Аз правя ТЕС – 2 история
Аз правя ТЕС
2 история
Интервю на Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология
с
Мартин Чолаков – аналитичен психотелесен терапевт
Д. – Здравей!
Би ли ни се представил – кой си ти?
М.Ч. – Кой съм аз? Аз съм Мартин Чолаков и настоящата ми работа е психотерапевт. Занимавам се с психотерапия от около две години и половина – три почти. Изключително интересни са ми всякакви методи, всякакви техники, всякакви модели и инструменти, с които мога да помагам на своите клиенти, и съм много буден в тази посока. Общо взето, опитвам се да погълна почти всичко, свързано с психотерапевтичното лечение.
Как още би се представил? Кой още си ти?
М.Ч. – Това е един много сложен въпрос, същевременно и много простичък. „Кой съм аз” е едно изследване, което дълбоко се разглежда във философията на Адвайта веданта (една от шестте школи на индуистката философия – бел. Д.Г.) и ако трябва да си говорим за това, разговорът ще продължи много дълго.
Д. – Питам, така че да може да се представиш на зрителите и читателите ни.
М.Ч. – Имам висше музикално образование, което приключи през 2000-та година. Тогава се дипломирах. После малко попътувах по света гастролирайки тук-там. И след това малко по малко започнах да се срещам с психологията по различни начини, в живота ми. Преди да започна да уча висшето си образование, като завърших музикалното училище, имаше един период, в който много се двоумях дали искам да продължа с музика или искам да продължа с психология.
Д. – Какво те накара да се колебаеш?
М.Ч. – Ами тази материя ми беше изключително интересна. Съвсем случайно ми попадна един речник по психология… Всъщност не беше случайно, ами мой съквартирант ми го подари на един рожден ден. Не знам защо беше преценил, че точно такъв речник иска да ми подари!?
Д. – Трябва да го разпитаме някой ден, но не днес!
М.Ч. – Да! Нямам никаква идея къде се намира този човек в момента, но някак си интересът ми, докато четях някакви неща от този речник, изведнъж набъбна. Стана много голям и направо бях буквално на прага да се откажа от музиката, въпреки че бях свирил доста години преди това, бях завършил музикално училище. Но в крайна сметка реших да продължа с музика, и както се казва на наш език – това остана един отворен гещалт, демек опит. Незавършен опит. Животът ме постави при такива условия, че ща не ща, ми се наложи да го последвам. И ето ме днес, в моя кабинет, в който се занимавам с психотерапия.
Д. – Да, тук е едно много приятно и уютно място и ти благодаря за това, че ме покани точно при теб да снимаме това наше интервю!
М.Ч. – Радвам се, че ти харесва!
Д. – Понеже днес думата ни и целият ни разговор е за ТЕС – техника за емоционална свобода, като един от инструментите, които ползваш, и благодарение на което ние се срещнахме и се познаваме, та
Ти ли откри ТЕС или ТЕС те откри? Кога и как стана това?
М.Ч. – Ами това се случи преди около осем години, седем-осем, не си спомням точно преди колко, но за мен е много дълъг период, тъй като оттогава насетне за мен започна огромна трансформация. Огромна трансформация, която промени изобщо цялата ми личност, цялото ми същество. Не ТЕС беше конкретната причината да се получи тази огромна трансформация, но ТЕС беше началото! Това беше първата техника, която срещнах съвсем случайно. В интернет видях за представяне на Техниката от Иван Петърнишки. И много бързо след това се появих на един от семинарите, които той води.
Д. – Може би да поясним кой е Иван Петърнишки? И с него имаме интервю, можете да го гледате. Иван Петърнишки е човекът, който въведе ТЕС в България много сериозно, през 2006 година. Направи сайт и най-големият и богат до този момент форум за свободно обсъждане на ТЕС, за свободно консултиране с ТЕС, където всеки може да прочете изключително богата информация за Техниката за емоционална свобода, за сродните техники, да получи съвет, да може свободно да изрази себе си (но напълно анонимно и защитено), какво го вълнува и оттам нататък как да се справи с всеобща помощ и най-вече тази на Иван. За което благодаря и аз!
М.Ч. – Да, спомням си как, като направи Форума, бях един от много активните участници. Отдавна не съм писал там, но си спомням, че прекарвах една огромна част от времето си да пиша. За резултати, за това какво ми се случва, да споделям странични наблюдения за хората, с които работих. Работих е силно казано, но да, просто им показвах Техниката защото за мен беше „Уау”-ефект това, което се случваше тогава. И аз искам в момента да му благодаря за това, че така, по този самоотвержен начин стана пионер на Техниката за емоционална свобода в България.
Ти за каква област в живота си приложи ТЕС? Една ли беше тя? Как това усети да се отразява на теб, на близките ти?
М.Ч. – Ами откровено казано, ТЕС за мен беше едно предизвикателство, към което подходих с абсолютно отворени ръце. Още когато четях за ТЕС, за мен нямаше никакво съмнение, че това е нещо, което би работило за мен. Специално за мен! Аз съм такъв човек, който винаги, когато срещне подобен вид информация, иска да я изследва докрай. Преди да започна да я показвам и разказвам на хората около себе си, доста дълго време аз работех със себе си! И общо взето я приложих в много аспекти на моя живот. Като се започне от физическа симптоматика като главоболие и се стигне до онова непрекъснато жужене на ума, безспирно, нали, което в повечето случаи става причина за много тревожни разстройства, депресивни разстройства и т.н. Но видях как тази техника работи изключително добре и в двете посоки. И я прилагах по всевъзможни начини абсолютно за всичко! Разбира се, в началото имаше леки затруднения, но в срещите ни с Иван, те не бяха само по отношение на ТЕС, но и на други енергийни техники… Не знам дали си подготвила такъв въпрос, но искам да спомена и за ПЕАТ…
Д. – Разбира се! Всичко това е част от знанието на Енергийната психология (ЕП).
М.Ч. – … в следващите ни срещи, в които имахме възможност да учим всички разновидности на ПЕАТ (базов ПЕАТ, ДП-2, ДП-4, Дълбок ПЕАТ– бел. Д.), може би е добре да конкретизираме какво е това?
Д. – Първични енергии – активация и трансформация, значи ПЕАТ.
М.Ч. – Точно така, имах възможност да работя с хората, дошли на семинар, на този тренинг, и да обсъждаме и въпроси, свързани с ТЕС, и започна да ми се изяснява основата! В смисъл, това, което аз разбрах за ТЕС е, че независимо от къде започваш да работиш – дали ще е от някакъв физически симптом, като например боли ме кракът или боли ме рамото, работейки напред през това, което идва, през това, което тялото ни подава като сигнали, разбрах, че може да се отиде много надълбоко. В смисъл „боли ме рамото” в един момент, декларацията – това, което е основна форма на заявяване в ТЕС, се превръща в „чувствам се много тъжен, заради това, че нямам възможност да помогна на майка ми и на баща ми” или нещо от този сорт, и така едни доста сериозни дълбоки травми започват да се откриват и да се разтоварват по един много адекватен, чист и хармонизиращ начин.
Д. – Всъщност стигаме от физическото до едни дълбоки емоционални преживявания, които се оказва, че обикновено са в основата на кой да е проблем, и точно за това се казва Техника за емоционална свобода.
М.Ч. – Да. Да. Така че, бяха многоизмерни моите изследвания и съм изключително благодарен за възможността, която имах, да се срещна с тази техника.
Д. – Само за здраве и за „жуженето в главата” ли си се справил с ТЕС или за още други неща? Кои сфери, ако погледнем – семейство, здраве, финанси, професионална изява, спорт, забавления, любов, ако щеш,…?
М.Ч. – Общо взето, когато видях, че започвам да се справям с това жужене в главата, нещата започнаха да се пренареждат. Така, както е в Пренареждане на матрицата, нещата започнаха да се пренареждат и във всички други области и сфери. Дори имаше един момент, в който започнах да усещам как, работейки с ТЕС, получих тази възможност да поемам дистанция от съответния проблем. Поемах дистанция, защото имах чувството и усещането, че какъвто и да е проблемът, аз ще мога да се справя с тази техника. И в последствие, разбира се, прилагал съм го в много области. Не мога конкретно да се сетя точно за какво, но общо взето почти за всичко. Всякакъв вид проблеми от всякакво естество.
Д. – Може би до такава степен си ги освободил, какъвто е един от ефектите на прилагане на Техниката, че после забравяш за какво е ставало дума и, че изобщо си имал такъв проблем?
М.Ч. – Да. Да. Напълно е възможно! Всъщност, няма да забравя никога как, докато един ден лежах в… Слънчев бряг мисля че бях, лежах на едно легло и ме беше хванал един вирус. И тогава ми беше супер лошо. Много лошо ми беше, повръщах, разстройство, какви ли не неща, и започнах да ТЕС-ам, нали, с обичайните декларации…
Д. – Само да направя една вметка – „ТЕС-ам” е жаргон от ТЕС, което значи прилагам ТЕС върху себе си.
М.Ч. – Извинявайте, професионално изкривяване! Да, докато започнах да прилагам ТЕС върху себе си, в един момент симптоматиката много олекна, но се появи един спомен, който беше свързан с един мой детски сън, който се повтаряше периодично в живота ми, и това бяха едни мечета. Малки мечета, които ме гонеха към работилницата на дядо ми. Това място беше в приземния етаж на нашата къща и беше едно много мистично за мен, тогава – през погледа на това малко дете, местенце. На моменти ме беше страх да ходя там. Не знам дали заради съня или нещо друго бе причината сънят да се отключи? Както и да е, няма значение! Но си спомням, че започнах тогава да работа с ТЕС за този страх от тези мечета, който изпитвах, защото много ясно можех да го изпитам ето тук, в гърдите си. Буквално с невъзможност дълбоко да поема дъх.
Д. – И тук пак ще направим забележката за нашата публика, която е чисто нова и никога не е чувала за ТЕС, че, когато ние работим с проблем, който сега е актуален, може да се окаже, че моментът от който този проблем се е зародил и може да е започнал много, много, много, отдавна, в нашето детство, той си седи, тлее си там, подхранва една информация, която уж спи в нас, но се оказва, че е жива. И ето точно този пример! Ти започваш от една настинка, един грип или вирус, който е обичаен по морето, и се стига до тази стара случка в ранно детство.
Д. – Да, беше изключително силен моментът и за мен, даже и в момента се вълнувам, като се сетя за това, защото си спомням, че докато работих върху този си страх, който беше много такъв… настояваше да си остане като че ли, но аз също настоявах да работя и знаех, че той в един момент ще изчезне. Докато не сведох страха до нула. Тъй като в ТЕС, да поясня, когато работим с проблем, винаги си даваме оценка от 10 до 0 каква е силата на този проблем.
Д. – Като 10 е „максимума”.
М.Ч. – А 0 е „няма такъв”. И тогава си спомням, че когато бях на около 1-2 (по скалата от 0-10– бел. Д.), все още усещах, че има нещо, но исках абсолютно да се освободя от това нещо (страха – бел. Д.). Продължих да работя, като съответно декларацията постоянно се сменяше и сменяше, и сменяше. И в един момент нещо така се освободи, все едно нещо падна и се счупи отнякъде и изведнъж рухнах, така, чисто физически, и едни сълзи тръгнаха да текат от мене, които сълзи аз не знаех защо текат, но просто те се стичаха неудържимо. До момента, в който почувствах едно пълно физическо изтощение и дори не помня как съм заспал. И след около три часа, това беше по обяд някъде, когато съм спал, въпреки че бях спал добре през нощта, се събудих, като по-свеж през живота си никога не съм бил! Ни вирус, ни повръщане, ни разстройство, ни страх, а бе нищо! Буквално все едно бях разтоварил пет тона товар от плещите си, от корема си, от гърдите си и това беше критичната точка, която всъщност спомням си, ми позволи тогава да бъда още по-запален по ТЕС.
Д. – Ето това е моментът за фойерверки, обикновено! Когато човек свали до нула. Уж тръгваме от нещо незначително, оказва се че там има заровен един голям страх, и когато напълно го освободим, затова целим да стигнем до нула, следват фойерверки, фанфари, един дълбок сън може би, след което животът изглежда различен, чувстваме се различно.
М.Ч. – Чувстваме се различно. Онзи страх, който на практика се оказа, че по някакъв начин е задушавал пълното ми вдишване, защото аз нямах усещането, че мога да вдишвам …така, дълбоко и пълно, както сега мога. Като освободих този страх и това вдишване буквално се промени! Чисто физически се промени!
Д. – Да, това пак е заради онази свързаност между тяло, ум и дух, защото ние сме и трите. И когато работим с едното, неизбежно и другите две се повлияват.
М.Ч. – Мм, неминуемо, абсолютно е навързано всичко! Тяло, дух и психика. И ТЕС е една от техниките, които дълбоко вярвам, че работи много добре по посока освобождаване на такива… неизразени емоции. Много често и във Форума (на Иван Петърнишки – бел. Д.) се използва терминът „чистя емоции”. Аз мисля, че това не е точен термин, защото емоциите няма как да бъдат изчистени. Емоциите са такива, каквито са. Единственото, което можем да направим, е в определен момент ние да им позволим да видят бял свят, нали, като ги изразим. Няма как да ги изчистим защото те…
Д. – Може би по-скоро става дума за това, че сваляме силния емоционалния заряд така, че той повече да не ни въздейства така, както досега ни е въздействал, и да се чувстваме свободни оттам нататък да мислим и да функционираме адекватно.
М.Ч. – Силният емоционален заряд – да! По някакъв начин. Може и така да се каже.
Д. – Благодаря ти!
Какво се промени за теб, какво постигна ти и другите как го отразиха?
– благодарение на това, че прилагаш техниката за емоционална свобода. И въобще, техниките от Енергийната психология.
М.Ч. – Какво се промени за мен? Ами много неща се промениха за мен. Аз не съм се връщал и не съм си правил ретроспекция.
Д. – Ето сега имаш чудесната възможност да го направиш за себе си и за всички нас! Ти каза че са минали осем – девет години откакто си започнал. Това е доста време, наистина!
М.Ч. – Сега, не знам какво точно се промени в мен, но мога със сигурност да твърдя, че ТЕС беше началото, което беше ключът към едни хоризонти, които имах възможност да видя впоследствие. Тъй като аз съм психотелесен терапевт, изключително много работя с това, което идва като информация от тялото. В смисъл моят анализ идва точно от тялото. Ние не анализираме през информацията, която клиентът ни дава, а анализираме през информацията, която тялото на този клиент показва в настоящия момент. И мога да кажа, че тялото е абсолютно безпощадно откровено винаги! При него няма лъжа и измама и няма нищо, което да можеш да скриеш от тялото. Всичко, което не сме изразили като емоция, в един момент тялото ни, през симптома, който проявява, в крайна сметка ни принуждава да станем честни със себе си. Някои успяват, други не, но…ТЕС всъщност откри пътя към именно този модел, защото аз, както казах и в началото на това интервю, винаги започвам да работя през телесния симптом, защото хабер си нямах от никаква психология. Просто хващах симптома, работех. Той по някакъв начин се трансформираше, примерно ако е болка в рамото ставаше напрежение в стомаха. Което се превръщаше в гняв и гневът по някакъв начин се отпушваше и излизаше. ТЕС отвори пътя ми към това мое дълго обучение, което приключи преди години, и сега в момента имам възможност да работя с клиенти. Като неминуемо с по-голяма част от клиентите ми има моменти, в които използвам и тази техника. Не винаги, не работя само с нея. ТЕС е изключително важен и полезен, но пък има наистина сесии в които виждам, че ТЕС би свършил прекрасна работа.
Д. – Ти го прилагаш.
М.Ч. – Да, да, разбира се!
Д. – Клиентите ти доволни ли са от ефекта на ТЕС?
М.Ч. – Ами разбира се! Разбира се! Още повече, че това е един инструмент, който те имат възможност да вземат за себе си и да работят с него впоследствие. Доволни са. Работя с ПЕАТ. Но всъщност, ако трябва да съм откровен, работя повече с ПЕАТ.
Д. – ПЕАТ (Първични енергии – активация и трансформация) е да кажем нещо, като първи братовчед на ТЕС.
М.Ч. – Първи братовчед на ТЕС, но аз и на теб съм споделял, че резултатите, които постигнах с ПЕАТ бяха толкова… като чудо някакво се случваха нещата, че като че ли взе ПЕАТ превес над Техниката за емоционална свобода, но… те са сейм-сейм, в смисъл същото нещо е!
Какво промени, ме пита ти? Ми общо взето като почнеш да променяш себе си, тази промяна неминуемо рефлектира и върху околната среда, и върху хората, които живеят с теб и около теб.
Д. – Имаш ли запомнени някакви фрази, физиономии за това кой си и какъв си ти след въвеждането на тези техники в живота ти?
М.Ч. – Е, това е един процес, който се е случвал в линейното време продължително. Може би някой друг може да говори за това!? Аз не знам какво мога да кажа по този въпрос. Може би хората, които бяха… Ти, примерно!
Д. – О, аз имам много ярък спомен за това нещо!
М.Ч. – Ти можеш да кажеш, да! Защото си спомням, че с теб сме работили много заедно на тренинги по ПЕАТ.
Д. – С теб работихме, да, и всъщност там се породи един много истински и много красив контакт, който аз ценя и до ден днешен.
М.Ч. – Да, да!
Д. – Спомням си т.нар. „Уау!”(по американски) ефект, когато практикувахме за първи път ДП-2 (Дълбок ПЕАТ 2, една от техниките в ПЕАТ– бел. Д.) и ти не можеше да повярваш как за отрицателно време сме стигнали от проблем до неговото разрешение. Плюс едно голямо осъзнаване и пълно освобождаване. И светеше целият. Беше много щастлив. Въртяха ти се очите във всички посоки без да осъзнаеш какво точно се е случило докрай! Бяхме се отделили в една стая на тишина да работим и изведнъж, както беше почервенял целият от напрежение от всичките емоции, които изливаше… и „Ооо!” – една огромна въздишка и облекчение! „Не вярвах, че може това да ми се случи”! – имаше такива реплики.
М.Ч. – Да, защото… Спомням си сега какво промени основно в мен! Моята неспособност да се доверявам, тъй като го има, не много голяма, при един определен вид характер, но я имаше тогава си спомням! И през тия чудеса, които се случваха в тази техника, това нещо изчезна. В смисъл за мен вече е много по-лесно да се доверя. На някого или на нещо. Разбира се, винаги си проверявам недвусмислената реалност преди това, но ми е много по-лесно да се доверявам в момента!
Д. – А на теб по-лесно ли ти се доверяват сега?
М.Ч. – Ами да! То е същото нещо.
Д. – Да, но искам да го чуят и другите! Че винаги, когато ние в себе си изградим някаква характеристика, когато ние постигнем нещо, то и отвън реакцията е абсолютно същата към нас. Както преди това е било нещо негативно, така в следващия момент става позитивно. Ако ние изпитваме гняв, но не си даваме сметка, че сме ядосани на нещо в себе си, ние виждаме гнева извън нас. Дали ще е в контактите между хората или техният гняв към нас… Справим ли се с гнева в себе си и станем по-мирни и по-спокойни, то изведнъж забелязваме и това извън нас. И ето, това е голямото богатство и ценност на ТЕС и сродните техники, защото все пак ТЕС е първенецът в това отношение. Оттам нататък тръгват много други подобни техники. Всяка има качества, някакви. И това е хубаво, защото всеки може да си намери неговото. Но ТЕС е в базата и това винаги ще си остане така.
М.Ч. – Дааа, чичко ни Фройд го нарича „проекция”, дядо Фройд, същото това нещо! Как неща, които не сме съумели да изразим или не можем все още да изразяваме, партньорът ни или близките до нас хора така могат с един замах спокойно и свободно да го правят. И ние много им се гневим, защото „как може така!?”. Като не си даваме сметка, че ние всъщност проектираме тази наша невъзможност за изразяване на емоцията с отрицателен заряд върху тези хора.
Д. – И ето тука е т.нар. „огледало“! Всъщност това, за което казваме, че външният свят отразява вътрешния. Като видим хората около себе си кои са, как се държат, как приказват, така може да разберем какво има в нас. Обръщаме му внимание с техниките, справяме се и изведнъж външният свят почва да се държи по друг начин. Много хубаво!
М.Ч. – Прекрасно е! Да! Защото много често аз обичам да повтарям в терапията, за терапията са необходими двама. Обаче тази интеракция на двамата, това взаимодействие, което се случва в терапевтичния процес, може да има съвсем различно качество и съвсем различна енергия да носи, ако преди това аз съм огледал една по-голяма част от собствените си аспекти. Защото за терапията са нужни двама, ама един човек съдържа два милиона аспекта или повече. И колкото по-добре разбирам аз себе си и всичките си аспекти, толкова по-качествен и хармоничен е този модел на интеракция, на взаимодействие с клиентите.
Д. – Да и точно затова е много важно човек, който работи с други хора, особено когато е терапевт или консултант, както сме ние, първо да се е справил максимално със собствените си проблеми. Веднъж, за да разбере този свят и как да се справим с него, а след това да бъде стабилният, който да може да има погледа и да знае как да поведе човека, който все още е нестабилен, който все още има нужда от съдействие.
М.Ч. – Така че, помнете – личната терапия е абсолютно задължителна! Аз имам над 100 часа лична терапия, 250 часа групова терапия, 450 часа тренинги и т.н. и т.н. И това няма да свърши! В смисъл, до края на живота ми аз ще продължа да използвам всичките тия модели на комуникация и взаимодействие с хората, близки до мен, защото има моменти в живота ни, когато, колкото и да сме разбрали и много да сме научили за себе си, поради една или друга причина изпитваме трудност в разрешаването на нещо. Особено тежки са проблемите в семейството. Нали те за това са в семейството, за да са ни постоянно пред очичките. За да не пропуснем възможността да се справим с тях.
Д. – Да се спънем и да се изправим.
М.Ч. – Да, да се спънем и да се изправим. И затова човек трябва да работи изключително упорито и настоятелно със себе си.
Д. – Така дори и когато види, че нещата не се получават веднага, не стават чудеса от първия път, малко постоянство в началото е препоръчително.
М.Ч. – Разбира се!
Д. – Докато не стане първият „Уау”- ефект, видим колко е хубаво след това, колко различно изглеждат нещата и това ни стимулира за всяка следваща по-голяма и по-сериозна крачка.
М.Ч. – При мен хубавото беше, че „Уау”- ефектът беше в самото начало. Като с тупаник, такова, бух, ме удари отгоре и се събудих от нещо, от един много дълбок сън.
Как биха изглеждали нещата, ако не беше срещнал Техниките за емоционална свобода и сродните техники? Как мислиш?
М.Ч. – Ааа, на този въпрос няма да ти отговоря!
Д. – Защо, аз много искам да разбера?
М.Ч. – Защото „Как би било ако…” е нещо, което е причина да не съм в настоящето. Разбирам ефекта на този въпрос, разбирам те какво точно ме питаш, но предпочитам да остана в настоящето и да изпитвам удоволствие от факта, че съм се срещнал с тази техника. Ако това те удовлетворява, това е моят отговор.
Д. – Добре. Но един стар Мартин, комуто са подхвърлили психологията, на един музикант? Сега по-пъстър, по-жив ли ти изглежда животът, ти по-богат ли се чувстваш от това, че си го направил? Повече в своя си път ли се чувстваш?
М.Ч. – Ха-ха, разбира се!
Д. – Съжаляваш ли, че си тръгнал към психологията или не?
М.Ч. – Не, в никакъв случай не съжалявам!
Д. – Че не си станал музикант? Какъв щеше да станеш класик или рокаджия?
М.Ч. – Класик. Тъп класик. Не… не съм тъп!
Д. – Защо тъп? Ти можеш ли да си тъп?
М.Ч. – Защото свиря по ноти, ха-ха! Шегувам се, разбира се! Между другото, днес четох една изключително интересна статия. Тъй като аз наистина дълбоко в себе си знам, че линейното време като такова, каквото го познаваме, е една проекция на ума. Знаейки това, да отговоря на този въпрос означава, че аз трябва да се върна към някаква купчина спомени, които да определят живота ми, като такъв, какъвто в момента, уж го живея. Не! Всичко се случва по едно и също време. Няма минало, бъдеще и настояще.
А всичко се…Струнната теория го доказва и има още една теория. Днес, тази сутрин прочетох една много интересна статия, която обяснява как Аз-ът всъщност е разделен на две. Физическият – този, който ние възприемаме като себе си, като тялото, като ума, съзнанието ни. Има и един, който е енергиен Аз, който винаги е в бъдещето. И всяка вечер, по време на дълбок сън, ние се срещаме с този Аз и имаме възможност за обмяна на информация, която, ако обръщаме внимание на това, което се случва в съня ни, ако обръщаме внимание на сигналите, които получаваме по време на будно състояние, много лесно можем да започнем да разрешаваме проблемите си. Защото онзи енергиен Аз, който е в бъдещето, се грижи по един абсолютно безрезервен, безапелационен начин, който, както пише в статията, е „без никаква лихва”. Работи за нас в едно бъдеще, което със съвсем малка смяна на фокуса може да изглежда прекрасно.
Д. – Ти сега ще накараш хората да не спят, само за да си следят сънищата и да се срещнат с бъдещия си Аз!
М.Ч. – Между другото не е необходимо! Единственото, аз го наричам „Техника на възглавницата“, вечер преди лягане, което е необходимо, е да се даде една заявка. То даже не е молба, не е молитва, не е нищо подобно.
Д. – Така нареченото възнамеряване.
М.Ч. – Да, да се възнамерѝ, този т.нар. енергиен Аз да подаде по най-добрия начин и най-лесно възприемчив за нас начин, така че да разберем какво точно трябва в настоящето да променим, за да се случи онова бъдеще, което желаем. Обикновено посланията са много простички.
Д. – Дай един пример!
М.Ч. – Примерно в едно такова послание, което ще дойде оттам, никога няма неща от рода на: „Абе, искам Ролс-Ройс!”, „Искам дворец!”, или „Искам най-хубавото гадже!”, или „Искам секс, невероятен!”. Не, няма такива работи! Посланията са много простички и те са точно по посока на това – на какво трябва да обърнем внимание в настоящия момент и основно в нашето мислене? Ако аз постоянно и обсесивно си повтарям мисъл от рода на: „Ей, има грип! Има грип! Има грип! Абе, има грип, мога да се разболея от този грип, защото той е изключително заразен. Особено тази година щамът, който върлува, е много опасен и е супер заразен!” Аз отварям предпоставка за тази моя мисъл да се материализира с една дума. Но, ако примерно аз знам, че няма такъв грип и че аз съм здрав, и че аз съм винаги на точното място в правилното време с правилните хора, не отварям такава предпоставка.
Д. – Тоест, дори и да има грип, аз мога да съм здрав.
М. Ч. – Дори и да има грип, аз мога да съм здрав. Да! Грипът си е грип, но той по никакъв начин не ме афектва (афект – емоционален взрив, бел. Д.) мен, защото моят фокус е на съвсем различно място. Така че, внимавайте какво си мислите! Не казвам – бъдете позитивни и се опитвайте да бъдете позитивни…
Д. – Да, това е една тема такава, много интересна, която е добре изкривена и дълга…
М.Ч. – Да, но при всички положения е добре да внимаваме какво мислим и какво казваме, защото казвайки и мислейки, отваряме потенциали неща и мисли да се случват!
Д. – А ако ни е страх от това и искаме да предотвратим някакви мисли или вече имаме мисли, които са ни неудобни, какво!? Да вземем да потупкаме малко (Да прилагаме Техниките за емоционална свобода. – бел. Д.)
М.Ч. – Разбира се! Така, както аз правех и продължавам да правя!
Д. – Точно това беше следващият ми въпрос –
Продължаваш ли? Колко често? За какво?
Към днешна дата, бидейки с твоята професия, имаш и семейство, имаш и детенце, нека да кажем, правиш ли им на тях, правиш ли за себе си? Я разкажи!
М.Ч. – О? Да! Никой не е пророк в собственото си семейство, нека започнем с това! Ха-ха!
Д. – Да го чуя за пореден път!
М.Ч. – М, да. Много се опитвах да, на дъщеря ми да го предам като опит и като нещо, което да използва в живота си. Но няма да забравя една случка в живота, в която бяхме на един басейн. И на едната от стените на басейна имаше една мозайка, много красива, с едни рибки, но дъщеря ми привидя в тази мозайка нещо много ужасно. Беше на три годинки и каза: „Аз в този басейн няма да вляза!” И така истерично започна да крещи и да вика и аз на бързичко я отведох в съблекалнята и ѝ казах: „Хайде сега ще ТЕС-аме!” Да видим какво ще се случи. Но си спомням, че тогава това беше толкова силно, така силно я беше завлякла тази картина и този образ, че тя по никакъв начин не пожела ни да ТЕС-а, нищо не искаше да прави! Както и да е, излязохме, напуснахме басейна. От- тогава, тя си има една съпротива такава и като ѝ кажа: „Добре де, из-ТЕС-ай го това!”- и тя: „Нали знаеш, че ТЕС не ми помага!?” Ха-ха-ха! Така че, сега в моя случай, при нея е така! Ама аз знам че помага, защото помага! Просто го виждам в хиляди други ситуации.
Д. – Тук моето амплоа на терапевт, консултант, веднага има какво да ти подаде за справяне в такава ситуация. Има какво!
М.Ч. – Да, да, със сигурност има, но тя има нейния опит и аз съм решил да я оставя да премине през това, през което има да преминава. И с голяма вероятност ТЕС може изобщо да не фигурира в нейния списък с опити.
Д. – Ето една широта, която, също, човек може да придобие …
М.Ч. – Чрез ТЕС! Ха-ха!
Д. – …благодарение на ТЕС! Да даде широта на погледа, да даде на другите да бъдат такива, каквито са. Като същевременно и ние сме такива, каквито сме. Без това да става повод за конфликти между нас и нашите различия!!!
М.Ч. – Разбира се!
Д. – Добре!
Какво, последно, е ТЕС за теб?
М.Ч. – Много простичко казано, ТЕС е една възможност, ТЕС е един шанс, който ни дава възможност да започнем по един по-безстрашен начин да надникваме по мъничко в себе си. По малко! Не казвам с големите лопати да почнем да ринем шит (лайна – бел. Д.) от вътрешното си пространство, но малко по малко да започнем да изкарваме неща, които ни пречат да живеем един хармоничен живот. Да, това е ТЕС за мен! Иначе ТЕС е просто една техника.
Д. – Да, един инструмент!
М.Ч. – Един инструмент.
Д. – Но много полезен инструмент, който всеки може напълно безплатно да употребява за себе си в интимността на своето уединение. Никой да не разбере, че има проблем и този проблем, въпреки всичко, да бъде решен. Разбира се, иска се да се понаучи Техниката.
М.Ч. – Да, иска се! И всъщност в началото, аз съдя по себе си и по моя личен опит, да, имаше „уау” ефект, да, работеше! Но имаше толкова много въпроси пред мен, които не можех да реша сам и благодарение на Форума (на Иван Петърнишки – бел. Д.)… Форумът изигра много важна роля между другото,…
Д. – Да!
М.Ч. – … в който си пишехме денонощно, и тези семинари, които Иван организираше, аз започнах да разбирам малко повече! Трябва си един бек граунд (заден план, основа – бел. Д.), за да работи ТЕС перфектно! И абсолютно безотказно. Необходим е един бек граунд с едно психологическо обучение, нали, но като цяло… В смисъл работи, ТЕС работи! Не е нещо, което да изисква задължително такова обучение по психология, но е добре в началото да се обръщаме към хора, които са работили дълго и са запознати и имат този бек граунд, нали, да ни подскажат! Тъй като, имах един приятел, на когото, като му подадох идеята за Техниката, показах му как се случва, защото това е нещо, което много бързо можеш да предадеш, и той ми се обади след около месец и каза: „Абе има някакви промени, обаче усещам, че има нещо, което не разбирам, което не знам.” Впоследствие, като го разпитах: „Всъщност какво правиш?”, се оказа, че той работи само върху тези физически проблеми, които имаше със себе си, и по никакъв начин не беше отворил пространство, не беше дал възможност на емоции и чувства да се появят.
Д. – Тоест, той не е доразбрал Техниката.
М.Ч. – Да! Просто му я подхвърлих като Форума и той като някой хора, които чуват оттук – оттам за Техниката, започват да я използват, но не достатъчно ефективно.
Д. – Така че, има нужда от време на време да чуеш някого, който има вече опит да те подбутне, да ти покаже, да те засили…
М.Ч. – Да те насочи.
Д. – … да прочетеш малко допълнителна литература, ако имаш желание и интерес, но не е задължително, за да се справиш. Обикновено жените, понеже повече работят с емоции, повече са в емоционалното. За тях много естествено идва тази техника. Мъжете са повече през рационалното, през физическото и на тях може би трябва да им се обясни, да им се покаже.
М.Ч. – Да.
Д. – Да видят! Факт е, че не много мъже употребяват Техниката, но който я употребява…!
Ти би ли искал да ме попиташ мен нещо, свързано с ТЕС – Техниката за емоционална свобода?
М.Ч. – Хъм?… Ами да! Всъщност, аз си спомням, че имаше един доста тежък период в живота си. Имаше едно лутане. Това е още когато се запознахме! Може би… Да! Как ТЕС ти помогна да се справиш с това лутане, защото знам, че в момента си изключително активна в тази посока – имаш сайт, пишеш. Как ТЕС ти помогна да станеш по-смела и да започнеш да изследваш възможностите, които тази техника може да ти даде? И изобщо не тази техника, но и консултирането, защото ти това правиш в момента?
Д. – Ами основно това беше, което ми помогна – изключително много ежедневна, ежеминутна бих казала, работа с Техниката за емоционална свобода, с ПЕАТ – Първични енергии – активация и трансформация, и с всяка следваща техника, която се появи. Те не са много. Аз не държа да са много. Аз държа да използвам добре тези, които знам! Изключително много работа със себе си. Да. Минах през изключително много колебания, много за, много против. Случиха ми се перипетии в живота. Минах и през тях, за да мога да изплувам над всичко това. Наистина да стъпя върху него.
Всъщност справянето ми с всеки един мъничък или по-голям проблем ме накара да се чувствам все по-знаеща, все по-можеща, все по-ориентирана, все повече да избистря коя съм, каква съм и какво искам. И да видя, че това (боравенето с техниките – бел. Д.) е всъщност нещо като мой талант, моя дарба и всъщност накрая си позволих да я проявя. И колкото повече си позволявах, като махах спънките от себе си, махах съпротивите, нерешителността си, ниската самооценка, всичките хиляди малки страхове, които като буболечки отвсякъде излизаха, толкова по-свободна се чувствах и по-сигурна в това, което върша. Надявам се резултатите да са добри!
М.Ч. – Такива са! Аз поне от това, което виждам и това, което наблюдавам, е, че да, резултатите са добри, защото твоята способност „да се задвижваш към” нещо, към някого вече е огромна!
Д. – О!? Благодаря! Ха-ха-ха!
М.Ч. – Да, това са наистина моите наблюдения!
Д. – Ето какъв е ефектът, когато аз правя ТЕС за себе си, как външният свят го отразява! Ха-ха! Много ти благодаря! Харесва ми!
М.Ч. – Простичко е, да, но така работи Вселената! За наша радост. За радост на тези, които разбират!
Д. – Да! Но остава ние да направим онова за себе си, което можем, за което сме готови, за да ни помогне и въпросната Вселена!
М. Ч. – Разбира се!
Д. – Благодаря ти много, беше прекрасно!
