by Дарина Гаврилова | 19/07/2022 |
Любовта и Америка
Любовта и Америка, като мотив, върви още от първото ми гадже. Голяма любов! Дори с него, а тя е от ученическите години, първа, голяма, платонична… майка ми не го одобряваше, че е от по-обикновено семейство. А неговото семейство много добре ме приемаше. Аз у тях се чувствах много по-добре отколкото удома.
В един момент майка му спечели зелена карта и след доста време ми каза, малко преди бала. Заминаха три-четири дни преди това, за да спазят сроковете и в последния възможен момент. Аз го изживях като много голяма драма. И ми остана като: „Америка-та ми го открадна”. Открадна ми щастието. Много тежко, много!
Сагата продължи с години на приливи и отливи.
Заминах за Америка на бригада с идеята, че ще отида при него. Затова се записах. Той замина май месец, аз септември-октомври, когато станах студентка и се записах за бригадата. Обаче през това време ни замряха отношенията. Все пак отидох на бригадата. Видяхме се много, ама наистина много, случайно! Дето се вика, когато реши, Съдбата така може да забърка нещата, че… Тогава заминах с едно момиче, с което станахме много добри приятелки след това. Беше голяма „Одисея”! Тя работеше в казино и организираха уикенд за целия персонал, с право на придружител в съседен град с няколко лунапарка. Ние тичахме от едно на друго като на състезание и нито едно не повторихме. На двайсет години невидели такова нещо, че и безплатно. Строшихме си краката, главите ни се въртяха и пак не можахме да минем всичките! Стана време да се връщаме, отиваме на спирката да си чакаме автобуса и аз виждам на улицата групичка познати момчета които не знам, че са на бригада. А той, който живее много далече, по диагонал на Америка, им дошъл на гости да се видят точно тогава! И ги виждам всичките накуп! Пихме по сок и… само общи приказки. Нещата отшумяха. Разстоянието… Не поддържахме контакт.
Странното е че с роднините му поддържахме много добри отношения, макар с времето да се отчуждихме и с тях, без да се е случило нещо лошо. Още по-странното е, че жена му прилича на мен. Забелязала съм, между другото, че на всички бивши гаджета, жените им след това приличат на мен. Някаква повторяемост, която ми прави впечатление.
Тогава, същата година, се запознах с един американец там. Дори не знам как се случиха нещата. Имах гадже състудент, което беше поставило условие „или аз или Америка”. Ааа, не приемам такива условия аз! Хванах си куфара и заминах за Щатите. И около него имаше драми и сълзливи истории.
Запознавайки се с американеца, пак имаше повторение! Жената, с която точно се разделяше си приличахме. (Той около петдесетте с гола глава, като сегашния ми партньор. Същия характер, който аз явно много харесвам, такъв тип на големия мъж, който вече има мъдростта за семейство, за деца, минал е през някакви бурни периоди, случили са му се някакви неща, добил е зрялост, вече не търся момченца.) Тогава приемах тези отношения само като за лятото, още повече, че нямах никакви намерения да оставам, а да се прибирам в България. Обаче нещата продължиха! Обаждахме се след това. Любов, чудеса… Моето семейство пак бяха против. И пак тази Америка, която ме разделя от любовта и човека, когото обичам. Все Америка!
Следващото лято отидох при него, пак със студентска бригада и живяхме заедно. Но за мен вече беше много трудно и болезнено това нещо, защото от българската среда с хора като мен, култура, интереси, възраст, манталитет, там сме само аз и той, само с американци и депресията беше много жестока! Даже той искаше да ме прати в България, защото виждаше, че съм като болна. Освен това със състудентите, като свободни хора, когато и колкото имахме възможност, пътувахме, а с неговото работно време, ангажименти с деца и размотаване от бившата му жена, нямаше как да стане това. На мен много ми тежеше, защото имах мечта да отида на Ниагарския водопад, а заминах сама в последния възможен момент преди отлитането и той много ми натяква след това.
За три-четири месеца престой, последния месец исках само да спя и да спя, да не сънувам нищо и да съм едно такова несъзнателно състояние. Не исках да ям, не исках да ставам, не исках да ходя на работа, нищо! От там ми дойде чувство за вина, защото той имаше деца и аз го отделях от децата му. С жена му, макар и разделени, тя не искаше да го отстъпи на друга и създаваше проблеми използвайки децата да го манипулира.
Върнах се в България и се разделихме. Той много страхливо подходи. Не ми се обади, а прати едно такова писмо, в което се обясняваше, аз какви неща съм била направила с които съм го разочаровала… Което ми дойде като удар с мокър парцал, защото не съм осъзнала, че с това съм го засегнала по някакъв начин или че е толкова важно за него или че съм била афектирана и нещо съм казала. Но, ние не сме го коментирали там и тогава, че има проблем! Писмото свършваше с това, че е решил да даде втори шанс на брака си. Дадох си сметка, че за да има сили да се върне в брака си, трябва да очерни мен дори само пред себе си, за да може да се върне при нея.
Както и да е! Обади се след една година, а аз категорично не исках нито да го чувам, нито да го виждам. На фона на чувствата ни, да ме очерни повече от дявола ми дойде свръх! Разбирах поведението му, но ми беше обидно. Даже до ден днешен не искам да го виждам! Все още си пишем по няколко реда и в мен прехвърчат някакви мисли, а като чуя гласа му някак ме хипнотизира с тоя тембър, не мога да го обясня. Ако ми кажеше с този глас иди и убий някого, аз щях да го направя! (Сегашният ми партньор донякъде има подобен ефект с гласа си върху мен, но много по-леко.)
Това ми напомни и как с погрешно пратен до мен имейл от първия ми приятел, аз разбрах, че си пише с друго момиче, което пак много ме порази, едно като факт, второ от написаното вътре. Затова не го потърсих, като заминах в Америка на първата бригада.
Тази връзка продължи, като печене на бавен огън, около три години. Страшна работа! Тогава реших, че ми трябва тиха, спокойна връзка, тих огън на който се готви семейното ядене и хората са доволни и щастливи. Това доведе до запознанство с вече бившия ми мъж, с когото нямаше такива пикови емоции, разтърсващи истории, а тихо, кротко, точно каквото исках! Явно това бях решила, че е рецептата за моето щастие и Съдбата я изпълни.
И ей ме на! Развеждам се и кой пак хоп в живота ми!? Мъж с въздействащ глас, с гола глава, който е на около петдесет, от града на Ниагарския водопад, за който тогава, като студентка, имах много натрапчива идея. Бъфало, ми звучеше някак познато, дори по улиците като ходех. Самото усещане бе, че има нещо, че съм била там… много странно такова… като в минал живот.
Сега ми е много интересно. Явно има нещо! Минал живот ли, друго ли!? А и има нещо такова – винаги са ми казвали, че имам прилика на някакви индиански неща. Като малка много ми бяха интересни книжките за индианци, като винаги им симпатизирах на тях, не на белите, дори и да бяха лошите. Отделно, че не исках да ги чета, защото имах вътрешното усещане, че това не е така, изопачено е, нещата не са били такива. Имам и усещането, че имам да се върна там, нещо да оправя!
После стана така, че спечелих зелена карта преди да кандидатствам за магистратура, а не исках да пропусна това заминавайки. Не исках и да отида сама. През това време бъдещия ми съпруг беше на бригада в Америка и го чаках да се върне. За да отидем заедно, трябваше да се оженим. Ние бяхме в начален етап на връзката и той не беше съгласен да говорим за брак. Тогава си помислих, че съм се отървала от тая Америка, защото оставам с човека, когото обичам, а на Америка майната ѝ! Имах чувството, че съм я отхвърлила от живота си.
Сегашния ми партньор, обаче, ме натиска да имам зелена карта, защото живее там и аз много се замислям, защото тя ми дава голяма свобода на действието без да се обвързвам в такава огромна степен, както той иска. А като натиска да се оженим, за мен е като заробване, което ме паникьосва, само за да получа разни права. Аз не искам да се женя, дори да сме в България. Още не съм преживяла разочарованието си от предната ми идея за брак. Отивайки там, пак бих изпаднала в изолация от приятели, семейство, работа, среда, дом, манталитет, език, постижения, всичко! Да започна отново от нищото и напълно зависима от него. Разбирам неговите доводи, но имам и моите. Пък и мама не го одобрява, както не одобряваше и предишните (все свързани с Америка)!
Искам да съм спокойна и свободна да си избера мъж, да съм щастлива с избора си!
Определи тя целта си накрая. А това винаги е съществено, когато искаме да постигнем нещо. Тя ни води и доказва напредъка ни.
Накрая обобщавам това пространно въведение на клиентката ми – имаме да изследваме, защо имаш този модел връзки и мъже, защо всичко те води към Америка, защо имаш този страх от обвързване?
А, другото любопитно е, че онзи американец, не успя с втория шанс с жена си, опита да се съберем, но нали не го допуснах, се събра с жена, която пак прилича на мен.
Тук вече пристъпихме към дела, както повелява методологията при работа с Енергийна психология. Това подреди приоритетните стъпки, съответно разплитането на скрито оплетените нишки на Съдбата на клиентката ми с всички възелчета и останали трънчета, случайно попаднали другоцветни нишки или материи.
Подреждат се ситуации и картини, като от приказка. С емоции, цветове и аромати на отминали времена и взаимоотношения. Едни тръпчиви, други сладки, топли, отпускащи. Всяка ценна със значимостта си и енергията съхранена в нея. В началото това води до:
Не се чувствам обвързана вече, не ме жегва лично.
Проявява се обаче, едно убеждение, че:
Хубавите неща са за другите, не са за мен.
Работата с това убеждение ни води в ранен детски спомен.
Череши, които много очаквах и настоявах да изям, но бяха зелени още и когато узряха на дървото, обраха цялото дърво, а на мен събраха една малка купичка от земята. Баща ми избухна, че са ми дали смазаните череши, лошите.
Детето не би се впечатлило толкова, ако не била реакцията на баща ѝ. Това ни отвежда по-назад във времето, при баба ѝ която не е получила орехчета в нейното детство. Справяме се с емоциите на бабата-дете, което води до моментална положителна развръзка за клиентката ми. Тя вече не е настъпателната във връзката си, а е спокойната, търсената, в лека и не съдбовно-драматична първа връзка, а:
С хубавите чувства, но свободни от крайности.
Сега той тича след мен.
Това предизвиква ефекта на доминото – отпадат повечето елементи водещи я към следващите ѝ връзки и сякаш самите връзки отпадат, като никога да не са се случвали, съответно неприемането им от семейството ѝ. Все пак остават елементи за досправяне. Това води и до отпадане на болезнеността свързана с престой в Америка, усещането за изолация, депресия, загуба на апетит и апатия, вина. Остава копнежът по Ниагара и Бъфало.
Много е дълбоко, мистично. Много мъка има там.
Това ни потапя в чудния свят на:
Жена, индианка. Тя изпитва страх. Белите мъже ще ѝ вземат всичко, ще убият мъжа ѝ, децата, вземат къщата… всичко ще унищожат!
Идва един индианец, шаман. Той прави така, че да има мир, отлага войната. Всички стават спокойни, доволни. Жената си отдъхва – има мир.
Вече не ми е толкова важна Ниагара, като туристическа атракция ми е само. Бъфало ми дава чувство за спокойствие и хармония сега. Остава ми едно чувство, че там съм била щастлива.
Сега ми е приятно да ме оприличават на индианка. Вече не ме вбесяват четивата за индианци. Остава желанието за истинност в тях.
Има приятното чувство да отида пак в Америка и не е задлжителност вече. Но сега има едно усещане за обещание да се върна.
Обръщаме внимание на това. То разкрива следната история:
Жена, която е свързана с възрастен мъж. Той я освобождава от обещанието и е щастлив и доволен да подходи по този начин вече. Сега похвалва, погалва и прегръща жената – дъщеря си. Тя вече е приета, не задължена от баща си, което я прави да се чувства доволна, оценена, похвалена, обичана. А това на мен ми носи усещането за начин и свобода сама да избирам къде да съм.
Вече нищо не ме свързва с Бъфало.
При това, раздялата с американеца се променя към:
Тръгвам си. Имаме едни приятелско-дружелюбни отношения, изживени и приключили.
Дори от това следва сега клиентката ми да няма търсенето за спокойна връзка или мъж с така въздействащ глас и подобна визия.
Остава една специфична искрица в погледа на мъжа, търсещ живота си, а аз губеща интересното в моя живот.
Продължаваме с подреждането и изясняването на корените на това преживяване. Това води към:
Татко ми. Но дори не е негово, а на дядо, даже друг дядо назад във времето. Той крие нещо в една пещера с ехо. Олеква му и тръгва да се разхожда воден от любопитството. После се връща и разказва какво, къде е видял и се чувства добре, осъществен, доволен и важен да разкаже за чудесата на света. Това дава кураж на моя дядо „да иде свят да види”, но той е уплашен от това. Тогава получава опора и подкрепа, става решителен.
В резултат на това клиентката ми става:
Спокойна, че има какво да ме пази, на какво да се опра където и да съм.
Вече не ми е страшно да отида да живея в Америка, ако искам. Вече не ми е драма. По-скоро ми е всетая, дали ще съм тук или там.
Още изпитва ужаса от „докато смъртта ви раздели” при сключване на брак.
Това е моделът на малтретираната жена, останала без глас. Виждам обгорена колона и мъжа, който я е малтретирал. Сега тя успява да избяга и се чувства свободна, уверена, щастлива.
Няма паника, но има страх, като едно пиленце сгушено в сърцето ми. Това е от мама. А тя го е приела от многото жени назад в поколенията. Тръгнало е от една баба. Тя връща пилето в гнездото му и се чувства възнаградена, щастлива. От това на жените през поколенията също им олеква, защото имат време и спокойствие. Мама също става спокойна да получи пръстен, да се обвърже, а това на мен ми носи усещането да съм добре, сякаш си имам съкровище. Вече ми е смешна фразата. Сега сякаш има открехната врата. Виждам как мама и татко са по-сплотени и се радват един на друг, щастливи и спокойни, както са техните родители, благословени да намерят щастието си от техните родители. Хубаво ми е, доволна съм, самоуверена, чак изпъчена. Мога спокойно да посрещна предложение за брак.
В края на тази дълга сесия и двете сме изморени. Правим си бързо едно потупване и за това. Става по-леко и ведро.
Имам свободата и спокойствието да избирам. Вече не присъства елемента фаталност. Щастлива съм с изборите си!
С това нейната, а и моя цел, като неин консултант, е постигната. Усмихваме се една на друга и на хубавото ѝ преживяване.
Благодаря!
Аз също съм благодарна, за поредната среща, в която ми се е доверила, за да я доведа до успешна промяна по пътя ѝ в този живот.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 15/07/2020 |
Да посеем семената
Като отметнахме по-тежките моменти с клиентката ми в предишните сесии дойде време да подготвим почвата за бъдещето ѝ по-целенасочено. На езика на Неврографиката това е „да посеем семената”. Подхванахме прекрасен алгоритъм за работа! Поразговорихме се с клиентката ми кои са ценностите за нея, на които държи. Какво според нея сега е смислено и на което може да заложи за семейството така, както тя си го представя. Стремежът е да има реалистична картина, за да получи и реални резултати. Тя беше готова за това.
Любов, Доверие, Стабилност, Партньорство, Нежност, Домакински умения, Хумор,Съпричастност, Добра комуникация, Финансова независимост, Приключенски дух, Отговорност, Жизнерадост, Добрият опит на успешните семейства в рода…
Заизброява своя пъстър, но и балансиран избор, вероятно универсален в същността си. Добавихме и някой тайни съставки, които може да имате удоволствието да използвате, бидейки мои клиенти. Процесът бе изпълнен с радост и погълна вниманието ѝ много леко и благодарно.
Става ми много игриво, весело.
Споделя в промеждутъците радостен унес тя. Срещат се и леки съпротиви и затруднения, но резултатът от преодоляването им е отново благодатен.
Много ми беше насищащо да излея всичко това. Сега вече се чувствам удовлетворена.
С развитието на процеса-рисунка клиентката ми стига до своите междинни или по-значими осъзнавания, но всяко едно е важно и е стъпка към общото ѝ справяне и развитие.
Чувствам се отговорно да посея семената, има умора сякаш вкарвам енергия навсякъде и усилия. Леко ме мори, но е приятно.
Ето така звучи една от нейните констатации. А след малко, повлияна от кръстосващите се в душата ѝ вълнения, обяснява разнопосочните си преживявания:
Имам нужда от кафе, енергия.
Мързел се появява.
Уморих се с годините все аз да давам, а сега трябва, за да покълнат семената ми и…
Тя се раздвижва на стола, протяга се.
Отказвам се от кафето!
…и продължава да рисува.
Всъщност не е нужно аз да правя каквото и да било, а да изчакам, наблюдавам, избирам. Това всъщност пак е активна позиция, но не аз да бутам нещата да се случват. Така се получава, че съм в женската си роля вече!?
Чувствам подем, устрем.
И сякаш за първи път тя осъзна, не просто прочете и разбра с ума си, че има и друг начин да се прояви като жена и въпреки всичко да постигне своето. Без това да ѝ коства онези усилия на волята, на количества енергията, разход на време, които са ѝ отнели вместо додали към нейното женско проявление и взаимодействие в двойката.
Хубаво е всеки от партньорите да има възможността да изпитва истинска връзка със своята естествена природа, нагласа, качества и сила, за да е способен да допринесе по-най-подходящия и удовлетворяващ начин своя дял в едни взаимоотношения. Също така да може и да се наслади на приноса на партньора си. Да го има онзи пълноценен и взаимно радващ обмен щастлив и за двете страни. Защото няма значение какво мисля аз или друг, отношенията в коя да е партньорска връзка е от значение най-вече да хората в тази връзка, каквито и да са те. В това чужди правила и мерки нямат място, ако не са желани и съвместими с техните. И вижте до какво води това!
Това ми дава някаква завършеност. Разбрах, че не е нужно да правя грандиозни усилия. Сега има място и за друг човек/партньор, за да се появи.
Жената е човекът, който дава топлотата, хармонията, съзиждащата енергия.
Продължава да намества разбиранията си клиентката ми избистрила ги чрез рисуването линия по линия, мисъл по мисъл.
Сякаш вдъхвам живот в семената си.
Все по-сетивно преживява тя процеса, а това е много хубав знак, че не маркира, а истински го преживява. Така предпоставките ѝ за успех е много по-голяма. Едва ли имам клиент, който да не е забелязал и оценил едно такова качествено потапяне в процеса и моята упорита подкрепа да го стори. Толкова пъти съм минавала през това, че с клиентите ми знаем, как такава задълбочена работа ни се отблагодарява с най-различни постижения.
Все по-унесено-замечтано клиентката ми продължава да рисува и едно, и второ, и трето, и когато листа не ѝ стига да изрази онзи вътрешен подем и той да го побере, тя разперва ръце и крака като звезда, диша дълбоко и се ухилва с цялото си същество замечтано за семейство.
Това е съзиждащата енергия, топлината, любовта.
Обяснява ми детайлите в неврографиката си.
Имам усещане за възможности, за постижения, растеж, показване над скритото, „на светло”, какво нося в себе си.
Рисува със стръв, заряд, енергия, напрежение.
Прекрасно!
Възторжено извиква пак, омаяна от собствените си преживявания на листа и в съзнанието си едновременно.
Пускам живота да нахрани света. Мисля, че е прекрасно! Чувствам се прекрасно! Искам да внеса още живот и сила. Искам още, искам много! Ехааа!
Рисува с много сила и ентусиазъм.
Мисля, че е прекрасно! Завършено ми е.
Ето, готово! Това ми носи сила, живот.
Тук стана нещо интересно. В паузата на притихналост и даже замисляне сякаш много дълбоко в себе си, когато вече имаш чувството, че е настъпило някакво безвремие, в което напълно да се подреди новият пъзел на ценности, клиентката ми сподели (заради обстановката в нашата страна, явно):
Мисля си, че ангел пази България, знаеш ли?
Беше внезапно заради излизането от контекста, но толкова логично на базата на дълбоката свързаност, която тя постигна доверявайки се и отдавайки се напълно на работата ни. А работата с подсъзнанието е врата към цяла вселена, през която можеш да докоснеш невероятни полета информация и да съзреш и немислимимото. Това носи много силно усещане за единство с всичкото, покой, мъдрост, съзвучие, красота, безграничност… Изключително обогатяващо и издигащо над дребнотението на света преживяване! В такова преживяване се пречистваш и отсяваш истински значимото, което заслужава да продължиш да го живееш. Благодарен, смирен, изпълнен и окрилен.
Когато отново се върнахме към рисуването по метода Неврографика, което средството спомагащо развитието на клиентката ми и стремежът ѝ да посеем семената на новия семеен живот, тя сподели:
Каква голяма градина си имам! Пъстроцветна, слънчева, богата!
Всеки момент ще започне живота (семейството)! Така го виждам в съзнанието си. Всеки момент ще се случи доброто за мен/за нас (новият партньор)!
А дали е така, очаквам времето да покаже. Ние направихме онова, на каквото бяхме смособни в момента – да посеем семената на семейството, да почистим някой и друг плевел още, да загърнем добре и напоим с красиви емоции, докато не дойде моментът да оставим и въздух, за да може всичко посято да даде плод, когато е готово!
А аз оставам с всички вас, за да помогна и във вашата сеитба на онези семена, на които сте готови да дадете от своята силата, времето си, любовта си и да дочакате плодовете в мир и благодарност.
С това, този цикъл от пет разказа илюстриращи качествата на работа с метода Неврографика, в рамките на пространството ми «Живот За на пред На Ли!?» слага своя доволен финал. А всеки финал е възможност за друго начало. Дали то не е за някой от вас?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 01/07/2020 |
Проект за семейство
Проект за семейство е основната тема по която сме се събрали да работим за клиентката ми. Това включва няколко аспекта, така както тя ги изявява и поднася, осъзнаване след осъзнаване, от подсъзнанието си.
След предишната ни среща и работа по метода Неврографика, клиентката ми докладва, че е осъзнала, че преди е имала нужда от мъж, който да и дава усещане за цялост, личност, а сега вече не чувства нужда от това, защото сама може да легитимира личността си, достойнствата си, качествата си.
Това е много силно и ценно усещане за една млада жена, която е тръгнала да си върне центъра на силата към себе си. Вероятно и вие разбирате, че ако нямаме авторитет пред самите себе си, едва ли ще имаме такъв пред някой друг. Да, когато още не сме разбрали кои сме и какво можем, вероятно е да се насилваме да влияем на околните, като влагаме много и най-различни похвати за въздействие. Вероятно е да упорстваме, чак до изнемога, но в ответ да се чувстваме неуспели, изтощени, направо провалени, че и подиграни или най-малко изгубили много време и още повече собствения си авторитет. Никой не иска това, особено когато предполага и очаква обратното, нали!? Боли ни, свиваме се или ставаме агресивни, или… изявяваме друга реакция. Но каква полза от това? Най-много да изгубим още време, още сила и още авторитет, самооценката ни още да се понижи и повлече след себе си още разочарования и провали и… така или до безкрай или до онзи чуден момент, когато изведнъж проумеем, че има проблем, че ни трябва помощ, че е време за поемане на отговорност и осъзнаване на собствената ни роля в ставащото. Колко е сладко след това усещането да си успял да преодолееш горчивото минало, инерцията на саморазрушителните навици и придърпал нишките на живота си в собствени ръце. Тогава всичко е по-светло, по-възможно и реално случващо се, успешно и много удовлетворяващо. Ще го потвърдите ли? Изпитвали ли сте го вече? Силно се надявам, че да! А ако не сте, то винаги може да ме намерите в подходящия за вас момент, за качествено съдействие, знаете го, нали!?
А сега да видим, какво се случи в поредната ни работна среща по проекта за семейство, когато за това при мен дойде тази млада жена, готова за обновление=
Тя вече беше узряла да пристъпи към формулиране на семейството, като проект, не просто, като момичешки блян. За това набелязахме освен темата и необходимите ѝ ресурси, за да състави своя си проект за семейство. Къде интуитивно, къде осъзнато, тя заяви кои сили и качества да въвлече за съдействие към себе си и сътвори своята магия-рисунка по претворяване на идеите в реалност. Подреди ги за себе си така:
Партньор, любов, увереност, взаимност, спокойствие, опита на жените от моето семейство.
Колко хубаво е това последното, не мислите ли? Колко от нас се досещат, че може да има много сила в добрата опитност на поколенията преди нас, чиста сила, женска сила, сила за семейство. Та как щеше да ни има нас, ако я нямаше тази женска сила вървяла от поколение в поколение, въпреки всички житейски изпитания!? А всички знаем, че жените всякога са били по-уязвимите, по-зависимите, по-безсилните… поне физически и социално йерархично.
Клиентката ми се потапя в процеса на рисуване и разработва темата и ресурсите си.
Става ми красиво на душата, като къща-играчка. Добре ми е, усмихнато.
После подсилва още и още своите съкровища-ресурси и изведнъж проумява още нещо ценно за нея самата:
Разбирам, че не беше нормална историята с бившия ми приятел. Това, че съм била толкова неуверена като личност, а съм предлагала и давала, като човек, не съм го осъзнавала и не съм била готова да поема отговорността, да съм това, което съм.
Това и добавя още прилив на увереност у нея и тя смело добавя още ресурси към вече наличните, които да подпомогнат осъществяването на проекта ѝ за семейство:
Аз, като зряла личност. Пари. Неизвестното добро.
Това в Неврографиката е един възможен и много щедър на блага ресурс – Неизвестното добро, който много често използваме, защото в крайна сметка, кой от нас знае всичко и би могъл да го призове конкретно, характеристика по характеристика!? А и така, както аз казвам на всичките си клиенти, получаваме невероятния шанс, да получим нещо много по-добро от това, което имаме, при стеснения ни от опитността ни досега кръгозор, дори да си представим като възможно за бъдещето!
Това довнасяне на ресурси и работата по тях чрез метода Неврографика прави клиентката ми да диша спокойно и съсредоточено да рисува своя проект за семейство.
Хармонично, балансирано и спокойно ми е.
Казва тя унесено, когато е подпитвам, какво преживява. Когато достига онзи момент на насищане на хармонията в себе си, силата ѝ толкова се увеличава, че продължава да рисува със замах и до достигне до онова смело разбиране, което сподели с мен:
С бившия сме имали много незряла връзка. Нищо! Добре че не се осъществи, защото щеше да нарани още много души и евентуалните ни деца.
Знам, че хем я боли, че тези деца още ги няма, хем, че наистина е благодарна, че не е предизвикала по-голяма болка, от тази само нея да я боли. Притихнало участвам в разбирането ѝ на нея самата и този обрат от преживяване на минало към поглед за бадеще. Там тя набира още сила, защото метода много добре предлага тази възможност за развиване.
Почти накрая на процеса тжената достига до преживяването на онази цялост, която е търсила къде съзнателно, къде несъзнателно.
Сега имам в едно единно цяло проекта си за семейство, партньора, увереността и уважението. Тялото ми се отпусна. Радостно ми е – събрах си семейство! Чувствам удовлетворение, че всичко е тук пред мен (на рисунката на листа ѝ) и в мен (реалистичното преживяване в съзнанието, тялото и душата ѝ), събрано на едно място.
Това е много ценен и желан от мен момент, защото това е точката на свързване на външното и вътрешното. Точно както, като сте застанали пред огледалото и с еднаква радост преживявате онова, което виждате в него и онова, което чувствате в себе си. Без разлика! Тъкмо заради това по-ярко, по-зареждащо и по- плодотворно, от гледна точка на Енергийната психология и законите за привличане и сбъдване на реалности преживяване, е този възлов момент. Момент на включване на онзи перпетум-мобиле генератор, който да задвижи всички знайни и незнайни механизми сътворяващи чудото Живот.
Моето е силно, супер заредено с енергия – няма как да не успея! Въодушевена съм и заземена.
Много ми се доспа…
Ето на! Прекрасно! Работата е свършена! Хем има заряда, хем е здраво стъпила на земята. Така има наличната предпоставка за своя успех. А доспиването, както вече знаете предполагам, е сладката умора от свършената добре работа по вглъбяване в себе си и разчистването на застоялите отломки от минало, запречващи просторите към възможното и уместно за нея семейство и привличането на още сили и качества в тази посока.
Рисувайте с „НАРИСУВАЙ МИ…“ да своята добра цел
„Живот За На Пред На Ли!?“
4 част – Обрат
by Дарина Гаврилова | 29/06/2020 |
Желание за семейство
Имам желание за семейство, но се чудя дали ще стане както трябва!? Чувствам безпокойство в стомаха.
Дали и вие осъзнавате и разсъждавате така, когато обмисляте желанията си от подобен калибър? Какви са вашите страхове, притеснения и неясни вълнения?
Хайде да видим, как се разви това желание по време на работата ни чрез Неврографика!
Разглеждаме темата ѝ „Желание за семейство” чрез алгоритъм наречен Невродърво. Още не докрай навлязла в процеса, клиентката ми рисува по-скоро естетично, отколкото дълбоко преживявано, но всяка следваща линия я потапя в собствения ѝ свят и с това започва да проявява спотаените мисли, скритата информация, притихналите емоции, живеещи в подсъзнанието ѝ. Водя я там, където проявява съпротива да надникне, защото, както в Енергийната психология, така и в Неврографиката, всяка съпротива е и ключ към решението. Не е приятно, но носи големите награди, придвижване напред към решения и успехи. Всяка линия е мисъл, фрагмент от системата от убеждения изградили мрежата на живота ни. Криволичейки в пътя си, всяка линия-мисъл търси начин да се заяви и бъде забелязана, разбрана, оценена от автора ѝ. Така е в Неврографиката. Заради това клиентката ми разбира спомените, които тези линии събуждат в нея и какво това означават сега, в този момент. Съответно, вече забелязани, тя има свободата да избере дали да ги запази и утвърди или да ги промени. Това също става чрез рисуване и повярвайте ми, ако още не сте го изпитали, носи забележими реакции! Може да са на физическо ниво, обикновено и на емоционално. Може да са по-категорично преживени, може и по-деликатно. Зависи от много фактори и си е индивидуално за човека и момента.
Та клиентката ми минава през
Нужда от контрол и напрежение в гърдите.
Разбира го чрез спомен възкръснал в мислите ѝ за отношения с нейни роднини, докато рисува своите мисли-линии градящи Невродървото ѝ на „Желание за семейство”.
Допускам и друг вариант за мъж, много съм добре, разтуптява ми се сърцето!
След известно време задълбочено потапяне в рисуването, кагато ми се налага да я извадя за малко, за да разбера, какво се случва в съзнанието и подсъзнанието ѝ тя съобщава:
Отпуснах се, много ми е добре емоционално! Дървото ми заприличва на дъб. Усещам физическа мощ, психическа мощ.
Започва да ми разказва, какво значи за нея дъбът:
Стари дървета, които устояват на всичко. Така искам да е и с моето семейство!
А това за нея е особено важно сега. Водя я да изгради здрава основа на това мечтано и вече планирано семейство, коeто да може да понесе изпитанията на живота и да продължи да се развива и процъфтява с времето. Пак се пораждат някои съпротиви, но пък преодоляването им влива още енергия и устрем в развитието на мисълта ѝ в градивна посока. Това си проличава и на листа, в движенията ѝ, размаха, и още много мънички и различни признаци.
Сърцето ми се разхлопа! Виждам много готин светъл мъж, колега, и колко ми е забавно с него!
Разсмива се на себе си тя. Разбира се, това не значи, че точно с този човек ще стане нещо. Това е само сигнал за падане оковите на досегашната ѝ нагласа и свобода да гледа и намира решения, варианти, възможности и в друга посока, по нов за нея начин.
Продължаваме процеса и по едно време ѝ излиза усещане за:
Конфликт в бъдещето и физическо усещане за неприятно в гърдите.
В Неврографиката не ползваме гума, не трием онези линии, форми, участъци, които ни носят неприятна информация и чувства, не! Ние преработваме с още рисуване! Така и сега. Усещането иска още линии, по нов начин, по различен начин, до усещане за промяна и удовлетворение на рисуващия. Това е една от важните особености на подхода. Така че клиентката ми преработва и преработва, докато не стига заветното облекчение и отпускане. Даже, както често се случва, добавяме още листи хартия към рисунката, за да може енергията, която се разгръща, да бъде изявена чрез рисуване на повече пространство, да получи завършен и цялостен вид и смисъл.
С изливането на първичните страсти с размах и със задълбочаването, и едновременно с това освобождаването на скритите напрежения, рисунката на клиентката ми на Невродървото на „Желание за семейство” става по-нежна, по-деликатна, по-мека и с окръглени, хармонични линии.
Добре съм!
Казва ми, потопена отново дълбоко в себе си и рисуването. Маркерите ѝ се изчерпват, продължава да рисува с моливи.
Чудя се как ще го довърша това нещо?
Това е моментът в който тя да проумее разликата между желано и възможно за себе си. Дали ресурсите, с които разполага могат да поемат размера на желанията ѝ. Може ли да развие тези ресурси или може да оптимизира желанията спрямо тях?
Явно не съм достатъчно подготвена с маркерите… Ама това се отнася и за живота ми!!!
Прави връзката тя.
Ох, огладнях много!
Да, това е глад както за живот, така и емоционален глад породен от липси, така и глад за зареждане с обичайната енергия, защото процесът ни на работа иска своето, като сила.
Добре ми е, хубаво ми е!
Казва тя, когато поредният етап от работата е завършен.
По-хармонично ми става, не е само дърво моето Невродърво!
Разбира, когато и следващата стъпка е направена.
Започва да се възхищава на работата си, забелязва какво да донаправи, радва се, видимо се оживява.
Вече към края на процеса и множеството трансформации казва:
Все едно си слагам медал. Добре ми е, радостно!
Човек трябва да внимава дали ще му стигнат ресурсите! Като започвам нещо, да не се изхвърлям. Нека има и изненади, но хубави.
Прави си тя поредните изводи, когато съотнасяме рисунката към желанието ѝ за създаване на семейство.
Осъзнавам, че съм си освободила ума от изкушения, като излишни закачки с несвободни мъже. Сега вече ми е интересно да имам отношения само с конкретен свободен да се посвети само на мен човек и с идеята да създадем заедно желаното семейство. Осъзнавам вече и времето, като рамка, с която имам да се съобразя. Нямам нужда от мъж, който да ме легитимира пред обществото, за да се осъществя.
Това последното е още едно ценно осъзнаване, което се оказва често срещано, като скрит мотив за връзка, при много жени, с които съм работила. Унаследен от майки, баби и пра-баби модел на мислене на брака. Жените, за да бъдат по-напред в обществото, по-лични, по-знатни, се търсело да бъдат задомени за мъже „от сой”, в родове „с потекло”, за мъже „с престижна професия или занаят”, което е поставяло съпругите също по-напред в социалната йерархия и самочувствието им. Защото за жените не е имало много други начини в миналото да изпъкнат и напреднат социално, а и материално.
Какво си мислите, разпознавате ли нещо от това, като свое? Нейното докосва ли и вас? Намирате ли нов смисъл за себе си в тези нейни думи? Сещали ли сте се изобщо, какви са вашите мотиви да искате даден мъж и какво значи да имате желание за семейство за вас? Лично за вас! Не по принцип и „като другите хора”? Такива действия „като другите хора” обикновено носят разтърсващи във времето последствия и доста болка, когато се окаже, че при вас не се получава по същия начин, така лесно и просто, както обикновено изглежда отстрани. Да, това е нормално, защото хората, колкото сме еднакви, толкова сме и различни. Желанията ни може да съвпадат „нали всички това искат, едно и също”! Но първо, че може да не е така, когато познавате добре себе си и го разберете. Второ, че има различни варианти да се получи желаното! Вероятността да сте по-удовлетворени е по голяма, когато сте по-добре свързани със собственото си светоусещане, желания и създавате собствени модели. Никой не знае това трудно ли е или лесно. Няма гаранции, има възможности! Тогава може да се окаже, че вие сте модел за някой друг. Може да се окаже, че моделите съвпадат с нечий друг. Може да разберете, че житейският ви път е съвсем различен и да го изминете по собствен неповторим начин и постигнете качествено нови форми на реализация и удовлетворение, които да изненадат не само другите, но и вас самите. И какво от това!? Нима не е най-важно вие да сте удовлетворени от собствените си дела и същевременно да сте в мир със себе си и света!?
Все пак, ако твърдо сте решили и имате желание за семейство, то хайде да прегледате, какво означава това за вас и имате ли ресурсите за това или нещичко има нужда от поправяне и освежаване, както се получи в тази сесия с клиентката ми. Улеснете пътя си, като ме поканите да създадем заедно оптималните условия желанието ви да се реализира по най-добър начин!
Имам „Желание за семейство”! – добре, но желайте и постигнете със собствен стил!
Рисувайте с „НАРИСУВАЙ МИ…“ да своята добра цел
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 04/03/2020 |
Да си жена е привилегия
Да си жена е привилегия – звучи като банален постулат изтъркан от преповтаряне. Но в днешния случай е дълбоко преживяна истина, родена от процес на лечение на модела „не ми е комфортно, когато аз се чувствам добре, но някой друг около мен е тъжен”. То е като по-генерализирано звучащия модел, срещан при много хора „нямам право на щастие, когато друг страда”.
Не е тайна, че повечето ми клиенти са жени. Все по-отчетливо ясно става, че повечето теми по които ме търсят са свързани по някакъв начин с темата любов, отношения с партньор, интимност. Но каквато и да е първоначалната тема, в повечето случаи става дума за връзката на всяка една от тях със самите себе си, а това най-вече е следствие от моделите в семейството, дори рода, при това от доста поколения назад. Когато това се случи аз изпадам в невероятното приключение да съм пътуваща във времето и историите на някой род, които ме пренасят в друго историческо време, като жив свидетел на отношения, традиции и невероятни детайли, които може да са описани в някоя книга, но по-често не са. Истинска магия е да се озова насред живот от далечни времена и да се докосна до съкровените мисли и чувства на хора, които отдавна са в прегръдката на небесното. Но в стъкленицата на родовата памет са съхранени силно емоционално заредени вярвания продиктувани от отминали исторически събития, отношения, вяра и подчинили живота на поколенията до наши дни.
Един такъв магичен детайл ще споделя днес с вас и как успехът на клиентката ми да достигне до него в консултацията ни с методите на енергийната психология донесе успех и в личното ѝ усещане за жена, съответно до прозрението, че да си жена е привилегия.
Некомфортно ми е от това, че някой друг е тъжен, в момент в който аз се чувствам добре!
Бързо препуска през информацията, че и при мама е било така, и при баба, на която не ѝ харесва, когато я „отличат”. Интересното става, когато казва:
Виждам жени, всичките облечени в бели ризи. Играят хоро. Причината да са еднакво облечени е да не се открояват, защото така са по-защитени. Да изглеждат всички еднакво, за да не могат да извадят най-хубавата. Турско е, крадат жени.
Да, ако си твърде гиздава, хубава, различна, те забелязват!
Сега ми дойде, че да те похвалят е като да те извадят от кръга на защитата! Излизаш на показ и така не си в безопасност. Уязвима си.
Тези жени са като бялото. Обратното на това е черното, мъжкото. Тези мъже не разбират какво да правят с бялата, женската енергия, не знаят! Тази женска деликатност, която имат жените ги е плашела, защото не знаят как да се справят с нея. За тях това е като да нямат ответно оръжие.
Помагам в процеса на двете страни в съзнанието на клиентката ми да се справят и ето какво произтича от това:
Те получиха осъзнаване, че да противопоставяш мъжка сила на женска деликатност не е много правилно. Някак си мъжете не трябва да се плашат и няма с какво да се справят, просто трябва да приемат, че жените са такива – силни в своята деликатност. Странно, от това те се почувстваха повече мъже! Изсветляват като енергия и стават по-самоуверени. Разбират, че жените са едно, а мъжете са друго. Сега мъжете са по-спокойни за разлика отпреди, когато се изнервяха, че има нещо с което трябва да се справят, пък те не знаят как. Сега и едните и другите са бели. Това дава сигурност на жените и знанието, че няма нужда да се защитават. Идва и разбирането, че понякога да действат по-грубо е част от мъжката природа, но всъщност жената знае как може да се справи с това, в повечето случаи.
Получавам и едно осъзнаване, че освен факта, че са физически по-слаби и с това не може да бъде направено нищо спрямо физически по-силните мъже, при което се появява една самодива и същевременно идва една воевода във воеводски дрехи! Това ги кара да проумеят, че и те могат да са не просто силни, а много по-силни, защото могат да вършат и мъжки работи, а мъжете не могат да вършат женски работи.
Обобщаваме – значи жената може да е и самодивата – женствената, магьосницата, което е сила, може да е и воеводата – мъжествената, което също е сила.
Да! А!? Силни се чувстват, по много начини!
Сега еднакви ли са?
Да, ама еднакви в своето различие. Сега изпъчиха гърди, изправиха глави, даже се появиха шевици по ризите! Някак си разцъфват! Коя по-хубава, коя по-млада, коя по-стара, обаче всяка красива в себе си. Всички ми бяха еднакви преди, докато сега всяка започва да става различна, да има свое лице.
Тук ще вмъкна и едно такова обяснение, за което може да не сте се замисляли – отличие е да имаш отлика (лик –лице), различно лице, нещо, което да те прави отделен от другите, да показва разлика. Виждате ли колко е пряка връзката в нейното съзнание между това, да се преживява една жена със собствено лице/ индивидуалност и това да си отличéн в преживяването си (клиентката ми с добруването си, а друг с тъгата му)?
Когато клиентката напълно се наслади на тази промяна в осъзнаването, проследихме каква промяна още настъпва в рода преди нея и до нея.
Баба сега чувства увереност, красота, сила, можене, знаене, още много, много неща. Чувства се буквално, че да си жена е привилегия, титла! Защото си и майка, и съпруга, и жена. Добре се чувства, разцъфва направо! Мама също усеща колко е хубаво да си жена, със същите тези разбирания. Добре ѝ е!
Всъщност да си жена е привилегия и няма нужда да се крия в килограми, да се покривам в пепел, за да не блестя. Увереност чувствам и така ми е добре. Даже ей сега някак си осъзнах, че под всичките си килограми, аз се опитвам да скрия женствеността си, за да не съм толкова уязвима!
Зън-зън-зън! Бия звънчето за онези от вас, които вечно се борят с килограмите. Виждате ли какво ценно допълнително осъзнаване дойде в този процес за клиентката ми!? Дали и вие да не обърнете внимание на емоционалната причина за този ваш проблем, като стигнете до историческата причина да го имате?
Не мога да кажа, че ми е добре, ако някой е тъжен, но сега не съм емоционално ангажирана и виновна.
Готова съм ако мога да направя нещо, за да се почувства добре, да го направя, но …
Но, това бе обект на следваща работа. За целта на този разказ, ви представих детайла изплувал от историята на жените в рода и как се е сформирало тяхното отношение в преживяването на женствеността им. Сами видяхте трансформацията в следствие достигане корена на историята и как едно клише, като да си жена е привилегия, доби живот и смисъл през личното осъзнаване. Донесе със себе си сила, увереност и! – весел блясък в очите ѝ.
Пожелавам го и на вас, скъпи жени, още неоткрили източника на своята женствена и многолика сила! Не губете време в угризения, терзания, сълзи и безмилостна борба със себе си и живота. Направете така, че да се погрижите за отстраняване на причината, да не се чувствате добре в душата и тялото си с мислите си за вас самата! Това ще повлияе пряко живота ви, както вече се случи с много мои клиенти.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 26/02/2020 |
Предпочетена, като жена
Предпочетена като жена не съм, нито избрана! През цялото време във връзките, които съм имала, имах едно такова чувство.
Имах една дълга връзка, в която на два пъти хванах приятеля ми, че ми изневерява.
С друг партньор, докато имахме връзка и въпреки, че знаех, че нямаме бъдеще, защото е женен, стана така, че ми изневери с друга жена, не с жена му!? Отново не бях по някакъв начин предпочетена, като жена!
Когато бях във връзка с трети партньор, който също имаше съпруга от много години и въпреки, че той каза, че се разделя с нея заради мен, когато вече бяхме заедно, той си хвана и друга любовница и аз пак се почувствах непредпочетена.
Винаги съм имала нуждата да се чувствам предпочетената, а сега излиза, че всъщност винаги съм била предпочетената! Сега го осъзнавам! Аз съм предпочетената, като жена!
Боже! Когато мама е била бременна с мен и още неомъжена, баща ми е имал и друга жена, без да са женени също, освен майка ми, но всъщност е избрал мама! Сега осъзнавам и това!
Разказвам историята малко отзад напред, защото в консултацията с методите на енергийната психология тръгнахме от толкова различно място, че никоя от нас, нито клиентката ми, нито аз, можехме да предположим, че ще се стигне до такова прозрения в любовния ѝ живот и партньорските ѝ взаимоотношения и дали е предпочетена, като жена или не.
Но факт!
Започнахме от това, че като дете, се е чувствала некомфортно да бъде сравнявана в училище с другите деца заради простата причина, че в училище се пишат оценки и тя без усилия е получавала отличия и похвали, а други деца не. Малкото момиче се е чувствало тъжно и състрадаващо другите деца. Предпочитало е да не бъде видимо с успеха си и давано за пример пред другите. За нея е било естествено да прави нещата които ѝ харесват без очаквания, а изведнъж това я прави изтласкана на показ в училищната система. Лоша работа!
Странно ли ви се вижда, леко смешно? Вероятно доста от вас ще се подсмихнат и махнат небрежно с ръка – „Детски работи”. Да, може би! Но за клиентката ми това бе жива драма, която много ѝ пречеше да се изявява към днешна дата в работата си.
Изненадате ли се?
Да, виждате ли как са преплетени посоките в които един детски проблем може да даде сериозни поражения? Освен това в този разказ ви давам само една мъничка част от тези следствия. Мрежата е много по-голяма и разплитането ѝ отне доста внимание и време.
Но да се върнем на онзи ключов момент, който развърза така хубаво възела на тези аспекти в живота ѝ!
Не съм ОК, някой друг да страда, защото аз съвсем естествено, без да съм се пънала, получавам отличие! И при мама е така, и при баба. Всъщност, майката на баба е починала и баща ѝ се омъжил повторно. Мащехата се е чувствала много неудобно да бъде съпруга, защото е имала усещането, че за да получи нещо друг трябва да загуби. В случая да бъде съпруга на мястото на починалата съпруга.
Историята съхранена в подсъзнанието на клиентката ми ни отвежда още по-назад във времето. Там разбираме, че майката и бабата на мащехата са се чувствали по същия начин. Накрая развръзката идва от:
Виждам група жени. Този начин на мислене е техен. Те са голи. Това не е случайно! Това символизира възможността на жената да дава живот. Че всичко е цикъл. Че за да се родиш, някой трябва да умре. Че за да има добро трябва да има лошо. То е някакво разбиране за кръговрат, а не въпрос на взимане и даване. Не, ааа… трябва да го осмисля!… Тези жени имат мъдростта, че едни неща се случват и не е въпрос на ощетяване и придобиване при вземането и даването, а че така се случва в живота и това е нормално. Да, това символизират!
Тази мъдрост за приемане на живота и нещата носи удобство и увереност на жените в поредицата. Разбиране, че когато се получава нещо, то не е защото е взето от някой, а защото нещо е приключило, независещо от нас и това което се е появило е дошло да бъде на мястото му. Това, че ти си се озовал там е друг въпрос.
Старият закон, че природата не търпи празни пространства!?
Да, да! Че всъщност нещо идва, за да възстанови целостта! Тоест, това че сме получили нещо е не защото сме взели от някой, а защото сме на мястото на което това нещо се е озовало и ние сме го получили. Което всъщност е много хубаво! Ааа!? Всъщност, когато получаваш, ти възстановяваш баланса, не си взел от някой!
Я, наистина ли е така!?
Изненадата ѝ наистина беше голяма – отвътре да ѝ дойде такъв ъгъл на виждане на ситуацията, такова различно разбиране.
Да! То не е защото ти си ограбила, за да получиш, а защото такива са законите на Вселената. Нещо идва, за да си изиграе ролята. Овакантява се място. Ако ти си подходящия за това място ти получаваш ролята. Ако не беше ти, щеше да е друг. Всеки е там, където може да се справи с ролята и допринесе нужното и на него да му бъде дадено нещо.
Развръзката продължава.
Буквално виждам и преживявам как мащехата се чувства на мястото си вече! Благодарна за това, че е получила тази възможност. Тогава и баба почва да чувства, че получава защото заслужава, а не защото е ощетила някого. Уф, много добре се чувства от това баба! А мама чувства получаването вече като награда, а не като наказание (буквално!). Сега няма наказани и наградени. Има приемане!
А как се чувстваш ти сега?
Ами да, не се чувствам виновна, че съм била предпочетена и избрана, а радостна от това, че съм спечелила и получила. Такъв е животът! Заслужила съм си похвалата в училище.
Живот За На Пред На Ли!? – ще възкликна пак аз! Животът е голямо училище. Не мога да се насладя на прозренията и мъдростта, която достигате с блеснали очи от изненада, че и тя е част от вас, жива, силна и съзидателна, помитаща всякакви деструктивни нагласи и безплодни убеждения. Включително и такива дали сте предпочетена, като жена! Остава само да си позволите да развържете възлите на вашите позатегнати от опъване тегоби! Хайде, да видим кой е най-смел да се почувства силен, здрав, уверен, успяващ и възнаграден в живота си чрез методите на енергийната психология?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 19/02/2020 |
Тримата мъже в ръкава ѝ
Тримата мъже и ролята им в живота на една обикновена жена, с обикновен на пръв поглед проблем. Такъв, като на мнозина – сърцебиене, замайване, болка… Но какво общо има всичко това с енергийната психология, с която се занимавам?
Ами много просто! Теорията на енергийната психология го казва ясно – неизлекуваните емоции, задържани в душата ни, с времето създават физически проблеми.
Сами знаете навярно, че колкото и да ходим на лекар и да спазваме предписания, пием лекарства, сменяме лечения, когато лекарите не намират никаква видима и доказуема причина за физическите ни неразположения, самите те казват, че е от стрес и да си почиваме, да гледаме да сме спокойни и подобни. Повечето хора хем го знаят, хем остават с въпроса – ами сега какво да правя?
Правете ТЕС, например! Но, ако знаете и ползвате ТЕС и пак не стават нещата?! Тогава аз, като консултант, щи ви подсетя най-любезно да ми се обадите, нали това ми е работата! Опитът, знанията и уменията ми са на ваше разположение. Елате да се справим с онзи стрес, който ви тормози и чиято причина не ви е ясна или трудна за самостоятелно справяне, с удоволствие ще съдействам и на вас! Така както стана и с тази моя клиентка, и тримата мъже, които „извади от ръкава си“.
Сърцебиене имам от два месеца. Кардиологът каза, че сърцето е в ред, но това продължава. Често ми се замайва и главата.
Болка получих откъм лявата плешка и тръгва към рамото, напред към гърдата вече в течение на седем-осем месеца. Правих изследване на щитовидна жлеза, кръвна картина – всичко е в норми. Изписаха ми хапчета за нервите да пия. И това е!
Почнах да си мисля, понеже тази болка не минава, а аз преди съм имала невралгия, че може да е от това. Но не минава! Почнах да си мисля какво ли не. Моята майка вика: „Всичко ти е в главата” и така!
Притеснявам се от всичко това. Много! Тревожа се. Гневна съм, защото правя ТЕС, а не ми минава, не се получава, а преди се е получавало!
Оказва се, че гневът е огромен и по-важното, че е породен от гнева свързан с бившия, който:
Уж се разделихме като хора, но в един момент се оказа, че стана десет години не е потърсил сина си! Явно това ми тежи много!
Когато това излиза наяве, работим и гневът се стапя и ѝ става значително по-спокойно. Вижда ценното и доброто, което ги свързва – детето! С това отпада сърцебиенето и тежестта, която чувства допреди малко.
Ха, ето че излезе първият от тримата мъже!
Болката в плешката е:
Все едно някой с шило рови.
Болката в рамото е като „Таралеж в гащите” – както казва народът. Този някой, таралежът, се оказва деверът ѝ, който я гледа с насмешка.
Смее ми се, не ми е приятно.
Сдържа обидата си тя, към явно надменното отношение на този мъж към нея. А тя го е приела в дома си да живее.
Дойде преди година да живее при нас. Не се съобразява абсолютно с никого, с нищо. Това нещо ме дразни. По принцип съм много добра – на никого лошо да не кажа, с всеки да се разбирам. Всичко тая в себе си. Може би за това!?
Когато преработваме ситуацията в съзнанието си тя усеща промяна в отношенията – той се държи с уважение и внимание. Усмихва се благо. В резултат физическата ѝ болка малко по малко изчезва. Важен е всеки напредък в справянето с емоциите ѝ. Вече я няма и болката в гърдата.
Значително по-спокойна съм!
Тържествува тя, тъкмо справила се с втория от тримата мъже.
Обръщаме внимание на остатъка от тревожност заради проблемите ѝ със сърцебиенето, болката, замайването.
Приятелят ми!
Открива с изненада причината.
Ами да, те малко са на контра със сина ми и явно това беше капката от която преля чашата.
Спокойна съм.
Няма замайване. Няма болка. Чувствам се прекрасно!
С това и третият от тримата мъже беше осъзнат, като принос за симптомите ѝ.
Та ето как в основата на нейното сърцебиене, болки и замайване стоят отношенията ѝ с тримата мъже. Всяко премълчаване и затаяване явно не решават проблемите, а само ти отлагат във времето. Но това също не ги лекува! Напротив, както винаги те имат своя таен растеж и натрупване, които обичайно водят до физическа симптоматика и, както сами прочетохте, а вероятно имате поне един такъв случай в живота си, се оказва, че няма физиологична причина според лекарите.
Явно е било писано! Добре се чувствам защото го преминах.
Мога да правя ТЕС!
А какви са вашите открития днес? Можете ли сами да си прилагате ТЕС и да откривате причината за вашите проблеми? Успявате ли да обезсилите тази причина и да оставате незасегнати от нея? Извлякохте ли си някаква поука и своя начин на отнасяне към самите себе си?
Колко мъже сте скрили в своя ръкав!? Я разтърсете да видим!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 12/02/2020 |
Интимни отношения, деца, бизнес
Интимни отношения с партньора. Второ дете, което може и да е първи проблем. Третото е успешен бизнес. Това са трите нещата, с които искам да се справя. Може би не е толкова засукан моят случай, обаче като съм вътре в него и ми се струва, че не знам как да се справя.
Имаме едно дете, но аз искам и второ, и трето! Сега сме в ситуация в която се разбираме, обичаме, всичко ни е наред, но нямаме интимни отношения. След раждането на детето преди 4 години се получи едно отдръпване и съответно почти никакъв сексуален живот. Отначало аз имах желание, говорехме, изисквах и т.н. след което се стигна вече да нямам това желание за интимна близост. Предполагам, че ми повлия това, че след като говорихме да имаме второ дете, той ми каза, че е изморен прекалено много и, че година и половина безсъние още, няма да издържи. Това мен много ме огорчи, тъй като с бебето реално бях аз, през цялото време! Лишавах се от съня си, от всичко, само и само той да може да спи и ходи на работа, да е спокоен. И всъщност заплатих със здравето си и всичко останало, а се оказа, че той не е видял или почувствал никакво облекчение от това. Т.е. моите усилия са били абсолютно напразни.
Сега, тук има един друг момент, че за да дойде второто дете, аз трябва вероятно да се науча да жонглирам с тия ситуации. Това е едното, което вероятно прави някакъв блокаж в мен. Другото е това, че аз съм му много или малко сърдита. Понеже след майчинството се върнах на работа, реших да напусна, защото нямах време за мъжа си и връзката ми не е като хората и става все по-стерилна; нямам време за детето си; нямам сили. Стоя в един офис и си гледам часовника примерно, като ми се съберат пет дни неспане понеже детето ми е кашляло цяла нощ и аз реално през тези часове, които се изисква от мен да бъда в офиса съм абсолютно непродуктивна. Тъй като съм мотивирана към работата си и искам да бъда добра във всичките си роли, взех решение да напусна работа. Оказа се, че това не повлиява връзката ни, не подобрява нещата в посока интимност. Имам време повече за семейството, имам време и възможност да се развивам и да работя в своята си насока, но интимните взаимоотношения не се възстановяват! Това, което ми хрумна е, дали въобще е възможно успешния бизнес да се съвместява с добри партньорски/ интимни отношения!? Реално аз доста често си казвам – ми щом няма да имаме второ дете или по принцип няма да имаме деца, аз реално нямам нужда, защо да правим секс!? Това няколко пъти ми е минавало през главата. Което си е някакъв инат.
Всъщност се замислям, защото последния път когато правихме опити за секс, почувствах такова изпиване на енергията, че чак почувствах физически болка, главоболие и т.н.! А това е енергия, която аз можеше да вложа в мислене, проектиране и т.н.
И я осени първото за консултацията ни прозрение:
Дали всъщност това не ми пречи на работата?! Защото аз си мислех, че е обратното, че работата ми пречи на интимността в отношенията.
Доста често ми се случва, още в процеса на излагане на проблема, заради обстановката, средата на защитеност, слушане с разбиране и приемане, без осъждане, клиентите ми да започнат да чуват онова, което иначе не чуват в разговор със себе си насаме или с приятелка, и да осъзнаят несъответствието в някои от съжденията си. Това е прекрасно и се радвам да мога да ви го предоставя!
Разказът ѝ продължи:
Желанието ми за второ и трето дете е изгарящо силно!
Смятам, че неговото твърдение за умора от безсъние е… оправдание. Той за да се чувства толкова изморен, по-скоро е защото се е пуснал по течението по отношение на здраве, начин на живот, храна и т.н. Даже говорихме за това и му казах – за мен ти не си здрав човек, ти си болен, защото си млад човек, а нямаш желание за живот, и т.н. и т.н. и това не е здраве. Реално ти трябва да отидеш да си видиш здравето. Разбра се че има проблеми с черния дроб и трябва да пие витамини. Ходи на масаж. Внимава как се храни. В резултат има малко повече енергия. Значи има още неща които да открием, за да извади и да може той да се преобразува.
Дааа, как да се справим с това – хем инат от обида да има интимни отношения и болка и явен дискомфорт даже, когато има и най-бегли интимни отношения с партньора, хем да има две-три деца!?
В съвремието ни, доста семейства минават през подобна ситуация – чудесни отношения преди появата на детето, след това промяна в интимността до изчезване, нежелание за повече деца, загуба на баланс между личното, семейното и работата и към това се наслагва умора, липса на време, депресия… Започва един изцеждащ силите кръговрат, който ако не се спре води до тежки драми, разтрогване на брака, болести на душа и тяло, застой или сриване на професионалната изява. После идват проблеми с децата и куп още последици… Вариантите са много. Не го казвам за да ви плаша! Казвам го, защото това води клиентите ми при мен и чувам от тях. Намерението ми е да ви съдействам да предотвратите каквото може, колкото може по-навреме! При това ви показвам най-общо и по на едро картината, обрисувана от най-често повтарящите се и направо еднакви ситуации в интимните отношения на двойките. Надявам се с това да подпомогна всички вас, които се разпознавате по някой или повече признаци да подходите сериозно към себе си и овладеете по-скоро процеса. Така ще си спестите множество проблеми, енергия, неприятни преживявания и най-вече пари, здраве и време. Дори и парите се преживяват, както ни е известно, но здравето е твърде ценен ресурс, а времето не се връща, каквото и да правим. В такъв смисъл – младостта, годините за създаване на деца и отглеждането им, на радост с партньора и красиви и пълноценни интимни отношения, енергия за живот, творчество, съзидание, развитие, споделяне са ограничени от чисто физическите граници на живота ни. Така ли е?
А сега да проследим какво стана в този типичен случай!
С клиентката ми влязохме в един доста забавен процес, съпроводен със смях. Дали защото тя бе толкова жизнерадостна като натура или защото за първи път работеше с мен и моя подход за използване на методите на енергийната психология и те я развеселиха, има ли значение? Важното е, че резултатите не закъсняха. Да, минахме и през тежки спомени на семейството и рода ѝ от време на време, и това я хвърляше в силен изблик на очистващ плач, но това бе защото е разбрала нещо ново или получила дълго липсващите ѝ отношения на уважение, подкрепа, обич, грижа, доверие.
О, имам нещо като изживяване на детството! То си е мое. Направо ми лепна идеално!
О, да! Минавало ми е през акъла, че може да искам много деца и да им осигуря детството, но сега го разбрах, че това е, защото аз не съм го имала!
Сега мога да приема прегръдката на татко без да се пазя и без да опонирам на всичко негово. Вече се чувствам уверена. Интересно, сега имам и женското смирение – дори и да дойде нещо при мен, аз ще го приема с усмивка и търпение и ще чакам да отмине.
Огорчението към мъжа ѝ е отпаднало заедно с нетърпението и ми казва:
Моите усилия не са били абсолютно напразни, защото любовта и грижата никога не са напразни! Но „интимните отношения искат време”.
Това последното се оказа, е модел на мислене дошъл от баба. Вероятно е нормално за времената в които са живели бабите и пра-бабите ни, та какви средства на превенция от поредно забременяване и почивка на тялото са имали освен въздържание!? Това значи ли, че ние трябва да спазваме същата формула при съвременния ни начин и качество на живот? И да напомня, тези модели се попиват и предават напълно несъзнателно, но от нас зависи, срещнем ли пречка да ѝ обърнем внимание и я проумеем, освободим и дадем път на онова, което работи за нас.
Разбира се открихме и други такива саботиращи модели, които така добре освободиха място, че клиентката ми прихна да се смее, защото:
За мъжа ми е било пречка, че аз съм се чувствала неуверена. Сега сякаш се светна, стои и щрак!- ха-ха-ха. Доволна съм, защото това е затварянето на кръга. Вече нямам нужда да чакам, два дни и възстановяваме интимните отношения, не повече! Да не прекаляваме с бързането! Ха-ха-ха!
Тук вече се намесва страх, че като дойде другото дете, дали ще успея да контролирам бизнеса.
Продължаваме по пътеките на подсъзнанието ѝ, като едни шерлок холмсовци и откриваме, как бабата е загубила сина си тръгнал някога за Америка. Това така силно се е запечатало в паметта на рода, че е изопачило и повлияло следващите отношения в поколенията, та до клиентката ми, като нарушено доверие, лоши отношение свекъри снаха, лъжи. Справяме се с това предизвикателство и всички съпътстващи го.
Ах свобода, чакам я от толкова време! Справям се, виждам се с второ дете и имам проект за трето. Всъщност бизнеса върви, защото има благополучие в семейството.
Има обаче въпроса доколко трябва да съм открита пред съпруга си. Защото аз знам по принцип, че трябва да съм много открита, обаче като почна да говоря, емоциите ми много напират и реално става така, че излизат емоциите, той се чувства обиден, защото явно не разбира, какво съм искала да кажа, и това няма никакъв положителен ефект.
Тук пак идва модел от баба, която е изгубила вяра, че човек има право да съществува заедно с недостатъците си, да са толерантни с него. От татко идва модел за сдържане на естествеността докато не бъде притиснат. Пра-баба също е намесена. Справяме се с тези модели успешно. Естественият резултат е за хармонични интимни отношения, съпруг с добро здраве, партниране в отношенията. Даже споменът да дисхармония напълно изчезва!
О, желанието ми за деца е много силно, но сега с много щастие и здраво желание! Всъщност през цялото време исках да имам три деца не защото заради моето детства, а защото аз имам огромен потенциал да давам любов и да давам истински възможност на хората, на децата да бъдат деца, да следват себе си, да ги подкрепям и т.н. Всъщност това някак си не мога да го дам само на едно дете, трябва да го дам на много повече деца! Сега усещам, че е възможно.
Освобождаваме една рамка от пра-пра-пра дядо, друга от дядото в резултат на което:
Освободи се мъжа ми от притеснението, че няма да може да даде образование и да се погрижи за толкова деца. Спокоен е и можем да остареем заедно спокойни и щастливи, прегърнати, доволни от живота ни, пълноценен и за пример.
Тук рукват сълзи на удовлетворение и дълбока радост, които пожелавам на всеки да испита. Попиваме ги и продължаваме.
Бизнесът се случва, с много труд, усилия, тук там с някоя грешка, тя е пътеводител, но се случват нещата!
Изцеляваме още няколко програмки свързани с партньорство в бизнеса, неродени деца в предните поколения.
О, за това ли се чувствам толкова блокирана в това!? Те ме търсят! За това ли толкова ги търся и искам да ги почувствам физически и да ги прегърна?
Изненадващо за нея излиза такава информация и още много, с едно чисто разбиране на мотивите на предците, натиск, ревност, възпиране, децата като средство, работна ръка…
Сега виждам едно шумно, голямо, такова семейство, каквото аз искам да имам! Мъжът ми казва – ти си луда, оправяй се с тях! Аз му казвам – дай ми ги, аз ще играя с тях! Той е щастлив, стои и гледа, излъчва благородство, вяра, доверие.
Смее се с пълно сърце, щастлива, изтръпнала от толкова силни емоции на удовлетворение, осъществяване и сякаш пълно разгръщане на личността ѝ с цялата ѝ жизнена творческа женска мощ.
О, чувствам с тялото си, кожата си, в мен се налива, налива, налива, такаааа, до всяка една клетка. Сякаш получавам благословия от Вселената. Чувствам пълнота. Това е, край! Много съм добре! Много ми хареса процеса! Аз обичам такива процеси на развръзка. Винаги съм била такава търсеща и питаща. Това ме устройва напълно, като резултат!
Нейната жизненост и радост удовлетворяват и мен, като водеща в процеса, зареждат ме за още и още срещи и помощ в работата с клиенти. Научих още варианти на взаимовръзка в програмите на поколенията водещи до конкретни последици при съвременниците ми, а това е безценна информация, която тепърва ще пробива път в терапевтичните подходи, които вече се развиват под някаква форма, но не са особено познати и достатъчно използвани.
Ето, че животът ни научи на още добри неща! А вие какво научихте?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 05/02/2020 |
Според жена ми
Според жена ми имаме сериозни семейни проблеми, които на този етап доста ескалират. Разбрахме се да ходя на семеен психолог, но има неща, които я дразнят. Според жена ми съм инфантилен, не може да се разчита на мен, нямам чувство за тактичност – изтърсвам някоя глупост, от която тя се чувства неудобно. Имам доста инатлив характер и като цяло имам доста черти, според нея, като да не поставям ясни граници на родителите, не поставям ясни граници за своето здраве, за моите неща, все неща които са важни, за да може тя да се чувства спокойна и всъщност уверена, за да бъдем заедно. Това е естествено основата на съвместния живот!
От тези първи думи дотук аз лично чух само какво жена му мисли и изразява, като желания и виждания.
Какво ме доведе при вас е, че…
Аз ходя на психолог от година и половина и имам сериозна промяна. В смисъл вдигнах си самочувствието, започнах да изявявам себе си , знам вече по-добре какво искам, не съм толкова неориентиран. Това за мен е видимо. За нея също е видимо, само че според женами съм станал по-нагъл, по- над нещата, може би е малко обидно – гледам ги по-отгоре, според нея, и това е напрягащо за околните и за нея в частност.
Това, което знам за себе си е, че не съм ориентиран в каква посока вървя. Нямам конкретни и ясни цели. Недооценявам ситуациите. Включително кога какво да кажа. Включително дори, кога какво облекло да избера спрямо ситуацията.
Доста съм доверчив и наивен и всъщност позволявам много на външни хора да ме използват, да ме експлоатират по някакъв начин. Това са неща, които не са ОК, но са така!
Инат имам – понякога „на въпреки” ги правя нещата, защото ми се казва, че „трябва така да стане!”.
Избързвам понякога с нещата – не се замислям или поне не успявам да хвана нещата в цялост, да преценя и да взема правилното решение.
Според мен имам доста сериозен напредък в справянето с тези неща, но си ги имам. Според жена ми, а тя отиде веднъж при психолозите при които аз ходя, на които тя ме прати, беше много разочарована, много драматична среща са имали, тя не ги хареса, не им вярва. Според нея това, че аз ходя при тях – позитивна и класическа психотерапия, няма да станат така нещата и това няма да помогне! А аз наистина прецених, като отидох, че имам нужда от това нещо и много ми хареса. Аз наистина имам нужда от хора на които да се доверя, на които да кажа, които като попитам, да имам един вид опора. С тях абсолютно нормално си споделям всичко. Те доста насърчават това да изявявам себе си, което на мен ми хареса всъщност! Според жена ми трябва да търся алтернатива и в крайна сметка попаднах на енергийната психология и… сега съм при Вас.
Проблем е, че при нея вече е много малък прага на търпимост и, че по по-друг начин възприема от мен.
Добавя:
Принципно аз съм комуникативен човек, обаче не бих отишъл при хора да ги моля за услуга, аз мога да помогна да услужа, но да помоля ми е доста трудно.
Като цяло не търся компания на хора. През деня съм заобиколен от много хора, с добро настроение, шеги, имат ме за много весел и приказлив, но да си кажа честно се уморявам от това общуване и ми е в повече понякога.
Такива бяха обстоятелствата около клиента ми. Всъщност той ми поднесе един типичен и често повтарящ се портрет обрисуван от много жени за мъжете им, не мислите ли? Аз лично съм чувала същите определения от много жени за мъжете им, с тази разлика, че мъжете масово не са съгласни да се подложат на семейна или индивидуална терапия за проблемите в семейството, а този не само, че се съгласява, но и оценява ползата за себе си. Уви, според жена му не!
Всъщност може да се разчита на мен!
Вярно, че съм инфантилен и инатлив, но много ми се натрапва това отвън и това ме провокира!
Смятам, че добре съобразявам какво да облека.
Силно се впечатлявам какво жена ми твърди за мен.
Опората която получавам от психолозите дава резултат и все по-малко се нуждая от такава.
Още много неща мога да добавя!
Искам да си вярвам и да се слушам! Да имам визия за нещата, да ги усещам – за обстановка, за отношения, за ситуация и да не поставям жена ми в неудобни ситуации, защото тя като ми го каже и се поставя на нейно място и аз почвам да виждам, че до някаква степен това е така.
Всъщност искам да прогледна за същността на нещата!
Аз потискам емоциите си. Все по-рядко и все по-малко, но позволявам още това да го има. Искам да си изживявам емоциите!
Искам да мога да си поставям границите и да ограничавам влиянието на хората. Това е като да слушам себе си. Нека малко да си почина!
Споренето без причина изобщо не ми е приятно, но толкова ми е присъщо понякога, че искам адекватност в общуването и начина на живот!
От доста време вече не съм толкова скръндзав, но имам още път да извървя и искам и това да постигна!
Много говоря, защото аз съм човек с проблеми.
Между другото твърде много се замислям и се губя в това. Психолозите ми казват да избягам от сложното да видя простото, но аз простото не мога да го видя! Зад тази завеса не мога да погледна, трудно ми е!
Въобще не се харесвам, въпреки, че и с това имам напредък.
Дааа! Доста теми за работа ми се отвориха! Дали може само с една консултация да се оправи цял един живот според вас? Ами два съвместни живота? Задавали ли сте си този и подобни въпроси? Нека аз да ви попитам тогава – от колко време осъзнавате, че имате проблем? А от колко време преди това той съществува, знаете ли? Вие правихте ли нещо, за да се справите? Можете ли на базата на това да предположите, колко ще отнеме да се справите от този момент нататък? Ами сили, време, информация? Много съм любопитна да прочета в коментар под статията, отговора ви, споделете моля и бъдете честни със себе си и мен!
А сега да видим, какво постигнахме с клиента ми, как се разви ситуацията в рамките на времето и пространството, които той си разреши.
Започнахме с неговото нехаресване на себе си. И стигнахме до:
Светло ми е в тук, в сърцето. Харесвам се!
От „Не хващам нещата в цялост” стигнахме до:
Не е вярно!
От „доверчив съм” и „позволявам да ме използват” не остана и следа.
От „разочарованата жена” се получи лекота.
От „инфантилен съм” нищо не остана.
От „не може да се разчита на мен” стана точно обратното.
От „липсата на тактичност” стана тактичен, дори „според жена ми” в неговите представи и от това почувства голяма лекота.
Инатливостта се трансформира, както и заядливостта, опърничавостта. Станаха:
Сега съм добър!
Вече не се интересува от темата за „посоката в която вървя”, знае какво, кога и как, има усещането за граници, не прибързва и не пречи на никого, ако недомисли нещо. Взима правилните решения. Отпада и нуждата от външна опора в лицето на психолозите, защото я получава от по-добро място – от баща си! Това разбира се, го кара да се чувства добре и ми го казва с лекота и усмивка.
Вече не му тежи да потърси услуга или помощ, нормално му е.
Необходимостта да се държи по-весело и общително, отколкото чувства също бива трансформирана и клиента ми чувства новото:
Добре ми е!
Нямам усещането да съм човек с проблеми!?
Изведнъж се разсмива той.
Неутрално ми е.
Отвръща за другите негативи, с които описваше себе си. Отпада търсенето му на скритото, на подробностите и губенето в мисли-филми.
Как се чувстваш да промениш толкова много виждания за себе си?
Ами леко ми е! Добре се чувствам, на място!
Мога свободно да изживявам емоциите си, да поставям граници, да общувам спокойно…
Много ми се доспа, така се отпуснах, просто ми е леко!
Благодаря!
… Дори не знам какво да кажа сега!?
Заяви в края на консултацията си с мен клиента ми, поради всички нови впечатления, знания, обрати и начина по който бяха постигнати.
Да, процес с методите на енергийната психология е наистина различен, непознат, странен, изненадващ, приспиващ, какъв ли още не. Може да го опише само човек, който редовно го преживява лично, но дори и тогава, той знае, че всяка среща протича различно от предишните. Нормално е да е така, ние се променяме, предизвикателствата се променят, нашите реакции също. Единственото, което всеки път е едно и също е, че идвате с куп проблеми, а си тръгвате с по-градивно самочувствие, по-добро настроение, нова гледна точка и по-дълбоко разбиране за себе си и света си, приемане на реалността и помъдряване, стига да си го позволите и приемете съдействието ми! Заповядайте да го разберете лично и вие, заявете среща за индивидуална консултация.
P.S. Мили дами, наистина ли сте готови да получите онова, което искате от мъжете си?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 29/01/2020 |
Криза в средата на живота
Криза в средата на живота е това, което явно става. Не са така нещата в живота ми, както човек би искал. Не е от много време, но проявявам нетърпение и желание да ги поправя, докато при съпруга ми не виждам такива. Даже се страхува да погледне нещата и искам да му изложа фактите и да му предложа да се разделим за малко, за да мога да го накарам да задейства нещо, защото той е прокастинатор и може да остави нещата да си вървят така още дълго време. Нямаме добра комуникация от една страна. От друга, той има добра работна позиция и работата за него е много важна. Движи се в определена среда като наследство, като семейство. Забелязала съм с времето, че има доста неща, които му пречат да се отвори и да навлязат в неговия свят. Аз съм още на прага след четиринайсет години живот с него. Как да кажа, буксуваме. Аз знам, че той прави всичко най-добро от себе си, за да ни осигури всичко. В този аспект е добър. Но в аспекта душа, тази връзка никога не сме я имали и от там страда съответно и интимния свят (и там няма нищо, също). Бях се приготвила да му предложа да се разделим за половин година, за да го подведа да променим кардинално нещо.
Ходихме на консултация преди време, после му намерих мъж коуч , защото явно има проблем с жени авторитети и не приема съвети там. Вече няколко месеца. Бих казала нищо не се получава, ето, от година на година…
Искам да съм щастлива с човека до себе си, най-обикновена лекота и щастие!
Дамата е много обрана и добре премерена в изказа на проблема. Не изпада в изява на емоции. Животът я е научил. Все пак говори през една усмивка, натежала от сериозна болезненост. Кризата в средата на живота, се отразява в тази внимателност на изказа.
Има нещо тежащо, като шлака у мен.
Потвърждава тя в процеса на работа. Колкото повече напредваме в преподреждането на вътрешния ѝ свят, толкова повече живина и топлина се влива в нея, а тя го изпитва и на физическо ниво. Стопля се и интонацията ѝ.
Редят се образи, ситуации, преплетени отношения. За енергията няма препятствия и тя прелива от минус към плюс, трансформирайки души и съзнания. Има прилив на взаимност и заедност.
Леко, красиво и щастливо, пърхащо, излъчващо, безгранично!
Това е чувството, което следва трансформацията.
Като в мечта съм!
Продължаваме след тази поредна глътка живот, но с малко повече усмивка, защото първоначалното учудване от странния и непознат първоначално подход с техники от енергийната психология, вече е хем по-познат, хем доказал се за клиентката ми с бързо настъпилата промяна, която няма как да отрече, доколкото я преживява с ум, душа и тяло едновременно.
Признавам си, че и аз се отпускам от прекомерно старание да съдействам при така силно заявена първоначална резервираност на клиентката ми. Сега, когато пиша даже ми става смешно, заради мен самата. Толкова съм старателна, съсредоточена и устремена да спечеля доверието ѝ в странните подходи на енергийната психология. Виждам и мъдростта ѝ да ми позволи това и да си даде шанса да опита. Тук е момента да ви благодаря, мили непознати и вече познати хора, че ме приемате и ми се доверявате. Факт е, че и аз се уча и развивам заедно с вас с всяка консултация.
А работата ни тече все по-гладко. Радостта и животът в гласа и поведението на клиентката ми стават все по-явно изразени, става по-непосредствена и дори кокетна, но вярна на стила си и класата си.
Прекрасно! Имам усещането, че сме едно цяло с мъжа ми, с което можем да вървим заедно. Като свободен полет.
Пулсира живо в мен.
Чувствам се изпълнена.
Продължаваме, като оглеждаме всяка подробност способна да спре добрия и стабилен развой към максимално подобрение в отношенията, за да се справим с усещането за „Криза на средата на живота”.
Чувствам се в едно с него. Това ѝ харесвам на Вселената, че е пълна с възможности. Ако ѝ позволявам и не се затварям само в това, че моят живот се върти само с моя мъж и ако той отхвърли някога някоя идея, тя ми е позволила вече да знам, че има и друг път! За това аз се чувствам щастлива и свободна да дам шанс и на него и на себе си, обаче!
Сякаш имам позволение да действам, няма какво да ме ограничава. Мъжа ми вече не е голямата сянка, която да ме спира, а един обикновен, нормален човек, с когото мога да споделя и нещата да станат. Има повече надежда и повече желание в това. Действа ми много олекотяващо и ми дава желание да действам.
Това ме изненадва, вече да не виждам мъжа ми като нещо голямо и непреодолимо, а като нормален мъж!
Засмива се с глас, очарована от самата себе си и промяната.
Чувствам се лека. По-спокойна съм вече. Ще наблюдавам как реагирам.
Това отговаря на поканата ми да види как се отразява в реалността ѝ съвместното ни постижение по нейното усещане за криза в средата на живота в отношенията ѝ със съпруга ѝ и да ги сподели с мен.
Много благодаря, беше изключително интересно и още по-полезно!
Ми казва в заключение.
Аз въздъхвам в окончателно облекчение, че сме се справили и постигнали целения резултат, прегръщам успеха ѝ, приемам благодарността ѝ с радост. Оставам с едно на ум за това, как ще се прояви постигнатото в хода на консултацията в нените реални отношения със съпруга ѝ.
Ето каква обратна връзка получих след време, сигурно ще се развълнувате и вие да я прочетете!
Разни неща, положителни, доста различни от обичайните, започнаха да се случват, непровокирани директно от мен.
Сега усетих как се чувствам – по-спокойна, по-уверена, без толкова притеснения, без много страх да реагирам на думи, ситуации. И някак си получавам нещата много по-лесно отпреди. Например снощи мъжът ми се съгласи да работи в хола, не в леглото, без особен протест. Е, опита веднъж, но аз ясно помолих и се изнесе след малко. Аз си подреждах спокойно гардероба и нищо такова не очаквах. Приятно се изненадах.
За промяна в отношенията е рано да говоря, но промяна в мен има при всички положения!! Разни неща, които отлагах (страхове от реакции, колебания и т.н) стават наоколо ми – обявих, в чудесно излязъл случай, желанието си да уча. Мъжът ми реагира на сумата, но не отказа. Преди ден, явно е било толкова нужно да стане на момента, че мъжът ми ми се обади, че иска да резервира 2 седмици да идем цялото семейство с него на командировка (става на 50г и искал само с нас да празнува), предлага и когато децата са ваканция да идем за две седмици заедно на почивка. Толкова много семейно се е настроил, че направо онемях по телефона! В рамките на един месец ми се извини два пъти за дребни неща, които направи, но за които сякаш забеляза, че ми причиниха дискомфорт. В неделя вечер за първи път от много време, ама много време, чак не помня последния път, ми предложи помощ в кухнята (обикновено ляга и почва да работи в леглото).
Ето че кризата в средата на живота е нещо, което може да даде тласък за промяна към по-добри отношения и развитие на семейния живот. За това ви приканвам, да не се оставяте на страданието, разочарованието, умората, усещането за проблем и да потърсите алтернативен подход, като енергийната психология която практикувам от години с клиентите си, преди да пристъпите към крайни действия, които могат да причинят още и излишни рани. Заявете консултация и елате да проверим могат ли да бъдат променени нагласите ви, емоциите ви? Ще ви дам възможност да поспорите продуктивно със себе си и собственото си мислене. Нека видим какво ще се случи! Ами ако може и вашата криза в средата на живота да се превърне в разцвет в средата на живота!? Живот За На Пред На Ли!? – казвам аз. А вие? Коментирайте под публикацията!
„Живот За На Пред На Ли!?“
