Ако досега сте си представяли бизнеса като механика – правиш това и това, и получаваш конкретен резултат (пари), то с Бизнес Метода (за легализация на истината) разбираш че бизнесът има „душа“.
Нека първо поясня, че под „бизнес“ в България обичайно разбираме от малка до голяма частна йерархична организация, която прави пари. В йерархията има поне един собственик и служители/сътрудници, но може да е система от компании със сложна структура и стотици хиляди служители, външни сътрудници, партньори, подизпълнители и други. Всъщност „бизнес“ е английската дума означавала заетост/ грижа. От там и „работа“, по-късно и „покупко-продажба и правене на пари“. У нас обичайно под работа разбираме нает служител извършващ конкретна дейност при договорени условия.
В Бизнес Метода (за легализация на истината) под „бизнес“ се разбира всичко свързано с работа – частна, държавна, от самонает до нает, от най-големия шеф до най-низшия служител в йерархията, всякакъв тип дейност, навсякъде по света и всички съществуващи форми на упражняване на труд срещу доход. Това включва и средата на упражняване на труд – закони, държава, култура.
Но каквото и да разбираме под „бизнес“ и „работа“, тя не става съвсем без хора. Има ли хора, има и душѝ, съдби, лични истории съществуващи от поколения. А това е фактор, който се оказва по-силен от простата механика – правиш това и това, и получаваш конкретен резултат (пари). Иначе всеки щеше да е милиардер, нали!?
В Бизнес Метода (за легализация на истината) вниманието е насочено точно към „душата“ на бизнеса и как тя да бъде изцелена и синхронизирана с механиката на бизнеса, за да има търсения резултат (пари). При това с енергия и лично удовлетворение.
Бизнес Метода (за легализация на истината) е оформен 2024 г. само 2 години след сформирането на Метод за легализация на истината, от авторката му Юлия Ивлиева, за да подпомогне бизнес консултирането за предприемачи, собственици на големи и малки бизнеси. С негова помощ бизнесът се разглежда като жив организъм подвластен на вселенските закони и енергийния ред. Организъм включващ и средата в която е – клиенти, държава, култура и много други фактори.
Как става „изцеляването“ на бизнеса? Обикновено клиентът има блокажи в развитието на бизнес отношенията си, бизнес проявите си, доходите. Идва с въпрос който да постави за работа. В процеса на консултиране не се разглежда механиката на бизнеса. Тя е важна само доколкото да даде рамки за разглеждане на случая. По-скоро се обръща внимание на скритите процеси протичали във времето и пространството на енергийно ниво – лични програми, родови програми, модели на отношения, вярвания, прихванати чужди „сценарии“ на живот и работа, влияние на култура, традиции, вяра и още много детайли, станали като кодове залегнали дълбоко в несъзнаваното, но активни и не всякога полезни в сегашно време, дори вредни.
За да не звучи толкова сухо и отнесено нека видим един хипотетичен пример.
Да кажем, че се опитвате да намерите работа с високо заплащане, нормиран работен ден, която да ви е интересна и да гарантира развитие и растеж по йерархичната стълба с перспектива да стигнете до съдружие и висока доходност с все по-малко лично участие и все повече свободно време. Но вие сте на работа в която все има колеги, които пречат в дейността ви, шефове, които си приписват заслугите ви, трябва да работите извънредно, а накрая плащате и глоби за някакво трудово провинение. Нямате възможност да прекратите договора, защото ще дължите големи неустойки, а нямате и един спестен лев.
Тук можем да забележим няколко сценария наследени от миналото по енергиен път:
Лоши отношения с братя и сестри с караници, физическа разправа, номера…
Робски или каторжен труд при предци/ минали животи.
Предателство и фалшифициране на факти.
Нарушени правомощия на висшестоящи и правораздаващи фигури.
Насилствено отнемане на собственост и материални загуби до пълна бедност и нищета.
Колкото и да се опитвате да решите проблемите рационално скоро попадате в същата или подобна ситуация и сякаш няма измъкване. Влагате все повече тактики, контрол, усилия, връзки, но единственият резултат е все повече умора, гняв и финансова нестабилност, възможно е и задлъжнялост. Нормално е това да повлече лоши лични отношения и развален сън, проблемно храносмилане и други физически неудобства, социалният ви живот да затихне – нямате пари и настроение, сексът… Остава ви да ритате и ругаете или да плачете и да се тъпчете с боклуци денонощно… и други такива „прелести“.
И това е един средностатистически житейски пример. Представете си сега, че имате по-голям бизнес със служители, сътрудници, кредити, разнородни дейности, които се допълват и подпомагат или са напълно различни. Уж работата върви, радвате се на постигнатото, но… фалит! Или не успявате да продължите растежа. Или имате голямо текучество на обучени кадри? Или спънки с договори и документи, държавни институции, закони, финансови органи…
Има толкова много най-различни ситуации, та нали бизнесът е жив организъм?
Да, жив е и като такъв е подвластен на същите закони управляващи ни като обикновени хора. Остава да бъдат прочетени „сценариите“ които скрито саботират бизнеса ви по издайническите „кодове“ видими за подготвен специалист по Бизнес Метода (за легализация на истината). За всеки бизнес те са индивидуални, точно като неговия представител/собственик и искат време и внимание, разбиране и освобождаване.
Хубавото на този Бизнес Метод (за легализация на истината) е, че може да се прилага както индивидуално, така и в група. А това вече е обяснено и може да прочетете от общото представяне на Метод за легализация на истината. Разбира се и всичко за Метода и авторката му, което тук няма нужда да разказвам отново, защото вниманието сега е към бизнеса и конкретната специфика надграждаща/профилираща допълнително тази сфера на живота и проявлението ни.
А вие колко време в денонощието прекарвате в работа?
Животът ни поднася изненади, дори когато си мислим че тече спокойно, еднотипно, ритмично, почти като почивка! Той е хитър, все иска да ни научи на нещо и хоп, ето ти новост, ето ти предизвикателство, ето ти нещо, което да те извади от покоя, че да не заспиш!
Дали сме го искали?
Дали сме го очаквали?
Дали ни харесва?
Уви не всякога! Иначе каква изненада ще е, какво предизвикателство ще е… а харесването, пък, е съвсем друга работа. Но точно оттам ще тръгна!
Много хубаво е да мечтаем за промяна. Едно романтично, идеално, красиво, пък от успешно по-успешно… Нали така изглежда в книгите, във филмите, в чуждите животи. Сега всички се надпреварват да покажат как се успява в стремежа си да успеят. Да, ама някой наистина успяват, а други не. И тези, другите, страдат, чудят се, не разбират. Решават, че не стават, че са каръци, че нещо им има или че са обречени някак, че някой друг е причината за неуспеха им и какво ли още не. А причината може да е много, много различна и дори да им я покажат да не могат да я разберат. Все пак, като моя публика, търсеща в света на причинно-следствените връзки в по-дълбокото, вярвам, че онова, което сега ще споделя с вас, е не просто интересно, но и разбираемо, а и можете да използвате за отправна точка на разглеждане на собствените си търсения и открития.
Какво научих
„Отново от нулата“ е фразата, която блесна в ума ми насред една великолепна изложба.
Явно в отговор на моите силни вълнения от тръгване в нова територия на професионална изява и развитие. Толкова силни, макар и някак приятни, че са явно неадекватни на ситуацията. Естествено за мен, се включва изследване, за да постигна нужния ми баланс. За да съм ефективна в делата си. Това изследване е в полуавтоматичен режим, фоново.
Съзерцавайки и радвайки се на изложбата, душицата ми се отпусна, мина в друг режим и тялото ми. Животът се върна в обръщение и точно заради това, ярката смяна на преживяване и обстановка, отговорът изведнъж се прояви! Хем точна формулировка на проблема ми, хем и развръзка за решаването му. Какво по-хубаво!?
Какво се оказа
„Отново от нулата“ бе ключът към онзи момент в миналото на предците ми, когато са бягали от земя на робство към земя на свобода, после обратно. После на едно село, следващо, следващо… докато се установят и пуснат отново корени. Започвали са все от нулата с надеждата, че душата им ще е свободна. Че няма кой да я тъпче и издевателства над свободната ѝ изява на родна земя. Че имот се оставя, но душата е една и жадна да сътворява. Не да се бие и руши. Жадна да сее и жъне, да бере плод, да отглежда челяд, да вае красота, да люби…
Но мъката да оставиш изграденото, родното, любимото и тръгнеш с една каруца деца, няколко фиданки и някаква жива стока и храна за неизвестно колко дълъг път, в неизвестни земи, при неизвестни хора… Страшно е, нали? И се помни тази мъка, страх, умора, тревоги в едно с надеждата, упованието в Бога, тръпката за живот. Всичко това се сплита в общо и многостранно преживяване и се запечатва в кръвта на рода, такава е силата му! Остава там и скрито диктува живота и на следващи от поколението.
Докато не бъде разпознато, извадено на яве и почетено с благодарност.
Благодаря ви! Моите кахъри са бледа сянка на вашите, но силата, която сега идва, също ми е от вас.
Такава бе обобщаващата заявка на три жени, роднини, дошли заедно да решат този свой проблем. Води ги моя редовна клиентка, която вече има опита си от работа с мен чрез Енергийна психология и знае колко полезно и резултатно се отразява това и на живота ѝ не само на емоционалната ѝ кондиция.
Още в началото на срещата ни става ясно, че са се подготвили, мислили са, говорили са, избистрили са темата си. Все пак още със сядането една през друга започват да изливат натрупалата се тревога, умора и обърканост от ситуацията, в която се намират заедно и всяка по отделно. Но полека и внимателно вземам ролята си на водеща, за да запиша всяка една от тях, какво отношение има, каква е гледната ѝ точка и към какво се стреми. Не че нямаше отново преплитания на гласове и мнения, но това е напълно естествено, щом са се слели в проблема си. За мен остана предизвикателната задача да са слети и в решението му и все пак, всяка да получи своя личен резултат и връщане на идентичност, спокойствие и присъствие на духа.
Темата ни е за парите. Да тръгнат нещата защото са стопирани. Все на зле, на зле, на зле, отиват нещата.
Нашият роднина Х е причината!
Една черна дупка е! Да излезем от тая черна дупка най-накрая!
А. започва своя разказ.
Аз бях приета с конкурс на една работа. Реших да я сменя за по-спокойна работа, за да не съм лошия контролен орган. Да мога да взимам пари, да си върша работата и да е по-спокойно. Обаче ме съкратиха. През това време майка ми беше болна, аз имах заеми, а черната дупка си вървеше и ескалира във времето. И се почна – нито работа мога да намеря, нито нищо! И сестра ми я пенсионираха, зет ми почина… всички тези неща се навързаха и… Естествено майка я гледахме днеска и нощеска, едно непрекъснато тичане между работа и болници. На татко по-малко внимание му обърнахме и той… И се стигна до това, че сега съм и без работа, със задължения…
В. се вмъкна
Искам да кажа и за апартамента, който…
А.
Той е следствие. Ако тука се отпушат нещата, апартамента е следващият етап, който когато тръгнат те и не е черна дупка, чисто житейски ще дойде ред да се решат и за това нещата. За да може ние да живеем нашия живот. Защото в момента разумът ми казва, че аз не живея своя живот. Предполагам и сестра ми ще го каже. Искаме всеки да си живее своя живот, ние не искаме нищо друго! На практика не живеем нашия живот. Последните години. Но защо се случи, какво се случи!?
Въпреки че аз водя дела и първото дело го спечелих и тъкмо се зарадвах, че съм го спечелила и се оказа, че ми направиха един комплот и ме съкратиха без да са ме информирали и с чисто административни хватки.
Бях брокер в голяма фирма. Взеха ми 2-3 обекта, с които бях стигнала да се продадат и моята брокерка не се пребори за мен, за да може да бъда назначена на договор (аз бях седем месеца вече). Всъщност управителката със собственика го направиха и ми казаха, че едва ли не съм работила за друга тяхна дъщерна фирма…
Ей такива неща се натрупват и в един момент започваш да се питаш, айде първия да, втория, ама все така да се случва!? Всеки ти вика – то вината е в тебе, ама аз не съм направила нещо извън правилата. Може би прекалено правилно съм го правила!???
Искам да разбера причината за това непрекъснато стопиране, каквото и да правиш, както и да го правиш… А сама се борех там, нямах и подкрепата! От агенцията от която ме съкратиха, по същия начин – нямам подкрепа. Напротив – дават ми най-сложната работа, лично аз бях съкратена. Първия път бях огорчена, защото…
Има едно натрупване, ескалират нещата и има една повтаряемост – без вина виновен. Не че аз, нямам някаква вина – имам бенка на носа, нали, така казах на директорката си, защото това за мен беше обида, като ме съкратиха, когато тя каза: „Защото не съм ти давала работа”. Мисля, че съм средно интелигентен човек и трябваше някакъв по-интелигентен отговор да ми дадат.
Не можахме да помогнем на татко в тази мизерия.
Тук тя вече се разплаква от тежката си мъка и натрупано напрежение.
Не можахме да му помогнем! То е ясно че си отива, но мизерията го унищожи! Ако работех или имах някакви други възможности, може би малко по-облекчено щеше да е.
Б. се намесва по-твърдо този път:
Ама нищо не можехме да направим, нищо! Дори да имахме милион лева!
А.
Щяхме да платим на докторите, по-добра болница щеше да е…
В.
То да бяха по-добри докторите или..
А.
Да усети някакво отношение. Пък то…
Б.
Виж че тичахме напред-назад и направихме каквото може!
Налага се да започна работя с едната от клиентките в групичката, А., защото е силно разстроена, а това е чудесен момент да уловим мига и овладеем енергията, която властва над нея да ни заведе към корена на проблема ѝ. Процесът се случва и всички участват заедно в него. Съпреживяват всяка по нейния си начин.
Сваляме нивото на емоциите малко по малко.
Освободена се чувствам.
Споделя А.
Но още ми е тежко и празно.
Продължаваме да изследваме преживяването ѝ докато всички заедно потупваме. Появяват се лица и емоции, необясними картини, но всички уместни със своята логика и ред. Това носи яснота, спокойствие, усещане за благородство, приятелство.
А.
Чувствам надежда и увереност. Сигурност.
Отпаднало е усещането ѝ за тежест и мъка по загубата на бащата. Продължаваме с темата за несправедливостта в работите ѝ.
С безпардонността.
Уточнява А. Тупкаме за преживяваното от нея и стигаме до желаното облекчение и трансформация.
Удовлетворение. Хубаво ми е. Спокойна съм.
Продължавам да проверявам съобщените негативни емоции дали още са така силни, като в началото. Една по една те отпадат след обърнатото внимание и грижа към тях, осъзнаване и освобождаване. Дори завладяващото усещане за черна дупка почти е изчезнало, но нали искаме да е напълно освободено тупкаме още малко. Разкриваме още една причина да го има и я освобождаваме от силата ѝ.
Отново се чувствам удовлетворена.
Тя се усмихва широко, като да е сменила лицето си е – спокойно отпусната, значително по-ведра и енергична. Спаднали са чувствата ѝ да е огорчена от комплот срещу нея, зле заради майка ѝ, убеждението ѝ „сама трябва да се боря” и някои други. В тяхната основа лежат други причини, които една по една излизат на бял свят. Това води А. към освобождаване и от въпросите „какво се случи”, „защо на мен” и подобни.
Работим и с усещането ѝ за мизерия, свързано с баща ѝ, което дълбоко е проникнало в душата ѝ и я вкарва в конфликта да иска, но да не може да му съдейства толкова, колкото тя иска. Така стигаме до момента да осъзнае ролята и на баща си в неговия собствен живот и смъртта, като част от него. Да изпита облекчението да не страда от негово име и вместо него. Със сълзи на лекота, казва проумяла факта:
За него беше добре. Добре ми е. Аз го мислех още тогава, но…
Но явно, едва сега конфликтът ѝ е решен и тя намери нужното ѝ вътрешно спокойствие. Затова продължаваме с темата за дълговете ѝ, която явно силно я стресира. Тук отново се явява Х, като често срещан фактор в преживяванията ѝ. Този път клиентката ми дава възможност във въображението си на Х да се справи със своите проблеми, което кара клиентката ми А. да се почувства
Спокойна!
Това автоматично сваля от нея напрежението свързано със заемите и дълговете ѝ.
Добре е така. По-спокойна съм. Отпушено ми е. Черната дупка изтича и се появява надежда. Вече е възможно всеки да живее собствения си живот и това ми носи някаква радост.
Оставяме я да отдъхне след този интензивен рунд, да доосъзнае себе си променената и обръщам внимание на другите участнички в този групов процес. Време е да разбера на тях как се отрази това потупване за емоциите и убежденията на А.
В.
Ами добре!
И добавя своите желания и намерения за днешната работа.
Нашият основен проблем е Х и неговите вечни заеми, нямания, лъженето.
Б. добавя:
Агресията на Х, много е силна!
В.
Няма измъкване! Много ми е мъчно за Х, сам е, но…
Б.
Не само ми е мъчно, ами за мен е провал във възпитание, в изграждане. Като родител не съм се справила, от една страна, от друга безпомощност да направя каквото и да е за Х сега. Нещо, което да помогне.
Оценяваме силата на тяхното преживяване, всяка в нейната роля, спрямо Х. Вече е ясно как протича процеса и е време да го задействаме отново, този път в полза предимно на Б. Навлизаме в детайлите. Те учудват клиентката ми, но аз не споря с информация излязла от подсъзнанието на когото и да е от клиентите ми. Приемам техния вътрешен език на комуникация със себе си кодиран в образи и други сетивни преживявания и само боравим с него. В. се вълнува също и се опитва да подпомогне процеса, като по-опитна от спътничките си, но я спирам, защото е много важно всеки да действа с неговото темпо и ресурси. Това позволява на Б. все повече да се довери на себе си и своя вътрешен поглед, за ставащото в нея. Това ѝ помага да се почувства:
Добре!
С всяко нейно „добре”, тя става по-смела в самия процес на работа, по-категорична в отговорите си, по-конкретна в назоваването на картини и чувства. Разбира се, това ускорява и подобрява работата ни и нейния напредък. Вината ѝ и мъката ѝ постепенно спадат докато в един момент напълно изчезват. Това предизвиква силна реакция на недоверие при нея:
Как така, толкова години го преживявам, а сега да го няма това усещане!?
Ах! – все още ми се случва във всяка сесия да се натъквам на това учудване в клиентите си. Някои го приемат остро, други със смях, но все присъства под някаква форма. А аз винаги работя и за него, за да не спъне по-нататъшното развитие на подобрението от работата ни. Така правя и сега. Това отпушва процеса и доверието на клиентката ми в ставащата с нея вътрешна промяна на нагласите. Олеква ѝ много повече. Същевременно неудобството да се справи с вината си на родител упорито стои, сякаш се самонаказва за нещо. Продължаваме с разнищването на деликатната ситуация. Необходимо е търпение, внимание в повече и време. Давам ѝ ги, заедно с другите участнички, които бършат съчувствено сълзите си през това време. Близки са си и съпричастни, не случайно са избрали заедно да работят с мен и моята помощ. Накрая стигаме до усещане в Б. за
Лекота.
Отпаднало е усещането за родителски и човешки провал, безпомощността е намаляла чувствително но не достатъчно, така че се фокусираме върху нея този път. Тук разбира се, се разплитат други взаимоотношения и следствия. Това носи облекчение и по темите за проблем със заеми, лъжи, агресия на Х. в този момент се натъквам на също често срещан конфликт в съзнанието на клиентите ми, когато има промяна в усещането за наличие на проблем и факта да знаят, че има проблема. Това много ги обърква и е повод да сдобрим ума с душата. Така обикновено излизат още подводни течения и препъни камъчета. Добрият резулта се оформя с потупванията. Реакцията обаче е много забавна този път и всички се смеем, когато клиентката ми Б. констатира, че се чувства:
Зла и ми харесва да е така!
Леко е объркващо и за вас, вероятно, но когато едно такова усещане се чете като сила за отстояване, отхвърляне на чужда отговорност и свобода, мисля ще разберете ситуацията и всеобщата ни радост. Най-накрая болката е родила доброта, самоуважение за собствената ценност и разграничаване на личност от прояви на личността, своя или чужда. Променя се още отношението на клиентката ми Б. към заявените първоначално чувства и отношение към фактите.
Междувременно се е променило и усещането на В. към Х и съпътстващите го явления.
Тежък е случаят!
Гледам зачервените им бузи, правим кратка почивка с разговор, когато излизат още нива на съпротиви към промяна и напредък, към справяне с проблемите, под формата на убеждението на Б.:
Аз съм Тома Неверни, аз съм атеист, аз съм земен човек! Искам да видя резултат, за да приема и повярвам!
Под формата на шега отиграваме тази съпротива и всяка една от клиентките ми се смее и тупка не само по ТЕС точките си, но и с крака по пода, от смях. Това помага в случая и съпротивата полееекичка се стопява. Ефектът е, че Б. вече вижда себе си освободена от вината, безсилието, твърдото убеждение какъв е Х и на какво е способен. Проумява и личната си роля Х да е такъв, какъвто е, като добър принос, но и свободната воля на Х да прави живота си чрез своите избори. Вътрешната ѝ освободеност да борави със собствените си кодове става все по-голяма и тя неусетно си позволява да ги използва в процеса си. Това ѝ помага по своя неповторим начин и подрежда диалога ѝ с нея самата, ценностите ѝ, убежденията и емоциите ѝ. Това донася своите добри следствия.
Има ли усещане за заеми, като проблем, за нямане, за лъжене?
Почти не.
Че е сам?
Не.
Има ли мъка по Х?
Да, все още силна.
Това ме кара да я попитам за самото начало на поява на Х на този свят и се оказва, че е било трудно, както ми подсказа интуицията на консултант. Опитваме се в ускорено темпо да се справим и с това, преди да тръгнат след усилената работа. Но времето не стига, силите също. Оставяме си и за друг път работа.
Уморени, опуснати, вече им се доспива от спокойствие. Започнали са да виждат светлата страна на медала, доброто и здравото в ситуациите в живота си. Излизат и добри спомени, които съвсем естествено изместват отишлите си лоши. Излиза нова информация, още по-съществена, но всички се съгласяват, че без разчистването на първия слой затлачвания, няма как да излезе този.
А. е доволна от честността в извършената работа. Аз също. Това е много важно, за да се случи справяне с кой да е проблем, иначе как да открием кои сме ние и да заживеем нашия живот!
Б. и В. вече коментират оживено помежду си току-що станалото. Аз ги наблюдавам за секунди и се радвам като майка на порастващите си чеда и ми е драго да ги изпратя усмихнати и оживени, развълнувани от промяната постигната чрез необичайните консултации с Енергийна психология.
Прошка е станало нещо като медал, нарицателно за духовна извисеност в днешно време. Даването на прошка е новата база за сравняване, съответно явен или скрит упрек, която циркулира от известно време насам. Това поражда свръх напрежение у хората, които са така завладени от силните си емоции, че не успяват насила да дадат или приемат прошка, но в някакъв момент решават, че са го направили, само защото са го заявили публично. Емоциите обаче продължават да ги изгарят докато биват потискани в душата. Нерядко това отключва физически проявления налагащи медицинска помощ. Удивително явление!
Другата неудача на новия модел прошка е и позицията на породена надменност – видите ли аз простих, а ти не. О-ле-ле!
Всъщност традицията е, роднините да се помирят, защото хлябът е по-висок и за да го има, семейството и близките трябва да са задружни в намеренията и действията си. За да оцеляват. Нещо като договор за мир/ примирие… помирение… Сега можем да го наречем възстановяване на фамилния реди или зануляване, но…
За себе си съм разбрала, че всъщност търсеното е приемане на нещата такива, каквито са. Тогава не възникват ситуации на конфликт, обиди, пренебрежение, размяна на роли… Когато приемаме другите такива каквито са, това е форма на уважение. Уважаваме ли другите и тяхното, кога и как ще се отвори място за конфликт!? Ще се налага ли размяна на прошка!?
Ако вече сме влезли в конфликт, то според мен пак е добре да разберем себе си, а после и другия. Ако успеем да го направим неизбежно се стига до вътрешно състояние на мир и… приемане. Приемане на фактите. Нещата са такива, каквито са. Станалото станало, както казват възрастните хора. Минало! Вече няма осъждане, емоции. Само чисто приемане. А когато сме приели, за каква прошка може да става дума!?
Заради всичко това, създадох скрипта „Прошка“. Прависе на базата на Техника за емоционална свобода – ТЕС. Дори да не знаете как се прави ТЕС, гледайте и повтаряйте движенията и думите с видеото. Нека е в помощ на всички вас, които не успявате да приемете фактите, породили конфликт у вас, множество силни и неприятни емоции, вътрешния бунт, обидата, болката, неразбирането или изненадата от случилото се. Надявам се да постигнете вътрешния мир, който заслужаваме всички ние. Тогава ви моля, погледнете в себе си и вижте – още ли говорим за вземане и даване на прошка?
Направо си представям, как се ококорвате! – Та какво общо има едното с другото!? Къде е темата за секса, къде за алергиите! Но, да, уважаеми читатели, има много общо едното с другото и то точно в този случай, който описвам по-долу.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Ами ако и при вас има такава връзка мужду двете? Прочетете и разберете!
Този път разказът е за един мъж. Трудно намира време за консултация, много е зает в професията си, но явно вече няма накъде и успява да дойде за уречените ден и час.
На хомеопатия съм, с алергии.
Започва разказ за проблема довел го при мен.
Аз съм масажист и работя непрекъснато с някакви масла и явно съм натрупал някак… Незнам, нещо не мога да разбера, ама започват да ми се изриват ръцете. Като пия антихистамини се оправям, обаче не мога да съм непрекъснато на тях. И сега съм на хомеопатия и съм, може би, малко по-добре. Основно това ме притеснява, защото ако продължа с тези алергии трябва да спра да работя!
Не мога още да хвана от какво ми се изриват ръцете и така е от няколко месеца. Три! Освен това имам обриви и около окото. Зимата не съм имал.
Аз по принцип съм алергичен, към полени от десетина години, към треви, към аналгин, към нафта…
По принцип съм чувствителен. И днес се обринах от един крем с капсацин и трябваше бързо да го почистя от себе си.
Чувствам се, все едно съм се задръстил. Подут съм. Под очите ми сенки има непрекъснато. Все едно съм се нагълтал с негативна енергия. Подуват ми се краката. Зимата не, лятото понякога. Аз работя по единадесет часа прав, но сега в студеното време да ми се подуват толкова краката, в края на деня, явно все едно… чувствам се като задръстена кофа.
Това е картината която ми дава за физическото си състояние, което явно вече е непоносимо и спъва живота и работата му. Но стигаме и до личните преживявания, а обикновено те са в дъното на кой да е физически проблем, ако не им обърнем нужното внимание навреме.
Миналата година загубих внезапно баща ми, без никакви…
Семеен съм. От пет месеца живеем с майка ми, но не се разбираме с жена ми по повод на въпроса къде ще живее майка ми след смъртта на баща ми. Иначе си виждам децата всеки ден.
Работя с много хора, но нямам някакви неприятни клиенти. Всичките са ми постоянни клиенти, не са нови и нямам оплаквания, нещо което да ме напряга. Напротив! Все пак човек, като пипа непрекъснато хора, иска или не иска, взима и от тяхната енергия.
Искам да се отърва от алергиите, да си продължа работата и да ми е приятно.
Започваме процеса с техники от енергийната психология по обичайния начин, за да видим, защо и какво е довело до това толкова некомфортно и спъващо професионалната изява на клиента ми явление.
Още с първите действия в процеса, се явява жена му, като вероятна причина за проблема му. Справяме се на този етап и клиентът ми усеща как сърцето му се изпълва с топлина. Разсмива се.
Продължаваме по-подробно с различните видове алергии.
Усещането за алергията към аналгин отпада леко. Но алергията към полени силно се усеща, дори насред студения сезон.
Почва да ми тече вода от носа, не ми е приятно! Не мога да дишам.
Работата ни показва, че една от причините е растението алое, дошло от тъща му, а вероятно с това и неприятни емоции. Освобождаваме ги и
Няма теч от носа, няма сълзене, няма дразнене. Дишам добре.
Пристъпваме към алергенът нафта.
Трябва да я пипна, за да се обрина.
Този път причина за алергията се оказва тъстът. Обръщаме необходимото внимание и в следващия момент клиентът ми си представя как пипа нафта пипа пипа, но:
Нищо! Няма усещане за обриване.
Пристъпваме към усещането за надуване на очите. Там причина се оказва внезапната смърт на баща му и задържаната тъга, неизплаканите сълзи. Когато ги освобождаваме, макар и още леко тъжен, мъжът се усмихва. Продължаваме и разбираме, че следващата причина за проблем е мама. Това също е наситено с мъка. Освобождаваме я. Освобождаваме и мъката свързана с дъщеря му.
Тогава се изправяме пред стреса от внезапността на загубата на баща му. Тук намесен се оказва зет му и неговото отношение, което явно е било в дисонанс с преживяването на клиента ми. Балдъзата и тя има дял в преживяването. Множеството документи, сина, малкото време, през което клиента ми е бил с баща си, а е било хубаво…
Тук работим малко повече, защото темата е преплетена и с темата, че след смъртта му, майка му е зависима от него и това много го притеснява:
Тя няма да може да се оправи сама, ако нещо с мен се случи – няма да може да си плаща наема, ще остане на улицата и това ме кара да се чувствам виновен.
Изчистваме това усещане за вина и вместо него в клиента ми се влива ново усещане, което вече е просто отговорност.
Най-голямото ми притеснение е, че сега майка ми не живее при мен. Защото трябва веднага да напусне жилището.
Явно дял за това притеснение има и сестра му. Освобождаваме притеснението и това довежда до още малко лекота в повече, в душата на клиента ми.
Няма вече стрес от внезапна промяна свързана със смъртта на баща му или негова евентуална невъзможност да помага на майка си, която да го блокира и води включително до физическите му неразположения (подуване на крака, подпухване на очите).
Идва ред за работа с убеждението, че е неизбежна обмяната на енергия с клиентите. Разбираме, че това идва от негов учител, прехвърлил му собствените си разбирания. Настъпва още по-силно облекчение от усещането за обриване при докосване на клиентите, за подуване на краката. Освен това клиентът ми вече усеща и възможността да контролира, с кого да обмени или не, енергия.
Когато проверяваме отново първоначалните показатели разбираме, че вече няма обрив, подуване, парене, сърбене, невъзможност да се работи, оттичане по ръце, крака, очи. Остава усещането за зачервяване на ръцете.
Усилило се е усещането за неразбирателство със съпругата.
Тук поставям въпросите ребром!
Ама аз знам какво ни пречи! Сексът!
– без да се замисли най-накрая казва клиентът ми. И ето я на, най-накрая излезе връзката между секс и алергии!
Вече е ясен основният проблем – жена му има проблем с нагласите си по отношение на секса. Оказва се, че ги е приела от майка си. Когато променяме тези нейни нагласи, усещането за проблеми в сексуалните отношения в тази семейна двойка отпадат. С това окончателно отпада и усещането за алергична реакция при клиента ми. Без значение е дали ползва етерични масла, капсацин или друго, колко, на крак ли е дълго време или не, обменя ли енергия с клиентите си или не!
Продължаваме още малко работа с темата секс и спънките да го бъде по един пълноценен начин. Причината пак идва откъм съпругата и заучените от книгите модели на мислене, поведение, отношение към сексуалността. Когато изцеляваме това у нея, те отпадат и усещането в клиента ми става коренно различно. Започва да се смее с глас, видимо ведър и облекчен. Да, объркан е от процеса и скоростта, с която настъпват обратите и казва извинително:
Ами за първи път правя това и съм като първопроходец!
Пак се смее шегувайки се със ситуацията. Видимо подпухванията около очите му вече ги няма и освен, че сам усеща това, усеща и прилива на енергия ако и да е късна вечер след края на дългия му работен ден. Беше добър финал на консултацията ми, а и работния ми ден и се оттеглих доволна, в собствения си живот.
Забелязахте ли какво е станало, скъпи читатели? Секс и алергии, каква е връзката, как са започнали нещата, откъде, как са се развили…
Аз ще повторя, за да вникнете още по-ясно в процеса на зараждане на поставения проблем!
Клиентът ми принципно е чувствителна натура, аз ще добавя – и деликатна да изрази чувствата си, за това ги задържа в себе си. Така задържайки раздразнение към роднини е развил дразнение към материи, които те са въвели в живота му – растения, нафта. Затова всеки път, когато в живота му тези материи се появят и влезе в досег с тях, тялото му реагира с дразнене на физическо ниво проявяващо се като алергична реакция. Върху това се натрупват и по-новите му неизразени преживявания.
Най-силното от тях е от недоразумения в разбирането и приемането на проявите на сексуална близост в двойката. Както излезе в консултацията те са възникнали от възпитанието на съпругата му от майка ѝ, книгите, които някога е чела и нагласите, които те са ѝ създали, а тя приела за верни. Това отдалечава партньорите и раздразнението от невъзможността за топло докосване се запечатва и пламва в дланите на клиента ми. След това всяко докосване до неговите клиенти, поради естеството му на работа, само напомня за тази невъзможност за докосване с интимния партньор и това провокира още нажежаване в ръцете. Ръцете са зоната изразяваща вътрешния му конфликт между желание и невъзможност за желаната близост. Те видимо са зачервени. Всяко средство, което да улесни докосването още повече допринася за подчертаване на конфликта и липсата на „гладки отношения” в двойката, а капсацинът, дооформя избухването в моментална остра алергична реакция, защото е сам по себе си огън! Е, огън в огъня на конфликта какво друго да даде освен мехури от изгаряне, но миниатюрни под формата на множество пъпчици, парещи, сърбящи, зачервени, до непоносимост!?
Допълнителното емоционално натоварване от неизразената мъка от внезапна загуба на бащата, се натрупва като торбички от неизплакани сълзи около очите на клиента. Медицината може да го третира като картина на алергичната реакция, но в енергийната психология залагаме на натрупания емоционалния заряд и установените изводи станали модели на живот.
Безпокойството, да загуби стабилност или почва под краката си, ако остане без работа, заради невъзможността да работи заради алергията, вкарва в повишена тревожност клиента ми. Специфичната и конкретна физическата реакция на тялото на този човек е да увеличи краката чрез подуване. Така те стават по-големи, за да крепят клиента на мястото му, в живота му, привидно давайки му онази стабилност от която има нужда, за да може устои на предизвикателствата, а и да подкрепи и майка си, която е в нестабилна житейска ситуация. Това допълва цялата картина и я оформя, като някакво заболяване. Да медицината и тук сигурно има какво да даде като диагнози, вероятно много и различни. Важното обаче е, конкретният човек да разбере неговите конкретни причини за проява на тези симптоми и да се справи с тях, за да се върне в онова физическо състояние наречено „здрав”.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Още ли се питате? Надявам се, че не, защото това обяснение ви дава още по-ясна картина за връзка между емоции и здраве. В случая между емоции, секс и алергии!
А ето и отзива на клиента, няколко дни след сесията ни:
Първия ден след консултацията ни имах малко обриви, но завехнаха бързо. След това досега съм добре. Нищо ми няма! Работя си.
Усмихвам се наум, за продължението на подобренията и от сексуално естество.
А вие?
А вие желаете ли да разплетете необясними за вас ситуации или да подобрите връзката с партньора си?
