; за да осъзнаеш, че си свободен да избираш преживяванията си; за да осъзнаеш способността си да обърнеш мирогледа си с няколко потупвания, колкото и странно да изглежда; за да видиш колко малко е нужно понякога, за да постигнеш нещо голямо!
Благодаря ти, нови приятелю на ТЕС! Надявам се да прочетеш тези няколко реда и пак да идваш в България. Да се похвалиш с нови ТЕС-постижения, а блестящата ти усмивка да е все на лицето ти!
Какво стана с другите участници в груповата ни работа със стреса? И те се справиха отлично!
Вие искате да преживеете лично тази трансформация, вместо само да четете за нея?
https://jivnali.net/istorii-ot-shatra-41/
„Живот За На Пред На Ли!?“
