by Дарина Гаврилова | 11/09/2026 |
Диагноза е медицински похват за работа на базата на докладвани и установени симптоми и се обсъжда между медицинско лице и клиент на услугите му.
Симптом разглеждан през призмата на енергийната психология е онова нещо, чрез което тялото иска да привлече вниманието ви към вас самите и подава различни сигнали, които вие може да регистрирате чрез петте си сетива, да им дадете име с помощта на колекцията от понятия запазена в ума ви и доукрасите с епитети и сравнения породени от емоциите, които симптомите предизвикват във вас.
Всеки симптом е чудесен суров материал за работа с Енергийна психология. Той може като влакче от приказка да ни заведе къде ли не във времето и пространството на съзнавано и несъзнавано, ваше или прието за ваше, но чуждо преживяване, да ни стовари там, на първата спирка, да изсвири остро и подскаже – ето от тук тръгна, когато… помниш ли!? А на мен не ми остава друго, освен този път добре да прегледам заедно с клиента си раницата с факти и изхвърлим ненужната интерпретация полепнала по него и която е довела до настоящите му тегоби.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 09/01/2026 |
Книги допълващи енергийната психология (ЕП)
Зад методите от енергийната психология стои философия на живот, знания на човечеството придобито от наблюдения, опит или… от осенение свише и пак опит. Разбира се някой са на ниво традиционна култура и практики, други са по-млади и на ниво наука, популярно поднесена. Макар да няма една книга, която да излага единна философия, има много отделни и всяка е ценна по своему. Вероятно вие също имате собствени възгледи и разбирания за взаимовръзките в живота, но подозирам, че щом сте тук, в сайта ми, търсите отговори и освежаване на тези разбирания.
Тук ще намерите няколко заглавия и автори, които са оформили моето лично и професионално развитие. Има и други, но… Срещала съм ги в подходящия за мен момент и са ми ценни с идеите си, насоките си и принципите изложени в тях и до днес. Надявам се и вие да откриете силата им и се възползвате от нея максимално. А ако съдя по отзивите на клиентите ми, позицията от която взаимодействам в работата си с тях и базирана и на тези книги, им е ценна и полезна в метаморфозата им.
Приятно четене!
„Невидимият терапевт“ – Гари Крейг за лечителят в нас и как да го ползваме за самопомощ
„Чудото на мигновеното изцеление“ – Франк Кинслоу за техника известна като квантова синхронизация или квантово докосване
„Чудото на квантовия живот“ – Франк Кинслоу за техника известна като квантова синхронизация или квантово докосване
„Германска нова медицина“ от д-р Хамър – Научно защитената теория на хирург-онколога д-р Хамър, за емоционалния корен на физическите проблеми и как да ползваме тази информация за самопомощ.
Биология на убежденията от д-р. Брус Липтън – Как информационната средата влияе на материята чрез активиране на гените ни – научно доказаните открития и изводи на биолога на клетката Брус Липтън.
„Германска нова медицина“ от д-р Хамър – Научно защитената теория на хирург-онколога д-р Хамър, за емоционалния корен на физическите проблеми и как да ползваме тази информация за самопомощ.
„Посланията на водата“ от Масару Емото – Доказателства на японския учен, за свойството на водата да запаметява и предава информация, с което влияе на материята.
„Корените на любовта: ръководство по семейни констелации“ от Свагито Либермайстер
„Закони на любовта“ – Берт Хелингар
„Лечебната сила на миналото“ – Бертолд Улсамер
„Синдромът на предците“ от Ан Анслен Шютценбергер, за влиянието на трансгенерационните връзки, чрез предаване от несъзнавано на несъзнавано, в рамките на едно или повече поколения.
„Семейните фантоми“ от Бруно Клавие – интересно, леко за четене по темата – предаване на модели-програми на живот през поколенията към следващите, които са реална пречка за реализацията ни сега. Примери с известни личности и клиенти в практиката.
„Тялото ви говори“ от Деби Шапиро
„Болестта като път“ от Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен
„Илюзии“ – Ричард Бак
„Болната кожа“ от Олаф Кооб
„Абсолютна неограниченост“ от д-р Хю Лен и Джо Витале – Или по-познато като книгата за метода Хо`опонопоно. Представя осъвременен вариант на стара хавайска шаманска практика, за подобряване на разнородни аспекти от живота ни, чрез осъзнаване силата на прошката, благодарността, обичта и личната ни отговорност отнесени към нас самите.
„Тета лечение“ от Ваяна Стайбъл – техника с която директно да сменяме програмите, които ни пречат в живота, но първо трябва да научим как да го правим. Ваяна Стайбъл описва личния си дългогодишен опит на сензитив и преподавател помогнал на много хора да постигнат търсеното здраве и решения на всякакви други проблеми.
„Енергийна медицина“ от Дона Едън
„Енергийното поле на Вселената и трансформация на човешкото съзнание“ от Дейвид Уилкок
„Да живееш в сърцето“ от Друнвало Мелхизедек
„Когато тялото казва Не!“ – д-р Габор Мате
„Мозъкът лекува“ – Норман Дойджи
„Не всичко започва от теб“ – Марк Уолин
Добавете заглавията и авторите и книги за техники за самопомощ, които най-много са повлияли на вас. Ще ми е интересно да науча още нещо ценно.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 11/10/2022 |
Страхове, параноя, несигурност
Страхове, параноя, несигурност – това са думички за състояния, свободно употребявани от нас, хората и то все по-често. Дошли от многото широко достъпна литература в областта на психологията и самопомощта, потвърдени в живота ни и присвоени, когато описваме личните си преживявания. В ежедневието ми присъстват доста често, но нали такава ми е работата – да ми ги съобщавате и заедно да ги освобождаваме от силата им и присъствието им в живота ви чрез съответните методи с които работя.
Днес пак става дума за такива състояния, които неизбежно се описват с тези три думи – страх, параноя, несигурност. Да видим защо и как, а най-важното, какво постигнахме с клиентката ми, когато надникнахме отвъд самата дума и резултата, който описват!
Имам чувството, че напоследък имам пробиви. Моментни състояния, които не са ок, но като цяло съм добре.
Това докладва, като резултат от предишна среща моя клиентка. Искам да уточни, какви са тези пробиви.
Ми точно пробив, изпускане, нещо такова!
Всъщност имам едни такива… то сигурно всеки ги има, обаче при мен много се.. защото и мъжа ми малко по-така се… и имаме едни, не знам, страхове, параноя, несигурност ли!? Не знам как да ги нарека, които на мен лично много ми пречат. Обаче на всичкото отгоре ги предавам и на децата! Особено страхове с децата, това са някакви ужасии. Значи най-малкото, най-дребното – имам миялна машина, за която купувам био таблетки, обаче аз мия чиниите след всяко изваждане от миялната машина, случайно нещо да не попадне в тях. Чупя ампула витамин С и първо я изтърсвам, да не би да има стъкълце. Вчера бебето ми драска с маркер на дъска и играе, играе и в един момент си мисля – леле, ми това дете диша ацетон, да не вземе да се натрови!? В смисъл най-малкото нещо, на мен ми е мега драма.
Голямото ми дете се разболя, в смисъл – боли я корема и аз веднага си викам – ужас, какво ще правим!? Някакви такива битовизми, които супер много ми отнемат от енергията, за да се притеснявам, да се страхувам, да ги мисля, много!
Понеже вече сме работили и знае за оценяването на показателите, веднага заявява:
Много, на 10!
И се смее сама на себе си и ситуацията. Но това не омаловажава факта, че носи тази силна тревожност в себе си и че има нужда да я освободи по-скоро, а така и от живота на децата си.
Проблемът ми е, че това ми тежи и още повече ми тежи, че го предавам на децата си. Няма как да не го предавам притеснението и всичките тези неща. А и другите, като ми го кажат, и става едно такова като вина. Мъжът ми казва, че се зомбирам – влизам в някакво такова състояние, което – ъъъъъ! Майка ми казва, че предавам на децата. Приятелка ми казва, че си задушавам детето. Всички ми го казват! С извинение, карам голямото ми дете да ака по график. Имаше проблеми преди, болеше я коремът и влязохме в този ритъм и аз… я обсебих с моите страхове, да не би да има запек и аз я карах всеки ден да ака. Това не знам дали е безумно, но…
Мъжът ми е много зле! Като купим нещо го забърсваме с мокри кърпи. Това сирене, кашкавал или бирата, която седи по рафтовете се мие, защото не знаеш преди това кой я е пипал и с какви ръце, портокалите се измиват, не дава на децата да се облягат в асансьора, защото не се знае кой какво…
Аз чета книги и знам това, че е проблем, но… Става едно вманиачаване. Ето сега, чистя риба, то не се знае дали изобщо ще се яде, и – ами ако влезе кост; от Детска кухня не давам риба, че може да има кости; майка ми като прави пиле – може да е останала кост… И въобще някакви такива… отивам много напред в бъдещето, където…
Все повече проличава безпомощността от осъзнаване и неспособност за справяне на клиентката ми със собствените ѝ преживявания.
Много ми пречи. Ако случайно не го мисля и прескоча нещо, после се замислям и много го мисля и ми става супер притеснено и направо е ужасно! Особено детето, ако има температура и искам някой да ме гледа да не би да объркам нещо и нещо грешно да му дам и… някакви глупости, които аз знам, че няма да стане, но с течение на времето те се влошават и с всяко нещо почвам да съм несигурна и да съм параноична и страхлива.
Това е в общи линии!
Искам да съм по-спокойна, да съм по-уверена. Да съм по-сигурна, за да може и децата ми да се чувстват по-добре. Да не се плаша от най-малкото нещо и да драматизирам. Няма смисъл!
Искам спокойствие!
Изяснили сме проблема и целта с клиентката ми и започваме. Тя се разплаква веднага със започване на потупването, само при споменаването на декларативното утвърждаване на себе си, като добър човек, а по-нататък с всяко споменаване на думата „добро”.
Всъщност в течение на работата ни установяваме все по-ясно, че и съпругът, и майката на клиентката ми имат подобно поведение, не само тя, но всеки в различна степен и вариант го проявяват. Развиваме процеса в посока достигане на първопричината за всичко това и малко по малко постигаме:
Подредено ми е.
По-силна съм.
Богата съм, имам самочувствие.
Смелост.
Доволно ми е, сито.
Цялото това богатство от върната сила е само защото сме огледали темата с филмирането.
Като истински златотърсачи, продължаваме да търсим съкровища и в проблема със страха. Тук находките продължават да трупат и разрастват скъпоценната си сила.
Все едно имам криле.
Замаяно ми е от „розово”.
Децата са щастливи.
Красива съм.
Радостно ми е.
Аз съм добре. Децата са добре. Мъжът ми е по-добре.
Оказва се, че влиянието на мъжа ѝ върху нея е доста силно, а той има своите несигурности за справяне. Това ни поставя в ситуация да работим и с него. После със съзависимост на майка ѝ, към нея, дъщерята, и още много зависимости в отношения с роднини. Това разчиства и подрежда по нов начин още повече емоционалния ѝ комфорт и начин на преживяване на света. А когато се справяме и с усещането за пробиви, настъпва истинско душевно пиршество!
Добре ми е.
Хубаво ми е.
Спокойствие изпитвам.
Мъдрост.
И не само това постигаме с клиентката ми. След проверка установяваме, че страховете са минало. Няма я параноята. Няма обвинения за предаване на страхове на децата. Няма нужда от премиване на чинии след съдомиялната или драми, никой не я обвинява в странности и задушаване на децата. Желанието за контрол във всеки един момент под различна форма е отпаднало. Но съвсем накрая възкликва:
Не съм очаквала така бързо да настъпи промяната! Трябва да изчакам да видя.
Бърза да свършим сесията, сепната от часа, но с обещанието да се обади и даде обратна връзка. За финал декларира:
Но съм напълно спокойна сега!
Приключваме, а аз оставам с размислите си по темата – колко много хора са в това състояние и колко ли от тях се престрашават да потърсят съдействие, особено нестандартно, като работата с консултант Енергийна психология. Колко поколения си препредават неотработените страхове на децата, а после ги съветват да са спокойни и толерантни към проявите им, без първо да надникнат в себе си. Колко невинно може да изглежда началото на един процес на създаване на верига от страхове и колко страшно следствието. Как невидимо тече този процес на предаване на страхове и колко много хората не знаят с какво да си помогнат, за да прекъснат веригата и изцелят напрежението.
Надявам се с времето и растящия брой хора, прилагащи методите на Енергийната психология, добруването на всеки един от нас да нараства, напрежението да намалява и когато има повод за напрежение, освобождаването му да става веднага и моделът повод-реакция да бъде окончателно освобождаван.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 03/08/2022 |
Болка в стомаха, татко и мъжете
Болка в стомаха е причината да започна да работя с ТЕС. Много е силна, извън скалата! Много режеща. Като се прояви, направо на две ме свива!
Като започнах да потупвам и взеха да излизат и излизат едни неща… Един рицар, дето не можа със сила да се справи, а с похват. Той ми даде куче, аз бях дете и с това куче трябваше да оцелявам и да съм гъвкава, като тръстика, която се навежда при най-лекия полъх… После заспах. Главата ме боля и ми беше тежко. Не успях да довърша това. Помагай!
Винаги приветствам самостоятелната ви работа, насърчавам я и съм готова да я подпомогна, ако не успявате докрай. Нали затова съм консултант. Вашият консултант. Но когато се стигне до реплики като:
Отново се сблъсках челно със себе си!
Леко изправям гръб, готова да поема част от удара ви и да го отиграя професионално.
Ето какво още разказа клиентката ми за този свой случай.
Тема, която още имам да работя е. Установих, че хем имам голямо желание да дам на мъж, да споделя интимност, енергия да дам. В същото време, след това имам огромното усещане за ограбване, за празнота, за отблъскване, за отхвърляне.
Като се върна назад излиза един спомен с татко. Била съм 5-6 годишна. Минавам край него и го прегръщам откъм гърба с много нежност, а той ме отблъсква много силно, така че се удрям отзад в стената, на перваза на прозореца. Много силна болка!
И добавя подробност от настоящето си:
В момента в живота ми са се завихрили толкова много мъже около мен, че чак свят ми се завива. Не мога да съчетая емоционално и сексуално да съм удовлетворена едновременно в един мъж. И желанието за споделяне е съпроводено от страх.
Слушам много внимателно разказа ѝ, вметките, поправките. Констатирам къде точно, в кой момент от самостоятелната ѝ работа процесът е спрял и се включвам там. Започваме поправката и разгръщането на процеса ѝ в правилната посока, този път. Ето какво се разиграва в съзнанието ѝ:
Битка е. Има враг, жена, майка, които са наранили рицаря физически и емоционално. Майката на рицаря има много силен страх, пазен дълго в нея. Тя успява сега да се справи с този страх, че ще бъде наранена, погълната от една тъмна дупка, защото така е била заплашена когато е била мъничка. Заплашила я е една стара жена, която я е гледала, а тогава такъв е бил начинът ѝ да усмирява момиченцето.
Потупваме за всичко това и ето какво се получава:
Старата жена оплита топли ръкавици, които да изчистват страховете от хората. Дава ги на момиченцето и на него му става хубаво. Съответно майката на рицаря, вече е променена към добро. Прегръща сина си рицаря, с тези ръкавици, и го изчиства. Той много плаче, чак става малко дете. Но става усмихнато, щастливо и доволно дете. Това дете пораства и става много благ мъж, усмихнат. Той ми подава ръка и ме прегръща продължително. Чувствам се като дете. Все едно съм негово дете. Казва ми: „Аз винаги ще съм тук, без значение, какво става и все ще съм такъв (усмихнат, добър, добронамерен, много любвеобилен, много нежен )”.
Детето има нужда да се насити на този момент в прегръдките на любящия баща. Затова давам необходимото време на клиентката ми да преживее в дълбочина емоцията и да я осъзнае с всичките си сетива.
Аз, като това дете, имам страх да пусна баща си, да спра да го прегръщам, за да не изчезне.
Тук влизаме в друга приказка. В нея се оказва, че:
Страхът е като лястовица, която ако пусна си отива завинаги! Но и лястовичката, макар да иска да отлети, не може, от многото стискане в ръцете на детето. Други лястовички ѝ носят храна и накрая тя успява да политне. Отива при другите лястовички. Аз съм щастлива, но и озадачена. Харесва ми да видя, че лястовичката отлетя заедно с другите, а те все едно са я търсили и намерили. От благодарност дават на детето кал и слама и то си прави фигурка-играчка на лястовичка. Щастливо е. Още повече, че когато счупи играчката може да я намокри и залепи с още кал и слама. Че можа тази играчка да стане и нещо друго, друга фигурка. Много съм щастлива, защото е нещо, което не може окончателно да се счупи. Има нов живот и дава усещането за „завинаги” – винаги ще е с мен, винаги ще ми служи, винаги ще си играя, винаги ще ми е сигурно.
В следствие на тази вътрешна промяна, настъпва и промяна в първата ѝ приказка и вече се чувства:
Щастлива, доволна. Ходя, тичам, играя, връщам се прегръщам рицаря и пак играя. Мога всеки път да се върна и да го прегърна, но и да го пусна.
Остава голяма тъга и самосъжаление в детето, че бащата-рицар, го е нямало дълго време. Това ни води към трета приказка. И друго скрито убеждение.
Една млада жена стои покрай река и повтаря: „За мен все е лошото”. Тогава идва една баба и отрязва напълно косата ѝ, едва ли не до кожата! Бабата ѝ казва ухилена: „Ето, реших ти проблема, сега си друга, нова си! Вече може да не стоиш тука”. Сякаш тази коса я е държала там. Сега е щастлива, доволна. Тръгва нанякъде.
Клиентката ми въздъхва някак плитко и отсечено.
Получавам кураж. Чувствам се някак уверена.
Тогава детето на рицаря се чувства още по-свободно да играе, но има нещо, чакай да го определя!… Все едно зад сърцето съм закачена за гърба ми с пирон на някаква стена и ако мръдна това ме опъва. Спира ме.
Така влязохме в четвърта приказка, показваща още спотаени страхове. Затова продължаваме с любопитния процес по разкриването и освобождаването им. Макар да се опитвам да извадя клиентката ми от света на тези приказки, пълни с детайли и емоции, тя, подвластна на силния си натюрел, отново се потапя в тях.
Тъжно е. Аз съм жена прикована на клада. Детето ми е срещу мен, аз искам да отида да го прегърна, но не мога.
Тук успявам да я извадя от приказката. Тогава процесът тръгва по-леко и бързо. При това стигаме до реалността на една нейна
Пра-баба, която не е видяла едно от децата си при раждането. Нещо е станало. Сега успява да го види и вече е доволна. Гали и нежно милва бебето. То е щастливо. Това е първият, най-силният миг на майка и дете, първият изблик на нежност, на привързаност…
Да добавя, че това е известно на съвременната публика вече, като мигът на влюбването на майка и бебе важен и предопределящ психическото здраве и на двете, подреждащ по най-добър начин физеологичните процеси и на двете, съответно жизненото развитие по най-добър начин. За това може да прочетете много от съответната литература за детско развитие.
За мен е много зареждащо, много! Озарява ми се цялото същество. Дава ми много сила. Лекота! Щастлива съм. Много доволна!
Но долавям още нещо, недоизказано. То е свързано с бащата на клиентката ми.
Всъщност даже не е негово. Идва от майка му. Тя гледа с тъга към една черна забрадка. После осъзнава, че няма смисъл и полза от нея, хвърля я и слага друга, някаква цветна такава, шарена, бяла с нещо везана. Щастлива е и някак си окрилена. Прегръща дядо, радва му се. И той е щастлив. Играе с него, смеят се. А той пък играе със сина им, татко ми. И той се смее доволен и щастлив. Преизпълнен е с радост.
Тогава и татко си играе с мен, смеем се, закачаме се.
Моделът на общуване родител-дете е почти поправен, след това важно откриване на загуба и блокирана любов.
Връщаме към началото на историята на клиентката ми, когато си спомнила, как татко и я избутва силно, стреснат от прегръдката ѝ, като дете.
Сега излиза още едно мое убеждение от детството ми!
Отбелязва клиентката ми.
Че не съм толкова, не достойна, ами… не заслужавам, не мога, винаги правя нещо грешно, нещо не както трябва, не както той иска.
В процеса на изследване на причината това убеждение да живее и да ѝ диктува живота, разбираме, че то идва от:
Пра-дядо, негово е. Доволен е, че може вече да се справи и се справя. Аз съм много горда и щастлива.
Хубаво е, сега може да е двупосочно отношението с татко – може и аз да съм инициатор и той. Весело е. Можем да играем, да се закачаме.
Така е отблокиран още един поток на любовта родител-дете. Това веднага дава своя резултат и когато я питам за първоначалния ѝ проблем – болка в стомаха, ми казва:
Чувствам се много пластична във всичко – като материя, като енергия и като емоция съм пластична. Много е хубаво! Вече не усещам нуждата да задържам. Усещам го като енергийни петна и е като танц. Докосване, минаване едно през друго, едно около друго, но нямам желанието да хвана и да държа. Чувствам се свободна и много весела, много щастлива. Няма болка в стомаха!
За да съм сигурна, проверявам отново. Излиза още една история, но и тя е с положителен обрат.
Получавам усещане за спокойствие в обикновеното… много е странно… За ценното в обикновеното. Харесва ми!
След поредна проверка за причини за режеща болка в стомаха, тя отсича, вече категорично:
Няма!
Осен това има и обрат във взаимоотношенията с мъжете.
Не съм ограбена. Искам да дам, но не на всеки. Имам избор „с кого да играя”. Доволна, щастлива и спокойна съм. Пак има мъже, там някъде, общувам с тях, но това не ми създава напрежение или дискомфорт. Има си ги, аз съм си спокойна. Няма го онзи стремеж да давам. Не!
А да искаш хем да споделиш, хем да те е страх?
Не, вече не!
Празнотата, когато дам на мъж – също не!
Усещане за отблъскване – не!
За отхвърляне – не!
За челен сблъсък със себе си – не!
Давам ѝ още някакви хипотетични предизвикателства, а тя ми казва:
Има нещо, като прилив на енергия, като смесване, навлизане на чужда енергия в моята, хем навлиза, хем се смесва, хем не я променя. Моята енергия си е моя, мъжката енергия си е мъжка, хубаво е да са двете. Реално няма нищо, което да пречи, и може да се отделят, събират, няма проблем в това. Като на вълни е. Моята енергия я виждам по-синкаво-лилавичкава, мъжката по-жълтеникаво-златна. Има различно преплитане, по много начини и е различно усещане всеки път, но хубаво. Силно е, като доверие. Нямам никакъв страх!
Понеже все търся позитивния изказ за позитивни състояния, тя го изразява в този дух:
Има много топлина, много върхови емоции, като силна енергия, има и спадове, но е много приятно това цялото нещо. Не ме изтощава, напротив – много ме зарежда, много е красиво, много е интересно!
Много обогатена се чувствам.
Мъжката енергия също е добре, става мека, при контакта с моята. Не е като сблъсък и върхове-спадове, върхове-спадове, а вълна, която харесва на мъжкото начало. Все едно моята енергия танцува в пространството и увлича мъжката енергия в това. И двете енергии са доволни.
Тогава се появява:
Нещо като тъга, че „и това ще отмине”.
Работим с това убеждение, прието от нечия терапия и сега в ролята на спъващо я. Докато не се обръща в насърчително.
Чувам: „Не се кахъри, танцувай!” – освобождаващо ми е.
Тогава клиентката ми се чувства напълно свободна във взаимодействието си с мъжката енергия.
Промени се! Все едно имам свободата някъде да съм само аз, другаде преплетено, другаде само той. Фигурите се промениха. Вече не е хомогенно смесване, а на петна, пластове, динамично движещо се. Много ми харесва, дава голяма свобода на творене, на идеи, на реализация на всичко.
Благодаря, благодаря! Беше ми така тежко на сърцето, така свито, а сега…
А след това весело и жизнерадостно минаваме към бъбрене по току-що преживяното, осъзнатото и надраснатото.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 03/02/2021 |
Колата ви, с какво е пълна?
Тези дни отново си доставих удоволствието да си почина далече от шума на ежедневието, на чист въздух и ново място.
Разхождайки се по новите за мен улици обаче, погледът ми нямаше как да не се спре на една антика, активно набиваща се на очи с цвета и несъзвучността си към днешните времена. Да, интересно е, забавно е, сякаш се връщаш с някаква машина на времето … цели 42 години назад, както разбрах от собственика, който се изстреля от неизмазаната си къща, защото наблюдавал с камери безценното си антично съкровище, напълнено със знаците на престижа на едни далечни за мен времена и още хранещи неговата гордост.
Това ме подтикна да се позамисля. Бедна къща – неизмазана от поне 70 години; стар модел кола, закрита с парцал, НО колата се държи в движение и се охранява с камери, което сигурно иска доста грижи и средства. Някак нелогично изглежда. Сигурна съм обаче, че човекът е щастлив от това което прави, видимо беше горд и трептеше над съкровището си денонощно.
Сега да се обърнем към себе си и видим
– Кое може да е онова нещо, което вероятно вече е в дисонанс с времето в което сега сме, но наливаме безкрайно много ресурси да крепим живо, докато по-голямото и по-важното страда? Нима и ние не правим същото, но понеже касае начина ни на мислене, чувствата ни и е невидимо, не успяваме да се впечатлим и спънем в алогизма му, както може да стане с една кола на улицата?
– Ако тази кола е ваша житейска случка, а съкровищата прилежно експонирани на задното стъкло, а и в купето, са емоциите ви и мислите ви, то коя е вашата кола и с какво е пълна? Кое ви кара да си я пазите толкова дълго? С какво тези емоции-сувенири са ви толкова скъпи? Ако не беше тази кола-случка, какво щяхте да обгрижвате с такъв трепет? С какво щяхте да се гордеете на вашата житейска улица пред всички съседи и случайни туристи?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 30/03/2020 |
Притеснение от регистрация в БТ (Бюрото по труда)
Притеснение от регистрация в Бюрото по труда, може да се случи на всеки и поради различна причина. А причини има толкова, колкото и хора, които имат връзка с идеята „Бюро по труда“!
Да видим сега конкретния случай, довел за безплатна консултация в сайта ми, на г-н Стефан Атанасов!
Описание на сухите факти, свързани с въпроса, в няколко думи:
Здравейте госпожо Гаврилова. Един от най-неотложните
проблеми, пред които съм изправен е страхът от
микроби и
бактерии, който ме принуждава непрекъснато да си мия ръцете, с причини и без причини. Той обаче не се дължи на грижа за здравето, а на перфекционизъм, свързан със загриженост за уредите , с които работя – лаптоп, таблет и т.н. Преди хранене обикновено не си мия ръцете, освен ако не съм давал храна на кучето. По отношение на другите неща най-напред се почувствах застрашен, че мога да се превърна в компютърен маниак. След като се отървах от последната заплаха, появи (се) перфекционизмът и стремежа да запазя устройствата, с които работя идеално чисти. Литературата, която съм прочел за
ТЕС не ме прави достатъчно уверен, че ще мога да намеря най-правилното решение, без да ползвам съветите на компетентен специалист.
Вторият проблем пред който съм изправен е свързан с това, че през следващите един-два месеца в Бюрото по труда предстои да се обявят едни доста атрактивни и добре платени работни места. Аз обаче се притеснявам да отида там и да се регистрирам отново, тъй като при първата ми регистрация такива места не се обявиха и аз впоследствие я прекратих. Сега мога да се регистрирам като работещ, който иска да си смени работата, но предпочитам да отида, след като преодолея чувството си за притеснение, за което споменах преди малко. Това са най-неотложните проблеми, които искам да реша във възможно най-кратък срок. За такива, които са от хроническо естество и изискват по-продължителна практика, ще ви потърся в офиса ви, най-вероятно през април.
Най-силните емоции, които изпитвате, в следствие на фактите?
Силно съм притеснен и в двата случая. В първия изпитвам и страх от задълбочаване на перфекционизма.
Опишете най-силните емоции, които изпитвахте, по време на проявлението на фактите!
Страх, подтиснатост и безсилие.
Опишете мисълта, която витае в съзнанието ви, докато изпитвате, тези емоции!
Ще им дойде ли един ден края на моите затруднения?
Опишете какво усещате чрез сетивата си!
Напрежение в главата.
Впишете и оценете всяка една описана по-горе емоция, мисъл, физическо усещане, с оценка от 0 до 10!
Най-вероятно осмица и за двата проблема.
Здравейте г-н Стефан Атанасов!
Първото, което е необходимо да направим с вас е да разделим двата пробема, за да имате по-ясен фокус в работата си. От друга страна, ще мога и аз да ви водя по фокусирано, за да усетите по-отчетливо насоките и развитието на процеса. Заради това ще отворя втората тема в отделна публикация отговор. Съветът ми е да работите едната част от деня с едната тема, втората част от деня с другата тема, за да не се обърквате. Правя го, защото искате да движите едновременно и двете теми и бързо да постигнете резултат. Обичайно се препоръчва да се спправите първо с по-острата тема и като я приключите да пристъпите към следващата по острота.
Вторият проблем пред който съм изправен е свързан с това, че през следващите един-два месеца в Бюрото по труда предстои да се обявят едни доста атрактивни и добре платени работни места. Аз обаче се притеснявам да отида там и да се регистрирам отново, тъй като при първата ми регистрация такива места не се обявиха и аз впоследствие я прекратих. Сега мога да се регистрирам като работещ, който иска да си смени работата, но предпочитам да отида, след като преодолея чувството си за притеснение, за което споменах преди малко. Това са най-неотложните проблеми, които искам да реша във възможно най-кратък срок.
страх от задълбочаване на перфекционизма
Страх, подтиснатост и безсилие –8
Ще им дойде ли един ден края на моите затруднения?
Напрежение в главата.
Второто, което сега е необходимо да направите г-н Атанасов, е да оцените интензитета на всяко едно от подчертаните и неоценени словосъчетания. След това да забележите коя част на тялото ви реагира на това преживяване, по какъв тоно начин и колко силно, за да може да включите тази информация в декларацията си.
Например: Прекратих първата регистрация – каква е емоцията поради този факт? Колко силно тя е изявена от 0 до 10? Коя част на тялото ви реагира на нея (може да е стомахът, главата, гърлото, друго)? Каква точно е реакцията (свиване, дърпане, боцкане, парене, друго)?
Третото е да съставите декларация с най-силно изявеното, като стойност.
Например: Въпреки, че чувствам притеснение и стомахът ми се свива на топка, само като си спомня как прекратих първата си регистрация, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такъв какъвто съм!
Четвъртото е да започнете да потупвате с напомнящата фраза по протокола на ТЕС алгоритъма. Напомням, че целта ви е да свалите интензитета на всяко едно усещане до 0!
Например: Напомняща фраза е – притеснявам се и стомахът ми се свива на топка, само като си спомня, че прекратих първата си регистрация – напомняте го по всяка точка докато потупвате.
Препоръка:
Напишете в полето за коментари първоначалните оценки на всичко подчертано от мен.
Докато работите записвайте си на лист първоначалните стойности, появили се прозрения, спомени, преживяване и допълнително работете с тях. Подходът е идентичен – оценяване, работа с най-изявеното, свеждане на интензитета до 0. Проверка на интензитета си правите в края на работата непрекъснато! Успоредно с това или след работа ми давате обратна връзка в полето за коментари долу. Така ще мога да ви давам препоръки и насоки на внимание, и как да продължите.
Спорна работа с притеснението от регистрация в Бюрото по труда, г-н Атанасов!
by Дарина Гаврилова | 24/02/2020 |
Здравето, като страничен ефект
Здравето е болна тема, май за всеки жив човек. Вероятно има изключения, но не случайно все си пожелаваме „бъди здрав”, „живо и здраво”, „наздраве” и т.н. Традиционни поздрави с повод и без повод, но не и без причина възникнали в българската ни традиционна култура. В тези поздрави е заявен стремежът и пожелаването на устойчиво здраве, като най-висша ценност! Народът ни е осъзнавал, че без здраве, няма сила за живот (работа, създаване на дом и семейство) и качествен и дълъг живот в радост и лекота. Загубиш ли здраве, може да загубиш живот и тогава страдаш не само ти, но и членовете на фамилията, а в едно патриархално доскоро общество, ако родителят се поболее, това може да коства живота и оцеляването на цялото семейство и още по-зле, на рода. Не дай Боже да е бащата! Но ако е майката, пак зле, кой ще гледа децата? Да, в миналото семействата не са живеели отделно точно, за да могат да оцелеят по-лесно, като си помагат и поемат взаимно работа и грижи в рода. Днес има доста по-голяма обгриженост на здравето, улеснения в работата и макар семействата да могат да съществуват отделно или само с един родител много по-лесно отпреди, не значи, че здравето не ни е все така важно и необходимо.
Защо ви занимавам с темата за здравето? Защото сякаш на доста хора не им е ясно каква точно е връзката на здравето с енергийната психология и как така се получава да работим с емоции за физически проблеми!? От друга страна, някой си мислят, че търсейки решение на физически проблем, откъде накъде се ровим в емоции и то от стари и отминали истории?
Е, дойде време да дам моите пояснения за това!
Вече повечето от нас, които сериозно гледат на себе си, сме установили, че ако лекуваме само стомах, да речем, а подминем главоболието или болен зъб, и за всеки симптом ходим на различен специалист, той лекува само по неговата специалност. В случая са трима различни специалисти. Всеки от тях дава предписание по неговата специалност без много да съгласува с другия симптом. Най-много да съгласува медикаментите, за да няма взаимно потискане или прекомерно усилване на въздействието на някой от тях. Същевременно на нас ни се иска да дадем контекста на състоянието ни, но няма време за губене и изслушване, лекарите не са там за празни приказки. Но, някой лекари ни казват, че всичко е от нерви и стрес, нали? Но само до там. По някакъв начин ние си знаем, уж, какво ни е, но и ние не правим докрай връзката, само някак усещаме, че може би има връзка. Ако намерим време и сили да обогатим знанията си, тогава напредваме до разбирането и културата на холистичния подход. Но има ли кой да погледне на нас така, особено като става дума за физическото ни здраве. Да, вече има, но обикновено са някакъв вид хранителни консултанти, диетолози, лечители с билки, някои терапевти, а на нас ни се иска да са лекари! Вече имаме поне две поколения възпитание, че само лекарите знаят, разбират и могат, имат авторитета да лекуват здравни проблеми и никой друг. Законите също утвърждават това положение. Няма лошо. Лошото е, че те отричат, а и нямат подготовката за холистичен подход, уви! Традицията на цялостния поглед към здравните проблеми е прекъсната от медикаментозния и технологизиран подход на „лечение на конвейр” на симптома, не причината и с поглед към носителя на съвкупност от симптоми с лице, душа и интелект, строго индивидуални проявления. Слава Богу, вече има единици престрашили се широко скроени личности с медицинска специалност да въведат холистичен подход след придобиване и на необходимите допълнителни знания, но все още са много малко, а и не се рекламират широко. За сметка на това има все по-голямо търсене на точно такива. По света вече има и подхода на обединение на специалисти в центрове за холистичен подход в лечението, където има лекар, психолог и енергиен лечител да речем, които заедно да подпомогнат здравето на клиента си. Също е все още рядкост, но вероятно ще се множат такъв тип здравни услуги. Има потребност, а тя определя пазара. Въпрос на време е.
Но да се върнем тук и сега, и това, което може да направи всеки от нас е първо да се информира сам и разбере онова, което ще се опитам да ви поднеса, като най-обща информация в следващия текст.
Ролята на енергийната психология, с която се занимавам, е да обърне внимание на онова наше неясно или подозирано състояние, което влияе на проявата на симптомите, които заявяваме пред различните лекари. Общото ни психическо състояние, такова каквото е, е резултат от множество събития под чието въздействие се намираме. Събитията може да са както моментни от настоящето ни, така и отминали, дори толкова стари, че са забравени, но под чието впечатление все още сме. Дори и да не го съзнаваме.
Защо е така?
Защото ефектът, който са произвели над нас е толкова силен, че е извън възможностите ни да обработим цялата информация наведнъж. Тогава се създават нещо като депа-информация за преживяното, които биват сложени „настрана” от обичайния поток информация, с която работи съзнанието ни, за да не пречат на съществуването ни и оцеляването ни. В тези депа-информация се съхраняват данни от всичките ни сетивни възприятия, умозаключения, емоционална реакция, произведени за времето на протичане на събитието, което ни е впечатлило толкова могъщо. „Настрана” обикновено се нарича несъзнаваното, подсъзнанието, онази част, която я има, но не осъзнаваме, като информация. Така сме устроени! В енергийната психология боравим с понятието информационно поле. То поема понятието подсъзнание, свръх съзнание, над съзнание, общо съзнание, морфично поле, и т.н. Невидимо пространство изградено от информация, което е навсякъде, около всичко – от клетка до планета, че и отвъд тези размери. Принципно всеки има достъп до това поле, стига да приеме факта, а после и усвои метод за свързване. Някой хора, като ясновидците, екстасензитивните хора, „новите деца” са по рождение с тази способност. Други спонтанно я развиват при дадени обстоятелства, обикновено на травма и/или гранични със смъртта. Трети я развиват плавно чрез употребата на различни практики, като йога, медитация, работа с акашови записи, методи от енергийната психология и други. В миналото чрез дългогодишни наблюдения на явления са стигали до изводи, които днес са залегнали в различни мъдри учения, които ползваме и тепърва се доказват от науката, като енергийната система на тялото от меридиани и аку-точки, чакрите, енергийни тела и т.н.
И така, случва се нещо силно впечатляващо, отвъд границите на нашите способности към същия момент да се справим и/или физически, и/или, психически и/или интелектуално. Имаме два варианта. Или се справяме максимално бързо след това с впечатлението, което ни е претоварило, независимо дали отведнъж или на порции със системна работа, самостоятелно или с помощта на специалист (психотерапевт, консултант енергийна психология, баячка, др.) и сме ОК оттам нататък. Или впечатлението се депозира в несъзнаваното, но си е там и ни влияе, тихичко, но упорито. Колкото по-дълго сме под влиянието му, толкова по-вероятно е да развием физически симптом. (Гледайте този филм ТУК)
Защо е така?
Ако психиката ни не успее да се справи максимално бързо и изтласка проблема към подсъзнанието, тогава се намесва биологията, на чисто животинско/биологично ниво, за да се справи на това ниво. Тогава сработват други механизми, изработени с хилядите години еволюция на биологичните видове в борбата за оцеляване, резултат на което е и човекът в днешния му вид. Биологията се подчинява на нейните закони, но все пак връзката между психика и биология е и в обратна посока!!! Ето тук е и разковничето, което ни касае пряко и на което обръщам внимание с тази статия – здравето, като страничен ефект.
Но нека първо дам един елементарен пример, за да ме разберете по-ясно как силното впечатление се пренася на физическо ниво, ако психиката не се справи на момента или скоро след това.
Да речем, че имате детенце, което тръгва на детска градина за първи път. Може да сте му разказвали, показвали водили да играе в двора на детската градина, но реално детето никога не е ходило на детска градина. То ви има доверие, винаги е с мама, татко или баба, друг познат и доверен човек. Но идва денят, в който остава сам само в непозната стая с други непознати дечица, една-две жени, които може да е виждало един -два пъти, но обикновено не е, а мама, татко или баба ги няма, те остават зад няколко врати, неизвестно къде, но не са там, с детето. Това трае неизвестно колко дълго, защото детето няма представа за време, а за него е още по-дълго, защото не е веднага, тук и сега, което то може да възприеме с логиката си. Объркано, уплашено, само – различни миризми, предмети, хора, движение, звуци, порядки, светлини, и сякаш това трае безкрайно. То реве, вика, но в отговор никой от мама, татко или баба не идва. Да, може някоя от тези непознати жени да го гушнат, нахокат, или подминат, но то не познава и не очаква това. Появява се усещане за изоставеност, мъка, себеотричане и какви ли не други подобни преживявания точно в този период. Масово! Идва момента в който да дойде някой от тези доверени близки да го вземе от детската градина и прибере в къщи, разпитвайки с приповдигнато настроение – «как си, хареса ли ти, игра си си, папка ли», а в отговор да има едно покрусено и вяло дете, което да не казва нищо или да гледа ококорено и още по-объркано.
И ето ги двата варианта на развитие – или детето веднага забравя и се гушва силно в родителя, който го прегръща и обяснява калка го обича, чака, иска и му дава цялата си обич в този мамент и детето светва утешено, или изтласква стреса от преживяното изоставяне в подсъзнанието и леко живва бидейки удома с близките и познатото. Но! Следващия ден се събужда с рев, писъци, рита, дърпа се и прави какво ли не, за да не отиде в детската градина отново. Защо? Защото вътре в душата си то е все още ужасено от изоставянето в чужда и непозната среда сам само, но не може да го обясни и преживее, да разтовари стреса чрез споделяне или другояче. «Държи се като зверче» – мислите си вие. Забелязвате ли, като уплашено ранено животинче – реакция на биологично ниво? Историята може да продължи така – завеждат го насила, нали трябва да се иде на работа. По пътя го увещават, обясняват, но накрая пак го оставят само, там. Топло е и е зачервено, диша през устата, стои сърдито в градината. Това се повтаря няколко пъти и детето има траен извод и впечатления за изоставеност. С времето то сякаш приема и привиква, отпуска се, нещата се нормализират. Но, де речем отива на детски лагер за първи път девет години по-късно. Изведнъж още първия ден на лагера се разболява. Защо става така? Защото в подсъзнанието на детето е останъл споменът за «опасност от изоставяне на ново място с нови хора, миризми, звуци, ред, само» както тогава, в детската градина! Ако родителите не го вземат, здравето му ще се пооправи, но ще затвърди идеята «изоставено». Ще порасне и отиде на работа за първи път, но веднага ще се разболее и то тежко, в несъзнателен спомен за изоставяне и стремеж да предизвика да дойдат мама и татко да си го вземат от там. Причината е същата – дълбоко скрития спомен за изоставеност при това затвърден с жизнения опит.
Забележете и още една специфика – всеки път, когато е имало възможност и тялото е подавало сигнал за внимание чрез симптоми, показващи отслабване на физическото ви здраве. Ако не се обърне това внимание, следващия път в същата или подобна ситуация, силата на симптомите се увеличава, за да принуди сякаш да бъде предприето действие решаващо проблема на «изоставеното дете». Още с първото оставяне има «сълзи и сополи», девет години по-късно има «температура, сълзене и хрема», на работа «температура, сълзене, хрема и фарингит» да речем. Така тялото казва все по-настойчиво – пазя спомен за сълзите тогава, пазя спомен, че виках, но не дойдохте тогава, пазя спомен, че не ми мирише на мама, моя дом, а на нещо лошо за мен – новото и непознатото тогава, пазя спомен, че се чувствам изоставено и боли оттогава.
Тук се добавят още усложнения под формата на взимане на химически препарати за потискане на симптомите, но те не решават проблема «изоставяне»! Но дори няма да разглеждам тази добавена трудност, защото примерът ще стане много сложен за проследяване, а целта ми е обратната, да схематизирам и дам най-обща представа за логиката болест-емоции и как да ги ползваме за водачи в справянето с проблем чрез енергийната психология.
И така, да речем, че сме се разболели в първия работен ден, вече сме достатъчно зрели и приемаме холистичния подход! Нека ви напомня какво написах по-горе: «връзката между психика и биология е и в обратна посока!!!» Сега е моментът да използваме това и от симптома да стигнем до първото преживяване, споменът за което е изтласкан в информационното ни поле/ подсъзнанието. Понеже аз работя с методите на енергийната психология, ще дам яснота от тази гледна точка. Прилагайки ги спрямо наличните симптоми – запушен нос, сълзене, болящо, зачервено гърло и т.н. ще стигнем в съвместната ни работа до осъзнаване на спомена и съхранените там емоции, образи, умозаключения, ще ги разтоварим от тежкия им заряд на преживяването на онова три годишното детенце, което сте били тръгвайки на детска градина, за което това тогава е било «краят на света». Работим с вас тук и сега, когато вече сте голям, самостоятелен, опитен човек. Вече сте в състояние да разберете в пълнота, имате силите и знанията да се справите с онзи момент и най-накрая да осъзнаете, че не сте изоставени, а само оставени за кратко. Това ви носи интеректуалното разбиране. С него идва и новата емоция на успокоение или дори развеселявене – «ама как съм могла да си помисля това, разбира се, че мама и такто ме обичат, кой ще си изостави детето в някаква си детска градина!?» Може дори да се разплачете от облекчение от смъкнатия емоционален товар и сякаш няма по-чакано и пречистващо преживяване от това за вас и вашия живот. Чувствате, че здравето ви е силно, както душата лека. После възкликвате – «Боже от къде тръгнахме, някакъв запушен нос, пък къде стигнахме – изоставяне в детската градина!?» и пак се разсмивате. В следващия момент осъзнавате, че дишате спокойно и леко. След седмица осъзнавате, че сте зрави като млад бик. След година установявате, че или не боледувате, или карате много леко и неусетно някоя «настинчица» ей-тъй, да не ви завидят че сте толкова здрави, а някъде там, може да ви хрумне – «Чакай малко, ама наистина енергийната психология работи! Аз вече не се разболявам, като започна нещо ново!»
Ето така, здравето се явява като страничен ефект на работата с методите на енергийната психология, защото вие идвате насред историята си, някъде там, когато ви предстои нова работа и имате неясно притеснение, но не знаете защо. Тогава работим с тази заявка, стигаме до някоя изтласкана в подсъзнанието история, и изведнъж установявате веднага или след време, колко по-леко и по-здраво живеете.
Само не забравяйте, че това е един свръх опростен хипотетичен пример за връзката здраве-емоции. Да, той стъпва на реалността, но обикновено ситуацията, с която идвате е с повече от една заявки, множество емоции, образи, изводи и поредица от какви ли не спомени навързани в сложна мрежа изплетена не само във вашия живот, но захваната поколения назад във времето. Иска се също време и търпение за разплитането, постоянство и активно сътрудничество и от ваша страна – нали го правим за вас и вашия живот! Здравето идва понякога по-бавно, не в очакваната степен и характеристики. Особено ако проблемът е много сериозен, дългогодишен и съпроводен с какви ли не лечения привнесли усложнения, хронифициране, операции.
За това, мили хора, ако наистина ви е грижа за здравето ви, учете, мислете и действайте холистично, защото ако вие не го сторите, никой няма да го направи вместо вас, може само да ви сътрудничи, докъдето разрешите. Важното е, че има все повече прекрасни начини за самопомощ и помощ в сътрудничество на специалисти, знания и опит. А сигурна съм, че като ви кажат: «Бъди здрав», не искате да си измърморите – «а бе нали съм жив, какво здраве!» – Живот За На Пред На Ли!?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 05/02/2020 |
Според жена ми
Според жена ми имаме сериозни семейни проблеми, които на този етап доста ескалират. Разбрахме се да ходя на семеен психолог, но има неща, които я дразнят. Според жена ми съм инфантилен, не може да се разчита на мен, нямам чувство за тактичност – изтърсвам някоя глупост, от която тя се чувства неудобно. Имам доста инатлив характер и като цяло имам доста черти, според нея, като да не поставям ясни граници на родителите, не поставям ясни граници за своето здраве, за моите неща, все неща които са важни, за да може тя да се чувства спокойна и всъщност уверена, за да бъдем заедно. Това е естествено основата на съвместния живот!
От тези първи думи дотук аз лично чух само какво жена му мисли и изразява, като желания и виждания.
Какво ме доведе при вас е, че…
Аз ходя на психолог от година и половина и имам сериозна промяна. В смисъл вдигнах си самочувствието, започнах да изявявам себе си , знам вече по-добре какво искам, не съм толкова неориентиран. Това за мен е видимо. За нея също е видимо, само че според женами съм станал по-нагъл, по- над нещата, може би е малко обидно – гледам ги по-отгоре, според нея, и това е напрягащо за околните и за нея в частност.
Това, което знам за себе си е, че не съм ориентиран в каква посока вървя. Нямам конкретни и ясни цели. Недооценявам ситуациите. Включително кога какво да кажа. Включително дори, кога какво облекло да избера спрямо ситуацията.
Доста съм доверчив и наивен и всъщност позволявам много на външни хора да ме използват, да ме експлоатират по някакъв начин. Това са неща, които не са ОК, но са така!
Инат имам – понякога „на въпреки” ги правя нещата, защото ми се казва, че „трябва така да стане!”.
Избързвам понякога с нещата – не се замислям или поне не успявам да хвана нещата в цялост, да преценя и да взема правилното решение.
Според мен имам доста сериозен напредък в справянето с тези неща, но си ги имам. Според жена ми, а тя отиде веднъж при психолозите при които аз ходя, на които тя ме прати, беше много разочарована, много драматична среща са имали, тя не ги хареса, не им вярва. Според нея това, че аз ходя при тях – позитивна и класическа психотерапия, няма да станат така нещата и това няма да помогне! А аз наистина прецених, като отидох, че имам нужда от това нещо и много ми хареса. Аз наистина имам нужда от хора на които да се доверя, на които да кажа, които като попитам, да имам един вид опора. С тях абсолютно нормално си споделям всичко. Те доста насърчават това да изявявам себе си, което на мен ми хареса всъщност! Според жена ми трябва да търся алтернатива и в крайна сметка попаднах на енергийната психология и… сега съм при Вас.
Проблем е, че при нея вече е много малък прага на търпимост и, че по по-друг начин възприема от мен.
Добавя:
Принципно аз съм комуникативен човек, обаче не бих отишъл при хора да ги моля за услуга, аз мога да помогна да услужа, но да помоля ми е доста трудно.
Като цяло не търся компания на хора. През деня съм заобиколен от много хора, с добро настроение, шеги, имат ме за много весел и приказлив, но да си кажа честно се уморявам от това общуване и ми е в повече понякога.
Такива бяха обстоятелствата около клиента ми. Всъщност той ми поднесе един типичен и често повтарящ се портрет обрисуван от много жени за мъжете им, не мислите ли? Аз лично съм чувала същите определения от много жени за мъжете им, с тази разлика, че мъжете масово не са съгласни да се подложат на семейна или индивидуална терапия за проблемите в семейството, а този не само, че се съгласява, но и оценява ползата за себе си. Уви, според жена му не!
Всъщност може да се разчита на мен!
Вярно, че съм инфантилен и инатлив, но много ми се натрапва това отвън и това ме провокира!
Смятам, че добре съобразявам какво да облека.
Силно се впечатлявам какво жена ми твърди за мен.
Опората която получавам от психолозите дава резултат и все по-малко се нуждая от такава.
Още много неща мога да добавя!
Искам да си вярвам и да се слушам! Да имам визия за нещата, да ги усещам – за обстановка, за отношения, за ситуация и да не поставям жена ми в неудобни ситуации, защото тя като ми го каже и се поставя на нейно място и аз почвам да виждам, че до някаква степен това е така.
Всъщност искам да прогледна за същността на нещата!
Аз потискам емоциите си. Все по-рядко и все по-малко, но позволявам още това да го има. Искам да си изживявам емоциите!
Искам да мога да си поставям границите и да ограничавам влиянието на хората. Това е като да слушам себе си. Нека малко да си почина!
Споренето без причина изобщо не ми е приятно, но толкова ми е присъщо понякога, че искам адекватност в общуването и начина на живот!
От доста време вече не съм толкова скръндзав, но имам още път да извървя и искам и това да постигна!
Много говоря, защото аз съм човек с проблеми.
Между другото твърде много се замислям и се губя в това. Психолозите ми казват да избягам от сложното да видя простото, но аз простото не мога да го видя! Зад тази завеса не мога да погледна, трудно ми е!
Въобще не се харесвам, въпреки, че и с това имам напредък.
Дааа! Доста теми за работа ми се отвориха! Дали може само с една консултация да се оправи цял един живот според вас? Ами два съвместни живота? Задавали ли сте си този и подобни въпроси? Нека аз да ви попитам тогава – от колко време осъзнавате, че имате проблем? А от колко време преди това той съществува, знаете ли? Вие правихте ли нещо, за да се справите? Можете ли на базата на това да предположите, колко ще отнеме да се справите от този момент нататък? Ами сили, време, информация? Много съм любопитна да прочета в коментар под статията, отговора ви, споделете моля и бъдете честни със себе си и мен!
А сега да видим, какво постигнахме с клиента ми, как се разви ситуацията в рамките на времето и пространството, които той си разреши.
Започнахме с неговото нехаресване на себе си. И стигнахме до:
Светло ми е в тук, в сърцето. Харесвам се!
От „Не хващам нещата в цялост” стигнахме до:
Не е вярно!
От „доверчив съм” и „позволявам да ме използват” не остана и следа.
От „разочарованата жена” се получи лекота.
От „инфантилен съм” нищо не остана.
От „не може да се разчита на мен” стана точно обратното.
От „липсата на тактичност” стана тактичен, дори „според жена ми” в неговите представи и от това почувства голяма лекота.
Инатливостта се трансформира, както и заядливостта, опърничавостта. Станаха:
Сега съм добър!
Вече не се интересува от темата за „посоката в която вървя”, знае какво, кога и как, има усещането за граници, не прибързва и не пречи на никого, ако недомисли нещо. Взима правилните решения. Отпада и нуждата от външна опора в лицето на психолозите, защото я получава от по-добро място – от баща си! Това разбира се, го кара да се чувства добре и ми го казва с лекота и усмивка.
Вече не му тежи да потърси услуга или помощ, нормално му е.
Необходимостта да се държи по-весело и общително, отколкото чувства също бива трансформирана и клиента ми чувства новото:
Добре ми е!
Нямам усещането да съм човек с проблеми!?
Изведнъж се разсмива той.
Неутрално ми е.
Отвръща за другите негативи, с които описваше себе си. Отпада търсенето му на скритото, на подробностите и губенето в мисли-филми.
Как се чувстваш да промениш толкова много виждания за себе си?
Ами леко ми е! Добре се чувствам, на място!
Мога свободно да изживявам емоциите си, да поставям граници, да общувам спокойно…
Много ми се доспа, така се отпуснах, просто ми е леко!
Благодаря!
… Дори не знам какво да кажа сега!?
Заяви в края на консултацията си с мен клиента ми, поради всички нови впечатления, знания, обрати и начина по който бяха постигнати.
Да, процес с методите на енергийната психология е наистина различен, непознат, странен, изненадващ, приспиващ, какъв ли още не. Може да го опише само човек, който редовно го преживява лично, но дори и тогава, той знае, че всяка среща протича различно от предишните. Нормално е да е така, ние се променяме, предизвикателствата се променят, нашите реакции също. Единственото, което всеки път е едно и също е, че идвате с куп проблеми, а си тръгвате с по-градивно самочувствие, по-добро настроение, нова гледна точка и по-дълбоко разбиране за себе си и света си, приемане на реалността и помъдряване, стига да си го позволите и приемете съдействието ми! Заповядайте да го разберете лично и вие, заявете среща за индивидуална консултация.
P.S. Мили дами, наистина ли сте готови да получите онова, което искате от мъжете си?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 29/01/2020 |
Криза в средата на живота
Криза в средата на живота е това, което явно става. Не са така нещата в живота ми, както човек би искал. Не е от много време, но проявявам нетърпение и желание да ги поправя, докато при съпруга ми не виждам такива. Даже се страхува да погледне нещата и искам да му изложа фактите и да му предложа да се разделим за малко, за да мога да го накарам да задейства нещо, защото той е прокастинатор и може да остави нещата да си вървят така още дълго време. Нямаме добра комуникация от една страна. От друга, той има добра работна позиция и работата за него е много важна. Движи се в определена среда като наследство, като семейство. Забелязала съм с времето, че има доста неща, които му пречат да се отвори и да навлязат в неговия свят. Аз съм още на прага след четиринайсет години живот с него. Как да кажа, буксуваме. Аз знам, че той прави всичко най-добро от себе си, за да ни осигури всичко. В този аспект е добър. Но в аспекта душа, тази връзка никога не сме я имали и от там страда съответно и интимния свят (и там няма нищо, също). Бях се приготвила да му предложа да се разделим за половин година, за да го подведа да променим кардинално нещо.
Ходихме на консултация преди време, после му намерих мъж коуч , защото явно има проблем с жени авторитети и не приема съвети там. Вече няколко месеца. Бих казала нищо не се получава, ето, от година на година…
Искам да съм щастлива с човека до себе си, най-обикновена лекота и щастие!
Дамата е много обрана и добре премерена в изказа на проблема. Не изпада в изява на емоции. Животът я е научил. Все пак говори през една усмивка, натежала от сериозна болезненост. Кризата в средата на живота, се отразява в тази внимателност на изказа.
Има нещо тежащо, като шлака у мен.
Потвърждава тя в процеса на работа. Колкото повече напредваме в преподреждането на вътрешния ѝ свят, толкова повече живина и топлина се влива в нея, а тя го изпитва и на физическо ниво. Стопля се и интонацията ѝ.
Редят се образи, ситуации, преплетени отношения. За енергията няма препятствия и тя прелива от минус към плюс, трансформирайки души и съзнания. Има прилив на взаимност и заедност.
Леко, красиво и щастливо, пърхащо, излъчващо, безгранично!
Това е чувството, което следва трансформацията.
Като в мечта съм!
Продължаваме след тази поредна глътка живот, но с малко повече усмивка, защото първоначалното учудване от странния и непознат първоначално подход с техники от енергийната психология, вече е хем по-познат, хем доказал се за клиентката ми с бързо настъпилата промяна, която няма как да отрече, доколкото я преживява с ум, душа и тяло едновременно.
Признавам си, че и аз се отпускам от прекомерно старание да съдействам при така силно заявена първоначална резервираност на клиентката ми. Сега, когато пиша даже ми става смешно, заради мен самата. Толкова съм старателна, съсредоточена и устремена да спечеля доверието ѝ в странните подходи на енергийната психология. Виждам и мъдростта ѝ да ми позволи това и да си даде шанса да опита. Тук е момента да ви благодаря, мили непознати и вече познати хора, че ме приемате и ми се доверявате. Факт е, че и аз се уча и развивам заедно с вас с всяка консултация.
А работата ни тече все по-гладко. Радостта и животът в гласа и поведението на клиентката ми стават все по-явно изразени, става по-непосредствена и дори кокетна, но вярна на стила си и класата си.
Прекрасно! Имам усещането, че сме едно цяло с мъжа ми, с което можем да вървим заедно. Като свободен полет.
Пулсира живо в мен.
Чувствам се изпълнена.
Продължаваме, като оглеждаме всяка подробност способна да спре добрия и стабилен развой към максимално подобрение в отношенията, за да се справим с усещането за „Криза на средата на живота”.
Чувствам се в едно с него. Това ѝ харесвам на Вселената, че е пълна с възможности. Ако ѝ позволявам и не се затварям само в това, че моят живот се върти само с моя мъж и ако той отхвърли някога някоя идея, тя ми е позволила вече да знам, че има и друг път! За това аз се чувствам щастлива и свободна да дам шанс и на него и на себе си, обаче!
Сякаш имам позволение да действам, няма какво да ме ограничава. Мъжа ми вече не е голямата сянка, която да ме спира, а един обикновен, нормален човек, с когото мога да споделя и нещата да станат. Има повече надежда и повече желание в това. Действа ми много олекотяващо и ми дава желание да действам.
Това ме изненадва, вече да не виждам мъжа ми като нещо голямо и непреодолимо, а като нормален мъж!
Засмива се с глас, очарована от самата себе си и промяната.
Чувствам се лека. По-спокойна съм вече. Ще наблюдавам как реагирам.
Това отговаря на поканата ми да види как се отразява в реалността ѝ съвместното ни постижение по нейното усещане за криза в средата на живота в отношенията ѝ със съпруга ѝ и да ги сподели с мен.
Много благодаря, беше изключително интересно и още по-полезно!
Ми казва в заключение.
Аз въздъхвам в окончателно облекчение, че сме се справили и постигнали целения резултат, прегръщам успеха ѝ, приемам благодарността ѝ с радост. Оставам с едно на ум за това, как ще се прояви постигнатото в хода на консултацията в нените реални отношения със съпруга ѝ.
Ето каква обратна връзка получих след време, сигурно ще се развълнувате и вие да я прочетете!
Разни неща, положителни, доста различни от обичайните, започнаха да се случват, непровокирани директно от мен.
Сега усетих как се чувствам – по-спокойна, по-уверена, без толкова притеснения, без много страх да реагирам на думи, ситуации. И някак си получавам нещата много по-лесно отпреди. Например снощи мъжът ми се съгласи да работи в хола, не в леглото, без особен протест. Е, опита веднъж, но аз ясно помолих и се изнесе след малко. Аз си подреждах спокойно гардероба и нищо такова не очаквах. Приятно се изненадах.
За промяна в отношенията е рано да говоря, но промяна в мен има при всички положения!! Разни неща, които отлагах (страхове от реакции, колебания и т.н) стават наоколо ми – обявих, в чудесно излязъл случай, желанието си да уча. Мъжът ми реагира на сумата, но не отказа. Преди ден, явно е било толкова нужно да стане на момента, че мъжът ми ми се обади, че иска да резервира 2 седмици да идем цялото семейство с него на командировка (става на 50г и искал само с нас да празнува), предлага и когато децата са ваканция да идем за две седмици заедно на почивка. Толкова много семейно се е настроил, че направо онемях по телефона! В рамките на един месец ми се извини два пъти за дребни неща, които направи, но за които сякаш забеляза, че ми причиниха дискомфорт. В неделя вечер за първи път от много време, ама много време, чак не помня последния път, ми предложи помощ в кухнята (обикновено ляга и почва да работи в леглото).
Ето че кризата в средата на живота е нещо, което може да даде тласък за промяна към по-добри отношения и развитие на семейния живот. За това ви приканвам, да не се оставяте на страданието, разочарованието, умората, усещането за проблем и да потърсите алтернативен подход, като енергийната психология която практикувам от години с клиентите си, преди да пристъпите към крайни действия, които могат да причинят още и излишни рани. Заявете консултация и елате да проверим могат ли да бъдат променени нагласите ви, емоциите ви? Ще ви дам възможност да поспорите продуктивно със себе си и собственото си мислене. Нека видим какво ще се случи! Ами ако може и вашата криза в средата на живота да се превърне в разцвет в средата на живота!? Живот За На Пред На Ли!? – казвам аз. А вие? Коментирайте под публикацията!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 14/01/2020 |
Уморена съм все аз да съм отговорната
Уморена съм все аз да съм отговорната!
Чувствам се нападната, както мама беше нападана от татко.
„Спомням си как баща ми нападаше мама!? Това са много случаи, но първо ми излиза, как мама свършва работа в 8 вечерта, примерно и баща ми очаква в 8 и 5 тя вече да си е вкъщи. Но онази вечер, става 8:10, става 8:15, тя идва в 8:20, при което той вижда как я докарва някой с кола.
Тук ще вметна, че много спомени ми се губят, защото според мен е абсолютно защитна реакция, за да мога да ги забравя. Буквално цели периоди от живота ми ми се губят.
Та в момента в който тя влезе, баща ми веднага започна със скандала „Какъв е тоя, който те докара? Какво иска той от теб? Тя му каза име, което явно трябва да му говори нещо, но той започна да я напада с обидни думи – курва била, други… Тя му отговори, че човекът е бил последен пациент, имал усложнения, които са я забавили и за да не чака автобуси в късното, той я е докарал вкъщи. Страшен скандал стана!
Работим с техниките от енергийната психология и наблюдаваме този модел в отношенията при баба ѝ по баща, при пра-бабата, при пра-пра-бабата и сестра ѝ, към нейната майка и сестра ѝ, после нейната майка и … още назад в рода. Повече от 10 поколения! Там се разиграва следната сцена с бащата на поредната жена, който се чувствал много неавторитетен, като мъж. Едва когато този човек получава нужната му някога подкрепа от своя баща, се сдобива с необходимото мъжко самочувствие и заявява своя собствен бащин авторитет. Това влива сила в дъщеря му и тя започва да се чувства по-силна в собствената си позиция на дъщеря и жена с усещането за ред и правилност. Това я прави способна да предаде на наследниците си модел на същите отношения на увереност и сила от това, че са на мястото си, бидейки дъщери и жени. Когато тази увереност стига до бабата, тя преживява промяната хем странно, хем като най-понятното нещо на света, с учудването – „как може да не съм го разбрала досега, като е толкова естествено и логично!?”
Наблюдаваме подобна развръзка и при втора линия на разкриване на модела, този по дядо ѝ от майчина линия. Тук върви по мъжка линия и през пет поколения назад, докато не стига до една жена. За нея е било голям товар навремето, от който много е искала да се освободи, но не е успяла. В момента в който работим с клиентката ми, тази жена се справя и усеща цялата благодат на това да разгърне женската енергия чрез себе си. Когато това се случва, тя предава енергията на благодатта на женското приласкаване и приютяване от жените към мъжете и се предава по веригата. Това прави мъжете да получат ново разбиране – що е то да си мъж: „Разрешавам да се погрижат за мен”, което им дава сила по нов и по-здрав начин. Старият и явно недаващ добри резултати модел бе – „Да разреша някой да се грижи за мен, означава, че съм слаб/ не съм мъж”. Резултатът е мъжете да почувстват любовта, възможността да се отпуснат и да не са все „на педал”, като бреме от длъжност да са силни и горди. Оказва се, че това е нещо, което им е тежало много. Това се отразява пряко на дядото, като отпускане в топлина и успокоение в любвеобилността на женското. Макар да има някакви колебания, дали няма да му падне железният авторитет-броня от това, най-накрая той се предава. Клиентката ми осъзнава как баба ѝ, понеже не е имала мъж който да я допуска до себе си е давала внимание към старото си семейство вместо собственото. С промяната, бабата започва да се чувства сигурна, защитена и приета от мъжа си. Дядото започва да се чувства по-силния, без това вече да му е изкуствено.
Някак, като че ли се наместиха енергиите и всяка си дойде на мястото. Мъжката при дядо, женската при баба. Двамата разбраха, че да си мъж не е слабост и да си жена не е слабост. Защото досега и двамата се бяха крили. Дядо мислейки си, че да е мъж е слабост и трябва да имаш някаква изкуствена броня, пък баба винаги си е мислела, че да си жена е да си уязвима, а всъщност това дава сила!
Крайният резултат за клиентката ми бе разбирането, че е най-добре да си на мястото си без да се опитваш да влезеш в друга роля. Жената да се прави на силна и без нужда от мъжка подкрепа, мъжът на по-мъж и недосегаем за женска ласка и грижа.
С още няколко разплитания на подобни семейно-роднински плетки, тя осъзнава, че баща ѝ е уморен все да води битки за самоутвърждаване, като мъж, и вече е готов да се остави някой да се погрижи за него. Мама, пък, получава разбирането, че е възможно да бъде обичана, обгрижена и да е част от играта любов и че татко наистина я обича. Тогава клиентката ми усеща, че може да спре „да търси под вола теле”, да спре да търси обяснения и може да приеме да бъде обичана.
Това че мъжа ми лежи на дивана не означава, че не може да ме обича или аз него.
Отпада страхът ѝ, че мъжът ѝ не може да се грижи за нея, а тя трябва да го прави. Чувства се свободна да провери тази нова възможност в живота си, какво изживяване реално ще ѝ донесе.
Оф, една фриволност усещам, закачливо, леко…
Работата ни продължава, откриваме и преоткриваме още човешки истории вплетени в нейната, но тази част от пъзела на несъзнаваното бе преподредена и е готова да дава своите блага.
Това стана така, уважаеми, защото едно е да знаем, друго е да се гмурнем и преживеем лично докато не осъзнаем от собствен опит! Всеки е чел, чул, видял и знае туй-онуй, но когато в нас живеят механизми и програми диктуващи ни безпрекословни реакции, ще действаме като бабите, пра-бабите и пра-пра-бабите си, та чак до девето коляно назад и отгоре! Да, всеки ден в консултациите ви с мен, се убеждавам, как преповтаряме истините на предци живели в други условия на човешките отношения, а те вече не работят! Напротив спъват ни, рушат ни, погубват близостта ни, радостта ни, любовта ни. Нима това искате!? Ако вече сте разбрали, че не, то потърсете ме за консултация! Нека влезем в този процес на преоткриване на вашия личен пъзел, който ще ви даде работещите за вас разбирания, сила и вдъхновение да следвате собствения си път на развитие и радостни емоции.
„Живот За На Пред На Ли!?“
