Днес е заключителната ни серия от цялата поредица интервюта с които целя да покажа, че правим ТЕС в България при българските ни условия на живот от нас – българи и вече имаме доказани и трайни резултати, а не обещание за бъдещи резултати. По този случай съм поканила ето това прекрасно усмихнато момиче!
Би ли ни се представила коя си ти?
Л. – Здравейте, казвам се Лора. Майка на две деца съм. На 45 години съм. Занимавам се с нещо, което носи истинско удоволствие. Открих го така, доста късно в професионалния си живот, но в момента съм доволна от това, което правя.
Д. – Искаш ли да кажеш какво е това?
Л. – Ами да, занимавам се с животозастраховане! И съм изключително радостна, че на четиридесет и четири открих това, което наистина ме кара да се радвам, което върша професионално. Защото определено това, което правя, как се казва – прибавям стойност към живота на хората, което за мен е важно!
Д. – Звучиш наистина добре и така, вдъхновено и удовлетворено!
Л. – За което мисля, че и ТЕС има…
Д. – А така, да си дойдем на думата!
Л. – Има, има…известна „вина”, да кажем, наистина промяната беше изключително голяма!
Д. – И за това ще ни разкажеш днес, но да започнем от началото!
Ти ли срещна ТЕС или ТЕС срещна теб, кога и как стана това?
Л. – Това е много интересен въпрос. По-правилното може би би било ако кажа че взаимно се открихме! Знам много добре коя беше първата среща с ТЕС – беше една ТЕС-демонстрация на Иван Петърнишки. Защо обаче отидох нямам спомен!
Д. – А кога беше това?
Л. – Или е било 2013 г., или е било 2012 г., отново нямам спомен! Запитах се защо… Обикновено съм човек, който си обяснява нещата! – и малко ме доядя, че не можах да се сетя, кое ме накара, а имаше нещо конкретно. Съвсем случайно попаднах в интернет на това събитие. Съвсем конкретно нещо ме накара да отида – вече нямам спомен защо е. Но си дадох сметка, че за наистина важните неща в живота ми аз просто знам, че трябва да го направя! И явно срещата ми с ТЕС е било едно от тези „трябва!”.
Д. – Да, и какво се случи тогава?
Л. – Беше изключително интересно. Хората, които излязоха, за да направи демонстрация Иван, бяха много интересни, защото на пръв поглед съвсем тривиални проблеми такива, причини за техните (тегоби) възникнаха, че… направо бях като втрещена! И тогава си казах: „Ей, това е много готина техника!” След което, много типично за мен, не направих нищо повече, освен че си купих книгата, която даже и не прочетох.
Д. – Ох, ле-ле! Това е класика! Толкова много хора са в същото положение! Но ми се иска преди да продължим да поясня нещо. Демонстрация значи, че отиваме пред публика, където някой консултант или терапевт, някой, който е добре запознат с ТЕС, ни показва с представители, участници от публиката, абсолютно на случаен принцип – който желае, как се прилага Техниката. Човекът си казва някакъв проблем по негов избор, прави се серията от потупване и там могат да излязат, ето наистина неочаквани неща, които дори не подозираме. Не ги мислим, не ги чувстваме ей-така живеейки си ден за ден. И това, както виждам, и за теб е било впечатляващо, така и за мнозина други.
Л. – Изключително!
Д. – И другото много типично – чуваме за ТЕС, впечатляваме се, взимаме книгата и някой чете, някой не…
Л. – … на Иван, и никога… слагаме ги там, ха-ха-ха…
Д. –… и продължаваме по навик. Ха-ха-ха! И какво става след това?
Л. – На въпросната демонстрация пред мен стоеше Мая Сидерова, мисля, че беше…
Д. – И за нея имаме интервю, с него започнахме.
Л. – … така, която… аз понеже съм много припрян и така, енергичен човек, и все нещо репликирах, тя най-спокойно се обръщаше и ми обясняваше. Като репликите ми бяха, понеже не можех да виждам много хубаво: „Ами къде е сега тази точка!?” И Мая нали, съвсем така… И, може би е било година-година и нещо след тази демонстрация, причината – дъщеря ми, която тогава да е била на 5-6 годинки, или е ходила вече на училище на 6-7, след едно съвсем абсолютно… Ние живеем на една улица от 200 метра, която няма изход, и тя се загуби! И получи абсолютна страхова невроза. От дете, което беше – никога не го е интересувало кога ще се прибере, кой ще го прибере, от къде ще го прибере, започна да изпитва абсолютен страх да остава самичка, ама до такава степен, че например от рода на: „Ще забравиш ли да дойдеш да ме вземеш от училище?” И тогава се сетих за ТЕС! Така, Иван ми се стори по-недостъпен и през… намерих контакта на Мая. И отидох и направихме една сесия с Мая. И още същия ден имаше резултат. И това отново ме върна към ТЕС, когато вече започнах малко по-сериозно да се занимавам. След което завърших, мисля че беше на следващата година или няколко месеца, обучителен курс при Ирена, след това при идването на Карл Доусън бях и на Пренареждане на матрицата (курс по Пренареждане на матрицата с ТЕС – бел. Д.), бях и на Шарън за пренареждане на раждането ( курс на Шарън Кинг за Пренареждане на матрицата на раждането – бел. Д.), така че…
Д. – Минала си и тези хубави обучения?
Л. – Да, да. Всъщност да се докоснеш до истински учители е много, много впечатляващо.
Д. – Радвам се за теб!
В кои области на живота си ти прилагаш ТЕС, независимо дали самостоятелно или с нечия помощ?
Л. – Ами най-вече беше във връзка с дъщеря ми, която освен конкретната причина, която ме накара тогава да потърся Мая, имаше доста здравословни проблеми, които разбира се както винаги при деца се оказва, че са най-вече мои емоционални. Така че работих за нея, но реших много проблеми, емоционални, за себе си. И идвайки сега насам за интервюто си казах, че е крайно време, понеже аз нямам никакви съмнения, че ТЕС работи, да започна да го ползвам и за себе си!
Д. – Ха-ха, след толкова години ти реши, че можеш и за себе си!
А всъщност, когато работим с деца, обикновено работим през родителя. Защото наистина проблемите на децата започват неизбежно с проблеми в семейството. Или в някой от родителите, или в някой от предците може да е, защото техните нерешени проблеми те си остават като фон на живота и детето ги улавя, то ги чувства по начин…
Л. – Освен че ги улавят, те физически ги проявяват!
Д. – … да, те в един момент се проявяват в неговия живот. Затова, когато ние се справим с проблемите на възрастните, автоматично по същия начин резултатът се предава на детето и реално детето се променя. Но покрай това се променят и възрастните!
Искаш ли да разкажеш някакви случки във връзка с това? Случки, спомени за ТЕС като тема, като резултати.
Л. – Ми не, всъщност, резултатите наистина, това което мен много ме впечатли е, буквално мигновеното! Резултатност на неща, които (това със страха беше първият пример, който дадох). Другият, който наистина, въпреки че бях подготвена до известна степен, ме изненада, е когато (може би си спомняш) бяхме на групова… бяхме няколко човека при теб. Когато аз работих точно по този проблем при дъщеря ми. Идвайки събота сутринта, аз я оставих болна в къщи, неможеща да диша. Като това нейно състояние беше свързано с един точно определен гняв към определен човек, в мен. В момента, в който аз изпитвах този гняв, това дете спираше да може да диша, носът му се запушваше и сесията, работихме тогава, и дойдоха с баща ѝ да ме вземат – тя беше заспала в колата. Оставихме я да спи. Спа четири часа и се събуди здрава.
Д. – Чудесно!
Л. – Това беше направо като едно от чудесата, които се случват!
Д. – Да, обади се тогава доста развълнувана да кажеш: „Дари, тя е здрава!”
Л. – Да, тогава аз я оставих едва дишаща в къщи!
И друго смешно нещо, което съм го разказвала, защото разбира се домашните в къщи бяха тези, на които най-много пробваха ТЕС, когато (я) учех, и дъщеря ми да е била на 5-6, синът ми с 2-3 г. по-голям, и пътуваме в колата, аз карам, те са отзад двамата (тя може да бъде доста досадна, Николета) и нещо закача Алек, при което той казва: „Спри, дразниш ме!” – при което тя го поглежда и казва: „Колко от 0 до 10?”
Д. – Ха-ха-ха-ха!
Л. – Ха-ха-ха-ха!
Д. – От 0 до 10, както вече може би знаете, е скалата, с която работим, и по която оценяваме емоционалния заряд при работа с Техника за емоционална свобода, където 0 е нищо, 10 е максимално много.
Л. – Та това беше периодът нали, в който, преди да започнем да работим, аз винаги казвах: „Какво те тревожи, колко от 0 до 10” и тя нали, веднага: „Колко от 0 до 10?”.
Д. – Много симпатично! Аз си спомням и един друг впечатляващ случай, който съм описала в моя сайт. Там, където разказвам сесии, които съм имала, с мои клиенти. Случаят с алергията на дъщеря ти.
Л. – Ами то всъщност алергията, това запушване на носа, което лекарите бъркаха (с астма не, някакъв бронхит беше, вече не си спомням) всъщност беше проявление на алергията, която отново е реакция в детето на емоции, които аз съм изпитвала.
Д. – Да! И тогава…
Л. – Непоносимост от моя страна към ситуация, която беше свързана със започване на захранване на бебето, всъщност се прояви като алергия към… тя освен към глутен и към млечните имаше непоносимост.
Д. – И към пилешкото месо, доколкото си спомням.
Л. – Да, да! Бебешките пюрета всичките са… почваме с пилешко и пуешко (месо).
Д. – И след една сесия всъщност тези алергии абсолютно отпаднаха и детето вече можеше да се храни с абсолютно всичко.
Л. – Ми да, тя си се храни, няма… в смисъл, тя спря да се разболява – което беше нали, проявлението на алергии!
Д. – Може да прочетете повече, както ви казах, тази история я има описана в сайта ми.
Чудесна история! Сега да видим какво ще направиш за себе си оттук нататък с тези добри примери които имаш ти самата!
Л. – Крайно време е, да!
Как биха изглеждали нещата ако не беше направила тази крачка към ТЕС, според теб?
Л. – Ми как щяха да изглеждат – щяхме да продължим да… Ми не, ТЕС промени живота ми, наистина! Защото сега аз това го разказвам от позиция на времето, където нещо е отминало, обаче да виждаш как детето ти не може да си поема въздух, е много страшно! Минахме през какви ли не лекарства, през какви ли не инхалации, бяхме и на кортикостероиди. Така че, положението беше много сериозно! ТЕС изчиства емоциите. А пък наистина до голяма степен това, което ни разболява, са нашите емоции.
Д. – Да.
Л. – Промени живота ми! Не знам, щяхме сигурно да продължим да се тъпчем с лекарства, да… не знам!
Д. – И сега как е животът?
Л. – Добре е животът!
Какво се промени за теб освен това и как другите отразиха това нещо, забелязаха ли го по някакъв начин?
Л. – Определено го забелязаха, защото, както казах, промяната е много видима! Като хората по принцип са скептични нали, защото – да!? Сега какви са …
Д. – Какви са тия странни работи – потупваш се по точки, говориш някакви фрази…
Л. – … Да, говориш някакви фрази и изведнъж, видиш ли, нещо, което от години го е имало ей-така изчезва!?
Това, че видяха резултата ги направи най-малкото любопитни.Определено обаче наблюдавам, не съм имала много така практика с хора извън семейството, че когато човек види, че нещо което толкова време го е тормозило и може да се освободи от него, в него се появява страхът „Ами какво ще правя без това”, даже и това да е било нещо, което ти е вредило. И може би и при мен донякъде причината да не прилагам ТЕС толкова усърдно, е защото знам, че ще има промяна.
Д. – Да. И е много плашещо да не знаеш какво ти предстои.
Л. – Да, а пък промяната плаши.
Д. – Това е един от основните страхове на повечето хора „Кой ще съм аз?”. Все едно губиш идентичност. „Добре, аз сега знам, в познатото зло съм. Не ми е комфортно, не ми е приятно, не ми харесва, обаче ако го няма това, какво правим? Какво става?” – все едно животът свършва и не знаем оттам нататък какво има. Все едно си на ръба на пропаст. За повечето хора е така. А всъщност, затова сме тук, да ви кажем: „Животът продължава и след като сме изхвърлили проблемите”!
Л. – Животът продължава и то в много по-хубав вариант!
Д. – И става много по-добре, даже! Да! Ето – намираме си призванието в живота, намираме си мястото, намираме доброто здраве, силите си, радостта си и други хубави работи.
Благодаря ти за това! Има нужда да го чуем, затова правя тези интервюта, за да окуражим хората, да им покажем, да ги вдъхновим.
Л. – Д, да, определено – трябва ли да се справите с емоции, ТЕС е начинът и знаеш, препоръчала съм те на не малко хора, които не знам колко от тях са дошли при теб. Но наистина, трябва ли човек да се справи с емоциите – ТЕСайте!
Д. – ТЕСайте!
Благодаря за препоръките!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от тази техника?
Л. – Ами продължавам! Пак казвам – не съм много, и аз като всеки човек – „докато проблемът не стане нетърпим не реагирам”, нали!? Но да, очаквам! Даже, ъ,… да, очаквам!…
Д. – Какво?
Л. – Да отслабна с помощта на ТЕС! Да сваля килограми! Ха-ха-ха.
Д. – И това е възможно.
Л. – Сигурна съм!
Д. – Дори и странно да звучи, защото когато сме във вътрешен баланс, когато сме спокойни, щастливи, ние нямаме нужда от излишните килограми.
Л. – Да задоволяваме с храна.
Д. – Да! Задоволяваме неосъзнатите си емоции, липси и нямаме нужда да си създаваме допълнителна тежест, за да си тежим на мястото…
Л. – Да сме по-устойчиви, да!
Д. –… или да се защитаваме от някого и нещо като един такъв пояс около нас, около тялото ни, като буфер. И други такива емоционални причини наистина за килограмите. Да, има случаи в които човек като се справи емоционално, тогава естествено му идва потребността да се храни по нов начин, да се движи по нов начин или въобще да започне да се движи, и други такива, за които иначе трябва да прилага много воля. И това е трудно, затова вече се явява спънка!
Л. – Волята, да!
Д. – Но когато ти идва естествено, защото ти имаш неспряната потребност да се изразиш като тяло в пространството, започваш – излизаш, спортуваш по някакъв начин, срещаш хора, срещаш информация, приемаш я вече, няма ги блокажите, даже емоционалните.
Л. – Май вече ще направя това за себе си, защото крайно време е…
Д. – И „ти го заслужаваш” най-вече!
Л. – И аз го заслужавам!
Д. – „Приемаш и обичаш себе си” (Декларацията в ТЕС – бел. Д.)
Л. – Да, приемам и обичам себе си! Освен това, колкото и знания да имам, ако не ги прилагаме в практиката…
Д. – Тук съм съгласна – за какво ни е „книгата да е на полицата”?
Л. – Да, аз нали след това вече я изчетох разбира се, (изкарах) и всичките обучителни курсове, но Техниката работи, когато се прилага! Когато само знаем за нея…
Д. – Да, като всяко знание, за да има ефект, трябва да бъде приложено в реалния ни живот.
Л. – Да! Такава е истината.
Д. – Точно така! А ако не можете да се накарате и да започнете, какво правим!? – „Въпреки че не ми се прави нищо…” – прилагаме пак ТЕС.
Л. – Да, освен това другото, което изключително много ми харесва в ТЕС е, че е абсолютно нетравмираща техника. Човек не трябва да… в смисъл той преживява, но като страничен наблюдател и много, много травмиращи ситуации в крайна сметка много бързо се трансформират и не са толкова болезнени, колкото с други техники.
Д. – Да не говорим, че има начини да се заобиколят и въпреки това да се справим с тях така, че напълно да ги освободим от живота си, от съзнанието си и подсъзнанието си и да ги лишим от власт над нас, над нашия живот. Така е, да.
Какво е ТЕС за теб, можеш ли, така обобщено, да кажеш?
Л. – Ми ТЕС наистина е абсолютно мигновено трансформираща техника. Изключителна е! Какво да кажа за ТЕС – трябва да го изпробваш, за да видиш!
Д. – Да, ето, един ценен съвет…
Л. – Да, да! Абсолютно!
Д. – За пореден път го казваме – трябва да опитаме! То и авторът на Техниката казва: „Опитайте за всичко!” Бъдете любопитни, провокирайте себе си, експериментирайте. Просто го направете! Забавлявайте се ако щете за начало и като видите, че работи за мъничките неща, после ще пристъпим и към по-големите, ще видите, че и там е възможно. И крачка по крачка нещата се случват и човек може да го направи сам в къщи на спокойствие, може да отиде при консултант – ето, може да отиде на групова практика.
Л. – Ми да, варианти има.
Д. – Варианти много и най-различни!
Л. – Ако някой е по-неуверен нали, както съм аз, е по-добре с консултант, а и по-бързо е. А и когато някой консултант работи с теб, той не е емоционално ангажиран колкото аз, когато работя за себе си, и е много по-лесно да напредна в процеса.
Д. – Така че, да! – възползвайте се! Може да погледнете услугите и в моя сайт.
Л. – Техниката е вълшебна, просто поне веднъж пробвайте! Ще се уверите всички.
Д. – Ъ-хъм! Ако аз ви обяснявам колко е вкусен сладоледът, да, може би ще ви е приятно да го чуете! Но друго си е да го опитате и да си го хапнете.
Л. – Може да не ви хареса, знае ли се!?
Д. – Ако не ви хареса – добре! Нямаме нищо против.
Л. – Но ТЕС действа!
Коя беше ти преди ТЕС и коя си след нея, имаш ли ясна граница? Ето ти спомена донякъде, но!?
Л. – Ами сега, ако кажа че съм била абсолютно различен човек от това, което съм била преди ТЕС и след ТЕС, няма да бъда съвсем откровена. Но определено ТЕС ми показа, че нещата са възможни. И наистина – когато си поставяме граници, това е единствено в нашата глава! Така че да!, ТЕС ми помогна да – и че няма нищо страшно от промяната! Защото най-сигурното нещо в този живот е промяната.
Д. – Ха-ха, да, това няма да спре, докато сме живи. За след това, ще му мислим после.
Л. – Така че при положение, че нещо непрекъснато ни се случва, е по-добре да го приемем!
Д. – Наистина на всяка крачка може да ни се случи нещо различно, всеки момент може да ни се случи нещо различно.
Л. – Ние всеки един миг сме различни!
Д. – Промяната я има, тя е налице непрекъснато.
Л. – Най-малкото сме остарели с 1 секунда , с 2 секунди, така че…
Д. – Но по-добре да сме щастливи от този факт или неутрални, отколкото да седим и да треперим в страха си или всякакви други такива неприятни преживявания.
Л. – Да, и друго, което ми показа ТЕС е, колко наистина са важни емоциите всъщност.
Д. – Колко не им обръщаме внимание.
Л. – Да!
Д. – Колко са важни и колко са определящи за живота ни. Всъщност всяка една реклама, всяко едно нещо, което ни се предлага и с което искат да ни накарат да действаме, се залагат емоции. Опитват се да ни въздействат емоционално. Ние като общуваме се опитваме да си въздействаме емоционално. И колкото повече емоцията съвпада, толкова повече общуването ни е близко, сърдечно, приятно и ползотворно.
Л. – … и той го обясни с вълните нали, когато … какво се случва.
Д. – И не само той. Все повече науката потвърждава това. В медицината започва да влиза вече тази информация и да заема своето място. Ако доскоро сме боравили с понятието „стрес” – че проблемите ни са „от стрес”, то какво е стресът!? – то са силни емоции, с които не можем да се справим! На преумора (психическа), на гняв, на омраза, на ето от този сорт неща.
Л. – Да, другото всъщност е, да!
Д. – Страх – дали ще се справя, шефът как ще ме погледне, дали ще спазя сроковете… Ето това поражда нашия стрес. Този стрес, който ни разболява. Така че, за да сме здрави и емоционално, и физически, и ментално, по-добре да се справим с онези емоции, които ни водят до това състояние.
Л. –Да! Всъщност то много добре е обяснено в Техниката, че тялото понеже е интелигентно, то реагира чрез физическа промяна на емоция, за да може да съхрани цялото.
Д. – Да. И обърнете внимание – когато ние се изразяваме и искаме да кажем на някого как се чувстваме какво казваме!? – „почервенявам от гняв”, „вдигнах кръвното от притеснение”, „свива ми се стомаха от …”
Л. – „Позеленях от ужас!”
Д. – Да, или „пребледнях от страх”, „стомахът ми се свива, ще повърна от притеснение, нали – на изпит съм или на интервю”!
Л. – Парализираме крайниците, буквално някои от крайниците се парализира,т когато нещо е изключително плашещо и…
Д. – „Дъхът ми секна” – гледам нещо страшно и: „дъхът ми секна”. „Сърцето ми се сви от болка” – ето, забележете го! Чуйте себе си, забележете себе си и ще видите колко близка всъщност може да ви е тази техника поради факта, че ние сме емоционални същества!
Л. – Да.
Д. – И бъдете щастливи!
Искаш ли и ти на свой ред да ми зададеш някакъв въпрос свързан с Техника за емоционална свобода?
Л. – Ха, ти сега ме изненада с този въпрос! – Имало ли е случай, в който теб ТЕС те е изненадала?
Д. – А така сега! Хъм, знаеш ли, че не мога да се сетя! Аз го казах в едно от интервютата – когато чистим, чистим, чистим и забравяме случките, забравяме ситуациите. Спомням си, че в началото, преди да започна ТЕС, около три години аз чаках ключето, с което да се справя с моите емоции. Защото имах много тежки емоции (аз съм го казвала), много тежки преживявания, които абсолютно осъзнавах, че това е нещо, с което не съм нито за психиатър, не искам да ходя на психолог, не съм за лекарства, няма с кого да го обсъдя – защото съм го обсъждала с хора и това не е довело до резултати. И чаках, Нещо да се появи. Чаках си ключето, буквално мисълта в главата ми беше „чакам си ключето”. И три години по-късно, когато аз попаднах на едно телевизионно предаване, където видях как Огнян Симеонов показва нещо странно (там го осмиваха) – аз автоматично започнах да правя…
Л. – Същото! Просто знаеш, че трябва да го направиш!
Д. – Да, и един такъв момент – ти не мислиш, ти просто започваш. И в следващия момент аз осъзнах, че „Това е ключето”! Ако е имало изненада, може би това е бил моментът на изненадата, че „ето най-после моето ключе се появи”! И тогава аз три денонощия (имах тази възможност), три денонощия, аз ревях…
Л. – О-ле-ле колко сълзи си проляла!?
Д. – … да, аз ревях и изливах емоции и тупах, тупах, тупах, и усещането, което може би да! – тогава може би съм била най-изненаданата и най-впечатлената, първата ми среща сериозна с Техниката и резултатите – как тонове, тонове, тонове товари и емоции се свличат от мен, изчезват и аз се променям! Забележително бързо по невероятен начин става изключителна трансформация, която дори на момента не можеш да осъзнаеш каква е и колко е, само усещаш огромното разтоварване на невероятното бреме, което аз тогава изпитвах в живота си. И до такава степен беше, че все едно се събуждаш от много дълбок сън! Много дълбок сън.
Л. – Обаче отпочинал и наспал се!
Д. – И изведнъж започваш да осъзнаваш живота по друг начин, от друга гледна точка и то до такава степен, че вече искаш да го раздадеш това на света, да го споделиш, да помогнеш на абсолютно всички това да стигне до тях и да им кажеш: „Боже, хора, вижте! – какво чудо става”. Може би това да е била най-голямата ми изненада.
Иначе с изненадите се свиква, както и с всяко друго нещо. Особено, когато те са хубави! Почваш да ги искаш, както да искаш всяко друго хубаво нещо. И тъй или иначе пак е много приятно, когато видиш, може би изненадата на другите – „А, ама това наистина работи!?” или: „О, аз се справих с това!”, „Ама наистина ли така съм мислила досега, а пък сега мисля по друг начин!?”, „Ама наистина или… и за моето куче може да помогне?”, „Ама наистина ли и за бебето помогна?”. Ето такива едни неща и ми е много драго да видя и да споделя тази изненада за клиентите ми и с хора, които са преживели ТЕС, ето както с…
Л. – Да, да!
Д. – … други, които практикуват ТЕС. Така че, продължавам да я срещам тази изненада. И тя е много зареждаща. Много е стимулираща. Стимулираща и за мен да си работя работата като консултант с енергийна психология, стимулиращо е и за клиентите когато кажат: „А…!?”– нали – „Ама вярно!”. Едни такива хем шокирани, …
Л. – Невярващи, ха-ха!
Д. – … хем с такава тръпка, много сладка тръпка, в себе си. Точно все едно за първи път са открили някакво много щастливо изживяване, вкусна храна, пътешествие, нова страна. С нещо подобно може да се сравни. Да открият, че и те са способни, че и на тях им се получава. Защото много хора си мислят „Аз не мога”, „При мен не става”, „При мен няма да има резултат, защото аз от много години съм с този проблем, какви ли не техники и терапии съм опитвал/а и нищо” – и в следващия момент – „А!? Ама това работи!” – Да хора, работи!
Л. – Работи, да, работи! ТЕС работи!
Д. – Та в момента така мога да ти отговоря. Вероятно, както и други от интервютата, ще се сетя и за още отговори след като интервюто свърши – темата е безкрайна! Единственото, което мога да кажа – позволете си да изненадате себе си! Доставете си тази радост! Доставете си това удоволствие да изненадате себе си по един хубав нов начин и да се зарадвате на самите себе си, на собственото си постижение или на съвместното ни постижение, ако дойдете и бъдете мой клиент (или на някой колега). Да видите каква щастлива изненада е тази – да правиш Техника за емоционална свобода! Горещо ви я препоръчвам и ще ви насоча, вече като заключителна наша серия – влезте в сайта ми „Живот За На Пред На Ли!?” (jivnali.net) – прочетете, участвайте, включете се в това ТЕС-общество и празнувайте живота – Живот За На Пред На Ли!?
Л. – Да! Всъщност ако сте попаднали на това видео, то със сигурност не е случайно. Направете и втората крачка!
Д. – Да! Заповядайте в нашето щастливо ТЕС-общество!
Л. – Свободно общество…
Д. – … Където свободно можем да боравим с нашите емоции и не те да контролират живота ни, а ние, както аз казвам – да овладеем емоциите, а така и живота си, и тази енергия да я впрегнем да работи ЗА нас, вместо против нас!
До нови срещи, където и да е това! Радвам се, че ни гледахте и че бяхте с всичките серии, които заснех за всички нас! За да споделя своята радост, тя да сподели нейната радост и всички, които участваха в тази поредица от интервюта. Бъдете щастливи! До нови срещи!
Интервю на Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология
с
Катя
Здравейте!
Предполагам че очаквате, вече с нетърпение, поредното ни интервю. Да видите с кого ще е този път. Какво ще ни разкаже. Какво още можем да научим. За това давам думата на ето тази прекрасна дама да ни се представи.
Коя си ти?
К. – Казвам се Катя.
Д. Това ли ще кажеш за себе си?
К. – Да!
Д. – Това е Катя! Добре.
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?
К. – Ами стана интересно! ТЕС ми се откри малко преди да попадна в една изключително неприятна ситуация и тогава обаче аз не му обърнах внимание. Това става преди може би 10 години, една приятелка ми праща по e-mail един текст и ми е написала: „Кате, нова техника. Предполагам, че ще ти бъде много интересна.” Въобще не отворих този e-mail и след това заминах на работа на морето и попаднах в едни ситуации… Значи такова страдание, такива мъки!… И изкарах криво-ляво сезона. Връщам се. И продължавам да страдам! И викам – Божеее, изход няма от тая ситуация! Какво става!? Какво да правя!? И ставам една сутрин (значи това е ранният септември, даже не си спомням годината) и отварям лаптопа и се сещам за тази статия. И просто ей така викам – чакай да я видя каква е тая техника. И то беше статия на Огнян Симеонов. И там за първи път прочетох думата ТЕС. И разбрах за какво става въпрос. За първи път прочетох името Иван Петърнишки. Разрових се в интернет. Намерих информация за Иван. Разбрах, че е написал книга, че прави курсове в София, но за момента на хоризонта нямаше нищо. Попаднах в неговия форум. Прочетох изключително интересни неща и така се вдъхнових, че започнах да усещам, докато четях форума, че тази моя болка и страдание, емоционална болка много силна, започва леееко да се разтваря. Влязох в YouTube (информационен канал за видео споделяне – бел. Д.Г.) да видя – има ли там нещо на живо аджеба, как се прави това нещо и попаднах на много английски клипове за ТЕС. Видях как се прави и казах си – почвам книгата, утре ще я купувам. И всъщност така стана, че до обяд беше теория и като започна едно ТЕСане – та цял следобед! Значи получиха ми се две неща. Аз въобще нямах представа дали го правя правилно. Просто потупвах по точките които бях видяла във видеата и си изказвах болката. Аз нямах никакви формули, не знаех как се правят формули. Просто потупвах. Много интересно ми се стори, че ми излизат някакви подробности, които бях забравила и ако не беше ТЕС въобще никога нямаше да се сетя за тях, но от дистанция на времето си давам сметка, че те са искали да излязат и да бъдат освободени тия неща. И не знам, може би два часа е минало, може би повече съм ТЕСала, и в един момент аз изпитах огромна – оная прословута Пустота! Влязох в нулата (за първи път ми се случваше това нещо). Болката беше изчезнала и знаех, че повече няма да се върне. Никаква мисъл. Никакви емоции. Нито отрицателни, нито положителни. Исках само да спя. За първи път ми се случваше да нямам желание да обмислям и да анализирам нещо. Легнах и спах непробудно много часове. И на другия ден отидох, купих си книгата и минаха два месеца, докато Иван направи курс в София, и тези два месеца аз ТЕСах. ТЕСах всякакви негативни емоции. Започнах с недоволството си, гнева си, доколкото можех. Придържах се към книгата – отварях непрекъснато, поглеждах какво трябва да правя, дали го правя правилно. И така, след това, когато Иван вече направи курса, там научих много неща. Наместиха ми се доста неща в пъзела. И така!
Д. – Такъв порой! Ти ме заля и виждам само по това какъв огромен ентусиазъм, колко необходимо ти е било, колко навреме е дошло.
Може би да поясня за пореден път – Иван Петърнишки е автор на книгата за ТЕС на български език. Най-добре написаната. Форумът е на Иван.
К. – Огромно, огромно благодаря на Иван! Ако някъде някога ме види, аз всеки път се изпълвам с благодарност към него.
Д. – Ще го видиш в нашето интервю! Другият, от когото пък аз за първи път чух за ТЕС е Огнян Симеонов, и с него имаме интервю. Форумът се каза emorzdrave.info, така че може да прочетете и там за какво става дума да видите какво наистина огромно вдъхновение и източник на знания е този форум, колко е богат.
К. – Да! Изключително е богат.
Д. – И аз съм писала там какви ли не неща. Ха-ха-ха! Няма да се издавам коя съм.
А, и още една подробност – ТЕСам е жаргон от – правя ТЕС за себе си. Повтарям го многократно, защото за нас е станало естествено да го употребяваме, но за тези, които за първи път се сблъскват с темата Техника за емоционална свобода и вече оформилия се речник около това, да знаете за какво става дума!
Ето, чухме за много дълбоки емоции, за драма, за страдание, за негативно преживяване.
К. – Това ми е трудно да кажа защото аз…
Д. – В смисъл, ето да ти помогна – в работата, в спорт, в семейство, в отношения с хората, хранене.
К. – Ами виж сега, при мен нещата стоят така – аз си ТЕСам отрицателните емоции! Така започнах, така карам и досега. А пък тези емоции се явяват в различни сфери – и в отношенията ми с хората, в семейството ми, и в работата, и в любовта, и въобще навсякъде са! Навсякъде! По улицата, къде ли не? Във всяка една сфера, всеки ден. Така че бих казала във всички сфери. Значи за мен е важното да си изТЕСам отрицателната емоция, защото получавам лекота. А лекотата решава проблемите. Лекотата разтваря проблемите. И аз си знам, че имам ли напрежение и изпитвам ли каквато и да била отрицателна емоция, постигна ли лекота, оттам нататък нещата се наместват, натаманяват се и нещата ми се случват, сигурна съм, по най-добрия за мен начин. Приемам ги такива след това, каквито се случат. Установих за себе си, че за мен е еднакво важно да ТЕСам сама. Значи аз си ТЕСам, редовно-нередовно, но повече ТЕСам отколкото неТЕСам, и много ми е важно също да ходя на събирания. През тия години съм ходила на доста ТЕС-сбирки и съм установила, че там някак си ми се получава по-мощно изчистването и след това, някак си по-леко привличам необходимите за мен ситуации и хора. Освен това, другото на тези сбирки е, че там си обменяме опит, в смисъл всеки си разказва на кой какво му се е случило и от там винаги съм черпила някакви идеи, винаги е имало къс информация, която ми намества пъзела. А освен това, третият начин също ми е изключително важен. Това е, значи, връхлетявали са ме проблеми, ама цунами! И тогава знам, че не мога да се справя сама и звъня, и си запазвам час за консултация. И невероятно е как един енерготерапевт веднага ти заковава проблема. Значи аз отивам за едно и Дари ми вика: „Въобще не ти е това проблемът!” И ме почва от съвсем другаде и в крайна сметка това, за което съм отишла, то от само себе си се изчиства, но изключително важно е за мен това в един момент да те поведе един човек, който знае какво прави, знае как го прави. Освен това, съм забелязала, че хората, които се занимават с това, с енергийна психология, са много сърцати хора, имат много богат речник. Аз не преставам да се удивлявам как вие успявате, точно да заковете проблема с точната формулировка! И си викам – Боже, как не ми е дошло на мен това на акъла – ама а де!? И така че продължавам да се уча.
Д. – Чудесно правиш! Ето и тук ще кажа – наистина, когато се прави групова практика, там полето се усилва. Взаимообменът увеличава наистина усещането за можене, за справяне. Фокусира се както негативът и проблемите, така и разрешаването. И понеже всички едновременно са настроени на една вълна, мисълта им е в една посока, това подпомага процеса на избистряне на твоето собствено…
К. – Да!
Д. – … което ти е тема за решаване и същевременно, ето ти го каза, увеличава се инструментариума, увеличават се идеите по какъв път, по какъв начин. Като видиш другия с неговата болка, с неговия проблем, но и с неговото справяне, това автоматично, дори без да се усетим, подпомага нашето собствено справяне. По същия начин ние като се справяме и дадем пример със собственото си преживяване, някой друг се справя по-добре. И е прекрасна възможност, радвам се, че си го оценила!
К. – Да!
Д. – Надявам се всеки, който се е включил, че е стигнал до същото заключение, а тези, които не са, заповядайте! Участвайте да видите колко е хубаво! И там не само плачем. Там и доста се смеем, ха-ха-ха! Финалът обикновено е много красив!
К. – Да! Така е!
Д. – И наистина е ценно и те окуражавам да продължиш в този дух и самостоятелно. Защото факт е, че самостоятелната работа носи изключително голяма полза и там най-много се научава за себе си и за това как сами да се справим. Тази техника за това е измислена, за самопомощ!
К. – Ама искам – не искам аз трябва да я прилагам, защото ми се явяват такива ситуации, които мога да разреша единствено с ТЕС. Значи аз не изТЕСам ли напрежението, няма как да ми се получат нещата!
Д. – А има един много хубав елемент тук, че ние можем да си имаме някакъв проблем, който ни е неудобно да го заявим пред някого, да се срамуваме, да се притесняваме…
К. – Да, да, а пред себе си можем да изкажем всичко.
Д. – Да! А пред себе си можем, да. Имаме тази свобода и въпреки това да се справим почти на ниво професионалисти. Аз по същия начин съм започнала работа – със себе си. Няма какво да го крием. И факт е, че успях, справих се. И много други хора успяват. Така че – опитвайте!
К. – Така е! Да!
Д. – И ти благодаря за хубавите думи, вече, отправени към съвместната ни работа! Защото за мен това е едно сътрудничество.
Какво се промени за теб, какво постигна и как другите оцениха това, забелязала ли си? Вследствие на работата ти с Техниките.
К. – Сега, аз не знам другите дали са забелязали промени в мен, защото лично аз забелязвам, че промените стават бавно. Но аз постигнах мир със себе си. Аз живея в мир със себе си и другото, което е, при мен се появи една увереност в себе си. Аз не бях ТЕСала специално „увереност в себе си”! Тя просто се появи като резултат от ТЕСането на разни други проблеми. И това на мен ми е много важно – да имам увереност в себе си, че където и да отида, каквото и да трябва да направя, ще го направя максимално добре, а пък вече да става каквото ще! Но обикновено нещата ми се подреждат както трябва.
Д. – Тоест и резултатите в живота ти вече да разбирам, че са съвсем различни от тези които бяха преди да започнеш да правиш ТЕС?
К. – Ами така е, защото преди да започна да правя ТЕС аз бях изпълнена с, ама с такъв гняв, с такова недоволство към света, към нещата, които се случват. Към хората, към себе си, към всичко! И постепенно с ТЕС се отървах от всички тези емоции. Научих се да приемам нещата такива, каквито са. Приемам нещата спокойно и знам, че… Търся ли лекотата! ТЕСам негативните емоции, търся лекотата, защото знам, че лекотата разтваря трудностите. И това е!
Д. – Ъ-хъм! И това е вече на базата на личен опит заключение.
К. – Да, да! Абсолютно, да!
Д. – Не е поради това, че някой ти го обещава или ти казва: „Така ще бъде!”
К. – Не! Не! Абсолютно! Не е теория, говоря от личен опит.
Д. – Всъщност, за това си поканена! Ето – с 10 години практика, да можем да говорим от позицията на вече постигнатото в рамките на тези години. Пък, дай Боже, и повече!
Как биха изглеждали нещата, ако не беше направила тази крачка към ТЕС, според теб? Ето ти спомена – гняв, възмущение, негативизъм…
К. – Ами предполагам, че щях да съм едно кълбо от нерви, както тогава на времето преди да се запозная с ТЕС. Щях да съм състарена, ха-ха, от нерви. Щях да имам безкрайни проблеми в семейството. Между другото, всичко вече се успокои!
Д. – О!?
К. – Да, нещата там са наред! Да.
Д. – Ха-ха-ха! Радвам се да го чуя!
К. – Да! И така.
Д. – А и виждате как прекрасно изглежда! Няма да казваме възраст, защото това е една фантастична жена, а те възраст нямат! Леле, какво ли щеше да е без ТЕС!? Ха-ха! Радвам се че те виждам след ТЕС! Ха-ха-ха-ха!
К. – Наистина! Ха-ха-ха-ха!
Д. – Да се пошегуваме и с това!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от Техниката и от работата си с нея?
К. – Аз си продължавам да си работя с ТЕС, просто защото ми се налага! Както споменах преди малко. И сега ще ви спомена една случка отпреди пет дни!
Занимавам се с няколко неща. Едно от нещата, които правя е – превеждам. И преди пет дни точно седнала съм на лаптопа, правя превод на един текст, обаче, чакам да ми се обадят от един офис за друг ангажимент, не е свързан с преводи. Обаче не ми се обаждат! И става 2 часа и аз ставам кълбо от нерви и, ама такова напрежение ме обхваща, такова безпокойство! Аз въобще не мога да се съсредоточа върху това, което правя. Скочих и казвам – ще ТЕСам! И ми хрумва да седна и да си представя, че аз мислено отивам в офиса на кастинг агенцията, от която чакам обаждането, и да ТЕСам с хората, от които чакам обаждането. Сядам, затварям очи, представям си, че мислено отивам в този офис, и какво да видя!? Ами аз нищо не виждам! Виждам един абсолютен мрак. И страшно се учудих! Обаче аз съм била много пъти в този офис, знам кое къде е, знам бюрото, знам къде седят тези хора. Отивам, сядам срещу тях и се виждам в една червена рокля и се виждам засмяна! Така, в добро настроение. И, забравих за напрежението и започнах да ТЕСам мрака. Защото ми е страшно дискомфортно в този мрак и искам да дойде светлина. И започвам да ТЕСам мрака – „Ах, този мрак, този мрак! Какво правиш тук? Ти пък откъде се появи?”– и т.н. И в един момент мракът започна да се разсейва. Разсейва, разсейва, разсейва, и в този офис нахлува ярка светлина. И аз виждам тези двамата сладури – седят срещу мен на бюрото, усмихват ми се и аз си мисля: „ А бе, още нещо трябваше да ТЕСам”… (И след това осъзнавам, че трябваше да ТЕСам напрежението, безпокойството, което се е изчистило)… И аз просто станах и казах, станах да си тръгвам, и казах: „Ще се чуем, нали!? Но го казвам не – „ще се чуем, моля ви се, обадете ми се!”, ами така както го казвам на най-добрата ми приятелка, защото съм сигурна, че тя ще ми се обади, нали, с тая увереност, че тя ще ми се обади. И казвам: „Ще се чуем, нали?” Така. И приключвам аз с ТЕСането и изпитвам Онази Пустота (не винаги ми се получава, но когато ми се получи, е просто безкрайно приятно) и изпитах нужда от една дрямка. Значи лягам си и не знам, може би половин час съм дремнала, ставам и започвам да чистя прозорците – не мога аз с умствена работа да се занимавам! И в четири без двайсет звънна телефонът! – значи за час и четирийсет минути ми се случват нещата! И ми се обаждат и чувам аз: „Кате, утре, локацията е еди-къде си и чакаме те в еди-колко си часа!” И аз, нали, много щастлива, благодаря, затварям телефона И! – се започват съмненията! Добре, дали нямаше пък да ми се обадят без да съм ТЕСала? И се сещам какво огромно напрежение аз изпитвах в два часа, когато още никой не беше ми се обадил! И си казах – непременно трябва да изТЕСам тия плътни енергии около мен, защото няма да допуснат телефонния звън до мене! Тогава започнах да ТЕСам – ми сега съмненията – що пък, можеше да ме одобрят и без да съм ТЕСала! После си помислих за всички ония хора, които са ми конкуренция, които са хора с опит, хора връзкари, нахалници. И си викам – ами утре ще видим какво е положението. И какво се случва!? Отивам аз на следващия ден на тази локация, където има едни снимки, където се снима една реклама, и аз не виждам половината от тези хора, които очаквах да видя! Нито връзкарите, нито нахалниците. А, само един от тях! Но имаше предимно млади хора и от моята възрастова група бяха само още две жени и един мъж. Така че, тогава си дадох сметка, че ако не бях изТЕСала тия плътни енергии около мен, да олекотя положението, и лекотата да се справи с проблема на ония хора в агенцията – кого да изберат и кого да отхвърлят…
Д. – Ха-ха-ха! Щяха да те назначат за управител на агенцията!
К. – … нямаше да се получат нещата. Така че, продължавам да ТЕСам не защото, да си кажем честно, не защото искам да ТЕСам (аз съм стигнала дотам да си ТЕСам мързела да ТЕСам!), а ТЕСам, защото ми се налага и това е най-бързият начин да се справя с даден проблем! Освен това, с ТЕСането това му е хубавото, че искаш да се отървеш от някакъв дискомфорт – ТЕСаш, искаш да привлечеш нещо – ТЕСаш. ТЕСаш, когато искаш, ТЕСаш и когато не искаш разни неща. Така че, започнах да комбинирам ТЕСането с Хо`опонопоно и да чистя, и да си правя мои си мисловни модели, които тези кози пътечки в ума да ги правя така, полека-лека, средни пътища и магистрали, ако може. И старите да ги остави да тревясат, щото по-лесно ми е с новите мисловни модели.
Д. – В крайна сметка трябва да сме гъвкави и да си отваряме нови пътеки спрямо новите обстоятелства. Защото имаме нужда спрямо новия си живот от нови начини да си облекчаваме живота, за да можем да прогресираме. Умът ни да е другаде. Един много примитивен пример, но факт е – никой не си използва стария телефон с шайбата, всеки предпочита свръхмодерния си мобилен телефон. Същото е и с ТЕС. Ние придобиваме нови начини спрямо сегашните условия, за да се справим по-лесно, по-добре, по-удобно, по-бързо.
К. – Ами сега аз така бих казала нещата – чувствам се по-добре по новите си пътища. Защото по старите ми пътеки, по старите ми пътища, имаше твърде много емоционална болка, твърде много негативни емоции, твърде много неприятни хора, твърде много неприятни ситуации, които с времето с ТЕСането изчезнаха. А пък тия нови пътища, които проправям, разширявам по-точно, са ми така, доста по-светли и приятни.
Д. – Ъ-хъм! Можеш ли да кажеш, че имаш някаква категорична промяна, от която нататък не си се завръщала, не се е повторил някакъв проблем? Ти каза, че си станала по-стабилна, по-уверена в себе си, по-смела, по-спокойна. Това ли е най-голямата ти промяна или има нещо наистина още по-забележително, по-ярко?
К. – Ами в момента не мога да кажа. Това е което… някаква чак драстична промяна!? Може би защото по-бавно се случват нещата, не става изведнъж. Примерно тази увереност, която аз придобих, стана постепенно. Тази любов, която започнах да изпитвам към себе си, стана постепенно. Значи в поТЕСването тук (посочва ръба на дланта – бел. Д.), в Потупването, има една фраза: „защото аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си”. Преди две години ми се случи нещо невероятно – аз след толкова ТЕСане и повтаряне, че „аз приемам и обичам себе си”, една вечер след един дълъг ден си легнах и изпитах за първи път любов към себе си! И беше невероятно, защото аз го казвах!? И тогава си дадох сметка, че не съм го изпитвала! И тогава за първи път го изпитах. И изпитах по-голямо… Тогава, когато изпитах любов към себе си, тогава изпитах и уважение към себе си. И просто по този начин се отнасям вече и с хората – с любов и уважение! Така, както към себе си.
Д. – За мен това е една голяма промяна!
К. – Да! И затова давам си сметка, че много по-лесно ми се получават нещата, отколкото преди.
Д. – Ъ-хъм! Ъ-хъм! Всъщност, на много хора им е трудно за заявят това, че „аз приемам себе си, обичам себе си” и то напълно безрезервно, безусловно! Много хора страдат от това!
К. – Ами става… по по-дългия начин се получават понякога нещата.
Д. – Важното е, че се е получило и ето, вижте – не всеки път имаме „Уау-ефекта”, „Голямата промяна”, „Фантастичната”! Между другото, не всички сме готови за такава промяна! Ние може да я искаме, но реално не сме готови. Ние се шашваме – как така допреди малко е било едно, а сега изведнъж е коренно различно!? Обратното обикновено – на лошото хубавото. И за нас даже е по-добре да стават леко постепенно нещата, да ни стават естествено, защото така по-лесно ги приемаме. И по-гладко ни върви и животът, самият. Не всеки е готов за драстична промяна, за драстичен обрат! Това е моето наблюдение.
К. – И така, нещата с ТЕС стават постепенно. Просто това е моят инструмент… един от инструментите ми за себепознание. Което е много важно! И инструментът ми всъщност за разрешаване на проблемите.
Д. – Да, един деликатен, мек начин и въпреки всичко нещата да се получават.
К. – Да!
Би ли казала какво е ТЕС за теб, освен инструмент?
К. – Значи бих казала, че е една магия. Аз, на мои приятели, ми не приятели, ми така, хора, които чувствам по-близки, когато ходя тук-там на ангажименти и съм го определяла ТЕС като „една магия”. И аз се научих да ТЕСам винаги, когато ми се налага. Споменах ли за тоя, американския уебинар (семинар в интернет – бел. Д.Г.)? Те нали започнаха всяка година да правят т.н. „World summit”( The Tapping World Summit – Световна среща на върха за потупване – бел. Д.Г.). И преди две години се включих в този Световен уебинар и десет дни и десет нощи подред слушах лекции, правих медитации и мисловни модели. Беше много много приятно, научих много неща! И там ми направи впечатление, една от лекторките каза: „Въобще не ме интересува, аз ТЕСам, когато имам нужда! И независимо къде ще ме свари тази нужда – дали съм на улицата, дали съм в ресторанта, въобще не ме интересува какво казват хората!” И аз си викам – и аз ще правя така, защото понякога, нали, налага ми се да ТЕСам някъде, където не ми е удобно, обаче аз докато се прибера вкъщи и вече не ми се ТЕСа, мързи ме. Обаче така ме впечатли тази жена, че аз започнах да ТЕСам и на едно събиране те гледах ти как ТЕСаш! Имаше друг терапевт който нещо говореше, обясняваше, ти стоиш отстрани, ама ние правехме упражнение, а ти седиш така (показва – бел. Д.Г.) и ТЕСаш!
Д. – Ха-ха-ха!
К. – И аз – Оооо!? И така (показва – бел. Д.) , седя си и така, и ТЕСам – примерно мога да съм в трамвая, мога да съм в автобуса или на улицата, вървя си и си ТЕСам физически и мислено обхождам точките и си ТЕСам проблема и така се научих постепенно да ТЕСам навреме! Защото за мен се оказа много важно да ТЕСам навреме. И даже оня ден, като бяхме на снимки, и имаше там нещо, и аз се свих в един ъгъл и си правя ТЕС и си обхождам точките, и ме приближава един колега, един Тошко и ми вика: „Кате, аз знам какво правиш! Ти си правиш „магията”, ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха!
К. – И викам: „След малко съм готова!” Ха-ха-ха! И така!
Д. – Ха-ха-ха! Информация за съзаклятници е вече ТЕС! На принципа на Том Сойер (лит. герой от едноименната книга на Марк Твен – бел. Д.) – „Не е за всеки тази работа!”, „ О, какво правиш, може ли и аз?” (– Хъкълбери Фин, лит. герой от същата книга – бел. Д.). Ха-ха-ха! Значи ТЕС за теб е една магия, да кажем, в положителния, в добрия смисъл на тази дума!
К. – Да, да, да!
Д. – За хората, които имат строги религиозни убеждения – да знаете, ТЕС не е в противоречие с тях! Може би сега е моментът да то кажа. Защото съм срещала такова възражение, че това не идва от Бога, че не е в съзвучие с християнството или мюсюлманството, или с будизма, зависи кой какво изповядва. Напротив, мили хора. Има християнски дружества за прилагане на ТЕС точно спрямо християнския канон, независимо дали е на западната църква или на източното православие, ТЕС прекрасно се вписва в парадигмата на християнството. Просто използваме нашата християнска нагласа така, както сме възпитани, отгледани или сами сме избрали да вярваме, плюс Потупването и фразите от ТЕС. И тогава наистина ще разберете какво е Бог да те обича, ти да го обичаш и да си истински християнин или мюсюлманин, в смисъла на съответната религия. Опитайте, не губете тази възможност! Прекрасно е.
К. – Така е! Значи това е толкова добър метод да се чувстваш по-добре и просто така да минаваш с лекота през живота, че… Защо животът всеки шамаросва. Значи никой не може да се отърве от шамарите. Както и мен – така ме принуди животът да се обърна към ТЕС. Така че, когато наистина ви шамароса животът, или намерете информация за ТЕС в YouTube и започвайте по точките – каквото ви идва, това и правете, или звънете на Дари или на Иван, има и други терапевти, щото цунамито може… просто може да ви повлече и… Аз между другото преди няколко години имах такъв силен стрес в работата, че тогава се наложи и да напусна, но такъв силен стрес изпитвах, че мислех, че ще вляза в болница! Ще свърша в болница! И почнах ТЕСането. ТЕСам, ТЕСам, ТЕСам. И нищо не ми се получава и аз не мога да се успокоя! Просто едни „рептили” около мене и аз направо не знам какво да правя! И тогава си дадох сметка, че аз много рядко си оценявам емоцията по скалата от 0 до 10! И тогава разбрах колко ми е важно. И спрях ТЕСането като се сетих. Оцених си емоцията, която си беше пак беше 10. И започнах да ТЕСам. И след няколко обхода (прилагания на ТЕС – бел. Д.) си проверявам доколко ми е паднала. Тогава за пръв път бях изумена, че само с милиметри ми пада. В смисъл с 0,02 по скалата ми е паднала емоцията. С 0,03! Ма така постепенно падаше! Почивам си и пак почвам да ТЕСам. И тогава вече, когато си даваш сметка, че нещата се подобряват, и някак си идва ти вдъхновението да завършиш това, което си почнал, и да излезеш от тая ситуация. И вече в ретроспект, нали, да не допускаш такива грешки. И така! Но ТЕС ме спаси!
Д. – Тук има няколко много важни извода, на които ще обърна внимание. Важно е да знаем подробностите от Техниката. Те не са случайни. Хубаво е да ги използваме. Не е задължително. Но е добре, защото те улесняват и ускоряват нашето подобрение! И когато ти каза: „Аз си мисля, че еди-какъв си ми е проблемът, а Дари казва – не от тук ще започнем!” – то е, защото сме направили тази оценка и Дари е видяла къде е най-заредено с негативни емоции и започваме да работим от там. След което се получава т.н. лавинообразен ефект, както е описано в литературата за Техника за емоционална свобода. Когато махнем най-силната емоция от дадено преживяване, то и в сродните тези емоции падат и в крайна сметка сме решили много повече проблеми, работейки по един, отколкото сме си представяли! Затова накрая: „Де го чукаш, де се пука” става, но е добре – и това, което си си мислела, и това, което не си си мислела, всичко е разрешено!
К. – Ами аз например установих, че ТЕС по някакъв начин ме пази, защото започнах да си пазя емоциите. Спрях да гледам новини. Много избирателно гледам телевизия. И си спомням, че дълго време не бях гледала новини и пускам телевизора и ми излиза там един „рептил” и почва да ми ръфа аурата! И викам – о, не, не, не! И завинаги се отказах от новините. Имам си във Фейсбук приятели, които винаги коментират какво става…
Д. – Злободневните теми!
К. – … какво се случва, но някак си по един много по-перфектен начин. И така се осведомявам какво се случва в БГ, и така!
Д. – Ти си поредният мой гост, който казва – стига с лошите новини!, стига с телевизията!, защото там е много манипулирана информацията, предимно негативно насочена и дори само това да премахнете от живота си и да не правите ТЕС, вярвайте ми, ще ви стане по-добре.
К. – Абсолютно! Да, да! Голямо спокойствие настъпва. Да!
Д. – Сами подбирайте източниците си на информация и какво точно да чуете, да допуснете до себе си. Не си заслужава повечето неща, които чуваме, въобще да ни минават през полезрението.
К. – Е, сега!? Ами сега бих се определила като едно щастливо момиче. Което вече тръгна в живота така, с една сравнителна лекота. Преди много трудно крачех нагоре. Ама много! Така, това мога да кажа!
Д. – Чудесно звучи и много се радвам за твоите постижения! Явно десетгодишните ти усилия дават добър резултат.
К. – Дават, дават резултат!
Д. – Така че, хора, почвайте! Не чакайте!
К. – Животът ми се подобрява, да!
Д. – ТЕС е достъпна за всички. Информация има много – и в моя сайт, и на колеги в сайтове. На всякакви езици вече. На български има достатъчно много информация. Има и клипчета заснети. Мултипликация включително съм се постарала да изработя с водене по теми, за да ви е още по-лесно. Ето сега тази серия от интервюта с която да ви окуражим, да ви подкрепим да опитате поне! Не оставайте необразовани! А оттам нататък вие избирате. Винаги имате тази свобода да спрете или да продължите. Наистина вие избирате дали да ви е хубаво и как да го постигнете.
К. – Да, има много клипчета – насочващи, информация! Искаш нова работа, искаш повече пари, искаш това, искаш онова. Ами гледай, потупвай и…
Д. – Да! Учи се, опитвай! А съм дала и много статии от сесии с клиентите ми, така че може да видите, да почерпите идеи, вдъхновение. И бъдете упорити! Ето, както тя го е направила – почива си и продължава! Не оставя темата недовършена. Довършва я! И резултатът за това го има!
К. – Ми аз да си призная, това не е упоритост. Просто животът ме тласка нататък!
Д. – Зор! Ха-ха!
К. – Чувствам се некомфортно! И затова се принуждавам да завърша онова, което съм започнала да се изчисти и да се почувствам щастлива. И това е!
Д. – И всъщност фразата не е „Излезте от зоната си на комфорт!”, а напротив – Потупайте се и влезте в зоната си на комфорт! Живейте така, че да ви е комфортно! Да ви е хубаво! Направете си го! Никой не може да ви спре и да ви забрани.
К. – Ха-ха! Да, да!
Би ли искала ти да ме попиташ нещо свързано с ТЕС?
К. – Ами в момента не се сещам за нищо.
Д. – Ъ-хъм! Добре! Приемам го. Ха-ха!
К. – Ако се сетя, ще ти звънна.
Д. – Ха-ха! Да! Хора, може да ми се обадите и да ме попитате – имам и безплатни услуги със задаване на въпрос. Просто ще е публично направено, за да могат и другите да почерпят опит. Аз съм отворена. Бъдете и вие отворени да зададете въпросите си и да се ориентирате в тази материя, наречена Енергийна психология, с водещата тема, наречена Техника за емоционална свобода, като базова в полето на Енергийната психология.
К. – Да!
Д. – Много ти благодаря! За мен беше изключително удоволствие да те видя в тази блестяща усмивка, в тази прекрасна форма! Желая ти всичко добро!
К. – Благодаря и аз за поканата!
Д. – Всичко добро! Опитайте и ми се обадете! До нови срещи!
Д. – Това е днешният ни участник в поредното интервю, което правя за моята публика, която се занимава с ТЕС и енергийна психология.
Би ли ни се представил кой си ти?
И. П. – Ами аз се казвам Иван Петърнѝшки. Работя като ръководител полети в момента. Това е основното ми занимание. От над тридесет години се занимавам с алтернативна медицина и с различни методи за подобряване на емоционалното, физическото и психическото здраве на хората. Изучил съм над 40 различни техники и методи за въздействие върху човешката психика и физика. Внесох ТЕС в България преди 12 години – Техника за емоционална свобода.
Д. – Това е 2006 година.
И. П. – Да. Имам две издадени книги и едната е специално за ТЕС, а другата е за други техники, които помагат за освобождаване от негативни емоции. Защото негативните емоции всъщност са в основата на… смята се, че са в основата на над 90% от хроничните заболявания.
Д. – Да, и това все повече се доказва.
И. П. – Правя семинари на тези теми, в които обучавам хора как да работят сами с някои от тези техники. Единственият лицензиран за обучаващ по Духовни технологии на Живорад Славински съм в България. И освен това се занимавам и с обучаване на треньори, как да ги кажа, коучове – тук в България така е по-популярно да се каже. Което е треньори по успех или по живот, бизнес и т.н. Обучавам такива коучове на някои от техниките, които съм изучил, които да им помагат да постигат по-бързи и по-дълбоки резултати с техните клиенти и които са свързани най-вече с настройка на ума за успех в дадено начинание, за постигане на цели и т.н.
Ти ли откри ТЕС навремето или ТЕС те откри? Кога и как стана това?
И. П. – Аз открих, хъм, ами не знам дали аз съм я открил или тя ме е открила! Всичко е някаква синхроничност… и така! Аз не мисля, че има случайности. Просто човек по някакъв начин предизвиква да му се случат различни неща. Аз живях около десет години в Австралия и в началото имах един много тежък период там. Първите две години всъщност бяха най-черните и гадни години в живота ми. Буквално бях на ръба на това да откача. Мразех всички и всичко и най-вече себе си. За това, че стоях там, за това, че не ми се получаваха нещата, за това, че нямах никого около себе си и всички хора, на които разчитах, бяха в България. Тези, които срещнах там, не ме подкрепиха по начина, по който аз се надявах, че ще ме подкрепят… които аз не ги познавах преди да отида там, но да кажем познати на познати.
Д. – Неволите на емигранта.
И. П. – М-да! И всъщност в този така тъмен и черен период, когато бях стигнал буквално до ръба на това да ме освидетелстват. Имах период, в който вървях по улиците и крещях – просто вървя и крещя, от злоба и от яд, просто ритам, блъскам. Исках да убия някого, да го нараня все едно той ми е виновен. И осъзнах всъщност, че това, което трябва да направя, е да работя върху собствената си психика и начин на мислене. И че иначе нещата няма да се подобрят, ще продължават да се влошават и буквално ще психясам.
Д. – Звучи доста страшно.
И.П. – И тогава си спомних за една книга, която бях чел в България, на Хосе Силва. Казва се „Контрол на ума”. Това е може би първият метод или първата техника, за която беше публикувана на български някаква книга, и която беше свързана с, така, умствени настройки. И започнах да практикувам това, което си спомнях от нея. Защото на времето, когато я бях чел, бях практикувал и бях имал успехи с този метод. Той е свързан с визуализации и утвърждения най-общо казано, които се правят обаче в такова, полусънно състояние. В състояние, в което мозъчните вълни намаляват като честота, т.н. алфа вълни се създават в мозъка. И това нещо доста добре ми повлия. Този период отмина. Нещата тръгнаха да се оправят. По това време аз също работех като персонален треньор. Персонален фитнес треньор! И забелязах, че хората, с които работех, също страдаха. Не страдаха, ами основният им проблем не беше толкова какво ядат, нали там, като им правят диети и някаква тренировъчна програма, а основният им проблем беше в настройката, която имат спрямо себе си, собствените си тела, живота си и т.н. И реших, че трябва по-задълбочено да се занимавам с тази фера. И първото нещо, което направих, беше да отида на един курс по … Всъщност, четох книги по Дианетика, което е на Рон Хъбард така, как да кажа, методология за изчистване на хората от такива натрупани психо-емоционални проблеми. Повечето хора са чували за Сциентология. Всъщност това е … Дианетиката е, как да кажа, основата на Сциантологията. В Сидни, където живеех, имаше Сциантоложка църква. И там ме… Имаше хора по улицата, които ходеха и придърпваха, така, търсеха привърженици. И всъщност ходех в тая църква, където това, което ми представиха, нали, те така те карат да гледаш едни филмчета, които ти говорят за Дианетиката и как тя може да ти помогне и за мен беше адски тъпо и по детски начин представено! В смисъл не ме грабна изобщо. Но те ми дадоха и книга да чета. И аз четох книгата. И всъщност това, философията в книгата, ми хареса, но там нямаше обяснения точно как се правят нещата. Трябваше да се ходи при техния човек, специалист. Което аз не направих. Но оттам, така, интересът ми се задълбочи и след това се записах на един курс по Невролингвистично програмиране (НЛП – бел. Д.Г.), на който видях добри резултати и доста ме заинтригува. Изкарах там … всъщност то беше един уикенд, който беше за запознаване, и след това вече уикендът водеше до курс. Изкарах курса и всъщност накрая на този курс по НЛП някой от хората, които бяха на курса, спомена за Техника за емоционална свобода, която беше нещо супер ново тогава! Това става 2002 година. ТЕС е създадена 1989 г., но разпространението ѝ в световен мащаб беше… в Щатите може би е било по-бързо, но до Австралия беше горе-долу тогава стигнала. И демонстрираха ни там тази техника и аз видях още по-добри резултати от тия, които бях видял в НЛП. И освен това, аз имам някакви такива, де да знам, интуитивни способности. Някой път просто знам, че нещо е еди-как си! Без логически обяснения. Не мога да го обясня логически. И просто усетих, че това нещо е страхотно добро и че трябва да се развивам в тази посока! И така тръгнах да търся варианти за обучение, да гледам видеа, да търся информация. Обучих се в Техниката за емоционална свобода. Между другото Гари Крейг, който е създател на Техниката, също е минал през Невролингвистично програмиране. Той доста се е развивал в посока на психология и психотерапия най-вече. И той използва доста похвати от НЛП в работата си с Техниките за емоционална свобода. Тоест, имаше доста допирни точки между двете неща, ТЕС и НЛП, и едното подпомагаше другото, по никакъв начин не си пречеха. Но нещата бяха доста по-прости в ТЕС и това, което мен лично ме привлече, е, че резултатите бяха много бързи и дълготрайни.
И така всъщност започна моят път! След ТЕС съм учил много други неща! Те почнаха да излизат в Австралия и след това, като се върнах в България, … в смисъл, на западния пазар постоянно се бълваха нови техники, както и на източния. Има тука, в Русия, доста сериозно развитие в тая посока.
Д. – Те си имат школа също, дългогодишна.
И. П. – Да. И така! Та не мога да кажа ТЕС ли ме откри, аз ли я открих! По-скоро щастливо се срещнахме, ха-ха.
Д. – Добре звучи!
В коя област на живота си ти приложи ТЕС първо? И след това в кои още? Спомняш ли си?
И. П. – Едно от основните неща, които учат в ТЕС, е, че всичките ни проблеми, които са хронични, т.е. във времето се повтарят и не изчезват или се задълбочават, идват от някакви случки в миналото. И основно в детството ни. И всъщност това, което аз осъзнах, работейки в тази посока, на изчистване на миналото от негативни случки, за мен в моя живот, аз основно винаги съм се интересувал от две неща. Едното нещо е авиация, което работя и в момента. И другото нещо е как да бъдем по-здрави. И това, как да бъдем по-здрави, е по-скоро свързано с това, как да удължим живота. Тоест, ако сме здрави, ще живеем по-дълго. И всъщност осъзнах защо аз се интересувам от тези две неща. Защо не се интересувам от нещо друго, а точно от тези две неща? Всеки човек може да направи някаква аналогия със себе си или да потърси в миналото си. Има случки, които дефинират неговите интереси, и защо той се стреми към нещо и работи, и се развива в някаква сфера, а не в друга. В моя случай аз открих две случки, които всъщност… Направих връзката между моите интереси и тези две случки! И едната случка е, не знам на колко години съм бил, да кажем на 5-6. Седях в един фотьойл вкъщи и плачех безутешно за това, че ще умра. Някога!
Д. – Леле!
И. П. – И това, много интересно… Моят спомен е, че това беше породено… Ние живеехме на шестнайсетия етаж в един много висок блок в Плевен. И оттам се виждаше… имаше много хубава гледка. В смисъл, много надалече се виждаше, хубави неща се виждаха. И това беше лятото, всичко навън е зелено, пеят птички, въздухът е чист, слънце грее, аз имах доста щастливо детство. И в един момент аз, гледайки отгоре, си мислех колко е красив, колко е прекрасен този свят. Как един ден аз няма да съм там и няма да го имам, няма да мога да го виждам, чувам, усещам, да му се радвам. И всъщност оттам, аз… Другото, което е, може и оттам да ми е минала някоя мисъл – сега, ако падна примерно от този балкон, ще се размажа или нещо от сорта. И всъщност оттам нещата са се насложили и аз започнах да рева. И това е много дълбоко запечатано в мен и всъщност оттогава имам страх от смъртта. В смисъл, оттогава съм търсел начини да отдалеча смъртта, работейки върху себе си и бидейки здрав във всяко едно отношение – физически, психически и емоционално. Тоест, търсенията ми в психотерапията и алтернативната медицина струят от тази случка. Според мен. Аз поне не съм си спомнял по-стара. И понеже пита върху какво съм работил, едно от големите, и то може би основни за всеки човек, е този страх от смъртта и него съм го чистил – и тази случка, и други съм чистил с ТЕС.
А другата случка, която е свързана с авиацията, е пак от периода да кажем 6 – 10 години. Бях паднал в един изкоп за тръби за парно, който беше доста дълбок. Между 3 и 5 метра е бил дълбок този изкоп. На дъното на изкопа имаше само постаменти за тези тръби, които бяха бетонни и бяха с такива, арматурни железа, които стърчаха нагоре. И ние нещо играехме там с някакви приятели наоколо, аз се подхлъзнах на ръба на този трап и увиснах на една трева. Успях да се хвана за тревата и висях на тревата, и я усещах как се изтръгва от корените си.
Д. – Изтръпвам като те слушам!
И. П. – Аз бях с лице към изкопа, в смисъл към стената на изкопа. Не виждах зад мен какво става. Знаех горе-долу какво има. И в един момент тази трева се откъсна и аз, не знаейки какво да правя, просто успях да се извъртя обратно и си разперих ръцете. И в този момент имах чувството, че летя! То е било сигурно за секунда. Имах чувството че летя! И паднах върху тоя постамент. Паднах до едно ей-такова желязо, което, ако беше минало през мен, сигурно щях да умра. Успях да оживея. В смисъл, нямаше някакви кой знае какви последици.
Д. – Да, ето те тук пред нас!
И. П. – Да! Освен това , че те после ме вкараха в болница, защото имах някакъв проблем с бъбреците. В смисъл, пикаех кръв известно време. Но това нещо отмина.
Д. – Полет от 3 – 5 метра, само с това си се отървал, е добре!
И. П. – Да, но за мен тази случка всъщност е свързана с… в смисъл – аз летях и оживях! Някаква такава връзка съм направил.
Д. – Да, това ще те спаси от смъртта!
И. П. – Да. И оттогава това летене всъщност ми е влязло в главата, може би също като „начин да оцелееш” или нещо от сорта.
Д. – Да си жив.
И. П. – Да. И аз… моят спомен за това, като са ме питали какъв искаш да станеш, сигурно като малък съм казвал там нещо като пожарникар, полицай, ала-бала, но от 10-годишен, бях видял едни самолети, защото Долна Митрополия училището е до Плевен (училище за летци – бел. Д.) и някакъв самолет там прелиташе нещо, и аз от 10-годишен знаех, че искам да стана пилот. Това е било голямата ми мечта!
Д. – Ъ-хъм!
И. П. – И така! И другото нещо, свързано с алтернативната медицина. След тая случка, както казах, ме вкараха в болница за тоя проблем с бъбреците. И в тая болница ме бяха вкарали в една стая с хора, които имаха … с възрастни дядовци, които имаха пикочо-полови проблеми и ходеха… Те всичките бяха с катетри, с едни торбички с урина, и това беше едно ужасно изживяване за мен! И оттогава мразя болници, лекари и изобщо, като вляза в болница, направо ми става лошо, свива ми се коремът и имам чувството, че се разболявам, като вляза в болница!
Д. – Това май ти е по-голяма травма от падането!?
И. П. – Да! И оттогава всъщност имам такава някаква неприязън към лекари и болници, и може би затова търсенията ми не са в медицината, а в алтернативната медицина. Може би.
Д. – Справи ли се със страха от смъртта?
И. П. – Ами мисля, че да! Мисля че да. Сега, тоя инстинкт, който е такъв атавистичен (наследствен, приемен – бел. Д.), основен – инстинктът за оцеляване, ако по някакъв начин животът ми е заплашен, аз вероятно ще реагирам инстинктивно. Но не го мисля. В смисъл, не мисля постоянно за това – о, ужас, аз ще умра, както е било преди. Не търся отчаяно начини да оцелявам. Приел съм я, тя е неизбежна. Всички вървим към нея. Рано или късно и неясно кога. Защото може буквално да е следващия момент.
Д. – Да!
И. П. – И съм ОК с това нещо в момента.
Д. – Въпросът е това да го няма като фон на живота ти, за да можеш, колкото имаш да живееш, да си го живееш пълноценно.
И. П. – Да, да!
Д. – В такъв смисъл питам има ли го този страх.
И. П. – Да. В тази връзка аз искам да уточня нещо и за хората, които ще гледат това. Идеята на ТЕС и всички тия техники не е да бъдат изчистени всички негативни емоции и никога да ги няма. Идеята е да не са хронични, да не ни тровят постоянно и когато пожелаем, да можем да се освобождаваме по-бързо от тях и по приятен, в смисъл, ненатраплив и нетравмиращ околните начин.
Д. – Всъщност, ние трябва да изчистим зависимостта си от негативните емоции! Не самите негативни емоции.
И. П. – Точно така! Точно така! Ние имаме склонността да обобщаваме и всъщност, когато изпитваме негативни емоции, да реагираме винаги по един определен начин. Когато работим с тези техники, всъщност ставаме свободни да реагираме по друг начин. Можем да избираме. Но може да изберем да реагираме и по същия начин!
Д. – Да! Свободата на избор предполага и такъв.
И. П. – Не винаги ще реагираме по някакъв ангелски, там,… няма да станем херувимчета, но просто имаме избор.
Д. – Да! Да сме свободни в реакциите си.
И това са областите, за които си приложил ТЕС – във връзка с летенето и във връзка с…
И. П. – Ами аз съм прилагал ТЕС за много неща. Специално в авиацията аз съм имал доста такива, да кажем, опасни моменти, в които съм работил с ТЕС след това да ги изчистя, за да мога да продължа да летя! Аз бях инструктор-пилот също. В смисъл, обучавал съм хора. И когато обучаваш хората да летят, обикновено ги поставяш в критични ситуации – трябва да ги научиш как да действат в критични ситуации. Тоест, ти поставяш себе си и човека, с когото летиш, много по-често в критична ситуация, отколкото, ако летиш нормално.
Прилагал съм го за тревожност при изпити. За своя перфекционизъм, хъ-хъ-хъ-хъм! Това ми беше кофти черта! За различни здравословни проблеми, някакви болежки, алергии и т.н. За различни неща.
Д. – Тоест за всички области на живота на практика.
И. П. – Да, да. Но най-голямото ми постижение, мисля, че беше това за страха от смъртта! И другото важно е, че има доста хора в живота ми, които са ме предавали и съм работил върху това също, да им простя.
Д. – Това също е една доста често срещана тема сред повечето хора, темата за предателството.
И. П. – М, да! За мен е голяма тема, защото това доверие в хората ми е проблем. Все още ми е проблем. Аз все още трудно се доверявам. Но тези специално двама-трима, за които се сещам, които много дълбоко са ме наранили и така, повлияли, към тях не държа никакви лоши чувства. В смисъл, срещал съм ги след това, след години, и ми е било интересно каква ще ми е реакцията. И беше ОК!
Д. – Ъ-хъм, то това е и една от големите теми в ТЕС, за трайността от ефекта, който постигаме след работата си с Техника за емоционална свобода. Че такава трайност има!
И. П. – Да. Ами трайността при различните хора е различна. Но по принцип са трайни резултатите. Ако има нещо неизчистено, то ще е някакъв аспект, който се проявява. Различно парченце от пъзела, което се появява по-късно.
Д. – Да, обикновено когато вече сме готови да видим този аспект и да се справим с него.
И. П. –Ъ-хъм!
Д. – Всъщност това е една и от целите на интервюто, да покажем в ретроспекция хора, които много време са правили ТЕС, а ти си заявеният в публичното пространство, който, ето от 2002 г. правиш ТЕС, за да покажем каква е ползата във времето. Не да си кажем за бъдещето – ето това е една прекрасна техника, използвайте я, ще имате чудесни резултати. Ние казваме – да, аз използвах Техниката от толкова години, резултатите са чудесни и до този момент.
И. П. – Да, но в същия момент трябва да кажем нещо друго много важно! Работата не спира! Тоест, нека хората да не си мислят, че ще правят ТЕС известно време, ще изчистят всичките си проблеми и оттам нататък ще са чисти като сълзица и няма да имат никакви проблеми, няма да имат върху какво да работят. Аз все още ползвам ТЕС, постоянно изникват някакви проблеми в живота. Ние всъщност искаме да имаме проблеми! Това е нещо друго много важно. Ние сме дошли тук да имаме проблеми, да изпитваме различни емоции, да решаваме тези проблеми. Защото, ако ги нямахме, нямаше да има какво да решаваме. И всъщност това ни забавлява. Това е моята, така, философия жизнена. Създаването и решаването на проблеми ни забавлява и това ни движи, това ни е… това са подправките на живота ни. Та работата с ТЕС е непрестанна. Тя никога не свършва, но… Когато се изчистят основни, натрупани от миналото неща, най-вече от детството, насложени от родители и познати, от учители, хора, които сме смятали за авторитети, животът става просто по-лесен, по-приятен, не толкова компулсивен (натраплив – бел. Д) и имаме по-голям избор. Но проблемите няма да изчезнат, просто ще се справяме по-лесно.
Д. – Те не изчезват докато сме живи, уви! … Но това съм го усетила и аз, че ние всъщност предизвикваме себе си, за да трупаме опитност. И няма какво да правим, ако това го няма. Ние просто няма какво да правим и няма смисъл да сме тук.
И. П. – Абсолютно! Точно така.
Д. – И когато се издигнем над проблемите, когато сме разтоварили травмите от детството, вече имаме погледа и свободата наистина да се забавляваме, колкото и абсурдно сега това да прозвучи на някои хора. Да се забавляваме с това – да попадаме в кофти ситуации и да се справяме с тях.
И. П. – Ъ-хъм!
Д. – Усещаме онази искра на Твореца в нас, която всеки има, да сътворява и да пресътворява реалността си, в която живее. И ТЕС е чудесен инструмент в това отношение – да се осъзнаем като точно такива. Като творци на собствената си реалност.
И. П. – Ммм, аз бих казал, че ние по-скоро винаги работим не върху реалността, т.е. върху физическата реалност, а по-скоро върху отношението си към реалността. Винаги съм бил против това, че някой като почне да говори, че „няма невъзможни неща” и „ние не познаваме потенциала си”… В смисъл, физическата реалност не винаги е под личния ни контрол, защото има нещо над нас. Тоест, има нещо, наречено колективно неосъзнато или там Висш разум, Свръхаз, все едно, както искате да го наричате. Тоест, личният ни избор в създаването на тази физическа реалност не е абсолютен. Но отношението ни е винаги под наш контрол. Единственото, всъщност, единственото, което е под пълния ни контрол, е нашето отношение към това, което се случва. Не това което се случва, не това което ни заобикаля, а нашето отношение! И когато нашето отношение се промени, нещата около нас също се променят.
Д. – Ъ-хъм!
И. П. – В смисъл, нови хора влизат в живота ни, нови ситуации ни се случват, нови случки привличаме и т.н.Нямаме пълен контрол над физическата реалност. Поне според мен.
Д. – Ъ-хъм! Пълен контрол, да, нямаме, но примерно ако теб те боли ръка, крак, глава, което е физическо изражение, и ти като промениш отношението си към болката, болката я няма. С което ти променяш реализацията – вече нямаш болка и вече си свободен да правиш нещо друго, което допреди това не си могъл.
И. П. – Да, но болката не е нещо физическо. В смисъл самата болка като… То е усещане, но не е нещо физическо. Раната е физическо. Тоест рана може да има. Аз върху раната нямам… това дали някой друг ще ме нарани – нямам контрол, примерно.
Д. – Тук съм готова да поспоря с теб. Знаеш, че обичам да споря с теб, и тук съм готова да поспоря. Ако ти имаш рана, тя те боли – това блокира оздравяването на раната, защото мисълта, фиксацията ти е там. Ако ти промениш, ти не възпрепятстваш …
И. П. – Идеята ми е в появата на раната нямам контрол.
Д. – Ами и това може да бъде, защото ако ние създаваме ситуации в живота си, които да ни нараняват, включително и физически, когато се справим с този модел на битуване, тогава ние няма вече да предизвикваме такива ситуации и е много по-малко вероятно или напълно се изключва от нашата реалност, някой да иска физически да ни нарани.
И. П. – Ааа, не ме разбра правилно! Значи човек… аз правя така с един нож през ръката си (имитира разрязване – бел. Д.), нямам контрол върху това, че няма да ми се появи рана. Разбираш ли?
Д. – Да! Върху това да.
И. П. – Физически контрол върху физическата реалност! Но мога да имам контрол върху това дали да изпитвам болка, дали да ме е яд, че съм си я причинил или, че не съм предвидил, че ще ми я причинят, или да се ядосвам на този, който ми я е причинил, да искам да го нараня и т.н.
Д. – С това се съгласявам.
И. П. – И когато тия емоции ги няма, да, раната изчезва по-бързо! Тоест, заздравява по-бързо.
Д. – Да! Е, дотолкова ние можем да повлияваме на това през тези техники.
И. П. – Ъ-хъм.
Д. – Съгласяваме ли се? Ха-ха-ха.
И. П. – Да!
Д. – Добре!
Какво се промени за теб и какво постигна благодарение на техниките? Как другите отразиха твоята промяна? Как реагираха на твоята промяна? Забелязал ли си?
И. П. – Ами аз нямах хора около… Аз живеех доста изолирано, когато започнах да се занимавам първите години, в които съм прилагал ТЕС върху себе си, и не е имало хора, които са ме познавали добре преди това, за да кажат – а бе аз наблюдавам някаква промяна в теб! Животът ми започна да се променя, в смисъл на абсолютно такова външно ниво, защото аз така или иначе реших, че искам да работя в тая посока. Тогава пък също така наблегнах на авиацията. Тоест, аз завърших там, в Австралия, когато започнах да се занимавам с ТЕС, завърших курс за пилоти. След това завърших курс за инструктор-пилоти. Исках да се занимавам с авиация, а не да бъда вече персонален треньор. И това, което ми се случи на външно ниво е, че аз успях да взема… Аз бях нелегален в първите няколко години в Австралия, те искаха да ме гонят, пък аз се криех да не ме намерят да не ме изгонят, защото пък бях с туристическа виза отишъл за 3 месеца. И след три години успях да взема там гражданство. Тяхната все едно зелена карта. И след това да взема и паспорт. Намерих си работа като инструктор там. Започнах да работя като инструктор. Срещнах жена ми! А бе изобщо нещата тръгнаха на добре! Тръгнаха да се развиват правилно. Хъм, правилно!? В смисъл, в желаната от мен посока! Това, което бих казал е, че аз се научих да се радвам на живота независимо от обстоятелствата, които ме заобикалят. И как да кажа… това, което мразех преди … в смисъл, започнаха и тези хора, на които разчитах и които аз в началото си мислех, че са ме предали … (те какво са ме предали, те какво, не са ми длъжни с нищо, но чието отношение нали така не ми харесваше), с тях всъщност станахме приятели. С един, аз един визирам. Той даже ми стана кум, ха-ха, по-късно! Намерих си среда, намерих среда от приятели с които ми беше приятно да се виждам, да правим разни неща заедно. Започнах да се забавлявам, това е основното, започнах да се забавлявам и да виждам възможностите за това да се забавлявам, а не само как „животът ме мачка”, нали! То всъщност не ме мачкаше, защото всъщност аз бях отишъл там и аз се бях поставил в тази ситуация!
Д. – Ха-ха, да!
И. П. – В крайна сметка осъзнах, че всичко си е в мен и всичко зависи от мен и така!
Д. – Много ценно осъзнаване, дай Боже всекиму!
Как според теб биха изглеждали нещата, ако не беше направил тази стъпка към ТЕС?
И. П. – Кой знае!?
Д. – Ще обобщя, защото за теб, ето разбрахме, ти владееш много техники, но ТЕС, да речем, е гвоздеят на програмата в тази сфера. Имаш ли някаква представа?
И. П. – Не знам! Аз много често съм си задавал въпроса – какво щеше да стане, ако не бях отишъл в Австралия, ако бях останал да си работя тук в България като ръководител полети, какво щеше да стане, ако не бях срещнал жена ми. Няма как да отговориш на тоя въпрос, не знам! Щях да бъда едно, едно… де да знам! Себично копеле. Ха-ха-ха, не знам!
Д. – Ха-ха-ха! Да риташ още кофите по улицата и да ругаеш?…
И. П. – … да съм недоволен от живота. Не, не знам, не знам, не знам! Нямам представа!
Д. – Добре!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш от тази техника?
И. П. – Продължавам да работя с ТЕС. От всички техники и методи, които съм изучил, тя е най-… versatile…(гъвкав – бел. Д.) незнам как е точно на български думата, но в страшно много направления може да се използва, в страшно много области на живота, в страшно много ситуации. Достатъчно проста и лесна е да бъде приложена от всеки и да бъде научена. И дава веднага осезаеми резултати, стига да бъде приложена правилно. Така че за мене тя ми е швейцарското ножче, така да го кажем, с което мога да се справя във всяка една ситуация с нещо.
Д. – Какво значи „правилно да я използваме”?
И. П. – Правилно да я използваме значи да работим, ако работим за такъв за належащ в момента някакъв остър проблем, да работим върху физическите усещания, които поражда в нас, той и негативните емоции, но пак свързаните с тях физически усещания, т.е. да работим с това, което петте ни сетива регистрират като проблем, а в дългосрочен и дълбок аспект е да работим върху случки от миналото.
Д. – Ъ-хъм, добре! А другата част от въпроса беше, какво очакваш от Техниката за емоционална свобода. Има ли нещо още, което да очакваш от нея?
И. П. – Ми какво очаквам от нея? Да ми служи вярно, ха-ха, в бъдеще. И да се надяваме повече хора да се докоснат до нея и да видят, да изпитат силата ѝ и да я използват!
Д. – Ъ-хъм! Добре!
И. П. – За съжаление, аз това, което наблюдавам в повечето хора е, че те започват да работят с ТЕС, виждат резултати и след това спират да работят с нея. По най-различни причини. Обикновено това са такива подсъзнателни блокажи, които ги спират по пътя на промяната и затова и сега съм подел една инициатива за такива групи за ежеседмична практика с ТЕС, които да обединяват хора, които искат да работят с ТЕС. Тези хора да работят заедно, регулярно, т.е. всяка седмица. Да бъдат вдъхновявани от успехите си и успехите на другите и да вдъхновяват другите със собствените си успехи с ТЕС. И по този начин, да кажем, да разказват на другите хора или да се чува все повече за ТЕС. Защото тя се позагуби, така, последните години. Тук навлязоха разни други практики и идеи, основно свързани с повишаване на някакви вибрации, които за мен са абсолютна глупост! И изобщо някакви такива шамански истории, които всъщност отнемат, идейно отнемат, силата на хората от тях самите и ги слагат някъде на друго място. Някой, който там ги посвещава, инициализира, вдига им вибрациите или каквото и да е там друго. Изобщо някакви хора, които правят разни неща уж за тебе, за да те издигат духовно и емоционално на някакви нови нива. Това е една дълга тема, както и да е! ТЕС се позагуби и мисля да ѝ върна, така, предишната слава и популярност най-вече. Не слава, а популярност! И трикът е редовна работа, това е! Трябва да се работи редовно.
Д. – Факт, че трябва да се работи, за да се постигне каквото и да било. И в случая говорим за ТЕС.
И. П. – Та очаквам от ТЕС да почнем да…и не само аз! Ти и други хора, които работят с ТЕС, да го направим по някакъв начин по-масово и по този начин да променяме обществото към по-добро.
Д. – Да, да е общодостъпно, като стане нещо нормално, което да присъства в живота ни като всеки друг навик – да си миеш зъбите или да се обадиш по телефона, когато имаш нужда от приятел. Тук е да се потупаш, когато имаш нужда от някакъв вид изваждане от ситуация. Да стане нормално присъстващ в ежедневието ни.
Аз искам и да споменем нещо, което изпускаш ти да представиш за себе си. Ти имаш, бих го казала единствения, форум за ТЕС. Защото ти го правиш още с идването си в България и до ден днешен той е най-богатият, най-широкият и най-достъпният за всеки един човек. И когато говорим за масовост в прилагането, знаенето на ТЕС, трябва да го споменем този твой форум!
И. П. – Ами, да! Така е. Хубаво е, че го споменаваш! Ха-ха. Аз какво да кажа!?
Д. – Аз го споменавам непрекъснато и навсякъде, защото оттам тръгна всъщност една школа, от която много научихме. Казвам си го – оттам съм научила, от теб съм научила. И не съм само аз. Много сме такива. Но много малко си го казват. И всъщност първите практици, които пак само с това се занимаваме, сме тръгнали от теб и от твоя форум, от твоя сайт, с твоята книга, с твоите семинари. Да, след това се появиха и други източници на информация, но за мен това си остава базата. И както ще видиш и в другите интервюта, които съм направила, те споменаваме с добро и благодарност за твоя принос да има ТЕС в България и да тръгне тази информация и тази школа. За мен е школа!
И.П. – Ми, преди ТЕС аз бях един човек, който… Аз бях младеж, да кажем млад мъж, който живееше в неведение за това къде е разковничето за щастието в живота и който търсеше. Аз постоянно съм си задавал въпроси… Който търсеше отговори на екзистенциалните въпроси и отговори на това: защо съм такъв, какъвто съм; защо хората са такива, каквито са; защо те постъпват, както постъпват; защо аз постъпвам, както постъпвам; защо се интересувам от това, а не от онова; защо друг се интересува от други неща; защо не сме всички еднакви; защо не можем да се променяме по желание; и т.н. И след ТЕС аз открих отговорите на тези въпроси, като това не са някакви финални отговори. Естествено нещата се развиват! И колкото повече информация и жизнен опит трупам, рафинирам изводите, до които съм стигнал. Но общо взето жизнената ми философия е твърда и засега не съм срещнал нещо, което да я обори. И смятам, че живея доста по-спокойно, уверено, уравновесено и съм способен да се радвам на живота си.
Д. – Чудесно!
И.П. – В по-голямата част от времето. Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Е да, нали си играем с предизвикателства!
Накрая, би ли искал ти да ми зададеш въпрос свързан с ТЕС?
И.П. – Ами, какво е ТЕС за теб?
Д. – Ха-ха-ха, ТЕС за мен? Ами първата дума, ако трябва да съм честна, която ми изскочи е – спасението. Да се спася. Да си спася … душата боже би, от гърча, в който бях допреди ТЕС. От ролята на жертва. Да се спася от това да съм страдащата и да стана човекът, който осъзнава, прави, търси, все по-свободно, все по-без-да-го-мисли, повече като чувства. Все по-осъзнато да живея! Това ми донесе на мен ТЕС и ме спаси по същия начин от неведението коя съм, какво мога, какво правя, защо го правя и по някакъв начин от безпътицата ми, от липсата ми на ориентация в живота. Сега съм доста по-наясно и да, забавно ми е, дори когато ми е изключително трудно. Това е ТЕС за мен! Стана ми и професия. Зарязах миналото. То се изживя. И в това лутане попаднах на ТЕС, и по същия начин се влюбих в тази техника, и тя стана част от мен. Сякаш винаги е била част от мен и стана моя професия. Сега съм консултант и това е основното, на което залагам в работата си – работа с Техника за емоционална свобода.
И.П. – Да и една възможност всъщност. Една възможност да помагаш на другите да постигнат същото спасение!
Д. – Абсолютно! И това ми откри изключително много хора. Прекрасни хора! Прекрасни ситуации. Сетът ми се отвори! Абсолютно! Промени се много за мен и това ме прави щастлива! Удовлетворена. Живея пълноценно благодарение на ТЕС. Така го преживявам и до ден днешен. Ще видим какво още занапред, но до този момент за близо деветте години вече, в които използвам Техника за емоционална свобода, се промениха страшно много неща! Та това е ТЕС за мен.
И.П. – Супер!
Д. – Благодаря ти Иване! Имам и на други хора да благодаря, но основно на теб.
И.П. – Ми радвам се, че съм бил, така, инструмент в това развитие!
Д. – Ами, да! Ти беше източникът на информация по това време – и книгата, и форумът, и разговорите, и семинарите. Това беше. След това станаха съфорумците от твоя форум, с които започнахме да се срещаме. И оттам нататък всичко ново, за което се отворих и влезе в живота ми, който допреди това беше една мъничка, ей-такава пролука, от която, нали, само колкото да дишаш, след това се отвори и стана, ха-ха, целият свят! От една пролука! Та така мога да отговоря аз.
И.П. – Много добър отговор! Много добър!
Д. – Благодаря ти за този разговор! Надявам се да продължиш, както си се засилил – виждам всичките ти нови активности и се радвам, че се връщаш на полето на работа с ТЕС в България! Защото остана една дупка, откакто си замълча и почна само да летиш и да ръководиш полети. И чакам с интерес! Да видя какво още ново ще донесеш, защото за мен ти стана като център, информационен, за всякакви такива нови и интересни похвати и инструменти в България. Един от, но за мен остана първият. Гледай да продължиш да си такъв!
И.П. – Да, да! Ми да се надявам, че с общи усилия ще разпространяваме и ще стига до все повече хора.
Д. – Правя всичко възможно, ето!
И. П. – Трябва да правим групи. Индивидуалната работа е хубава, тя е най-дълбоката работа, най-благодатната, обаче така стигаме до малко хора. Трябва да правим групи!
Д. – Ами правим групи и аз, и колегите правим групи. Въпросът е, че хората са толкова потънали в ежедневието си, че не успяват дори да вдигнат глава, някои от тях, и да се огледат какво съществува извън тясното рутинно ежедневие. Борбата за мен е ежеминутна да… то не е борба вече, но усилието е ежеминутно да покажа на хората, че това го има и че то зависи само от тях. И че могат навсякъде по всяко време да използват инструмента ТЕС, за да си подобрят живота. Да излязат от този коловоз, в който са, и да видят, че има и нещо различно.
И.П. – Аз смятам, пак казвам, че няма случайни неща! Не е било случайно това, че имаше такова затишие. При мен затишието беше свързано не с това, че съм се занимавал с други неща, а с това, че тука след като излезе тая книга и стана популярна, нахлуха всякакви други хора, идват да обучават с някакви безкрайно високи цени, сертифициращи и т.н. И всъщност потокът, интересът се преля към тях, защото хората искаха да се сертифицират и да почнат те да бъдат терапевти и да правят ТЕС, и така нататък. Просто времето е дошло! По една или друга причина времето е дошло сега това нещо отново да започне да се развива, да се възражда. И най-вече и основно и точно затова, защото хората са затънали в проблемите си. Това е всъщност колкото лошо, толкова и хубаво, защото за мен човек не тръгва да се променя, докато ножът не опре в кокала. Т.е. докато нещата… Аз самият не тръгнах, докато ножът не опря в кокала и го наблюдавам около себе си. Тоест, нещата трябва адски да се влошат, за да тръгне човек да търси промяна. Трябва да стигне дъното и да се оттласне от там. Докато не е стигнал дъното, няма нищо да стане. И все повече хора стигат дъното в тая държава и се надявам, че те ще видят „спасението” в ТЕС! Но за това трябва да се работи с повече хора, които да разпространяват информация за това, че Това съществува! и работи, помага.
Д. – Да, да! Ето затова е интервюто! За да имат хората достъп до тази информация, до тази възможност. От хора, които вече са натрупали опит, и които могат да кажат – ето, да, работи наистина! Помогна ми за това, помогна ми за това, помогна ми за това, и да се полакомят, да се поблазнят поне да опитат. А оттам нататък вече и да разпространят, да споделят с други като тях, да почнат редовно, на тези групови срещи да идват. Защото аз където работя, в София, има най-много терапевти на глава от населението. Правят се групи, факт е. Има достатъчно много сертифицирани колеги. Има още много несертифицирани, които си работят за тях поединично. Ние правим групи, заповядайте в групите! Ето ти сега правиш една група, в която ще има връзка и през интернет, не само на място, физическа връзка. Което е още една чудесна възможност.Така че, да кажем на хората – възползвайте се от това богатство! Участвайте! Научете! Опитайте! Би било чудесно да го има във всеки дом. Ха-ха, поне един член от семейството да практикува ТЕС или някоя от подобните техники, защото, да, те са доста, да се опитат и да видят, че е различно и по-добре!
М.Ч. – Кой съм аз? Аз съм Мартин Чолаков и настоящата ми работа е психотерапевт. Занимавам се с психотерапия от около две години и половина – три почти. Изключително интересни са ми всякакви методи, всякакви техники, всякакви модели и инструменти, с които мога да помагам на своите клиенти, и съм много буден в тази посока. Общо взето, опитвам се да погълна почти всичко, свързано с психотерапевтичното лечение.
Как още би се представил? Кой още си ти?
М.Ч. – Това е един много сложен въпрос, същевременно и много простичък. „Кой съм аз” е едно изследване, което дълбоко се разглежда във философията на Адвайта веданта (една от шестте школи на индуистката философия – бел. Д.Г.) и ако трябва да си говорим за това, разговорът ще продължи много дълго.
Д. – Питам, така че да може да се представиш на зрителите и читателите ни.
М.Ч. – Имам висше музикално образование, което приключи през 2000-та година. Тогава се дипломирах. После малко попътувах по света гастролирайки тук-там. И след това малко по малко започнах да се срещам с психологията по различни начини, в живота ми. Преди да започна да уча висшето си образование, като завърших музикалното училище, имаше един период, в който много се двоумях дали искам да продължа с музика или искам да продължа с психология.
Д. – Какво те накара да се колебаеш?
М.Ч. – Ами тази материя ми беше изключително интересна. Съвсем случайно ми попадна един речник по психология… Всъщност не беше случайно, ами мой съквартирант ми го подари на един рожден ден. Не знам защо беше преценил, че точно такъв речник иска да ми подари!?
Д. – Трябва да го разпитаме някой ден, но не днес!
М.Ч. – Да! Нямам никаква идея къде се намира този човек в момента, но някак си интересът ми, докато четях някакви неща от този речник, изведнъж набъбна. Стана много голям и направо бях буквално на прага да се откажа от музиката, въпреки че бях свирил доста години преди това, бях завършил музикално училище. Но в крайна сметка реших да продължа с музика, и както се казва на наш език – това остана един отворен гещалт, демек опит. Незавършен опит. Животът ме постави при такива условия, че ща не ща, ми се наложи да го последвам. И ето ме днес, в моя кабинет, в който се занимавам с психотерапия.
Д. – Да, тук е едно много приятно и уютно място и ти благодаря за това, че ме покани точно при теб да снимаме това наше интервю!
М.Ч. – Радвам се, че ти харесва!
Д. – Понеже днес думата ни и целият ни разговор е за ТЕС – техника за емоционална свобода, като един от инструментите, които ползваш, и благодарение на което ние се срещнахме и се познаваме, та
Ти ли откри ТЕС или ТЕС те откри? Кога и как стана това?
М.Ч. – Ами това се случи преди около осем години, седем-осем, не си спомням точно преди колко, но за мен е много дълъг период, тъй като оттогава насетне за мен започна огромна трансформация. Огромна трансформация, която промени изобщо цялата ми личност, цялото ми същество. Не ТЕС беше конкретната причината да се получи тази огромна трансформация, но ТЕС беше началото! Това беше първата техника, която срещнах съвсем случайно. В интернет видях за представяне на Техниката от Иван Петърнишки. И много бързо след това се появих на един от семинарите, които той води.
Д. – Може би да поясним кой е Иван Петърнишки? И с него имаме интервю, можете да го гледате. Иван Петърнишки е човекът, който въведе ТЕС в България много сериозно, през 2006 година. Направи сайт и най-големият и богат до този момент форум за свободно обсъждане на ТЕС, за свободно консултиране с ТЕС, където всеки може да прочете изключително богата информация за Техниката за емоционална свобода, за сродните техники, да получи съвет, да може свободно да изрази себе си (но напълно анонимно и защитено), какво го вълнува и оттам нататък как да се справи с всеобща помощ и най-вече тази на Иван. За което благодаря и аз!
М.Ч. – Да, спомням си как, като направи Форума, бях един от много активните участници. Отдавна не съм писал там, но си спомням, че прекарвах една огромна част от времето си да пиша. За резултати, за това какво ми се случва, да споделям странични наблюдения за хората, с които работих. Работих е силно казано, но да, просто им показвах Техниката защото за мен беше „Уау”-ефект това, което се случваше тогава. И аз искам в момента да му благодаря за това, че така, по този самоотвержен начин стана пионер на Техниката за емоционална свобода в България.
Ти за каква област в живота си приложи ТЕС? Една ли беше тя? Как това усети да се отразява на теб, на близките ти?
М.Ч. – Ами откровено казано, ТЕС за мен беше едно предизвикателство, към което подходих с абсолютно отворени ръце. Още когато четях за ТЕС, за мен нямаше никакво съмнение, че това е нещо, което би работило за мен. Специално за мен! Аз съм такъв човек, който винаги, когато срещне подобен вид информация, иска да я изследва докрай. Преди да започна да я показвам и разказвам на хората около себе си, доста дълго време аз работех със себе си! И общо взето я приложих в много аспекти на моя живот. Като се започне от физическа симптоматика като главоболие и се стигне до онова непрекъснато жужене на ума, безспирно, нали, което в повечето случаи става причина за много тревожни разстройства, депресивни разстройства и т.н. Но видях как тази техника работи изключително добре и в двете посоки. И я прилагах по всевъзможни начини абсолютно за всичко! Разбира се, в началото имаше леки затруднения, но в срещите ни с Иван, те не бяха само по отношение на ТЕС, но и на други енергийни техники… Не знам дали си подготвила такъв въпрос, но искам да спомена и за ПЕАТ…
М.Ч. – … в следващите ни срещи, в които имахме възможност да учим всички разновидности на ПЕАТ (базов ПЕАТ, ДП-2, ДП-4, Дълбок ПЕАТ– бел. Д.), може би е добре да конкретизираме какво е това?
Д. – Първични енергии – активация и трансформация, значи ПЕАТ.
М.Ч. – Точно така, имах възможност да работя с хората, дошли на семинар, на този тренинг, и да обсъждаме и въпроси, свързани с ТЕС, и започна да ми се изяснява основата! В смисъл, това, което аз разбрах за ТЕС е, че независимо от къде започваш да работиш – дали ще е от някакъв физически симптом, като например боли ме кракът или боли ме рамото, работейки напред през това, което идва, през това, което тялото ни подава като сигнали, разбрах, че може да се отиде много надълбоко. В смисъл „боли ме рамото” в един момент, декларацията – това, което е основна форма на заявяване в ТЕС, се превръща в „чувствам се много тъжен, заради това, че нямам възможност да помогна на майка ми и на баща ми” или нещо от този сорт, и така едни доста сериозни дълбоки травми започват да се откриват и да се разтоварват по един много адекватен, чист и хармонизиращ начин.
Д. – Всъщност стигаме от физическото до едни дълбоки емоционални преживявания, които се оказва, че обикновено са в основата на кой да е проблем, и точно за това се казва Техника за емоционална свобода.
М.Ч. – Да. Да. Така че, бяха многоизмерни моите изследвания и съм изключително благодарен за възможността, която имах, да се срещна с тази техника.
Д. – Само за здраве и за „жуженето в главата” ли си се справил с ТЕС или за още други неща? Кои сфери, ако погледнем – семейство, здраве, финанси, професионална изява, спорт, забавления, любов, ако щеш,…?
М.Ч. – Общо взето, когато видях, че започвам да се справям с това жужене в главата, нещата започнаха да се пренареждат. Така, както е в Пренареждане на матрицата, нещата започнаха да се пренареждат и във всички други области и сфери. Дори имаше един момент, в който започнах да усещам как, работейки с ТЕС, получих тази възможност да поемам дистанция от съответния проблем. Поемах дистанция, защото имах чувството и усещането, че какъвто и да е проблемът, аз ще мога да се справя с тази техника. И в последствие, разбира се, прилагал съм го в много области. Не мога конкретно да се сетя точно за какво, но общо взето почти за всичко. Всякакъв вид проблеми от всякакво естество.
Д. – Може би до такава степен си ги освободил, какъвто е един от ефектите на прилагане на Техниката, че после забравяш за какво е ставало дума и, че изобщо си имал такъв проблем?
М.Ч. – Да. Да. Напълно е възможно! Всъщност, няма да забравя никога как, докато един ден лежах в… Слънчев бряг мисля че бях, лежах на едно легло и ме беше хванал един вирус. И тогава ми беше супер лошо. Много лошо ми беше, повръщах, разстройство, какви ли не неща, и започнах да ТЕС-ам, нали, с обичайните декларации…
Д. – Само да направя една вметка – „ТЕС-ам” е жаргон от ТЕС, което значи прилагам ТЕС върху себе си.
М.Ч. – Извинявайте, професионално изкривяване! Да, докато започнах да прилагам ТЕС върху себе си, в един момент симптоматиката много олекна, но се появи един спомен, който беше свързан с един мой детски сън, който се повтаряше периодично в живота ми, и това бяха едни мечета. Малки мечета, които ме гонеха към работилницата на дядо ми. Това място беше в приземния етаж на нашата къща и беше едно много мистично за мен, тогава – през погледа на това малко дете, местенце. На моменти ме беше страх да ходя там. Не знам дали заради съня или нещо друго бе причината сънят да се отключи? Както и да е, няма значение! Но си спомням, че започнах тогава да работа с ТЕС за този страх от тези мечета, който изпитвах, защото много ясно можех да го изпитам ето тук, в гърдите си. Буквално с невъзможност дълбоко да поема дъх.
Д. – И тук пак ще направим забележката за нашата публика, която е чисто нова и никога не е чувала за ТЕС, че, когато ние работим с проблем, който сега е актуален, може да се окаже, че моментът от който този проблем се е зародил и може да е започнал много, много, много, отдавна, в нашето детство, той си седи, тлее си там, подхранва една информация, която уж спи в нас, но се оказва, че е жива. И ето точно този пример! Ти започваш от една настинка, един грип или вирус, който е обичаен по морето, и се стига до тази стара случка в ранно детство.
Д. – Да, беше изключително силен моментът и за мен, даже и в момента се вълнувам, като се сетя за това, защото си спомням, че докато работих върху този си страх, който беше много такъв… настояваше да си остане като че ли, но аз също настоявах да работя и знаех, че той в един момент ще изчезне. Докато не сведох страха до нула. Тъй като в ТЕС, да поясня, когато работим с проблем, винаги си даваме оценка от 10 до 0 каква е силата на този проблем.
Д. – Като 10 е „максимума”.
М.Ч. – А 0 е „няма такъв”. И тогава си спомням, че когато бях на около 1-2 (по скалата от 0-10– бел. Д.), все още усещах, че има нещо, но исках абсолютно да се освободя от това нещо (страха – бел. Д.). Продължих да работя, като съответно декларацията постоянно се сменяше и сменяше, и сменяше. И в един момент нещо така се освободи, все едно нещо падна и се счупи отнякъде и изведнъж рухнах, така, чисто физически, и едни сълзи тръгнаха да текат от мене, които сълзи аз не знаех защо текат, но просто те се стичаха неудържимо. До момента, в който почувствах едно пълно физическо изтощение и дори не помня как съм заспал. И след около три часа, това беше по обяд някъде, когато съм спал, въпреки че бях спал добре през нощта, се събудих, като по-свеж през живота си никога не съм бил! Ни вирус, ни повръщане, ни разстройство, ни страх, а бе нищо! Буквално все едно бях разтоварил пет тона товар от плещите си, от корема си, от гърдите си и това беше критичната точка, която всъщност спомням си, ми позволи тогава да бъда още по-запален по ТЕС.
Д. – Ето това е моментът за фойерверки, обикновено! Когато човек свали до нула. Уж тръгваме от нещо незначително, оказва се че там има заровен един голям страх, и когато напълно го освободим, затова целим да стигнем до нула, следват фойерверки, фанфари, един дълбок сън може би, след което животът изглежда различен, чувстваме се различно.
М.Ч. – Чувстваме се различно. Онзи страх, който на практика се оказа, че по някакъв начин е задушавал пълното ми вдишване, защото аз нямах усещането, че мога да вдишвам …така, дълбоко и пълно, както сега мога. Като освободих този страх и това вдишване буквално се промени! Чисто физически се промени!
Д. – Да, това пак е заради онази свързаност между тяло, ум и дух, защото ние сме и трите. И когато работим с едното, неизбежно и другите две се повлияват.
М.Ч. – Мм, неминуемо, абсолютно е навързано всичко! Тяло, дух и психика. И ТЕС е една от техниките, които дълбоко вярвам, че работи много добре по посока освобождаване на такива… неизразени емоции. Много често и във Форума (на Иван Петърнишки – бел. Д.) се използва терминът „чистя емоции”. Аз мисля, че това не е точен термин, защото емоциите няма как да бъдат изчистени. Емоциите са такива, каквито са. Единственото, което можем да направим, е в определен момент ние да им позволим да видят бял свят, нали, като ги изразим. Няма как да ги изчистим защото те…
Д. – Може би по-скоро става дума за това, че сваляме силния емоционалния заряд така, че той повече да не ни въздейства така, както досега ни е въздействал, и да се чувстваме свободни оттам нататък да мислим и да функционираме адекватно.
М.Ч. – Силният емоционален заряд – да! По някакъв начин. Може и така да се каже.
Д. – Благодаря ти!
Какво се промени за теб, какво постигна ти и другите как го отразиха?
– благодарение на това, че прилагаш техниката за емоционална свобода. И въобще, техниките от Енергийната психология.
М.Ч. – Какво се промени за мен? Ами много неща се промениха за мен. Аз не съм се връщал и не съм си правил ретроспекция.
Д. – Ето сега имаш чудесната възможност да го направиш за себе си и за всички нас! Ти каза че са минали осем – девет години откакто си започнал. Това е доста време, наистина!
М.Ч. – Сега, не знам какво точно се промени в мен, но мога със сигурност да твърдя, че ТЕС беше началото, което беше ключът към едни хоризонти, които имах възможност да видя впоследствие. Тъй като аз съм психотелесен терапевт, изключително много работя с това, което идва като информация от тялото. В смисъл моят анализ идва точно от тялото. Ние не анализираме през информацията, която клиентът ни дава, а анализираме през информацията, която тялото на този клиент показва в настоящия момент. И мога да кажа, че тялото е абсолютно безпощадно откровено винаги! При него няма лъжа и измама и няма нищо, което да можеш да скриеш от тялото. Всичко, което не сме изразили като емоция, в един момент тялото ни, през симптома, който проявява, в крайна сметка ни принуждава да станем честни със себе си. Някои успяват, други не, но…ТЕС всъщност откри пътя към именно този модел, защото аз, както казах и в началото на това интервю, винаги започвам да работя през телесния симптом, защото хабер си нямах от никаква психология. Просто хващах симптома, работех. Той по някакъв начин се трансформираше, примерно ако е болка в рамото ставаше напрежение в стомаха. Което се превръщаше в гняв и гневът по някакъв начин се отпушваше и излизаше. ТЕС отвори пътя ми към това мое дълго обучение, което приключи преди години, и сега в момента имам възможност да работя с клиенти. Като неминуемо с по-голяма част от клиентите ми има моменти, в които използвам и тази техника. Не винаги, не работя само с нея. ТЕС е изключително важен и полезен, но пък има наистина сесии в които виждам, че ТЕС би свършил прекрасна работа.
Д. – Ти го прилагаш.
М.Ч. – Да, да, разбира се!
Д. – Клиентите ти доволни ли са от ефекта на ТЕС?
М.Ч. – Ами разбира се! Разбира се! Още повече, че това е един инструмент, който те имат възможност да вземат за себе си и да работят с него впоследствие. Доволни са. Работя с ПЕАТ. Но всъщност, ако трябва да съм откровен, работя повече с ПЕАТ.
Д. – ПЕАТ (Първични енергии – активация и трансформация) е да кажем нещо, като първи братовчед на ТЕС.
М.Ч. – Първи братовчед на ТЕС, но аз и на теб съм споделял, че резултатите, които постигнах с ПЕАТ бяха толкова… като чудо някакво се случваха нещата, че като че ли взе ПЕАТ превес над Техниката за емоционална свобода, но… те са сейм-сейм, в смисъл същото нещо е!
Какво промени, ме пита ти? Ми общо взето като почнеш да променяш себе си, тази промяна неминуемо рефлектира и върху околната среда, и върху хората, които живеят с теб и около теб.
Д. – Имаш ли запомнени някакви фрази, физиономии за това кой си и какъв си ти след въвеждането на тези техники в живота ти?
М.Ч. – Е, това е един процес, който се е случвал в линейното време продължително. Може би някой друг може да говори за това!? Аз не знам какво мога да кажа по този въпрос. Може би хората, които бяха… Ти, примерно!
Д. – О, аз имам много ярък спомен за това нещо!
М.Ч. – Ти можеш да кажеш, да! Защото си спомням, че с теб сме работили много заедно на тренинги по ПЕАТ.
Д. – С теб работихме, да, и всъщност там се породи един много истински и много красив контакт, който аз ценя и до ден днешен.
М.Ч. – Да, да!
Д. – Спомням си т.нар. „Уау!”(по американски) ефект, когато практикувахме за първи път ДП-2 (Дълбок ПЕАТ 2, една от техниките в ПЕАТ– бел. Д.) и ти не можеше да повярваш как за отрицателно време сме стигнали от проблем до неговото разрешение. Плюс едно голямо осъзнаване и пълно освобождаване. И светеше целият. Беше много щастлив. Въртяха ти се очите във всички посоки без да осъзнаеш какво точно се е случило докрай! Бяхме се отделили в една стая на тишина да работим и изведнъж, както беше почервенял целият от напрежение от всичките емоции, които изливаше… и „Ооо!” – една огромна въздишка и облекчение! „Не вярвах, че може това да ми се случи”! – имаше такива реплики.
М.Ч. – Да, защото… Спомням си сега какво промени основно в мен! Моята неспособност да се доверявам, тъй като го има, не много голяма, при един определен вид характер, но я имаше тогава си спомням! И през тия чудеса, които се случваха в тази техника, това нещо изчезна. В смисъл за мен вече е много по-лесно да се доверя. На някого или на нещо. Разбира се, винаги си проверявам недвусмислената реалност преди това, но ми е много по-лесно да се доверявам в момента!
Д. – А на теб по-лесно ли ти се доверяват сега?
М.Ч. – Ами да! То е същото нещо.
Д. – Да, но искам да го чуят и другите! Че винаги, когато ние в себе си изградим някаква характеристика, когато ние постигнем нещо, то и отвън реакцията е абсолютно същата към нас. Както преди това е било нещо негативно, така в следващия момент става позитивно. Ако ние изпитваме гняв, но не си даваме сметка, че сме ядосани на нещо в себе си, ние виждаме гнева извън нас. Дали ще е в контактите между хората или техният гняв към нас… Справим ли се с гнева в себе си и станем по-мирни и по-спокойни, то изведнъж забелязваме и това извън нас. И ето, това е голямото богатство и ценност на ТЕС и сродните техники, защото все пак ТЕС е първенецът в това отношение. Оттам нататък тръгват много други подобни техники. Всяка има качества, някакви. И това е хубаво, защото всеки може да си намери неговото. Но ТЕС е в базата и това винаги ще си остане така.
М.Ч. – Дааа, чичко ни Фройд го нарича „проекция”, дядо Фройд, същото това нещо! Как неща, които не сме съумели да изразим или не можем все още да изразяваме, партньорът ни или близките до нас хора така могат с един замах спокойно и свободно да го правят. И ние много им се гневим, защото „как може така!?”. Като не си даваме сметка, че ние всъщност проектираме тази наша невъзможност за изразяване на емоцията с отрицателен заряд върху тези хора.
Д. – И ето тука е т.нар. „огледало“! Всъщност това, за което казваме, че външният свят отразява вътрешния. Като видим хората около себе си кои са, как се държат, как приказват, така може да разберем какво има в нас. Обръщаме му внимание с техниките, справяме се и изведнъж външният свят почва да се държи по друг начин. Много хубаво!
М.Ч. – Прекрасно е! Да! Защото много често аз обичам да повтарям в терапията, за терапията са необходими двама. Обаче тази интеракция на двамата, това взаимодействие, което се случва в терапевтичния процес, може да има съвсем различно качество и съвсем различна енергия да носи, ако преди това аз съм огледал една по-голяма част от собствените си аспекти. Защото за терапията са нужни двама, ама един човек съдържа два милиона аспекта или повече. И колкото по-добре разбирам аз себе си и всичките си аспекти, толкова по-качествен и хармоничен е този модел на интеракция, на взаимодействие с клиентите.
Д. – Да и точно затова е много важно човек, който работи с други хора, особено когато е терапевт или консултант, както сме ние, първо да се е справил максимално със собствените си проблеми. Веднъж, за да разбере този свят и как да се справим с него, а след това да бъде стабилният, който да може да има погледа и да знае как да поведе човека, който все още е нестабилен, който все още има нужда от съдействие.
М.Ч. – Така че, помнете – личната терапия е абсолютно задължителна! Аз имам над 100 часа лична терапия, 250 часа групова терапия, 450 часа тренинги и т.н. и т.н. И това няма да свърши! В смисъл, до края на живота ми аз ще продължа да използвам всичките тия модели на комуникация и взаимодействие с хората, близки до мен, защото има моменти в живота ни, когато, колкото и да сме разбрали и много да сме научили за себе си, поради една или друга причина изпитваме трудност в разрешаването на нещо. Особено тежки са проблемите в семейството. Нали те за това са в семейството, за да са ни постоянно пред очичките. За да не пропуснем възможността да се справим с тях.
Д. – Да се спънем и да се изправим.
М.Ч. – Да, да се спънем и да се изправим. И затова човек трябва да работи изключително упорито и настоятелно със себе си.
Д. – Така дори и когато види, че нещата не се получават веднага, не стават чудеса от първия път, малко постоянство в началото е препоръчително.
М.Ч. – Разбира се!
Д. – Докато не стане първият „Уау”- ефект, видим колко е хубаво след това, колко различно изглеждат нещата и това ни стимулира за всяка следваща по-голяма и по-сериозна крачка.
М.Ч. – При мен хубавото беше, че „Уау”- ефектът беше в самото начало. Като с тупаник, такова, бух, ме удари отгоре и се събудих от нещо, от един много дълбок сън.
М.Ч. – Защото „Как би било ако…” е нещо, което е причина да не съм в настоящето. Разбирам ефекта на този въпрос, разбирам те какво точно ме питаш, но предпочитам да остана в настоящето и да изпитвам удоволствие от факта, че съм се срещнал с тази техника. Ако това те удовлетворява, това е моят отговор.
Д. – Добре. Но един стар Мартин, комуто са подхвърлили психологията, на един музикант? Сега по-пъстър, по-жив ли ти изглежда животът, ти по-богат ли се чувстваш от това, че си го направил? Повече в своя си път ли се чувстваш?
М.Ч. – Ха-ха, разбира се!
Д. – Съжаляваш ли, че си тръгнал към психологията или не?
М.Ч. – Не, в никакъв случай не съжалявам!
Д. – Че не си станал музикант? Какъв щеше да станеш класик или рокаджия?
М.Ч. – Класик. Тъп класик. Не… не съм тъп!
Д. – Защо тъп? Ти можеш ли да си тъп?
М.Ч. – Защото свиря по ноти, ха-ха! Шегувам се, разбира се! Между другото, днес четох една изключително интересна статия. Тъй като аз наистина дълбоко в себе си знам, че линейното време като такова, каквото го познаваме, е една проекция на ума. Знаейки това, да отговоря на този въпрос означава, че аз трябва да се върна към някаква купчина спомени, които да определят живота ми, като такъв, какъвто в момента, уж го живея. Не! Всичко се случва по едно и също време. Няма минало, бъдеще и настояще.
А всичко се…Струнната теория го доказва и има още една теория. Днес, тази сутрин прочетох една много интересна статия, която обяснява как Аз-ът всъщност е разделен на две. Физическият – този, който ние възприемаме като себе си, като тялото, като ума, съзнанието ни. Има и един, който е енергиен Аз, който винаги е в бъдещето. И всяка вечер, по време на дълбок сън, ние се срещаме с този Аз и имаме възможност за обмяна на информация, която, ако обръщаме внимание на това, което се случва в съня ни, ако обръщаме внимание на сигналите, които получаваме по време на будно състояние, много лесно можем да започнем да разрешаваме проблемите си. Защото онзи енергиен Аз, който е в бъдещето, се грижи по един абсолютно безрезервен, безапелационен начин, който, както пише в статията, е „без никаква лихва”. Работи за нас в едно бъдеще, което със съвсем малка смяна на фокуса може да изглежда прекрасно.
Д. – Ти сега ще накараш хората да не спят, само за да си следят сънищата и да се срещнат с бъдещия си Аз!
М.Ч. – Между другото не е необходимо! Единственото, аз го наричам „Техника на възглавницата“, вечер преди лягане, което е необходимо, е да се даде една заявка. То даже не е молба, не е молитва, не е нищо подобно.
Д. – Така нареченото възнамеряване.
М.Ч. – Да, да се възнамерѝ, този т.нар. енергиен Аз да подаде по най-добрия начин и най-лесно възприемчив за нас начин, така че да разберем какво точно трябва в настоящето да променим, за да се случи онова бъдеще, което желаем. Обикновено посланията са много простички.
Д. – Дай един пример!
М.Ч. – Примерно в едно такова послание, което ще дойде оттам, никога няма неща от рода на: „Абе, искам Ролс-Ройс!”, „Искам дворец!”, или „Искам най-хубавото гадже!”, или „Искам секс, невероятен!”. Не, няма такива работи! Посланията са много простички и те са точно по посока на това – на какво трябва да обърнем внимание в настоящия момент и основно в нашето мислене? Ако аз постоянно и обсесивно си повтарям мисъл от рода на: „Ей, има грип! Има грип! Има грип! Абе, има грип, мога да се разболея от този грип, защото той е изключително заразен. Особено тази година щамът, който върлува, е много опасен и е супер заразен!” Аз отварям предпоставка за тази моя мисъл да се материализира с една дума. Но, ако примерно аз знам, че няма такъв грип и че аз съм здрав, и че аз съм винаги на точното място в правилното време с правилните хора, не отварям такава предпоставка.
Д. – Тоест, дори и да има грип, аз мога да съм здрав.
М. Ч. – Дори и да има грип, аз мога да съм здрав. Да! Грипът си е грип, но той по никакъв начин не ме афектва (афект – емоционален взрив, бел. Д.) мен, защото моят фокус е на съвсем различно място. Така че, внимавайте какво си мислите! Не казвам – бъдете позитивни и се опитвайте да бъдете позитивни…
Д. – Да, това е една тема такава, много интересна, която е добре изкривена и дълга…
М.Ч. – Да, но при всички положения е добре да внимаваме какво мислим и какво казваме, защото казвайки и мислейки, отваряме потенциали неща и мисли да се случват!
Д. – А ако ни е страх от това и искаме да предотвратим някакви мисли или вече имаме мисли, които са ни неудобни, какво!? Да вземем да потупкаме малко (Да прилагаме Техниките за емоционална свобода. – бел. Д.)
М.Ч. – Разбира се! Така, както аз правех и продължавам да правя!
Д. – Точно това беше следващият ми въпрос –
Продължаваш ли? Колко често? За какво?
Към днешна дата, бидейки с твоята професия, имаш и семейство, имаш и детенце, нека да кажем, правиш ли им на тях, правиш ли за себе си? Я разкажи!
М.Ч. – О? Да! Никой не е пророк в собственото си семейство, нека започнем с това! Ха-ха!
Д. – Да го чуя за пореден път!
М.Ч. – М, да. Много се опитвах да, на дъщеря ми да го предам като опит и като нещо, което да използва в живота си. Но няма да забравя една случка в живота, в която бяхме на един басейн. И на едната от стените на басейна имаше една мозайка, много красива, с едни рибки, но дъщеря ми привидя в тази мозайка нещо много ужасно. Беше на три годинки и каза: „Аз в този басейн няма да вляза!” И така истерично започна да крещи и да вика и аз на бързичко я отведох в съблекалнята и ѝ казах: „Хайде сега ще ТЕС-аме!” Да видим какво ще се случи. Но си спомням, че тогава това беше толкова силно, така силно я беше завлякла тази картина и този образ, че тя по никакъв начин не пожела ни да ТЕС-а, нищо не искаше да прави! Както и да е, излязохме, напуснахме басейна. От- тогава, тя си има една съпротива такава и като ѝ кажа: „Добре де, из-ТЕС-ай го това!”- и тя: „Нали знаеш, че ТЕС не ми помага!?” Ха-ха-ха! Така че, сега в моя случай, при нея е така! Ама аз знам че помага, защото помага! Просто го виждам в хиляди други ситуации.
Д. – Тук моето амплоа на терапевт, консултант, веднага има какво да ти подаде за справяне в такава ситуация. Има какво!
М.Ч. – Да, да, със сигурност има, но тя има нейния опит и аз съм решил да я оставя да премине през това, през което има да преминава. И с голяма вероятност ТЕС може изобщо да не фигурира в нейния списък с опити.
Д. – Ето една широта, която, също, човек може да придобие …
М.Ч. – Чрез ТЕС! Ха-ха!
Д. – …благодарение на ТЕС! Да даде широта на погледа, да даде на другите да бъдат такива, каквито са. Като същевременно и ние сме такива, каквито сме. Без това да става повод за конфликти между нас и нашите различия!!!
М.Ч. – Много простичко казано, ТЕС е една възможност, ТЕС е един шанс, който ни дава възможност да започнем по един по-безстрашен начин да надникваме по мъничко в себе си. По малко! Не казвам с големите лопати да почнем да ринем шит (лайна – бел. Д.) от вътрешното си пространство, но малко по малко да започнем да изкарваме неща, които ни пречат да живеем един хармоничен живот. Да, това е ТЕС за мен! Иначе ТЕС е просто една техника.
Д. – Да, един инструмент!
М.Ч. – Един инструмент.
Д. – Но много полезен инструмент, който всеки може напълно безплатно да употребява за себе си в интимността на своето уединение. Никой да не разбере, че има проблем и този проблем, въпреки всичко, да бъде решен. Разбира се, иска се да се понаучи Техниката.
М.Ч. – Да, иска се! И всъщност в началото, аз съдя по себе си и по моя личен опит, да, имаше „уау” ефект, да, работеше! Но имаше толкова много въпроси пред мен, които не можех да реша сам и благодарение на Форума (на Иван Петърнишки – бел. Д.)… Форумът изигра много важна роля между другото,…
Д. – Да!
М.Ч. – … в който си пишехме денонощно, и тези семинари, които Иван организираше, аз започнах да разбирам малко повече! Трябва си един бек граунд (заден план, основа – бел. Д.), за да работи ТЕС перфектно! И абсолютно безотказно. Необходим е един бек граунд с едно психологическо обучение, нали, но като цяло… В смисъл работи, ТЕС работи! Не е нещо, което да изисква задължително такова обучение по психология, но е добре в началото да се обръщаме към хора, които са работили дълго и са запознати и имат този бек граунд, нали, да ни подскажат! Тъй като, имах един приятел, на когото, като му подадох идеята за Техниката, показах му как се случва, защото това е нещо, което много бързо можеш да предадеш, и той ми се обади след около месец и каза: „Абе има някакви промени, обаче усещам, че има нещо, което не разбирам, което не знам.” Впоследствие, като го разпитах: „Всъщност какво правиш?”, се оказа, че той работи само върху тези физически проблеми, които имаше със себе си, и по никакъв начин не беше отворил пространство, не беше дал възможност на емоции и чувства да се появят.
Д. – Тоест, той не е доразбрал Техниката.
М.Ч. – Да! Просто му я подхвърлих като Форума и той като някой хора, които чуват оттук – оттам за Техниката, започват да я използват, но не достатъчно ефективно.
Д. – Така че, има нужда от време на време да чуеш някого, който има вече опит да те подбутне, да ти покаже, да те засили…
М.Ч. – Да те насочи.
Д. – … да прочетеш малко допълнителна литература, ако имаш желание и интерес, но не е задължително, за да се справиш. Обикновено жените, понеже повече работят с емоции, повече са в емоционалното. За тях много естествено идва тази техника. Мъжете са повече през рационалното, през физическото и на тях може би трябва да им се обясни, да им се покаже.
М.Ч. – Да.
Д. – Да видят! Факт е, че не много мъже употребяват Техниката, но който я употребява…!
М.Ч. – Хъм?… Ами да! Всъщност, аз си спомням, че имаше един доста тежък период в живота си. Имаше едно лутане. Това е още когато се запознахме! Може би… Да! Как ТЕС ти помогна да се справиш с това лутане, защото знам, че в момента си изключително активна в тази посока – имаш сайт, пишеш. Как ТЕС ти помогна да станеш по-смела и да започнеш да изследваш възможностите, които тази техника може да ти даде? И изобщо не тази техника, но и консултирането, защото ти това правиш в момента?
Д. – Ами основно това беше, което ми помогна – изключително много ежедневна, ежеминутна бих казала, работа с Техниката за емоционална свобода, с ПЕАТ – Първични енергии – активация и трансформация, и с всяка следваща техника, която се появи. Те не са много. Аз не държа да са много. Аз държа да използвам добре тези, които знам! Изключително много работа със себе си. Да. Минах през изключително много колебания, много за, много против. Случиха ми се перипетии в живота. Минах и през тях, за да мога да изплувам над всичко това. Наистина да стъпя върху него.
Всъщност справянето ми с всеки един мъничък или по-голям проблем ме накара да се чувствам все по-знаеща, все по-можеща, все по-ориентирана, все повече да избистря коя съм, каква съм и какво искам. И да видя, че това (боравенето с техниките – бел. Д.) е всъщност нещо като мой талант, моя дарба и всъщност накрая си позволих да я проявя. И колкото повече си позволявах, като махах спънките от себе си, махах съпротивите, нерешителността си, ниската самооценка, всичките хиляди малки страхове, които като буболечки отвсякъде излизаха, толкова по-свободна се чувствах и по-сигурна в това, което върша. Надявам се резултатите да са добри!
М.Ч. – Такива са! Аз поне от това, което виждам и това, което наблюдавам, е, че да, резултатите са добри, защото твоята способност „да се задвижваш към” нещо, към някого вече е огромна!
Д. – О!? Благодаря! Ха-ха-ха!
М.Ч. – Да, това са наистина моите наблюдения!
Д. – Ето какъв е ефектът, когато аз правя ТЕС за себе си, как външният свят го отразява! Ха-ха! Много ти благодаря! Харесва ми!
М.Ч. – Простичко е, да, но така работи Вселената! За наша радост. За радост на тези, които разбират!
Д. – Да! Но остава ние да направим онова за себе си, което можем, за което сме готови, за да ни помогне и въпросната Вселена!
Макар да не се числя към утвърдения тип психология, съответно психолози, смея да се числя към онова общество от подпомагащи добрата психическа кондиция услуги, която набира все повече привърженици, наречено енергийна психология, по целия свят, включително и България. Прогресивно течение от практични подходи обединяващо най-добрата опитност избистрена във времето от източното и западното познание. Съответно консултанти – практици и обучители, занимаващи се с методите на енергийната психология.
От къде идва „енергийна“ и защо „психология“?
Да кажа, преди да обясня, че за мен енергийната психология е най-прекрасното хрумване, което стъпка по стъпка се е осъществило благодарение на проблясъците на наши съвременници кинезитерапевти, психиатри, психотерапевти, медици и един рационален инженер, плюс натрупаното знание на изтока, за което ще съм винаги благодарна!
От изтока идва работата с енергийната система на тялото, наречена енергийни меридиани.
Досега стимулирана в конкетни точки наречени аку-точки с
иглотерапия (акопунктура),
загряване (с мопси и вендузи),
натиск (акупресура),
а напоследък и силно шляпане по ставите (пайда-ладжин), предизвикващо от зачервяване до мини кръвоизливи в зоните. Не показвам снимка, защото не е приятно, но може да прочетете и видите в статията в линка.
Вече е полезно да знаем благодарение на енергийната психология, че е достатъчно само едно простичко и леко потупване, шадящо както физиката, така и психиката ни.
Другият момент, за който някои си дават сметка е независимост – може да си го прилагаме сами.
Безболезненост – не нараняваме целостта или структурата на тялото.
Незабавно прилагане – не изчакваме ден и час за помощ от специалист и започваме веднага.
Лекота на изпълнението – само барабаним леко с пръсти, може само да погладим или просто докоснем точките.
Чистота (екологично е) – няма употреба на препарати (медикаменти, химикали, билки, други).
Съвместимост – няма условия пред това да се употребява и съчетава с други видове терапия или с лечение, дори хирургично.
Удобство – може да потупвате където и да сте, каквото и друго да правите (на работа, докато пътувате, докато се разхождате, в къщи, на улицата, на напрегнат разговор или ако се разконцентрирате в непдходящ момент).
А ако успеете да фокусирате добре вниманието си към точките за потупване, то тогава може дори без да тупкате да стимулирате активността в съответните точки. Опитайте и ще видите! Това е важно за хора с нарушена двигателна активност или в по-редките случаи на инвалидност, дори проста физическа, но не и интелектуална.
От запада идва работата с мислите и чувствата ни чрез вербализацията (обличането в думи)
на онези преживявания, които ни държат извън състоянието на радостно спокойствие и приемане на реалността, и които изразяваме чрез емоции, физически реакции и мисловни модели.
И тук идва новият елемент – впрягаме енергията заредена в тези емоции, физически реакции и мисловни модели!
Иначе, запознати сте най-малко от филми, какво е един сеанс с психолог – специален начин на обговаряне на преживяване с цел да го осъзнаете под различен ъгъл, което да ви доведе до различна и по-приемлива за вас и другите реакция. Знаете, че са необходими време и навлизане в болезнени спомени. Знаете, че не всякога това помага. Знаете, че имате вътрешна бариера, дори да потърсите такъв вид съдействие. Ако все пак го направите, знаете, че може да се стигне до невидими прегради и усещане за невъзможност да продължите повече, да се справите напълно, да разберете или приемете себе си, случващото се или другите повече отколкото сега, че психолога може да не ви допадне и да трябва да започнете всико отначало с някой друг без гаранция, че и той ще ви допадне… Процесът блокира и сякаш няма решение, няма помощ, няма смисъл или надежда. Бррр, колко обезкуражаващо, изтощително и недостатъчно резултатно. Може би просто „не вашето“!?
И ето, най-хубавото!
Енергийната психология съчетава силните страни и на двата подхода
Това прави добрите резултатите по-възможни, по-леко, по-бързо, по-трайно, по-независимо от хора и обстоятелства, по-дискретно доколкото може да работите ефективно и самостоятелно без някой друг да научава интимните ви преживявания, още по-ефективно с консултант, но бързо разбирате дали е вашият или ще го смените, по-скиро разбирате дали това е „вашето“ като подход или не. А има и още много предимства!
За мен най-ценното си остава практичността, силно изявеният моментален ефект и сравнително лесната усвояемост на материята. Точно към това се е стремял и най-известният автор с най-известната техника от енергийната психология – Техника за емоционална свобода (ТЕС) Гари Крейг. Добре че го е постигнал, за да можем всички ние консултанти и клиенти, всички търсещи по-добър начин на живот хора, да се радваме на прекрасния ефект за себе си и близките ни, за всички с които волно или неволно сме свързани, да постигнем онези нива на спокойствие, радост и осъзнатост, които ни правят уверени, щастливи и пълноценни.
Заради всичко това отбелязвам днешния ден и поздравявам колегите си, клиентите си и всички останали, които тепърва разбират за наличието на енергийна психология и нейните представители, консултантите с енергийна психология. Знанието ни и уменията ни, граничещи с изкуство са ценни, необходими и полезни. Трудът ни деликатен и нелек, има своето място и носи удовлетворение.
Хайде да се съберем и отпразнуваме живота и по този пъстър, весел и много ползотворен начин!
Аз участвам!
Участвайте и вие!
Миналата година по същия повод, организирах и участвах, заедно със съмишленици – доброволци, терапии по методите на „Рене Мей“ и може да се познаваме от там. С други се познаваме покрай работата ми с енергийна психология и освен да сте ми колеги и клиенти, сме и добри приятели. С някой от вас не се познаваме, но ви каня и вас с най-добри чувства – хайде, елате да се забавляваме, учим, разширяваме опита си с работа с методите от енергийната психология, защото тази година ще представя това!
Цели 30 часа – времетраенето на фестивала, ще се наслаждаваме на лекции, демонстрации, групова практика, свободно задаване на въпроси, за всичко, което ни вълнува, свързано най-вече с ТЕС – техниката за емоционална свобода и ПМ с ТЕС – пренареждане на матрицата с ТЕС. Това са техниките, най-много използвани от мен в практиката ми на консултант към този момент. И това съвсем не е случайно – работата ми с тях ви носи най-много радост, резултати, трайна промяна към по-добро. Удовлетворението е голямо и е стимул за още и още всеотдайна работа и стремеж да споделя доброто с все повече хора. Затова си създадох и това предизвикателство, направо маратон – три поредни дни, петък, събота и неделя (30.06 –1 и 2.07), по цял ден преподаване, терапии, консултации с вас, за да мога да откликна на любопитството, стремежа ви към емоционална свобода, физическо здраве, креативно и продуктивно мислене, желанието ви да откриете нещо различно, лесно и полезно, което да ви е под ръка всеки ден и навсякъде. Нещо което е свободно достъпно като знание, защото ни е подарък от автора Гари Крейг (за специалистите не е съвсем така, изкарах доста платени курсове и сертификация), има много информация в интернет, книги, филми. Почти така стоят нещата с Карл Досън, автор на техниката Пренареждане на матрицата с ТЕС. Там се плаща във всички случаи, но за лична употреба може да схванете техниката и от книгите му налични и на българския книжен пазар. А ето сега, имате чудната възможност да научите основното и от мен! Шатра 41, „Фестивала на здравето и спорта Южен парк 2017“
Много от вас искат просто да се запознаем и поговорим, други да почерпят от опита ми, трети, защото входът ще е свободен, четвърти заради друга своя причина (дори и за по бира в края на деня), но каквато и да е вашата причина, всичко това може да се случи именно сега, точно с мен, в тези три дни на лятото и определено си заслужава, нали!?
Е, време е да ви представя програмата на тези три мои дни участие на фестивала! И запомнете – шатра 41! Това е нашата шатрата за енергийна психология – Живот За На Пред На Ли!?! Обозначена е на картата на фестивала, за да я откриете веднага и не губите време и посока в стремежа си към самоусъвършенстване.
Очаквам ви с нетърпение, огромен ентусиазъм и куп интересни теми за работа, за малки и големи, дори за домашните ви питомници – кучета, котета, морски свинчета или паяци.
Може да участвате във всички или само някой от събитията в програмата ми. Няма ограничения, освен размера на шатрата и броя на седящите места. Но ако предварително знаете какво искате, предполагам, ще сте първи там!
Какво е енергийна психология, за кого и какво е полезна – лекция
17:30 – 19:00 ч.
Да се справим със стреса – групова практика с методи от енергийната психология
събота 01.07.2017
10:00 – 11:30 ч.
Да научим как сами да правим ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
12:00 – 13:00 ч.
Да се справим с вредните навици (като отлагане, закъсняване, мързел, обездвижване, преяждане) – групова практика с ТЕС
13:30 – 15:00 ч.
Да подредим Матрицата с ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
16:00 – 17:00 ч.
Да се справим с най-големия си страх – групова практика с методи от енергийната психология
17:30 – 19:00 ч.
Как се прави ТЕС за деца – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
неделя 02.07.2017
10:00 – 11:30 ч.
Да научим как сами да правим ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
12:00 – 13:00 ч.
Изобилието е и за мен (когато не достигат средства, идеи, любов, енергия и др.) – Групова практика с ТЕС
13:30 – 15:00 ч.
Да подредим Матрицата с ТЕС – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
16:00 – 17:00 ч.
Без болки и алергии – Групова практика с методи от енергийната психология
17:30 – 19:00 ч.
Как се прави ТЕС за животни – лекция и демонстрация на техниката с участник от публиката
N.B.! През цялото време ще тече свободно обсъждане с участниците в събитията и кратки лични консултации. Д. Гаврилова си запазва правото на корекции в програмата, видимо и своевременно оповестени, а и време за кратки почивки. Ако вече имате въпроси или предложения, пишете!
„Всичко, което някога си желал, е от другата страна на страха“
Джордж Адаир.
Дааа, толкова невидима и така здравата – стена на СТРАХА!
Стиска ли ни първо да я забележим, пък после да я разрушим?
Ами после… пак стена?
– И до кога така?
– Колко още???
– Не мога повече, не искам повече, не издържам… ПОМОЩ!
Или виждаме, правим необходимото, сами или с нечия помощ и се чувстваме удовлетворени, можещи, съзидателни и правим все повече и повече, постигаме толкова много! И един ден, някой идва да поиска помощ от нас…
Ето това е процесът – нещата опират до: осъзнаване! На състоянията, на необходимостите, на възможностите… Иначе казано на това какво имаме и на това какво искаме да имаме. После можем ли т.е. имаме ли умениято и качествата… Стигаме до: честността към себе си – можем ли да си дадем реална оценка, да признаем пред себе си, как точно стоят нещата. За това е добре да проверим фактите, а те са навсякъде около нас проявени в живота ни.
Следва изборът! Кое от всичко което осъзнаваме и си признаваме, избираме да задържим такова каквото е и кое да променим или да приемем. А това е първата крачка в правенето…
И във всяка своя крачка в живеенето сме все в тази игра на живота – осъзнаване, избиране, правене… Ако сме честни със себе си става по-лесно, да знаете!….Но това иска смелост, а тя се постига с повече практика на живеене, с повече честност, с повече осъзнаване, с повече правене… пък до където успеем все си е наше – животът ни!
Все по-често се пише и говори за връзката тяло, части на тялото и психическото ни състояние. Понякога усещаме дискомфорта в тялото си, но не и емоциите си – езика на душата. Как тогава да се справим чрез техники за самопомощ за работа с емоционалното ни състояние?
Не знам дали сте чували за ®Германска нова медицина, но тя дава неоспорими дори в съда факти за връзката между биологични и психични травми и последващите симптоми и диагнози. Може по таблицата дадена в оригинален сайт или българската му версия да прочетете – когато нещо ви боли, от малка частица до голяма област в тялото, какъв може да е коренът на емоционално ниво. А това да улесни по-целенасочено, ефективно и бързо да се справите с проблема използвайки техниките от енергийната психология.
Например за всеизвестните болки в гръбнака:
Шиен отдел (C1 – C7): Свързва се с „интелектуално самообезценяване“. Конфликти от типа: „Не бях достатъчно умен в тази ситуация“, „Сбърках логически“, „Понижиха ме несправедливо“. Свързва се с болки във врата и главоболие.
Горен гръден отдел (T1 – T5): Самообезценяване, свързано с отношение към семейството, партньора или децата (усещане за провал като родител или партньор).
Долен гръден отдел (T6 – T12): Конфликти, свързани с „пречупване“ – усещане, че сте били принудени да се подчините, преклоните пред някого или че не можете да „удържите“ товара.
Поясен отдел (L1 – L5): Свързва се с централното усещане за личността – конфликт на обезценяване в работата, финансите или фундаментални житейски ситуации. Типични фрази: „Не се справих финансово“, „Не струвам нищо на работното си място“. Проявява се като лумбаго и дискови хернии в лечебната фаза.
Сакрум и Опашка: Свързани изцяло със сексуално самообезценяване или усещане за провал в интимната сфера.
Давам за пример гръбнака, защото той е опорния стълб в тялото ни.
Дори нормалната логика от обща култура може да подскаже каква е последователността на проявление на процесите при проблеми с гръбнака.
При нарушен баланс в позицията на скелета, да речем изкривяване още на училищното бюро, настъпва разместване и позицията на прешлените, а заради това и на органите в тялото. Това води до дисбаланс във функциите им, оттам дисбаланс в жизнените процеси и проявяване на т.н. заболяване. Когато сме болни какво става? Нисък тонус, лошо настроение и негативни мисли. В най-лошия случай това идва неусетно и се разраства и задълбочава в един порочен кръг на всички тези проявления, до трайни физически проблеми, психически нагласи и житейска философия. Така до момента в който не се сепнем от много силно проявени симптоми (поставена диагноза), силно изявен психически проблем (например депресия), крайности в мисленето (разрушителни и саморазрушителни мисли), не се уплашим ние или близките ни и не се задействаме. А трябва ли да се стига до това?
Как би изглеждал един болен човек отстрани!? Ами може и да не му личи много, но повечето хора около нас, включително и ние, сме в тази графа. Крайностите са ясно различими, здравните ни заведения са пълни с тях, но избройте болежките си и вижте колко са. Как се почувствахте? И с това настроение как общувате с другите?
А какъм може да е позитивният вариант? вероятно сте виждали поне един човек в живота си – сияен, жизнерадостен, пъргав, весел, изправен, общителен, с широк мироглед, инициативен, преливащ от енергия проявена физически, творчески и интелектуално, уравновесен, на мястото си, със самочувствие! Дай Боже всекиму! Но аз първо се сещам за малките деца, те са такива.
Та по-често срещан е негативният вариант, май, но трябва ли да стигаме до крайности!?
Ако един човек е поне малко внимателен към себе си, би следвало да обърне навреме внимание на леките сигнали на тялото на повтарящите се негативни мисли и емоции (без да го лови хипохондрията), за да върне баланса и добрата си и жизнеутвърждаваща форма, не мислите ли!?
Надявам се с материалите в този сайт да сте още по-информирани за връзките и възможностите с които разполагаме в днешно време! Остава само да си помогнете прилагайки техниките от енергийната психология и да живеете по-здрави, по-спокойни и по-жизнерадостни!
Да ви подсетя и нещо любопитно!
По физическите проявления лесно можем да разберем с кого си имаме работа. За това не е случайна появата на четенето по дланите, стъпалата, лицето, ушите, фалангите, тялото, цялостния външния вид и други, по размера, формата, пропорциите, цвета, температурата, мириса, вкуса, подвижността – кои сме и даже каква ни е съдбата! Вековечен опит… Ама това е, първо – така установяваме контакт и приемаме или отхвърляме някого инстинктивно, заради дълбоко закодираното познаване и разчитане на физическите кодове!
Защо не се възползваме и от вградения ни инстинкт, но и от съвременните достижения на познанието, за да направим живота си по-качествен?
ТЕС демонстрацията е публично събитие, за всички желаещи да научат и опитат нещо ново в безопасна среда, да се запознаят ефекта, да разпитат веднага и получат конкретни и полезни отговори от специалист. Когато основна цел е запознаване на обществеността с Техника за емоционална свобода – ТЕС, още твърде непозната в България, събитие като ТЕС демонстрация е отговор на въпроси на публиката и възможност за консултант като мен, да изградим връзка в жива активна комуникация. Да отговорим веднага, да покажем веднага, на всеки желаещ да преживее лично ефектите от прилагане на техниката за него. Удоволствие за мен да покажа и разкажа начин за самопомощ и нива на ефективност при работа с клиенти.
Демонстрациите показват как биха могли и за какво да се прилагат методи като ТЕС. Колко много сфери на живота и теми биха могли да се третират с ТЕС. А това е така, защото разглеждаме личното си отношение към фактите, което може и се променя с прилагане на Техниката за емоционална свобода много бързо.
Същинската работа е лично, истинско, последователно и дълбоко детективско следване по уликите, които търсещият/ клиент подаде. Понякога толкова деликатно, че и опитен консултант би могъл да подмине, ако всичките му сетива, интуиция, знания и опит не участват в процеса. Важното е обаче, да се стигне до първопричината, да се разплете това възелче заплетено от личното ни преживяване някога и някъде, което е станало истински житейски проблем, понякога толкова драматично спъващ действията ни, бъдещето ни, мечтите ни, изявата на възможностите и таланта ни… че ни иде да захвърлим всичко и окончателно да се откажем от любовта, от успеха, от щастието, дори и от себе си ….
Заслужава ли си наистина!?
За това ли ни е даден животът!?
А детективската работа е толкова интригуваща, толкова удовлетворяваща когато се извършва с истинска страст и любов, че няма как да не се получат добри резултати в края на коя да е истински желана от консултирания сесия. Има толкова много потенциал във всеки един от нас, че аз лично продължавам с лупата напред!
Дълбок ПЕАТ е техниката увенчаваща дългогодишния изследователски труд на Живорад Славински. Наистина дълбоко проникваща в дълбините на възгледите ни за мирозданието и извеждаща само две противоположни една на друга, базисни за нас, много индивидуални и ключови. Идеята на техниката е, по точно определените стъпки на протокола на техниката, да пребродим дълбокото по докладвани моменти и да преминем на отвъдния бряг – този на осъзнаването, обединяването и надскачането. Веднъж постигнали го, ни се подрежда цялата картинка кои сме, защо нещата са такива, каквито са, какво е мястото ни във всичко това и още доста лични прозрения, при това от позицията на пълното сливане и единение с Всемира. Няма как да се опише това преживяване на обединението. То може само да се почувства.
Чисто технически, работи се с 4 точки чрез докосване, дълбоки вдишвания и описване на преживявания в отговор на въпроси поставени от водещия. Една сесия може да трае до 2 часа, а процесът от една и повече сесии.
Как се прави дълбок ПЕАТ
Живорад Славински:
Следва пример за една типична сесия, с жена, член на моя изследователски екип. Докладваният проблем (нежелано състояние) е:
„Сама си преча в живота.“
Направих мускулен тест на ръката (понякога използваме тази процедура тя разкрива енергийния дисбаланс).Тя имаше силен негативизъм свързан с нейното оплакване:
„Искам да спра да си го причинявам!“
След като повтори „Формула за Антагонистична Мотивация“ (декларация за елиминиране на евентуална скрита съпротива-бел.прев.) 3 пъти, за този проблем, ние започнахме с процеса Дълбок ПЕАТ. От началото тя се концентрира върху проблема. След това започна да докосва аку-точките по лице, тяло и пръсти на ръцете, гледайки внимателно това, което се случва в нейното съзнание. Първо дойде:
„Горещина в лицето и налягане в ушите и тила ми.“
След това:
„Горещина в лицето и ушите. Чувствам, че съм се изчервила и чувствам енергични вибрации в ръцете ми. “
След това:
„Голяма енергия в ръцете ми и усещането, че излъчвам енергия в една точка далеч пред себе си. Имам чувството за принадлежност към този момент.“
Последва:
„Чувствам любов и преданост към този момент.“
След това:
„Движение на тази енергия сега се събира в ръцете ми и краката ми.“
Следва:
„Аз съм едно с всичко около мен.“
След това дойде до:
„Тази енергия в ръцете и пръсти ми е връзката ми с всичко около мен.“
След това:
„Чувствам тежест в дясната си ръка и в цялото ми тяло.“
Следваща съдържание е:
„Чувствам единство с целия свят чрез краката ми.“
След това:
„Чувствам тъга и твърдост в пръстите ми.“
Тогава дойде:
„Моята връзка със Земята е много силна.“
След това:
„Сега чувствам, че съм свободна.“
Следващото съдържание е:
„Изведнъж си помислих обратното – как така ще съм свободна, аз не съм свободна!“
След това:
„Имам чувството, че съм свободна и същевременно, че не съм. Питам се – как е възможно?“
И накрая:
„Това, което чувствам и усещам е, че свобода и не-свобода са еднакви! Те се сляха в едно! “
Нейните Първични полярности (първични противоположности – ПП) или Primes бяха Свобода и Несвобода.
Ние открихме тогава още 50 ПП и досега всеки ден ПЕАТ-практици откриват нови. Ето списъка на някои примерни и най-често срещани Първични противоположности.
