by Дарина Гаврилова | 21/06/2022 |
Панически атаки
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 2
Панически атаки и как да се справим. Това проследяваме заедно с вас благодарение на моя клиентка, обърнала се към мен и енергийната психология. В Част 1 може да прочетете историята на процеса ѝ по справяне от самото начало. А сега продължението!
На втората ни среща, клиентката първо сподели, че нищо от това, което сме работили не се е появило повече. Говорела е свободно и без реакция по теми за здраве, лекари, болници, кръв. Водила е пак дъщеря си за изследване и всичко е било спокойно.
Аз съм много приятно изненадана как се чувствам и се надявам да продължаваме така, да разчистваме останките по пътя напред!
Трябваше да отида отново да ми вземат кръв. Бях добре до последно, доста спокойна. В навечерието започнах да мисля – ето сега ще разбера дали ми е минало, дали пак ще има реакция. Продължих да мисля и в чакалнята. Стана ми тежко дишането и сърцето ми започна да бие тревожно. Манипулацията мина добре, жената си свърши леко работата, но ми остана тревожно.
Това стана повод за работа и още разкрития назад във времето. Оказа се, че е имало и предишен случай на припадък на детето при инжекция поради алергия, пак в лекарски кабинет, години преди това, когато клиентката ми пак е била в позицията на безпомощен свидетел. След това излезе спомен и за неин припадък, като дете в гимназията. Порязан пръст и шев, махане на конци… При махането на конците припада пред ужасения поглед на майка ѝ и… медицинската сестра!
Не знам защо!?
А след това с прилагане на техниките от енергийната психология, клиентката „изведнъж” се сеща, че е чула, как когато е била мъничка, мама припаднала, като била в болница. Едва сега осъзнава, колко неприятно ѝ е станало тогава от този разказ. Плашещите картини, които съзнанието и е създало във въображението ѝ. Това е било съпроводено от усещане за задух, жега, край на напрегнати часове и дни по посрещане-изпращане на близки хора, преживявани от майка ѝ. Създали са се плетеници от връзки между елементи в преживяването, които допринасят за проявяването им в същата заплетеност и сега.
Поправяме ги, като ги освобождаваме от емоционалния багаж и образите магически се трансформират в неутрални или положително заредени. Разбира се съпроводени са с нов начин на мислене, също градивен и естествено породен. Нещо, което е желателно за подобрението на клиентката в този и всеки друг случай.
Забелязвате ли повтаряемостта на ситуацията, на симптомите във всяка една от случките?
Ще се запитате, защо това не е разбрано още при първата ни среща с клиентката и защо още тогава не е преработено. Много добър въпрос! Като консултант винаги имам едно на ум, за предистория, особено когато две поколения имат някакъв вид подобни страхове и проявления. Няма как обаче да насилвам клиент, който не е готов психически, а и интелектуално, да осъзнае предисторията си без да е узрял за това. Аз мога да работя единствено с отворени за съдействие ум и душа. Заради това говорим за разлистване на проблемите слой по слой, меко, но упорито, докато свършим всичко, което е обективно възможно да се свърши в съвместната ни работа като екип клиент-консултант. Понякога това иска повече от предположеното време, дори клиентът да е най-лъчезарният и отворен за съдействие клиент на света.
Пристъпваме към работа, за да извадим и изчистим отново онези детайли крепящи преживяването в нейната реалност. Детайлите са много и няма как да опиша всички. Важна е общата картина и нишка на разказа, как се стига от една случка с някого някога до проблем към днешна дата, как можем да открием това и поправим за благото на клиента.
А ние се справяме доста бързо и леко с поредния неприятен спомен. Той вече не я притеснява по никакъв начин, дори не прави впечатление с каквото и да било. В резултат това води до промяна и в спомена ѝ за първия припадък на дъщеря ѝ.
Притеснява ме нейният поглед. Той е нещо, към което изобщо не искам да се връщам и присещам в онзи момент. Кара ме да се чувствам ужасно!
Работим и за този поглед докато не остава и бегъл намек за проблем. Докато самата дума „паника“ губи смисъл, не просто негативна емоционална обвързаност.
После се справяме с темата за високото кръвно и навързаните там предистории. С очакването и любопитството дали пак ще има паническа атака. С подчертаното себенаблюдение, съмнение, спомени, че нещо е имало…
Впечатлена и удивена от резултата, клиентката ми побърза да постави и друг спомен-проблем, носещ ѝ напрежение, за справяне. Финансов. Случка с откраднати пари на работното ѝ място от нейни колеги. Това довело до повече работа в кризисната ситуация на ограничени финанси и спасяване на компанията от фалит, но вече с намален брой служители.
Това ми дойде малко множко, защото аз винаги съм идвала с желание на работа. Винаги съм обичала работата си. От тринайсет години съм в компанията. А сега, от година и половина, а и напоследък, чувствам че стресът ми е в повече и има едно нежелание да идвам на работа.
Ето, виждате ли, като се изчисти един проблем довел до конкретно оплакване, се открива друг, който също търси да бъде изчистен, за да има оптимален ефект и резултат за човека? Той започва да осъзнава стресовите фактори в живота си и колко излишни са те. Как едно напрежение води до друго. Натрупването до симптоми на физическо ниво. Но също така, че са поправими и желанието за максимална лекота и свобода за живот нарастват с всяка практика с Енергийна психология. (Това ще разнищим друг път.)
При следващ разговор клиентката бодро подема:
След последната ни среща съм добре. Даже се учудвам – няма абсолютно нищо. Не мога да повярвам, че няма нищо. Няма лоши мисли, няма лоши чувства, което не знам на какво го дължа, но е добре! Не съм работила със себе си, защото не виждам за какво да работя. Няма паника, няма сърцебиене, няма я тревожността. Влязох в една рутина, която ме кара да се чувствам комфортно. Влязох отново в спортния си график и се чувствам добре. Правя и йога, много ми помага.
Тук се подсмихвам леко, защото е често явление, клиент да не разбира пряката връзка между нашата работа с Енергийна психология и безпричинното щастие и спокойствие, които го завладяват, дори когато идва с конкретен проблем, решим го и той осъзнава това на момента.
За „довиждане“ се разбираме с клиентката след време да влезе в близки на проблемните ситуации и да провери, дали ще има негативни реакции, нещо което да напомни, че е имала проблем и да ми съобщи резултата.
Говорим си за любопитната страна на станалото по време на сесиите, логиката на станалото в живота ѝ и нейната роля, както като пострадавша, така и като ключов фактор в решението. Тя е удивена, силно впечатлена и започва все по-добре да разбира както себе си, така и смисъла на енергийната психология. Изникват още теми по които се присеща, че може да си помогне по същия начин.
Чувството е много приятно! Отпускащо. Готова съм за ваканция!
Завършва тя.
Изпращаме се с усмивки, заредени и окрилени.
–––––––––-
Ето какво ми написа след време, като обратна връзка:
Здравей Дарина,
Да, измина повече от месец.
Извинявай, че не се обадих по-рано, както обещах.
Не съм имала панически атака. Чувствам се много добре.
В края на месец Септември ще ходя да ми вземат кръв за рутинен преглед.
Ще ти пиша след него, ако има нещо.
Но за сега се чувствам прекрасно.
Благодаря ти много.
Колко до дъщеря ми – вчера имаше няколко имунизации и всички те минаха без проблем.
Тя работи няколко седмици в болница през летния стаж.
Не се оплака от нищо.
Благодаря ти отново за помощ ти.
До скоро!
Не ми е писала и знам, че всичко е наред с нея и дъщеря ѝ. Починала си е добре, презаредила е с нови впечатления и емоции. Усмихвам се и пазя топлия спомен от успешната ни съвместната работа. Тази енергия ми е необходима за следващия случай и клиент. А какви ще са те!? Бъдещето ще покаже и вие, скъпи читатели-клиенти.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 15/06/2022 |
Панически атаки
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 1
Ограничавам се от доста неща вече – мисля предварително къде отивам и да не се получи паническа атака (ПА). Спрях да тичам в парка. Тепърва ми предстои да съм свободна с мъжа ми и да се радваме на живота, да пътуваме, а паническите атаки ме притискат да стоя в къщи и да не правя нищо от това.
Аз съм щастлив човек, общителен, активен и това е голяма новост за мен, нетипично е. Неприятно е да трябва да давам обяснение, ако се получи в офиса, където работя. Трябва да избягвам подобни теми за разговор, когато съм с приятели, което ограничава общуването ми с тях. А проблемът заема все повече време и мисли в живота ми – едно 80 % поне! Ако не съм заета с нещо, вниманието и мислите ми веднага отиват в страха от паниката. Трябва да слагам една маска, че съм усмихната и ми е добре, а всъщност не е така. Много ми е трудно да го правя, защото аз съм много искрен и честен човек.
Всичко това започна няколко месеца след една случка с дъщеря ми. Бяхме с детето да ѝ вземат кръв, в една лаборатория. Тя припадна, въпреки, че я държах за ръката. Падна, удари си главата отзад и я пукна много лошо. Кръв имаше навсякъде наоколо, представяте си. Това, което ме шокира беше, че медицинската сестра избяга навън! Аз трябваше да извикам бърза помощ, да потърся телефон… неща, които не би трябвало аз да правя в този случай. Всичко свърши нормално. Отидохме в болница, зашиха ѝ главата, изписаха я. На момента се справих много добре, не се паникьосах.
Започнах да изпитвам панически атаки всеки път, като отида на доктор, като започна да мисля за отиване в лекарски кабинет, за изследвания. Елементарните неща станаха изпитание, даже меренето на кръвно. Получавам панически атаки. Получавам вълни студени/топли, особено чувство на безпомощност, задух. Всяка паническа атака е различна. Развих високо кръвно по същото време, което най-много ме плаши, защото аз никога не съм имала високо кръвно, аз съм активен човек, не се заседявам на едно място, все правя нещо. Сега взимам лекарства за кръвно. Развих и страх да летя. Когато съм в затворено място, когато се чувствам притисната в тясно помещение, имам паническо чувство.
От този момент нататък първо започнах да чувствам някакво ограничение в себе си и така няколко месеца. И вече от два-три месеца става страшно, започнах да изпитвам особените усещания, паника.
И ето, вчера на работа, една колежка донесла апарат за кръвно. При самата мисъл за това на мен започна да ми става лошо. Нещо напомни ли ми за доктори или проблем от здравословен характер, в мислите ми възниква едно вътрешно напрежение. Въпреки, че се опитвам да се овладявам, в някой случаи не мога. Тогава сърцето ми започва да бие силно, мисля си – ето кръвното ми ще се качи и то започва да се покачва. Оттам идва мисълта – о, аз ако сега припадна, какво ще стане; не искам да съм на публично място; искам да съм защитена; искам някой, който да знае, как да реагира, ако стане нещо с мен!
Разпознавате ли собственото си преживяване в този разказ на клиентката ми?
Все по-често паническите атаки спохождат хора подложени на постоянен монотонен стрес в ежедневието, който се натрупва неусетно или са преживели силно впечатляващо ги събитие с негативни емоции. И при двата случая се генерира психическо напрежение, което не е по силите им да освободят. Всеки намек за още от онова, което ги е вкарало в напрежението действа като спусък. Тогава напрежението избухва под формата на всички онези физически симптоми типични за паническите атаки – сърцебиене, треперене, задух, потене, замайване, усещането, че всеки момент ще изгубят съзнание или умрат. Това само по себе си внася безпокойство, страх до ужас и още паника, към вече съществуващите. Преживяванията се задълбочават с времето и необяснимостта си. Отключват още физически и емоционални проблеми. Първоначално започва ходене по изследвания, търсене на медицинска причина за всеки отделен симптом. Хората с ПА търпят присмех, недоверие или явни упреци за поведението и състоянието си, непонятно за околните. В целия този път накрая получават яснота за произхода или името на състоянието си, но това само по себе си не ги лекува, не им дава отново нормален живот. Изправени са пред въпроса – „Какво да направя сега, как да се справя, как да се освободя от този кошмар и да живея отново познатия ми допреди паническите атаки живот?”
Варианти има, но доколкото моята практика е в областта на енергийната психология, ви предлагам развитието към подобрение, до пълно справяне само и единствено с методите ѝ.
Как се случва това, може да проследите в разказите ми по действителни случаи на клиенти с ПА, описани в този сайт. А сега да видим, как се разви този конкретен случай!
След първоначалната заявка на проблема и обстоен разговор, с клиентката ми пристъпваме към конкретна работа с елегантния и фин инструментариум на познатите ми методи.
Първото подобрение настъпи още от предварителния ни разговор, само защото клиентката бе успяла да сподели свободно наличието на проблема си и получи необходимото изслушване с внимание и разбиране, каквито обичайно проявявам към клиентите си.
Когато започна и конкретната ни съвместна работа, започнаха да излизат и детайлите изградили и заздравили мрежата от моменти на страх, объркване, неразбиране и множество още емоционални, образни и ментални отпечатъци, станали основа на паническите ѝ атаки. Медицинският стол, на който седи дъщеря ѝ, напимер, като символ запечатан в съзнанието ѝ на неприятното произшествие; собственика на лабораторията, като фактор за правилно функциониране и организация на лабораторията и т.н. Но това бяха само явните, видими с просто око детайли. Все пак дори това бе достатъчно, за да отпадне и страха от летене в затвореното пространство на самолета, усещането за високо кръвно при покой. Разгърна се отново усещането за безпрепятствено удоволствие от физическа активност, като ежедневното тичане.
Все още имаше да излязат скритите причини довели до именно такова събитие и следствия, като паническите атаки. Заради това поведох клиентката си отново към „бърлогата на мечката”! В случая болничната обстановка и всеки намек за здравословен проблем. И ето излиза първото – страха на дъщерята, направо фобия от кръв, която тя, като майка отразява. До степен да не смее да пристъпи прага на болница и дори помисли за такова нещо. Стъпка по стъпка се справяме с това притеснение на тема кръв, докато тя може спокойно да преживее въображаемо вземане на кръв.
Знаеш ли, преди аз дори не исках да помисля за такова нещо!
Но за да има едно дете фобия, значи има предистория, която обичайно идва откъм родителите. Така излиза и този път в практиката ми! Ето каква се оказа случката – един ден, когато майката не може да придружи детето за кръвно изследване, то преживява болезнена и силно травмираща манипулация. Работим с този спомен на детето, чрез майката, докато не остава и следа от преживяното, а майката вижда в съзнанието си, как детето ѝ може и само да отиде, дори гледа съвсем спокойно, като най-нормалното нещо на света, как ѝ взимат кръв. Разбира се това веднага се отразява на клиентката ми и тя се засмива радушно и с голямо облекчение!
Сега има спокойствие и увереност, по-леко ми е и освободено. Щастлива съм! Много съм любопитна да видя, какво ще почувствам в действителността.
Този отговор очаквайте и вие в следващата ми публикация, където разказът продължава.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 26/04/2018 |
Жива трагедия
С дълга въздишка тя присяда срещу мен:
Аааах, от къде да започна!? При мен нещата са жива трагедия…
В момента имам хем панически атаки (ПА), или нещо което ужасно много прилича на такива, плюс, когато успявам да ги намаля, тогава пък ме връхлита депресията. Безнадеждност много зверска. Само че тези неща не са отсега, а от много време.
ПА ги свързвам винаги с 2008, защото тогава се случиха едни случки и тогава го забелязах. Но като се върна преди това и тогава съм имала – блъсна ме кола и пак съм имала ПА. После като се преместих в София пак съм имала ПА.
Депресията… не знам! Спомням си, че исках да се самоубивам още когато бях на 17-18 години, а сега съм на 42.
Имам две автоимунни. Едното е Хашимото, другото е синдром на Сьогрен. Фибромиалгия.
Пълен провал съм във всичко. Без самочувствие, отвсякъде тотален пълен провал. Работя работа, която не харесвам обаче ми дава някакви финанси.
С мъжа си съм пак така – с много коментари, не е това, което искам. Същевременно само той поне ме е обичал. С нашите – въобще не ме обичат, предпочитат брат ми.
Какво още остана? Абе, навсякъде във всичко…
Аз не мога да се справя – това като някаква такава тема – просто не се справям в живота. Въобще! Живея като на автоматик. Трябва ми някой силен до мен иначе въобще на мога да се справя. То няма край! Ако не беше Х аз щях да се самоубия милион пъти досега. Това удря и в главата ми – аз не мога да си събера мислите от много време насам!
Предсказаха на мъжа ми, че ще умре. Предсказаха му го три гледачки. И тогава получих всъщност първите ПА.
Съсипвам детето, това казах ли го? Директно го съсипвам, там е много силна вината. Ужас!
Аз си мисля за дълго време, че ще имаме работа, но идеята е поне да …
Оценяваме стойностите по субективна преценка на Н. и от 0 до 10 работим със 100-тици, а някъде надхвърляме и 1000.
Като дете бях страшно много критикувана.
Започваме с потупването.
Н. се връща в 4 годишната си възраст, когато брат ѝ се е появил:
Не го очаквах, не бях подготвена за това. Уплашена съм. Мама не ме обича.
Това е преживяла малката Н. тогава.
Освен това се разбира, че я е страх от мама. Това ни отвежда към момент в който Н. е на 3-4 г. Стресната е и плаче, защото:
Мама е на мивката и ми крещи.
Тъжна съм.
Този спомен я отвежда още по-назад в миналото ѝ, когато е била дете на 2-3 годинки, оставено на село при баба. И докато са я пратили уж да погледне нещо на двора, родителите ѝ са си тръгнали.
Н. се чувства предадена и от родителите си и от баба:
Мразя ги всичките, никой не ме обича! Всички ме изоставиха, баба ме излъга, а мама и татко ме предадоха, изоставиха ме. Аз съм ужасна, затова!
Н. преживява шока от онзи момент сякаш се случва сега. Тупкаме непрекъснато и напрежението спада, емоциите се освобождават.
Искам да ме обичат!
Връщаме се в момент когато е бебе на няколко месеца, когато мама я гушка, но и там бебето усеща напрежение. Това на мама. Бебето се тревожи, че това е заради него. Тогава работим за мама, за да освободим нейното напрежение от факта, че има бебе, за което да е отговорна. Оказва се, че мама се безпокои дали е перфектен родител. Тревога породена заради нейната майка, а тя я е взела на свой ред от нейната майка… която е починала рано и я е „изоставила”.
Това е често срещано като явление – предаване на модели на мислене и поведение от поколение на поколение, което, както виждате, води до нелеки последици. И точно тук техниките от енергийната психология са много ценни като инструмент, за да се справим с натрупаната емоционална обремененост!
Н. разбира колко е била уплашена баба ѝ, когато нейната майка почива. Но когато цялата тази информация излиза наяве, когато емоциите биват изявени, осъзнати, това довежда и до тяхното освобождаване. Заедно с това идва и ново отношение към ситуацията смърт и тя вече не е „изоставена”. Възобновява се връзката на любов между майка и дъщеря и това е новата енергия и емоция, която потича през поколенията насам.
Следващото изцеление по веригата на събитията е това на майката на Н. от перфекционизма ѝ. Тук обаче се отваря още една линия на подхранване на нейния перфекционизъм – тази, която се е развила и по бащина страна. Това ни отвежда към дядото, живял и се борил за оцеляване в тежки времена. Освобождаваме и това. Което на свой ред освобождава майката на бебето Н. от напрежението да е идеалния родител. Сега вече, майката може да погледне с много нежност и спокойствие бебето си, нещо, което бебето чудесно усеща и, което попълва онази празнота, която допреди малко чувстваше. Бебето изпада в блаженство.
Това разбира се веднага дава своите резултати и по-нататък.
Връщаме се във възрастта 2-3 години на Н., когато е на село. Историята изглежда съвсем различно – всички са там, спокойни са, около вратата на къщата стягат багажа. Взимат детето със себе си. Изпращат се с бабата.
После се връщаме и в случката, когато Н. е на 3-4 години. Мама е спокойна, говорят си, гушкат се, мама обяснява каквото има да каже и двете преливат от нежност и топли чувства.
Става още по-приятно, когато се връщаме и в сцената, когато мама обяснява на 4 г. Н. как ще си има бебе-братче, как те ще си играят двамата, как:
Това не значи, че няма да те обичам, а че любовта ще стане по-голяма.
Н. сияе от щастие, защото ще е каката.
Той нали ще ме слуша?
После виждаме как бебето-братче се е родило и Н. отива да помага на мама. Чувства се важна, ангажирана, много значима. Вече е кака.
О, харесва ми, определено!
О, и тати се прибира и поглежда през вратата и казва: ”Еее, къде без мен?”
Н. се разлива в топла усмивка, видимо изпълнена с любовта, задружието и красотата на момента. Това е напълно ново за нея преживяване и то е точно такова, от каквото е имала дълги години вопиюща нужда.
Н. отваря очи, смее се звънко, опомня се и осъзнава, че:
„Жива трагедия” някак не ми се връзва!
ПА съществува слабо, като идея. Също и за депресията.
Хашимото вече сякаш не съществува, а синдромът на Сьогрен едва-едва.
Безнадеждност много слабо присъства.
Умора няма.
Пълен провал– не!
Съсипвам си детето – не!
Н. отваря сърцето си и душата си за промяната, изживява я пред очите ми. Такава трансформация!
Работата?
Има какво още да се доизкусури, но нещата вече са по-различни. Не изглежда това да е проблем.
Мъжа?
Мога да му дам шанс. Защото искам прекалено много от него! Много го притискам. А той няма нужда да го притискам.
„Не се справям с живота”?
Не. Има дете, нагушкани сме, имам мъж, работа, решени проблеми…Твърде категорично ми звучи „не се справям“! Да, имам потенциала да се справя!
Тези осъзнавания вливат още енергия в Н.
„Живея на автомат”?
Било е вярно в голяма степен, но сега не толкова. Даже никак!
Има една лека тревожност „дали ефектът ще се запази, дали ще продължи, какво ще стане?”, с която работим.
Проверявам и безпомощността.
Не, не съм безпомощна!
„Не мога да си събера мислите”?
Не, в момента съм супер релаксирана и си мисля с главата.
Касаят ли те още предсказанията за смърт на мъжа ти?
Малко. Не искам да ровичкам там! Сякаш да не тревожа…
Тогава бързо изцеляваме и този момент на зараждане на точно тази тревога. Резултатът е
Мъжа ми ме успокоява, гушва ме и ѝ казва колко ме обича с думите „Я ела, виж че съм тук!”
а тя се приютява в него и се чувства щастлива. Страхът напълно изчезва.
Брат ти проблем ли е или родителите ти да го предпочитат?
Хич не ми пука в момента за това.
Справяш ли се в живота? Страшно ли е бъдещето? Дали това, което постигнахме ще се задържи?
Не. Вместо това Н. се чувства:
Щастлива, умиротворена, хубаво ми е.
С лекота изля последните капки страх, които помрачаваха постигнатия резултат. Вече всичко си е на мястото:
Доминират любовта, разбирателството, приемането. Лекота и спокойствие.
Изведнъж се сеща:
Знаеш ли, тя нашата история е такава. Имахме едни разправии с нашите. Тогава трябваше да прекъсна, защото получих нервен срив, ПА. Била съм в 2-3 курс студентка. И се прибрах в къщи. Отношенията се обтегнаха и се стигна до физическо малтретиране. Тръгнах на танци тогава, там се срещнахме, но той не ме привлече. Изглеждаше готин, но аз не харесвам такива типажи. Аз харесвам мълчаливи, лоши, антисоциални типове….(смее се на себе си), а той е романтичния типаж. И като се случиха боищата той ми помогна. Всъщност отидох да живея у тях. И ни събра Съдбата! Но винаги съм имала това усещане, тя и майка ми го е казвала, буквално:„Тази плюнка не е за теб! Той не е за теб! Той не става за теб!” Дали заради нея, дали от това, че аз съм усещала, че е натрапен, че ако не беше станало това нещо (побоя) или… първоначално (ние сме дълги години заедно) все го има това – ти не си такъв, ти не си такъв…И сега, ти като ми каза това последното – „Пусни го!” и ми олекна.
Той се е доказал! Сега съм близо до това, че „душата ми го е избрала” и това (поводът за събирането) ми изглежда маловажно.
След разказаното проверяваме и настоящата реакция на майка ѝ в съзнанието на Н. Там тя изглежда по-приемаща зетя.
Прилагам още някой хитрости от енергийната психология, което още повече подобрява усещането за реакцията на мама и съответно нагласата на Н.
Хубаво е, защото аз съм се опитвала сама, но за мен това бяха неразрешими неща. Неща с които принципно не мога да се справя. А сега – да, за много от тях ДА!
С тази консултация „отместихме камъка” и сега, когато Н. вече чувства че може да се справя би следвало още по-лесно да продължи в самостоятелната си работа с техниките от енергийната психология.
Да мисля, че е така! Виждам, че ми се получава, не е със .. като преди едно такова „трябва, трябва, трябва!”. Да видим!
Така надзърна сама в бъдещето си Н.
Да ще видим!
Аз всъщност вече го видях. Н. стана смела, открита, по-жизнерадостна. Бях на нейно публично представяне. Разликата беше много голяма!
А вие искате ли да осъществите реална промяна в живота си?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 08/04/2015 |
Панически атаки при лошо време
При силен град и дъжд, вятър, Г., жена на 32 г., изпада в неконтролируеми панически атаки. Тя изпитва ужас, паника, съпроводена с втрисане на тялото, плач. Най-искреното ѝ желание е, да се освободи от всичко това.
ВГ. е в ситуация на много силен порой, придружен с изобилна градушка и ураганен вятър, когато е сама, макар да е на закрито и да не е пряко уязвима.
В процеса на работа с метод от енергийната психология, се установява , че Г. има нужда да контролира всичко ставащо около нея, иначе се чувства виновна, че не е направила нищо. Това я кара да осъзнае, че сякаш се опитва да изземе грижата за близките си от тяхно име, за самите тях. При задълбочаване на изследването, Г. си спомня за свой чичо, който е починал след депресия и самоубийство. Тя разбира, че се е почувствала виновна, че не му е обърнала достатъчно внимание и за жалост е приела себе си за виновна за смъртта му. След осъзнаване на това нейно убеждение, Г. се освобождава от чувството за вина, оттам и от желанието за контрол на ставащото в заобикалящия я свят, с което отпада и паниката ѝ, че „не владее ситуацията”.
В следствие на работата с методи от енергийната психология, Г. започва да живее много по-спокойно, вече не се чувства под стрес, кой и кога къде е, какво прави, какво му се случва. Няма никакво притеснение от по-изявени като сила природни явления. По-ведра и жизнерадостна е.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 08/04/2015 |
Панически атаки след раждане
Лична история за Панически атаки след раждане, отключени 20 дни по-късно след кръвоизлив,
Страхувам се от сърцето си, много ме плаши като реакция. Непрекъсната го наблюдавам, лягам и трябва да чуя ритъма на сърцето си, тренирам и се вслушвам в сърцето си, стяга ме, защо? – или защо не ме стяга? Искам, ако се затичам, да не мисля: „аджеба сега какво ще стане?“. Аз трябва да знам, че е спокойно, че е с моя ритъм. А сега пет от седем дни в тази седмица аз го мисля! Не искам да премеря кръвното си, защото само като видя апарата и се изпотявам. Не искам да го мисля, не искам да го виждам!
Трябва да знам, аз съм силно контролираща, където и да тръгна мисля три дена напред.
Като отида в затворени места, ако нещо ми се случи и ако не мога да избягам!?… Например съм в магазин и трябва да знам къде е изхода и като видя опашката и много хора и като видя, че трябва да чакам и не мога да изляза и… А и съм с децата, аз не мога да припадам! Така и в къщи, какво ще се случи ако …. Факта че стоя и нещо може да ми се случи и не мога да избягам, това е нещо ужасно, не знам защо съм се вкарала, но е ужасно! Аз трябва винаги да знам, каквото и да правя, че има изход. Ако влизам в друг квартал, в град, непознато място трябва да знам има ли болница и къде е. Сърцето ми почва да бие силно, изпотявам се, не мога да мисля логично… И не мога да споделя това нещо, защото ще ме помислят за луда, дори с мъжа ми! Но така работи моя мозък, това ме дразни.
Така изригва вълненията си С. – млада енергична жена на около 28 – 29 г., майка на две дечица. Преживяла страшен епизод на кръвозагуба на 20-я ден след раждането на второто ѝ дете, при кръвоизлив, когато за малко да…. но само по едно чудо оцелява! До край стегната в контрол над ситуацията и амбиция да оживее, отключила проявяването на симптоми на панически атаки.
Ще поясня още, че е третирала проблема с хомеопатия и психотерапия, и е постигнала спад в проявите на симптоматиката, по нейни сведения.
С. се вижда в тренировъчна зала, запотена, зачервена в „очакване да ме стегне сърцето“. Това „очакване“ усеща в капачките на коленете. Същото се случва и когато се вижда в плувен басейн в „очакване да ме стегне сърцето“, което пак изпитва в краката и капачките на коленете. Не смее и да помисли за сауна или друга натоварваща сърцето глезотия бидейки в спа център на почивка.
С няколко потупвания следва освобождаване на „очакване“ и С. се разплаква, защото се вижда как плува – не изморена, не изтощена, а с удоволствие, спокойно, наслаждаваща се, радваща се и още, и още…
Това е шок за нея – контролиращата и дебнеща за нещо опасно! Но с още малко прилагане на метод от енергийната психология С. приема факта, че може спортуването, свободното движение да е нещо само радващо, носещо щастие просто ей-така без нужда от самонаблюдение и предохраняване, без мисъл! Още не може напълно да приеме как вижда себе си щастлива.
В търсене на отговор за това, на С. изведнъж ѝ изплува спомен за страх от детството. Когато е мъничка на 4-5 годишна на село, през една нощ, в леглото.
Вали дъжд, има гръмотевици – толкова силни, че тя се събужда. Много я е страх! След сваляне на напрежението от силния страх на самичкото дете, то вече не се чувства само и уплашено, даже се оказва, че дъждът е спрял, че вече няма гръмотевици и че е спокойно. Вече си мисли, че винаги ще има някой до нея – тя самата! С. е залята от спокойствие. Всичко е наред!
След този момент С. изведнъж изявява силно желание да опита нещо ново и различно в живота си – парна баня! Представя си как влиза в запарената стаичка… Представя си го.
Всичко е нормално?!!!
Няма търпение след това да се бухне в басейна. Представя си го.
Толкова е приятно?!!!
После си се представа как отива в голям непознат магазин избира каквото ѝ трябва, плаща си и си тръгва.
Няма оглеждане за изход и препятствия към него, няма изпотяване?!!!
При проверка за поведение в тренировъчна зала, С. се вижда силно натоварена физически, как максимално се влага, нахъсана – много е добре, просто запотена…
Няма оглеждане за сърце, дишане, зачервеност или други прояви на аномалия?!!!
Следва работа със спомена за тежка случка на кръвозагуба от 20-ия ден след раждането на второто ѝ дете. Към случката се пристъпва внимателно и много бавно ден по ден, момент по момент. Когато се заявяват първите проявления на неприятни емоции. Образите са ярки, наситени, физическите усещания силно осезаеми, емоциите живи сякаш всичко се случва в момента. С активно прилагане на техника от енергийната психология С. овладява всеки един момент като мисъл, емоция и физическо усещане, започвайки от зараждането им и заявката за максимален заряд (оценен по скалата от 0 до 10) и стигайки до естествената им трансформация и освобождаване толкова неусетно, че дори и тя не го забелязва. Така следвайки действителната линия на развитие на случката, дори не се стига до момента болница-системи-животоспасяване, защото С. успява да се справи със „случката“ още в първите моменти на започването ѝ – невинна разходка в парка, през един слънчев августовски ден…
Но както се казва: „Приказката е добра, щом добър е краят!“. В края на сесията, доскоро злощастната случка вече не съществува в съзнанието на С. Тя вижда целия ден по нов и хубав за нея начин, а вечерта – бебето спящо в креватчето си, тя спокойна и усмихната се отпуска до любимия в леглото, само с обичайната сладка умора на ежедневието на една майка на двадесет дневно бебе… Лек ветрец подухва през отворения прозорец на горещата вечер…
Веднага след сесията С. споделя:
За първи път аз виждам такова нещо /картини в съзнанието си/ много беше любопитно и то не ме притесни!
Защо се разревах, когато се видях доволна в басейна?
Обяснението на консултанта: защото сърцето вече знае, а умът още не може да приеме.
Първото което С. вижда за себе си напред в бъдещето си е как стои в класна стая, чувства се добре, защото иска да се занимава с деца. Няма панически атаки, стягане в капачките на коленете, сърцебиене, желание за тотален контрол. И не само че се чувства добре, но и се вижда да изглежда много добре! Има усещането, че е свършено с паническите атаки.
Седмица по-късно, С. разказва:
Бях на тренировка и много странно, натоварвам, натоварвам и няма нищо. Ослушвам се за сърцето си – нищо, продължавам да натоварвам и не се потя!? По едно време отивам и се гледам в огледалото и съм толкова червена! Как така не съм изпотена!?
На въпроса: защо се вслушваш в сърцето си, защото нещо ти има или за да проследиш ефекта от сесията? С. отговаря: „ами за да видя ефекта!“
И накрая:
Как е възможно – аз луда ли съм, че ми няма нищо?
Вие как мислите? Споделете в коментар.
„Живот За На Пред На Ли!?“
