Като отметнахме по-тежките моменти с клиентката ми в предишните сесии дойде време да подготвим почвата за бъдещето ѝ по-целенасочено. На езика на Неврографиката това е „да посеем семената”. Подхванахме прекрасен алгоритъм за работа! Поразговорихме се с клиентката ми кои са ценностите за нея, на които държи. Какво според нея сега е смислено и на което може да заложи за семейството така, както тя си го представя. Стремежът е да има реалистична картина, за да получи и реални резултати. Тя беше готова за това.
Любов, Доверие, Стабилност, Партньорство, Нежност, Домакински умения, Хумор,Съпричастност, Добра комуникация, Финансова независимост, Приключенски дух, Отговорност, Жизнерадост, Добрият опит на успешните семейства в рода…
Заизброява своя пъстър, но и балансиран избор, вероятно универсален в същността си. Добавихме и някой тайни съставки, които може да имате удоволствието да използвате, бидейки мои клиенти. Процесът бе изпълнен с радост и погълна вниманието ѝ много леко и благодарно.
Става ми много игриво, весело.
Споделя в промеждутъците радостен унес тя. Срещат се и леки съпротиви и затруднения, но резултатът от преодоляването им е отново благодатен.
Много ми беше насищащо да излея всичко това. Сега вече се чувствам удовлетворена.
С развитието на процеса-рисунка клиентката ми стига до своите междинни или по-значими осъзнавания, но всяко едно е важно и е стъпка към общото ѝ справяне и развитие.
Чувствам се отговорно да посея семената, има умора сякаш вкарвам енергия навсякъде и усилия. Леко ме мори, но е приятно.
Ето така звучи една от нейните констатации. А след малко, повлияна от кръстосващите се в душата ѝ вълнения, обяснява разнопосочните си преживявания:
Имам нужда от кафе, енергия.
Мързел се появява.
Уморих се с годините все аз да давам, а сега трябва, за да покълнат семената ми и…
Тя се раздвижва на стола, протяга се.
Отказвам се от кафето!
…и продължава да рисува.
Всъщност не е нужно аз да правя каквото и да било, а да изчакам, наблюдавам, избирам. Това всъщност пак е активна позиция, но не аз да бутам нещата да се случват. Така се получава, че съм в женската си роля вече!?
Чувствам подем, устрем.
И сякаш за първи път тя осъзна, не просто прочете и разбра с ума си, че има и друг начин да се прояви като жена и въпреки всичко да постигне своето. Без това да ѝ коства онези усилия на волята, на количества енергията, разход на време, които са ѝ отнели вместо додали към нейното женско проявление и взаимодействие в двойката.
Хубаво е всеки от партньорите да има възможността да изпитва истинска връзка със своята естествена природа, нагласа, качества и сила, за да е способен да допринесе по-най-подходящия и удовлетворяващ начин своя дял в едни взаимоотношения. Също така да може и да се наслади на приноса на партньора си. Да го има онзи пълноценен и взаимно радващ обмен щастлив и за двете страни. Защото няма значение какво мисля аз или друг, отношенията в коя да е партньорска връзка е от значение най-вече да хората в тази връзка, каквито и да са те. В това чужди правила и мерки нямат място, ако не са желани и съвместими с техните. И вижте до какво води това!
Това ми дава някаква завършеност. Разбрах, че не е нужно да правя грандиозни усилия. Сега има място и за друг човек/партньор, за да се появи.
Жената е човекът, който дава топлотата, хармонията, съзиждащата енергия.
Продължава да намества разбиранията си клиентката ми избистрила ги чрез рисуването линия по линия, мисъл по мисъл.
Сякаш вдъхвам живот в семената си.
Все по-сетивно преживява тя процеса, а това е много хубав знак, че не маркира, а истински го преживява. Така предпоставките ѝ за успех е много по-голяма. Едва ли имам клиент, който да не е забелязал и оценил едно такова качествено потапяне в процеса и моята упорита подкрепа да го стори. Толкова пъти съм минавала през това, че с клиентите ми знаем, как такава задълбочена работа ни се отблагодарява с най-различни постижения.
Все по-унесено-замечтано клиентката ми продължава да рисува и едно, и второ, и трето, и когато листа не ѝ стига да изрази онзи вътрешен подем и той да го побере, тя разперва ръце и крака като звезда, диша дълбоко и се ухилва с цялото си същество замечтано за семейство.
Това е съзиждащата енергия, топлината, любовта.
Обяснява ми детайлите в неврографиката си.
Имам усещане за възможности, за постижения, растеж, показване над скритото, „на светло”, какво нося в себе си.
Рисува със стръв, заряд, енергия, напрежение.
Прекрасно!
Възторжено извиква пак, омаяна от собствените си преживявания на листа и в съзнанието си едновременно.
Пускам живота да нахрани света. Мисля, че е прекрасно! Чувствам се прекрасно! Искам да внеса още живот и сила. Искам още, искам много! Ехааа!
Рисува с много сила и ентусиазъм.
Мисля, че е прекрасно! Завършено ми е.
Ето, готово! Това ми носи сила, живот.
Тук стана нещо интересно. В паузата на притихналост и даже замисляне сякаш много дълбоко в себе си, когато вече имаш чувството, че е настъпило някакво безвремие, в което напълно да се подреди новият пъзел на ценности, клиентката ми сподели (заради обстановката в нашата страна, явно):
Мисля си, че ангел пази България, знаеш ли?
Беше внезапно заради излизането от контекста, но толкова логично на базата на дълбоката свързаност, която тя постигна доверявайки се и отдавайки се напълно на работата ни. А работата с подсъзнанието е врата към цяла вселена, през която можеш да докоснеш невероятни полета информация и да съзреш и немислимимото. Това носи много силно усещане за единство с всичкото, покой, мъдрост, съзвучие, красота, безграничност… Изключително обогатяващо и издигащо над дребнотението на света преживяване! В такова преживяване се пречистваш и отсяваш истински значимото, което заслужава да продължиш да го живееш. Благодарен, смирен, изпълнен и окрилен.
Когато отново се върнахме към рисуването по метода Неврографика, което средството спомагащо развитието на клиентката ми и стремежът ѝ да посеем семената на новия семеен живот, тя сподели:
Каква голяма градина си имам! Пъстроцветна, слънчева, богата!
Всеки момент ще започне живота (семейството)! Така го виждам в съзнанието си. Всеки момент ще се случи доброто за мен/за нас (новият партньор)!
А дали е така, очаквам времето да покаже. Ние направихме онова, на каквото бяхме смособни в момента – да посеем семената на семейството, да почистим някой и друг плевел още, да загърнем добре и напоим с красиви емоции, докато не дойде моментът да оставим и въздух, за да може всичко посято да даде плод, когато е готово!
А аз оставам с всички вас, за да помогна и във вашата сеитба на онези семена, на които сте готови да дадете от своята силата, времето си, любовта си и да дочакате плодовете в мир и благодарност.
С това, този цикъл от пет разказа илюстриращи качествата на работа с метода Неврографика, в рамките на пространството ми «Живот За на пред На Ли!?» слага своя доволен финал. А всеки финал е възможност за друго начало. Дали то не е за някой от вас?
Обрат, знаете ли какво точно е това от собствен опит? Имам благословията да съм го преживяла лично, като е било в добра посока. Разбира се има и негативни обрати, но кой обича да си спомня това!? Многократно съм била свидетел на положителен обрат след изцеление на негативните обрати в живота и на клиентите ми които за жалост те някога са преживели. Но, както се казва, дали щяхме да оценим доброто, ако не бяхме изпитали лошото!?
Обрат може да се получи постепенно с натрупването на работа в желаната посока. Обрат може да се прояви и изведнъж, провокиран от някакво събитие. В работата ми обичайният вариант е комбинация от двете – натрупване на подобрение стъпка по стъпка, на малки обрати докато в някой момент се стигне до по-ярък обрат, бележещ началото на трайната промяна към позитивна нагласа на мислене, емоции и действия. Премината веднъж тази граница е все по-трудно връщането към болното положение на отношението ни. По-скоро следва надграждане към все по-добро и стабилно отножение към живота когато някой го цени и работи в тази посока съзнателно и последователно.
След предишната ни работна среща, клиентката, чиито случай продължавам да ви представям и днес, ми каза следното:
Преди сякаш основната тема в живота ми е било да се задомя и останалите неща от живота са били прибавки, докато след работата ни се чувствам центрирана. Все едно ми е паднало напрежението – пожелах си нещо хубаво, оставих го да се случва и започнах да живея и другите сфери на живота си. Започнах да си свършвам моите работи, да си живея живота, а не тази тема да е основното нещо, около което да се въртят всичките ми мисли и цялата ми енергия.
Добре звучи, какво ще кажете? А аз се радвам, че това така добре показва, колко качествени резултати могат да се постигнат чрез метода Неврографика, с който преработваме отношението на клиентката ми по темата „създаване на семейство”, която разглеждаме в няколко последователни разказа. Целта е и вие да опознаете този доста млад метод и като пожелаете да работим заедно, вече да знаете какво може да очаквате като характерни възможности на този инструмент в практиката ми на консултант.
Тази среща продължи малко по-различно, защото се беше случило нещо извънредно като ситуация, което ме накара да променя плана си за работа но както винаги клиента дава темата. Моята роля е вещо и максимално умело да му съдействам в неговия път на справяне.
Темата ми вече не е само семейството, но и аз къде съм, как да живея от тук насетне, как до си подредя живота, какво ново да направя за себе си, за да се чувствам по-добре…
И тогава стана онзи малък обрат в разказа, който доведе до обрат в плана, който… Всъщност, прочетете сами, как се разви процесът и това докъде доведе!
Вече приготвили листа и моливите за рисуване, определяйки в разговор актуалната тема, клиентката ми заявява:
Сетих се, че снощи бившия ми приятел ме изненада, звънейки от чужд телефонен номер и аз вдигнах, мислейки че ме търсят от работа (клиентката ми е на отговорна работа, което налага съответната реакция). Започна да ме занимава с обичайните си неща. Съвсем хладнокръвно подходих в ситуацията, но ми остана едно силно дразнене, че изобщо това ми се случи и абсурдността на твърденията му. Много съм раздразнена!
Хубаво е, че метода Неврографика подава доста алгоритми за справяне в различни типични ситуации. А , както и в енергийната психология, когато едно преживяване, макар и „по-незначително” от основното, щом е по-силно изявено, ще пречи на процеса, ако не му се обърне внимание и даде време, за да бъде освободено веднага. За това смених тактиката и поканих клиентката ми да нахвърли на листа си за рисуване това дразнене, което я държеше вече втори ден. Тя изля с откровено ожесточение тази тежест и сподели, какво става в нея докато преживява това:
Пробожда ме сърцето, ядосана съм, ама не само на него, на себе си съм ядосана!
Добре е да правим разликата, защото това подпомага освобождаването ни от натрупания стрес, както тя успя:
Нещо изтече от мен! Сякаш имаше течност, а сега я няма. Изтече!
Да, така ясни могат и са сензитивните усещания на емоциите ни. Заслушайте се в самите себе си, как описвате преживяване, когато го споделяте с близък човек, ще се изненадате, ако още не сте правили това упражнение.
Дояде ми се месо, винен кебап!
Извика приповдигнато тя, точно като огладнял след тежък труд мъжага.
Сега разбирам, колко много съзидателна енергия от мен е изтичала в неградивна посока. Боже, колко енергия съм имала, не мога да повярвам!
Да, така е, винаги е така! Енергията, която отделяме, за да се предпазим в мир и спокойствие от драми, болка, разочарования, е огромна. Затова, колкото по-бързо се справим с негативно преживяване, толкова по-добре за нас. Може да е неприятно, но ни спестява натрупването на безсилие с всеки ден, месец, година, а с това и обичайния резултат – поболяване. Дали има някой между вас, който още да не е разбрал връзката между натрупаните и неосвободени стресови ситуации и разболяването? Ако има такива, ето, погледнете и прочетете в сайта ми!
А сега да продължим!
С изпълнение на всеки следващ етап по изграждане на рисунката си по метода Неврографика, клиентката ми маха негативни натрупвания, емоция след емоция, от душата си. Заедно с това и кривите си мисли свързани с тези емоции.
Приповдигнато ми е.
В един момент ми съобщава тя с видимо грейнало лице и усмивка с трапчинки по бузите.
Знаеш ли, сега се сещам и за други хора, които ме дразнят, но вече имам начин да се справя и с това.
Има предвид точно същия начин за справяне, чрез рисуване с „НАРИСУВАЙ МИ…“ и метода Неврографика. Радвам ѝ се, защото така разбирам, че е почувствала силата на работа чрез този подход и вече ни има трайно доверие.
Най-накрая започвам да използвам енергията си за съзиждане на себе си!
Изненадващо и за мен, изведнъж осъзнава произтеклия обрат в мисленето и действията си тя.
Добре ми е, това ми е достатъчно! Справих се.
Ясно поставя финалната линия, която явно усеща в себе си.
От старо ново – новото ми аз! Аз по нов начин, по-пораснала. Прекрасно се чувствам!
Възклицава, вече спокойна, силна, концентрирана и готова за следващата си смела крачка към лична промяна, клиентка. Каква е тя, ще имате възможност да прочетете в следващия, последен от този цикъл, разказ от практиката ми.
Както обичайно става, такива уж малки и пречкащи се на процеса случки, се оказват решаващи за обрат на цялата история на клиент. Заради това не ги пренебрегвам, а ги следвам. Както винаги, това се отблагодарява на вниманието, което им отделяме заедно с клиентите, които ми се доверяват. Така резултатите са по-сладки, удовлетворяващи и радващи.
Вие пък, имахте възможността отново да станете почти преки участници на поредния обрат в отношението на мой клиент, траен знак и свидетелство за което си остава рисунката, която видяхте в началото на днешния разказ.
Рисувайте с „НАРИСУВАЙ МИ…“ и за вашата добра цел!
Проект за семейство е основната тема по която сме се събрали да работим за клиентката ми. Това включва няколко аспекта, така както тя ги изявява и поднася, осъзнаване след осъзнаване, от подсъзнанието си.
След предишната ни среща и работа по метода Неврографика, клиентката ми докладва, че е осъзнала, че преди е имала нужда от мъж, който да и дава усещане за цялост, личност, а сега вече не чувства нужда от това, защото сама може да легитимира личността си, достойнствата си, качествата си.
Това е много силно и ценно усещане за една млада жена, която е тръгнала да си върне центъра на силата към себе си. Вероятно и вие разбирате, че ако нямаме авторитет пред самите себе си, едва ли ще имаме такъв пред някой друг. Да, когато още не сме разбрали кои сме и какво можем, вероятно е да се насилваме да влияем на околните, като влагаме много и най-различни похвати за въздействие. Вероятно е да упорстваме, чак до изнемога, но в ответ да се чувстваме неуспели, изтощени, направо провалени, че и подиграни или най-малко изгубили много време и още повече собствения си авторитет. Никой не иска това, особено когато предполага и очаква обратното, нали!? Боли ни, свиваме се или ставаме агресивни, или… изявяваме друга реакция. Но каква полза от това? Най-много да изгубим още време, още сила и още авторитет, самооценката ни още да се понижи и повлече след себе си още разочарования и провали и… така или до безкрай или до онзи чуден момент, когато изведнъж проумеем, че има проблем, че ни трябва помощ, че е време за поемане на отговорност и осъзнаване на собствената ни роля в ставащото. Колко е сладко след това усещането да си успял да преодолееш горчивото минало, инерцията на саморазрушителните навици и придърпал нишките на живота си в собствени ръце. Тогава всичко е по-светло, по-възможно и реално случващо се, успешно и много удовлетворяващо. Ще го потвърдите ли? Изпитвали ли сте го вече? Силно се надявам, че да! А ако не сте, то винаги може да ме намерите в подходящия за вас момент, за качествено съдействие, знаете го, нали!?
А сега да видим, какво се случи в поредната ни работна среща по проекта за семейство, когато за това при мен дойде тази млада жена, готова за обновление=
Тя вече беше узряла да пристъпи към формулиране на семейството, като проект, не просто, като момичешки блян. За това набелязахме освен темата и необходимите ѝ ресурси, за да състави своя си проект за семейство. Къде интуитивно, къде осъзнато, тя заяви кои сили и качества да въвлече за съдействие към себе си и сътвори своята магия-рисунка по претворяване на идеите в реалност. Подреди ги за себе си така:
Партньор, любов, увереност, взаимност, спокойствие, опита на жените от моето семейство.
Колко хубаво е това последното, не мислите ли? Колко от нас се досещат, че може да има много сила в добрата опитност на поколенията преди нас, чиста сила, женска сила, сила за семейство. Та как щеше да ни има нас, ако я нямаше тази женска сила вървяла от поколение в поколение, въпреки всички житейски изпитания!? А всички знаем, че жените всякога са били по-уязвимите, по-зависимите, по-безсилните… поне физически и социално йерархично.
Клиентката ми се потапя в процеса на рисуване и разработва темата и ресурсите си.
Става ми красиво на душата, като къща-играчка. Добре ми е, усмихнато.
После подсилва още и още своите съкровища-ресурси и изведнъж проумява още нещо ценно за нея самата:
Разбирам, че не беше нормална историята с бившия ми приятел. Това, че съм била толкова неуверена като личност, а съм предлагала и давала, като човек, не съм го осъзнавала и не съм била готова да поема отговорността, да съм това, което съм.
Това и добавя още прилив на увереност у нея и тя смело добавя още ресурси към вече наличните, които да подпомогнат осъществяването на проекта ѝ за семейство:
Аз, като зряла личност. Пари. Неизвестното добро.
Това в Неврографиката е един възможен и много щедър на блага ресурс – Неизвестното добро, който много често използваме, защото в крайна сметка, кой от нас знае всичко и би могъл да го призове конкретно, характеристика по характеристика!? А и така, както аз казвам на всичките си клиенти, получаваме невероятния шанс, да получим нещо много по-добро от това, което имаме, при стеснения ни от опитността ни досега кръгозор, дори да си представим като възможно за бъдещето!
Това довнасяне на ресурси и работата по тях чрез метода Неврографика прави клиентката ми да диша спокойно и съсредоточено да рисува своя проект за семейство.
Хармонично, балансирано и спокойно ми е.
Казва тя унесено, когато е подпитвам, какво преживява. Когато достига онзи момент на насищане на хармонията в себе си, силата ѝ толкова се увеличава, че продължава да рисува със замах и до достигне до онова смело разбиране, което сподели с мен:
С бившия сме имали много незряла връзка. Нищо! Добре че не се осъществи, защото щеше да нарани още много души и евентуалните ни деца.
Знам, че хем я боли, че тези деца още ги няма, хем, че наистина е благодарна, че не е предизвикала по-голяма болка, от тази само нея да я боли. Притихнало участвам в разбирането ѝ на нея самата и този обрат от преживяване на минало към поглед за бадеще. Там тя набира още сила, защото метода много добре предлага тази възможност за развиване.
Почти накрая на процеса тжената достига до преживяването на онази цялост, която е търсила къде съзнателно, къде несъзнателно.
Сега имам в едно единно цяло проекта си за семейство, партньора, увереността и уважението. Тялото ми се отпусна. Радостно ми е – събрах си семейство! Чувствам удовлетворение, че всичко е тук пред мен (на рисунката на листа ѝ) и в мен (реалистичното преживяване в съзнанието, тялото и душата ѝ), събрано на едно място.
Това е много ценен и желан от мен момент, защото това е точката на свързване на външното и вътрешното. Точно както, като сте застанали пред огледалото и с еднаква радост преживявате онова, което виждате в него и онова, което чувствате в себе си. Без разлика! Тъкмо заради това по-ярко, по-зареждащо и по- плодотворно, от гледна точка на Енергийната психология и законите за привличане и сбъдване на реалности преживяване, е този възлов момент. Момент на включване на онзи перпетум-мобиле генератор, който да задвижи всички знайни и незнайни механизми сътворяващи чудото Живот.
Моето е силно, супер заредено с енергия – няма как да не успея! Въодушевена съм и заземена.
Много ми се доспа…
Ето на! Прекрасно! Работата е свършена! Хем има заряда, хем е здраво стъпила на земята. Така има наличната предпоставка за своя успех. А доспиването, както вече знаете предполагам, е сладката умора от свършената добре работа по вглъбяване в себе си и разчистването на застоялите отломки от минало, запречващи просторите към възможното и уместно за нея семейство и привличането на още сили и качества в тази посока.
Имам желание за семейство, но се чудя дали ще стане както трябва!? Чувствам безпокойство в стомаха.
Дали и вие осъзнавате и разсъждавате така, когато обмисляте желанията си от подобен калибър? Какви са вашите страхове, притеснения и неясни вълнения?
Хайде да видим, как се разви това желание по време на работата ни чрез Неврографика!
Разглеждаме темата ѝ „Желание за семейство” чрез алгоритъм наречен Невродърво. Още не докрай навлязла в процеса, клиентката ми рисува по-скоро естетично, отколкото дълбоко преживявано, но всяка следваща линия я потапя в собствения ѝ свят и с това започва да проявява спотаените мисли, скритата информация, притихналите емоции, живеещи в подсъзнанието ѝ. Водя я там, където проявява съпротива да надникне, защото, както в Енергийната психология, така и в Неврографиката, всяка съпротива е и ключ към решението. Не е приятно, но носи големите награди, придвижване напред към решения и успехи. Всяка линия е мисъл, фрагмент от системата от убеждения изградили мрежата на живота ни. Криволичейки в пътя си, всяка линия-мисъл търси начин да се заяви и бъде забелязана, разбрана, оценена от автора ѝ. Така е в Неврографиката. Заради това клиентката ми разбира спомените, които тези линии събуждат в нея и какво това означават сега, в този момент. Съответно, вече забелязани, тя има свободата да избере дали да ги запази и утвърди или да ги промени. Това също става чрез рисуване и повярвайте ми, ако още не сте го изпитали, носи забележими реакции! Може да са на физическо ниво, обикновено и на емоционално. Може да са по-категорично преживени, може и по-деликатно. Зависи от много фактори и си е индивидуално за човека и момента.
Та клиентката ми минава през
Нужда от контрол и напрежение в гърдите.
Разбира го чрез спомен възкръснал в мислите ѝ за отношения с нейни роднини, докато рисува своите мисли-линии градящи Невродървото ѝ на „Желание за семейство”.
Допускам и друг вариант за мъж, много съм добре, разтуптява ми се сърцето!
След известно време задълбочено потапяне в рисуването, кагато ми се налага да я извадя за малко, за да разбера, какво се случва в съзнанието и подсъзнанието ѝ тя съобщава:
Отпуснах се, много ми е добре емоционално! Дървото ми заприличва на дъб. Усещам физическа мощ, психическа мощ.
Започва да ми разказва, какво значи за нея дъбът:
Стари дървета, които устояват на всичко. Така искам да е и с моето семейство!
А това за нея е особено важно сега. Водя я да изгради здрава основа на това мечтано и вече планирано семейство, коeто да може да понесе изпитанията на живота и да продължи да се развива и процъфтява с времето. Пак се пораждат някои съпротиви, но пък преодоляването им влива още енергия и устрем в развитието на мисълта ѝ в градивна посока. Това си проличава и на листа, в движенията ѝ, размаха, и още много мънички и различни признаци.
Сърцето ми се разхлопа! Виждам много готин светъл мъж, колега, и колко ми е забавно с него!
Разсмива се на себе си тя. Разбира се, това не значи, че точно с този човек ще стане нещо. Това е само сигнал за падане оковите на досегашната ѝ нагласа и свобода да гледа и намира решения, варианти, възможности и в друга посока, по нов за нея начин.
Продължаваме процеса и по едно време ѝ излиза усещане за:
Конфликт в бъдещето и физическо усещане за неприятно в гърдите.
В Неврографиката не ползваме гума, не трием онези линии, форми, участъци, които ни носят неприятна информация и чувства, не! Ние преработваме с още рисуване! Така и сега. Усещането иска още линии, по нов начин, по различен начин, до усещане за промяна и удовлетворение на рисуващия. Това е една от важните особености на подхода. Така че клиентката ми преработва и преработва, докато не стига заветното облекчение и отпускане. Даже, както често се случва, добавяме още листи хартия към рисунката, за да може енергията, която се разгръща, да бъде изявена чрез рисуване на повече пространство, да получи завършен и цялостен вид и смисъл.
С изливането на първичните страсти с размах и със задълбочаването, и едновременно с това освобождаването на скритите напрежения, рисунката на клиентката ми на Невродървото на „Желание за семейство” става по-нежна, по-деликатна, по-мека и с окръглени, хармонични линии.
Добре съм!
Казва ми, потопена отново дълбоко в себе си и рисуването. Маркерите ѝ се изчерпват, продължава да рисува с моливи.
Чудя се как ще го довърша това нещо?
Това е моментът в който тя да проумее разликата между желано и възможно за себе си. Дали ресурсите, с които разполага могат да поемат размера на желанията ѝ. Може ли да развие тези ресурси или може да оптимизира желанията спрямо тях?
Явно не съм достатъчно подготвена с маркерите… Ама това се отнася и за живота ми!!!
Прави връзката тя.
Ох, огладнях много!
Да, това е глад както за живот, така и емоционален глад породен от липси, така и глад за зареждане с обичайната енергия, защото процесът ни на работа иска своето, като сила.
Добре ми е, хубаво ми е!
Казва тя, когато поредният етап от работата е завършен.
По-хармонично ми става, не е само дърво моето Невродърво!
Разбира, когато и следващата стъпка е направена.
Започва да се възхищава на работата си, забелязва какво да донаправи, радва се, видимо се оживява.
Вече към края на процеса и множеството трансформации казва:
Все едно си слагам медал. Добре ми е, радостно!
Човек трябва да внимава дали ще му стигнат ресурсите! Като започвам нещо, да не се изхвърлям. Нека има и изненади, но хубави.
Прави си тя поредните изводи, когато съотнасяме рисунката към желанието ѝ за създаване на семейство.
Осъзнавам, че съм си освободила ума от изкушения, като излишни закачки с несвободни мъже. Сега вече ми е интересно да имам отношения само с конкретен свободен да се посвети само на мен човек и с идеята да създадем заедно желаното семейство. Осъзнавам вече и времето, като рамка, с която имам да се съобразя. Нямам нужда от мъж, който да ме легитимира пред обществото, за да се осъществя.
Това последното е още едно ценно осъзнаване, което се оказва често срещано, като скрит мотив за връзка, при много жени, с които съм работила. Унаследен от майки, баби и пра-баби модел на мислене на брака. Жените, за да бъдат по-напред в обществото, по-лични, по-знатни, се търсело да бъдат задомени за мъже „от сой”, в родове „с потекло”, за мъже „с престижна професия или занаят”, което е поставяло съпругите също по-напред в социалната йерархия и самочувствието им. Защото за жените не е имало много други начини в миналото да изпъкнат и напреднат социално, а и материално.
Какво си мислите, разпознавате ли нещо от това, като свое? Нейното докосва ли и вас? Намирате ли нов смисъл за себе си в тези нейни думи? Сещали ли сте се изобщо, какви са вашите мотиви да искате даден мъж и какво значи да имате желание за семейство за вас? Лично за вас! Не по принцип и „като другите хора”? Такива действия „като другите хора” обикновено носят разтърсващи във времето последствия и доста болка, когато се окаже, че при вас не се получава по същия начин, така лесно и просто, както обикновено изглежда отстрани. Да, това е нормално, защото хората, колкото сме еднакви, толкова сме и различни. Желанията ни може да съвпадат „нали всички това искат, едно и също”! Но първо, че може да не е така, когато познавате добре себе си и го разберете. Второ, че има различни варианти да се получи желаното! Вероятността да сте по-удовлетворени е по голяма, когато сте по-добре свързани със собственото си светоусещане, желания и създавате собствени модели. Никой не знае това трудно ли е или лесно. Няма гаранции, има възможности! Тогава може да се окаже, че вие сте модел за някой друг. Може да се окаже, че моделите съвпадат с нечий друг. Може да разберете, че житейският ви път е съвсем различен и да го изминете по собствен неповторим начин и постигнете качествено нови форми на реализация и удовлетворение, които да изненадат не само другите, но и вас самите. И какво от това!? Нима не е най-важно вие да сте удовлетворени от собствените си дела и същевременно да сте в мир със себе си и света!?
Все пак, ако твърдо сте решили и имате желание за семейство, то хайде да прегледате, какво означава това за вас и имате ли ресурсите за това или нещичко има нужда от поправяне и освежаване, както се получи в тази сесия с клиентката ми. Улеснете пътя си, като ме поканите да създадем заедно оптималните условия желанието ви да се реализира по най-добър начин!
Имам „Желание за семейство”! – добре, но желайте и постигнете със собствен стил!
„Искам да си намеря мъж до края на годината“ – така заяви моя редовна клиентка, с която заедно сме минали през доста от перипетиите в интимния ѝ живот, за да лекуваме рани и отваряме врати към желания живот.
Този път процесът е по-необичаен, защото се случва през метода Неврографика, който вече практикувам, като специалист по Неврографика с услугата „НАРИСУВАЙ МИ…“.
Нека видим този начин на работа къде ни отведе и какво открихме там, с което да сме полезни и на вас!
Да започнем с това, че клиентката ми приключи, след години агония, връзката си с човек, на когото много държеше, но отношенията не бяха адекватни. Изтрезняла и готова за следващи крачки към успешна връзка, започнахме работа, която вероятно ще изисква време и задълбочаване в темата ѝ, но знам, а и тя, че е готова за това, щом е дошла и е потърсила подкрепа.
Искам да си намеря мъж до края на годината! Имам желание за семейство, но се изморих след 23 години неуспешни връзки и 2 години, от тях, конкретни осъзнати опити.
Подготвям я за предстоящия процес и се потапяме в рисуването. Той предизвиква у нея най-различни преживявания на всички нива на съществуване – и физически, и емоционални, и рационални, и ирационални, но много реални!
Заявяват се няколко причини, на този етап, довели я да настоящия момент в живота ѝ и имащи пряка връзка с него. По-необичайното в този метод на работа е, че можем да рисуваме нещо по интуиция и после да разберем смисъла му. Едно от тях е именно такова. Клиентката ми го изобразява на листа си и чак тогава разбира:
Това е момент преди раждането, в самото начало (след зачеването), сякаш имам договор с мама да бъда „спасител”
Рисува и споделя с мен какво осъзнава чрез линиите, които оставя да изтекат спонтанно от нея на листа.
Това е обречената любов, която спасявах. Гневна съм, че ме мота толкова дълго. Имам усещането за камък върху сърцето си.
Това съм аз. Не си харесвам тялото, дебела и тежка съм, но това ми носи усещането, че съм солидна.
Това са всички незнайни причини да съм в това състояние.
Това е рожденото ми семейство, защото още се чувствам отговорна за него и ми тежи да е така. Оууу, става ми студено, като си мисля за това!
Изреждайки всичко по-горе, в един момент тя споделя съкровеното си притеснение:
Знаеш ли, чувствам страх, как ще се случи всичко това, да си намеря мъж, как ще се доверя на някого, как ще го преценя!? Иначе толкова много искам да си намеря мъж, но…
Но скоро след това, тя започва да се сеща за онези ценни и здрави качества и ресурси, които притежава или би могла да развие, които да подпомогнат осъществяването на желанието ѝ. Рисуването по метода Неврографика много добре помага в това отношение, не и без моето активно съдействие в процеса, разбира се!
Знам, че има много неща, които аз мога да направя. Но искам и търпение и мъдрост да се справя с рожденото семейство и всички унаследени оттам проблеми. Освен това имам нужда окончателно да се справя с Х и смятам още да поработя с това!
Тук идва един много интересен момент в работата с метода Неврографика – можем да залагаме на още неосъзнати но чувствани и желани съкровища, които да заявим чрез рисуването и така включим да работят за нашето благо, затова клиентката ми просто ги рисува и определя:
Това е за развитие на някакви ценни за мен неща!
А аз ѝ предлагам и още един ресурс, който всякога ни е нужен и носи много заряд – Щастието. Тя веднага се съгласява и с ентусиазъм го добавя към рисунката си, за да подхрани по още един начин успеха на делото си.
Процесът тече и носи амплитудни усещания – несигурност и спокойствие, разгорещяване и студенина, тежест и лекота. Във всичко това започват и осъзнаванията и развръзките:
Трябва ми човек стъпил на земята, за да се справи правилно със семейството, което искам. Стига толкова идеализъм! Какво, като толкова харесвах последния мъж, оказва се, че все не ми е стигало времето да му доказвам, че го обичам! Това е ограничение, което много ми тежи, тревожи, носи разочарование.
Когато разработва идеята за външния си вид се усмихва все по-широко и казва:
Харесвам се такава, каквато съм и много малко ми трябва, за да се харесвам напълно! Трябва да положа усилия, за да постигна това, което искам. Бях с Х, защото той ме прие физически, но сега разбирам, че психически не ме прие и все искаше да ме промени…
Тогава провижда място в рисунката си, подчертава го дебело и въздиша:
Имам физическа идея за мъж, направо го виждам – висок, светъл човек е.
Очите ѝ заблестяват закачливо и възхитено на образа в съзнанието ѝ. Рисуването ѝ става доста експресивно и клиентката се отприщва:
Искам да вървя в неподозирана и за мен посока, там където не съм я виждала досега!
Това обаче се заявява и на физическо ниво:
Имам болка в мускулите, сякаш дълго не съм се движила и искам вече да се раздвижа. Мисля си, как тази техника ми дава възможност да си позволя на себе си някакви неща, които явно досега не съм си позволявала. Дори не съм се сещала или разбрала, че ми трябват! Мисля си, колко много време съм си загубила в доказване и спасяване на човек, който сам не иска да се спаси. Това е като травма.
Задъхва се и обяснява сякаш повече на себе си, отколкото на мен.
Тогава става нещо интересно и много ценно – тя стига до отвъдния бряг, този на градивните спомени, даващи тласък в новата и желана посока, но това обикновено може да се случи, когато е махнато тежкото перде на негативните спомени и преживявания. Явно това, което досега е преработила чрез рисуването в процеса си, е свършило добра работа.
Сетих се за мой преподавател, мъж. Идва ми особена топлота към този човек, по странен начин го усещам, сякаш взаимно си даваме подкрепа, разбиране… От него се научих на доверие към мъжете, че няма да ме излъжат, няма да ме измамят! Сега го осъзнавам!
И се разсмива с цяло гърло на откритието си и свежия заряд, който я е подел на вълната си.
Изпитвам радост, осъзнаване, хубаво ми е.
Преди малко исках Х да се нарани, а сега изпитвам решимост за продължаване напред, този цвят ми носи мъдрост!
Осъзнава тя избора си на цветове в рисунката и техния смисъл за самата нея, сега.
Заземена съм, здраво стъпила на земята вече. Не съм вярвала, че Х, който се оказа лош опит, може да се окаже и нещо положително за мен!?
Възкликва още по-учудено на себе си и лекотата на постигането му.
Напредвайки в процеса и наблягайки на развитието на ценното у нея тя възкликва:
Изпитвам радост, като дете което знае, че отваря кутия с бонбони и вътре ще има много интересни бонбони!
Чувствам се свободна!
В края на тази среща имаме да обобщим станалото и резултата. Тогава клиентката ми казва:
Въодушевена съм, че съм свободна да направя вече всичко, което искам. Трябва просто да съм нестандартна, за да се разчупят нещата. Там където съм търсила няма да намеря. Всъщност мога да се разширя, обединя, погледна отстрани и това ще ми помогне. Чувствам се толкова отпусната, че мога веднага да заспя!
Разбира се, колкото и да са удобни креслата при мен, не в тях е причината, а в свалената тежест на скритото напрежение и многото енергия, която отключихме в работата ѝ. Това само по себе си е енергоемко – та тя мина през дълбок процес на промяна на мислите си, а това все пак изморява! Освен това отпушената енергия, потискана до този момент от досегашния ѝ начин на мислене, също иска сила, за да се приобщи хармонично и насочи в новата посока на мислене и действие на клиентката. Оттам и това желание за сън, не само от дълбокото успокоение.
Аз приветствам това усещане и обикновено насърчавам клиентите ми, ако имат възможност, наистина да полегнат и поспят. Това позволява завършеност на процеса на трансформация, както на физическо, така и на психическо ниво, и затвърждаване на рационално ниво. Ако още не знаете защо, прочетете от линка по-долу всички подробности що е то Неврографиката, като метод за моделиране на вашата реалност.
А нашата работа с клиентката за нейното: „Искам да си намеря мъж”, не приключва сега. Предстоят ни още срещи. Какво става на тях, ще четете в следващите разкази, които подготвям да споделя с вас.
През това време може да поразмислите, какво става във вашата връзка или желание за връзка. Каква е/ не е и какво искате/ можете да направите. После да съберете смелост за промяна и ме потърсите да я осъществим по-безболезнено и целенасочено.
Биография на метода Неврографика – вероятно ви звучи необичайно, да не кажа смешно, но аз си позволявам да го напиша така, защото една от водещите характеристики и патент на автора ПавелМихайлович Пискарьов на метода Нейрографика (на български Неврографика) е „Невролинията“ („Линия на Пискарьов“), която по своята всъщност е „Бионична линия“ (линия произтичаща от естеството). Това означава „линия, която не се повтаря в нито един свой участък и отива там където не очакваш“. Мисълта поражда импулси в невронната система в мозъка. Те протичат през нервната система в тялото, през рисуващата ръка и писеца до изливането ѝ на листа, като мисъл-линия. По същия начин, както природата твори линиите на явления, като мълнията, облаците, извивките на реките, пукнатините в камък, дърво и земя, линията на морската вълна. Както са криволиците оставени от дървояда или следите на дивеча по снега, реенето на птиците, силуета на планинските вериги. Погледнете дланта си и линиите, които я пресичат, вижте силуета си в огледалото, къдриците на косата си, сътворени от същия този импулс на природата още в момента на зачатието ви, ами ирисите ви?! Всичко това са бионични линии. Огледайте се и ще ги откриете навсякъде в естествената природа! Породени са от импулсите на всичко което съществува – космос, земя, природни стихии, Божественото.
Автор ма метода „Нейрографика” е Павел Михайлович Пискарьов професор, доктор по философия, доктор по психология, архитект, коуч, художник, топософ, лектор, основател на аналитичния и естетичния коучинг, автор и на методите „Пирамида на развитието”, „Мултиролева личност”, основател на „Институт по психология на творчеството” Цюрих и Санкт Петербург и още много неща.
Човек с широки знания и интереси, практика, разностранен жизнен опит и лаком за живот, изява, още знания и развитие.
Биография на метода Нейрографика сигурно може да се заяви още с раждането на Павел Пискарьов в семейство му на родители творци. Баща му е бил актьор в Руския драматичен театър и художник. Павел е най-малкото дете от четири и за да има с какво да се занимава и да не закача родителите си са му давали моливи за рисуване. Затова още преди да проговори и проходи, както сам твърди, съвсем естествено е прорисувал. Така рисувайки пораства и стига до момента, в който започва да учи изобразително изкуство във висше училище, но не завършва доколкото в същото време учи и архитектура, която пък завършва успешно. Това повлиява силно начина му на мислене – чрез образи, структура, отношения между обектите. На 27 оставя архитектурната дейност и започва да учи психология, завършва я и повече от 20 – 25 години, има практика, като психолог, защото преди всичко го интересуват хората. Има много квалификации, както е видно още в самото начало на представянето му, но не само това (повече може да прочетете в сайта му www.piskarev.ru). Обича много да учи – всичко и по всяко време, стига да му е интересно, полезно, любопитно и да го увлича силно.
Каква е историята на поява на Неврографиката в живота му и на белия свят?
В един период от живота си, живеейки толкова добре, че никой не би му повярвал, че това може да е проблем, всъщност се оказало, че е проблем, просто защото, макар животът да е добър, стане ли еднообразен, това може да извади човек от равновесие и да предизвика криза. Ситуация в която уж няма от какво да се оплачеш, но има силна нужда от някаква промяна.
Случвало ли ви се е и на вас?
В пореден пристъп от кризата си, Павел Пискарьов изтръгнал сим-картата на телефона си и я счупил. Решил, че светът ще е различен „ако ще и земята да се обърне с главата надолу”, както казваме ние.
Всичко започнало да се променя, първо защото не могли да се свържат с него по телефона. Това довело до решението, че повече няма да се занимава с дотогавашната си работа, като много търсен психолог, водещ на курсове, коуч в тренинги в бизнес средите. Това била много решителна постъпка, която го изправила пред факта, че трябва да измисли нещо съвсем ново и различно. Понеже наближавал петдесетте си години и му се въртели в главата мисли от типа „защо съм се родил” и „за какво да живея оттук нататък”, „с какво да съм полезен на хората”, както в ежедневието си, така и принципно, и нямал пълен отговор за всичко, той се потопил в работа със себе си следвайки Дао философията, професионалните си знания, умения и опит, за да се справи със ситуацията си. „И ето тук се ражда „легендата” за Неврографиката”, както той сам се шегува с нейното начало. Летейки в самолета на 29.04.2014 г. по пътя Домодедово – Москва – Израел, където дълги години водел практики. Високо над облаците в полудрямка, му се появила думата „неврографика”. Това го сепнало, разбудило и започнал да се оглежда, кой е казал това, какво значи? Но всички наоколо спели. Дори през илюминатора погледнал, но и там нямало „никой”! Затова си усвоил думата и когато слязъл от самолета веднага погледнал в търсачките, има ли такава дума и какво значи. Съответно разбрал, че такава дума още няма на нито един съществуващ език. Това станал неговият първи патент – думата „неврографика”. Звучна дума, впечатляваща, която още не знаел какво ще доведе със себе си. От друга страна красноречива дума, която е лесно разбираема, доколкото съдържа думата „графика”, т.е. рисуване и „невро”, което означава невронна система, мозъка, мисленето, (по неговите обяснения). Или неврографика е рисуване на мисленето. Това се сторило много интересно на Пискарьов, защото включвало в себе си огромния състав знания, които имал, желанието му за нещо ново и различно, едновременно с това давало формата на съществуване на думата. Всичко това завладяло съзнанието му и го поставило в положение да оформи смисъла и съдържанието на онова, което думата носи със себе си.
Дългогодишната професионална практика на Пискарьов го научила, че много хора имат естествената и инстинктивна потребност да рисуват, като базово средство за изразяване и комуникация, и същевременно знаенето „че не могат” доколкото не са го изучавали академично. Това ги води до остър конфликт между потребност и възможност. Още повече, когато става дума за възрастен човек, който трудно и дълго би усвоявал академична подготовка по рисуване. Ето тук Неврографиката има едно от големите си предимства – тя може да бъде усвоена в рамките на един час, като принципи (девет месеца, като цялостна и пълна подготовка за инструктор), и да даде възможност и на хора, които са убедени, че не могат да рисуват, да започнат да рисуват и да се изразяват чрез рисуването. Ако един академично подготвен художник се нуждае от много време да рисува, за да създаде произведение, което да изрази смисъла, който художника иска да предаде, то чрез Нейрографиката в рамките на средно един до три часа, рисуващия може да постигне смисъла който той има нужда да преживее. В такъв контекст „Неврографиката е инструмент за решаване на психически задачи по графичен начин”, както казва Павел Пискарьов. При това този начин и скорост на рисуване дават как и какво да се направи, така че да има и смисъл.
В Неврографиката той има осем създадени алгоритъма за рисуване, устойчиви във времето и доказани. Те са свързани с решаването на стратегически задачи във времето, със структуриране на комуникацията, с моделиране на личността, с постигането на цели и резултати, с психически баланс, с тактика.
Провеждат се обучения онлайн и на живо в учредения от него „Институт по психология на творчеството”. Разгръща дейност в огромен мащаб, с голям заряд и увлича хора от цял свят. Стъпка по стъпка изгражда философия и структура, привлича и създава специалисти, разработва методология и модели на работа. Много е интересно, че всички ние можем и сме свидетели на този процес, а още по-хубавото е, че можем да сме и сме активни участници при желание, както направих и тепърва смятам да правя и аз.
Някъде в множеството изказвания на Павел Пискарьов го чух да казва, че голяма негова мечта е да види, как на управленско ниво ще се вземе решение Неврографика да се изучава в часовете по рисуване, воден от любопитство към потвърждение на идеята, че която нация първа въведе рисуването, като ценност в развитието на личността наравно с четенето, писането и смятането, тя ще превъзхожда всички останали в развитието си (по Дидро). Още и за това, как политик от най-висок ранг, дори президент, да ползва Нейрографиката в работата си; да стигне до Нобелова награда… Смел в желанията си, авторът стихийно руши стереотипи, увлича екип и се разпростира във все повече държави в различните континенти с Неврографиката. Счита се за авангардист, откривател, създател на най-новото направление в графичното изкуство в света, заедно с началото на този век, даже на хилядолетието, на психо-технология, която тепърва ще се развива и влияе в световен мащаб.
Предприемчив от малък и търсещ излизане от предначертаната система, започва да работи още на 9 г. възраст, като актьор в Драматичния театър в гр. Николаево. Актьорства през целия си ученически период, а последните му години работи и като сценичен работник. На 12 г. по времето на Комунизма, създава първия си „бизнес”, под формата на „Художествено-промишлено ателие”, с подрастващи, с рисуване срещу заплащане на търсени по него време „художествено-творчески услуги и продукти”. Оттогава е започнал да помага на семейството си и на себе си материално, докато не постъпва в мореплавателно училище. Живял в Израел, после в Европа, накрая през 2004 г. отново в Русия и оттогава 14 години работи с водещи бизнеси и организации, марки, компании, заедно с други бизнес треньори. Това му дало възможност да разбере високата стойност на психическата страна на подготвеност в бизнеса и същевременно опознаване на хората занимаващи се със сериозен бизнес. Успоредно с това развива собствени бизнеси, развива психоаналитична и психотерапевтична практика с клиенти, като общото между всичко това остава предприемчивия му дух, творческия поглед и артистичност, любопитството към човека и неограничените му възможности. Учил и практикуващ още дейности, като бойни изкуства, рейки, източна медицина, медитация, Павел Пискарьов не скромничи излишно, но и не търси да се скрие. Определя се като практично ориентиран в знанията и уменията си и го доказва с всяка своя изява, в която естествено показва тази богата лична култура и акцентира умело върху онова, към което иска да привлече вниманието на зрителя/ ученика и да го влюби завинаги. Чувства се явно комфортно в устрема си да улови мига и гради своя живот и този на Неврографиката, невролиния след невролиния, дума след дума, идея след идея, впрягайки всяка частица енергията и трепване на неврон, които да осигурят успеха на осенението му Неврографика.
Посвещава Неврографиката на второто си дете Каталина, а синът му вече е част от армията инструктори разпространяващи Неврографиката по света.
Още много може да се научи за Пискарьов, защото тепърва има да се изявява, а вече има издадена и първа книга, с подготвени за печат още две, само за тази една година, така че който се интересува, има от къде да почерпи информация.
А аз ще спра дотук с писането защото, както казват руснаците, „Нельзя объять необъятное“ (невъзможно е да обхванеш необхватното), какъвто е размахът на идеи и активности на автора на Нейрографиката/Неврографиката Павел Михайлович Пискарьов и преминавам към рисуване с НАРИСУВАЙ МИ… чрез Неврографика!
Ползвани са изказвания на автора на Нейрографиката/Неврографиката Павел Пискарьов.
Гещалд подхода на Курт Левин и „Теория на полето”, които се изобразяват графично чрез Фигура и Фон, където можем да отделим Фигурата, като носител на смисъла, аналитичното.
Юнгианския анализ и теория, отново с разглеждане на символиката на формите и езика на общуването, чрез символиката на формите. С помощта на прости фигури, които имат дълбинно психическо архетипно значение Неврографиката започва да моделира пространства и така неосъзнаваното свързване започва да добива реални измерения и проявления чрез рисуването. Неврографиката работи с геометрични фигури и модели, композиция, съотношения… Работи се най-вече с два основни елемента Кръг и Линия.
Невропластичност на мозъка, като наука на която се обръща все повече внимание доколкото всеки един от нас е способен осъзнато да повлиява живота си, чрез употреба на това свойство, осъзнато. Важното тук е, че всичко се прави в свободно рисуване, така че чрез движението на ръката да се осъществи връзка с мозъка, с мисленето, което прави възможно осмислянето. Развива се и фината моторика чрез рисуване, което компенсира липсата на писане на ръка, заменено от механично писане чрез клавиатура.
Изкуството, като средство за заявяване и средство за решаване на най-важните проблеми на битието, отношенията, включително и с неизвестното, с фините нива на знанието, които са скрити.
„Стъпвайки на тези научни бази, Неврографиката/ Нейрографиката се заявява, като сериозен научнообоснован подход, а не мистика“ – заявява Павел Пискарьов, автор на метода.
С какво се отличава Неврографиката от други методи и подходи
С какво се отличава Неврографиката (Нейрографика на руски език), по какви критерии, според кого? Прибягвам до обяснението на самия автор на метода Павел Михайлович Пискарьов и ето какво заявява той:
„Ако се направи една простичка класификация, може да отделим три типа методи на въздействие. Такива свързани с тялото, такива свързани с емоциите и такива свързани с мисленето. А всъщност са два – или чрез слово се въздейства на чувствата или чрез чувства въздействаме на словото и така е при всички методи.“
В този смисъл Неврографиката, рисуването, е начин, чрез чувствата, кинестетичното мислене (фината моториката която се включва при рисуване), визуалната сетивност (чрез цвета, линията, формата) да се отвори връзката с несъзнаваното, което само по себе си вече е голямо постижение. Нещо към което са ориентирани множество техники, като сакрален танц, подходи за установяване на вътрешния диалог – ТЕС, Пренареждане на матрицата с ТЕС, ПЕАТ, МЛИ, други. „Парадоксът на Нейрографиката е в това, че със самото започване да се рисува, човекът се свързва с несъзнаваното. Тогава чрез рисуващия започва да се проявява вътрешния му диалог, начинът му на мислене, чувствата му, а това е състояние на свързване и проявяване на Истината.“ Чрез рисуващия тя бива преживявана и предавана с помощта на линии и форми върху листа. Получава се и следния ефект – колкото повече се рисува, толкова повече се изгражда връзка с несъзнаваното и света, а и се оформят собствени стил и език на изява.
Авторът на метода смята, че Нейрографиката е призвана да спаси света – вътрешния свят, светът на двойката (партньри), външния свят в най-широк смисъл и, че „няма по-добър способ за това от Неврографиката“.
Нейрографиката позволява и съчетаване на техники. Позволява да си помогнеш сам, когато бъде усвоена добре, дори без терапевт. Заниманието с «Нейрографика е достойно да бъде наречено аристократично занятие, доколкото е свързано с рисуване» – казва П. Пискарьов.
Текстът е съставен по изказвания на автора на Неврографиката Павел Пискарьов
Едва ли ще успея да посоча подробно и пълно всички предимсвата на Неврографиката. Затова да видим основните!
Първото и ярко впечатление обикновено е, че Неврографиката е нещо красиво и забавно, с което да се занимаваме в свободното си време, като хоби, което да ни носи отпускане и приятно зареждане. Да, това е веселият момент при работа с метода.
По-задълбоченото разбиране на това, защо да обърнем внимание на Неврографиката е, че тя е основно терапевтичен подход, водещ или придружаващ работата с хора в моделирането на реалността, към която се стремят и би ги удовлетворила.
Може би основното предимство на Неврографиката е, че при рисуването няма нужда от много говорене, дори минималното е достатъчно. Което е голямо улеснение, за хората, които се затрудняват да изразят себе си вербално. От друга страна, това позволява да не излагаме на показ преживяванията си пред непознат човек, като приятел, психотерапевт или коуч и в такъв смисъл да запазим дискретността/ тайната, интимността на преживяваното си, доколкото не говорим за него.
Няма нужда от конфронтация с травмиращи детайли и подробности, които да бъдат разисквани многократно и пространно. Вместо това ние просто рисуваме и изобразяваме неизказаното чрез абстрактни линии и форми и така освобождаваме, преработваме,изграждаме желаното. Накрая имаме изображение, което пази тайната ни и само ние знаем (освен ако не изберем да споделим), какво значи рисунката, но все пак имаме резултат на промяна. Това не означава непременно да мълчим, значи само, че позволява и без говорене да можем да постигнем промяна. Не означава и че няма никакви вълнения. Означава само, че имаме друг способ да се справим, но по-мек и щадящ.
В Неврографиката наблюдаваме предимно тялото си и сигналите, които то ни подава, чрез нашите сетива, докато рисуваме.
Много важно предимство на Неврографиката е фактът, че тя позволява трансформиране едновременно на емоции, мислене и физически състояния. Емоции – сваляне на стреса (от ежедневен до посттравматичен), справяне с вътрешни конфликти, обърканост и разпиляност (можем да съберем и подредим мислите си, да намерим фокус), тревожност, раздразнителност, недоверие, ревност, обида, срам, гняв и всичко, каквото се сетите. С Неврографиката се преработват и натрапчиви мисли, които непрекъснато ни се въртят в ума (тук не говорим за диагностицирани състояния!) или са силно изявени в съзнанието ни, като готови отговори и твърдения, които явно ни пречат да просперираме, като «няма да успея», «все закъснявам», «не ми стигат парите», «завиждат ми», «всички ме мразят», «никога няма да си намеря партньор» и подобни. Физически състояния също се повлияват много добре, доколкото са свързани с нашите мисли и чувства.
Неврографиката може да бъде усвоена в рамките на часове, като принципи и в най-основния си вид, и едновременно с това човек да започна да рисува, ако е бил убеден, че не умее, а и да изрази себе си и предизвика промяна в мислите, чувствата, физическото си състояние, както вече разбрахте.
«Неврографиката е един универсален език, без граници, достъпен за всеки и навсякъде по света. Да не забравяме, че преди човек да се научи да се изразява и комуникира с помощта на артикулацията, е започнал да го прави чрез движения и знаци, ако се гледа в исторически план», казва авторът П. Пискарьов.
Какви са предимствата на Неврографиката лично за вас, бихте могли сами да откриете за себе си в работа с този чудесен метод, за това не се колебайте да го включите в живота си!
За какво ми е Нейрографиката/ Неврографиката? С какво може да ми е полезна? Това е основното, което касае всеки един човек търсещ решение на проблем, проучвайки нещо ново и непознато. Заради това, ето и отговор на въпроса!
По думите на Павел Пискарьов, автор на метода, «Нейрографиката е преди всичко бърза помощ» и изрежда примери, при които с помощта ѝ са получени първи бързи подобрения при зъбобол, болка в главата, други. Отвъд това, Нейрографиката е «терапия за всичко», пак по негови думи. Има много неща от миналото, които могат да бъдат подобрени – преживяванията свързани с финансови загуби, рухнал бизнес, загубено работно място. Травма от детството, усещането да си отхвърлен, загуба на близък или усещане за липса на успех, липса на реализация, като личност. Много неща, които създават усещането за ограниченост, саботаж, невъзможност. Нейрографиката дава възможност да бъде свалена болката на миналото и това да стане чрез рисуване на старите граници, а после чрез разширяването и промяната им в нови възможности. Така всъщност бива строено бъдеще, като това същевременно се изобразява на листа от рисуващия в настоящето, тук и сега, с моливи, флумастери, химикалка даже.
Ето няколко случая от практиката ми с Неврографика:
В пристъп на паника да взема голямо финансово решение, драсках с химикалка на прегънат лист, в институция. Не ми стигна и го доразгърнах, за да продължа да рисувам. Това ми донесе достатъчно успокоение, за да действам трезво и категорично.
Основната характеристика на Неврографиката е, че това е инструмент за решаване на задачи. Те може да обхващат минало, настояще и бъдеще, но винаги се решават тук и сега чрез рисуването и то започва да дава резултат дори веднага.
Исках да проверя Нейрографиката и си пожелаж нов клиент за имения си ден, на следващия ден. Получих го и осъществихме чудесни резултати по справяне с неговия проблем.
Прилагайки Нейрографика, започва различаване на света по нов начин, което позволява да видим още много от него и в по-голяма дълбочина, широта, перспектива. Тя ни показва аспекти, които не сме виждали преди и освен това ни показва, колко е естествена, като метод (еко метод). Веднъж рисували по този начин, започваме да намираме потвърждения навсякъде около нас в природата, което ни прави още по-свързани със света, който обитаваме, по един хармоничен и миролюбив начин.
Линии образувани от стеблото и клоните
Линии получени при рисуване на Нейродрево
Линии образувани при напукване на земята
Линии при рисуване в Нейрографиката
«Нейрографиката е като език, чрез който приемаме информация, съхраняваме информация и обменяме информация.» Нейрографиката е метод на бъдещето, даващ неограничени възможности да моделираме и премоделираме, както някакви дребни промени, така и сериозни задачи, като създаване на семейство, дейност в която да се реализираме професионално, успешно образование, на практика всичко произтичащо от живота, утвърждаващо живота и касаещо създаването на бъдещ живот.
НАРИСУВАЙ МИ… мое семейство, клиент
Най-хубавото, което може би дава Нейрографиката, е усещането да ти е прекрасно на душата, красиво, озарено. Чрез тези добри усещания се създават още такива, което не може да не доведе до свят на добро и красота. И тук неизбежно се вписва много на място фразата «красотата ще спаси света», не мислите ли!?
Сега остава да попитате себе си „Какви резултати аз мога да очаквам чрез Нейрографиката, когато аз рисувам за постигане на своите отговори и решения? Ще рисувате ли с „НАРИСУВАЙ МИ…“?
