Заявява клиентката ми, седнала насреща, за да сподели какво я води насам за консултация с мен.
Последната една година има много промени. Чета разни неща, ходя на някакви практики, обаче в началото човек си остава само с четенето. После започнаха да се случват позитивните трансформации и сякаш сега усещам, че е време всичко да тръгне, да се финализира, така да се каже.
Проблемът дойде от…, не знам вроден или от възпитанието, не мога точно да го назова, но сякаш е един корен, който дава отражение в много сфери от живота.
Самокритика и страх от критика. Сякаш каквото и да правя винаги ще бъда укорена, обвинена, че съм сгрешила и не го правя като хората. И това във всяка една сфера! Примерно – дали ще поставя чашата така или иначе, че не мога да танцувам пред хора и съм имала нужда от стимулация (пушене, наркотици… с каквото се сетиш, да! Може елементарно да звучи, но просто искам така да си танцувам от душа и сърце без да…
Искам да започна по-хубава работа без да си мисля, че всички са супер по-добри от мен. В университета по същия начин – по-късно „влизах в час”. Моите колеги бяха по-малки, съответно винаги си мислех, че те са по-умни, много по-добри. Просто във всяка една сфера! Имам някакво такова чувство, че не съм достатъчно добра. И проблемът не е точно с външността, а с вътрешните ми качества. Примерно, аз учих рисуване и учителя, като погледнеше какво рисувам, аз просто се вцепенявах. И пак си пропилях шансовете, а по-късно започнах да бягам, нали, тинейджърски изпълнения. И сега по-късно, когато съм голяма, осъзнах, че пак не се чувствам достатъчно добра. Пак се чувствам комплексирана от другите. И аз така действам – по-добре да избягам. Не, че не съм добра, но по-добре да си стоя в някой ъгъл и да… не се знае!
Другото, което е, не мога да изпитвам оргазъм, в истинския смисъл, и това пак е вид изява на която аз не мога да съм главно действащо лице. Просто когато аз трябва да съм в центъра, дори когато ме снимат и трябва пак да съм в центъра на вниманието, спичам се! Стоя като някакво дърво такова.
И пак казвам – имам някакъв напредък. Преди бях доста по-зле! Пътувах с градския транспорт и в мен едно такова напрежение, стои на топка, не ми беше комфортно, а сега вече е ОК! Не ходех на магазина, сега вече ходя, но все едно някой тръгва да те удря, ти се – хъ-ък… и не дишаш просто! В смисъл така съм се чувствала цял живот. А сега вече си ходя, даже се кефя. Или ходя на фризьор и вече – аа… сякаш кой знае какво и… пречеше ми супер много! И още такива ситуации имам, но те са дребнички. И не, че имам някакъв супер прогрес, но…
Вече искам коренът да бъде унищожен и да си живея живота! А имам и дъщеричка и виждам как попива от мен, всичко попива и искам да се оправя.
И мъжът ми е много добър и търпелив с мен, но виждам, че вече му писва и много искам да се оправя!
Напоследък съм в доста приповдигнато настроение и това ми пречи да работя, да вляза в действието на ТЕС.
Започваме работа. Оказва се, че работените дребни неща все още са доста силни. Клиентката се притеснява от това, че процесът я поставя в центъра на внимание и се сеща още нещо:
Последните дни забелязвам, че си броя. Не знам как се получава, това е малоумно, но… Да речем, че си говоря с теб и изведнъж започва да тече, като паралелна мисъл, раздробявам човешкото лице на отделни части и започвам да ги броя, да ги сумирам. Или като гледам телевизия или предмети и започвам да си деля на разни части и да си ги броя. А най-тъпото е, че аз трудно смятам на ум. Аз съм човек на изкуството и съм по-хаотична. Нямам нищо общо с цифри! Даже не ме кефят! Просто съм учудена защо!? Това ме разсейва, най-малкото. А, и почнах да си броя глътките вода! Това ми пречи, притеснява ме. Аз по принцип съм шматка, някой говори – забравям, обаче като броя имам чувството, че забравям дори цели разговори! Някой нещо ми казва и все едно нищо не ми е…
Продължаваме да работим. Стигаме до хубавото преживяване в процеса. Тогава избликва следващото:
Искам да си продавам картините, а не да работя някаква тъпа работа! Само че мъжът ми… Не може само на него да се разчита. Искам просто да отпуша този канал, който ме спира! Аз знам, че не мога да продавам на този етап. Сякаш имам около мен плексиглас и си действам в това заграждение и гледам света, но не мога да мръдна.
Разнищваме темата с внимателния и забавен подход на енергийната психология. Редят се образи, емоции, съждения в странната плетеница съхранена несъзнателно. Излизат драматични спомени от най-ранното ѝ детство, които провокират много тъга. Излизат страхове, несигурност, вина, но се справяме и с тях. Облаците се разсейват един по един. Трансформираме случките изплували от миналото. От тинейджърските години, от ранното детство, от бебешките годинки. И е тъжно, и е смешно, на моменти едновременно. Но накрая любовта потича през поколенията към нея. Идват осъзнавания, разбиране, сълзи от нахлулите нови и силно положителни емоции съпътствани от здрава мисъл към собственото ѝ място в света, значимостта ѝ. Настъпва лелеяното усещане за вътрешна свобода, която ѝ позволява да се почувства:
Втурвам се и танцувам ей-така, за себе си, свободна и щастлива!
Това вади на показ още скрити в рода потиснати емоции и тайни, които бързичко и успешно разнищваме. Резултатът е:
Сега виждам как се реализирам в продажбите. Задвижвам нещата. Преди сякаш съм се самосаботирала. Виждам се как пращам картини в чужбина и се чувствам…, ха-ха, направо не мога да повярвам! Виждам се как държа парите, чувствам се успешна!
А когато стигаме до темата с оргазмите, разбирам, че трябва да поработим още:
Защо някой трябва да вижда, че ми е добре!? Сякаш не искам да споделя, да има свидетел на това!
– изненадващо открива тя в себе си. Това води до много ранен детски спомен, с който работим внимателно и резултатът е клиентката ми да се почувства щастлива и свободна в тялото си, в голотата си, в емоцията на преживяването:
Гола и свободна! Но има още някакво неудовлетворение.
Е, времето ни за работа свършва и темата остава за довършване за следващия път.
Така че очаквайте продължението на разказа, за да научите, какво стана по-нататък!
Междувременно проверете, как стоят при вас нещата по темата вътрешна свобода и външна изява. Това как се отразява на живота ви, включително сексуалния? Виждате ли връзката?
Как се чувстваш сега? – питам я на финала на консултацията ни.
Надъхана! Ох, много ми е добре! Друго си е така, някой като те води. Ето за това дойдох, за да стигна до нещата, които не мога да открия сама и да ги махна. Усещам ги, но някак не успявам сама!?
Смее се звънко и преизпълнена с енергия се втурва навън, към живота. И как не!? Изчистили сме страха от критика, вцепенението да ѝ обръщат внимание, вече има усещане за оргазъм, силно е намалял несъзнаваният стремеж към разсейване чрез броене, притесненията ги няма.
Освен това споделя изненадващо за мен:
Сестра ми нали идва при теб? И един ден ми се обажда и ми казва: „Знаеш ли какво стана с мен? Аз не можех да сядам на тоалетна, дори на новата в къщи.” – тя непрекъснато я мие и чисти и пак не може – „А два-три дни след сесията с Дари изведнъж осъзнавам, че съм седнала на тоалетната и я ползвам нормално!” – Не знам какво сте чистили, какво сте правили, но е дало отражение и на това!
Ех, колко е вълшебна тази Енергийна психология, скъпи читатели, нали!?
Днес срещата ни за “ Аз правя ТЕС!“ е с ето тази млада дама, както виждате чаровно усмихната. Аз обикновено така я виждам. Днес тя ще е наш гост, за да ни представи това което мен ме вълнува напоследък като тема и с което искам да ви запозная – възможен ли е ТЕС в България, практикуван от българи при българските ни условия на живот.
Би ли ни се представила, коя си ти?
В.Е. – Здравейте! Казвам се Вася Езекиева. Последните години се занимавам с масажи. Започнах да се занимавам с масажи, тъй като имам сериозно отношение към здравето. Всъщност работата ми е ориентирана точно към това – поддържане и възстановяване здравето на хората. Преди да остана да работя само с тази ми практика, дълги години работих като медицинска сестра в отделения като „Хемодиализа”, „Коремна хирургия” и последно „Кардиохирургия и реанимация”, за което на всички съм много благодарна за моето изграждане и като човек, и като терапевт! Моето отношение към здравето е причината да се запозная с ТЕС.
Кога и как стана това – ти ли срещна ТЕС или ТЕС срещна теб?
В този ти път на отношение към подобряване на здравето.
В.Е. – Всъщност може да се каже, че и двамата, … и двете!?… и двамата!?… сме се срещнали с ТЕС…
Д. – И аз се бъркам „той“ ли е или е „тя“, но доколкото е техника… ха-ха-ха!
В.Е. – …срещнали сме се и двете с ТЕС. Ха-ха! Преди много години една моя близка приятелка ме помоли да потърся и да намеря книгата на Иван Петърнишки. Беше преди около има-няма десетина години. Малко по-малко. И аз започнах да чета за ТЕС. Успоредно с това търсих – обърнах навсякъде „Славейков” (площад в София с книжен пазар на открито – бел. Д.Г.) и всичките улици, и всичките книжарници, където можеше да се търси. Интересното беше, че трудно се откри, много трудно се откри тази книга. И след години… В крайна сметка открих. Имаше една бройка и я взех… Така се запознах и с ТЕС-а! А в последствие ми попадна, бях поканена на една презентация на Техниката, където се запознах и с Дари. Беше организирана съвместно с Дари, с още една терапевтка, Мая и Ирена. И беше много, много сладурско това представяне и аз буквално се влюбих в Дари, ха-ха! Защото… Оттогава между другото ни е приятелството, тъй като аз няколко пъти съм ползвала нейните услуги и като сесии, и под формата на ТЕС-разходки, които пък са… просто превъзходни! Тя избира и разкошни маршрути – и по Витоша, и не само по Витоша, но със сигурност е в гальовната природа.
Д. – Сега са само във Витоша вече, когато ги правя.
В.Е. – Ами да, но слава Богу, че имаме Витоша тука.
Д. – Така е, наблизко ни е, въздухът е чудесен, природата винаги е на наше разположение за да ни помогне.
В.Е. – Ти избираш винаги чудесни маршрути.
Д. – ТЕС-разходка, щом си тръгнала да казваш, е ходещ семинар. Обяснявам какво е ТЕС, показвам го и практикуваме заедно като си решаваме и доста проблеми във всичко това. Даже хората започнаха да идват само заради това, за да решаваме заедно проблемите им по този приятен и вълнуващ начин – хем да се насладим на красотата на природата, да подишаме чистия въздух, да поспортуваме, да си починем от стреса на ежедневието и успоредно с това да отхвърлим някой и друг проблем чрез Техниката за емоционална свобода.
В.Е. – Ако мога само да допълня за това. Много е мило, защото всички участници които са в ТЕС-разходката подкрепят участника с дадения проблем. И ако да кажем един има проблем за решаване, всичките го подкрепят. След това друг човек може да каже негов проблем. Не е задължително да имаш някакъв въпрос за решаване, въпросът е, че си решил да участваш в тази разходка.
Д. – Да, то и за всяка друга групова практика се отнася. Но да продължим!
В коя област на живота си ти прилагаш ТЕС? Преди кога, сега кога?
В.Е. – Аз сега ще бъда много честна!
Д. – Надявам се! Ха-ха-ха!
В.Е. – Ха-ха-ха! Не, аз винаги съм честна, обаче и тук ще кажа, че аз сама почти не прилагам ТЕС! Не мога да се оставя сама на себе си, някак не мога… т. е. не че не мога, но някак си не бих искала, но при положение, че има такъв прекрасен терапевт, който ме води и ме усеща по-добре от мен самата… И затова, аз съм тръгвала да правя, след което някак си се изоставям и най-накрая идвам при Дари, която ме подхваща и… Тя знае откъде, какво и що, и така ме подхваща, че накрая решаваме въпроса.
В кои области? – ами в много области. Сега, не мога да кажа във всички, но там където съм срещала затруднение или някаква тежест или тъмнина, т.е. не знам какво решение да взема, тогава идвам или се обаждам и решаваме. Между другото много е хубаво, че тя прави онлайн (консултация през интернет връзка – бел. Д.Г.), така че и от това съм се възползвала, или чрез Skype (от 2025 г. стана Teams – интернет канал за комуникация, бел. Д.Г.), или чрез другите връзки. И се получава много много добра даже колаборация.
Д. – Но все пак да посочиш в кои теми от живота ти, докъдето ти е удобно!
В.Е. – Ами и в сферата на работата, и в лични отношения. Даже и в здравословни, защото майка ми има едни такива здравословни проблеми или по-скоро имаше и чрез мен чрез Техниката решихме така, едни доста сериозни мога да ги кажа, детайли.
Д. – Състояния, боже би.
В.Е. – Състояния, да, състояния! И това беше изключително полезно и за мен беше много изненадващо, че имаше резултат. Тоест, че през емоциите се навлиза в дълбочина да се извади тази емоция, да се погледне по друг начин, да се трансформира и най-накрая да се получи едно просветление, едно освобождаване.
Д. – Чудесно!
В.Е. – Вероятно има и други области, но това са тези основните които…
Д. – От които си се впечатлила.
В.Е. – Да! От които съм се впечатлила и които са ми дали светлина и като цяло за моя път. За погледа ми като човек.
Какво се промени за теб, какво постигна още, как другите погледнаха на това и отреагираха?
В.Е. – Ами какво се промени? Със сигурност, че ставаме по-добри. С всяка една терапия или практика. Тоест ние подхождаме към тези практики или това самоусъвършенстване, за да ставаме ние по-добри. По-добро – да бъдем в благосъстояние, да подобряваме благосъстоянието си, качеството на живот, ние като хора да ставаме по-добри, да помагаме и на другите. Защото когато ти почерпиш нещо хубаво искаш да го споделиш! Най-малкото със свои близки, познати, приятели. Между другото аз на много съм казвала. Ами да!
Д. – Между другото то така стига до хората, да! Това е и целта на нашето интервю – да стигне до повече хора, да видят, да им стане интересно, да опитат, да им хареса още повече, да продължат да опитват, ха-ха, да си вземат живота в ръцете.
В.Е. – Абсолютно, да! Не само за този случай, но ние сме едно цяло! И аз когато не знам нещо ето аз така съм научила за ТЕС от други хора.
Така. Не знам какво за другите, как беше въпросът?
Д. – Как са отразили, как са отреагирали на твоята промяна вследствие на това, че правиш Техника за емоционална свобода? Забелязала и си нещо такова? Ето примерно, аз мога да ти кажа за себе си. Първите дни като правих ТЕС аз много се промених. След известно време… В смисъл успокоих се много. Това се забелязва веднага. Започнах да общувам с хора с които не бях общувала. Станах по-ведра. След време като ме срещне някой казваше: „Дари, ти сияеш! Какво си правила?” – и аз започнах да се почесвам по главата – „Боже, какво ли съм правила!?” И в един момент се сещам, че единственото ново, което съм въвела в живота си, е ТЕС. И казах – това и това правя, ще видиш, на третия ден и теб ще те питат и ще ти кажат „Ти сияеш”.
В.Е. – Ти даваш рецептата!?
Д. – Да! И точно така, една възрастна дама, доста по-голяма от мен беше тогава (аз тогава бях доста по-млада! – ха-ха-ха, девет години по-назад във времето!) и тя практикува ТЕС, практикува. И един ден ми се обажда развълнувана – „Дари, да знаеш аз почнах да правя ТЕС и точно както ми каза, след три дни ме среща една съседка и ми казва: „Леле, какво си направила, ти сияеш!?” И вече беше много така, щастлива от факта, че има същия ефект на „сияеш”! Така че ето едни такива дребнички неща обаче ни дават обратна връзка. Зареждат ни, харесва ни – това е стимул.
В.Е. – Сега, аз три дни поред не съм правила ТЕС! При мен един сеанс е достатъчен (как звучи!), ха-ха!
Д. – Ха-ха!
В.Е. – Един сеанс е достатъчен, но със сигурност човек става по-спокоен! Най-малкото защото има една яснота, има едно спокойствие, една даже увереност се получава след терапията! Защото ти си наясно. Имаш една даже ако щете категоричност, защото когато човек е по-спокоен, много ясно, че той гледа с по-други очи. Надяваме се с по-хубави!
Имаше една мъдрост, това е един от принципите всъщност на това учение – променяйки себе си ние променяме и света около нас. Така че вероятно… Аз не знам точно в детайли кой как се е променил, но вярвам, че всичко се променя за добро. Така че вярвам, че се променя за добро и хората ставаме по-добри!
Д. – Аз го наблюдавам, но въпросът е да чуя и теб – какви са твоите наблюдения. Ха-ха-ха! Да го чуе и нашата публика.
В.Е. – Ха-ха, това е, със сигурност! Между другото аз много се изненадах, извинявай, просто ми идва да…
Д. – Да, да, да!? Разбира се!
В.Е. – … Преди години работех в чужбина и се изненадах, че тъй като съм прилагала и с тази ми приятелка която ми поръча книгата, сме прилагали в нашите терапии ТЕС. Откъслечно разбира се, защото сме малко по-различни! Няма как в чиста форма да се прилага. Но се изненадах, че ТЕС не е съвсем непозната за чужденците, т.е. има по-отворени хора, които знаят за ТЕС. Това исках да кажа и ми беше много приятно това!
Д. – Значи не е вече нещо странно, не е вече нещо непознато и съвсем ново! Всъщност ние тъй или иначе взимаме тази техника от западния свят, взимаме я от Щатите, където Гари Крейг, авторът на техниката, американец, я сътворява тази техника.
В.Е. – Но пък тя има дълбока давност!
Д. – Да, тя има дълбока давност! В смисъл че взима от дълбоките корени на източното познание за енергийната система на тялото, взима от вербалната психотерапия прийоми, взима от НЛП прийоми и прави това разкошно съчетание, наречено Техника за емоционална свобода. Въпросът е, че тръгва от Щатите, разпространява се в целия свят, в крайна сметка стига и до България. И слава Богу!
В.Е. – И слава Богу! Да, така е!
Д. – И понеже в чужбина са много по-отворени, там много по-отрано знаят от нас.
В.Е. – Ми това е малко спорен въпрос!
Д. – Да, зависи коя чужбина, разбира се, но…
В.Е. – Не, не за това! Аз смея да твърдя, че ние българите сме много отворени. Не просто отворени, ами ние сме любознателни, ние искаме да се случват нещата и като цяло българинът е ученолюбив! Сега, колкото и странно да звучи в последните години, наистина…
Д. – Да!
В.Е. – Ами като цяло българинът е ученолюбив.
Д. – По традиция сме ученолюбиви.
В.Е. – И той иска да знае и да може.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Така че „българин“ звучи гордо!”
Д. – Ха-ха! Да! Еми ето, аз го правя за нашата публика – българска родна публика!
В.Е. – Да, това беше едно лирично отклонение, обаче нали, да не смятаме, че „след като чужденците… те са по-напред”! Не е вярно! Не мога да кажа това нещо.
Д. – Ъ-хъм! Но факт е, че от там тръгва информацията, за да стигне до нас…
В.Е. – В случая да!
Д. – Факт е, че не идва от Русия!
В.Е. – Да!
Д. – Специално тази техника, която приемаме за по-така… Но, Техниката е компилация и от най-доброто постижение на западната вербална школа в психотерапията, и източната медицина, каквато е акупунктура и акупресура. Само че тука нямаме вече убожданията, нямаме затоплянето с мокси и другите такива прийоми. Тук имаме просто едно потупване по акупунктурните точки, които се намират в началото или края на главните меридиани.
В.Е. – Централните меридиани.
Д. – Да. В това се заключава Техниката, най-грубо казано.
Как биха изглеждали нещата ако не беше направила тази крачка – към употребата на Техника за емоционална свобода, според теб? Замисляла ли си се?
В.Е. – Ами… Честно, не съм се замисляла! Но сега, като се замисля – нямаше да съм тук! Което е най-малкото. Със сигурност… Аз не обичам така – какво щеше да бъде! Слава Богу, че така се е случило! Но със сигурност човек ако не се е възползвал както аз съм се възползвала от този прекрасен метод, ми щях да си тъна сигурно в някакви неведения… защото за мен ТЕС е една свобода, светлина, увереност. И какво повече от това, за да върви човек напред!?
В.Е. – Да, да! Продължавам да работя, аз пак казвам, когато имам някакъв случай, имам някакъв въпрос, или някакво състояние, които аз да не мога да реша или ми е трудно да реша, се обаждам на Дари и решаваме въпроса. Не мога да кажа какво очаквам… очаквам да стане по-добре, да си реша въпроса.
Д. – Да.
В.Е. – А накъде ще се развие, това времето ще покаже! Така че, оставям се на течението на ТЕС и тя ме води към решението и към светлината!
В.Е. – Това е. Това е. Свободата. То си е точно формулирано. Защото ние като сме свободни, ние имаме светлината. Ние можем да дишаме – ние дишаме правилно. Сега, да не задълбая в някои други посоки, където…
Д. – Но ето, ти като масажист и с медицинско образование…
В.Е. – …където Учителят казва, учителят Дънов казва, че е много важно, както е и мисълта за днешния ден, аз така, ще я перифразирам – Да вярваме. Да вярваме на дробовете си, да вярваме на стомаха си, на червата си, на краката си, на ума си, на сърцето си, защото всяко едно със себе си дава увереността ние да бъдем живи здрави да си вършим нашата работа и все по- да се приближаваме към Бога. Сега така ми идва да го кажа…
Д. – Добре, добре, разбира се!
В.Е. – Така че за мен ТЕС е много – свободата!
Д. – Всъщност помага ни това приближаване, помага ни това свързване с всяка част от нас.
В.Е. – И навлизаме повече в себе си. Това е! Защото когато свободно, когато с вяра действам, когато със свобода действам… Кой е свободният човек? Това е човекът, който свободно изразява най-добре себе си.
Д. – Ъ-хъм, и потенциала си.
В.Е. – Да, точно така! А когато човек е затворен или някъде блокиран, някъде има затруднение в някоя област – той е скован, той не може да изразява себе си. Затова тази свобода е много важна. Така че, Техниката е за свобода. Тя … то самото име си го казва!
Д. – Името чудесно е намерено и е така. Когато ние се освободим на физическо ниво от блокажи (може да имаме стягане, свиване, замръзване даже на крайници ако щете, на някой и друг мускул), ти най-добре го знаеш през работа с тялото, в основата обикновено се оказва, че има емоционален проблем. Когато ние се справим с емоцията, тялото се отпуска, започва да функционира по-добре…
В.Е. – Така е!
Д. –… и това води до оздравителните процеси. Не че правим някакви магии и обещаваме чудеса.
В.Е. – Абсолютно! Те са взаимно свързани.
Д. – Но факт е, че когато са в добра кондиция душа и разум, тогава и тялото е в добра кондиция и започва да функционира все по-добре и по-добре. Което се нарича добро здраве на практика.
В.Е. – Да! Затваряме кръга.
Д. – Затваряме кръга. И колкото ни е по-добре здравето, толкова сме по-свободни и толкова по-здрави и толкова по-щастливи, ха-ха…
В.Е. – Ха-ха, дай Боже за всички да е така!
Д. – … и правим каквото всъщност ни харесва, към каквото се стремим, каквито са ни целите и идеите!
В.Е. – Да!
Коя беше ти преди да срещнеш ТЕС и коя си сега? Има ли такава ясна разлика, има ли нещо категорично?
В.Е. – Ами има, определено! Преди бях много много по-скована поради една или друга причина. ТЕС, едно от нещата които ми помогна много, възвърнах свободата си, за което много благодаря! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Скована само физически или по друг начин?
В.Е. – Ами не по-скоро душата ти! Душата ти като е скована. Физически не, то ти се отразява на физиката, но физически по-малко. Но душата когато ти е скована, тогава вече е по-страшно от физиката. Така че, слава Богу, дишаме с пълни гърди!
Д. – Ха-ха-ха! Може ли и аз тук да добавя, гледайки отстрани твоята промяна? Като на човек на когото се доверяваш, за да те подпомага чрез Техника за емоционална свобода? Беше по-плаха.
В.Е. – А да, със сигурност!
Д. – Беше по-плаха и имаше проблеми, които те спъваха да вземеш важни решения; да се отървеш от неща в живота, които вача не искаше в него; да правиш крачка към други нови неща, да добиеш смелостта да го направиш. И в крайна сметка ти успя, реализира го и всички, не само ти, а всички около теб които участваха в твоя „филм”, ха-ха-ха, накрая бяха доволни, доколкото аз си спомням!
В.Е. – Ха-ха! Така е!
Д. – Така че, ето това е един от хубавите ефекти на ТЕС – не само на нас ни е добре, като на пълни егоисти, в негативния смисъл на думата, а както ни е добре и на нас, така става добре и на другите около нас. Нещата се балансират, подреждат се по някакъв взаимно добър начин. И така процесът на развитие на всеки един се отваря и става по–лек, по-приятен…
В.Е. – Той се завихря, завихря се това нещо!
Д. – …Да!
В.Е. – Ето затова идвам при теб, защото тя ще го изкаже много по-добре! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Практиката ѝ се разви прекрасно и затова доби смелост.
В.Е. – Да, и ще продължава да се развива!
Д. – Да! По-ведра те виждам.
В.Е. – Еми да! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха!
В.Е. – Правим нещата!
Д. – Така че ето, това за мен са едни неща които са белег за качествата на Техниката. За това че всеки има един прекрасен потенциал, само трябва да му позволим той да се прояви махайки нещица по-големи или по-малки…
В.Е. – Които ни спъват.
Д. –…които усещаме да ни спъват.
В.Е. – Да!
Д. – Това е много индивидуално усещане и ние всъщност работим точно с това – с нашето индивидуално усещане. А не кой какво твърди за нас.
В.Е. – Не, не, не! Точно за това са сесиите! Аз за това казвах – Дари така те подхваща, че неща които даже ти не си ги осъзнал, тя ги изважда. Спирам да говоря! Защото мисля, че бях доста обстоятелствена.
Д. – Да и тук целта ни е да покажем, че …
В.Е. – ТЕС работи!…
Д. – …ТЕС работи…
В.Е. – …отлично…
Д. –… работи с българи, в „българските условия”, пак да го кажа, при „тази политика”, при „това държавно устройство”, ха-ха-ха! При „тези условия на труд”, на „бизнес”, на „развитие на бизнеса”…
В.Е. – Даже, ха-ха, не само! Значи, моите родители, аз мога да кажа, пример да дам с тях. (Обикновено давам пример или с мен, или с близки за мен хора. Тоест, върху които имам поглед.) Те са хора от по-старото поколение, които по- не вярват, като им кажеш нещо: „Е, хайде с`я т`ва!”. Обаче се убедиха, че работи! И между другото така стана, защото когато им обяснявах какво да се прави и Дари беше, и… те знаеха за Дари задочно,… и аз казвам: „Нали, Дари, с ТЕС”! – „Ааа, с онова там, дето се тупаш!?” – Викам: „Да, същото!” И в един момент, когато вече се запознаха, викам: „А, ето я Дари, с ТЕС!” – „Ооо, супер!”– нали, те вече си знаят! Защото те са изпробвали метода и те знаят, че помага. Баща ми специално беше изпаднал в едно от тези, модерните състояния, на паническа атака. И точно в тоя случай, ТЕС много му помогна.
Д. – М, да!
В.Е. – Спирам!
Д. – Това е превъзходен вариант да разберете, защото наистина страшно много хора, модерно стана, но… Аз и разбирам защо го има това явление, но…
В.Е. – Това е друга тема, това е друга тема, но много работи!
Д. –… но понеже е често срещана. Мили хора, опитайте! Нищо не ви пречи. Дали ще е за момента да се успокоите, когато имате паническа атака, дали преди или след това, приложете ТЕС. Редовно го прилагайте. Правете регулярно ТЕС най-добре и ще видите как сами дори може да се справите с това. Много е елегантно. Направо незабележимо. И все пак да си решите проблема.
В.Е. – Да.
Д. – Аз поне имам доста клиенти с панически атаки…
В.Е. – Със сигурност ти ще имаш такива!
Д. –… и знам, че ефектът е много добър. Стабилен ефект.
В.Е. – Имала ли си случаи в които да се чувстваш, че не можеш да помогнеш на човек или някой случай, в който казваш – ами аз бях дотук, или някой клиент, който е неразрешим случай?
Д. – Да. Имам. Трябва да съм честна и коректна в това отношение – има няколко такива категории хора.
Първата категория – на тези с много големите съпротиви да излязат от проблема в който се намират. Техниката позволява, има такъв подход в нея (тя е наистина много много „умна техника”, много добра техника), в която да се преодоляват съпротивите. Но повечето хора не са готови за големи проблеми. Не са готови изобщо да си излязат от проблемите Защото навикът е много силен, инерцията е много силна, удобството да си в даден проблем и изгодата, която имаш да си в даден проблем, е много голяма.
В.Е. – Да.
Д. – Нека не ви звучи странно, но наистина това е доста често срещано. И ще ви дам един такъв пример – възрастна жена да речем, останала е вдовица, децата ѝ са в чужбина, тя е сама и единственото което ѝ остава като начин тя да привлече внимание, да общува, да има какъвто и да е живот, е да е болна. И… поддържат се редица заболявания. Дали ще е само високо кръвно, дали ще е зъбобол, дали ще е разширени вени, дали ще е с червата, със стомаха нещо, но има някакъв проблем. И какво става? Тя ще се обади на приятелки – има тема за разговор; ще отиде в поликлиника, там ще чака няколко часа пред кабинет – ще има с кого да си говори; ще отиде на опашката в магазина, ще срещне няколко съседки – ще има за какво да си говорят – темата за болестите. Защо тя да се справи със заболяването си? Това автоматично я лишава от вниманието и от тема за разговор!
В.Е. – Тя е представителна извадка!
Д. – Ама много хора са така. На много хора около това им се върти животът. Така тя ще принуди, тази възрастна жена, хипотетично, да дойдат децата ѝ от чужбина да ги види, защото на нея ѝ е мъчно, тя има нужда от тях и е нормално, това е родител и той е създал тези деца и е нормално да иска да има този жив контакт с тях. И болестта става мотив тя да скъси дистанцията, по-често да се види с децата си, после с внуците си. И такива хора, те обикновено живеят доста дълго всъщност, защото проблемът е по-скоро на емоционално ниво. Когато на този човек бъде задоволена потребността му от внимание, той няма да има такава причина под формата на заболяване, за да привлича внимание, общуване, грижа, разговор, каквото и да е. Та ето ви един такъв пример!
Другата категория хора, които аз съм срещнала, които все повече се чува за тях, са хората с много тежки здравословни проблеми, които са… да речем с психическо заболяване, със сериозно, комплексно вече, психично заболяване. Там е добре да бъдат погледнати от психотерапевт или от психиатър. На мен ми се е случвало в практиката ми. ТЕС е добра, може да подпомогне този процес, може понякога да го предотврати, пак е въпрос на желание от страна на клиента за работа, на близките му за сътрудничество, на медицината да е в контакт със специалисти като мен (които се занимават с този вид алтернативни подходи), защото психосоматиката е много силно застъпена и повечето от медицинските проблеми всъщност могат да се решат и само чрез подобен вид техники и да не им се налага на хората да ходят, въобще да стигат до болници. Но при психиатрични заболявания е добре да си се занимава психиатър и призовавам колегите, на които това не им е работа, да не си пъхат носа там! По-добре да си намерят сътрудник психиатър, психотерапевт, с когото да си …
В.Е. – Колаборират. Да си сътрудничат.
Д. –… да. Да си сътрудничат. Да! Та това е една сериозна категория. Иначе каквото и да е тежко заболяване, не казваме – аз ще ви иззема функцията на лекаря, на зъболекаря, на психиатъра и т.н., но ние можем в сътрудничество да допринесем много за оздравяване от рак, за оздравяване от множествена склероза, паник атаките и други такива неща.
В.Е. – И всякакви други!
Д. – След операция, преди операция и т.н., аз вече съм го казвала и в другите интервюта, ТЕС и техниките от енергийната психология са чудесно средство за подпомагане на максимално добрата кондиция на човек, независимо за какво става дума.
В.Е. – А, безспорно!
Д. – И най-красивият вариант в „невъзможните” варианти за употреба на Техниките е т.н. „ново поколение” от Кристални, Индиго, Светли, Деца на дъгата и т.н. Това са хора, по-често са все по-млади хора, новите поколения, които се раждат с такива възможности, с такива заложби, с такова знание. Абсолютно осъзнати от мънинки, направо от бебенца – кои са, защо са тук, какво имат да правят, как да го направят! И те на практика нямат никаква потребност от такива техники. Те не се разболяват, те не страдат емоционално, защото много бързо разбират, много бързо, дори и нещо да се случи, те се справят. Те са дошли всъщност те да помагат. И това е… все едно им е демоде.
В.Е. – Ъ-хъм!
Д. – Ако на нас ни трябва примерно мобилен телефон като свръхтехника за връзка и това го предпочитаме вместо телефона с шайба, то при тези дечица (то са вече и млади хора, те са вече и родители) те все едно го имат вграден в себе си мобилния телефон. Дори и това не им трябва, защото те са много по-напред с познанието. И аз ги приветствам. Това е чудесно. Но пък за другите поколения и за хората, които не сме Индиго, Кристални и т.н., ТЕС е един чудесен инструмент, за да постигнем и ние това. По-бързо справяне с предизвикателствата на живота. За да можем да имаме оттам нататък широтата, свободата на действието, на мисълта си и изявата си.
Ето така мога да ти отговоря на този въпрос!
В.Е. – Благодаря! Беше интересно най-вече за последната категория.
Д. – Това е много вдъхновяващо. Всъщност аз имам какво да уча от тях. Казвам си го.
В.Е. – Ние всичките имаме какво да учим!
Д. – Между другото, тук има интересни ситуации, защото съм имала такива клиенти. Сигурно ще продължа да имам. Когато такива хора се родят, много често те са много объркани. Шокът им е изключително голям между това с което идват знаят и носят със себе си и реалността в която попадат – на неразбиращи родители, на потискаща среда, на агресивна, много агресивна среда!
В.Е. – Да!
Д. – Те идват с абсолютното съзнание за любов, за даване и изведнъж срещат една преса от мрачни хора, агресивни хора, озлобени, казващи – „това не може, онова не може, недей, не бива, не трябва, пази се”, и това води до голям стрес. Плюс, че те (хората, родителите – бел. Д.Г.) не са много наясно с темата за техните изначални способности, на тези деца, да ги наречем най-общо Светли деца. И представете си – попадате в едно, семейство на стреснати хора, на уплашени хора, които не смеят много да мърдат, много да заявяват себе си. А тази млада душа тя копнее, тя идва с точно обратното. И този конфликт така потиска тези светли души, така ги смачква, че децата израстват с неврози, с паник атаки, развиват заболявания на физическо ниво и ги обявяват… дават им психични диагнози.
В.Е. – М-дааа!
Д. – И понякога дори само разговорът с такова дете, с такъв млад човек, показването че има други такива като него, че това за тях е нормално, че това е естествено и че всъщност ние трябва да се учим от тях, много ги променя. Много ги освобождава.
В.Е. – Тоест, има категория от тези деца, които идват за ТЕС …
Д. – Да!
В.Е. – …и на които може да се благодарим?
Д. – И се оказва, че ние може само с един разговор и показване… защото аз имам конкретни такива случаи – потупвам, а той казва: „Ама аз знам всичко това. Аз го чувствам. Аз го виждам всичко това, което се получава в една сесия. Аз нямам нужда от Потупването!” – Казвам – „Добре, хайде тогава да си поговорим!” – И тогава само през визуалното, само през разговора страшно бързо отреагират, страшно бързо проумяват – кои са, защо са и как са. И животът им „започва”. Отваря се. Абсолютно се променя.
В.Е. – Ето това е малко отговор на… Аз не съм ти го задавала… на въпроса, които ти ми зададе. Тоест – ти помагаш без значение дали ще използваш ТЕС или някой друг метод на енергийна психология. Ти си човекът, който усеща човека отсреща и му дава най-доброто решение. Защото сам човек той е по-объркан. Той не може сам да намери… Когато човек е „в ситуация”, му е трудно! Когато е „извън ситуацията”, тогава вече има виделина да види, да разбере какво му е нужно на отсрещния човек. Така че, ето пак ще се стигне до това, което ти използваш!
Д. – Значи виж, аз всъщност не давам решения на никого. Аз само показвам как сам да го намери в себе си. Помагам да го извади.
В.Е. – Ъм, не… Ти показваш, точно! Ти го водиш. Ти водиш!
Д. – Да, аз просто знам пътя вече, рутината, интуицията която се развива с работата. Аз избягвам да давам решения, да посочвам готови отговори. Всъщност съдействам на хората да извадят отговорите от себе си, да стигнат сами до решенията. Подпомагам този процес на свързване със себе си и с истинската им, чистата им, автентичната им… автентичното им аз, автентичната им мисъл, автентичното им светоусещане. И когато те си стъпят отново в техния здрав изначален аз и получат яснотата кои са, те си възвръщат силата, те си възвръщат собствения авторитет. Осъзнават какъв им е потенциалът, какво могат, докъде могат, как го могат. И тогава не се налага „аз да им казвам”. Това би навредило, това би изкривило нещата.
В.Е. – Ами, Дари, аз… може би изглежда като голяма реклама, но е така, но аз нямам спомен от сесиите които сме провели заедно, било то самостоятелни, било то в група, да си давала решение на някой. Точно затова ми харесва, че ти водиш човека и даже в неговите дълбини на душата му, да бръкне оттам да извади решението. Защото душата знае всичко. Тя знае пътя. На човек сам му е трудно.
Д. – Понякога е трудно.
В.Е. – Ами много пъти е трудно. Не понякога, много пъти е трудно. Иначе, ако беше по-лесно, нямаше да има хора като теб. Щяхме да четем и да ги прилагаме тия неща. Така че, аз специално съм изключително благодарна, че ми помагаш да бръкнем надълбоко и да извадим решението! Че помагаш и на други хора и всеки намира своето решение чрез твоето водене в случая!
Д. – Да, виж, водя.
В.Е. – Водиш, да!
Д. – Определено водя! Ха-ха!
В.Е. – Това е, нямам спомен да си давала решение! Избягваш.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Да!
Д. – Не ми е това работата!
В.Е. – Така е.
Д. – Добре, благодаря ти!
В.Е. – Благодаря и аз!
Д. – Благодаря, че си усетила това нещо, че си го разбрала, че го оценяваш! За мен е много ценно, защото пък мен това ме стимулира да продължавам. Дава ми обратна връзка, за да подобрявам още повече качеството си на водене. Ха-ха, да сме максимално полезни!
В.Е. – Тя непрекъснато се усъвършенства, така че и утре да дойдете, ще я видите, че след два дена е по-друг човек!
Д. – О!? Ха-ха-ха!
В.Е. – Така!
Д. – Благодаря ти, Вася! За мен беше много ценно. Надявам се и за всички вас!
В.Е. – Благодаря ти и аз! Да си жива и здрава да помагаш на всички хора, които „почукат на твоята врата”!
Техника за емоционална свобода – ТЕС/ EFT, история
Историята на ТЕС/ EFT навярно започва в онзи момент, в който през 80-те на д-р Роджър Калахан му хрумва да проучи древните познания на китайската традиционна медицина за енергийната система на човешкото тяло с нейните меридиани и аку-точки и връзката им с психиката.
Д-р Калахан е традиционен психотерапевт от 1952 г., практикувал в САЩ. След продължителна терапия от година и половина на негова пациентка, дала по-късно име на най-известния случай „Мери”, нищо не помагало така, че да се твърди, че има осезаем напредък в дългогодишното й лечение на фобия от вода. Със усилие я карал да седне на ръба на байсейна в дома му, после продължително я боляла главата. Било ужасно.
„Тогава научих, че при конвенционалната терапия времето е толкова, че да научи човека, че може да понесе повече страдания отколкото би помислил.“ – казва той.
В една от поредните сесии с Мери, д-р Калахан се сетил да използва наученото от китайците за акупунктурата, за нейните симптоми и потупал по меридиана на стомаха започващ под окото. И – о чудо, фобията изчезнала! Дори той изпаднал в шок от моменталната ѝ реакция на изцеление. И така, 30 години по-късно от това паметно начало, Мери се радва на водата, както повечето живи същества, без каквато и да е следа от фобията ѝ. С това се поставя началото на Техниките на Калахан после преименуван на Терапия на мисловното поле – ТМП (TFT).
Това дава начало не само на ТЕС/EFT, но и на Енергийната психология, като нов клон в психотерапията.
Откритието на д-р Калахан се подема от любознателния и последователен в стремежа си да открие лесен, ефективен и i бърз резултат подход за справяне с проблеми, инженер по образование Гари Крейг.
Така през 90-те години, усвоил, експериментирал и систематизирал знанията на д-р Калахан, Гари Крейг създава ТЕС/EFT, написва Наръчник за употреба на ТЕС и го пуска за безвъзмездно разпространение с идеалната цел повече хора да научат и да си помогнат сами в справянето с всевъзможните си проблеми не само безплатно, но и дискретно.
Наръчникът по ТЕС/EFT е преведен и познат в България най-вече като ТЕС– Техника за емоционална свобода, но и като ТЕО – Техника за емоционално освобождение.
Кари Крейг създава школа обучавайки 29-ма последователи, които са подложени на сериозно не само обучение, но и доказване на знанията и терапевтичните им умения под многогодишно наблюдение – супервизия, като се води писмена документация на случаите и защита на подхода им.
В България за ТЕС/EFT започва да се чува около 2006 г.
Вече има събрани много научни доказателства за ефекта от прилагането на техниката най-вече от САЩ – родината ѝ, но и от Канада, Австралия, Великобритания и други европейски страни.
Във Великобритания терапията с ТЕС се поема от здравната каса, в първообраза ѝ ТМП – Терапия на мисловното поле, техниката на д-р Роджър Калахан.
В тези страни ТЕС се прилага в множество държавни учреждения, болници, затвори, социални заведения, училища, при хуманитарни акции по психическо и физическо възстановяване на пострадали след природни бедствия, терористични атаки и военни действия. Повече може да прочетете за това от ТУК
Към днешна дата все повече сънародници, включително психолози, психотерапевти, медици и други специалисти от различни професии, учат и прилагат техниката както в професионалната, така и в житейската си практика.
Историята на ТЕС/ EFT навярно започва в онзи момент, в който през 80-те на д-р Роджър Калахан му хрумва да проучи древните познания на китайската традиционна медицина за енергийната система на човешкото тяло с нейните меридиани и аку-точки и връзката им с психихическите състояния на пациентите му.
Д-р Калахан е традиционен психотерапевт, практикувал в САЩ. След продължителна терапия на негова пациентка, дала по-късно име на най-известния случай „Мери”, нищо не помагало така, че да се твърди, че има осезаем напредък в дългогодишното й лечение на фобия от вода. Тогава д-р Калахан се сетил да използва наученото от китайците за нейните симптоми и… о чудо, фобията изчезнала! И така, 30 години по-късно от това паметно начало, Мери се радва на водата, както повечето живи същества, без каквато и да е следа от фобията ѝ.
Откритието на д-р Калахан се подема от Гари Крейг. Любознателен и последователен в стремежа си да открие подход, лесен, ефективен и бързо даващ трайни резултати, за самостоятелна работа при справяне с проблеми. Иначе инженер по образование, но страстен изследовател на техники и практики за самопомощ.
Така през 90-те години, усвоил, експериментирал и систематизирал знанията на д-р Калахан, Гари Крейг създава ТЕС/EFT, написва „Наръчник за употреба на ТЕС“ (книгата е дадена под този текст) и го пуска за безвъзмездно разпространение, с идеалната цел повече хора да научат и да си помогнат сами в справянето с всевъзможните си проблеми не само безплатно, но и дискретно.
Наръчникът поТЕС/EFT е преведен и познат в България най-вече като ТЕС– техника за емоционална свобода, но и като ТЕО – техника за емоционално освобождение. За ваше удобство има и кратко ръководство съставено от мен.
Кари Крейг създава школа обучавайки 29-ма последователи, които са подложени на сериозно не само обучение, но и доказване на знанията и терапевтичните им умения под многогодишно наблюдение – супервизия, като се води писмена документация на случаите и защита на подхода им.
В България за ТЕС/EFT започва да се чува 2006 г.
Вече има събрани много научни доказателства за ефекта от прилагането на техниката най-вече от САЩ – родината ѝ, но и от Канада, Австралия, Великобритания и други европейски страни.
Във Великобритания терапията с ТМП – Терапия на мисловното поле от д-р Роджър Калахан се поема от здравната каса, като лечебна практика подпомагаща здравето на пациенти.
В тези страни техниките ТЕС и ТМП се прилагат в множество държавни учреждения, болници, затвори, социални заведения, училища, при хуманитарни акции по психическо и физическо възстановяване на пострадали след природни бедствия, терористични атаки и военни действия. Повече може да прочетете за това от ТУК
Към днешна дата все повече сънародници, включително психолози, психотерапевти, медици и други специалисти от различни професии, учат и прилагат техниката както в професионалната, така и в житейската си практика.
