Чувствам се нападната, както мама беше нападана от татко.
„Спомням си как баща ми нападаше мама!? Това са много случаи, но първо ми излиза, как мама свършва работа в 8 вечерта, примерно и баща ми очаква в 8 и 5 тя вече да си е вкъщи. Но онази вечер, става 8:10, става 8:15, тя идва в 8:20, при което той вижда как я докарва някой с кола.
Тук ще вметна, че много спомени ми се губят, защото според мен е абсолютно защитна реакция, за да мога да ги забравя. Буквално цели периоди от живота ми ми се губят.
Та в момента в който тя влезе, баща ми веднага започна със скандала „Какъв е тоя, който те докара? Какво иска той от теб? Тя му каза име, което явно трябва да му говори нещо, но той започна да я напада с обидни думи – курва била, други… Тя му отговори, че човекът е бил последен пациент, имал усложнения, които са я забавили и за да не чака автобуси в късното, той я е докарал вкъщи. Страшен скандал стана!
Работим с техниките от енергийната психология и наблюдаваме този модел в отношенията при баба ѝ по баща, при пра-бабата, при пра-пра-бабата и сестра ѝ, към нейната майка и сестра ѝ, после нейната майка и … още назад в рода. Повече от 10 поколения! Там се разиграва следната сцена с бащата на поредната жена, който се чувствал много неавторитетен, като мъж. Едва когато този човек получава нужната му някога подкрепа от своя баща, се сдобива с необходимото мъжко самочувствие и заявява своя собствен бащин авторитет. Това влива сила в дъщеря му и тя започва да се чувства по-силна в собствената си позиция на дъщеря и жена с усещането за ред и правилност. Това я прави способна да предаде на наследниците си модел на същите отношения на увереност и сила от това, че са на мястото си, бидейки дъщери и жени. Когато тази увереност стига до бабата, тя преживява промяната хем странно, хем като най-понятното нещо на света, с учудването – „как може да не съм го разбрала досега, като е толкова естествено и логично!?”
Наблюдаваме подобна развръзка и при втора линия на разкриване на модела, този по дядо ѝ от майчина линия. Тук върви по мъжка линия и през пет поколения назад, докато не стига до една жена. За нея е било голям товар навремето, от който много е искала да се освободи, но не е успяла. В момента в който работим с клиентката ми, тази жена се справя и усеща цялата благодат на това да разгърне женската енергия чрез себе си. Когато това се случва, тя предава енергията на благодатта на женското приласкаване и приютяване от жените към мъжете и се предава по веригата. Това прави мъжете да получат ново разбиране – що е то да си мъж: „Разрешавам да се погрижат за мен”, което им дава сила по нов и по-здрав начин. Старият и явно недаващ добри резултати модел бе – „Да разреша някой да се грижи за мен, означава, че съм слаб/ не съм мъж”. Резултатът е мъжете да почувстват любовта, възможността да се отпуснат и да не са все „на педал”, като бреме от длъжност да са силни и горди. Оказва се, че това е нещо, което им е тежало много. Това се отразява пряко на дядото, като отпускане в топлина и успокоение в любвеобилността на женското. Макар да има някакви колебания, дали няма да му падне железният авторитет-броня от това, най-накрая той се предава. Клиентката ми осъзнава как баба ѝ, понеже не е имала мъж който да я допуска до себе си е давала внимание към старото си семейство вместо собственото. С промяната, бабата започва да се чувства сигурна, защитена и приета от мъжа си. Дядото започва да се чувства по-силния, без това вече да му е изкуствено.
Някак, като че ли се наместиха енергиите и всяка си дойде на мястото. Мъжката при дядо, женската при баба. Двамата разбраха, че да си мъж не е слабост и да си жена не е слабост. Защото досега и двамата се бяха крили. Дядо мислейки си, че да е мъж е слабост и трябва да имаш някаква изкуствена броня, пък баба винаги си е мислела, че да си жена е да си уязвима, а всъщност това дава сила!
Крайният резултат за клиентката ми бе разбирането, че е най-добре да си на мястото си без да се опитваш да влезеш в друга роля. Жената да се прави на силна и без нужда от мъжка подкрепа, мъжът на по-мъж и недосегаем за женска ласка и грижа.
С още няколко разплитания на подобни семейно-роднински плетки, тя осъзнава, че баща ѝ е уморен все да води битки за самоутвърждаване, като мъж, и вече е готов да се остави някой да се погрижи за него. Мама, пък, получава разбирането, че е възможно да бъде обичана, обгрижена и да е част от играта любов и че татко наистина я обича. Тогава клиентката ми усеща, че може да спре „да търси под вола теле”, да спре да търси обяснения и може да приеме да бъде обичана.
Това че мъжа ми лежи на дивана не означава, че не може да ме обича или аз него.
Отпада страхът ѝ, че мъжът ѝ не може да се грижи за нея, а тя трябва да го прави. Чувства се свободна да провери тази нова възможност в живота си, какво изживяване реално ще ѝ донесе.
Оф, една фриволност усещам, закачливо, леко…
Работата ни продължава, откриваме и преоткриваме още човешки истории вплетени в нейната, но тази част от пъзела на несъзнаваното бе преподредена и е готова да дава своите блага.
Това стана така, уважаеми, защото едно е да знаем, друго е да се гмурнем и преживеем лично докато не осъзнаем от собствен опит! Всеки е чел, чул, видял и знае туй-онуй, но когато в нас живеят механизми и програми диктуващи ни безпрекословни реакции, ще действаме като бабите, пра-бабите и пра-пра-бабите си, та чак до девето коляно назад и отгоре! Да, всеки ден в консултациите ви с мен, се убеждавам, как преповтаряме истините на предци живели в други условия на човешките отношения, а те вече не работят! Напротив спъват ни, рушат ни, погубват близостта ни, радостта ни, любовта ни. Нима това искате!? Ако вече сте разбрали, че не, то потърсете ме за консултация! Нека влезем в този процес на преоткриване на вашия личен пъзел, който ще ви даде работещите за вас разбирания, сила и вдъхновение да следвате собствения си път на развитие и радостни емоции.
„Уверена в себе си“ сякаш винаги е предпоставка за успешен живот и реализация на себе си в коя да е област на живота ни. Въпросът е успяваме ли и колко? Кога и защо губим увереност? Можем ли отново да си я върнем, кога? Дали увереността е това, което си мислим за нея, четейки книги и гледайки филми или е съвсем различно изживяване, когато го почувстваме чрез тялото и душата си?
На тези, а и други незададени въпроси обръщам внимание днес в този разказ, с който искам да ви подтикна да забележите по-ясно връзката ви със самите вас и как това оказва влияние на връзката ви с другите. Надявам се да бъде като ваше огледало и да ви стимулира да предприемете онези действия, които да ви доведат до нужната ви промяна!
За мен свързването с хората е много важно. Аз много държа на отношенията си с хората. Но в момента се чувствам толкова затворена, че въобще не мога да се отворя! Депресирана съм, непрекъснато плача, ограничила съм се в общуването, защото се чувствам обидена, наранена, предадена. Това е вече повече от половин година.
Познато ли ви е това – свиваме се в черупките си и страдаме, защото не сме намерили начин да се справим в общуването, но от това ни боли повече, защото е само временен начин да се справим, не е добро трайно решение и в крайна сметка, най-много ние теглим от тази си реакция.
А това естествено влияе на всичко друго, на отношението ми с децата, а те са три, на абсолютно всичко! Отношенията с колегите ми се разпадат. Оказа се колко е важна подкрепата на колегите ми, те са ми като приятели и много близки хора за мен. Едва когато я няма осъзнах, как е било като фундамент за мен. Усещам се като в безтегловност сега.
Не съм си давала сметка, колко важно е, това да се чувствам уверена в себе си.
По принцип цял живот съм имала самочувствието, че съм уверена в себе си и, че аз се справям. Колкото и да е трудно, аз знам, че мога да се оправя. А сега и това усещане ми изчезна. Все едно, че буксувам. Още малко и ще ревна, не се притеснявам от това да плача, но се чувствам просто толкова извън себе си, толкова нецентрирана, че някак си от най-малкото външно нещо, аз съм ей така, плача! Докато преди никога не съм се чувствала толкова зависима от нещо извън мен, от отношението на другите, приемането или неприемането, оценяването или неоценяването. Винаги съм имала някаква увереност вътре в себе си, която ме е държала независима от това какво става около мен. Докато сега съм абсолютно… Каквото става в контекст, каквото става отвън, аз веднага го отразявам и може да ме захлупи на пода и да рева.
Започна се с непосредственото ми обкръжение от хора, приятелки, а преди това с майка ми – загубих контакт с нея и се почувствах много наранена и предадена, после това започна да се репродуцира с други хора около мен. Така вече около година. Сега плача, имам ниско самочувствие и нямам онова „уверена в себе си”. Дори спрях да карам кола.
Искам да съм уверена в себе си, вътрешно стабилна!
Тя е работила, за да се справи с обидата и предателството, но ѝ стоят недовършени.
Аз го искам, но не го усещам, мисля, че съм го отработила, но съм затворена.
И да, доста често се случва, устремени към справяне и жадни за бърз добър изход, да скрием проблема, добре да го натъпчем в някое ъгълче в подсъзнанието и да живеем, уж сме се справили, но не би! (За ваше успокоение да напомня, че го правим абсолютно несъзнателно!!! Просто инстинкт за самосъхранение и реакция на любов към себеси!!!) Само сме сложили капака, бутнали зад вратата, стъпили върху купчинката под килима… но, проблемът си стои там в тъмното и излъчва ли излъчва своите сигнали. А ние се чудим какво ни е криво, ревливо, без енергия, сприхаво, без късмет… такива нещица. Затова подхващам процеса и клиента, както аз си знам, а някой от вас също, и постигаме онова, което може да се нарече сериозен прогрес, промяна, осъзнаване, търсен и получен положителен резултат.
Водя я търпеливо и внимателно. Така стигаме до първото ѝ справяне:
Мога да не съм винаги големия и силния възрастен. Все едно съм свалила нещо огромно от гърба си.
После следват още и още осъзнавания и промени към по-добро:
По-цяла съм, сякаш се връщам към себе си.
Приемам красотата на даването и се чувствам все едно си спомням забравено усещане. Защото даването и получаването са балансират не по начина който знаем, а по друг начин. Леле, колко съм била глупава! Аз го знаех това нещо, но после го загубих, а сега се спомних, че го знам, все едно си го върнах! Балансът на вселенско равнище се пази!
Припомням си колко свързана се усещам с майка ми. Когато тя може да се справи значи и аз мога.
Ако обичаш няма как да те е страх. Ако те е страх, няма как да обичаш. Всъщност ако обичаш, няма значение дали могат да се върнат стари отношения или не могат. Това ме води към някакво приемане – мои са изборът и решението, какво аз правя и това чувство на очакване, че трябва да направя нещо. Или правя нещо, за да се махне чувството и не ме е страх, какво ще стане като го махна, или правя нещо, за да удовлетворя чувството!
Получавам разбирането, че ако майка ми не иска да е свързана с мен, това не означава, че аз не го заслужавам. Виждам, че ми е важно свързването, но ако се втурна прекалено много към него, губя себе си. Когато съм свързана със себе си, аз определям, колко да отдам внимание на свързването.
Сега усещам неща, които теоретично знам, но сега преживявам през тялото си и е много различно.
Все едно си казвам – ей, аз съм тук, обърни се към мен! И ако аз съм наясно със себе си, нещата по един или друг начин се наместват. Имам усещането, че трябва да тръгна да се преоткривам, както сега, в това.
Не бива човек да се приема толкова насериозно, радостно ми е. Даже съм способна спокойно да изслушам уроците по пиано на децата!
Колко е хубаво да си с изпразнена глава! Чувствам се като надишана с хелий и онзи глас. Като някой да е смъкнал нещо много тежко от мен и да го е махнал, така леко. Не съм спала през нощта, а имам нужда и заради умората, и заради възрастта, но сега съм пълна с енергия!
И ето така, нейната увереност в себе си бе възкресена, задействана, а промяната на емоционално, интелектуално и физическо ниво, веднага бе усетена! Тя много отчетливо видя разликата в края на работата ни спрямо началото и трезво отсъди мястото си и значението си в собствения ѝ живот, силата си и границите си.
За да се случи и с вас, ще се наложи да се срещнете или вие със себе си и непоколебимата решителност да преодолеете всяка видима и невидима спънка, или пак същото, но чрез мен, като по-безстрашна спрямо вашите страхове и достатъчно опитна, за да не им се дам, като вас понякога, когато ги видя. За целта на последното, спестете време и разочарования, като ми се обадите и заявите среща-разговор за съвместна работа!
Насилието над жени няма едно лице. Затова днес ще споделя някой от лицата на насилието, които неусетно са се вмъкнали в отношенията на двойките и така са се заявили, че понякога и двете страни на насилието – насилник и насилен, са в позицията на сварената жаба. Знаете ли я?
Как се сварява една жаба – слагате я в тенджера със нормална на температура вода и бавно подгрявате. Докато се усети, жабата вече е привикнала към подгряването и накрая се е сварила.
Така и в тези отношения. Преди да се усетят и насилникът и жертвата са влезли в роли и ги проявяват отначало като извънредно явление, после все по-често, накрая става непрекъснато. Когато жертвата започне да усеща, че дадено негативно отношение не ѝ понася или повече не издържа явните признаци на насилие, но не може да се откачи поради куп оправдания (емоционални, интелектуални, битови, етнически, религиозни, социални…) и все много основателни причини, вече може да е късно. И уви това късното го чуваме и виждаме вече почти всеки ден и навсякъде.
Има и варианта на насилие, който пак е уж невинен, но когато се случва непрекъснато и навсякъде, а и някой жени сякаш стават непрекъснат обект на подобен род „внимание”. Това ги травмира сериозно и трайно, деформира мисленето им, психиката им, поведението им. Подобно явление може и води към постоянен режим на стрес, депресия, кошмари, различна степен на емоционални и психически разстройства, физически последствия от всякакво естество, неадекватно поведение. Такива може да са, както едно уж случайно, но просташко подсвирване или подвикване към момиче/ жена на улицата, работното място, дома, така и забележки с намеци, обиди, твърдения по полов признак, целящи да обидят, наранят, подценят, обезсилят, унижат, подиграят. Някой насилват чрез публично унижаване по всякакъв начин, пряко злепоставяйки жертвата или непряко, като създават интриги, ситуации, пред непознати или близки, колеги или приятели, което се числи към психическия тормоз и насилие.
Може да са и жестове на сексуално насилие от типа на свойски прегръдки, целувки, пляскане, опипване, притискане в тесни, тъмни, изолирани пространства (обществен транспорт, автомобил, коридори, асансьори, заведения, тоалетни, тъмни улички и алеи, кабинет, паркинг, градинка, дома или работното място), говорене на цинизми.
Друга степен на насилието е вече осъзнатото словесно и психическо, физическо, посегателство. В него насилникът, неспособен да осъзнае или осъзнал, но неспособен да се справи със собствените си проблеми, излива безсилието и агресията си към жертвата яростно, открито, без задръжки, дори целенасочено. От друга страна жертвата не осъзнава насилието над нея или осъзнава, но не е способна да се справи с проблема си и остава в тези отношения на насилие. Да, има и варианта бяга, но е преследвана, търси помощ, но не ѝ е дадена. Тогава вече е много тежко и последствията може да са дори фатални.
Във всички такива и подобни случаи, като целта ми не е да ги обхвана всички, а само да посоча какво визирам говорейки за проблема, насилието над жени е наистина ежедневие и това вече е големият проблем, когато живеем в общество, държава, времена и нрави, именувани цивилизовани, социални, равноправни, толерантни. Последствията са тежки не само за отделната личност на насилената жена, но и за обществото ни, защото насилието не е климатът даващ просперитет, нито личностен, нито социален.
Защо подхващам темата за насилието над жени?
Конкретният повод е денят посветен за специално фокусиране на вниманието към проблема с насилието над жени – 25 ноември. Иначе поради ред общи причини:
Защото съм жена.
Защото съм потърпевша и свидетел на насилие над жени.
Защото при мен идват клиенти със счупени души и тела в следствие на минала или настояща проява на насилие.
Защото от векове насилието над жени е станало норма, която още битува в обществото, фамилията, двойките, подсъзнанието на хората.
Защото насилието има нужда да бъде изцелено и всички ние заедно или по отделно можем да го направим.
Защото проблемът е двустранен, и на насилника, и на насиления, и има много лица, които могат да се срещнат навсякъде и никой не е застрахован да се прояви в коя да е от двете роли.
Защото то не е само над жени, но и над деца, възрастни, от всеки пол, раса, вярване, професия, отличаващ се от обичайното човек, общности, държави, животни, природа…
Това, което може да се направи е, да обърнем внимание всеки сам на себе си или с помощта на специалисти, какъвто в случая съм и аз, и да излекува онзи свой или чужд белег на насилие, който живее, и да не го предава на деца, близки, служители, колеги, приятели, непознати.
Моля ви, забелязвайте насилието, правете всичко, което е по силите ви и още малко повече, за да не го допускате пак в живота си или, за да се справите с него, ако вече се е случило! Не го подминавайте безучастно, откликнете ако ви потърсят за съдействие! Информирайте се по темата!
А ето и част от някой от случаите споделени в пространството на консултантската ми практика „Живот За На Пред На Ли!?”
1.
Доста се караме, ние сме различни като темперамент, като хора сме различни, но преди двадесет години, когато се запознахме с много голяма любов гледахме един на друг и много, много се обичахме. Постепенно тази любов се превърна в по… драматични неща от живота ни. Разделихме се за да учим и пет години по-късно, като заживяхме заедно започнаха едни драматични… когато се скараме той ми е посяга, почва да ме обижда и аз започнах да го обиждам. Стечение на времето осъзнах, че моделът на отношения в моето и в неговото семейство много ни е повлиял. Моят баща беше нервак човек с много проблеми. По цял ден крещеше, викаше, правеше драми в къщи. Спомням си един ден, когато като крещеше аз му отвърнах, той ме вдигна във въздуха за косата и ме запрати в стената. Така и не осъзна, че има проблем и не искаше това нещо да го лекува. Ненавиждах го, мразех го, даже исках майка ми да се разведе с него. Това много ми повлия на оформянето ми като човек и съм успяла малко или много да се справя с четене на книги, с които да обърна погледа си. В семейството на мъжа ми бащата е много добър човек, помага, отзивчив, но майката е много доминираща, контролираща, ревнива към баща му, обсебваща. Мъжа ми ненавижда това поведение на майка си и има много конфликтни отношения с нея. Като сме им на гости, и тя каже нещо той веднага започва да я сече и да ѝ вика и виждам, че когато с нещо, може и малко, му напомня за майка му, той започва да реагира като звяр срещу мен. Толкова голяма непоносимост съм развила към крещене заради баща ми, че мъжът ми като се разкрещи и всичко ми се обръща, цялата се разтрепервам, разплаквам и започвам да отвръщам и аз. Аз се простих с баща ми преди да почине, той се разплака, но мъжа ми продължава да се кара с майка си и мен, обижда, и това, което най-много ме тревожи е, че това се отразява на децата и остава, като негативна емоция и модел.
2.
Мъжа ми лесно се разгневява. Ядоса ли се веднага започва да крещи и да използва много грозни думи, хапив е, с много голямо его, обижда – каква съм, че за нищо не ставам, че ако не е той аз не мога да се оправя сама, посяга ми и ме удря. Онзи ден пак ме удари. Цял ден съм плакала и мисля да се разведа, но сега съм в майчинство и какво ще правя с тези две деца, сега не работя. Ако се разведа, ще ми вземе и колата – как ще ги водя на училище? И като си помисля това и то ме възпира. В такива моменти не ми се живее! Толкова искам да създам добра атмосфера на моите деца, да живеят в любов и когато те са свидетели на това, много зле ми въздейства. На всичкото отгоре полудявам от това, че понеже е сприхав и перфекционист, дъщеря ми като не направи нещо „така както трябва” той ѝ се нахвърля, аз я защитавам и той се нахвърля върху мен. Майка ми ме учи да не подронвам авторитета му пред децата, но толкова пъти съм му обяснявала, да не крещи на децата, да им обясни спокойно. И онзи ден скандалът завършил с шамар за мен стана от дребното нещо, че дъщеря ми не си миела правилно зъбите. Така ѝ се разкрещя и вика, вика, не спира. Накрая не издържах и аз му се разкрещях , за да я защитя и той ме удари. Различни сме, как да живея с него, но и как да се разведа? Основно ме възпират финансите и децата.
3.
В майчинство съм и си седя в къщи и съм домакиня, гледам децата. Мъжа ми печели много добре, ходи и в командировки и от там печели големи суми. Не ми казва нищо, крие парите. На мен ми дава някаква сума всяка седмица, но тя не стига, за кое по-напред, пазарувам за мен, за къщата, за децата. Като му поискам пари само ми се кара и крещи, че харча много, че няма, че не ми смогва, че го тормозя. И скоро разбирам, че скрито е купил апартамент! Изпаднах в шок! Това са толкова много пари, как няма пари, а купува апартамент!? Толкова обидно ми стана! Почнах да му гледам в портмонето, джобните само за него са му три пъти повече, отколкото за мен с децата. Купи си детска играчка електрическо влакче за 200 лева, той да си играе с него, и това за него е нормално за себе си да има, за нас да няма, понеже той изкарвал парите. Държи се с мен, сякаш съм втора ръка човек, куче някакво, пренебрежително се държи. Аз не се спирам в къщи с домакинската работа, все нещо правя, а той ми казва, че нищо не правя, че цял живот нищо не съм постигнала, че само съм можела да разрушавам, но не мога да изградя нищо, че къщата била затънала в мръсотия, и че аз съм била заприличала на (една мързелива жена и там наистина тънат в мръсотия) и съм нейно копие, толкова съм ужасна, лоша и глупава, по цял ден лежа и нищо не правя. Това много ме обижда, чувствам се неоценена и понякога губя желание и… нищо да не правя. Направо го мразя! Дори когато родих второто ни дете и го кръстихме на баща му, така че детето носи и трите имена на баща му, а той го обожава, от фирмата му дадоха голяма сума-подарък за семейството за раждането на детето ни, и тях скри!
4.
Имах травматична ситуация с един мъж, който ме нападна и тази нощ сънувах, че той ми звъни и настоява да говорим. Като разбрах кой е, затворих телефона. Останах с много непиятно усещане което ме държа чак до обед, така се развълнувах! Тъкмо мислех, че съм се справила и съм забравила… Но е тема която дълбоко ме е травмирала и съм я заровила дълбоко, за да не я чувствам, все едно не се е случила. Чувствам я като страх. Вина, че допуснах това да се случи. Не успях да заявя себе си в тази ситуация, къде са ми границите и да си тръгна на време. Усещах, че нещо не е наред в този човек, но се появи в момент когато бях много самотна, много имах нужда от някаква емоция, но получих емоция от която най-малко имах нужда. От доста време живеех сама след тежка раздяла от дълга връзка, нестабилна, неустойчива, разстроена. И когато започнах отново да усещам заряд се почувствах и много самотна. По това време и в работа имаше голям стрес – нова работа, изпитателен срок, нови предизвикателства, финансово също бях в голям стрес, живеех на заеми. Тогава срещнах този човек, интересен, интелигентен, доста по-голям от мен, с висока обща култура. Нямах чувства към него, но бях поласкана, че ме има за събеседник. Просто се виждахме по кафенета. И имахме ситуация в която той избухна за нещо дребно в което ме упрекваше, заявих, че няма да го слушам и си тръгнах. Тогава той ме докосна, стисна ме за ръцете и започна да ме заплашва. Беше късно и нямаше никой в този парк , почувствах се изключително застрашена! Тогава успях да се успокоя и продължихме вечерта да говорим. Като цяло си имаше проблеми и споделяше много за своя живот и имаше нужда някой да го изслушва. След тази ситуация имам голяма вина, че не успях да се отърся и продължих, макар да се страхувам, да му вдигам телефона и да излизам на срещи, защото имах страха, че ще ми направи нещо ако не отида, на мен, на близките ми, много се притесних! Много силно ме изплаши и ме стисна и дори не си спомням какви думи използваше. Спомням си, само, че бяха много груби някакви такива грозни неща, които много ме уплашиха. Нямаше с кого да споделя в този момент, защото близките ми хора по това време също имаха доста тежки лични грижи. Стоях в себе си и дори не можех да работя, спомням си, че шефът ме пусна от работа понеже явно не се чувствах добре! Чувствах се ужасно виновна, че нещо ме примлича към този мъж, който е насилник и, който може да ми причини нещо, който не ме уважава, като цяло човек с някакъв проблем. Защо тръгвам аз да помагам, да решавам, на този човек, при положение, че нито някой иска помощта ми, нито се чувствам компетентна за това. И до ден днешен не знам защо така постъпих!? Защо веднага не си изключих телефона (по-късно го направих). Спомням си и една ситуация, в която ме пита една приятелка как съм и аз започнах да плача и ѝ разказах всичко. След като ѝ споделих започнах да споделям и на всички останали хора. Май преди това ме бях позвъняла на телефона за хора пострадали от насилие и тогава те ме посъветваха да споделям с повече хора. Защото аз като се обадих на този телефон, те даже повече ме изплашиха. Беше много внимателна жената, с която разговаряхме, но май се опита да ми обясни юридически как стоят нещата и, че едва ли не нищо не е в моя защита, ако тръгна да правя нещо срещу този човек като жалба, дело, а после оставам без защита. И аз изцяло изключих този вариант. Пристъпих към варианта споделяне. Но останах с угризения, че този човек продължава да съществува, че ще продължи да го причинява на други хора, защото от това, което споделяше с мен останах с впечатление, че го причинявал и на други хора. Разказвал ми е че е малтретирал приятелката си, но до този момент аз не знаех шегува ли се, сериозно ли говори този човек!? Някак си самата личност не кореспондираше с някакво насилие. По принцип аз свързвам интелекта с липса на такива средства за комуникация, явно го виждах като много интелигентен и не допусках такова нещо. Известно време бях много, много изплашена да ходя сама на работа, да се прибирам сама, да спя сама в стаята, но след това го преодолях. Сега мога да го разказвам на определени хора, ако виждам смисъл в това. Накрая споделих със сестра ми с която се познават, за да я предупредя, и от страх той да не ѝ причини нещо, защото ми говореше разни такива неща. Сега се чувствам като страхлив човек, който не се изправя срещу проблемите, а бяга от тях. Страхувам се, че мога да го срещна този човек и че този страх ме управлява, изпадам в позицията на жертва, която е ОК да е жертва и това не ми харесва.
Спирам до тук макар да имам още много примери от практиката си! Но ако вие имате още нужда да прочетете по темата, вижте и този разказ
Може би за всички ни ще е полезно да дам и развръзката на тези ситуации, както съм правила досега с разказите си. Може би да оставя да развиете вие своите предположения и извикате личните си страхове на дуел. Как мислите, кое ще ви е по-полезно? Пишете ми! Но каквото и да решите, не спирайте да търсите и поставяте собствените си граници и чистите стари белези от тежки рани в душата си, моля ви! Силата, която се влива обратно в една жена, преодоляла наистина травмата си, е огромна, а свободата идваща с това носи още много емоционални и житейски блага, които не се описват толкова с думи, колкото с душа.
Надявам се да ви оставям в полето на размисъл и готовност за действие по справянето с вашата травма причинена от насилието над вас или над ваша близка, но отпечатана във вашето съзнание и душа! Надявам се, че имате вече достатъчно сила и кураж да надвиете призраците на страха или да потърсите необходимото ви съдействие, за подкрепа, помощ и окончателно и пълно справяне!
Направо си представям, как се ококорвате! – Та какво общо има едното с другото!? Къде е темата за секса, къде за алергиите! Но, да, уважаеми читатели, има много общо едното с другото и то точно в този случай, който описвам по-долу.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Ами ако и при вас има такава връзка мужду двете? Прочетете и разберете!
Този път разказът е за един мъж. Трудно намира време за консултация, много е зает в професията си, но явно вече няма накъде и успява да дойде за уречените ден и час.
На хомеопатия съм, с алергии.
Започва разказ за проблема довел го при мен.
Аз съм масажист и работя непрекъснато с някакви масла и явно съм натрупал някак… Незнам, нещо не мога да разбера, ама започват да ми се изриват ръцете. Като пия антихистамини се оправям, обаче не мога да съм непрекъснато на тях. И сега съм на хомеопатия и съм, може би, малко по-добре. Основно това ме притеснява, защото ако продължа с тези алергии трябва да спра да работя!
Не мога още да хвана от какво ми се изриват ръцете и така е от няколко месеца. Три! Освен това имам обриви и около окото. Зимата не съм имал.
Аз по принцип съм алергичен, към полени от десетина години, към треви, към аналгин, към нафта…
По принцип съм чувствителен. И днес се обринах от един крем с капсацин и трябваше бързо да го почистя от себе си.
Чувствам се, все едно съм се задръстил. Подут съм. Под очите ми сенки има непрекъснато. Все едно съм се нагълтал с негативна енергия. Подуват ми се краката. Зимата не, лятото понякога. Аз работя по единадесет часа прав, но сега в студеното време да ми се подуват толкова краката, в края на деня, явно все едно… чувствам се като задръстена кофа.
Това е картината която ми дава за физическото си състояние, което явно вече е непоносимо и спъва живота и работата му. Но стигаме и до личните преживявания, а обикновено те са в дъното на кой да е физически проблем, ако не им обърнем нужното внимание навреме.
Миналата година загубих внезапно баща ми, без никакви…
Семеен съм. От пет месеца живеем с майка ми, но не се разбираме с жена ми по повод на въпроса къде ще живее майка ми след смъртта на баща ми. Иначе си виждам децата всеки ден.
Работя с много хора, но нямам някакви неприятни клиенти. Всичките са ми постоянни клиенти, не са нови и нямам оплаквания, нещо което да ме напряга. Напротив! Все пак човек, като пипа непрекъснато хора, иска или не иска, взима и от тяхната енергия.
Искам да се отърва от алергиите, да си продължа работата и да ми е приятно.
Започваме процеса с техники от енергийната психология по обичайния начин, за да видим, защо и какво е довело до това толкова некомфортно и спъващо професионалната изява на клиента ми явление.
Още с първите действия в процеса, се явява жена му, като вероятна причина за проблема му. Справяме се на този етап и клиентът ми усеща как сърцето му се изпълва с топлина. Разсмива се.
Продължаваме по-подробно с различните видове алергии.
Усещането за алергията към аналгин отпада леко. Но алергията към полени силно се усеща, дори насред студения сезон.
Почва да ми тече вода от носа, не ми е приятно! Не мога да дишам.
Работата ни показва, че една от причините е растението алое, дошло от тъща му, а вероятно с това и неприятни емоции. Освобождаваме ги и
Няма теч от носа, няма сълзене, няма дразнене. Дишам добре.
Пристъпваме към алергенът нафта.
Трябва да я пипна, за да се обрина.
Този път причина за алергията се оказва тъстът. Обръщаме необходимото внимание и в следващия момент клиентът ми си представя как пипа нафта пипа пипа, но:
Нищо! Няма усещане за обриване.
Пристъпваме към усещането за надуване на очите. Там причина се оказва внезапната смърт на баща му и задържаната тъга, неизплаканите сълзи. Когато ги освобождаваме, макар и още леко тъжен, мъжът се усмихва. Продължаваме и разбираме, че следващата причина за проблем е мама. Това също е наситено с мъка. Освобождаваме я. Освобождаваме и мъката свързана с дъщеря му.
Тогава се изправяме пред стреса от внезапността на загубата на баща му. Тук намесен се оказва зет му и неговото отношение, което явно е било в дисонанс с преживяването на клиента ми. Балдъзата и тя има дял в преживяването. Множеството документи, сина, малкото време, през което клиента ми е бил с баща си, а е било хубаво…
Тук работим малко повече, защото темата е преплетена и с темата, че след смъртта му, майка му е зависима от него и това много го притеснява:
Тя няма да може да се оправи сама, ако нещо с мен се случи – няма да може да си плаща наема, ще остане на улицата и това ме кара да се чувствам виновен.
Изчистваме това усещане за вина и вместо него в клиента ми се влива ново усещане, което вече е просто отговорност.
Най-голямото ми притеснение е, че сега майка ми не живее при мен. Защото трябва веднага да напусне жилището.
Явно дял за това притеснение има и сестра му. Освобождаваме притеснението и това довежда до още малко лекота в повече, в душата на клиента ми.
Няма вече стрес от внезапна промяна свързана със смъртта на баща му или негова евентуална невъзможност да помага на майка си, която да го блокира и води включително до физическите му неразположения (подуване на крака, подпухване на очите).
Идва ред за работа с убеждението, че е неизбежна обмяната на енергия с клиентите. Разбираме, че това идва от негов учител, прехвърлил му собствените си разбирания. Настъпва още по-силно облекчение от усещането за обриване при докосване на клиентите, за подуване на краката. Освен това клиентът ми вече усеща и възможността да контролира, с кого да обмени или не, енергия.
Когато проверяваме отново първоначалните показатели разбираме, че вече няма обрив, подуване, парене, сърбене, невъзможност да се работи, оттичане по ръце, крака, очи. Остава усещането за зачервяване на ръцете.
Усилило се е усещането за неразбирателство със съпругата.
Тук поставям въпросите ребром!
Ама аз знам какво ни пречи! Сексът!
– без да се замисли най-накрая казва клиентът ми. И ето я на, най-накрая излезе връзката между секс и алергии!
Вече е ясен основният проблем – жена му има проблем с нагласите си по отношение на секса. Оказва се, че ги е приела от майка си. Когато променяме тези нейни нагласи, усещането за проблеми в сексуалните отношения в тази семейна двойка отпадат. С това окончателно отпада и усещането за алергична реакция при клиента ми. Без значение е дали ползва етерични масла, капсацин или друго, колко, на крак ли е дълго време или не, обменя ли енергия с клиентите си или не!
Продължаваме още малко работа с темата секс и спънките да го бъде по един пълноценен начин. Причината пак идва откъм съпругата и заучените от книгите модели на мислене, поведение, отношение към сексуалността. Когато изцеляваме това у нея, те отпадат и усещането в клиента ми става коренно различно. Започва да се смее с глас, видимо ведър и облекчен. Да, объркан е от процеса и скоростта, с която настъпват обратите и казва извинително:
Ами за първи път правя това и съм като първопроходец!
Пак се смее шегувайки се със ситуацията. Видимо подпухванията около очите му вече ги няма и освен, че сам усеща това, усеща и прилива на енергия ако и да е късна вечер след края на дългия му работен ден. Беше добър финал на консултацията ми, а и работния ми ден и се оттеглих доволна, в собствения си живот.
Забелязахте ли какво е станало, скъпи читатели? Секс и алергии, каква е връзката, как са започнали нещата, откъде, как са се развили…
Аз ще повторя, за да вникнете още по-ясно в процеса на зараждане на поставения проблем!
Клиентът ми принципно е чувствителна натура, аз ще добавя – и деликатна да изрази чувствата си, за това ги задържа в себе си. Така задържайки раздразнение към роднини е развил дразнение към материи, които те са въвели в живота му – растения, нафта. Затова всеки път, когато в живота му тези материи се появят и влезе в досег с тях, тялото му реагира с дразнене на физическо ниво проявяващо се като алергична реакция. Върху това се натрупват и по-новите му неизразени преживявания.
Най-силното от тях е от недоразумения в разбирането и приемането на проявите на сексуална близост в двойката. Както излезе в консултацията те са възникнали от възпитанието на съпругата му от майка ѝ, книгите, които някога е чела и нагласите, които те са ѝ създали, а тя приела за верни. Това отдалечава партньорите и раздразнението от невъзможността за топло докосване се запечатва и пламва в дланите на клиента ми. След това всяко докосване до неговите клиенти, поради естеството му на работа, само напомня за тази невъзможност за докосване с интимния партньор и това провокира още нажежаване в ръцете. Ръцете са зоната изразяваща вътрешния му конфликт между желание и невъзможност за желаната близост. Те видимо са зачервени. Всяко средство, което да улесни докосването още повече допринася за подчертаване на конфликта и липсата на „гладки отношения” в двойката, а капсацинът, дооформя избухването в моментална остра алергична реакция, защото е сам по себе си огън! Е, огън в огъня на конфликта какво друго да даде освен мехури от изгаряне, но миниатюрни под формата на множество пъпчици, парещи, сърбящи, зачервени, до непоносимост!?
Допълнителното емоционално натоварване от неизразената мъка от внезапна загуба на бащата, се натрупва като торбички от неизплакани сълзи около очите на клиента. Медицината може да го третира като картина на алергичната реакция, но в енергийната психология залагаме на натрупания емоционалния заряд и установените изводи станали модели на живот.
Безпокойството, да загуби стабилност или почва под краката си, ако остане без работа, заради невъзможността да работи заради алергията, вкарва в повишена тревожност клиента ми. Специфичната и конкретна физическата реакция на тялото на този човек е да увеличи краката чрез подуване. Така те стават по-големи, за да крепят клиента на мястото му, в живота му, привидно давайки му онази стабилност от която има нужда, за да може устои на предизвикателствата, а и да подкрепи и майка си, която е в нестабилна житейска ситуация. Това допълва цялата картина и я оформя, като някакво заболяване. Да медицината и тук сигурно има какво да даде като диагнози, вероятно много и различни. Важното обаче е, конкретният човек да разбере неговите конкретни причини за проява на тези симптоми и да се справи с тях, за да се върне в онова физическо състояние наречено „здрав”.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Още ли се питате? Надявам се, че не, защото това обяснение ви дава още по-ясна картина за връзка между емоции и здраве. В случая между емоции, секс и алергии!
А ето и отзива на клиента, няколко дни след сесията ни:
Първия ден след консултацията ни имах малко обриви, но завехнаха бързо. След това досега съм добре. Нищо ми няма! Работя си.
Усмихвам се наум, за продължението на подобренията и от сексуално естество.
А вие?
А вие желаете ли да разплетете необясними за вас ситуации или да подобрите връзката с партньора си?
Работили сме. Това е поразместило скрити и потиснати емоции и сега идва с назрели за решаване травматични спомени.
Ето какво заявява в предварителния ни разговор Х.
Странно. Емоции които си мислех че съм приключила с тях, се появиха и ме … незнам. Може би трябва да поработим с тях.
Приключих с една връзка. Силно казано е приключих. По-скоро връзката приключи. Много наранена излязох оттам. Уж си простихме с човека, но точно след това започнаха едни емоции да врат! И вчера пак, по същия начин.
Трябва да го освободя това нещо!
Във връзка с всички емоции които се надигнаха в мен, общото е че се чувствам недооценена. Чувствам липса на доверие. Чувствам липса на взаимност. Излязоха много спомени. Всъщност поредица от събития.
Започнаха началото на миналото лято. С приятеля ми бяхме планирали малка почивка заедно. Живеехме далече един от друг. Често отивах при него въпреки всичко, пренебрегвайки работата си, а тя е много натоварена. И когато дойде моментът, той каза: „Съжалявам, но сега имам други ангажименти, иди да почиваш някъде сама.”
Това е моментът който изключително много ме нарани!
Поканвам я да си спомни този момент в който това се случва, макар да е било преди време.
О, аз даже си спомням много ясно къде бях! В колата на булевард „България”, прибирах се към вкъщи и говорех с него по телефона.
Това е много характерно за емоционално заредените спомени, били те един миг или развити в течение на няколко години – да си спомняме извънредно ясно подробности и детайли. За това ги използвам, когато работим с техниките от енергийната психология, за да може по-целенасочено и ефективно да се справим с травмите на клиентите ми.
Не искам да ходя на почивка сама! Това много ме травмира!
Това избухва от спомена на Х.
Аз съм ходила много време на почивка сама, защото не е имало с кого! Много съм разстроена, обидена съм! Аз толкова много дадох за тази връзка, а накрая получавам едно абсолютно безразличие! Чувствам се излъгана. В началото той тръгна с много големи обещания. Шокирана съм! Не го очаквах. Сама съм в цялото това преживяване. Чувствам се предадена.
Прилагаме техниките от енергийната психология и емоциите постепенно започват да стихват, да се наместват.
Тогава споменът ѝ ни отвежда в по-стара случка. В нея също се чувства предадена.
Х. вижда себе си вкъщи, седнала и:
Шокирана съм! Пак съм недооценена, предадена, по същия начин!?
Това ни отвежда още по-назад във времето, където Х. е на 31-2 г. Вкъщи е. Пак е в шок.
Търсим още по-стара случка и да! – отиваме 10 години по-назад където Х. е с първото си гадже.
Бях изгубила майка си тогава.
Отиваме още по-назад когато Х. е на 17 г. във флирт и пак е в шок.
После се озоваваме още назад във времето, някъде в детството ѝ:
Усещам ситуации, в които винаги изпадам в шок. Някъде към първи клас съм. Вкъщи съм. На двора сме. С майка. Бяхме ходили с деца на разходка с градския автобус, през деня. И съм шокирана, защото ми дават много строго наказание, защото „не е трябвало да го правя”.
Тогава за първи път Х. се е почувствала шокирана, за това спираме и работим точно с тази случка. Когато шокът отпадна като водещо състояние, Х. споделя:
Пак съм обидена, наранена, защото родителите на другите деца не са постъпили така с тях. Сърдита съм. Предадена. Не съм искала нищо лошо да направя. Винаги съм била внимателна.
Знам че родителите ми са били притеснени, но аз не бях сама, а с още много деца.
Но след спонтанния детски протест, съхранен така живо в Х. и излят на един дъх след дългогодишното му потискане в душата ѝ, сега отново от позицията на малка, Х. осъзнава, че:
Може би наистина е имало опасност за всички нас (децата) и сега сякаш се извинявам на майка си, осъзнала ситуацията по-добре. После се прегръщаме с мама и двете плачем. Казваме си колко се обичаме.
Сега наистина разбирам защо мама е била толкова строга с мен. А тя просто много ме е обичала и е била привързана към мен, а аз все съм я съдила за това. Сега разбирам, колко неразумно и дори опасно е постъпила малката Х.
С това отпадат огорчението от наказанието и всички други негативни емоции и изводи, като предадена или наранена.
Когато поглеждаме отново случката, трансформирана в съзнанието на Х., ситуацията вече изглежда по много различен начин:
Сега всички сме на това пътуване, заедно с родителите и сестра ми. Това беше някаква крайна спирка на автобуса и беше много красиво наоколо. И съм много щастлива, весело е, усмихваме се. Чудесно е! С цялото си семейство съм, с близките и съм много щастлива.
След тази прекрасна трансформация проверяваме как това се е отразило на предната случка, тази с флирта – в нея Х. е по-спокойна, по-сигурна, като една нормална случка от ежедневието.
Проверяваме и по-предишната случка. В нея 21 г. Х. е много по-уверена в себе си, казва каквото мисли и не се наранява, не се обижда от поведението на момчето. Мисли си:
Я си гледай работата – и махва с ръка с пренебрежение.
А Х. от случката когато е на 31-2 г. Смело заявява:
А ти знаеш ли какво причиняваш на себе си, като се държиш по този начин? – и си тръгва. Мисля си, че мъжете наистина не знаят какво са притежавали в мое лице и какво губят.
Връщаме се и на първоначалната случка. Да видим какво се е променило в нея!?
Обвиненията, които тогава бяха отправени към Х., тя приема философски:
Човекът наистина има някакви проблеми и се опитва да защити себе си.
Сега тя усеща състрадание вместо гняв и упреци. Чувства се:
В готовност да помогна, помъдряла, по-зряла. Чувствам се добре и спокойна. Напрежението, което имаше във връзката вече го няма.
А случката в колата? – питам аз.
Някак по-спокойно провеждам разговора и го приемам като нормален факт, че няма да можем, и мисля какви други варианти мога да намеря, в крайна сметка това да се случи. Да има ваканция. Винаги би могло да се намери вариант. Чувствам се нормално и спокойно. Като не може сега по друго време ще го направя. Ще реша какво да направя тези дни и като дойде моментът ще го направим заедно.
В крайна сметка, Х., седнала срещу мен се чувстваше помъдряла, уверена, без следа от чувство за недоверие, с усещане за взаимност и доверие.
Виждам всичко, като страничен наблюдател, сякаш някаква сила имам. Това е недоразумение по-скоро, не проблем.
Всъщност вече има един приятен спомен за човека, за взаимоотношенията, за приключването на отношенията. Няма никаква натоварваща емоция.
Приканвам Х. сама да погледне в бъдещето си.
Тази картина съм я виждала и друг път. В нея участва точно този мъж. Красиво е. С много хубави взаимоотношения. Прегръщаме се и всичко има в тази прегръдка, прошка, доверие… много е красиво! Чувствам се точно такава, каквато бих искала да бъда – спокойна жена, която изпитва сигурност и подкрепа до нея, без да се налага да се бори за каквото и да било.
Защо „бих искала”? – забелязвам тънкия нюанс.
Защото все още правя много мъжки неща, а не бих искала да се занимавам с тях – ремонта на колата, смяна на лампата…
Обръщам внимание и на този аспект, като проблем в живота ѝ, и познайте – явява се татко в съзнанието ѝ, който ѝ дава подкрепата, която някога не ѝ е дал, с което Х. се чувства още по-подкрепена, като жена:
Сега съм жената изпълнена със спокойствие и сигурност.
А след кратко смълчаване и осъзнаването:
… Хъм, излезе ми една фраза – трябва да се науча да получавам!
Но оставяме това осъзнаване за следваща консултация, защото е дълбока тема искаща отделно внимание и сили.
В края на настояшата консултацията Х. е приятно отпусната, ободрена от зареждащите емоции и нова гледна точка, с блеснал поглед и специална усмивка, още по-женствени нотки в тембъра на гласа.
Това ме кара да се чувствам удовлетворена от работата си и щастлива за нея. Нямам търпение да посрещна следващия случай, готов да бъде разрешен към по-добро.
А вие отлагате ли да се погрижите и за собственото си добро?
Време е за наричане, но не какво да е, а ТЕС наричане! Драго ми е да го сторя в този прекрасен ден. С най-топли благопожелания за всеки един от вас, скъпи хора!
Нека доброто влезе в душите и сърцата ви, пречисти ги, а с това мислите ви!
Нека отвори пространство за изобилие и благоденствие в живота ви и този на близките ви!
Нека всеки намери търсеното, чуе неизказаното, приеме непоисканото, но отдавна чаканото!
Нека благодарността, разбирането и милостта са най-верните ви спътници!
Нека вие сте най-големите си приятели, вечно любящи, прощаващи, отблагодаряващи!
Бъдете своето най-безценно съкровище, лек, дар, ангел-хранител, несекващ късмет, радост и источник на щастие!
Стопли ли ви душата? Иска ли ви се да стоплите и душата на близък човек когото цените и на когото искате да донесете още нещо хубаво, особено в празничните дни?
Една малко крива в началото история и с отворен край, но… все пак ще я споделя с вас. Може да се припознаете в нея и да стане повод да се справите с нещо свое.
Бяхме се събрали в ШАТРА 41 за да поработим с темата „Изобилието е и за мен”. Местата пак бяха уплътнени, но се присъединиха още няколко участника, наместиха се и се включиха във вече започналото потупване. Между тях и една дама която ме попита:
Ама Вие какво имате предвид под изобилие!?
Отговорих ѝ че изобилието има много варианти, но най-общо го свеждаме до изявата му във физически/ материален аспект; ментално/ идеи, решения; духовно/ вдъхновение, творчество, любов.
За останалите, както обикновено, преобладаващата тема за липса на изобилие, беше сведена до темата пари – дългове, кредити, работа за пари, късмет за пари… Някой изпитваше недостиг на идеи. А тя заяви, че всъщност има всичко, постигнала го е с много труд и материалното си е в изобилие за нея, че винаги има достатъчно идеи, че всичко ѝ е наред. Но когато споменах любов… чак усетих как тя потръпна в себе си! Това още повече я открои. Явно се развълнува и започна да потупва съсредоточена в преживяването си заедно с всички нас.
След първия кръг потупване тя вече беше осъзнала следващото скрито в душата ѝ откровение:
Страх ме е да реализирам връзка.
Продължихме да потупваме. Лицето ѝ бе скрито зад големи тъмни очила, но устните ѝ потрепваха, изричайки полускрито истините, които все повече я вълнуваха.
Пак стигнахме до момента с проверка на прогреса на всеки един от участниците в груповата ни работа с ТЕС. Нейното новото осъзнаване бе, че търси „перфектната възможност“.
На следващата проверка, беше достигнала до това, че ѝ липсва усещане за връзка с другия пол. След още потупване, се разбра, че всъщност напълно е изгубила доверие в мъжете. По-нататък изплуваха още страхове, лични спомени и когато и това беше изтупано от душата ѝ тя каза:
Всъщност около мен има много мъже, но те са свързани с работата ми и някак не върви да търся връзка там.
Следващото, което научи за себе си и начина си на мислене бе, че изглежда тя не иска каква да е връзка, а качествено, пълноценно преживяване…
И така, нейното откровение пред нея самата се развиваше и задълбочаваше, достигайки до досега неосъзнати нейни истини, които тя не просто осветяваше с помощта на ТЕС в груповата ни практика, но и освобождаваше от обременяващия ги смисъл, с което получаваше свободата да продължи да изследва и още повече да освобождава себе си.
Уви, времето не стигна тя да приключи своята сесия по този явно добре укрит и потиснат проблем, но имаше един силен и добре фокусиран старт, усвояване на процес за самостоятелно боравете с тази привидно несериозна техника и общата ни практика, дала ѝ пример и опит, които са незаменими.
Последното, което си спомням за нея, бе – едно скромно и притихнало момиче, смирено пред големината на личните ѝ прозрения и силата, които те притежават да преобърнат живота ѝ в по-добра посока. Силата на трансформацията възможна много по-бързо, леко и трайно именно с техниките от енергийната психология, каквато е и техниката за емоционална свобода – ТЕС.
Нека да пожелаем успешен край на нейния процес и едно пълноценно любовно преживяване, достойно да бъде наречено изобилие от любов!
Разбира се и другите участници постигнаха забележим напредък, всеки по неговата тема и пак се разделихме с много усмивки, благодарности и уговорки за още съвместно потупване, както за дните на фестивала, така и в индивидуална сесия.
Колко много такива силни думи сме чували или изричали. Даваме мило и драго първо да имаме дете, после бдим до него, когато е болно, тичаме за уреждане на детска градина, после училище, учители, жилище, работа, подходящ партньор, после увещания за внуци… защото децата са най-милото…
И да, понякога сме готови и дори наистина го правим (пу-пу!) извършваме планини от храброст в името на детето. Така наистина доказваме своята всеотдайност, жертвоготовност, самоотрицание, любов, защитаваме личните си убеждения „що е то истинска любов“ към детето…
С времето и практиката ми на консултант с методите на енергийната психология, с многото призиви за помощ за даряване на средства за лечение на деца в чужбина, с новините за пострадали в училище деца, с информацията за все по-широко проявяващи се заболявания, агресия, стрес, затлъстяване, хронична умора, и какви ли не още проблеми, характерни, до скоро повече за доста възрастните хора отколкото за малките, вече при деца под 10 годишна възраст; неизбежно си задавам въпроса:
Защо при такава всеотдайност ни е толкова трудно първо да опитаме с нещо толкова простичко, достъпно, безплатно и вече така широко разпространено по света, доказващо всеки ден полезността си, като ТЕС – техниката за емоционална свобода и сродните техники за самопомощ?
Нали сме готови на всичко, защо отхвърляме с лека ръка това?
Твърде е просто?
Твърде не медицинско?
Твърде не рекламирано?
Твърде невероятно! – Толкова бързо да дава резултати? Пази боже!
Толкова е не лъскаво, не скъпо, всъщност безплатно! – Аааа шарлатания значи…
Изобщо не се преподава в българските университети и лекарите не знаят за него! – Оооо, щом те не знаят, значи го няма!
Ех, наслушала съм се на какво ли не! Уж открити към новостите хора, градивни, космополити… Уж настрадали се, напатили се, отчаяни, обезнадеждени, обезсърчени, финансово, физически и емоционално изтощени, отказани от конвенционалните подходи… Уж алтернативно мислещи, еко мислещи, духовно извисени, начетени…
Та от време на време пак се питам, дали наистина обичаме децата си? Колко ги обичаме? Как ги обичаме? С какви условия ги обичаме?…
Ами ако просто не обичаме детето в себе си и се опитваме да компенсираме с детето извън себе си?
Ами ако нямаме доверие на детето в себе си и за това не вярваме на нищо извън себе си?
Ами ако детето в нас толкова много го боли, че не смее да мисли без благословията на някой авторитет и това съсипва реалното му дете?
Не съдя никого. Наблюдавам. Чистя вътрешното си дете. Съдействам, на готовите да съзрат собствената си сила и способност да се справят чрез това „странно нещо“ наречено ТЕС.
Ама наистина ли вярвате, че това може да помогне!?
…
Защо ми е да вярвам, ако знам? – питам аз.
Примерите са много. Информацията е много. Имате ли желание да се отворите за това? Разрешавате ли на себе си и детето един нестандартен подход, за стандарти проблеми, при това без „странични ефекти“, без болка, безплатно, общо достъпно, носещо много повече спокойствие, успех и здраве?
Аз рискувах за себе си и съм доволна. Дори го направих своя професия, защото знам… не просто „искам да повярвам“!
Сърцето ви е разбито? Чувствате се предадени, изоставени, излъгани, разочаровани?
Може би това ще облекчи страданията ви.
Видеото „ТЕС при Любовна болка“ е вариант на прилагане на Техника за емоционална свобода – ТЕС с готов текст (скрипт) с цел да ви помогне да свалите нивото на емоциите и да ви въведе, на много начално ниво, в прилагането тази елегантна техника в живота ви. За да успеете да се възползвате в максимална степен от ТЕС е добре да я научите в нейната пълнота и цялост или да потърсите услугите на консултант по прилагането ѝ.
Незнайно как, а може би, не съвсем, голяма част от българите засмукаха жадно и безкритично западната култура, веднага щом това стана безпрепятствено възможно. И с тази жадност попиха модели на поведение, които неусетно създадоха силно обострени емоционални рани.
Ако до преди 25-27 г. някоя самотна душа, на 18-23 г. възраст, все още е страдала от любовни неудачи на рамото на най-близък приятел, то сега има сериозни драми от 10 чак до 50 г., добре подклаждана от вносни празници. Ничие приятелско рамо не може да поеме толкова много. Не е и толкова вълшебно, че да се справи с абсолютно всичко натрупано в чужда душа, нали?
Чували сте навярно, че депресивните състояние се очертават особено често и ярко преди празници като Коледа, Нова година, 8 март. Ето, че сега към това време на предпразнични кризи, се прибави и св. Валентин. Един не български, не източно православен празник, но силно притегателен за мало и голямо. Истерията е различно силна. Варира от кротка неразбираща усмивка, на преглътване на „детските болести на човечеството”, заедно с чаша вино, до: „ще се самоубия ако и този път не ме покани на св. Валентин!”.
Но, както и да е! Фактът си е факт! Много хора подчертано страдат не просто заради самия проблем на липса на сродна душа, партньор, другар в живота, споделеност, но болеят още повече от това, че го нямат за парада на чувствата, за „Празника”. Контрастът на има/няма партньор драстично се увеличава, а заедно с това се увеличава и болката от липсата му. Особено ако са се хванали на това хоро – „искам и аз като другите”.
Лоша болка!
Може би сте минали през нея, може сега да я преживявате… знам ли!?
Но ако сте практичен човек като мен, ако сте разбрали, че това е проблем с който сте решили да се справите и ако допускате нестандартен подход в справянето със стандартни проблеми, това което аз знам и използвам в личния си живот и в професионалната си практика, включително за любовни исто(е)рии, със сигурност ще ви свърши доста добра работа, при това осезаемо бързо. Разбира се има една уловка! Трябва да отделите време и внимание на преживяването си. Да вникнете искрено и дълбоко в мислите си, скрити зад тези ваши чувства, които ви измъчват най-силно. Да поработите самостоятелно или с професионална насока (е, може и двете), за да имате самочувствието след това да кажете:
Аз успях, постигнах го и от това сега се чувствам по-добре! Благодаря ти!
на себе си, евентуално и на мен, както са го направили вече мнозина от клиентите ми.
Защо ли!?
Защото не само освобождават болката си, но и място за нов начин на мислене и нови преживявания, които водят да всякакви новости, включително и нов партньор. За това.
Пък св. Валентин, нека си свети, той не е виновен за нищо. Ние сме тези, които допускаме или не, да ни ослепява.
