by Дарина Гаврилова | 04/10/2022 |
Болни родители
Мислех известно време, как да започна, но ще импровизирам, защото са много нещата.
От около десет години се занимавам с болните ми родители. Първо татко, сега майка. Майка има деменция и общо взето целия ми живот се върти около това, въпреки, че аз искам да постигна други неща. Обаче това е на първо място. Някак си всичките ми усилия и енергия са насочени към нея, да ѝ помогна. И точно сега дойде моментът да Ви помоля за среща, защото преди една седмица тя получи припадък и по спешност отидохме в болница, стояхме четири-пет дни там, колкото да ни стабилизират и ни върнаха. В момента сме в къщи, обаче стресът все още стои в мен. Майка се възстановява. Аз също, но все още съм доста стресирана. Все нещо ме притеснява – да не би да има нещо. Не знам как да обясня всичките ми емоции!? Стресирана съм доста. Натоварено ми е доста. Понякога съм много отчаяна. ТЕС използвам спорадично, така да притъпя някоя по-силна емоция, но не съм постигала съществен успех – някаква промяна в личния ми живот или в това на околните…
Клиентката говори напрегнато, бърка изрази, поправя се, спира думите си. Сякаш се върти в себе си и търси мястото си. За да ѝ помогна още в разговора, я питам, какво иска да постигне. Започва да пуфти, да се чуди, да мънка и накрая изрича:
Не знам. Може би да третираме последните емоции, които покрай…
Но това не е цел, не е нещо конкретно по което да отчетем, че е постигнат резултат. За това отново я питам. Ето какво ми отговори втория път:
Да, искам някак си да стъпя на по-горно стъпало. Повече да си повярвам, като че ли!? Че мога да променя и своя живот, и на майка. Да не спирам да вярвам в чудеса. Да имам повече енергия в себе си.
С леко замисляне и треперещ към плач глас несигурно добави:
Да направя живота си по-щастлив, по-спокоен, по-смислен. Защото всъщност, все едно всичките ми усилия и енергия, която влагам, сякаш не водят до абсолютно нищо. Само се изцеждам все повече и повече. Отчайвам се. Същевременно не постигам нищо в живота си и… и не знам как да го формулирам…
Вече имам достатъчно ясна картина за ситуацията на клиентката ми, затова организираме информацията и пристъпваме към работа стъпка след стъпка към излязлата наяве, с малко помощ, цел.
Безнадеждността и отчаянието ѝ десет години да се занимава с болни родители са на предела си. Безсмислието и безперспективността ѝ също. Състоянието ѝ хич не изглежда добре, направо като да е в задънена улица без указания накъде и как би могла да намери изход и лично бъдеще.
Започваме с потупването. Повтаряме всичко изречено от нея. Гласът ѝ започва да засича от едва удържимото усилие да продължи да потиска емоциите си. Овладява се и ги затиска, сякаш да не рухне. Опитва се да е делова и да ги прикрие. Защитният механизъм сработва, но не я притискам, давам ѝ възможност прилагайки тактики за работа да ѝ съдействам в освобождаването на преживяванията. Получава се. Постепенно се успокоява, защото усеща че процесът е щадящ, подходът ми с уважение и внимание към личността ѝ и чувствата ѝ. Иначе ми дава чудесна обратна връзка за сетивните си реакции и това много помага! Доверява се на процеса и печели! Отчаянието вече е спаднало на 50%!
Това я окуражава, като лична непредубедена констатация, и продължаваме. Дори започва да изпитва удоволствие от процеса, увлечена от лекотата с която протича и интересните картини, които изникват в съзнанието ѝ. Процес приличащ на игра, а толкова резултатен.
Добре е!
Казва го дори с усмивка и потвърждава:
Усмихнато ми е отвътре.
Не усещам да има отчаяние вече.
Чувството за безнадеждност също е отпаднало. Усещането за изтичане на енергия също. А как се чувства тогава?
Спокойна, облекчена.
Нещата сега изглеждат като част от някакъв път.
Установяването на този резултат за минути работа, влива още повече ентусиазъм и ищах да продължим, затова го правим, като изследваме и другите пътечки очертани в разговора ни. Заемаме се с остатъка от усещането за стрес от случката преди седмица. Справяме се успешно.
Много е добре, пулса ми се успокои тотално.
Дори изчистваме целия спомен за преживяването, така че и помен да няма за станалото.
Сега на преден план излиза да се справим с мъката по гледането на болните родители цели десет години. В основата ѝ лежи загубата на бащата.
Татко ми дава любов, плаче ми се.
Очите ѝ се насълзяват, притихва, гласът ѝ спада. Но казва:
Като светлинни потоци получавам.
Проверявам, как се чувства след този цикъл от потупвания.
Силна, като че ли с всичко мога да се справя.
Това ми светва с червената лампичка на опитния консултант и го разработваме, за да може и тя да разбере, защо не е съвсем добре. Историята скрита в този отговор се разплита, а резултатът е:
Доста облекчена!
Когато пак проверяваме тежестта на тези десет години от живота ѝ, ми казва:
Сега изглежда малко преувеличено, май мрънкам прекалено много.
Но този начин на мислене, също е модел, който несъзнателно обслужва и притегля в живота си причини, каращи я да мрънка. Разплитаме плетката на подсъзнанието и веднага има промяна.
По-стабилна и по-спокойна съм.
А онова, което сега съзира в тези десет години е:
Любов.
Но… все още ме е страх за майка ми, като си помисля за нея, че е безпомощна.
Тук имаме явно нарушаване на потока на грижи и отговорности от родител към дете и когато разглеждаме темата, стигаме до майката на майката, която явно не е успяла да даде очакваната грижа и внимание на дъщеря си и тя на свой ред на своята. Така е поставила в недобра позиция клиентката ми, като очаква и получава майчина грижа от нея. „Лекуваме” тези очаквания на „болната” връзка с внимание и нежност.
Майка е спокойна и усмихната. И аз съм по-спокойна и облекчена.
Точно тогава се случи нещо интересно, в съседната стая (сесията бе през интернет), майката «тупва» и клиентката ми отива да ѝ съдейства. Това отново показва колко силна е проявата на обратна зависимост на родителя от детето, като да е негов родител, и че има още много да се работи. Все пак, клиентката ми отнася в душата си облекчението и прозрението, кое е здравото, градивното и лечебното в отношенията им и нейното собствено към себе си и ситуацията. Далеч по-спокойна и стабилна в душата и мислите си ми казва:
Далече съм от целта си, пък и тя е много обща, но вече знам над какво да работя и ще продължа.
Умислена е, хем по-спокойна, хем на прага на една реалност съпротивляваща се на вътрешния ѝ стремеж кам изцеляване и на естествения и здрав ред на отношения в семейството.
Давам ѝ още насоки за самостоятелна работа, а как тя ги е приложила и каква полза още е имала, засега остава неизвестно за мен. Уви така стоят нещата понякога, оставам без обратна връзка, но с доверието, че клиентите ми са направили най-доброто за себе си към даден момент и след моята подкрепа. Че са продължили да работят самостоятелно до постигане и на неосъзнатите си цели, а те винаги са продиктувани от обич и зачитане на собствената ценност.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 06/07/2021 |
Вълните, които ни свързват
На почивка съм. Блажено съм се отпуснала по гръб във водата, за да отморя след плуването с усилие, и постепенно се сливам с лекото поклащане на вълничките. Ставаме едно и е само това, нищо повече и е толкова мирно, тихо и поглъщащо естествено. Не мисля, просто чувствам и съм. Безвремие.
Изведнъж ме блъска шум, после силно разклащане и докато реагирам вече и лицето ми е залято. Подскачам и джапам, за да остана на повърхността, чистя уста, очи, уши, за да разбера какво се случва.
Всъщност нищо особено и непознато, когато си сред други хора – деца скачат и правят: „Бомбааа!” с цел да бухнат по-впечатляващо във водата.
Все пак, това развълнува и мислите ми, не само сетивата ми и душата ми. Казах си – ето на, пак илюстрация на онази връзка вън-вътре, аз-цялото, човек-човек и как няма начин ако някой прави нещо, то да е само за себе си, да касае само и единствено него. Не, не, изобщо не е така и никога не е било! Всички сме свързани всякак, на толкова много нива, по толкова много видими и невидими начини! Няма как рано или късно вълната от нечий скок да не стигне до теб. Разбира се ако си наблизо усещаш труса по-силно и бързо, а ако си по-далече по-бавно и по-слабо. Дори ума ти не го отчита, но те застига и предава своята енергийна информация. Тогава на някакво фино ниво я улавяш и ѝ реагираш без да го осъзнаваш. Все пак, това повлиява съществото ти и проявлението ти. Също като топенето на леда на хиляди километра дава отражение на температурата на твоето небе.
Отнесено към Енергийната психология всичко това е същото. Пра-баба ти е била насила омъжена, също като съпруга си, за напълно непознат човек, заради съображения на родовете. Той е груб, суров, бие, пие, затрива се в неволята си. Тя страда, крие, мълчи, губи душа, дете, младост и хубост. Един ден се събуждаш и не можеш да дишаш от собствената си семейна неволя и се чудиш за пореден път, с какво си заслужила този пияница или защо нямаш дете, или защо преждевременно кожата ти повяхва или побеляваш…
Заради вълните! Тези вълни, които някой някога е създал, друг не е преодолял и са те достигнали, и те заливат, и се давиш в ехото им… Защото болката, омразата, яда или чувството да си предаден от най-близките си е толкова силно, че още има заряда да отрови и твоя живот. На вълни, на вълни…
Все пак естествените закони сочат, че има и момент в който настъпва мир, тишина и свързаност в благодат. Когато всичко е наред, ти си в силата си, на собственото си място и хубавото се случва сякаш винаги така е било и ще бъде – с лекота и естественост.
Остава само да го постигнеш. Възможно е! И колкото повече пъти го постигаш, толкова повече вълни на благодат ще излъчваш за себе си и за свързаните с теб, с всичкото, а и За На Пред, На Ли!?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 29/05/2018 |
Да бъда повече жена
Така я почувствах темата, по която искам да работим днес – да бъда повече жена! Прекалено много ми тежи това, че се справям по мъжки с живота.
Смее се свенливо клиентката ми Х.
Много ми се иска да съм жена във всяко едно отношение! И сигурно сама няма да мога да се справя. Трябва с помощ.
Насилвам се с някой неща умишлено. Да не ги правя. Примерно за да си сменям гумите на колата, умишлено си налагам да не ходя аз, а да ангажирам близки, приятели, зет ми, да ходят да ми сменят гумите на колата, защото аз не искам. За мен това е много… Знам, че мога да го направя, но не искам. Това искам някой друг да ми го върши!
Започваме да работим с подадените преживявания и на емоционално, и на ментално ниво.
Усещането за тежест се оказва като аура около Х., но когато успяваме да го освободим, тя започва да се чувства с подчертано женско присъствие съпроводено и с усещане за „много слънчева топлота и женска красота“. Но изниква неясен страх в тялото.
Сякаш страх за оцеляването ми.
Разбира се справяме се и с него с няколко вълшебни стъпки с техника от енергийната психология, защото той не ѝ е полезен вече с нищо. Вместо това, като награда за свършената работа съвсем спонтанно и напълно логично тя се сдобива с ново усещане – за женско присъствие. Това води и до още една желана и много интересна трансформация – Х. вижда в съзнанието си как мъжът, като събирателен образ, сам предлага и осъществява мъжката си помощ. Така Х. усеща, че:
Сега дори не се налага да търся помощ. Някой друг съвсем естествено ме обгрижва, както мен, така и колата ми.
Но това я кара да се чувства освен:
Хубаво и приятно ми е. Това е ново усещане за мен, но… Малко ми е странно.
Проследяваме това чувство и в съзнанието ѝ извиква образа на бащата – „объркан, със страх в себе си“. След това се явява и неговата майка – „сериозна, намръщена, облечена в черно, но с бяла кърпа на главата“. Следват много силно изразени символични, направо ритуални действия и още образи, заредени с много смисъл. От образите проявяващи се в съзнанието на Х. става ясно, че там се е зародил проблемът. Извършва се трансформация на това ниво, която внимателно проследявам и подкрепям. Виждаме как тази намръщена баба явно не получила подкрепата, насърчението, обичта, да се прояви като жена, заради условията, предразсъдъците и конкретните ситуации, в които е живяла, когато ги получава от своите родители, изсветлява. В съзнанието на Х. „образът ѝ засиява, изпълва се с любов“. Това потича като нова енергия към клиентката ми и резултатът е Х. да се разплаче от:
Облекчение, умиление, нежност,
от възстановения баланс между мъжката и женската енергия и роли в живота.
Откакто навлязох в света на енергийната психология, съм удивена и се възхищавам на съхранената в подсъзнанието памет за информация, за която дори не подозираме, но която носи много много значение и програми, предопределящи живота ни тук и сега в различна степен – от незначителна до огромна. Още по-възхитена съм, как в себе си съдържаме и знанието, тази информация да бъде пренасочена, оползотворена по нов начин и той да дава вместо негативни позитивни последствия. Най-хубавото в цялата тази „игра” е, че резултатът се чувства веднага и се разпознава ясно и еднозначно. Ако има някаква трудност тя е, че може би не всеки се сеща или знае, как точно да „играе играта”. А аз съм щастлива, че съм намерила пътя и достатъчно начини да го правя за себе си и клиентите ми, най-вече.
Много е хубаво да се чувствам напълно жена. Сега няма нужда да се насилвам да се държа като жена.
Виждам как плува потопена в новото си изживяване Х.
Достатъчно ми е за днес! Нямам нужда от нищо повече в този момент!
Х. е толкова усмихната и щастлива, че сякаш не иска да говори, а само да присъства в това толкова ново и опияняващо усещане, което несъзнателно е търсила и жадувала.
В съзнанието и изникват образи как мъжете вече искат да я защитават, ухажват, да се грижат за нея в един хармоничен и мил процес на взаимодействие между нея, като жена, и тях.
„Да бъда повече жена“ сега как ти звучи? – питам.
Много е хубаво! Това беше въпрос, който много дълги години е трупан и стои. Явно и животът ме е принуждавал. Аз в един момент усещах във връзките си как едва ли не не се чувствам пълноценна жена и не ме виждат, като жена. Виждат ме едва ли не като равноправен партньор. Това ми беше голям проблем.
Е, както имахте възможността сами да проследите, този трупан и утвърждаван с поколения проблем, беше разрешен в рамките на тази една среща и донесе скрития потенциал и ценност на бисерчето – иначе дразнител в мида.
А вие имате ли насъбран товар, който осъзнавате, че е време да освободите и да се разгърнете за по-красив и естествен за същността ви живот?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 19/07/2017 |
Изобилието е и за мен
Една малко крива в началото история и с отворен край, но… все пак ще я споделя с вас. Може да се припознаете в нея и да стане повод да се справите с нещо свое.
Бяхме се събрали в ШАТРА 41 за да поработим с темата „Изобилието е и за мен”. Местата пак бяха уплътнени, но се присъединиха още няколко участника, наместиха се и се включиха във вече започналото потупване. Между тях и една дама която ме попита:
Ама Вие какво имате предвид под изобилие!?
Отговорих ѝ че изобилието има много варианти, но най-общо го свеждаме до изявата му във физически/ материален аспект; ментално/ идеи, решения; духовно/ вдъхновение, творчество, любов.
За останалите, както обикновено, преобладаващата тема за липса на изобилие, беше сведена до темата пари – дългове, кредити, работа за пари, късмет за пари… Някой изпитваше недостиг на идеи. А тя заяви, че всъщност има всичко, постигнала го е с много труд и материалното си е в изобилие за нея, че винаги има достатъчно идеи, че всичко ѝ е наред. Но когато споменах любов… чак усетих как тя потръпна в себе си! Това още повече я открои. Явно се развълнува и започна да потупва съсредоточена в преживяването си заедно с всички нас.
След първия кръг потупване тя вече беше осъзнала следващото скрито в душата ѝ откровение:
Страх ме е да реализирам връзка.
Продължихме да потупваме. Лицето ѝ бе скрито зад големи тъмни очила, но устните ѝ потрепваха, изричайки полускрито истините, които все повече я вълнуваха.
Пак стигнахме до момента с проверка на прогреса на всеки един от участниците в груповата ни работа с ТЕС. Нейното новото осъзнаване бе, че търси „перфектната възможност“.
На следващата проверка, беше достигнала до това, че ѝ липсва усещане за връзка с другия пол. След още потупване, се разбра, че всъщност напълно е изгубила доверие в мъжете. По-нататък изплуваха още страхове, лични спомени и когато и това беше изтупано от душата ѝ тя каза:
Всъщност около мен има много мъже, но те са свързани с работата ми и някак не върви да търся връзка там.
Следващото, което научи за себе си и начина си на мислене бе, че изглежда тя не иска каква да е връзка, а качествено, пълноценно преживяване…
И така, нейното откровение пред нея самата се развиваше и задълбочаваше, достигайки до досега неосъзнати нейни истини, които тя не просто осветяваше с помощта на ТЕС в груповата ни практика, но и освобождаваше от обременяващия ги смисъл, с което получаваше свободата да продължи да изследва и още повече да освобождава себе си.
Уви, времето не стигна тя да приключи своята сесия по този явно добре укрит и потиснат проблем, но имаше един силен и добре фокусиран старт, усвояване на процес за самостоятелно боравете с тази привидно несериозна техника и общата ни практика, дала ѝ пример и опит, които са незаменими.
Последното, което си спомням за нея, бе – едно скромно и притихнало момиче, смирено пред големината на личните ѝ прозрения и силата, които те притежават да преобърнат живота ѝ в по-добра посока. Силата на трансформацията възможна много по-бързо, леко и трайно именно с техниките от енергийната психология, каквато е и техниката за емоционална свобода – ТЕС.
Нека да пожелаем успешен край на нейния процес и едно пълноценно любовно преживяване, достойно да бъде наречено изобилие от любов!
Разбира се и другите участници постигнаха забележим напредък, всеки по неговата тема и пак се разделихме с много усмивки, благодарности и уговорки за още съвместно потупване, както за дните на фестивала, така и в индивидуална сесия.
А вие заслужавате ли изобилието да е и за вас?
Истории от ШАТРА 41
„Живот За На Пред На Ли!?“
