Днес е заключителната ни серия от цялата поредица интервюта с които целя да покажа, че правим ТЕС в България при българските ни условия на живот от нас – българи и вече имаме доказани и трайни резултати, а не обещание за бъдещи резултати. По този случай съм поканила ето това прекрасно усмихнато момиче!
Би ли ни се представила коя си ти?
Л. – Здравейте, казвам се Лора. Майка на две деца съм. На 45 години съм. Занимавам се с нещо, което носи истинско удоволствие. Открих го така, доста късно в професионалния си живот, но в момента съм доволна от това, което правя.
Д. – Искаш ли да кажеш какво е това?
Л. – Ами да, занимавам се с животозастраховане! И съм изключително радостна, че на четиридесет и четири открих това, което наистина ме кара да се радвам, което върша професионално. Защото определено това, което правя, как се казва – прибавям стойност към живота на хората, което за мен е важно!
Д. – Звучиш наистина добре и така, вдъхновено и удовлетворено!
Л. – За което мисля, че и ТЕС има…
Д. – А така, да си дойдем на думата!
Л. – Има, има…известна „вина”, да кажем, наистина промяната беше изключително голяма!
Д. – И за това ще ни разкажеш днес, но да започнем от началото!
Ти ли срещна ТЕС или ТЕС срещна теб, кога и как стана това?
Л. – Това е много интересен въпрос. По-правилното може би би било ако кажа че взаимно се открихме! Знам много добре коя беше първата среща с ТЕС – беше една ТЕС-демонстрация на Иван Петърнишки. Защо обаче отидох нямам спомен!
Д. – А кога беше това?
Л. – Или е било 2013 г., или е било 2012 г., отново нямам спомен! Запитах се защо… Обикновено съм човек, който си обяснява нещата! – и малко ме доядя, че не можах да се сетя, кое ме накара, а имаше нещо конкретно. Съвсем случайно попаднах в интернет на това събитие. Съвсем конкретно нещо ме накара да отида – вече нямам спомен защо е. Но си дадох сметка, че за наистина важните неща в живота ми аз просто знам, че трябва да го направя! И явно срещата ми с ТЕС е било едно от тези „трябва!”.
Д. – Да, и какво се случи тогава?
Л. – Беше изключително интересно. Хората, които излязоха, за да направи демонстрация Иван, бяха много интересни, защото на пръв поглед съвсем тривиални проблеми такива, причини за техните (тегоби) възникнаха, че… направо бях като втрещена! И тогава си казах: „Ей, това е много готина техника!” След което, много типично за мен, не направих нищо повече, освен че си купих книгата, която даже и не прочетох.
Д. – Ох, ле-ле! Това е класика! Толкова много хора са в същото положение! Но ми се иска преди да продължим да поясня нещо. Демонстрация значи, че отиваме пред публика, където някой консултант или терапевт, някой, който е добре запознат с ТЕС, ни показва с представители, участници от публиката, абсолютно на случаен принцип – който желае, как се прилага Техниката. Човекът си казва някакъв проблем по негов избор, прави се серията от потупване и там могат да излязат, ето наистина неочаквани неща, които дори не подозираме. Не ги мислим, не ги чувстваме ей-така живеейки си ден за ден. И това, както виждам, и за теб е било впечатляващо, така и за мнозина други.
Л. – Изключително!
Д. – И другото много типично – чуваме за ТЕС, впечатляваме се, взимаме книгата и някой чете, някой не…
Л. – … на Иван, и никога… слагаме ги там, ха-ха-ха…
Д. –… и продължаваме по навик. Ха-ха-ха! И какво става след това?
Л. – На въпросната демонстрация пред мен стоеше Мая Сидерова, мисля, че беше…
Д. – И за нея имаме интервю, с него започнахме.
Л. – … така, която… аз понеже съм много припрян и така, енергичен човек, и все нещо репликирах, тя най-спокойно се обръщаше и ми обясняваше. Като репликите ми бяха, понеже не можех да виждам много хубаво: „Ами къде е сега тази точка!?” И Мая нали, съвсем така… И, може би е било година-година и нещо след тази демонстрация, причината – дъщеря ми, която тогава да е била на 5-6 годинки, или е ходила вече на училище на 6-7, след едно съвсем абсолютно… Ние живеем на една улица от 200 метра, която няма изход, и тя се загуби! И получи абсолютна страхова невроза. От дете, което беше – никога не го е интересувало кога ще се прибере, кой ще го прибере, от къде ще го прибере, започна да изпитва абсолютен страх да остава самичка, ама до такава степен, че например от рода на: „Ще забравиш ли да дойдеш да ме вземеш от училище?” И тогава се сетих за ТЕС! Така, Иван ми се стори по-недостъпен и през… намерих контакта на Мая. И отидох и направихме една сесия с Мая. И още същия ден имаше резултат. И това отново ме върна към ТЕС, когато вече започнах малко по-сериозно да се занимавам. След което завърших, мисля че беше на следващата година или няколко месеца, обучителен курс при Ирена, след това при идването на Карл Доусън бях и на Пренареждане на матрицата (курс по Пренареждане на матрицата с ТЕС – бел. Д.), бях и на Шарън за пренареждане на раждането ( курс на Шарън Кинг за Пренареждане на матрицата на раждането – бел. Д.), така че…
Д. – Минала си и тези хубави обучения?
Л. – Да, да. Всъщност да се докоснеш до истински учители е много, много впечатляващо.
Д. – Радвам се за теб!
В кои области на живота си ти прилагаш ТЕС, независимо дали самостоятелно или с нечия помощ?
Л. – Ами най-вече беше във връзка с дъщеря ми, която освен конкретната причина, която ме накара тогава да потърся Мая, имаше доста здравословни проблеми, които разбира се както винаги при деца се оказва, че са най-вече мои емоционални. Така че работих за нея, но реших много проблеми, емоционални, за себе си. И идвайки сега насам за интервюто си казах, че е крайно време, понеже аз нямам никакви съмнения, че ТЕС работи, да започна да го ползвам и за себе си!
Д. – Ха-ха, след толкова години ти реши, че можеш и за себе си!
А всъщност, когато работим с деца, обикновено работим през родителя. Защото наистина проблемите на децата започват неизбежно с проблеми в семейството. Или в някой от родителите, или в някой от предците може да е, защото техните нерешени проблеми те си остават като фон на живота и детето ги улавя, то ги чувства по начин…
Л. – Освен че ги улавят, те физически ги проявяват!
Д. – … да, те в един момент се проявяват в неговия живот. Затова, когато ние се справим с проблемите на възрастните, автоматично по същия начин резултатът се предава на детето и реално детето се променя. Но покрай това се променят и възрастните!
Искаш ли да разкажеш някакви случки във връзка с това? Случки, спомени за ТЕС като тема, като резултати.
Л. – Ми не, всъщност, резултатите наистина, това което мен много ме впечатли е, буквално мигновеното! Резултатност на неща, които (това със страха беше първият пример, който дадох). Другият, който наистина, въпреки че бях подготвена до известна степен, ме изненада, е когато (може би си спомняш) бяхме на групова… бяхме няколко човека при теб. Когато аз работих точно по този проблем при дъщеря ми. Идвайки събота сутринта, аз я оставих болна в къщи, неможеща да диша. Като това нейно състояние беше свързано с един точно определен гняв към определен човек, в мен. В момента, в който аз изпитвах този гняв, това дете спираше да може да диша, носът му се запушваше и сесията, работихме тогава, и дойдоха с баща ѝ да ме вземат – тя беше заспала в колата. Оставихме я да спи. Спа четири часа и се събуди здрава.
Д. – Чудесно!
Л. – Това беше направо като едно от чудесата, които се случват!
Д. – Да, обади се тогава доста развълнувана да кажеш: „Дари, тя е здрава!”
Л. – Да, тогава аз я оставих едва дишаща в къщи!
И друго смешно нещо, което съм го разказвала, защото разбира се домашните в къщи бяха тези, на които най-много пробваха ТЕС, когато (я) учех, и дъщеря ми да е била на 5-6, синът ми с 2-3 г. по-голям, и пътуваме в колата, аз карам, те са отзад двамата (тя може да бъде доста досадна, Николета) и нещо закача Алек, при което той казва: „Спри, дразниш ме!” – при което тя го поглежда и казва: „Колко от 0 до 10?”
Д. – Ха-ха-ха-ха!
Л. – Ха-ха-ха-ха!
Д. – От 0 до 10, както вече може би знаете, е скалата, с която работим, и по която оценяваме емоционалния заряд при работа с Техника за емоционална свобода, където 0 е нищо, 10 е максимално много.
Л. – Та това беше периодът нали, в който, преди да започнем да работим, аз винаги казвах: „Какво те тревожи, колко от 0 до 10” и тя нали, веднага: „Колко от 0 до 10?”.
Д. – Много симпатично! Аз си спомням и един друг впечатляващ случай, който съм описала в моя сайт. Там, където разказвам сесии, които съм имала, с мои клиенти. Случаят с алергията на дъщеря ти.
Л. – Ами то всъщност алергията, това запушване на носа, което лекарите бъркаха (с астма не, някакъв бронхит беше, вече не си спомням) всъщност беше проявление на алергията, която отново е реакция в детето на емоции, които аз съм изпитвала.
Д. – Да! И тогава…
Л. – Непоносимост от моя страна към ситуация, която беше свързана със започване на захранване на бебето, всъщност се прояви като алергия към… тя освен към глутен и към млечните имаше непоносимост.
Д. – И към пилешкото месо, доколкото си спомням.
Л. – Да, да! Бебешките пюрета всичките са… почваме с пилешко и пуешко (месо).
Д. – И след една сесия всъщност тези алергии абсолютно отпаднаха и детето вече можеше да се храни с абсолютно всичко.
Л. – Ми да, тя си се храни, няма… в смисъл, тя спря да се разболява – което беше нали, проявлението на алергии!
Д. – Може да прочетете повече, както ви казах, тази история я има описана в сайта ми.
Чудесна история! Сега да видим какво ще направиш за себе си оттук нататък с тези добри примери които имаш ти самата!
Л. – Крайно време е, да!
Как биха изглеждали нещата ако не беше направила тази крачка към ТЕС, според теб?
Л. – Ми как щяха да изглеждат – щяхме да продължим да… Ми не, ТЕС промени живота ми, наистина! Защото сега аз това го разказвам от позиция на времето, където нещо е отминало, обаче да виждаш как детето ти не може да си поема въздух, е много страшно! Минахме през какви ли не лекарства, през какви ли не инхалации, бяхме и на кортикостероиди. Така че, положението беше много сериозно! ТЕС изчиства емоциите. А пък наистина до голяма степен това, което ни разболява, са нашите емоции.
Д. – Да.
Л. – Промени живота ми! Не знам, щяхме сигурно да продължим да се тъпчем с лекарства, да… не знам!
Д. – И сега как е животът?
Л. – Добре е животът!
Какво се промени за теб освен това и как другите отразиха това нещо, забелязаха ли го по някакъв начин?
Л. – Определено го забелязаха, защото, както казах, промяната е много видима! Като хората по принцип са скептични нали, защото – да!? Сега какви са …
Д. – Какви са тия странни работи – потупваш се по точки, говориш някакви фрази…
Л. – … Да, говориш някакви фрази и изведнъж, видиш ли, нещо, което от години го е имало ей-така изчезва!?
Това, че видяха резултата ги направи най-малкото любопитни.Определено обаче наблюдавам, не съм имала много така практика с хора извън семейството, че когато човек види, че нещо което толкова време го е тормозило и може да се освободи от него, в него се появява страхът „Ами какво ще правя без това”, даже и това да е било нещо, което ти е вредило. И може би и при мен донякъде причината да не прилагам ТЕС толкова усърдно, е защото знам, че ще има промяна.
Д. – Да. И е много плашещо да не знаеш какво ти предстои.
Л. – Да, а пък промяната плаши.
Д. – Това е един от основните страхове на повечето хора „Кой ще съм аз?”. Все едно губиш идентичност. „Добре, аз сега знам, в познатото зло съм. Не ми е комфортно, не ми е приятно, не ми харесва, обаче ако го няма това, какво правим? Какво става?” – все едно животът свършва и не знаем оттам нататък какво има. Все едно си на ръба на пропаст. За повечето хора е така. А всъщност, затова сме тук, да ви кажем: „Животът продължава и след като сме изхвърлили проблемите”!
Л. – Животът продължава и то в много по-хубав вариант!
Д. – И става много по-добре, даже! Да! Ето – намираме си призванието в живота, намираме си мястото, намираме доброто здраве, силите си, радостта си и други хубави работи.
Благодаря ти за това! Има нужда да го чуем, затова правя тези интервюта, за да окуражим хората, да им покажем, да ги вдъхновим.
Л. – Д, да, определено – трябва ли да се справите с емоции, ТЕС е начинът и знаеш, препоръчала съм те на не малко хора, които не знам колко от тях са дошли при теб. Но наистина, трябва ли човек да се справи с емоциите – ТЕСайте!
Д. – ТЕСайте!
Благодаря за препоръките!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от тази техника?
Л. – Ами продължавам! Пак казвам – не съм много, и аз като всеки човек – „докато проблемът не стане нетърпим не реагирам”, нали!? Но да, очаквам! Даже, ъ,… да, очаквам!…
Д. – Какво?
Л. – Да отслабна с помощта на ТЕС! Да сваля килограми! Ха-ха-ха.
Д. – И това е възможно.
Л. – Сигурна съм!
Д. – Дори и странно да звучи, защото когато сме във вътрешен баланс, когато сме спокойни, щастливи, ние нямаме нужда от излишните килограми.
Л. – Да задоволяваме с храна.
Д. – Да! Задоволяваме неосъзнатите си емоции, липси и нямаме нужда да си създаваме допълнителна тежест, за да си тежим на мястото…
Л. – Да сме по-устойчиви, да!
Д. –… или да се защитаваме от някого и нещо като един такъв пояс около нас, около тялото ни, като буфер. И други такива емоционални причини наистина за килограмите. Да, има случаи в които човек като се справи емоционално, тогава естествено му идва потребността да се храни по нов начин, да се движи по нов начин или въобще да започне да се движи, и други такива, за които иначе трябва да прилага много воля. И това е трудно, затова вече се явява спънка!
Л. – Волята, да!
Д. – Но когато ти идва естествено, защото ти имаш неспряната потребност да се изразиш като тяло в пространството, започваш – излизаш, спортуваш по някакъв начин, срещаш хора, срещаш информация, приемаш я вече, няма ги блокажите, даже емоционалните.
Л. – Май вече ще направя това за себе си, защото крайно време е…
Д. – И „ти го заслужаваш” най-вече!
Л. – И аз го заслужавам!
Д. – „Приемаш и обичаш себе си” (Декларацията в ТЕС – бел. Д.)
Л. – Да, приемам и обичам себе си! Освен това, колкото и знания да имам, ако не ги прилагаме в практиката…
Д. – Тук съм съгласна – за какво ни е „книгата да е на полицата”?
Л. – Да, аз нали след това вече я изчетох разбира се, (изкарах) и всичките обучителни курсове, но Техниката работи, когато се прилага! Когато само знаем за нея…
Д. – Да, като всяко знание, за да има ефект, трябва да бъде приложено в реалния ни живот.
Л. – Да! Такава е истината.
Д. – Точно така! А ако не можете да се накарате и да започнете, какво правим!? – „Въпреки че не ми се прави нищо…” – прилагаме пак ТЕС.
Л. – Да, освен това другото, което изключително много ми харесва в ТЕС е, че е абсолютно нетравмираща техника. Човек не трябва да… в смисъл той преживява, но като страничен наблюдател и много, много травмиращи ситуации в крайна сметка много бързо се трансформират и не са толкова болезнени, колкото с други техники.
Д. – Да не говорим, че има начини да се заобиколят и въпреки това да се справим с тях така, че напълно да ги освободим от живота си, от съзнанието си и подсъзнанието си и да ги лишим от власт над нас, над нашия живот. Така е, да.
Какво е ТЕС за теб, можеш ли, така обобщено, да кажеш?
Л. – Ми ТЕС наистина е абсолютно мигновено трансформираща техника. Изключителна е! Какво да кажа за ТЕС – трябва да го изпробваш, за да видиш!
Д. – Да, ето, един ценен съвет…
Л. – Да, да! Абсолютно!
Д. – За пореден път го казваме – трябва да опитаме! То и авторът на Техниката казва: „Опитайте за всичко!” Бъдете любопитни, провокирайте себе си, експериментирайте. Просто го направете! Забавлявайте се ако щете за начало и като видите, че работи за мъничките неща, после ще пристъпим и към по-големите, ще видите, че и там е възможно. И крачка по крачка нещата се случват и човек може да го направи сам в къщи на спокойствие, може да отиде при консултант – ето, може да отиде на групова практика.
Л. – Ми да, варианти има.
Д. – Варианти много и най-различни!
Л. – Ако някой е по-неуверен нали, както съм аз, е по-добре с консултант, а и по-бързо е. А и когато някой консултант работи с теб, той не е емоционално ангажиран колкото аз, когато работя за себе си, и е много по-лесно да напредна в процеса.
Д. – Така че, да! – възползвайте се! Може да погледнете услугите и в моя сайт.
Л. – Техниката е вълшебна, просто поне веднъж пробвайте! Ще се уверите всички.
Д. – Ъ-хъм! Ако аз ви обяснявам колко е вкусен сладоледът, да, може би ще ви е приятно да го чуете! Но друго си е да го опитате и да си го хапнете.
Л. – Може да не ви хареса, знае ли се!?
Д. – Ако не ви хареса – добре! Нямаме нищо против.
Л. – Но ТЕС действа!
Коя беше ти преди ТЕС и коя си след нея, имаш ли ясна граница? Ето ти спомена донякъде, но!?
Л. – Ами сега, ако кажа че съм била абсолютно различен човек от това, което съм била преди ТЕС и след ТЕС, няма да бъда съвсем откровена. Но определено ТЕС ми показа, че нещата са възможни. И наистина – когато си поставяме граници, това е единствено в нашата глава! Така че да!, ТЕС ми помогна да – и че няма нищо страшно от промяната! Защото най-сигурното нещо в този живот е промяната.
Д. – Ха-ха, да, това няма да спре, докато сме живи. За след това, ще му мислим после.
Л. – Така че при положение, че нещо непрекъснато ни се случва, е по-добре да го приемем!
Д. – Наистина на всяка крачка може да ни се случи нещо различно, всеки момент може да ни се случи нещо различно.
Л. – Ние всеки един миг сме различни!
Д. – Промяната я има, тя е налице непрекъснато.
Л. – Най-малкото сме остарели с 1 секунда , с 2 секунди, така че…
Д. – Но по-добре да сме щастливи от този факт или неутрални, отколкото да седим и да треперим в страха си или всякакви други такива неприятни преживявания.
Л. – Да, и друго, което ми показа ТЕС е, колко наистина са важни емоциите всъщност.
Д. – Колко не им обръщаме внимание.
Л. – Да!
Д. – Колко са важни и колко са определящи за живота ни. Всъщност всяка една реклама, всяко едно нещо, което ни се предлага и с което искат да ни накарат да действаме, се залагат емоции. Опитват се да ни въздействат емоционално. Ние като общуваме се опитваме да си въздействаме емоционално. И колкото повече емоцията съвпада, толкова повече общуването ни е близко, сърдечно, приятно и ползотворно.
Л. – … и той го обясни с вълните нали, когато … какво се случва.
Д. – И не само той. Все повече науката потвърждава това. В медицината започва да влиза вече тази информация и да заема своето място. Ако доскоро сме боравили с понятието „стрес” – че проблемите ни са „от стрес”, то какво е стресът!? – то са силни емоции, с които не можем да се справим! На преумора (психическа), на гняв, на омраза, на ето от този сорт неща.
Л. – Да, другото всъщност е, да!
Д. – Страх – дали ще се справя, шефът как ще ме погледне, дали ще спазя сроковете… Ето това поражда нашия стрес. Този стрес, който ни разболява. Така че, за да сме здрави и емоционално, и физически, и ментално, по-добре да се справим с онези емоции, които ни водят до това състояние.
Л. –Да! Всъщност то много добре е обяснено в Техниката, че тялото понеже е интелигентно, то реагира чрез физическа промяна на емоция, за да може да съхрани цялото.
Д. – Да. И обърнете внимание – когато ние се изразяваме и искаме да кажем на някого как се чувстваме какво казваме!? – „почервенявам от гняв”, „вдигнах кръвното от притеснение”, „свива ми се стомаха от …”
Л. – „Позеленях от ужас!”
Д. – Да, или „пребледнях от страх”, „стомахът ми се свива, ще повърна от притеснение, нали – на изпит съм или на интервю”!
Л. – Парализираме крайниците, буквално някои от крайниците се парализира,т когато нещо е изключително плашещо и…
Д. – „Дъхът ми секна” – гледам нещо страшно и: „дъхът ми секна”. „Сърцето ми се сви от болка” – ето, забележете го! Чуйте себе си, забележете себе си и ще видите колко близка всъщност може да ви е тази техника поради факта, че ние сме емоционални същества!
Л. – Да.
Д. – И бъдете щастливи!
Искаш ли и ти на свой ред да ми зададеш някакъв въпрос свързан с Техника за емоционална свобода?
Л. – Ха, ти сега ме изненада с този въпрос! – Имало ли е случай, в който теб ТЕС те е изненадала?
Д. – А така сега! Хъм, знаеш ли, че не мога да се сетя! Аз го казах в едно от интервютата – когато чистим, чистим, чистим и забравяме случките, забравяме ситуациите. Спомням си, че в началото, преди да започна ТЕС, около три години аз чаках ключето, с което да се справя с моите емоции. Защото имах много тежки емоции (аз съм го казвала), много тежки преживявания, които абсолютно осъзнавах, че това е нещо, с което не съм нито за психиатър, не искам да ходя на психолог, не съм за лекарства, няма с кого да го обсъдя – защото съм го обсъждала с хора и това не е довело до резултати. И чаках, Нещо да се появи. Чаках си ключето, буквално мисълта в главата ми беше „чакам си ключето”. И три години по-късно, когато аз попаднах на едно телевизионно предаване, където видях как Огнян Симеонов показва нещо странно (там го осмиваха) – аз автоматично започнах да правя…
Л. – Същото! Просто знаеш, че трябва да го направиш!
Д. – Да, и един такъв момент – ти не мислиш, ти просто започваш. И в следващия момент аз осъзнах, че „Това е ключето”! Ако е имало изненада, може би това е бил моментът на изненадата, че „ето най-после моето ключе се появи”! И тогава аз три денонощия (имах тази възможност), три денонощия, аз ревях…
Л. – О-ле-ле колко сълзи си проляла!?
Д. – … да, аз ревях и изливах емоции и тупах, тупах, тупах, и усещането, което може би да! – тогава може би съм била най-изненаданата и най-впечатлената, първата ми среща сериозна с Техниката и резултатите – как тонове, тонове, тонове товари и емоции се свличат от мен, изчезват и аз се променям! Забележително бързо по невероятен начин става изключителна трансформация, която дори на момента не можеш да осъзнаеш каква е и колко е, само усещаш огромното разтоварване на невероятното бреме, което аз тогава изпитвах в живота си. И до такава степен беше, че все едно се събуждаш от много дълбок сън! Много дълбок сън.
Л. – Обаче отпочинал и наспал се!
Д. – И изведнъж започваш да осъзнаваш живота по друг начин, от друга гледна точка и то до такава степен, че вече искаш да го раздадеш това на света, да го споделиш, да помогнеш на абсолютно всички това да стигне до тях и да им кажеш: „Боже, хора, вижте! – какво чудо става”. Може би това да е била най-голямата ми изненада.
Иначе с изненадите се свиква, както и с всяко друго нещо. Особено, когато те са хубави! Почваш да ги искаш, както да искаш всяко друго хубаво нещо. И тъй или иначе пак е много приятно, когато видиш, може би изненадата на другите – „А, ама това наистина работи!?” или: „О, аз се справих с това!”, „Ама наистина ли така съм мислила досега, а пък сега мисля по друг начин!?”, „Ама наистина или… и за моето куче може да помогне?”, „Ама наистина ли и за бебето помогна?”. Ето такива едни неща и ми е много драго да видя и да споделя тази изненада за клиентите ми и с хора, които са преживели ТЕС, ето както с…
Л. – Да, да!
Д. – … други, които практикуват ТЕС. Така че, продължавам да я срещам тази изненада. И тя е много зареждаща. Много е стимулираща. Стимулираща и за мен да си работя работата като консултант с енергийна психология, стимулиращо е и за клиентите когато кажат: „А…!?”– нали – „Ама вярно!”. Едни такива хем шокирани, …
Л. – Невярващи, ха-ха!
Д. – … хем с такава тръпка, много сладка тръпка, в себе си. Точно все едно за първи път са открили някакво много щастливо изживяване, вкусна храна, пътешествие, нова страна. С нещо подобно може да се сравни. Да открият, че и те са способни, че и на тях им се получава. Защото много хора си мислят „Аз не мога”, „При мен не става”, „При мен няма да има резултат, защото аз от много години съм с този проблем, какви ли не техники и терапии съм опитвал/а и нищо” – и в следващия момент – „А!? Ама това работи!” – Да хора, работи!
Л. – Работи, да, работи! ТЕС работи!
Д. – Та в момента така мога да ти отговоря. Вероятно, както и други от интервютата, ще се сетя и за още отговори след като интервюто свърши – темата е безкрайна! Единственото, което мога да кажа – позволете си да изненадате себе си! Доставете си тази радост! Доставете си това удоволствие да изненадате себе си по един хубав нов начин и да се зарадвате на самите себе си, на собственото си постижение или на съвместното ни постижение, ако дойдете и бъдете мой клиент (или на някой колега). Да видите каква щастлива изненада е тази – да правиш Техника за емоционална свобода! Горещо ви я препоръчвам и ще ви насоча, вече като заключителна наша серия – влезте в сайта ми „Живот За На Пред На Ли!?” (jivnali.net) – прочетете, участвайте, включете се в това ТЕС-общество и празнувайте живота – Живот За На Пред На Ли!?
Л. – Да! Всъщност ако сте попаднали на това видео, то със сигурност не е случайно. Направете и втората крачка!
Д. – Да! Заповядайте в нашето щастливо ТЕС-общество!
Л. – Свободно общество…
Д. – … Където свободно можем да боравим с нашите емоции и не те да контролират живота ни, а ние, както аз казвам – да овладеем емоциите, а така и живота си, и тази енергия да я впрегнем да работи ЗА нас, вместо против нас!
До нови срещи, където и да е това! Радвам се, че ни гледахте и че бяхте с всичките серии, които заснех за всички нас! За да споделя своята радост, тя да сподели нейната радост и всички, които участваха в тази поредица от интервюта. Бъдете щастливи! До нови срещи!
Здравейте, приятели на „Живот За На Пред На Ли!?”!
Днес е поредната серия от интервюта за това как правим ТЕС в България със заявката – и аз правя ТЕС! За гост съм си поканила ето тази очарователна дама, за да ни разкаже за себе си и за своите патила, виждания и богат личен опит, както разбирам, с прилагането на Техника за емоционална свобода – ТЕС.
За начало би ли ни се представила – коя си ти?
Р. С. – Здравейте! Казвам се Росица Стакева и съм на 44 г. Моята среща с ТЕС беше преди около десет години, като аз работех дълго време като икономист. Управлявала съм редица предприятия. И след запознаването ми с ТЕС, прилагането му в живота в продължение на повече от шест години, аз реших да променя своето поприще и да започна професионално да се занимавам с енергийна психология и с Констелации. Моето хоби са животните. Преди време имах развъдник за котки Мейн кун които са невероятни и са по-скоро като кучета, а не котки.
Д. – Това звучи интересно!
Р. С. – Да! И сега в момента съм един от основателите на център ОЯ който предлага различни терапевтични дейности свързани с енергийната психология и с Констелациите.
Д. – Много интересно с животните ми се видя! Толкова разнородни, различни неща, но всъщност хранещи душата, доколкото разбирам.
Р. С. – Да!
Д. – Ето, ти каза преди колко години горе-долу си открила ТЕС.
Р. С. – 2008 година.
Как точно стана това и ти ли откри ТЕС или тя те откри теб?
Р. С. – Може би не случайно срещнах ТЕС! В момент в живота си, в който реших да се разделя с един завод, който управлявах в Кюстендил, с множество проблеми които се появиха в моя живот. Първоначално предателство от собственика на завода, което преживях прекалено лично. След това с болки в долната част на кръста и влошено състояние като дископатия, по-скоро дискова херния. И не на последно място усещането, че съм се провалила като човек който беше нает, за да оптимизира един завод който беше в много лошо състояние. Тогава, чувствайки предателството от собственика, аз осъзнах че съм правила максимално доброто което мога, за да оптимизирам този завод и да го направя успешен, а като краен резултат просто бях шокирана от желанието на този човек да срине нашата съвместна работа. И в резултат на този стрес наддадох 37 кг. за две седмици.
Д. – О-ле-ле!
Р. С. – И се наложи да потърся професионална помощ на психолог. Запознах се с терапевтка която стартираше. За първи път просто прилагаше нова алтернативна техника на своите клиенти. Това беше ТЕС – ЕFT тогава (Emotional Freedom Teсhniques – бел. Д.Г.). Тя беше обучена от едни от създателите на техниките и техните първи ученици. (Създател е Гари Крейг и той има обучени само 29 ученици със сертификат за правото да преподават – бел. Д.Г.) В процеса на работа повече от три месеца почти всеки ден по няколко часа, всъщност установих, че някои от проблемите се връщат отново, засилиха се някои други негативни проблеми и ситуации в моя живот. И аз като човек който търси максимално бърз резултат и в максимално кратно време, се усъмних в начина, по който се провежда тази техника, усъмних се в качеството на услугата която получих и се записах на следващото обучение за специалисти които да прилагат енергийната психология, където изучих множество техники от хора които са лично обучени от създателите. Примерно на EFT/ ТЕС – Гари Крейг или пък на някои други техники, които се използват в енергийната психология. И говорейки с преподавателите всъщност стигнахме до извода, че тази жена не е прилагала по правилен начин техниките и това е довело до редица проблеми, на които аз съм била, не знам как да го кажа, „жертва” може би?!
Д. – Ох!
Р. С. – Да! Така че това беше моята първа среща с ТЕС и…
Д. – Доста разочароващо звучи!
Р. С. – Ами всъщност да! Бях по-скоро много благодарна след това на тази жена, защото благодарение на нея аз всъщност успях да се запозная с тези хора, да се запозная с ТЕС. Това беше преди 10 години и повече. И всъщност благодарение на тях намерих техника която много бързо да разреши голяма част от проблемите в моя живот и да промени живота ми на 180°.
Д. – Наистина много вълнуващо звучи! Понякога може да има лош старт, това е така! Ако не сме достатъчно сигурни, ако не сме попаднали на правилния човек, в правилния момент ако щете! Освен това преди десет години Техниката още се развиваше. Тя непрекъснато продължава да се развива и в момента е доведена до някакво такова съвършенство при което даже прерасна в липса на техника – каквото е последното предложение на Гари Крейг за „Невидимият терапевт”. Така че ето, преди десет години така е било! Към днешна дата картинката вече е доста различна, но е добре внимателно да си подбираме терапевтите, ако ще ползваме такива услуги!
Р. С. – Значи за мен сега, на този етап, като терапевт вече, който предлага и техники от енергийната психология и Констелации, мога да кажа, че всеки човек намира най-точния човек за себе си. Така че това е бил моят терапевт, защото благодарение на него пък аз съм започнала да работя в тази област. Промених напълно професията си. Започнах да се занимавам първоначално като хоби с това, а след това да прилагам тази техника ежедневно на моите приятели и познати, а след това започнах да работя с това. Но всъщност това, което мога да кажа е, че тази техника в момента е наистина толкова опростена, че човек без образование на психолог може да я използва достатъчно ефективно в практиката си и да постига магически резултати с нея.
Р. С. – Сега като мисля, не се сещам за област по-скоро в която да не съм я прилагала. Дори съм я прилагала и при проблеми с моите животни. Примерно имала съм случаи, в които съм прилагала Техниката за проблем с котка, която не се храни достатъчно добре.
Д. – А какъв беше резултатът? Техниката я приложи, а какъв беше резултатът?
Р. С. – В процеса на работа котката „заяви”, че късчетата месо, които съм режела, са били по на едро и тя не е можела да ги консумира добре и в резултат на това аз самата започнах да режа месото много по-ситно и тя започна да яде с удоволствие.
Д. – Само да направя една пауза! „Котката заяви” – не че котката е проговорила, ТЕС не е чак толкова вълшебна, но когато ние работим от името на котката е, все едно че чуваме какво тя ни казва и така разбираме нейното послание. Това става по чисто енергиен път, но ТЕС (Потупването), способства да стигнем до това ниво – да „чуем”!
Р. С. – … до източника на проблема и това, което всъщност е коренчето на нещата, да!
Пример за друго лечение на котка е цистит. Работих с котка която намерих съвсем случайно на улицата. Оказа се че тя, пак в процеса на работа говорих вместо нея, това беше може би една от терапиите за животни в които съм плакала най-много, се оказа че всъщност котката е изгонена от жена на… Всъщност тя е имала собственик мъж, който се запознал с някаква жена, която не я е харесвала и я е изпуснала, за да избяга. Котката доста страдаше по мъже и за мен това беше супер странно, защото не бях забелязала нейното, как да кажа, желание да комуникира с мъже. Докато не я закарах отново на контролен преглед при ветеринаря, който този път беше мъж. И за разлика от предишния път в който тя се дърпаше, съскаше, хапеше, този път в момента в който видя ветеринаря тя застана абсолютно спокойна, много балансирана и се остави в ръцете му и се довери. След терапията, може би не знам дали минаха и два дни, котката преодоля проблема с цистита, защото имах проблем (тъй като тя не ми позволяваше да слагам хапчета в устата ѝ, да я инжектирам с различните препарати, защото тя е бездомна и не беше ми се доверила все още), след тази терапия (с ТЕС – бел. Д.Г.) циститът ѝ изчезна, а тя самата започна да се приближава към мен, да търси ласките и всъщност ми се довери.
Д. – Това е много хубаво, защото животните, те не са хора, тях не можем да ги манипулираме. Те или имат проблем, или нямат проблем и веднага е видна разликата.
Р. С. – Да! Друг пример, за който се сещам в момента, те са хиляди нали, аз сега в момента това се сещам…
Д. – Десет години са доста натрупан материал!
Р. С. – … се сещам за моя племенник, който на третия или четвъртия ден, след като се роди с Цезарово сечение, получи възпаление на слъзния канал и единственото разрешение на проблема беше операция. Моят баща е лекар и той категорично беше за това да се направи тази операция. Но сестра ми реши да ми се довери и след по-малко от двайсет минути работа (тя работеше за своето дете) всъщност установихме, че тъй като е роден с Цезарово сечение, от светлината на лампите в Родилното това е било шоково за него. Той е затворил очите си и просто не е искал да вижда повече абсолютно нищо, тъй като тази светлина е била дразнеща за него. А пък понеже сестра ми се страхуваше от тъмното в този момент, което също е проблем, който работихме с ТЕС, тя спеше със солна лампа в стаята, а той спеше при нея – и това отново го дразни и го кара да затвори очите си.
Д. – Да, това му припомня травмата.
Р. С. – … му припомня травмата, да! На следващия ден детето беше на контролен преглед и трябваше да го подготвят за операция. В прегледа се установи, че няма запушен слъзен канал и операцията беше предотвратена.
Д. – Това е перфектен пример, за да покажем как можем да предотвратим интервенция, още повече на толкова мъничко детенце – бебенце, току що родено! И как може немедикаментозно да се справим с нещо и така да пощадим телата си от излишна химия, от излишен стрес – родители, деца и близки, които съпреживяват подобно нещо. И ТЕС е много подходящ инструмент и по този случай казваме, че ТЕС е една много деликатна, много нежна техника и ето на! – можем да се справим. Чудесно!
Р. С. – Друг пример, за който се сещам е, но това изискваше малко повече работа, тъй като отработвахме множество проблеми, е мой клиент дете, което беше на 3 г. и имаше проблем в детската градина. Страхуваше се от преподавателките там, от учителките, от санитарки или там как се водят…
Д. – Лелките – по мое време така се казваше.
Р. С. – Леличките… лелички! – и всъщност в процеса на работа се установи, че детето няма толкова много проблем с това, колкото майката. Всъщност майката имаше проблем да пусне своето дете, да се довери на някой друг който да го гледа, защото тя няма да бъде перфектна майка ако някой друг се погрижи за нейното дете. Така че освен работата с детето, всъщност започнахме да отработваме проблемите и на майката, за да може тя да пусне своето дете и да не го направи зависимо от нея. Да предотвратим вкопчването на детето в нея и страха, че ще бъде изоставено след това от тази свръхпротектираща майка.
Д. – То затова е казано в основните препоръки в Техника за емоционална свобода – когато работим за проблема на някой друг, първо да се справим със собственото си отношение към този проблем! И тогава може да се окаже, че другият вече няма проблем и няма за какво да работим.
Р. С. – Всъщност в процеса на работа съм установила, че голяма част от родителите изобщо не осъзнават, че проблемите на децата са всъщност техните собствени проблеми. И са готови на всичко, за да отработят проблемите на своите деца, без да осъзнават че всъщност проблемите на децата са техните проблеми. А децата просто взимат от тях от любов този проблем и го отработват вместо тях. Пример за това е дете, което имаше проблем с математиката в училище. И поради факта, че майката е добър математик, всъщност тя изисква от него да решава много по-сложни задачи отколкото се изисква. Когато детето не се справя толкова тя крещи и съответно детето се страхуваше да отвори учебника по математика, да реши задачата или пък изобщо лъжеше, че няма домашни или пък изобщо плачеше когато трябваше да се… просто да седне и да се занимава с това. Това отново беше разрешено много бързо.
Ако така карам от моя опит…
Д. – О, не, не! Това са прекрасни, прекрасни (примери)!… Може би трябва да направим отделен разговор само за това. Мисля, че е достатъчно красноречиво и колко бързо резултати всъщност се постигат и всъщност всеки който участва в тази история, бива изцелен от неговите си проблеми.
Р. С. – Много бързи резултати, да! И освен изцелен, осъзнава всъщност причината за тези неща, защото в по-голямата част от случаите това са подсъзнателни неща които ние дори не сме си представяли. Пример, пак ще се сетя да дам друг пример, ха-ха!
Д. – Добре, ха-ха!
Р. С. – Момиче, което всъщност работи за това, че няма приятели и няма да може да намери своя най-подходящ партньор. В процеса на работа всъщност излезе, че… Първото нещо, което излезе като основен проблем беше, че тя критикува и всъщност не приема хората. А тя самата заяви, че никога не би достигнала на съзнателно ниво до този проблем и че той е свързан с партньорите ѝ. След, не съм сигурна дали имаше месец или два, тя намери своя партньор и след по-малко от месец пък се сгоди за него. Така че…
Д. – Ха-ха-ха, обърнете се към ТЕС, когато нещо не ви се получава в любовта и партньорските взаимоотношения!
Р. С. – Мога още някой пример да дам…
Д. – Чакай, чакай, чакай! Да ти задам следващия въпрос!
Р. С. – Изобщо не мога да си представя какъв би ми бил животът, заклевам се!
Д. – Ето, клиентите – разбрахме единият щеше да реве от математиката, другият да има операция, третият да е без връзка…
Р. С. – Наистина не мога да си представя живота без ТЕС вече. Каква бих била? Може би отново бих работила, както и продължих да работя като мениджър, като управител на една финансова институция, но тогава как би ми протекъл животът? Ми може би никога нямаше да започна да се занимавам с Констелации, с енергийна психология. Може би нямаше по никакъв начин да бъда себе си, да открия това, което всъщност е смисълът на живота ми. Не бих постигала собствените си цели. Всъщност, сега се замислям, че когато реших да кандидатствам (във ВУЗ – бел. Д.Г.), аз бях решила да стана психиатър. Но понеже баща ми е лекар, той ми каза: „Росица, недей! Аз съм лекар, виждаш какво е положението на лекарите. Стани икономист!”, ха-ха! И всъщност аз през цялото време, въпреки че съм била икономист, успешен икономист, въпреки че ми е харесвало всичко това, в душата съм усещала една празнина, която всъщност запълних срещайки се с тези алтернативни техники и ТЕС, защото тя е първата техника с която се сблъсках. И благодарение на това аз всъщност вече се занимавам с това, което наистина ми харесва и се върнах към тази си детска мечта – да помагам на хората, да помагам на животните, да бъда в услуга на другите. Нещо което, пак благодаря на баща си, благодаря на работите, които съм работила, защото пък благодарение на тях съм имала достатъчно финанси, за да мога да изучавам тези алтернативни техники не само в България, но и в чужбина, но нямаше да бъда този спокоен, уравновесен, балансиран човек, който съм сега!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от тази техника?
Р. С. – Продължавам да работя с ТЕС, защото винаги има някакви проблемчета които изникват в нашия живот или пък неща които искам да подобря. Какво очаквам от техниката – нищо не очаквам от ТЕС, защото всъщност благодарение на ТЕС съм се научила да не очаквам! Да приемам това, което се случва. Че става най-доброто което трябва. И всъщност за разлика от преди, когато ТЕС наистина ми беше предизвикателство, вече… не знам – знам какво да правя с ТЕС. Не знам как да го обясня по друг начин. Знам, че знам в кои случаи да използвам ТЕС, за да бъде той максимално ефективен. Знам какво ще постигна като резултат с ТЕС и просто го прилагам в живота си. Това за мен е най-важното – без очаквания, просто да го използвам в ежедневието, за да мога да бъда по-различен човек. В смисъл да ставам по-позитивен, по-светъл, по-усмихнат, по-радостен, по-щастлив, по-ентусиазиран човек, нещо, което преди не съм била.
Д. – Ъ-хъм, много хубаво!
Можеш ли да кажеш, да обобщиш – всъщност какво е ТЕС за теб, на базата на този богат опит който имаш, на тази богата практика която имаш?
Р. С. – ТЕС е едно за мен уникално средство да променя живота си. Тоест, вече по-скоро едно средство, което използвах, за да променя живота си! И един инструмент, който продължавам да използвам в живота си. Това е като да… за мен ТЕС е вече като да си миеш зъбите! Няма нужда да чакам проблемът ми да се задълбочи, примерно проблемът с колега, който имам в работата! Вместо да се ядосвам всеки ден, че той ме дразни или че прави неща, които не трябва, аз просто си отработвам този проблем с него и всъщност намалявам до минимум негативното влияние което оказва външната среда върху мен. Това, което всъщност аз изпитвам повлияна от външната среда! И всъщност мога да бъда повече себе си.
Можеш ли да направиш рязка граница коя беше ти преди ТЕС и коя си след ТЕС?
Р. С. – Както казах, моите приятели казват, че съм се променила на 180° и всъщност нямам нищо общо с това, което съм била преди. Може би единственото, което се е запазило е любовта ми към животните! Научих се да обичам безусловно. Поне да се опитвам да обичам безусловно, но много по-малко условно отколкото преди! Научих се да бъда радостна и да се радвам на дребните неща които се случват в живота ми. Научих се, както казах, да приемам нещата или се опитвам да ги приема, да не очаквам, да живея в сегашния момент. Защото преди аз бях човек който живее в миналото и по никакъв начин не се откопчваше от него. Страхувах се от бъдещето и всъщност стоях в някакво такова като полуразкрачено състояние в миналото и в бъдещето, но не и тук и сега. Докато сега живея много повече в настоящето.
Д. – Ъ-хъм, един реалист, който прави ТЕС?!
Р. С. – Да! Здраво стъпил върху земята. Всъщност това е другото което много промених в себе си – стабилност, някаква балансираност и присъствие. Присъствие в сегашния момент, нещо което преди ми липсваше.
Д. – Което звучи като един много пълноценен живот!
Р. С. – Да, определено смятам, че животът ми е много по-пълноценен, отколкото преди.
Д. – И това повечето хора сме го забелязали, че е факт – използвайки ТЕС ние сме много повече тук и сега и енергията която имаме я влагаме в настоящето си и съответно така си гарантираме пък онова хубаво бъдеще след което всеки тича. Ние просто го градим. И всеки който е тук и сега в настоящето си, той всъщност гради това свое бъдеще към което се стреми. И това е здравият начин. Не само да хвъркаме след, нали – „къде ми е бъдещето, къде ми е бъдещето?” – ами сядаме и го правим.
Р. С. – Или пък да стоим в миналото.
Д. – Да. И да страдаме за него и да изтърваме и настоящето и да си разваляме и бъдещето по този начин!
Р. С. – Голяма част от клиентите с които работя, всъщност стоят много в миналото, в предишните травми… Пак се сещам за пример!
Д. – Давай!
Р. С. – За жена, която е изнасилвана. И всъщност по време на терапията тя говореше за маргаритки, за слънца, за неща, които нямат нищо общо със самото действие, със самата ситуация, която тя беше преживяла. Но просто за пореден път, нали, както казваме – „ТЕС е вълшебна”! След приключване на сеанса, след приключване на терапията, тя се върна към ситуацията и не си спомняше основни детайли които бяха много ключови за нея. Просто подсъзнанието може би я предпази от това да преживее отново тази травма и намери начин да го отработи по най-добрия за нея начин, най-безопасния за нея начин, така че да запази нейния разум, нейните емоции, нейното тяло от този шок, който е преживяла. И след това тази жена се връщаше без проблеми, говореше за това, но вече всичко беше, както казваше тя: „Гледам го като на кино и дори на кино бих преживявала повече нещата, отколкото сега когато говорим за това.”
Д. – Това е от прекрасните предимства на ТЕС – че можем да заобиколим проблема, може много дискретно да го работим, дори да не влизаме в него, и въпреки това да се справим! С особено ето такива тежки, драматични преживявания.
Р. С. – Да.
Д. – А такива в България има достатъчно много. Сблъскваме се! Защото и аз като консултант срещам подобна тема. Много е тежко, но! – има и лек начин да се справим с това, добре е да го знаете!
Р. С. – Кое е първото чудо, което ти се случи в живота след ТЕС?
Д. – Ах!? – да почна да се усмихвам все едно, че нищо не е било! Ха-ха-ха-ха!
След много дълъг, мога да кажа цял живот до тогава трупан трупан трупан трупан негативизъм в отношенията с конкретен човек. Мога смело да го кажа вече – това е моята майка, лека ѝ пръст тя скоро почина. Много натрупани разочарования, много натрупани тежки отношения, на практика едно пълно неразбирателство и нечуване – след три дни самостоятелна работа с ТЕС (това беше първото, за което го приложих) на третия ден аз се смеех, аз можех да общувам с нея, аз можех да я търся! Единствената ми спирачка беше тя как ще реагира на тази моя огромна промяна. Но вътре ми сияеше, вътре ми беше светло, чувствах се толкова разтоварена, толкова щастлива по начин, по който дотогава не се бях чувствала, защото наистина свалих огромно бреме от себе си. Та може би това си остава… Първото постижение с ТЕС винаги си остава най-голямо чудо най-вероятно! Както казваме за първата любов, за всичките първи хубави неща! Та може би и за мен това си остана най-голямото чудо. Но аз съм го споменавала – за мен беше чудо, когато изкълчен глезен си оправих за осем часа с ТЕС, когато свалих късогледство, т.е. подобрих си зрението с цели 2 диоптъра дори без да правя конкретно за това ТЕС – като съпътстващ ефект – от този род неща. Защото физическото най-много се забелязва. Но всяка практика с ТЕС и всяко махане на нежелана емоция е едно мини чудо. Защото обикновено ние ги преживяваме с дни, часове, месеци, години понякога, а тук може в рамките на едно кръгче от потупвания по точките и тази емоция вече да я няма. Още едно кръгче и може предисторията за това (по принцип да влизаме в такива емоционални състояния) и това да бъде отработено. Или някакъв много стар травмиращ случай който дори да не е наш, а да си носим от поколения, от поколенията да сме го взели, и това може да стане в рамките примерно на една сесия. И това са чудеса на които обикновено хората сме престанали да обръщаме внимание. А е хубаво да го забележим, защото както ти каза, всъщност малките неща правят живота ни. Те го градят. Всеки един момент реално е чудо, защото ние всеки един момент правим избор! И когато имаме поредица от „лоши” избори, продиктувани от „лоши” преживявания, „лоши” емоции – е едно. Когато можем да обърнем всичко това с една сесия по ТЕС, две или три максимум, дори повече да са – това е чудо. Изведнъж да сме повече в градивното, в позитивното, в сътворяващото добри резултати ежедневие, ежеминутие, нали, това си е чудо! И… много се радвам! Така мога да ти отговоря.
Р. С. – Аз се сещам в момента за една препоръка, която мога да кажа на хората.
Д. – Да?
Р. С. – Всяка вечер преди лягане просто да се потупват по точките и да си отработят това, което са преживели през деня.
Д. – Това като профилактика. Като хигиена на емоционалния ни свят.
Р. С. – Като профилактика, като хигиена, да!
Д. – Да разтоварим негативните мисли от деня, ако сме имали такива, негативните емоции, гледки, някакви картини, защото има. Животът ни е такъв.
Р. С. – Това е достатъчно – просто да не мислят за…и да не дефинират някакъв проблем – едно потупване, изчиства нещата.
Д. – Балансира и уталожва всички стресове.
Р. С. – Помага за добрия сън. Спомага за преработване по време на сън на тези неща, които подсъзнанието е видяло и с които се е сблъскало през деня. Така че на следващия ден да сме много по-балансирани.
Д. – Да! Може и сутрин, може и обед, може и вечер. По всяко време на денонощието! На времето си спомням, че така като ми беше влязла в кръвта ТЕС, дори в самия си сън аз правех ТЕС. Тоест, сънувам нещо и си казвам – ааа, това не ми харесва! – и идеята е, че правя ТЕС в съня си. Не съм се усещала, не съм се потупвала реално, физически, но мисълта ми е, че правя ТЕС и – в следващия момент сънят ми става различен! Толкова много се бях впечатлила, толкова много ми беше легнала тази техника, че все още ми лежи. Не случайно продължавам да я практикувам като професия и дори извън офиса, извън, нали, професионалното аз не мога да се спра, харесва ми, факт е! Така че, намерете своя начин – прочетете, запознайте се! Ето – център ОЯ казахме – работи тя с това! Има още много колеги, които практикуват вече професионално – кой по-добре подготвен, кой не, казахме ви – добре е да си ги подбирате. Имам сайт, на който да прочетете какви практики се предлагат, каква информация още има, защото литература много (на всякакви езици вече изобилно), филми, клипове… Ето, това интервю става част от богатството на опознаването на Техниката за емоционална свобода и се надявам днес с още нещо ценно да сме допринесли! Хем да сте научили, хем да сте полюбопитствали, така че да намерите своя път, да оцените достойнствата. Защото виждате – ние не крием и лошата страна, но казваме и хубавата. Всеки ще си направи неговите изводи и избори. Ние просто ви даваме информация на базата на която да можете да го направите по-информирано. Така че, желаем ви успех и до нови срещи със следващата серия!
Много ти благодаря! За мен беше много ценно.
Р. С. – Благодаря и аз!
Д. – Всичко добро!
Росица Стакева терапевт енергийна психология, Констелации, икономист и любител на животните
Днешната ни среща-интервю, в която искам да представя за пореден път какво е да правиш ТЕС в България при българските условия от българи да се прави ТЕС, с един поглед назад – като резултати, а не напред – като обещания, съм поканила ето това симпатично момиче.
Би ли ни се представила коя си ти?
И.К. – Здравейте! Казвам се Ива Костадинова, на 37 години съм и работя като преводач на медицинска литература. Освен това съм майка на две прекрасни момичета.
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Спомняш ли си кога и как стана това?
И.К. – Да, много добре си спомням! На два пъти ТЕС ме открива. Аз се опитвах така, да го игнорирам, обаче той наново си се връща към мен. Първият път е бил преди около десет години когато бях бременна за първи път. Тогава ми попадна книгата на Иван Петърнишки за ТЕС и… кучето ми я надъвка преди да успея да я прочета.
Д. – Много ученолюбиво куче!
И.К. – Но след това я прочетох старателно и я оставих на едно рафтче и там си отлежа пет години без практически нищо да направя по нея.
Д. – Уви, това е много често срещана ситуация!
И.К. – Да! И четири години по-късно, когато бях бременна за втори път, наново ТЕС ме откри! Една приятелка ми се обади и ми каза: „Знаеш ли, точно утре има някакво събитие за отработване на травмите от раждането!” Аз явно ѝ се бях оплакала, че много тежко съм изживяла първото раждане и сега всички травми наново ми се появяват и ми пречат, и въобще нямам представа как ще успея да родя втори път. И така. На следващия ден без изобщо да знам къде отивам и какво ще ми се случва се озовах на едно събитие на Мая Сидерова…
Д. – С нея имаме интервю!
И.К. –… и около три часа работихме само моята травма от първото раждане и всички аспекти от нея! И слава Богу второто раждане премина без никакъв елемент на травматични спомени! И така ТЕС два пъти си идваше при мен без аз да полагам усилия.
Д. – Ъ-хъм! Хубава среща се е получила макар и така, по този начин. Но и моят опит е подобен, ха-ха-ха, не чувам, не чувам, пък накрая ТЕС ме спипа отнякъде!
И.К. – Направо ми се изсипа на главата!
Д. – Да!
В коя област на живота си приложи ТЕС? Ето ти каза във връзка с раждането. Какво още?
И.К. – Ами във времето вече, особено последните години колкото повече виждам, че ТЕС работи, започнах да използвам Техниката във всякакви области в които усетя, че има проблем. Много съм работила вече върху темата с раждането, включително стигнах и до моето раждане, защото се оказа, че и там много неща имаше за чистене. Всякакви стресови ситуации. Физически болки. Много силно – някакви хронични болки в гърба и в последно време голям напредък имам и с тях. Въобще във всякакви сфери за всякакви психически, емоционални и физически травми работи!
Д. – Ъ-хъм! А по-конкретно, ето така, както ми каза „в гърба”, „раждане”?
И.К. – Ми не ми хрумва конкретна ситуация. Значи вече толкова много ситуации съм работила! Имаше някакъв… да, сещам се за някакъв проблем – с „даването и получаването”. Започнах да усещам как по-дълбоко в рода се получава едно заключване и редуване – един дава, друг получава; един дава, друг получава; и аз съм в ролята на даващия. И вече така, взе да ми идва в повече това постоянно да давам давам давам! И доста поработих сама (в случая си поработих сама) в къщи с ТЕС. Много плаках, много травми видях назад във времето, много товар който не е мой и мисля, че сега започнах да влизам, след като много усърдно така го поотработих, вече влизам в някакъв баланс в който се научавам и да получавам освен да давам. Преди това просто не можех да получавам!
Д. – Чудесно!
И.К. – Да!
Д. – Чудесно, радвам се!
Какво се промени за теб, ето казваш баланс, какво постигна още и как другите отразиха това? Забелязала ли си?
И.К. – Ммммммм… Как другите го отразиха? Ами аз виждам за себе си голямата промяна. Спирам да работя типажи, поведение, които не са мои. Тоест, спирам да играя роли които всъщност някой ми е вкарал някъде във времето в главата и те всъщност наистина не са мои. Другите го усещат не винаги приятно, защото когато почнеш да се променяш и да отстояваш себе си и разбираш, че някой модел не е твой не винаги за другите това е най-приятно, нали – отведнъж. Промените не се приемат толкова леко. Аааа, но започнаха да приемат, че всъщност това съм аз! В отношенията мисля, че работейки примерно травмата от моето раждане, това доста помогна на взаимоотношенията с майка ми. И сега някак си доста по-безпроблемни, по-чисти са отношенията. По-малко обвинения има от моя страна към нея. Мисля че се отразява добре и на околните.
Д. – Майка ти забелязва ли това?
И.К. – Ми не съм я питала дали забелязва.
Д. – Не е споменавала?
И.К. – Не е споменавала.
Д. – Но усеща, че взаимоотношенията ви са по-добри, по-спокойни?
И.К. – Ами надявам се да го усеща. Аз го усещам, че е така.
Д. – Мамо, кажи моля! Чакаме с нетърпение да чуем!
И.К. – Ха-ха-ха!
Как биха изглеждали според теб нещата, ако не беше направила тази крачка към прилагането на ТЕС в своя живот?
И.К. – Ами щях най-неосъзнато да си се мяткам от поведение „от травми в травми” в поведения които не са мои! Щях да играя едни ролеви модели, които са чужди. Нямаше да съм аз.
Д. – Ъ-хъм! Но ти си стигнала все пак до осъзнаването кое е твое кое не е твое и оттам нататък – крачката да се освободиш от това което не е твое, за да си остане само твоето?
И.К. – Да! И в моментите в които усетя, че правя нещо и това всъщност не е моето, да мога да се спра.
Д. – Добре!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво още очакваш от нея? Мислила ли си?
И.К. – Продължавам да работя с ТЕС. То наистина е като едни люспи на лук и колкото повече махаш отдолу изникват нови и нови нива на… те, те са си травми и модели които могат да се работят. А какво очаквам – очаквам да продължава да ми помага така добре! Ха-ха-ха!
И.К. – ТЕС за мен е някакво ново ниво на познанието. Просто отвори ми една огромна врата и съм безкрайно благодарна, че имам един метод който мога да използвам за всяка сфера от живота си!
Д. – Ето това е най-учудващото обикновено за хората, които тепърва чуват за ТЕС – „как така може за всичко да се работи с ТЕС“. Обикновено аз казвам, нали „защото ние работим не с фактите, а с нашето отношение към тях“. И когато ние променим отношението си, тогава и фактите се променят. По някакъв странен начин, но се променят! И по този начин, това е моето твърдение, ние пресътворяваме нашата реалност.
И.К. – Да, така се оказва, че като си променим отношението към някакъв проблем, той някак си сам се разрешава. Даже може да изчезне.
Д. – Да. Тоест, не казваме случайни приказки, не го казваме само защото сме го прочели, а защото сме преживели, че наистина Техниката е универсална в този смисъл, че за всякакъв проблем ние може да я включим!
И.К. – Да! Просто трябва по-смело да се експериментира и човек да опитва, за да се убеди сам, че тя работи!
Коя беше ти преди ТЕС и коя си сега, можеш ли да направиш такова рязко разграничение?
И.К. – Ами мога, да, да!
Д. – Слушам! Предполагам, че и нашите зрители ни чакат с интерес да чуят.
И.К. – М, да, ами преди ТЕС животът ми си течеше по течението и наистина нямаше никакво ниво на осъзнатост! Тоест, той просто си течеше – накъдето ме отнесеше, аз натам си ходех. А след ТЕС имам усещането, че нещата повече зависят от мен, че аз създавам реалността. Вече не се просто влача по някакво течение – където то ме отнесе. Мога да спра, мога да разбера, че нещо не е мое, мога да променя посоката, в която вървя. Ми това ми дава едно спокойствие и увереност, че всъщност аз творя реалността.
Д. – И когато ти имаш вече това спокойствие, тази увереност в себе си, какви са резултатите?
И.К. – Какви са резултатите?! Ами резултатите са свързани с един вътрешен мир. Това ми е вътрешното усещане, че каквото и да се случи, аз имам способ, с който мога да остана във вътрешен мир и да разбера защо нещо се опитва да ме изкара от него.
Д. – Много хубаво звучи! Поздравявам те за това постижение!
Би ли искала на свой ред ти да ми зададеш някакъв въпрос свързан с ТЕС?
И.К. – Мммм?!
Д. – Да! Любопитна съм да чуя!
И.К. – Да помисля, ще се сетя все за някакъв въпрос! Има ли ситуация в, която мислиш, че ТЕС не би могъл да ти помогне?
Д. – На мен, конкретно?
И.К. – Да! На теб лично.
Д. – Хъм, а сега де!? Единствено, което ми хрумва да ти кажа е, че не би могъл да ми помогне, ако не го приложа! Защото за толкова много теми съм го употребявала, в толкова много ситуации, в толкова много най-различни моменти, че той даже е станал част от мен този процес, и трудно ми е да разгранича кога го правя и кога не го правя. Кога съм в него, кога съм извън него. Но ако сама си забраня, целенасочено да не го правя, не знам дали и тогава успявам да не го правя! Но да речем хипотетично, че ако много съзнателно се огранича или работя с ТЕС за това да не правя ТЕС – може би тогава! Много ми е ценна, много ми е полезна тази техника, както вече много пъти съм го казвала къде ли не, включително в тези интервюта – тя е в кръвта ми! Вече тя е част от мен. Дори когато съм в някакъв силен афект, нещо в мен сработва и поглежда отстрани и си казва: „Чакай малко сега! Трябва ли ми!? Трябва ли да съм в това нещо!? Да, много съм развълнувана” – примерно. Или: „Много съм ядосана”, „Прекомерно щастлива съм – някаква екзалтирана, добре! И това ще мине!”, „После ще го отработя, ако сега не мога.” – И толкова! И това успяване да имам в съзнанието си страничния наблюдател, който винаги е доста по-мъдър, доста по-спокоен, доста по-знаещ, много ми помага. И той си е там. На някои хора не им трябват такива техники, не им трябва такъв посредник, за да са в тази ситуация, но на мен ми трябваше в моя живот и ето, през Техниката за емоционална свобода и подобни техники, стигнах до това състояние.
И.К. – Благодаря!
Д. – Моля!
Благодаря и на вас, че следите ТЕС-интервютата които съм подела! Имаме още няколко срещи, които предполагам ще са ви много интересни! Следете ги! Следете и сайта jivnali.net на „Моята кауза”, както я наричам, „Живот За На Пред На Ли!?!“ Там може да прочетете и да видите още много интересни неща, полезни за вас, ако сте решили да се занимавате с Енергийна психология, с Техника за емоционална свобода и да продължите по един различен начин да се реализирате и с помощта на това знание.
Днес срещата ни за “ Аз правя ТЕС!“ е с ето тази млада дама, както виждате чаровно усмихната. Аз обикновено така я виждам. Днес тя ще е наш гост, за да ни представи това което мен ме вълнува напоследък като тема и с което искам да ви запозная – възможен ли е ТЕС в България, практикуван от българи при българските ни условия на живот.
Би ли ни се представила, коя си ти?
В.Е. – Здравейте! Казвам се Вася Езекиева. Последните години се занимавам с масажи. Започнах да се занимавам с масажи, тъй като имам сериозно отношение към здравето. Всъщност работата ми е ориентирана точно към това – поддържане и възстановяване здравето на хората. Преди да остана да работя само с тази ми практика, дълги години работих като медицинска сестра в отделения като „Хемодиализа”, „Коремна хирургия” и последно „Кардиохирургия и реанимация”, за което на всички съм много благодарна за моето изграждане и като човек, и като терапевт! Моето отношение към здравето е причината да се запозная с ТЕС.
Кога и как стана това – ти ли срещна ТЕС или ТЕС срещна теб?
В този ти път на отношение към подобряване на здравето.
В.Е. – Всъщност може да се каже, че и двамата, … и двете!?… и двамата!?… сме се срещнали с ТЕС…
Д. – И аз се бъркам „той“ ли е или е „тя“, но доколкото е техника… ха-ха-ха!
В.Е. – …срещнали сме се и двете с ТЕС. Ха-ха! Преди много години една моя близка приятелка ме помоли да потърся и да намеря книгата на Иван Петърнишки. Беше преди около има-няма десетина години. Малко по-малко. И аз започнах да чета за ТЕС. Успоредно с това търсих – обърнах навсякъде „Славейков” (площад в София с книжен пазар на открито – бел. Д.Г.) и всичките улици, и всичките книжарници, където можеше да се търси. Интересното беше, че трудно се откри, много трудно се откри тази книга. И след години… В крайна сметка открих. Имаше една бройка и я взех… Така се запознах и с ТЕС-а! А в последствие ми попадна, бях поканена на една презентация на Техниката, където се запознах и с Дари. Беше организирана съвместно с Дари, с още една терапевтка, Мая и Ирена. И беше много, много сладурско това представяне и аз буквално се влюбих в Дари, ха-ха! Защото… Оттогава между другото ни е приятелството, тъй като аз няколко пъти съм ползвала нейните услуги и като сесии, и под формата на ТЕС-разходки, които пък са… просто превъзходни! Тя избира и разкошни маршрути – и по Витоша, и не само по Витоша, но със сигурност е в гальовната природа.
Д. – Сега са само във Витоша вече, когато ги правя.
В.Е. – Ами да, но слава Богу, че имаме Витоша тука.
Д. – Така е, наблизко ни е, въздухът е чудесен, природата винаги е на наше разположение за да ни помогне.
В.Е. – Ти избираш винаги чудесни маршрути.
Д. – ТЕС-разходка, щом си тръгнала да казваш, е ходещ семинар. Обяснявам какво е ТЕС, показвам го и практикуваме заедно като си решаваме и доста проблеми във всичко това. Даже хората започнаха да идват само заради това, за да решаваме заедно проблемите им по този приятен и вълнуващ начин – хем да се насладим на красотата на природата, да подишаме чистия въздух, да поспортуваме, да си починем от стреса на ежедневието и успоредно с това да отхвърлим някой и друг проблем чрез Техниката за емоционална свобода.
В.Е. – Ако мога само да допълня за това. Много е мило, защото всички участници които са в ТЕС-разходката подкрепят участника с дадения проблем. И ако да кажем един има проблем за решаване, всичките го подкрепят. След това друг човек може да каже негов проблем. Не е задължително да имаш някакъв въпрос за решаване, въпросът е, че си решил да участваш в тази разходка.
Д. – Да, то и за всяка друга групова практика се отнася. Но да продължим!
В коя област на живота си ти прилагаш ТЕС? Преди кога, сега кога?
В.Е. – Аз сега ще бъда много честна!
Д. – Надявам се! Ха-ха-ха!
В.Е. – Ха-ха-ха! Не, аз винаги съм честна, обаче и тук ще кажа, че аз сама почти не прилагам ТЕС! Не мога да се оставя сама на себе си, някак не мога… т. е. не че не мога, но някак си не бих искала, но при положение, че има такъв прекрасен терапевт, който ме води и ме усеща по-добре от мен самата… И затова, аз съм тръгвала да правя, след което някак си се изоставям и най-накрая идвам при Дари, която ме подхваща и… Тя знае откъде, какво и що, и така ме подхваща, че накрая решаваме въпроса.
В кои области? – ами в много области. Сега, не мога да кажа във всички, но там където съм срещала затруднение или някаква тежест или тъмнина, т.е. не знам какво решение да взема, тогава идвам или се обаждам и решаваме. Между другото много е хубаво, че тя прави онлайн (консултация през интернет връзка – бел. Д.Г.), така че и от това съм се възползвала, или чрез Skype (от 2025 г. стана Teams – интернет канал за комуникация, бел. Д.Г.), или чрез другите връзки. И се получава много много добра даже колаборация.
Д. – Но все пак да посочиш в кои теми от живота ти, докъдето ти е удобно!
В.Е. – Ами и в сферата на работата, и в лични отношения. Даже и в здравословни, защото майка ми има едни такива здравословни проблеми или по-скоро имаше и чрез мен чрез Техниката решихме така, едни доста сериозни мога да ги кажа, детайли.
Д. – Състояния, боже би.
В.Е. – Състояния, да, състояния! И това беше изключително полезно и за мен беше много изненадващо, че имаше резултат. Тоест, че през емоциите се навлиза в дълбочина да се извади тази емоция, да се погледне по друг начин, да се трансформира и най-накрая да се получи едно просветление, едно освобождаване.
Д. – Чудесно!
В.Е. – Вероятно има и други области, но това са тези основните които…
Д. – От които си се впечатлила.
В.Е. – Да! От които съм се впечатлила и които са ми дали светлина и като цяло за моя път. За погледа ми като човек.
Какво се промени за теб, какво постигна още, как другите погледнаха на това и отреагираха?
В.Е. – Ами какво се промени? Със сигурност, че ставаме по-добри. С всяка една терапия или практика. Тоест ние подхождаме към тези практики или това самоусъвършенстване, за да ставаме ние по-добри. По-добро – да бъдем в благосъстояние, да подобряваме благосъстоянието си, качеството на живот, ние като хора да ставаме по-добри, да помагаме и на другите. Защото когато ти почерпиш нещо хубаво искаш да го споделиш! Най-малкото със свои близки, познати, приятели. Между другото аз на много съм казвала. Ами да!
Д. – Между другото то така стига до хората, да! Това е и целта на нашето интервю – да стигне до повече хора, да видят, да им стане интересно, да опитат, да им хареса още повече, да продължат да опитват, ха-ха, да си вземат живота в ръцете.
В.Е. – Абсолютно, да! Не само за този случай, но ние сме едно цяло! И аз когато не знам нещо ето аз така съм научила за ТЕС от други хора.
Така. Не знам какво за другите, как беше въпросът?
Д. – Как са отразили, как са отреагирали на твоята промяна вследствие на това, че правиш Техника за емоционална свобода? Забелязала и си нещо такова? Ето примерно, аз мога да ти кажа за себе си. Първите дни като правих ТЕС аз много се промених. След известно време… В смисъл успокоих се много. Това се забелязва веднага. Започнах да общувам с хора с които не бях общувала. Станах по-ведра. След време като ме срещне някой казваше: „Дари, ти сияеш! Какво си правила?” – и аз започнах да се почесвам по главата – „Боже, какво ли съм правила!?” И в един момент се сещам, че единственото ново, което съм въвела в живота си, е ТЕС. И казах – това и това правя, ще видиш, на третия ден и теб ще те питат и ще ти кажат „Ти сияеш”.
В.Е. – Ти даваш рецептата!?
Д. – Да! И точно така, една възрастна дама, доста по-голяма от мен беше тогава (аз тогава бях доста по-млада! – ха-ха-ха, девет години по-назад във времето!) и тя практикува ТЕС, практикува. И един ден ми се обажда развълнувана – „Дари, да знаеш аз почнах да правя ТЕС и точно както ми каза, след три дни ме среща една съседка и ми казва: „Леле, какво си направила, ти сияеш!?” И вече беше много така, щастлива от факта, че има същия ефект на „сияеш”! Така че ето едни такива дребнички неща обаче ни дават обратна връзка. Зареждат ни, харесва ни – това е стимул.
В.Е. – Сега, аз три дни поред не съм правила ТЕС! При мен един сеанс е достатъчен (как звучи!), ха-ха!
Д. – Ха-ха!
В.Е. – Един сеанс е достатъчен, но със сигурност човек става по-спокоен! Най-малкото защото има една яснота, има едно спокойствие, една даже увереност се получава след терапията! Защото ти си наясно. Имаш една даже ако щете категоричност, защото когато човек е по-спокоен, много ясно, че той гледа с по-други очи. Надяваме се с по-хубави!
Имаше една мъдрост, това е един от принципите всъщност на това учение – променяйки себе си ние променяме и света около нас. Така че вероятно… Аз не знам точно в детайли кой как се е променил, но вярвам, че всичко се променя за добро. Така че вярвам, че се променя за добро и хората ставаме по-добри!
Д. – Аз го наблюдавам, но въпросът е да чуя и теб – какви са твоите наблюдения. Ха-ха-ха! Да го чуе и нашата публика.
В.Е. – Ха-ха, това е, със сигурност! Между другото аз много се изненадах, извинявай, просто ми идва да…
Д. – Да, да, да!? Разбира се!
В.Е. – … Преди години работех в чужбина и се изненадах, че тъй като съм прилагала и с тази ми приятелка която ми поръча книгата, сме прилагали в нашите терапии ТЕС. Откъслечно разбира се, защото сме малко по-различни! Няма как в чиста форма да се прилага. Но се изненадах, че ТЕС не е съвсем непозната за чужденците, т.е. има по-отворени хора, които знаят за ТЕС. Това исках да кажа и ми беше много приятно това!
Д. – Значи не е вече нещо странно, не е вече нещо непознато и съвсем ново! Всъщност ние тъй или иначе взимаме тази техника от западния свят, взимаме я от Щатите, където Гари Крейг, авторът на техниката, американец, я сътворява тази техника.
В.Е. – Но пък тя има дълбока давност!
Д. – Да, тя има дълбока давност! В смисъл че взима от дълбоките корени на източното познание за енергийната система на тялото, взима от вербалната психотерапия прийоми, взима от НЛП прийоми и прави това разкошно съчетание, наречено Техника за емоционална свобода. Въпросът е, че тръгва от Щатите, разпространява се в целия свят, в крайна сметка стига и до България. И слава Богу!
В.Е. – И слава Богу! Да, така е!
Д. – И понеже в чужбина са много по-отворени, там много по-отрано знаят от нас.
В.Е. – Ми това е малко спорен въпрос!
Д. – Да, зависи коя чужбина, разбира се, но…
В.Е. – Не, не за това! Аз смея да твърдя, че ние българите сме много отворени. Не просто отворени, ами ние сме любознателни, ние искаме да се случват нещата и като цяло българинът е ученолюбив! Сега, колкото и странно да звучи в последните години, наистина…
Д. – Да!
В.Е. – Ами като цяло българинът е ученолюбив.
Д. – По традиция сме ученолюбиви.
В.Е. – И той иска да знае и да може.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Така че „българин“ звучи гордо!”
Д. – Ха-ха! Да! Еми ето, аз го правя за нашата публика – българска родна публика!
В.Е. – Да, това беше едно лирично отклонение, обаче нали, да не смятаме, че „след като чужденците… те са по-напред”! Не е вярно! Не мога да кажа това нещо.
Д. – Ъ-хъм! Но факт е, че от там тръгва информацията, за да стигне до нас…
В.Е. – В случая да!
Д. – Факт е, че не идва от Русия!
В.Е. – Да!
Д. – Специално тази техника, която приемаме за по-така… Но, Техниката е компилация и от най-доброто постижение на западната вербална школа в психотерапията, и източната медицина, каквато е акупунктура и акупресура. Само че тука нямаме вече убожданията, нямаме затоплянето с мокси и другите такива прийоми. Тук имаме просто едно потупване по акупунктурните точки, които се намират в началото или края на главните меридиани.
В.Е. – Централните меридиани.
Д. – Да. В това се заключава Техниката, най-грубо казано.
Как биха изглеждали нещата ако не беше направила тази крачка – към употребата на Техника за емоционална свобода, според теб? Замисляла ли си се?
В.Е. – Ами… Честно, не съм се замисляла! Но сега, като се замисля – нямаше да съм тук! Което е най-малкото. Със сигурност… Аз не обичам така – какво щеше да бъде! Слава Богу, че така се е случило! Но със сигурност човек ако не се е възползвал както аз съм се възползвала от този прекрасен метод, ми щях да си тъна сигурно в някакви неведения… защото за мен ТЕС е една свобода, светлина, увереност. И какво повече от това, за да върви човек напред!?
В.Е. – Да, да! Продължавам да работя, аз пак казвам, когато имам някакъв случай, имам някакъв въпрос, или някакво състояние, които аз да не мога да реша или ми е трудно да реша, се обаждам на Дари и решаваме въпроса. Не мога да кажа какво очаквам… очаквам да стане по-добре, да си реша въпроса.
Д. – Да.
В.Е. – А накъде ще се развие, това времето ще покаже! Така че, оставям се на течението на ТЕС и тя ме води към решението и към светлината!
В.Е. – Това е. Това е. Свободата. То си е точно формулирано. Защото ние като сме свободни, ние имаме светлината. Ние можем да дишаме – ние дишаме правилно. Сега, да не задълбая в някои други посоки, където…
Д. – Но ето, ти като масажист и с медицинско образование…
В.Е. – …където Учителят казва, учителят Дънов казва, че е много важно, както е и мисълта за днешния ден, аз така, ще я перифразирам – Да вярваме. Да вярваме на дробовете си, да вярваме на стомаха си, на червата си, на краката си, на ума си, на сърцето си, защото всяко едно със себе си дава увереността ние да бъдем живи здрави да си вършим нашата работа и все по- да се приближаваме към Бога. Сега така ми идва да го кажа…
Д. – Добре, добре, разбира се!
В.Е. – Така че за мен ТЕС е много – свободата!
Д. – Всъщност помага ни това приближаване, помага ни това свързване с всяка част от нас.
В.Е. – И навлизаме повече в себе си. Това е! Защото когато свободно, когато с вяра действам, когато със свобода действам… Кой е свободният човек? Това е човекът, който свободно изразява най-добре себе си.
Д. – Ъ-хъм, и потенциала си.
В.Е. – Да, точно така! А когато човек е затворен или някъде блокиран, някъде има затруднение в някоя област – той е скован, той не може да изразява себе си. Затова тази свобода е много важна. Така че, Техниката е за свобода. Тя … то самото име си го казва!
Д. – Името чудесно е намерено и е така. Когато ние се освободим на физическо ниво от блокажи (може да имаме стягане, свиване, замръзване даже на крайници ако щете, на някой и друг мускул), ти най-добре го знаеш през работа с тялото, в основата обикновено се оказва, че има емоционален проблем. Когато ние се справим с емоцията, тялото се отпуска, започва да функционира по-добре…
В.Е. – Така е!
Д. –… и това води до оздравителните процеси. Не че правим някакви магии и обещаваме чудеса.
В.Е. – Абсолютно! Те са взаимно свързани.
Д. – Но факт е, че когато са в добра кондиция душа и разум, тогава и тялото е в добра кондиция и започва да функционира все по-добре и по-добре. Което се нарича добро здраве на практика.
В.Е. – Да! Затваряме кръга.
Д. – Затваряме кръга. И колкото ни е по-добре здравето, толкова сме по-свободни и толкова по-здрави и толкова по-щастливи, ха-ха…
В.Е. – Ха-ха, дай Боже за всички да е така!
Д. – … и правим каквото всъщност ни харесва, към каквото се стремим, каквито са ни целите и идеите!
В.Е. – Да!
Коя беше ти преди да срещнеш ТЕС и коя си сега? Има ли такава ясна разлика, има ли нещо категорично?
В.Е. – Ами има, определено! Преди бях много много по-скована поради една или друга причина. ТЕС, едно от нещата които ми помогна много, възвърнах свободата си, за което много благодаря! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Скована само физически или по друг начин?
В.Е. – Ами не по-скоро душата ти! Душата ти като е скована. Физически не, то ти се отразява на физиката, но физически по-малко. Но душата когато ти е скована, тогава вече е по-страшно от физиката. Така че, слава Богу, дишаме с пълни гърди!
Д. – Ха-ха-ха! Може ли и аз тук да добавя, гледайки отстрани твоята промяна? Като на човек на когото се доверяваш, за да те подпомага чрез Техника за емоционална свобода? Беше по-плаха.
В.Е. – А да, със сигурност!
Д. – Беше по-плаха и имаше проблеми, които те спъваха да вземеш важни решения; да се отървеш от неща в живота, които вача не искаше в него; да правиш крачка към други нови неща, да добиеш смелостта да го направиш. И в крайна сметка ти успя, реализира го и всички, не само ти, а всички около теб които участваха в твоя „филм”, ха-ха-ха, накрая бяха доволни, доколкото аз си спомням!
В.Е. – Ха-ха! Така е!
Д. – Така че, ето това е един от хубавите ефекти на ТЕС – не само на нас ни е добре, като на пълни егоисти, в негативния смисъл на думата, а както ни е добре и на нас, така става добре и на другите около нас. Нещата се балансират, подреждат се по някакъв взаимно добър начин. И така процесът на развитие на всеки един се отваря и става по–лек, по-приятен…
В.Е. – Той се завихря, завихря се това нещо!
Д. – …Да!
В.Е. – Ето затова идвам при теб, защото тя ще го изкаже много по-добре! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Практиката ѝ се разви прекрасно и затова доби смелост.
В.Е. – Да, и ще продължава да се развива!
Д. – Да! По-ведра те виждам.
В.Е. – Еми да! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха!
В.Е. – Правим нещата!
Д. – Така че ето, това за мен са едни неща които са белег за качествата на Техниката. За това че всеки има един прекрасен потенциал, само трябва да му позволим той да се прояви махайки нещица по-големи или по-малки…
В.Е. – Които ни спъват.
Д. –…които усещаме да ни спъват.
В.Е. – Да!
Д. – Това е много индивидуално усещане и ние всъщност работим точно с това – с нашето индивидуално усещане. А не кой какво твърди за нас.
В.Е. – Не, не, не! Точно за това са сесиите! Аз за това казвах – Дари така те подхваща, че неща които даже ти не си ги осъзнал, тя ги изважда. Спирам да говоря! Защото мисля, че бях доста обстоятелствена.
Д. – Да и тук целта ни е да покажем, че …
В.Е. – ТЕС работи!…
Д. – …ТЕС работи…
В.Е. – …отлично…
Д. –… работи с българи, в „българските условия”, пак да го кажа, при „тази политика”, при „това държавно устройство”, ха-ха-ха! При „тези условия на труд”, на „бизнес”, на „развитие на бизнеса”…
В.Е. – Даже, ха-ха, не само! Значи, моите родители, аз мога да кажа, пример да дам с тях. (Обикновено давам пример или с мен, или с близки за мен хора. Тоест, върху които имам поглед.) Те са хора от по-старото поколение, които по- не вярват, като им кажеш нещо: „Е, хайде с`я т`ва!”. Обаче се убедиха, че работи! И между другото така стана, защото когато им обяснявах какво да се прави и Дари беше, и… те знаеха за Дари задочно,… и аз казвам: „Нали, Дари, с ТЕС”! – „Ааа, с онова там, дето се тупаш!?” – Викам: „Да, същото!” И в един момент, когато вече се запознаха, викам: „А, ето я Дари, с ТЕС!” – „Ооо, супер!”– нали, те вече си знаят! Защото те са изпробвали метода и те знаят, че помага. Баща ми специално беше изпаднал в едно от тези, модерните състояния, на паническа атака. И точно в тоя случай, ТЕС много му помогна.
Д. – М, да!
В.Е. – Спирам!
Д. – Това е превъзходен вариант да разберете, защото наистина страшно много хора, модерно стана, но… Аз и разбирам защо го има това явление, но…
В.Е. – Това е друга тема, това е друга тема, но много работи!
Д. –… но понеже е често срещана. Мили хора, опитайте! Нищо не ви пречи. Дали ще е за момента да се успокоите, когато имате паническа атака, дали преди или след това, приложете ТЕС. Редовно го прилагайте. Правете регулярно ТЕС най-добре и ще видите как сами дори може да се справите с това. Много е елегантно. Направо незабележимо. И все пак да си решите проблема.
В.Е. – Да.
Д. – Аз поне имам доста клиенти с панически атаки…
В.Е. – Със сигурност ти ще имаш такива!
Д. –… и знам, че ефектът е много добър. Стабилен ефект.
В.Е. – Имала ли си случаи в които да се чувстваш, че не можеш да помогнеш на човек или някой случай, в който казваш – ами аз бях дотук, или някой клиент, който е неразрешим случай?
Д. – Да. Имам. Трябва да съм честна и коректна в това отношение – има няколко такива категории хора.
Първата категория – на тези с много големите съпротиви да излязат от проблема в който се намират. Техниката позволява, има такъв подход в нея (тя е наистина много много „умна техника”, много добра техника), в която да се преодоляват съпротивите. Но повечето хора не са готови за големи проблеми. Не са готови изобщо да си излязат от проблемите Защото навикът е много силен, инерцията е много силна, удобството да си в даден проблем и изгодата, която имаш да си в даден проблем, е много голяма.
В.Е. – Да.
Д. – Нека не ви звучи странно, но наистина това е доста често срещано. И ще ви дам един такъв пример – възрастна жена да речем, останала е вдовица, децата ѝ са в чужбина, тя е сама и единственото което ѝ остава като начин тя да привлече внимание, да общува, да има какъвто и да е живот, е да е болна. И… поддържат се редица заболявания. Дали ще е само високо кръвно, дали ще е зъбобол, дали ще е разширени вени, дали ще е с червата, със стомаха нещо, но има някакъв проблем. И какво става? Тя ще се обади на приятелки – има тема за разговор; ще отиде в поликлиника, там ще чака няколко часа пред кабинет – ще има с кого да си говори; ще отиде на опашката в магазина, ще срещне няколко съседки – ще има за какво да си говорят – темата за болестите. Защо тя да се справи със заболяването си? Това автоматично я лишава от вниманието и от тема за разговор!
В.Е. – Тя е представителна извадка!
Д. – Ама много хора са така. На много хора около това им се върти животът. Така тя ще принуди, тази възрастна жена, хипотетично, да дойдат децата ѝ от чужбина да ги види, защото на нея ѝ е мъчно, тя има нужда от тях и е нормално, това е родител и той е създал тези деца и е нормално да иска да има този жив контакт с тях. И болестта става мотив тя да скъси дистанцията, по-често да се види с децата си, после с внуците си. И такива хора, те обикновено живеят доста дълго всъщност, защото проблемът е по-скоро на емоционално ниво. Когато на този човек бъде задоволена потребността му от внимание, той няма да има такава причина под формата на заболяване, за да привлича внимание, общуване, грижа, разговор, каквото и да е. Та ето ви един такъв пример!
Другата категория хора, които аз съм срещнала, които все повече се чува за тях, са хората с много тежки здравословни проблеми, които са… да речем с психическо заболяване, със сериозно, комплексно вече, психично заболяване. Там е добре да бъдат погледнати от психотерапевт или от психиатър. На мен ми се е случвало в практиката ми. ТЕС е добра, може да подпомогне този процес, може понякога да го предотврати, пак е въпрос на желание от страна на клиента за работа, на близките му за сътрудничество, на медицината да е в контакт със специалисти като мен (които се занимават с този вид алтернативни подходи), защото психосоматиката е много силно застъпена и повечето от медицинските проблеми всъщност могат да се решат и само чрез подобен вид техники и да не им се налага на хората да ходят, въобще да стигат до болници. Но при психиатрични заболявания е добре да си се занимава психиатър и призовавам колегите, на които това не им е работа, да не си пъхат носа там! По-добре да си намерят сътрудник психиатър, психотерапевт, с когото да си …
В.Е. – Колаборират. Да си сътрудничат.
Д. –… да. Да си сътрудничат. Да! Та това е една сериозна категория. Иначе каквото и да е тежко заболяване, не казваме – аз ще ви иззема функцията на лекаря, на зъболекаря, на психиатъра и т.н., но ние можем в сътрудничество да допринесем много за оздравяване от рак, за оздравяване от множествена склероза, паник атаките и други такива неща.
В.Е. – И всякакви други!
Д. – След операция, преди операция и т.н., аз вече съм го казвала и в другите интервюта, ТЕС и техниките от енергийната психология са чудесно средство за подпомагане на максимално добрата кондиция на човек, независимо за какво става дума.
В.Е. – А, безспорно!
Д. – И най-красивият вариант в „невъзможните” варианти за употреба на Техниките е т.н. „ново поколение” от Кристални, Индиго, Светли, Деца на дъгата и т.н. Това са хора, по-често са все по-млади хора, новите поколения, които се раждат с такива възможности, с такива заложби, с такова знание. Абсолютно осъзнати от мънинки, направо от бебенца – кои са, защо са тук, какво имат да правят, как да го направят! И те на практика нямат никаква потребност от такива техники. Те не се разболяват, те не страдат емоционално, защото много бързо разбират, много бързо, дори и нещо да се случи, те се справят. Те са дошли всъщност те да помагат. И това е… все едно им е демоде.
В.Е. – Ъ-хъм!
Д. – Ако на нас ни трябва примерно мобилен телефон като свръхтехника за връзка и това го предпочитаме вместо телефона с шайба, то при тези дечица (то са вече и млади хора, те са вече и родители) те все едно го имат вграден в себе си мобилния телефон. Дори и това не им трябва, защото те са много по-напред с познанието. И аз ги приветствам. Това е чудесно. Но пък за другите поколения и за хората, които не сме Индиго, Кристални и т.н., ТЕС е един чудесен инструмент, за да постигнем и ние това. По-бързо справяне с предизвикателствата на живота. За да можем да имаме оттам нататък широтата, свободата на действието, на мисълта си и изявата си.
Ето така мога да ти отговоря на този въпрос!
В.Е. – Благодаря! Беше интересно най-вече за последната категория.
Д. – Това е много вдъхновяващо. Всъщност аз имам какво да уча от тях. Казвам си го.
В.Е. – Ние всичките имаме какво да учим!
Д. – Между другото, тук има интересни ситуации, защото съм имала такива клиенти. Сигурно ще продължа да имам. Когато такива хора се родят, много често те са много объркани. Шокът им е изключително голям между това с което идват знаят и носят със себе си и реалността в която попадат – на неразбиращи родители, на потискаща среда, на агресивна, много агресивна среда!
В.Е. – Да!
Д. – Те идват с абсолютното съзнание за любов, за даване и изведнъж срещат една преса от мрачни хора, агресивни хора, озлобени, казващи – „това не може, онова не може, недей, не бива, не трябва, пази се”, и това води до голям стрес. Плюс, че те (хората, родителите – бел. Д.Г.) не са много наясно с темата за техните изначални способности, на тези деца, да ги наречем най-общо Светли деца. И представете си – попадате в едно, семейство на стреснати хора, на уплашени хора, които не смеят много да мърдат, много да заявяват себе си. А тази млада душа тя копнее, тя идва с точно обратното. И този конфликт така потиска тези светли души, така ги смачква, че децата израстват с неврози, с паник атаки, развиват заболявания на физическо ниво и ги обявяват… дават им психични диагнози.
В.Е. – М-дааа!
Д. – И понякога дори само разговорът с такова дете, с такъв млад човек, показването че има други такива като него, че това за тях е нормално, че това е естествено и че всъщност ние трябва да се учим от тях, много ги променя. Много ги освобождава.
В.Е. – Тоест, има категория от тези деца, които идват за ТЕС …
Д. – Да!
В.Е. – …и на които може да се благодарим?
Д. – И се оказва, че ние може само с един разговор и показване… защото аз имам конкретни такива случаи – потупвам, а той казва: „Ама аз знам всичко това. Аз го чувствам. Аз го виждам всичко това, което се получава в една сесия. Аз нямам нужда от Потупването!” – Казвам – „Добре, хайде тогава да си поговорим!” – И тогава само през визуалното, само през разговора страшно бързо отреагират, страшно бързо проумяват – кои са, защо са и как са. И животът им „започва”. Отваря се. Абсолютно се променя.
В.Е. – Ето това е малко отговор на… Аз не съм ти го задавала… на въпроса, които ти ми зададе. Тоест – ти помагаш без значение дали ще използваш ТЕС или някой друг метод на енергийна психология. Ти си човекът, който усеща човека отсреща и му дава най-доброто решение. Защото сам човек той е по-объркан. Той не може сам да намери… Когато човек е „в ситуация”, му е трудно! Когато е „извън ситуацията”, тогава вече има виделина да види, да разбере какво му е нужно на отсрещния човек. Така че, ето пак ще се стигне до това, което ти използваш!
Д. – Значи виж, аз всъщност не давам решения на никого. Аз само показвам как сам да го намери в себе си. Помагам да го извади.
В.Е. – Ъм, не… Ти показваш, точно! Ти го водиш. Ти водиш!
Д. – Да, аз просто знам пътя вече, рутината, интуицията която се развива с работата. Аз избягвам да давам решения, да посочвам готови отговори. Всъщност съдействам на хората да извадят отговорите от себе си, да стигнат сами до решенията. Подпомагам този процес на свързване със себе си и с истинската им, чистата им, автентичната им… автентичното им аз, автентичната им мисъл, автентичното им светоусещане. И когато те си стъпят отново в техния здрав изначален аз и получат яснотата кои са, те си възвръщат силата, те си възвръщат собствения авторитет. Осъзнават какъв им е потенциалът, какво могат, докъде могат, как го могат. И тогава не се налага „аз да им казвам”. Това би навредило, това би изкривило нещата.
В.Е. – Ами, Дари, аз… може би изглежда като голяма реклама, но е така, но аз нямам спомен от сесиите които сме провели заедно, било то самостоятелни, било то в група, да си давала решение на някой. Точно затова ми харесва, че ти водиш човека и даже в неговите дълбини на душата му, да бръкне оттам да извади решението. Защото душата знае всичко. Тя знае пътя. На човек сам му е трудно.
Д. – Понякога е трудно.
В.Е. – Ами много пъти е трудно. Не понякога, много пъти е трудно. Иначе, ако беше по-лесно, нямаше да има хора като теб. Щяхме да четем и да ги прилагаме тия неща. Така че, аз специално съм изключително благодарна, че ми помагаш да бръкнем надълбоко и да извадим решението! Че помагаш и на други хора и всеки намира своето решение чрез твоето водене в случая!
Д. – Да, виж, водя.
В.Е. – Водиш, да!
Д. – Определено водя! Ха-ха!
В.Е. – Това е, нямам спомен да си давала решение! Избягваш.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Да!
Д. – Не ми е това работата!
В.Е. – Така е.
Д. – Добре, благодаря ти!
В.Е. – Благодаря и аз!
Д. – Благодаря, че си усетила това нещо, че си го разбрала, че го оценяваш! За мен е много ценно, защото пък мен това ме стимулира да продължавам. Дава ми обратна връзка, за да подобрявам още повече качеството си на водене. Ха-ха, да сме максимално полезни!
В.Е. – Тя непрекъснато се усъвършенства, така че и утре да дойдете, ще я видите, че след два дена е по-друг човек!
Д. – О!? Ха-ха-ха!
В.Е. – Така!
Д. – Благодаря ти, Вася! За мен беше много ценно. Надявам се и за всички вас!
В.Е. – Благодаря ти и аз! Да си жива и здрава да помагаш на всички хора, които „почукат на твоята врата”!
Здравейте отново! Това е поредното ни интервю с още един интересен човек с опит в прилагането на Техника за емоционална свобода – ТЕС с когото искаме да ви разкажем и да ви покажем, че ТЕС в България е възможен от българи при нашите реални български условия и начин на живот.
Би ли ни се представил кой си ти?
В. П. – Казвам се Владимир Петков. По професия се занимавам с театрално изкуство. Практикувам ТЕС от осем години. Малко повече от осем години!
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?
В. П. – Ами вече не си спомням точно. Мисля, че първо видях книгата на Иван Петърнишки на площад „Славейков” (площад в гр. София с открит книжен пазар – бел. Д.Г.) и външното оформление много ме впечатли – на тази жена, която сваля някаква обвивка от себе си!. Аз отдавна се интересувам от подобни техники. Преди това съм усвоявал и други. Но взех тази книга. Прочетох я и вече не помня как, се свързах с Иван Петърнишки и той ми каза, че ще има курс по тази книга в София. Така се записах. Мисля, че това беше вторият курс, който той организираше в София. То беше една събота и неделя. Изискването беше всички да сме чели книгата и да задаваме смислени въпроси по това, което всъщност сме прочели. Изясни ни някои работи. Всъщност курсът беше страшно полезен за мен, за да изчезнат някои съмнения кое как се прави. И тогава си спомням, че веднага след курса (значи това беше на 8 и 9 август 2010 г.) аз седнах в къщи и започнах много упорита работа. Точно както е по книгата – през час или през два часа, чаша вода, минерална, с едно зрънце морска сол. И започнах едно по едно да лекувам своите болежки, от които тогава страдах.
Д. – Тоест, ти си започнал първо от физически проблеми?
В. П. – Абсолютно! Да!
Д. – И всъщност техниката за която ни казваш се нарича „Предизвикателството” когато през час – чаша вода, зрънце сол и потупване.
В. П. – Да! И тогава удивително беше за мен, че аз почнах с едно-две заболявания и просто всичко като една колода карти се смъкна – изчезнаха и симптомите на другите, да не казвам чак заболявания, но болежки! И то такива, така, сравнително сериозни неща, като… Докторът, офталмологът, ми беше казал, че страдам от глаукома, трябва да слагам едни капки до живот. След две-три седмици ТЕСане, той ми каза: „А!? – ама ма то налягането е нормално! Слагаш ли капките?” – Викам: „Не, не слагам капките!” – И ми казва: „А какво правиш?” – Викам: „Ми едни такива китайски работи” – и той махна пренебрежително с ръка и: „А-ха, да, ясно!”
Д. – Ха-ха! Недостойно да бъде чуто.
В. П. – Недостойно да му се обърне внимание, нали!? И вика: „Ами да, може и да не слагаш капките.” – Питам: „А да продължавам ли да правя тези китайски работи?” – И той вика: „Еми ако искаш си ги прави.” Така че след това премахване на симптомите на глаукомата, изчезнаха и… аз в сайтана Иван съм ги описал много подробно, вече и дори съм ги забравил и не си спомням… но примерно оплакване от разширени вени, защото имам разширени вени. Три пъти съм бил опериран и си казах: „Повече няма да се оперирам!” – нали, тези оплаквания. Най-впечатляващото беше за мен, което го споделих и с Иван Петърнишки, веднага след тези две седмици активно ТЕСане, просто от мен излезнаха едни впечатляващи неща, ааа…
Д. – В смисъл?
В. П. – Е ми жълто-зелено-черни…
Д. – А-ха! Чисто материални.
В. П. – Чисто материални, да! Не-не! Не си представям, че някакви такива…
Д. – Не, може да се излезли емоции, може да са излезли странни мисли… Затова те попитах какво излезе от теб!
В. П. – Ами просто да, чисто материални неща! Явно организмът включи някакво автопречистване. Може би от многото минерална вода и сол и задействане на енергиите по всички енергийни канали, защото потупването по точките, това всъщност активира движението на енергията по меридианите…
Д. – Точно така!
В. П. – …която в един момент застоява, блокира някъде и там където блокира се явяват определени заболявания. Имах и случаи с недобри емоции да премахна с ТЕС. И трябва да ви кажа, че след като вече бях премахнал тези физически оплаквания, емоциите много по-бързо, може би за седмица, изчезваха. Да! Но, както казва самият Иван Петърнишки в тази книга – всичко е до следващия стресов момент! Нали когато имаме някаква стресова ситуация ТЕС не ни гарантира, че ние сме „бронирани здраво в гърдите”, както казва поетът, от тези негативни емоции. Просто трябва да им се противодейства по съответния начин. И да им се отдели съответното внимание. Да не се страхуваме от тях! Да ги приемем, за да може да ги изхвърлим.
Д. – Ъ-хъм! А всъщност аз бих добавила тук, че ние през ТЕС ставаме по-гъвкави – когато има такива негативни ситуации – да ги отработим, да се справим с тях, да не им се „връзваме”, както казваме на по-нормален език. Не се връзваме на всяко дребно, дразнещо, каквото и да е нещенце, ами просто го забелязваме евентуално, и си казваме „мен това не ме касае” и продължаваме нататък да си живеем живота.
В. П. – Да! И ако трябва да отговоря на този въпрос – какво промени в мен ТЕС – ами точно това е! Да посрещам стресовите ситуации запазвайки абсолютно спокойствие, неизлизайки от нулевата точка. И другите, съответно, всички почнаха: „Ама ти много спокойно посрещаш всички тези неща!”, „Ама това теб не те ли вълнува?”, „Ама как, ти равнодушен ли си!?” – такива въпроси започнаха да задават. Като аз се опитвах да им обяснявам защо посрещам така, без да навлизам много дълбоко в нещата.
Д. – Не всеки е готов да чуе, че правиш „странни китайски работи”.
В. П. – Да! Някъде хвърлям въдицата и виждам кой човек би се заинтересувал от това нещо. И трябва да ви кажа, че особено тогава, в началото, накупих един куп от книгите на Иван!
Д. – Ето защо аз не съм намирала по книжарниците! Ха-ха-ха!
В. П. – Да, може би десетина-петнайсет броя накупих. Те струваха по 10,00 лева тогава. И на всеки, който беше заинтересован от това мое спокойствие, и как веднага след посрещането на негативната информация или стресова емоция аз веднага предприемам действие или нещо което… да, точно действие, тя ситуацията не ме блокира, да ме прави бездействен, а точно предприемам съответно действие, за да се справя с тази ситуация. Но можеш да предприемеш това действие единствено, ако си приел ситуацията в нулевата точка и просто я приемаш такава, каквато е! Да!
В какви други области на живота си ти приложи ТЕС?
Ето, каза ни – за здраве, след това си работил за емоционални състояния. Примерно използваш ли я в професията – с колегите? Използваш ли я сред приятелите си? За спорт, за хобита, за каквото и да е друго нещо. Сещаш ли се? Теми по които да си работил.
В. П. – Не, с колеги и с приятели не съм използвал ТЕС! За вземане на решения.
Д. – С какво ти помогна ТЕС за вземане на решения? Как го правиш? Ето, на хората… Всеки ден сме изправени пред вземането на някакви решения. Независимо съзнателно или не. Някои решения ни се струват по-важни, по-сериозни – като смяна на работа; дали да се омъжи или ожени съответно някой; дали да родят дете; кога да го родят; дали да купят жилище; дали да изтеглят кредит. Хиляди сериозни решения ни се налага да вземаме в този живот. Твоите какви бяха?
В. П. – Ами вижте, когато човек изчисти, всички не може, но да кажем множеството от негативни емоции, когато гледаш постоянно да бъдеш в така наречената нулева точка, тогава и интуицията заработва много по-силно! И тогава само с едно-две-три ТЕС-ания относно даден проблем интуицията ти подсказва. ТЕС не може да ти подскаже какво решение да вземеш. Но просто съвременният човек е толкова блокиран, не само от негативни емоции, с хиляди неща, че интуицията му е страшно притъпена! Той вярва на материални неща, на това, което му казват по телевизора, вестниците и т.н. За това първият ми съвет е да спрете да гледате телевизия и да четете вестници, нали! „Ами откъде да събираме информация?” – човек сам си намира откъде и как да събира информация. Но когато си изчистил повечето негативни емоции, интуицията се отваря и започваш да виждаш и да вземаш решения много по-бързо, много по-лесно.
Д. – И много по-правилно.
В. П. – И много правилни за теб!
Д. – Да, да! С оглед на твоите цели и намерения.
В. П. – Защото няма универсална истина. Няма и универсално решение. Едно решение „дали да изтегля банков кредит” за мен може да е добро, за теб може да е лошо, нали!?
Д. – „От коя банка” и „в кой момент”.
В. П. – Да! Така че всичко е много персонално.
Д. – Въпросът е, че чрез ТЕС ти се освобождаваш от всичко, което те блокира да вземеш оптималното за теб решение.
В. П. – Точно така, да!
Д. – Добре!
Какво се промени за теб, какво постигна и как другите го отразиха?
Ти донякъде ми подсказа, но ако вече целенасочено ми отговаряш на този въпрос, какво още се сещаш?
В. П. – Ами вижте, когато промениш себе си, те и другите започват да те виждат много странно, по друг начин. Почват да те приемат повече… всичко е въпрос на… Въпросът е в теб. Когато ти се освободиш от негативните емоции и си почти винаги усмихнат. Когато вземаш решенията не под давлението на някакви „Защото така трябва” и „Защото така го изисква ситуацията” или шефът, или не знам какво, с най-нормални доводи спокойно без вкопчване и без пристрастяване. Значи едно от основните неща е (аз не го казвам нито първи, нито последен) – през ТЕС. ТЕС е помощно средство да се освободи човек от пристрастяванията си. Неслучайно той помага при алкохолизъм, при наркомании, при всякакъв вид…
Д. – Да, пристрастяване към видове храна, към действия, дори и навици!
В. П. – Към видове храна, да! Когато ти не си пристрастен към много неща, не искам да казвам към всичко, защото всеки си има някакви такива, но въпросът е да намали тези пристрастености. Да, защото ако махнем тези пристрастености, ние ставаме светци – да ходим в Тибет, да се затваряме в една пещера и…
Д. – Няма опасност скоро да станем светци.
В. П. – Да. Но ние живеем в един социум. В един социум който изисква от нас определено социално поведение. Така че ние трябва от една страна да бъдем и социално отговорни. Така че ти трябва да действаш в този живот по някакви социално приемливи правила които да бъдат в съответствие с твоя морален кодекс. Но думата ми беше, освобождавайки се от пристрастеностите оттам нататък вече и хората те приемат по по-приемлив начин. Изведнъж виждаш как почваш да имаш повече приятели или се освобождаваш от някакви приятели които до сега си…, но после разбираш, че това не са истински приятели, познати. Разделяш се с хора. Идват нови хора в живота ти. И всичко това е нормално, защото ти вече си се, как да го кажа, нормализирал. То е от твоя гледна точка, няма някаква общоприета нормализация.
Д. – И вече не е такава драма да се разделиш с някого. Не е толкова трудно да приемеш някой нов човек в живота си.
В. П. – Точно така!
Д. – Става по-естествено, по-леко, по-приятно става. И това дава допълнително усещане за свобода. Дава живот в твоето лично развитие и движение в пространството, ако щеш!
В. П. – Точно така! Значи това, което съм си записал в тетрадката от лекцията на Иван на първа страница –“Какво значи свобода? – това е да бъдеш свободен в избора си! Несвобода – това е да не можеш да направиш избор! Да не знаеш какъв избор да направиш. Или да вземаш избор, който ти е бил посочен. Така че ти можеш да избираш, имайки тази емоционална свобода, с кого да общуваш/ с кого да не общуваш, от какво да боледуваш/ от какво да не боледуваш“. Хъ-хъм!
Д. – Да! Дали и колко. Ха-ха!
В. П. – Ха-ха! В моята практика за тия осем години се убедих, че има доста хора, които избират да бъдат болни от дадено заболяване. И когато им го кажеш това, те се стряскат и казват: „Не не не не е вярно, аз…” Но после с доводи, нали, те постепенно млъкват, прибират се в себе си и започват, така, да гледат мрачно под вежди. Докато не ги убедиш напълно, че нямат необходимост от тази болест. Това са най-често психосоматичните заболявания. Не казвам, че ТЕС сто процента за всички заболявания е валидна. Има неща за които естествено лекарите, хирурзите, трябва да се намесят!
Д. – Да!
В. П. – Но много от болестите са свързани с нашата емоционална система и там ТЕС помага доста добре. Д. – Ъ-хъм, благодаря ти!
Как биха изглеждали нещата, ако не беше направил тази крачка към алтернативното и в частност към ТЕС, според теб?
В. П. – Ми, не искам да си помислям как биха изглеждали и какво щях да бъда, ако не бях посегнал към алтернативната медицина, най-грубо казано, и към ТЕС! В този живот няма случайни работи. Те идват в живота ти едно след друго. Различни хора те въвеждат в това нещо. А как да отговоря!? – ми много просто! – просто щях да бъда много по-малко свободен.
Д. – Ъ-хъм, значи за теб това звучи като основното, водещото!
В. П. – Ами аз още преди да започна да се занимавам с всякакви алтернативни практики имах възможността да обиколя доста по света веднага след демократичните промени у нас. И връщайки се след няколко години, тук бяха много тежки години, все още хората бурно говореха за свобода, братство, равенство, правдини и т.н. Тогава аз се осмелих в едно мое интервю да кажа, че свободата е тук! (сочи главата си – бел. Д.Г.) Свободата не е да си свободен от някого или от нещо. Свободата е тук! И тогава имах доста неприятни реплики и подмятания и т.н. Но в продължение на вече сума ти години, повече от двайсет, се убедих, че наистина свободата е тук (сочи пак главата си – бел. Д.Г.). И тази свобода в главата си можеш да си я дадеш сам. И никой друг! Само ти – с воля, упоритост и желание. Желанията са тези, които са двигателите на нашия живот. Ако имаме желанието, можем да го постигнем.
Д. – Да, или както се казваше – стига да поискаш, намира се и начин. Ако не искаш – дотам. Няма какво повече.
В. П. – Да! Точно така!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш още от тази техника?
В. П. – Да, продължавам когато имам необходимост. Най-вече в здравословен план, когато се яви нещо. Защото стигнах до заключението, че това е една базова, много елементарна, проста и достъпна и бързодействаща техника. Очаквания нямам – каквото дойде – това ТЕСам!
Д. – Ха-ха, добре!
В. П. – Ха-ха, да! Да очакваш нещо, значи да предполагаш, че нещо ще ти се случи в живота и то недобро, което трябва да го оправяш. Аз не предполагам, че в живота ми ще се случат недобри неща, затова нямам очаквания. И каквото се случи, това работя с ТЕС.
Д. – Добре, ти си стигнал вече едни висини на своето осъзнаване, които…
В. П. – О, не!
Д. – … да си свободен от очаквания, от предположения и да живееш просто спокойно в настоящето и да посрещаш свободно каквото дойде!
В. П. – Ами имаме ли друг избор? Да очакваш нещо от дадена ситуация и от даден човек, това ти създава толкова фалшиви представи и очаквания, нагласи, които после и два месеца с ТЕС няма да ми стигне!
Д. – А те после водят разочарования, усещането за предателство, за неслучване на нещата…
В. П. – Да, да!
Д. – … за провал и какви ли не други негативи. Така че, в такъв смисъл, напълно приемам.
В. П. – Защо трябва да си причиняваме това!?
Д. – Ха-ха! Но би могъл да очакваш от себе си да научиш още нещо, да си отворен, за да дойде следващото хубаво нещо към теб. Аз мисля че такива очаквания може да имаме.
В. П. – Да, да! Аз съм отворен. Знам че с ТЕС и с другите алтернативни практики които познавам, аз не владея всичко, не съм постигнал някакво съвършенство и затова съм любопитен към най-различни неща, хора. Знам че всеки човек когото срещам, е тук в живота ми, за да ми даде някакъв урок. Понякога тези уроци не са лицеприятни, хубави. Но ги посрещам като уроци, които трябва по някакъв начин да ги смеля, да ги, да ги…
Д. – Аз ги наричам – да ги отиграя.
В. П. – Да ги отиграеш или да ги … Как да го кажа? Точно – да ги смеля, да ги интегрирам в себе си. Да!
Д. – Добре!
Какво е ТЕС за теб, ако може да обобщиш? Какво е водещото, най-отличителното за теб в твоя живот,ТЕС? Така, както ти възприемаш.
В. П. – ТЕС за мен е една чудесна комбинация от НЛП (Невролингвистично програмиране – бел. Д.Г.) и енергийна медицина, която дава много много добри резултати! Най-вече в здравословно отношение, защото емоциите също са свързани със здравето.
Д. – Да, за нашето емоционално здраве, психическо здраве, физическо здраве. Защото нещата са свързани. И с менталното ни здраве!
В. П. – И ментално! То, менталното здраве определя физическото, както и физическото влияе върху менталното!
Д. – Те са свързани.
В. П. – Да, това е ТЕС за мен – много добра комбинация от тези две неща, НЛП – Невролингвистично програмиране и енергийната медицина.
В. П. – Това, което ме предизвиква в ТЕС – да пробвам други точки, познавайки енергийните канали, къде се намират определени точки за определени органи. И се получава!
Д. – Да, това е хубавото, че винаги се получава.
В. П. – Получава се.
Д. – А ние сме целите покрити с точки. Просто в системата Техника за емоционална свободаизползваме водещите, главните, по главните меридиани, които са лесно достъпни – глава, лице, отпред на тялото и ръцете. Нищо особено, нищо труднодостъпно или кой знае колко сложно за прилагане.
В. П. – Да! Хубавото е, че когато започне човек да експериментира и с други точки, то става като игра, то става като игра, която доставя удоволствие. Защото виждаш веднага (естествено експериментирайки с други точки, не замествайки базовите точки с други, а допълвайки ги с още някои точки) познавайки меридианите и знаейки къде започва, къде свършва един меридиан, къде са по-важните точки и т.н.
Д. – Това е част и от интуицията, което ни казваш – усещането къде да се потупам още, така че да ми стане още по-добре, да стане още по-лесно, и другото е – свободата да експериментирам. Защото ТЕС е много отворена техника. Тя не е такава догматична, точно по протокол и ако не спазиш протокола – няма да стане! Тук винаги става.
В. П. –Да, да, така е!
Д. – Играта е такава и то затова е гениалността на Техниката – хем е проста, хем винаги се получава. Да съкратиш/ да добавиш точки, да промениш фрази, да промениш настройки, да промениш отношение… елементите, както и да ги промениш – пак работи и пак е ТЕС.
В. П. – Да, да!
Д. – На мен за това толкова ми харесва и наистина човек може да се заиграе в това нещо и да си експериментира, колкото иска…
В. П. – Абсолютно!
Д. – … и да види, че пак се получава, като няма вредни реакции, няма вредни резултати,…
В. П. – О, не!
Д. – … което е от най-хубавите предимства на тази техника.
Можеш ли да кажеш дали преди ТЕС си бил един, а след това си друг? Кой си ти преди и след въвеждането на ТЕС в живота ти?
В. П. – Аз съм един и същи, както и преди. Сега мисля че съм малко… не малко, доста по-центриран и, да не ви звучи помпозно, но малко по-осъзнат – за себе си, за света около мен. Да, това е!
Д. – Много хубаво, аз не го намирам за помпозно. Всъщност това е ефект при всички които прилагат какъв да е подход за себеопознаване. Рано или късно ставаме по-осъзнати.
В. П. – Да.
Д. – Което ни улеснява доста живота. Да, възникват повече въпроси, повече теми за размисъл и за още работа, но пък това е част от удоволствието на живота и от играта „Живот”, а не само от играта „ТЕС”!
В. П. – Да, така е!
Би ли искал ти да ми зададеш някакъв въпрос свързан с ТЕС?
В. П. – Хъм!
Д. – Ха-ха–ха! Какво значи тази усмивка? Ха-ха! Ние от толкова години се знаем, били сме заедно и във форума, и на семинарите на Иван.
В. П. – Да. Ами аз не знам, въпрос… Бих ти задал въпроса – какво промени ТЕС в теб и защо реши да се занимаваш професионално с ТЕС. Но спомняйки си един от първите семинари, когато там се запознахме (твоето съществуване, битуване и реакции) и сега, аз намирам огромна разлика!
Д. – Ха-ха!
В. П. – Огромна разлика!!
Д. – Чакай, че започвам да се стряскам каква съм била! Ха-ха-ха!
В. П. – Все едно, че си друг човек! Това само на ТЕС ли се дължи?
Д. – Да. В. П. – Само на ТЕС?
Д. – Да! Абсолютно само на ТЕС! В смисъл – аз дори и да съм учила Пренареждане на матрицата, тя е „с ТЕС” (пълното име на техниката е Пренареждане на матрицата с ТЕС – бел. Д.Г.). Защото тя е една… Аз го приемам като подтехника на ТЕС. Може да е „надграждаща”, може да е „разширяваща”… За мен това са подробности, които нямат значение. Но пак е правене на ТЕС, но гледната точка е малко по-различна към обекта на работа. Така че, основно ТЕС!
Д. – ПЕАТ също, но не толкова, защото толкова ми е влязла в кръвта ТЕС, толкова ми е вече част от мен, че преди да се замисля, аз вече съм приложила нещо. ПЕАТ, доколкото е много близка (ти знаеш, аз и в друго интервю съм казала, ПЕАТ, това е Първични енергии – активация и трансформация, е още една техника от енергийната психология), а Базовият ПЕАТ, той е като ТЕС! Само че ние не потупваме, ние докосваме…
В. П. – Държим точките…
Д. – … точките, да, и включваме допълнително вдишване и издишване. Оттам нататък ДП-2, ДП-4 са по-различни (подтехники в ПЕАТ – бел. Д.Г.), прилагала съм ги и съм страшно доволна! Аз и сега ги употребявам за моите клиенти.
В. П. – Да.
Д. – Понякога и за себе си, но толкова бързо вече става при мен процесът на осъзнаване – от проблем до решение, че не мога и да ти кажа какво правя! Ха-ха-ха! Станало е автоматизъм на справяне.
В. П. – Да да да! Разбирам.
Д. – Да, и понеже пък и много съм работила, вече си имам и своя система, която прилагам най-много за клиентите си. И в един момент се усетих и си казвам – ама аз защо не я използвам за себе си!? Което, ха-ха, изненадах и себе си, ха-ха, и ми стана смешно. И сега, последната година се опитвам за себе си да я прилагам. И там е, бих казала, доста по-лесно и от ТЕС. Но ще дойде време да разкрия и тази моя техника на света. Засега клиентите ми само се ползват от нея. Така че, основно ТЕС!
В. П. – Да!
Д. – Но едни големи пробиви направих и с Дълбокия ПЕАТ. В смисъл, ти беше там, видя ме наистина какви неща се получаваха в процеса на учене и на промяна на личността ми и от това да сме едни и после да станем други е имало взривове, имало е странности.
В. П. – Това е нормално.
Д. – Нормално е, да – в процеса на изчистване на излишното и изкристализиране на присъщото ни да се случи. Та така! Владо, за мен беше много ценен този разговор, поредният. Надявам се и за нашите зрители и читателите на сайта ми! Да видят още един човек с интересна професия, с интересен живот, с богат опит, култура, знания, ходил, видял, чел и най-вече опитал и осъзнал какво е за него тази техника, на вид простичка, на вид смешна, на която много хора само заради това се противопоставят, но всъщност много ефективна. И вече от перспективата на дългогодишния ни опит, защото ние общо взето сме от първите, които се знаем и в България практикуваме Техника за емоционална свобода, да кажем „ето, направихме, постигнахме, резултат има“. Вместо, както аз казвам – да обещаваме „светлите бъднини” и очаквайте, нали, как оттам „ще стават чудесата”. Така че, много ти благодаря! И до нови срещи!
Интервю на Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология
с
Катя
Здравейте!
Предполагам че очаквате, вече с нетърпение, поредното ни интервю. Да видите с кого ще е този път. Какво ще ни разкаже. Какво още можем да научим. За това давам думата на ето тази прекрасна дама да ни се представи.
Коя си ти?
К. – Казвам се Катя.
Д. Това ли ще кажеш за себе си?
К. – Да!
Д. – Това е Катя! Добре.
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?
К. – Ами стана интересно! ТЕС ми се откри малко преди да попадна в една изключително неприятна ситуация и тогава обаче аз не му обърнах внимание. Това става преди може би 10 години, една приятелка ми праща по e-mail един текст и ми е написала: „Кате, нова техника. Предполагам, че ще ти бъде много интересна.” Въобще не отворих този e-mail и след това заминах на работа на морето и попаднах в едни ситуации… Значи такова страдание, такива мъки!… И изкарах криво-ляво сезона. Връщам се. И продължавам да страдам! И викам – Божеее, изход няма от тая ситуация! Какво става!? Какво да правя!? И ставам една сутрин (значи това е ранният септември, даже не си спомням годината) и отварям лаптопа и се сещам за тази статия. И просто ей така викам – чакай да я видя каква е тая техника. И то беше статия на Огнян Симеонов. И там за първи път прочетох думата ТЕС. И разбрах за какво става въпрос. За първи път прочетох името Иван Петърнишки. Разрових се в интернет. Намерих информация за Иван. Разбрах, че е написал книга, че прави курсове в София, но за момента на хоризонта нямаше нищо. Попаднах в неговия форум. Прочетох изключително интересни неща и така се вдъхнових, че започнах да усещам, докато четях форума, че тази моя болка и страдание, емоционална болка много силна, започва леееко да се разтваря. Влязох в YouTube (информационен канал за видео споделяне – бел. Д.Г.) да видя – има ли там нещо на живо аджеба, как се прави това нещо и попаднах на много английски клипове за ТЕС. Видях как се прави и казах си – почвам книгата, утре ще я купувам. И всъщност така стана, че до обяд беше теория и като започна едно ТЕСане – та цял следобед! Значи получиха ми се две неща. Аз въобще нямах представа дали го правя правилно. Просто потупвах по точките които бях видяла във видеата и си изказвах болката. Аз нямах никакви формули, не знаех как се правят формули. Просто потупвах. Много интересно ми се стори, че ми излизат някакви подробности, които бях забравила и ако не беше ТЕС въобще никога нямаше да се сетя за тях, но от дистанция на времето си давам сметка, че те са искали да излязат и да бъдат освободени тия неща. И не знам, може би два часа е минало, може би повече съм ТЕСала, и в един момент аз изпитах огромна – оная прословута Пустота! Влязох в нулата (за първи път ми се случваше това нещо). Болката беше изчезнала и знаех, че повече няма да се върне. Никаква мисъл. Никакви емоции. Нито отрицателни, нито положителни. Исках само да спя. За първи път ми се случваше да нямам желание да обмислям и да анализирам нещо. Легнах и спах непробудно много часове. И на другия ден отидох, купих си книгата и минаха два месеца, докато Иван направи курс в София, и тези два месеца аз ТЕСах. ТЕСах всякакви негативни емоции. Започнах с недоволството си, гнева си, доколкото можех. Придържах се към книгата – отварях непрекъснато, поглеждах какво трябва да правя, дали го правя правилно. И така, след това, когато Иван вече направи курса, там научих много неща. Наместиха ми се доста неща в пъзела. И така!
Д. – Такъв порой! Ти ме заля и виждам само по това какъв огромен ентусиазъм, колко необходимо ти е било, колко навреме е дошло.
Може би да поясня за пореден път – Иван Петърнишки е автор на книгата за ТЕС на български език. Най-добре написаната. Форумът е на Иван.
К. – Огромно, огромно благодаря на Иван! Ако някъде някога ме види, аз всеки път се изпълвам с благодарност към него.
Д. – Ще го видиш в нашето интервю! Другият, от когото пък аз за първи път чух за ТЕС е Огнян Симеонов, и с него имаме интервю. Форумът се каза emorzdrave.info, така че може да прочетете и там за какво става дума да видите какво наистина огромно вдъхновение и източник на знания е този форум, колко е богат.
К. – Да! Изключително е богат.
Д. – И аз съм писала там какви ли не неща. Ха-ха-ха! Няма да се издавам коя съм.
А, и още една подробност – ТЕСам е жаргон от – правя ТЕС за себе си. Повтарям го многократно, защото за нас е станало естествено да го употребяваме, но за тези, които за първи път се сблъскват с темата Техника за емоционална свобода и вече оформилия се речник около това, да знаете за какво става дума!
Ето, чухме за много дълбоки емоции, за драма, за страдание, за негативно преживяване.
К. – Това ми е трудно да кажа защото аз…
Д. – В смисъл, ето да ти помогна – в работата, в спорт, в семейство, в отношения с хората, хранене.
К. – Ами виж сега, при мен нещата стоят така – аз си ТЕСам отрицателните емоции! Така започнах, така карам и досега. А пък тези емоции се явяват в различни сфери – и в отношенията ми с хората, в семейството ми, и в работата, и в любовта, и въобще навсякъде са! Навсякъде! По улицата, къде ли не? Във всяка една сфера, всеки ден. Така че бих казала във всички сфери. Значи за мен е важното да си изТЕСам отрицателната емоция, защото получавам лекота. А лекотата решава проблемите. Лекотата разтваря проблемите. И аз си знам, че имам ли напрежение и изпитвам ли каквато и да била отрицателна емоция, постигна ли лекота, оттам нататък нещата се наместват, натаманяват се и нещата ми се случват, сигурна съм, по най-добрия за мен начин. Приемам ги такива след това, каквито се случат. Установих за себе си, че за мен е еднакво важно да ТЕСам сама. Значи аз си ТЕСам, редовно-нередовно, но повече ТЕСам отколкото неТЕСам, и много ми е важно също да ходя на събирания. През тия години съм ходила на доста ТЕС-сбирки и съм установила, че там някак си ми се получава по-мощно изчистването и след това, някак си по-леко привличам необходимите за мен ситуации и хора. Освен това, другото на тези сбирки е, че там си обменяме опит, в смисъл всеки си разказва на кой какво му се е случило и от там винаги съм черпила някакви идеи, винаги е имало къс информация, която ми намества пъзела. А освен това, третият начин също ми е изключително важен. Това е, значи, връхлетявали са ме проблеми, ама цунами! И тогава знам, че не мога да се справя сама и звъня, и си запазвам час за консултация. И невероятно е как един енерготерапевт веднага ти заковава проблема. Значи аз отивам за едно и Дари ми вика: „Въобще не ти е това проблемът!” И ме почва от съвсем другаде и в крайна сметка това, за което съм отишла, то от само себе си се изчиства, но изключително важно е за мен това в един момент да те поведе един човек, който знае какво прави, знае как го прави. Освен това, съм забелязала, че хората, които се занимават с това, с енергийна психология, са много сърцати хора, имат много богат речник. Аз не преставам да се удивлявам как вие успявате, точно да заковете проблема с точната формулировка! И си викам – Боже, как не ми е дошло на мен това на акъла – ама а де!? И така че продължавам да се уча.
Д. – Чудесно правиш! Ето и тук ще кажа – наистина, когато се прави групова практика, там полето се усилва. Взаимообменът увеличава наистина усещането за можене, за справяне. Фокусира се както негативът и проблемите, така и разрешаването. И понеже всички едновременно са настроени на една вълна, мисълта им е в една посока, това подпомага процеса на избистряне на твоето собствено…
К. – Да!
Д. – … което ти е тема за решаване и същевременно, ето ти го каза, увеличава се инструментариума, увеличават се идеите по какъв път, по какъв начин. Като видиш другия с неговата болка, с неговия проблем, но и с неговото справяне, това автоматично, дори без да се усетим, подпомага нашето собствено справяне. По същия начин ние като се справяме и дадем пример със собственото си преживяване, някой друг се справя по-добре. И е прекрасна възможност, радвам се, че си го оценила!
К. – Да!
Д. – Надявам се всеки, който се е включил, че е стигнал до същото заключение, а тези, които не са, заповядайте! Участвайте да видите колко е хубаво! И там не само плачем. Там и доста се смеем, ха-ха-ха! Финалът обикновено е много красив!
К. – Да! Така е!
Д. – И наистина е ценно и те окуражавам да продължиш в този дух и самостоятелно. Защото факт е, че самостоятелната работа носи изключително голяма полза и там най-много се научава за себе си и за това как сами да се справим. Тази техника за това е измислена, за самопомощ!
К. – Ама искам – не искам аз трябва да я прилагам, защото ми се явяват такива ситуации, които мога да разреша единствено с ТЕС. Значи аз не изТЕСам ли напрежението, няма как да ми се получат нещата!
Д. – А има един много хубав елемент тук, че ние можем да си имаме някакъв проблем, който ни е неудобно да го заявим пред някого, да се срамуваме, да се притесняваме…
К. – Да, да, а пред себе си можем да изкажем всичко.
Д. – Да! А пред себе си можем, да. Имаме тази свобода и въпреки това да се справим почти на ниво професионалисти. Аз по същия начин съм започнала работа – със себе си. Няма какво да го крием. И факт е, че успях, справих се. И много други хора успяват. Така че – опитвайте!
К. – Така е! Да!
Д. – И ти благодаря за хубавите думи, вече, отправени към съвместната ни работа! Защото за мен това е едно сътрудничество.
Какво се промени за теб, какво постигна и как другите оцениха това, забелязала ли си? Вследствие на работата ти с Техниките.
К. – Сега, аз не знам другите дали са забелязали промени в мен, защото лично аз забелязвам, че промените стават бавно. Но аз постигнах мир със себе си. Аз живея в мир със себе си и другото, което е, при мен се появи една увереност в себе си. Аз не бях ТЕСала специално „увереност в себе си”! Тя просто се появи като резултат от ТЕСането на разни други проблеми. И това на мен ми е много важно – да имам увереност в себе си, че където и да отида, каквото и да трябва да направя, ще го направя максимално добре, а пък вече да става каквото ще! Но обикновено нещата ми се подреждат както трябва.
Д. – Тоест и резултатите в живота ти вече да разбирам, че са съвсем различни от тези които бяха преди да започнеш да правиш ТЕС?
К. – Ами така е, защото преди да започна да правя ТЕС аз бях изпълнена с, ама с такъв гняв, с такова недоволство към света, към нещата, които се случват. Към хората, към себе си, към всичко! И постепенно с ТЕС се отървах от всички тези емоции. Научих се да приемам нещата такива, каквито са. Приемам нещата спокойно и знам, че… Търся ли лекотата! ТЕСам негативните емоции, търся лекотата, защото знам, че лекотата разтваря трудностите. И това е!
Д. – Ъ-хъм! И това е вече на базата на личен опит заключение.
К. – Да, да! Абсолютно, да!
Д. – Не е поради това, че някой ти го обещава или ти казва: „Така ще бъде!”
К. – Не! Не! Абсолютно! Не е теория, говоря от личен опит.
Д. – Всъщност, за това си поканена! Ето – с 10 години практика, да можем да говорим от позицията на вече постигнатото в рамките на тези години. Пък, дай Боже, и повече!
Как биха изглеждали нещата, ако не беше направила тази крачка към ТЕС, според теб? Ето ти спомена – гняв, възмущение, негативизъм…
К. – Ами предполагам, че щях да съм едно кълбо от нерви, както тогава на времето преди да се запозная с ТЕС. Щях да съм състарена, ха-ха, от нерви. Щях да имам безкрайни проблеми в семейството. Между другото, всичко вече се успокои!
Д. – О!?
К. – Да, нещата там са наред! Да.
Д. – Ха-ха-ха! Радвам се да го чуя!
К. – Да! И така.
Д. – А и виждате как прекрасно изглежда! Няма да казваме възраст, защото това е една фантастична жена, а те възраст нямат! Леле, какво ли щеше да е без ТЕС!? Ха-ха! Радвам се че те виждам след ТЕС! Ха-ха-ха-ха!
К. – Наистина! Ха-ха-ха-ха!
Д. – Да се пошегуваме и с това!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от Техниката и от работата си с нея?
К. – Аз си продължавам да си работя с ТЕС, просто защото ми се налага! Както споменах преди малко. И сега ще ви спомена една случка отпреди пет дни!
Занимавам се с няколко неща. Едно от нещата, които правя е – превеждам. И преди пет дни точно седнала съм на лаптопа, правя превод на един текст, обаче, чакам да ми се обадят от един офис за друг ангажимент, не е свързан с преводи. Обаче не ми се обаждат! И става 2 часа и аз ставам кълбо от нерви и, ама такова напрежение ме обхваща, такова безпокойство! Аз въобще не мога да се съсредоточа върху това, което правя. Скочих и казвам – ще ТЕСам! И ми хрумва да седна и да си представя, че аз мислено отивам в офиса на кастинг агенцията, от която чакам обаждането, и да ТЕСам с хората, от които чакам обаждането. Сядам, затварям очи, представям си, че мислено отивам в този офис, и какво да видя!? Ами аз нищо не виждам! Виждам един абсолютен мрак. И страшно се учудих! Обаче аз съм била много пъти в този офис, знам кое къде е, знам бюрото, знам къде седят тези хора. Отивам, сядам срещу тях и се виждам в една червена рокля и се виждам засмяна! Така, в добро настроение. И, забравих за напрежението и започнах да ТЕСам мрака. Защото ми е страшно дискомфортно в този мрак и искам да дойде светлина. И започвам да ТЕСам мрака – „Ах, този мрак, този мрак! Какво правиш тук? Ти пък откъде се появи?”– и т.н. И в един момент мракът започна да се разсейва. Разсейва, разсейва, разсейва, и в този офис нахлува ярка светлина. И аз виждам тези двамата сладури – седят срещу мен на бюрото, усмихват ми се и аз си мисля: „ А бе, още нещо трябваше да ТЕСам”… (И след това осъзнавам, че трябваше да ТЕСам напрежението, безпокойството, което се е изчистило)… И аз просто станах и казах, станах да си тръгвам, и казах: „Ще се чуем, нали!? Но го казвам не – „ще се чуем, моля ви се, обадете ми се!”, ами така както го казвам на най-добрата ми приятелка, защото съм сигурна, че тя ще ми се обади, нали, с тая увереност, че тя ще ми се обади. И казвам: „Ще се чуем, нали?” Така. И приключвам аз с ТЕСането и изпитвам Онази Пустота (не винаги ми се получава, но когато ми се получи, е просто безкрайно приятно) и изпитах нужда от една дрямка. Значи лягам си и не знам, може би половин час съм дремнала, ставам и започвам да чистя прозорците – не мога аз с умствена работа да се занимавам! И в четири без двайсет звънна телефонът! – значи за час и четирийсет минути ми се случват нещата! И ми се обаждат и чувам аз: „Кате, утре, локацията е еди-къде си и чакаме те в еди-колко си часа!” И аз, нали, много щастлива, благодаря, затварям телефона И! – се започват съмненията! Добре, дали нямаше пък да ми се обадят без да съм ТЕСала? И се сещам какво огромно напрежение аз изпитвах в два часа, когато още никой не беше ми се обадил! И си казах – непременно трябва да изТЕСам тия плътни енергии около мен, защото няма да допуснат телефонния звън до мене! Тогава започнах да ТЕСам – ми сега съмненията – що пък, можеше да ме одобрят и без да съм ТЕСала! После си помислих за всички ония хора, които са ми конкуренция, които са хора с опит, хора връзкари, нахалници. И си викам – ами утре ще видим какво е положението. И какво се случва!? Отивам аз на следващия ден на тази локация, където има едни снимки, където се снима една реклама, и аз не виждам половината от тези хора, които очаквах да видя! Нито връзкарите, нито нахалниците. А, само един от тях! Но имаше предимно млади хора и от моята възрастова група бяха само още две жени и един мъж. Така че, тогава си дадох сметка, че ако не бях изТЕСала тия плътни енергии около мен, да олекотя положението, и лекотата да се справи с проблема на ония хора в агенцията – кого да изберат и кого да отхвърлят…
Д. – Ха-ха-ха! Щяха да те назначат за управител на агенцията!
К. – … нямаше да се получат нещата. Така че, продължавам да ТЕСам не защото, да си кажем честно, не защото искам да ТЕСам (аз съм стигнала дотам да си ТЕСам мързела да ТЕСам!), а ТЕСам, защото ми се налага и това е най-бързият начин да се справя с даден проблем! Освен това, с ТЕСането това му е хубавото, че искаш да се отървеш от някакъв дискомфорт – ТЕСаш, искаш да привлечеш нещо – ТЕСаш. ТЕСаш, когато искаш, ТЕСаш и когато не искаш разни неща. Така че, започнах да комбинирам ТЕСането с Хо`опонопоно и да чистя, и да си правя мои си мисловни модели, които тези кози пътечки в ума да ги правя така, полека-лека, средни пътища и магистрали, ако може. И старите да ги остави да тревясат, щото по-лесно ми е с новите мисловни модели.
Д. – В крайна сметка трябва да сме гъвкави и да си отваряме нови пътеки спрямо новите обстоятелства. Защото имаме нужда спрямо новия си живот от нови начини да си облекчаваме живота, за да можем да прогресираме. Умът ни да е другаде. Един много примитивен пример, но факт е – никой не си използва стария телефон с шайбата, всеки предпочита свръхмодерния си мобилен телефон. Същото е и с ТЕС. Ние придобиваме нови начини спрямо сегашните условия, за да се справим по-лесно, по-добре, по-удобно, по-бързо.
К. – Ами сега аз така бих казала нещата – чувствам се по-добре по новите си пътища. Защото по старите ми пътеки, по старите ми пътища, имаше твърде много емоционална болка, твърде много негативни емоции, твърде много неприятни хора, твърде много неприятни ситуации, които с времето с ТЕСането изчезнаха. А пък тия нови пътища, които проправям, разширявам по-точно, са ми така, доста по-светли и приятни.
Д. – Ъ-хъм! Можеш ли да кажеш, че имаш някаква категорична промяна, от която нататък не си се завръщала, не се е повторил някакъв проблем? Ти каза, че си станала по-стабилна, по-уверена в себе си, по-смела, по-спокойна. Това ли е най-голямата ти промяна или има нещо наистина още по-забележително, по-ярко?
К. – Ами в момента не мога да кажа. Това е което… някаква чак драстична промяна!? Може би защото по-бавно се случват нещата, не става изведнъж. Примерно тази увереност, която аз придобих, стана постепенно. Тази любов, която започнах да изпитвам към себе си, стана постепенно. Значи в поТЕСването тук (посочва ръба на дланта – бел. Д.), в Потупването, има една фраза: „защото аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си”. Преди две години ми се случи нещо невероятно – аз след толкова ТЕСане и повтаряне, че „аз приемам и обичам себе си”, една вечер след един дълъг ден си легнах и изпитах за първи път любов към себе си! И беше невероятно, защото аз го казвах!? И тогава си дадох сметка, че не съм го изпитвала! И тогава за първи път го изпитах. И изпитах по-голямо… Тогава, когато изпитах любов към себе си, тогава изпитах и уважение към себе си. И просто по този начин се отнасям вече и с хората – с любов и уважение! Така, както към себе си.
Д. – За мен това е една голяма промяна!
К. – Да! И затова давам си сметка, че много по-лесно ми се получават нещата, отколкото преди.
Д. – Ъ-хъм! Ъ-хъм! Всъщност, на много хора им е трудно за заявят това, че „аз приемам себе си, обичам себе си” и то напълно безрезервно, безусловно! Много хора страдат от това!
К. – Ами става… по по-дългия начин се получават понякога нещата.
Д. – Важното е, че се е получило и ето, вижте – не всеки път имаме „Уау-ефекта”, „Голямата промяна”, „Фантастичната”! Между другото, не всички сме готови за такава промяна! Ние може да я искаме, но реално не сме готови. Ние се шашваме – как така допреди малко е било едно, а сега изведнъж е коренно различно!? Обратното обикновено – на лошото хубавото. И за нас даже е по-добре да стават леко постепенно нещата, да ни стават естествено, защото така по-лесно ги приемаме. И по-гладко ни върви и животът, самият. Не всеки е готов за драстична промяна, за драстичен обрат! Това е моето наблюдение.
К. – И така, нещата с ТЕС стават постепенно. Просто това е моят инструмент… един от инструментите ми за себепознание. Което е много важно! И инструментът ми всъщност за разрешаване на проблемите.
Д. – Да, един деликатен, мек начин и въпреки всичко нещата да се получават.
К. – Да!
Би ли казала какво е ТЕС за теб, освен инструмент?
К. – Значи бих казала, че е една магия. Аз, на мои приятели, ми не приятели, ми така, хора, които чувствам по-близки, когато ходя тук-там на ангажименти и съм го определяла ТЕС като „една магия”. И аз се научих да ТЕСам винаги, когато ми се налага. Споменах ли за тоя, американския уебинар (семинар в интернет – бел. Д.Г.)? Те нали започнаха всяка година да правят т.н. „World summit”( The Tapping World Summit – Световна среща на върха за потупване – бел. Д.Г.). И преди две години се включих в този Световен уебинар и десет дни и десет нощи подред слушах лекции, правих медитации и мисловни модели. Беше много много приятно, научих много неща! И там ми направи впечатление, една от лекторките каза: „Въобще не ме интересува, аз ТЕСам, когато имам нужда! И независимо къде ще ме свари тази нужда – дали съм на улицата, дали съм в ресторанта, въобще не ме интересува какво казват хората!” И аз си викам – и аз ще правя така, защото понякога, нали, налага ми се да ТЕСам някъде, където не ми е удобно, обаче аз докато се прибера вкъщи и вече не ми се ТЕСа, мързи ме. Обаче така ме впечатли тази жена, че аз започнах да ТЕСам и на едно събиране те гледах ти как ТЕСаш! Имаше друг терапевт който нещо говореше, обясняваше, ти стоиш отстрани, ама ние правехме упражнение, а ти седиш така (показва – бел. Д.Г.) и ТЕСаш!
Д. – Ха-ха-ха!
К. – И аз – Оооо!? И така (показва – бел. Д.) , седя си и така, и ТЕСам – примерно мога да съм в трамвая, мога да съм в автобуса или на улицата, вървя си и си ТЕСам физически и мислено обхождам точките и си ТЕСам проблема и така се научих постепенно да ТЕСам навреме! Защото за мен се оказа много важно да ТЕСам навреме. И даже оня ден, като бяхме на снимки, и имаше там нещо, и аз се свих в един ъгъл и си правя ТЕС и си обхождам точките, и ме приближава един колега, един Тошко и ми вика: „Кате, аз знам какво правиш! Ти си правиш „магията”, ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха!
К. – И викам: „След малко съм готова!” Ха-ха-ха! И така!
Д. – Ха-ха-ха! Информация за съзаклятници е вече ТЕС! На принципа на Том Сойер (лит. герой от едноименната книга на Марк Твен – бел. Д.) – „Не е за всеки тази работа!”, „ О, какво правиш, може ли и аз?” (– Хъкълбери Фин, лит. герой от същата книга – бел. Д.). Ха-ха-ха! Значи ТЕС за теб е една магия, да кажем, в положителния, в добрия смисъл на тази дума!
К. – Да, да, да!
Д. – За хората, които имат строги религиозни убеждения – да знаете, ТЕС не е в противоречие с тях! Може би сега е моментът да то кажа. Защото съм срещала такова възражение, че това не идва от Бога, че не е в съзвучие с християнството или мюсюлманството, или с будизма, зависи кой какво изповядва. Напротив, мили хора. Има християнски дружества за прилагане на ТЕС точно спрямо християнския канон, независимо дали е на западната църква или на източното православие, ТЕС прекрасно се вписва в парадигмата на християнството. Просто използваме нашата християнска нагласа така, както сме възпитани, отгледани или сами сме избрали да вярваме, плюс Потупването и фразите от ТЕС. И тогава наистина ще разберете какво е Бог да те обича, ти да го обичаш и да си истински християнин или мюсюлманин, в смисъла на съответната религия. Опитайте, не губете тази възможност! Прекрасно е.
К. – Така е! Значи това е толкова добър метод да се чувстваш по-добре и просто така да минаваш с лекота през живота, че… Защо животът всеки шамаросва. Значи никой не може да се отърве от шамарите. Както и мен – така ме принуди животът да се обърна към ТЕС. Така че, когато наистина ви шамароса животът, или намерете информация за ТЕС в YouTube и започвайте по точките – каквото ви идва, това и правете, или звънете на Дари или на Иван, има и други терапевти, щото цунамито може… просто може да ви повлече и… Аз между другото преди няколко години имах такъв силен стрес в работата, че тогава се наложи и да напусна, но такъв силен стрес изпитвах, че мислех, че ще вляза в болница! Ще свърша в болница! И почнах ТЕСането. ТЕСам, ТЕСам, ТЕСам. И нищо не ми се получава и аз не мога да се успокоя! Просто едни „рептили” около мене и аз направо не знам какво да правя! И тогава си дадох сметка, че аз много рядко си оценявам емоцията по скалата от 0 до 10! И тогава разбрах колко ми е важно. И спрях ТЕСането като се сетих. Оцених си емоцията, която си беше пак беше 10. И започнах да ТЕСам. И след няколко обхода (прилагания на ТЕС – бел. Д.) си проверявам доколко ми е паднала. Тогава за пръв път бях изумена, че само с милиметри ми пада. В смисъл с 0,02 по скалата ми е паднала емоцията. С 0,03! Ма така постепенно падаше! Почивам си и пак почвам да ТЕСам. И тогава вече, когато си даваш сметка, че нещата се подобряват, и някак си идва ти вдъхновението да завършиш това, което си почнал, и да излезеш от тая ситуация. И вече в ретроспект, нали, да не допускаш такива грешки. И така! Но ТЕС ме спаси!
Д. – Тук има няколко много важни извода, на които ще обърна внимание. Важно е да знаем подробностите от Техниката. Те не са случайни. Хубаво е да ги използваме. Не е задължително. Но е добре, защото те улесняват и ускоряват нашето подобрение! И когато ти каза: „Аз си мисля, че еди-какъв си ми е проблемът, а Дари казва – не от тук ще започнем!” – то е, защото сме направили тази оценка и Дари е видяла къде е най-заредено с негативни емоции и започваме да работим от там. След което се получава т.н. лавинообразен ефект, както е описано в литературата за Техника за емоционална свобода. Когато махнем най-силната емоция от дадено преживяване, то и в сродните тези емоции падат и в крайна сметка сме решили много повече проблеми, работейки по един, отколкото сме си представяли! Затова накрая: „Де го чукаш, де се пука” става, но е добре – и това, което си си мислела, и това, което не си си мислела, всичко е разрешено!
К. – Ами аз например установих, че ТЕС по някакъв начин ме пази, защото започнах да си пазя емоциите. Спрях да гледам новини. Много избирателно гледам телевизия. И си спомням, че дълго време не бях гледала новини и пускам телевизора и ми излиза там един „рептил” и почва да ми ръфа аурата! И викам – о, не, не, не! И завинаги се отказах от новините. Имам си във Фейсбук приятели, които винаги коментират какво става…
Д. – Злободневните теми!
К. – … какво се случва, но някак си по един много по-перфектен начин. И така се осведомявам какво се случва в БГ, и така!
Д. – Ти си поредният мой гост, който казва – стига с лошите новини!, стига с телевизията!, защото там е много манипулирана информацията, предимно негативно насочена и дори само това да премахнете от живота си и да не правите ТЕС, вярвайте ми, ще ви стане по-добре.
К. – Абсолютно! Да, да! Голямо спокойствие настъпва. Да!
Д. – Сами подбирайте източниците си на информация и какво точно да чуете, да допуснете до себе си. Не си заслужава повечето неща, които чуваме, въобще да ни минават през полезрението.
К. – Е, сега!? Ами сега бих се определила като едно щастливо момиче. Което вече тръгна в живота така, с една сравнителна лекота. Преди много трудно крачех нагоре. Ама много! Така, това мога да кажа!
Д. – Чудесно звучи и много се радвам за твоите постижения! Явно десетгодишните ти усилия дават добър резултат.
К. – Дават, дават резултат!
Д. – Така че, хора, почвайте! Не чакайте!
К. – Животът ми се подобрява, да!
Д. – ТЕС е достъпна за всички. Информация има много – и в моя сайт, и на колеги в сайтове. На всякакви езици вече. На български има достатъчно много информация. Има и клипчета заснети. Мултипликация включително съм се постарала да изработя с водене по теми, за да ви е още по-лесно. Ето сега тази серия от интервюта с която да ви окуражим, да ви подкрепим да опитате поне! Не оставайте необразовани! А оттам нататък вие избирате. Винаги имате тази свобода да спрете или да продължите. Наистина вие избирате дали да ви е хубаво и как да го постигнете.
К. – Да, има много клипчета – насочващи, информация! Искаш нова работа, искаш повече пари, искаш това, искаш онова. Ами гледай, потупвай и…
Д. – Да! Учи се, опитвай! А съм дала и много статии от сесии с клиентите ми, така че може да видите, да почерпите идеи, вдъхновение. И бъдете упорити! Ето, както тя го е направила – почива си и продължава! Не оставя темата недовършена. Довършва я! И резултатът за това го има!
К. – Ми аз да си призная, това не е упоритост. Просто животът ме тласка нататък!
Д. – Зор! Ха-ха!
К. – Чувствам се некомфортно! И затова се принуждавам да завърша онова, което съм започнала да се изчисти и да се почувствам щастлива. И това е!
Д. – И всъщност фразата не е „Излезте от зоната си на комфорт!”, а напротив – Потупайте се и влезте в зоната си на комфорт! Живейте така, че да ви е комфортно! Да ви е хубаво! Направете си го! Никой не може да ви спре и да ви забрани.
К. – Ха-ха! Да, да!
Би ли искала ти да ме попиташ нещо свързано с ТЕС?
К. – Ами в момента не се сещам за нищо.
Д. – Ъ-хъм! Добре! Приемам го. Ха-ха!
К. – Ако се сетя, ще ти звънна.
Д. – Ха-ха! Да! Хора, може да ми се обадите и да ме попитате – имам и безплатни услуги със задаване на въпрос. Просто ще е публично направено, за да могат и другите да почерпят опит. Аз съм отворена. Бъдете и вие отворени да зададете въпросите си и да се ориентирате в тази материя, наречена Енергийна психология, с водещата тема, наречена Техника за емоционална свобода, като базова в полето на Енергийната психология.
К. – Да!
Д. – Много ти благодаря! За мен беше изключително удоволствие да те видя в тази блестяща усмивка, в тази прекрасна форма! Желая ти всичко добро!
К. – Благодаря и аз за поканата!
Д. – Всичко добро! Опитайте и ми се обадете! До нови срещи!
О.С. – Казвам се Огнян Симеонов. По професия съм диетолог и това което знам за ТЕС от края на 2006 година е, че това нещо работи! И то работи в моята лична практика вече почти единадесета година. Минават приблизително около хиляда човека годишно, така че мога да кажа от опит с единадесет хиляди човека и отгоре, че това нещо работи. Да кажа процента с който работи – за мен лично, от моите посещения, са 99%. Което за мен е… Няма техника, която да превъзхожда тази Техника за емоционална свобода!
Д. – Значи съм на правилното място при правилния човек. Да си знаете!
О.С. – По принцип всички хора, които се занимават с ТЕС го разбират това нещо. Виждат този висок процент, но опитността може би са на много малко хора, които може би най-най в началото го започнаха. Повечето хора видяха това, че ме показват по телевизията. Кой с подигравателна цел, кой с …, но с всичките цели, с които бяха – и подигравателна, и сериозна – това нещо стана много популярно в България. И сега много терапевти, и съм благодарен, че работят, и поеха това нещо, да продължат тази техника да я разпространяват!
Д. – И аз съм една от тези, които го спипаха в едно предаване посред нощ, където се опитаха да го осмеят и мен точно това ме привлече – да видя онеправдания, ха-ха, какво всъщност иска да покаже!? И така неусетно започнах да правя ТЕС, та до ден днешен! Ха-ха-ха. Така че, имаше полза.
О.С. – Сега си много добър специалист, много търсена, което е много добре!
Д. – О, благодаря ти!
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?
О.С. – По принцип, когато един човек си зададе някаква мисъл-форма за нещо, което иска да привлича, аз съм си задавал такава мисъл-форма – да привличам алтернативни много нови неща да пристигат първо при мен – и действително е така! ТЕС около 2006 година е пристигнала с Иван Петърнишки, на когото съм благодарен, че написа и книга! Невероятна! Която разпространих без да е моя, само и само, за да стигне до голяма аудитория и публика. Прочетох я, после започнах да я давам и вече в края на 2006 – 2007 година започнах доста сериозно да се занимавам, тъй като видях, че това нещо работи. И на мен ми харесва да виждам учудването на хората. Как преди идват с проблем и си тръгват без проблем. Реално това нещо ме накара да го разпространявам все повече и повече. Въпреки че изглежда много подигравателно и налудничаво да потупваш едни точки и да говориш едни думи! Много хора са се оглеждали за скрити камери, когато правим някаква сесия и си говорим. Защото за тях това не е естествено. Значи мозъкът им не може да възприеме, че по толкова елементарен и лесен начин може в толкова сложни и дълбоки процеси да помогне. Защото, доколкото знам, може би 5 минути ТЕС се равняват близо на 10 години психотерапия!? Който иска да го осмива това нещо, но това са го казали доста хора, които се занимават с тази техника. И е много елементарно и лесно да се постигне от всеки.
О.С. – Във всяка една област! За проблем, който имам, на мен самия. За проблем, който имам, около мен. За проблем, който имам, на мои близки приятели.
Много ми беше интересно в началото 2006, когато задълбочих тази техника за дистанционно лечение на друг човек! Тогава го опитах няколко пъти, въпреки че невярвайки, че това нещо може да се получи и по дистанционен начин, и когато го приложих за друг човек, се изненадах много, защото човекът, без да го предупреждавам, че сега ще работя за негов проблем – просто прекъсвам разговора и казвам: „Нека се чуем след 2 минути, че имам една малка работа или един телефонен разговор” – а през това време аз правя ТЕС, защото знам какъв му е проблемът, и след 2 минути, когато се чуем, човекът ми казва: „ Неочаквано, както си говорихме с теб, и някак неочаквано ми мина проблемът”. Аз не съм го предупреждавал, защото много хора казват: „Аз може би си внушавам, че е така”! На много хора в последно време им казвам: „Сега искам да ти внуша едно нещо! Ти имаш ли проблем? Имаш проблем! Аз ти внушавам, че проблемът няма да ти мине, нали? Да не кажеш после, че съм ти внушил, че ти е минал!? Нали сега като направим ТЕС няма да ти мине!? Разбра ли ме?” – Да, разбра ме. Правим го. След две минути: „Как е проблемът?” – „Няма го проблемът!” – „Дай ми обяснение!” Повечето хора, значи това са над 90%, – „Ами може би нещо съм си внушил…” – „Ами аз ти внуших, че няма да ти мине! Обясни ми тука как ти е минало!?” – Нямат обяснение! Това е много необяснимо нещо. Но въпросът е че работи.
Д. – Да! Въпросът е че работи. Между другото и аз съм го срещала този ефект … Понеже в ТЕС се работи с негатива, не толкова с позитиви, не че не може, но човекът си изговаря негативите, изговаря ги, решава си проблема и накрая казва: „ А!? Това беше внушение.” – „Е, какво искаш да кажеш, че аз съм ти внушила нещо лошо!?” При което разговорът замира, защото изведнъж излиза от логиката.
О.С. – Да, човек обича обикновено да мисли и това, което е мисъл-формата, го спира по един или по друг начин. Даже много хора завършват сесията и: „Ами това не може да бъде истина!”. И им казвам: „Значи ти не искаш да живееш тая истина, искаш да се върнеш обратно в това нещо?” Казвам: „По-добре кажи: „Благодарен съм, че това нещо ме е оправило. Самият аз ще се опитам да го покажа на други хора!” Защото аз на много хора съм казвал: „Щом ти е помогнало на тебе, опитай го, приложи го, виж го, научи го!“. В рамките на 5 до 10 минути човек се научава не само да го прилага на себе си, а може да го приложи и на друг човек, ако желае. Защото тази техника трябва да стане популярна! Навсякъде – в детските градини, много лесно е с деца, когато се работи, защото когато на едно детенце му кажеш: „Желаеш ли да играем на една вълшебна игра, която е с докосване на едни точки и там се казва: „Въпреки че имам този проблем, аз съм добро дете и всички ме обичат!”? Много им харесва тази игра. Даже аз … беше синът ми, на 4 годинки ли беше? Още съвсем съвсем мъничък, беше съвсем естествено, когато падна с колелото, не да реве и да се сгъва, а си го приложи сам! Тогава за първи път го видях, че той фактически видя, че го е заболяло, знае, че му е помогнало това нещо и си приложи: „Въпреки, че ме боли коремчето (там където се удари с кормилото)…”. По този начин аз видях, че на детето му стана нещо като навик. Както се хваща (върху ударено място – бел. Д.) и казва ох! Той го приложи, за да му мине.
Д. – Това е чудесен пример, да, точно, ти казваш вече и за клиентите, но ето и в семейството за дечицата.
О.С. – Да!
Д. – Всеки от нас би могъл, научавайки себе си, неусетно детето покрай него да го научи без дори и специално да му го показваме. Те имитират.
О.С. – Да, да, да! Под формата на игра! Децата много обичат да играят, много! Показвал съм го на група от деца, много им харесва, прилагат го, учат го добре. Ако някое нещо го боли. Невероятно е! Те го показват на други дечица. Знаят, че имат вълшебник с тях, който може да докосва тия точки и да минават. И просто то си им става част от… Но когато човек не го практикува дълго време, той не само че го забравя това нещо, а се обажда след една година, примерно на мен, и казва: „ Реши ми този и този проблем!”. И аз казвам: „Защо аз да ти го разрешавам, като ти можеш?” – „Ами какво хапче да взема?” „Не, Техниката, която ти показах миналата година!” – „Ааа, да бе, да, аз бях забравил за нея!” – „Ами приложи я и ми звънни след пет минути да ми кажеш!”. Звъни и: „О, благодарен съм ти, че ме подсети!”. Човек я забравя, защото не я практикува. Вижда му се много лесно, но в същото време по някой път я забравят.
Д. – Когато стане бързо промяната и особено когато си има терапевт под ръка и за пет минути стане с него, те наистина забравят, че това е нещо, което винаги им е на разположение и могат да го правят. Но, хора, запомнете – научете го и го прилагайте! Опитвайте за всичко. Включете го като нещо нормално в живота си и ще видите колко много сериозни проблеми, покрай малките и ежедневните, ще почнат да ви се разрешават далеч по-лесно.
О.С. – Разбира се! На човек му е много трудно в началото, като научи за тази техника, как да подреди точно мислите си, за да може да я приложи. Аз на всеки съм казвал: „Чувството, което имаш в теб като проблем, опитай се да го облечеш в думи! И трябва да бъдеш категорично точен и много ясно да го представиш! Ако теб те боли коляното – ляво или дясно? Къде точно те боли – отдолу, отзад, отпред, отстрани?“. Трябва да сме много точни. По принцип ако кажем – пръстите на ръката. Ние имаме пръсти и на двете ръце! Кой пръст – средният, безименният, на дясната ръка? Трябва да сме много, много, много точни! Това е все едно обясняваме по телефона на някого, който не ни вижда, къде точно го боли. „Тука ме боли” – ама къде е това „тука”? Той трябва да обясни. По същия начин съветът ми е да не работим с диагнози по никакъв начин, защото ако ние имаме плексит и казваме „имам плексит”… трябва да кажем: „Въпреки че имам болка там и там, въпреки че имам проблем … аз напълно и безрезервно приемам себе си!“. Но ми прави впечатление, че много хора не усещат и може би не възприемат самият проблем откъде може да им идва и казват: „Ами ТЕС нещо не работи.“. Давам един пример, който го давам много пъти. Ако той настъпи едно трънче, един бодил, и той се забие в крака, и му остане бодилът в крака, и той започне да прилага ТЕС, то му минава за кратко и после пак почва да го боли. Но защо го боли!? Защото има причина! А причината е бодилът, който се е забил в крака му. Той трябва да премахне първо бодила, който е причината, и тогава да приложи ТЕС или каквото и да било друго.
Д. – Да, много хубав пример! Елементарен, но безкрайно ясен.
О.С. – Точно така.
Д. – Така,
какво се промени за теб, какво постигна ти и другите как възприеха това, като промяна?
О.С. – В началото доста подигравателно е всичкото това нещо, защото хората виждам, че ги е срам да го приложат. Но аз го прилагам, губя това време – 7 минути – да ги въведа не в говорене, а да им пусна клипчето на Гари Крейг. Което малко или много ги кара да разберат, че има нещо, което съществува като техника и тогава ги питам: „Искаш ли да опиташ с тази техника да си оправиш този проблем?“ И повечето хора казват: „Да!“. А когато им го приложа без да им пусна това клипче и преди това, много подигравателно, особено ако са двама човека… Единият се смее на другия. Казва: „Какви работи правиш!?”. Общо взето съм попадал на случаи, които са били двама човека – мъж и жена примерно, иска да откаже цигарите. Мъжът казва: „Не, не, тази дрога си ми харесва на мен, аз си обичам това!” Или обратното беше. Мъжът го прави или жената го прави, а в същото време мъжът само гледаше с кръстосани ръце. После вика: „К’во става, к’во ми направихте, що не ми се пуши?” Той просто е присъствал на разговора като е седял до жена си! Това също така е нещо, което ме е учудило. Как така един човек прави за него си, другият не иска, след това казва, че на него му е… не му харесват цигарите, вкусът на цигарите!? И просто ги отказа.
Д. – Тук има научното обяснение за така наречените „огледални неврони“. Същото е, като гледаме реклами примерно по телевизията, как някой яде или пие нещо вкусно. И ние усещаме как почва и на нас да ни се яде и усещаме вече как слюнките ни потичат. Това е, което се задейства в ТЕС – гледайки другият как прави, и при нас нещо се променя, нещо дава отражение и настъпва промяна.
О.С. – Едно от най-невероятните неща е, че това работи дистанционно. И когато си представи човека, който иска да работим, че ние сме този човек и го приложим… Малко трудно е представата ни да се обърне в това, че сме в тялото на друг човек, а ние самите сме този човек, на когото искаме да оправим проблема, и много трудно човек може да помисли, че е в тялото на друг човек, когато работи. Но и това е невероятно! Опитвал съм го за много елементарни неща и за по-сложни неща. И дори за хъркане на човек, което беше много смешно.
Д. – Между другото това и аз съм го опитвала! Ха-ха!
О.С. – Трябваше да спя в едно помещение с няколко човека, единият хъркаше. Аз нямаше как да заспя в 3 часа при това хъркане! Когато го приложих, още на същата минута човекът рязко изхърка и спря, и аз си заспах спокойно.
Д. – Ха-ха! И остана жив човекът, нали?! Ха-ха. Шегуваме се с това, но става дума за т.нар. техника Прокси, в която влизаме в ролята на другия и от негово име правим ТЕС. Но във всички случаи си правим Техника за емоционална свобода!
О.С. – Да.
Д. – Много е полезно това нещо. За дечица – малки дечица, за много възрастни хора и за домашни любимци. Ето нещо, което също звучи смешно, но е факт, че работи и аз имам такива клиенти, с които сме правили група, работили сме за домашните любимци, които са някъде вкъщи. Те се прибират и животното се държи по абсолютно различен начин. Но за това може да прочетете в сайта ми!
О.С. – Ами по принцип това е, че аз търся алтернативните неща и винаги някак си те ме намират. Винаги, това, което осъзнах в последно време е, че най-забраняваните неща и най-преследваните от закон по някакъв начин – преследвани като лекарства, като илачи, като растения – се оказа, че това са най-лечебните форми на растения, на храна или каквото и да било! Това, което най се забранява! А това, което най се рекламира, то общо взето не работи. Така че, това установих, видях. Обаче тази техника няма как да се спре разпространението ѝ. Че какъвто и закон да се опитат да приложат за терапевти, за това и онова, винаги има начин как да се покаже това нещо! На много пъти, на много хора съм го показвал, като казвам между 11 и 12 хиляди човека – това е без да включвам семинарите, които в началото наброяваха между 300 и 500 човека на семинар, които бяха най в началото – 2007 година! Така че, те са в пъти повече. Но съм се изненадвал и най-хубавото е, че аз съм изпитал удовлетворение от това, което правя, като го показвам! И им казвам, че те сами го могат това нещо, не съм аз човекът, който ги оправя, а просто самата техника работи!
Д. – Да! И аз държа винаги да покажа дори и на моите клиенти, че те не са зависими от терапевта!
О.С. – Да, точно така!
Д. – Ние можем да им съдействаме, ние можем да им помогнем, но в крайна сметка решението и действието е в техни ръце. И винаги и навсякъде те могат да научат още повече, да прилагат самостоятелно, поне да опитват, и да са независими! Да са свободни.
О.С. – Много е лесно първо да се отиде на терапевт, защото терапевтът насочва точно как. Да види първо ефекта върху него, защото човек винаги усеща в рамките на 3 до 5 минути ефекта, вижда проблема, който е имал, че му е изчезнал, и по този начин мозъкът му някак фотокопира, запаметява точно кое след кое следва и му е много лесно. Защото винаги човекът държи „изпит” на петата минута. Аз когато го правя, вече не казвам коя точка следва, а гледам как той по стъпките, по запаметяването, по което сме приложили, и виждам в 95% от случаите, че хората го правят вече чисто механично това нещо. Става им механично. И при 5 сесии ТЕС (пет кръга от потупвания по точките – бел. Д.Г.) те вече знаят ТЕС. Оттам нататък от човека зависи дали да продължи.
Д. – Да, един добър водещ в началото, винаги е добре. По-лесно е…
О.С. – По-лесно е, много е лесно!
Д. –… научава се как да оформи проблема като формулировка, как да го заяви, кои точки да потупа, а евентуално, ако има спънка, как да я отработи и нея, така че…
О.С. – Това е най-лесно, затова аз го сравнявам с това – все едно човек да не знае как се яде с лъжица и да дойде да си плати, за да му се покаже как точно! А ако му кажеш: „Хвани лъжицата и яж!“, то не е трудно да го направи, но човекът иска да види, иска да пипне, иска да се увери в това нещо. Затова и доста терапевти има вече, които показват как това нещо става. Доста видеоматериали има. Стари видеоматериали. Твои – сайтът ти е пълен с материали! Човек може само от интернет да се образова за това нещо и да го приложи.
Д. – Да. Но заповядайте и при нас! Ще ви научим най-добре, ха-ха-ха!
О.С. – Е, разбира се, че винаги има много тънкости, които са в дълбочина, и те не могат да бъдат…Те са като шамандури, които са потънали преди доста години, и те стоят долу на дъното, но малко или много, като при хомеопатията, на принципа на хомеопатията – първо започваш да работиш за стари проблеми, за да може шамандурите да излязат на повърхността и да бъдат премахнати. А терапевтът е човекът, който може да помогне в тази насока, защото на човек сам му е трудно да направи това, тази стъпка. Трябва много да чете, но ако чете… Който иска, намира! Това мога да кажа.
Д. – В интерес на истината, ние може да се шегуваме с това „елате при нас”, но когато имате по-сериозен проблем, за който ви е страх да пристъпите към самостоятелно разрешаване, наистина един по-опитен терапевт ще ви е от огромна полза. Ще ви съкрати много време, сили и излишни емоции! Защото тези техники, те са деликатни, те са достъпни до всеки, но понякога влизаме във… как да го кажа… в една тъмна стая, в която не знаем какво има – нашето подсъзнание. От там може да излезе нещо, което да не ни хареса! Ако усетите, че може да има такова нещо при вас, заповядайте! В момента терапевти има много. Аз не казвам: „Елате само при мен!“. Въпреки че бих била щастлива – обичам си работата, но имате избор в момента от стилове на работа, от терапевти. Кой ви е симпатичен, кой не ви е симпатичен… Намерете си вашия и се допитайте до него. Опитайте!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от тази техника?
О.С. – Ми аз мога да кажа, че не само продължавам да работя с ТЕС, а и ще продължавам да работя, докато не излезе нещо, което е по-елементарно, по-лесно. Един вид аз обичам лесните неща. За мене може би сертификатите са такова голямо тесте дебело, но това е от всичките видове техники, на които съм бил, плащал семинари, това е най-бързо действаща и не съм видял по-ефективна от нея досега. Въпреки че всичките, които съм изкарал и на които съм бил, защото това са много сертификати, много различни дипломи, но толкова бърз резултат не съм виждал, както при ТЕС. Буквално в рамките на една до две минути, човекът получава облекчение и проблемът може да изчезне напълно, ако продължи да го прилага. По някой път на хора от години – по 7, по 10, по 20 години – проблем им изчезва и те казват, че това не е истина! Дори съм виждал хора, които се щипят да… не виждат, че това може да е реално! Мислят си, че е сън. Защото не може нещо, което го е носел 20 години като проблем, току-така да му изчезне! Но самият човек след това става фен на това, почва да го разпространява и така нататък.
Д. – Да, в момента, в който разбере, че наистина е възможно, става абсолютно заклет почитател на Техниката за емоционална свобода.
О.С. – Да, въпреки че аз ги предупреждавам! От едно семейство, на което аз помогнах на жената – първо диета ѝ направих, отслабна си, но: „Искам мъжът ми да дойде за диета”. Обаче тя ме предупреди: „Много те моля, недей да му казваш нищо за ТЕС, защото той ще ти се подиграва, той просто ще каже: „При какъв луд ме доведе…” – Казах – добре! Тогава правя диета, той ми сподели за един лек проблем пред жена си. И аз казвам: „Има една елементарна техника, с която можеш да се оправиш.“. Виждам жена му как отдалече прави някакви физиономии и така отстрани – да не му показвам това нещо. Но въпреки това казвам: „Малко смешно изглежда, но ако искаш, да опитаме!?“ – „Ами какво ме интересува, нали тук е жена ми, няма кой да ме гледа!” Добре! Помогна му на него това нещо в рамките на няколко минути. След това жена му ми се обажда и вика: „Ти какво направи с тоя човек, бе? Той когото срещне – познат, приятел, казва – дай сега да те лекувам тука, гледай …”. И човекът, който е невярващ, когато той вижда, че му е помогнало на него, и иска да помогне на другите! В началото, когато се захванете с тая техника и видите колко добре работи, вие ще искате до го приложите на много хора, за да се уверите още повече, че работи. Тогава обикаляте баба, дядо, роднини. И като го показвате първо и се изненадате от резултатите, тогава почвате и на други хора да го показвате. Почвате да споделяте във форуми, да давате. И по този начин става разпространението. Дай Боже един ден и в училища, и в детски градини да се преподава като алтернативно нещо.
Д. – Ох, много бих се радвала!
О.С. – Като час – един път в месеца да идва такъв лектор и да изнася лекции. Да казва. Само и само да не се забрави, защото много проблеми ще отпаднат. Много кабинети и много психолози по този начин няма да има чак толкова много работа за тях, въпреки че те си имат предостатъчно работа.
Д. – Не, то работа ще има, но няма да идват за такива, за елементарни случаи, които могат в рамките на 5, на 10 минути, час, да бъдат разрешени.
О.С. – Много средства, разбира се спестяват!
Д. – И тогава хората ще отиват наистина за сериозните неща. Те няма да изпадат в онези невротични състояния, пренапрежение ежедневно – така нареченият „бърнаут”. Те могат да си спестят всичко това!
О.С. – Разбира се!
Д. – Ето бяхме на… едно интервю имаме със зъболекар, където си спестяваме страха и можем да отидем спокойно на лекар да ни види, вместо да седим вкъщи с болката и да се страхуваме – ох, какво ли имам, какво ще стане!? Ами махни си страха с ТЕС и иди да те прегледат! Иди да видиш каква ти е обективната картина, обективното състояние!
О.С. – По някой път обаче ми е направило впечатление, че когато човек има сериозен проблем – примерно да речем проблем със зъба, някакъв гранулом или нещо друго, когато приложи ТЕС и му мине, задължително този човек трябва да отиде, нека да си направи снимка! Може да е нещо, да затъпи болката, а в същото време процесът да му работи някъде, да обърне внимание. Щом толкова дни го е боляло и му е минало, това не значи че – ох, мина ми! – всичко е наред. Нека да отиде и да провери. Винаги се съветвайте с лекари, винаги отидете, където ви трябва. Защото по някой път нещо може да затъпи болката и да стане по един или по друг начин, както дадох примера с гранулом, нещо, което може да стане по-сериозно. Затова потърсете винаги лекари, терапевти. Просто си помагайте по начин, по който да ви е добре! И ви кара да се чувствате добре.
Д. – Но и, уважаеми господа и дами лекари, медицински сестри и всякакъв друг персонал, който работи с хора интензивно, и за вас това е чудесно, защото можете да махнете стреса от твърде натоварената ви работа! Знаем, че не ви е лесно. И в промеждутъците преди или след работа вие също спокойно можете да приложите ТЕС, за да свалите напрежението, да свалите умората, да сте в по-добра кондиция. Знаем, че карате и нощни смени, това също не е лесно, обърнете се към Техниката за емоционална свобода! Научете я! Не се съмняваме, че за вас ще е изключително добро помощно средство. Към вашата практика. За вашите пациенти.
О.С. – Eлементарно е. Абсолютно! Да, така е. Защото съм бил, изнасял съм семинар на лекари в частен кабинет. Мисля, че бяха осем човека лекари. И тогава, след като завърши семинарът, казвам – показвайте го, давайте го. Те се смеят и казват: „Какви глупости говориш! Човекът, който е дошъл при нас, не е дошъл, за да му помогнем като терапевти, а е дошъл, за да си вземе хапчето. Така че хората, които идват при нас, идват за хапче, а ние може да си го правим това за наше знание и не мислим да го прилагаме.“. Не за друго, а защото хората ще ги помислят за нещо не добре! Нали, човекът идва за хапчета, а му показват някаква техника! Трудно е! Въпреки че моят лекар Атанас Гълъбов, хомеопат, от 95 година съм заедно с него и той ме е лекувал дълги години, хомеопатията приключи 2006 година в края. Подарих на моя хомеопат Атанас Гълъбов тази книга на Иван Петърнишки („Техника за емоционална свобода” – бел. Д.Г.) и казах: „Заповядай, аз ти подарявам тази книга, за да разбереш защо повече няма да идвам при теб! Просто тази техника работи.“. Той ми каза: „Даде ми идея!“ Оттогава аз, 2006 година, не съм отишъл повече при хомеопат. Но най-интересното, което стана – преди 3 или 4 години, когато моя клиентка, на която правих диета, ми каза: „ Знаеш ли, моят доктор Атанас Гълъбов не можа да ми помогне с хомеопатия и тогава ми показа това нещо.”. И аз казвам – ето, човекът е умен. Възприел е! Видял е, че не е помогнал на това момиче с хомеопатия, и е приложил ТЕС, с което е помогнал! И тогава видях, че този човек е от хората, които желаят да разпространят това нещо, когато разбира се чрез хомеопатията не става. Въпреки че всеки лекар казва, че няма как да не стане! Но понякога има нужда и от тази стъпка.
Д. – То понякога е и до човека, не до лекаря. Може и да е до конкретния случай, до конкретния момент.
О.С. – Да!
Д. – Така че, с колкото повече такива удобни и безлекарствени методи разполагаме, толкова по-голям е шансът ни да се справим с кой да е проблем човешки!
О.С. – Най-хубавото е, че няма да ни навреди, може само да ни помогне. Или ще ни помогне, или няма да ни навреди! Това е.
О.С. – ТЕС накратко е един вълшебен метод, който работи при 99% от хората. Защото действително има 1% от хората… в това число влиза и моята съпруга, че тя е някаква форма на специално „индиго“, което не мога да разбера. Опитвал съм 3-4 пъти да го прилагам на нея и съм се отказал, тъй като видях, че не работи. Въпреки че тя е опитвала за нея си да го прилага, не е проработило, не знам поради каква причина, но тя го е показвала на много хора, с които е работило. И казва: „На мен защо!?“. Има някакво обяснение, но то е дълга и широка тема защо. При нея има някакво прераждане, нещо е станало, така че заради това не работи при нея. Въпреки че много пъти и ти я покани. Аз съм се опитвал, да, 3 пъти, не се е получило, тя няма желание, няма да я караме на сила жената да опитва повече!
Д. – Аз тази тема съм засегнала. Обяснила съм в едно друго интервю, понеже там такъв въпрос ми зададоха, и съм отговорила. Така че, следете всичките ни интервюта и ще научите защо понякога не се получава ТЕС!
Кой беше ти преди ТЕС и кой си сега? Можеш ли да обясниш?
О.С. – Бях си Огнян Симеонов, диетолог, преди ТЕС и след ТЕС съм пак Огнян Симеонов, диетолог!
Д. – Непоклатим!? Ха-ха-ха! Но ако погледнеш в чисто човешки аспект?
О.С. – Ами ТЕС ти дава един инструмент, с който ти можеш да работиш. И този инструмент е… По принцип аз винаги, още в началото, когато започнах да ходя по семинари, това е като едно голямо гедоре което имам. Гедоре всеки знае какво е. Това е голям куфар с много интструменти и ако дадена гайка не можем да я отвъртим с даден ключ, взимаме следващия, който може. И аз реших да си напълня това гедоре с най-различни инструменти. Докато не се появи техниката ТЕС. Това е нещо като френския ключ – става за много инструменти. Така че този ключ обезсмисли всички останали. Въпреки това в гедорето стоят и другите техники, с които може да се помага. Но виждал съм хора, които обичат една техника. На едни ТЕС им харесва, на друг – друга техника. Много са техниките, които им показвам, и те си избират. Това е за мен, това не е за мен и така! Всеки трябва да има право на избор и да си избира по един или по друг начин нещо, което да му харесва на него.
Д. – Още повече, че ТЕС много добре се съчетава със всякакви други форми на терапия и видове техники.
О.С. – Разбира се! Както водата се съчетава с всичко.
Д. – Много добре се преплитат през самия ТЕС-процес!
О.С. – Да, да!
Д. – И се получава даже усилване на ефекта чрез Техниката за емоционална свобода.
О.С. – Да, разбира се.
Д. – Така че, окуражаваме ви – пробвайте, опитвайте! Наистина не е само ТЕС, но ние си я обичаме и има защо!
О.С. – Ми какво да те попитам? Ние много пъти сме си говорили много неща. Виждам, че имаш огромна практика вече като терапевт. Виждам колко щастие има в теб – грееш като работиш. Такива терапевти трябва да работят в България! А не такива, които правят кабинет заради това, че да вземат по един или по друг начин пари. Когато човек работи от сърцето си, хора идват непрекъснато, непрекъснато, непрекъснато, и той е удовлетворен. Както и аз съм удовлетворен от своята си работа. Навремето повече от… може би 2000 година е било, когато разбрах, че когато си намериш работа, която обичаш, няма да ти се наложи и ден да работиш. Това е нещо, което го има и в разни… тези, пожеланията за кафе – намери си такава работа. И аз съм от тези хора! Намерил съм си работа, която обичам, и по този начин не ми се налага да работя, защото аз работя за удоволствие, а това удоволствие ми носи и приход.
Д. – Та какво ме питаш? Ха-ха-ха!
О.С. – Ами по същия начин. Значи ти си щастлива от това. Няма какво да те питам. Единствено ако има какво да добавиш, ти самата можеш да кажеш!
Д. – Да, аз мога безкрайно много да говоря за ТЕС. Наистина съм щастлива от това да съм консултант, предимно с Техника за емоционална свобода и другите техники, които съм учила. И дотам вече съм работила, видяла как протичат при хората процесите, мисълта им емоциите, че съм стигнала… изкристализирала е при мен една моя си техника. Мой подход. И нещата стават още по…
О.С. – Лесно.
Д. – …качествено! Лесно стават, защото заобикаляме негативните емоции, заобикаляме тежките преживявания. И много деликатно, и много интересно се получава същевременно. Много занимателно е да се участва в един такъв процес.
О.С. – Точно така!
Д. – За мен е безкрайно вълшебство да погледна как при различния човек това протича, за да стигнем някъде назад във времето, където да открием къде е „заровена томахавката” да я извадим наяве, да осъзнаем какво значи това за нас и вече да получим добрия резултат. И да потече енергията на… дали ще е на изцеление, дали ще е на емоционален заряд, дали ще е просто на едно добро чувство, което ни е липсвало, на една пълнота, която ни е липсвала. И нещата стават добре тук и сега, веднага, на стола на клиента ми. А и за мен разбира се, като видя всичко това за пореден път. Едно удовлетворение и едно такова пиршество за моята душа.
О.С. – Да, най-хубавото е, че ти техниката си я направила така, както виждаш че работи лесно. Когато 2006 година излезе Техниката, тя беше много дълга за приложение и постепенно, постепенно се шлифоваха нещата. Отпаднаха доста от нещата, които се правят. А аз дори си я побългарих още повече. И в рамките на много кратко време отпаднаха много от точките, които може да се докосват – примерно с докосването на китката отпаднаха много точки от ръцете. Аз съм показвал на стари семинари от 2006 -7-8 година пръстите на ръцете. Много! В един момент може би ще дойде, в който само ще си помисляме за проблема, че трябва да правим техниката ТЕС, и също така минава!? Много случаи съм имал, примерно ако човек е в трамвай и му е трудно да го приложи – мислено да го приложи. Но от факта, че мисли че трябва да го приложи, му е минавало. Фактът за мисълта, която подготвя ума да мине през точките, и това също е невероятно.
Д. – Всъщност хората, които много са работили! Моят случай е такъв. Толкова е автоматизирано вече – изградени са новите невронни връзки, така че само като си помисля за – ето това ми е проблем, да кажем в момента, и в следващия момент вече все едно съм направила един час ТЕС! И веднага ми излиза отговорът – защо се чувствам така, какво значи това за мен – и го освобождавам. Тоест, няма нужда дори да потупам. Така че с повече практика нещата стават все по-лесно, все по-бързо и накрая, когато сме се свързали със себе си по най-добрия начин, необходимостта от техника отпада!
О.С. – Да, обаче аз сега искам да… като говори и се сещам за нещо. Когато дойде човек при мен и сподели проблема, някак си бързам да приложа ТЕС. Защото моето намерение да го оправя, някак си… може би гледам 3-4 минути напред във времето. Просто си представям човека, как от един намръщен се превръща в усмихнат. И това го виждам, понеже бързам да го приложа. Защото съм виждал много пъти в практиката ми, че преди да почна да прилагам, той трябва да ми обясни, да говори. И аз си казвам – хайде, кога ще свърши, за да му я приложа, за да му мине!? Той докато говори, докато говори започва болката да намалява. И когато си каже целия проблем, примерно преди да сме започнали Техниката, ако болката му е била от 0 до 10 (скала за измерване на силата на преживяването, където 10 е максималната стойност – бел. Д.) , тя вече му е намаляла на половината. Само фактът, че го разказва, само фактът, че си мисля, че сега ще му помогна след мъничко… Не мога да си го обясня! И също това, както съм го виждал, в стотици случаи съм го виждал такива.
Д. – Ами всъщност повечето хора боледуват и са зле, защото няма с кого да споделят. Няма къде да си излеят душата.
О.С. – Да, най-вероятно.
Д. – А ТЕС е един начин, дори сами със себе си да сме, да си разкажем и да потупаме по точките. С което още повече ускоряваме и улесняваме този процес на разтоварване на прекалено силния емоционален заряд, с който не можем да се справим. Когато имаш и подходящата публика, която да те слуша, подходящият специалист, става още по-добре. Така че, потупвайте, разкажете си какво ви тежи на душата, какво ви е симптоматиката и бъдете щастливи и здрави!
О.С. – И след това ще сте много щастливи, когато го приложите!
Д. – Да! Така че успех с прилагането на ТЕС! Учете, ние ще ви съдействаме. Ако имате въпроси, ще се радваме да отговаряме и на неговия сайт, и на моя сайт. Винаги ще откликнем.
Благодаря ти!
О.С. – Много се радвам!
Д. – Всичко добро ти желая! Ти имаш чудесна практика, развивай я!
Д-р Йоанна Йорданова лекар кардиология и класическа хомеопатия, терапевт с ТЕС и ПМ с ТЕС, преводач
Този път срещата ни ще бъде без картинка. Ще се гледаме очи в очи и ще говорим така, че всички да могат да ни чуят и да си ни представят! Но за начало, за да си ни представят, би ли казала коя си ти?
Й.Й. – Аз съм Йоанна Йорданова, лекар съм по образование. Занимавам се с хомеопатия – от първите хомеопати съм. И от известно време се занимавам и с Пренареждане на матрицата и ТЕС.
Д. – Тоест с техники от енергийната психология (ЕП).
Й.Й. – С техники от ЕП, които се опитвам да съчетавам с хомеопатията, когато има нужда.
Д. – С какво друго обичаш или ти е приятно да се занимаваш? По още някакъв начин, друг, би ли се представила?
Й.Й. – Другото, което правя, с което се занимавам и ме балансира е, че превеждам филми. Игрални филми и сериали. Напоследък основно детски филмчета на Дисни!
Д. – Това звучи много интересно!
Й.Й. – … което ме задържа още в детска възраст и ме поддържа във форма с младежкия жаргон, младежкото състояние на ума и младежките проблеми.
Д. – Да, това много интересно звучи!
А ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб, кога и как стана това?
Й.Й. – Открих го най-случайно. Не мога да се сетя вече дали бях прочела някъде в интернет за него. Знаех, но ми изглеждаше много сложно, защото гледах в една книга стъпките и ми се видя много дълго и много сложно за научаване и след това много дълго за практикуване. И случайно един ден имах време и реших да видя пък какво точно представлява и ми се видя много интересно и не чак толкова сложно. И оттогава започнах.
Д. – Коя година става това?
Й.Й. – 2009 или 2010 и дори си спомням примера, който даваха – за „Желание за шоколад”, ха-ха-ха! Затова само го пробвах да видя дали действа, защото не исках да си изтривам моето желание за шоколад. Видях, че действа и оттогава започнах да си го прилагам първо върху себе си. Всяка сутрин си ставах и си казвах „Днес какво ще изчистим с ТЕС?” След това започнах да търся в интернет клипчета. Имаше… правят онлайн конференции всеки февруари, слушах ги тях, с най-различни специалисти, които се занимаваха с това нещо.
Д. – Те не са били от България?
Й.Й. – Не това го нямаше в България.
Д. – Всъщност ТЕС в България влиза благодарение на … първо превеждането на книгата на Борис Чеширков „Енциклопедия за емоционална свобода” – авторската книга на автора на ТЕС Гари Крейг, а след това, 2006 година, се засилва Иван Петърнишки, който идва в България, носи Техниката – написва книга български вариант, който е най-доброто четиво на българския пазар, за Техника за емоционална свобода, така че той донася тази култура, тази информация , прави своя форум и сайта emozdrave, който и до днес си остава най-добрият в България. Затова те попитах, защото по това време конференции в България за ТЕС не е имало. Беше само Иван и той беше източникът на информация, на семинари, на знания и на трениране, на практикуване на ТЕС.
Й.Й. – Ами аз тогава нямах намерение да го използвам целенасочено в практиката, по-скоро върху себе си исках да го изпробвам и затова не съм търсила курсове. Основно ровех в английските сайтове, те ми попадаха. И като започнах да търся вече повече информация, едната книга беше на Иван Петърнишки, а другата книга, която беше преведена тогава, беше „Енергия на чудесата” ли, „Енергийната психология” – ли… нещо такова беше, от Дейвид Файнстийн и Дона Идън. Тази беше тогава книгата, която намерих, и там беше най-подробно ми се видя описано. И на Иван Петърнишки, разбира се, ама то има някакви разлики от…
Д. – Разлики има!
Й.Й. – А то мисля и Гари Крейг участва в написването на тази книга, те трима са мисля че авторите.
Д. – Не ми е попадала, за да я видя тази книга на български издадена.
Й.Й. – Тогава беше, първо намерих нея, а след това мисля, че я издаде Иван книгата, след тази книга, или вече е била на пазара, и ми попадна след това.
Тогава с какви теми – ето за шоколада разбрахме да провериш дали ще ти се яде или няма да ти се яде шоколад, но с какви теми започна?
Й.Й. – С ежедневните неща. С това, което в момента ме е раздразнило през деня, започвам от него. Никога не съм започвала с някаква конкретна идея, защото аз, да чукам на дърво, никога не съм била болна, не съм имала здравословни проблеми, не съм имала някакви други проблеми, и започнах с неща от ежедневието. Нещо се случи през деня, което ме провокира и прилагам върху него.
Д. – Да, а след това с какви теми продължи? Забелязваш ли развитие, забелязваш ли промяна? Ти си започнала с някакви ежедневни неща, защото не си имала де факто проблеми, дали с натрупването на практика ти се е породило любопитството примерно да експериментираш или си открила вече някакви теми в живота ти, на които да искаш да промениш, да обърнеш внимание чрез ТЕС, и по-сериозни съответно?
Й.Й. – То едното води към другото, защото ежедневният проблем е вратата, от която тръгват да се разплитат нещата. Нещо ме е подразнило през деня или нещо ме притеснява – аз започвам от него, но… Аз тогава си бях развила някаква такава техника, т.е. започна да ми идва споменът отпреди това, при който съм се била ядосала по същи начин, от по-преди, от по-преди и всъщност потупвам, докато не изчезне цялото това раздразнение, което съм го имала в оня момент. Но аз междувременно и разбирам защо съм се подразнила.
Д. – А така, т.е. го е имало и осъзнаването!
Й.Й. – Имало е осъзнаване, така че реално може да се каже, че във всяка една област от живота съм използвала.
Д. – Ъ-хъм! А използваш ли да речем в работата ти с твоите хомеопатични клиенти, използвала ли си го в семейството, за някакви други области на живота, за взаимоотношения с хора, приятелства, хобита, спорт?
Й.Й. – В семейството не съм го изпробвала. Каня се да го изпробвам, за един проблем на детето, за една алергия. Не че не може да се разреши с хомеопатично лечение, но ми е любопитно кой е довел и най-вероятно аз, и по какъв начин съм я предизвикала тази алергия. Но все още не сме стигнали дотам, защото нямам време. А иначе с хомеопатията са много добри, първи приятели могат да бъдат, за цял живот! Защото много помага! Например ако пациентът дойде и има страшно много проблеми и директно с хомеопатия в един момент се разрешава, освен един, който така и така не се дава. С хомеопатия също може да се разреши, но много често пациентът не осъзнава каква е емоционалната причина зад него и откъде евентуално може да е дошъл и поради тази причина и не може да се определи точното лекарство. И тогава се използва ТЕС. Може или да се премахне напълно проблемът, или може по време на ТЕС да се разбере каква е емоционалната причина и кои са другите неща, свързани с него, и оттам да се намери точното лекарство.
Д. – Тоест, едно добро допълване? И то в полза на пациента, не самоцелно да се прилага Техниката.
Й.Й. – Допълване! Абсолютно! А и се ускоряват нещата. Защото, макар проблемът да изглежда много силно затвърден и от отдавна, и че трудно може да се помръдне и се разреши, възможно е дори само с ТЕС да се реши с една –две сесии или там, независимо колко сесии, вместо да се чака с хомеопатично лекарство – да се пие, да се чака, да се пие, да се чака, да се пие да се чака. Понякога е по-бързо. Понякога пък двете едновременно е още по-бързо и по-трайно. Защото някой път се взима хомеопатично лекарство, човекът се подобрява, обаче реално нищо не променя в отношението си към живота, в начина, по който реагира в ежедневието. Съответно тези неща водят след време отново до същото оплакване. И практиката отново се предписва същото хомеопатично лекарство. Ако няма промяна след известно време, пак се стига до същото положение. Докато след едно успешно лечение, ако се приложи и ТЕС, може да се промени тоя мироглед и начинът, по който се реагира, което в бъдеще ще доведе до различни резултати – да не се връщат обратно проблемите!
Д. – Ъ-хъм, и в такъв смисъл ти би ли препоръчала на колегите си ТЕС?
Й.Й. – Абсолютно бих препоръчала, с две ръце!
Д. – Ха-ха! А тук е може би моментът да кажа, че Йоанна, бидейки мой хомеопат, беше първият човек, който ми е казал, че има такова нещо, като Техника за емоционална свобода! И аз като един „не докрай разрешен случай” с хомеопатията, който беше зациклил, тя ми е подала ръка в това направление. Но аз толкова не съм я чула, потънала в собствените си проблеми, ха-ха, че чак след години тя, като ми го напомни, аз си дадох сметка, че – О да! – тя беше първата, която ми е казала за ТЕС! И ми стана много смешно тогава. Защото мина време оттогава, докато аз наистина чуя и осъзная, че ТЕС съществува.
Би ли казала какво се промени за теб, какво постигна и как другите приеха промяната ти произтекла от употреба на ТЕС?
Й.Й. – Какво постигнах?
В работата – работата ми се улеснява много! На пациентите помага много повече. Понякога, като не мога да намеря лекарството, това помага да намеря лекарството. В крайна сметка, помага ми да излекувам пациентите по-успешно.
Д. – Ъ-хъм! Пациентите забелязват ли го, оценяват ли го?
Й.Й. – Не мога да кажа още. Важно е, че на мен ми е по-лесно, за да стигна накрая до крайния резултат, който и аз, и те искаме.
По отношение на себе си – съм премахнала неща, които са ми пречили по някакъв начин, натрупани с времето, които са ме ограничавали в ежедневието или в отношенията. Сега, след като са изтрити… изчистени отгоре от прахта, отново може да лъсне моето по-автентично аз, каквато съм била преди това.
Д. – И в крайна сметка как се чувстваш от това?
Й.Й. – Чувствам се по-добре!
Д. – И хората забелязват ли го? Казват ли ти нещо? Реагират ли по някакъв начин на това твое „лъсване”, ха-ха?
Й.Й. – Ха-ха, ами те нещата стават постепенно, така че не мога да … не са ми казвали „Ооо, ти колко си се променила!”, нали, „Какво стана?”. Но навсякъде всичко ми е по-лесно! И в отношенията, и в работата, и в къщи.
Д. – Чудесно! А според теб
как биха изглеждали нещата, ако не беше направила тази крачка – да пристъпиш към ТЕС?
Имаш ли представа?
Й.Й. – Не!? Най-вероятно щях да намеря друг метод. Ха-ха-ха-ха…
Д. – Ха-ха-ха-ха!
Й.Й. – Но се радвам, че е този, защото с този се постигат най-бързи резултати.
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от Техниката и от работата си с нея?
Й.Й. – Продължавам да работя с ТЕС. Естествено и с Пренареждане на матрицата!
Д. – Да, което е Пренареждане на матрицата с ТЕС!
Й.Й. – Което е черешката на тортата. И какво да очаквам от нея!? Това което съм очаквала, то ми е оправдало очакванията за ТЕС! Така че… това е!
Д. – Добре! И можеш ли да кажеш, така, по-синтезирано,
Й.Й. – ТЕС е начин да се изтрият неща, които не ни харесват. Да се махнат програми, които вече не вършат работа, и да постигна това, което искам! Да си кача такива програми, ха-ха, да се ъпгрейдвам ежедневно и постоянно да поддържам най-добрата версия.
Д. – Чудесно! А коя беше ти преди ТЕС и коя си сега? Има ли такава разлика, можеш ли да кажеш?
Й.Й. – Има разлика, защото по едно време, покрай работа и други неща, проблеми и т.н., си се бях… как да кажа, като покрита с, да използвам предишната аналогия, като покрита с дебел слой прах. Нали, някак си седиш някъде в килера и вършиш нещо. Докато след ТЕС махаш този слой и всички неща, които пречат, и си ставаш отново какъвто си си бил преди това.
Д. – А може би по-добър!?
Й.Й. – По-добър!? Целта сега е все по-добър!
Д. – Или поне така да се чувстваме и това да ни дава свободата да… за някакво усещане за развитие или ново развитие.
Й.Й. – Всеки ден ново ъпгрейдване! Всеки ден нов ъпдейт! Х-ха!
Би ли искала ти да ме попиташ нещо свързано с ТЕС?
Й.Й. – Кое е това, което се промени и дали има нещо, което се промени драстично с ТЕС?
Д. – За кого?
Й.Й. – За теб и за твоите пациенти, клиенти?
Д. – Да…, аз нямам пациенти, слава Богу! Ха-ха-ха! Клиенти са!
Й.Й. – Нещо, в което преди са били в едно състояние, и следващото състояние е едно напълно ново ниво? Изкачили са се едно ниво по-нагоре?
Д. – Знаеш ли, донякъде ми е трудно да ти отговоря. Сигурно има и такива случаи но, защо ми е трудно да ти отговоря!? Защото първо, когато прилагаш ТЕС, забравяш какво е било старото! Толкова леко се излиза и така наистина се изчистват стари програми, стар начин на мислене, емоции, които не ти харесват, че в следващия момент ги забравяш, абсолютно! Случки се забравят все едно, че никога не са били! И тази памет я няма! Освен това, понеже аз успоредно работя с всеки един мой клиент, … освобождавам… подпомагам веднъж неговия процес, после, ако има нещо в мен, което да резонира, го освобождавам, което също допринася аз да забравям какво е било преди и какво се случва след! А другото е, че като имаш вече много клиенти, се натрупва много информация и, за да бъде предпазена „оперативната ми памет”, тази информация се изтласква встрани от полезрението ми и това е още един начин да забравя. Но промени е имало и дали са драстични, не са ли драстични, не знам, но има промени! Има по-сериозни, по-забележими промени, има промени по отношение на мисленето на човека и философията му, личната, която виждаш. Има промени в самочувствието му. Какъв тип емоции преживява – дали ще са повече в негативния спектър или повече в позитивния и градивния. Има и във физическото състояние разлики и обикновено те са най-забележимите. Затова и в тези техники ние винаги сверяваме като крайна проверка, висша форма на проверка, дали Техниката работи, по това дали животът ни и на материално ниво, на физическо, се е променил и как. И в такъв смисъл за мен беше много ярък пример, когато успях изкълчен глезен да го оправя в рамките на 8 часа. И тогава си казах – ооо, Боже мой! Наистина ли е възможно!?
Й.Й. – Ей това е промяна!
Д. – А това е голяма промяна! Това ми даде на мен самата едно овеществяване на ефекта от една уж невинна техника с „някакво си потупване, по някакви си точки и изговаряне на някакви си емоции”. Фактът беше, че аз имах абсолютно изкълчен глезен с всичките признаци, болки и оттоци и какво ли не, както обикновено се случва – посред нощ аз се събудих, виеща от болка. Започнах в просъница и после извън просъницата, в нормално състояние, на силна болка да си прилагам ТЕС и на следващия ден следобеда аз вече подтичквах в парка, местния, без грам болка! Това беше точно в рамките на 8 часа. И се впечатлих!
Иначе съм впечатлена, да речем една „смешна“ тема, като прилагането на ТЕС за домашни любимци. Работим с група хора, в която един господин, имат си голямо куче вкъщи, то е обсебило пространството – измества го от дивана в къщи, измества го от брачното ложе. Със съпругата му, като отиват в чужбина на семинари или където и да било, се оказа, че те му наемат отделна стая на кучето, като е с тях, защото то непрекъснато го измества от позицията му на стопанин! Оказа се, че всъщност кучето го измества от позицията на водач на „глутницата“ семейство! И понеже това става непоносимо, плюс, че им струва и доста пари, той се беше озовал на груповата ни работа под давлението на съпругата си, която знаеше какво е ТЕС и Пренареждане на матрицата с ТЕС, да дойде на тази моя групова практика. Какво се е случило след нашата сесия? Първо, по време на процеса се разбра, че той е абдикирал от позицията на „глава на глутницата”, защото се е почувствал зле в някакъв период от живота му. Паднало му е самочувствието. И се е оттеглил! Кучето инстинктивно е заело ролята на „глава” в тази система, която според кучето е глутница, според мъжа е семейство, нали, те са жена, деца, кучето като придатък. Но не, за животното това е глутница! И след като главатарят на глутницата го няма, водачът в ролята на мъжа, кучето съвсем естествено е отишло в тази роля. И естествено, бидейки в тази роля, е това да сяда на мястото на стопанина, ще ляга в леглото на стопанина до стопанката. И това е съвсем нормално за животното! Когато господинът разбра това нещо, колкото и странно да му изглеждаше, колкото и да се съпротивляваше на процеса и да не щеше въобще да се занимава с емоциите си, с темата, оказа се, че прибирайки се вкъщи, животното вече има абсолютно различно поведение. Нещата са се успокоили, той спокойно може да си ползва жената, леглото, дивана, къщата. Животното си е отишло на неговата позиция като поведение – домашния любимец в семейството! Това са вече така… Хем са смешни тези случки, хем са много показателни и за мен това е белег за драстична промяна. Не сме работили с животното, работили сме със стопанина но, ето, това са резултатите!
Какво друго, като сме работили примерно на темата имам/нямам средства, работа, здраве. Драстичната промяна е да почнеш да имаш средствата, да си смениш работата. Докато преди това не си имал работа, чувствал си се зле, некомфортно сред колегите, с шефа или с тази професия. И в следващия момент ти да си човек, който с лекота си сменя работата, с лекота се изявява, почва да взема една изключително добра заплата, на фона на предишната. Нали, това му отвързва живота, отвързва му дейностите. Примерно, една дългогодишна приятелка и клиентка, която по съвместителство сме тръгнали от форума на Иван, в началото тя въобще не можеше да си представи, че ще смени работа, че ще започне работа, с недобро самочувствие. Смени една работа. Втора работа. Трета работа. Заплатата ѝ междувременно расте. Тя си позволява вече риска, бидейки с три деца (тя си позволи трето дете), да пътуват, спортуват много активно, едно такова съвременно, модерно семейство, което иска да е навсякъде, във всичко да живее активно. И финансовата страна я притесняваше! И вече така стана, че те теглиха кредит, един голям риск, взеха си жилище, това трето дете, успоредно с това пак да пътуват, успоредно с това да смени работа. Тя не го забелязва. Тя продължава по някакъв начин да се притеснява, но аз виждам тази промяна и за мен тя е голяма.
Ето такива неща, които уж са ежедневни, уж не са нищо особено, но ако теглиш чертата, виждаш, че от тази година до тази година, разликата всъщност е доста голяма. В това как се себеизживяваш, какви решения взимаш, на каква основа ги взимаш – разликата може да е много голяма. И дори в една сесия, имайки клиент който… ето още един „смешен“ случай, който пак е много показателен!
Правя ТЕС-разходка. Това са едни, като малки семинари, в които ходим на Витоша и аз преподавам ТЕС, и го упражняваме. И една много симпатична жена, разкошна, прекрасно се поддава на работа с техниките, и стигаме… Ние сме в гората, там тоалетни няма!… И я усещам, че тя е много нервна и: „Кога ще си тръгваме, кога ще си тръгваме?” – Защо? – „Еми, много ми се ходи до тоалетната!” – „Боже мой!? Ти можеш навсякъде, зад всеки храст, съвсем спокойно да свършиш тази работа!” – „Не, не мога!” – „Ма как така не можеш, ти си голям човек!?” – „Не, не мога!” – „И какво сега, ще се пръснеш?” – „Да!” – Викам „Искаш ли да опитаме с ТЕС?” – „Не!” – ха-ха-ха! И подкачих я още малко, минахме така в естествен разговор и: „ Я сега да потупаш малко!” Направихме едно-две кръгчета (серия от прилагане на ТЕС – бел. Д.Г.) и тя скочи! Викам – „къде отиваш?“ – „До тоалетната.” – „Къде?!” – „Ей там, зад оня храст.” И двете седим и се смеем, но факт е, че това стана в рамките на минутки. Човек, който е имал твърдото убеждение, че не може на публично, на открито, пък във гора, където има буболечки, където някой може да го види, където нещо може да шумне, да го стресне, и „как така!?”, в следващия момент той просто отиде и го направи! Дори ето такива дребнички неща, те са белег за абсолютна промяна.
Ако излезем от „смешния“ вариант на промяна с ТЕС и го прехвърлим към това да си смениш отношението към човек, към това мога или не мога да имам пари, мога ли или не мога да имам любовни взаимоотношения, мога ли или не мога да съм здрав, от нещо, вярвай ми (ти сигурно вече си го изпитала, бидейки и ти колега по някакъв начин, терапевт, с тези техники, защото и ти ги практикуваш), разликата е голяма и ефектът е осезаем. Животи се променят! И е много хубаво!
Та така се сещам в момента да ти отговоря.
Й.Й. – Супер! Ето това имах предвид!
Д. – Ха-ха-ха-ха! Както казваше майка ми: „Не съм видяла някой да си е променил цвета на очите с ТЕС!” Ха-ха-ха-ха! Защото аз разпалено и ентусиазирано в началото обяснявах какви големи промени стават, ние може да повлияем, нали, на това кой ген ще се отключи, да се проявим по друг начин, да се променят, такива, заболявания… – „Да, да, да, когато видя някой да си променя цвета на очите, тогава ми обяснявай!” И аз забих! И казвам – вярно, не мога да си променя цвета на очите! Обаче ето, аз съм правила четири пъти бучки в гърдата и дори не съм отишла на лекар! Просто се справих с това в рамките на 3 месеца до 14 дни, нали, всеки път различно, но аз се справих с това! Без медикаменти, без медицинска помощ, без всичката химия, прегледи и странични, такива, стресове. Оправих се! Здрава съм. Изкълченият глезен – оправих се, тичах! Ето такива неща. Справям се, факт е. Факт е, че достатъчно години изкарах без хомеопатия, след като ти ми беше такъв прекрасен лекар и така добре ми се отрази хомеопатията. Факт е, че свалих диоптри с работа и то дори без целенасочено работене с Техника за емоционална свобода! Отработвайки негативните си емоции, негативните си … негативния си начин на мислене, негативните си интерпретации на света, в един момент се оказа, че аз съм свалила около 2 диоптъра. И от -6 бях стигнала на -4. И това се задържа три години, даже и повече вече трябва да са, защото много отдавна стана това нещо. Та ето, едни такива бонуси, което е също според мен достатъчно добър показател, че техниките работят. Аз за това правя тези интервюта всъщност, за да могат хората да видят какво наистина се постига реално от хора, практикуващи в България. Българи. При българските условия. С българския си манталитет, начин на мислене и светоусещане. Погледнато назад във времето. Да, да кажем – ето това, това, това се случва. А не – това би могло да се случи, обещавам ви еди-какво си да се случи, то ще е прекрасно, то ще е много хубаво, нали, ще пърхаме, ще летим, ще мечтаем, ще творим. Ми – ето какво постигнахме! Така че, да, аз съм многословна, защото съм много вдъхновена, както винаги, от ТЕС! Но ти благодаря, че ти си още един човек със сериозна професия, със сериозно занятие, т.е. не пърхаш в облаците, да покажем, че техниките работят. Че ти виждаш полза за твоите клиенти, виждаш ползи за себе си. Сега ще видим с алергията на сина ти какво става. Аз съм любопитна, защото, ето, всъщност аз се справих с моята алергия – алергия към слънце, алергия към ухапвания. Ти ми беше дала навремето хомеопатия, но трябваше да прибягвам всеки път до хомеопатия. Имах страх, че ще ме ухапе и ще трябва да прибегна до хомеопатия! А сега вече това го няма и не нося хомеопатичните препарати със себе си. Ако щете нещо дребно, като ухапването от комар, аз бях толкова невротизирана и ужасена, защо цялата се подувах, хапеха ме изключително много, и с прилагане на ТЕС в един момент изобщо престанаха да ме хапят комари. Мен ме намираха през зимата да ме нахапват. Събуждах се подута. Това нещо престана, няма го. Смеех се със самата себе си, че като за първи път отидох в Гърция, там ме налетяха едни дребни гръцки комари на рояци и ме изядоха, че те не са разбирали от ТЕС на български и трябва да правя ТЕС на гръцки! Ха-ха! Та имаше какво още да работя, но пак, след това престанаха да ме хапят комари. Но това за мен само показва, че има аспекти в нас, с които поетапно да има да се справяме с темата. Аз ги намерих тези аспекти, справих се и с тях и сега пак не ме хапят комарите. Да видим колко време ще продължи, но във всеки случай, нямам чак тази алергична картина на надуване, на зачервяване, на зловещ сърбеж, който да ми оставя синини след почесванията. Ха-ха-ха-ха. Да, това се промени! Та ето едни такива хубави неща.
Й.Й. – Да!
Д. – Хора, правете ТЕС!
Й.Й. – Абсолютно!
Д. – Учете го! Почерпете от нашия опит на хора, които ето, вече десет и повече години някой, кой пет, кой десет, кой по-малко, но сме прилагали ТЕС и вече говорим от личния си опит, че това е нещо което наистина си заслужава – да инвестираме малко внимание и време и, приемете го ако щете, и като удоволствие. Като предизвикателство към вашето любопитство и способността ви да експериментирате. Да опознаете себе си по още един начин.
Искаш ли да кажеш още нещо?
Й. Й. – Подкрепям!
Д. – Ха-ха-ха! Това беше Йоанна Йорданова дългогодишен лекар класическа хомеопатия, човекът който за първи път ми каза – съществува ТЕС! Благодаря ти много!
Й.Й. – И аз благодаря!
Д. – До нови срещи! До следващото интервю или статия в сайта ми jivnali.net
Д-р Йоанна Йорданова лекар кардиолог и класическа хомеопатия, терапевт с ТЕС и ПМ с ТЕС, преводач
Д. – Това е днешният ни участник в поредното интервю, което правя за моята публика, която се занимава с ТЕС и енергийна психология.
Би ли ни се представил кой си ти?
И. П. – Ами аз се казвам Иван Петърнѝшки. Работя като ръководител полети в момента. Това е основното ми занимание. От над тридесет години се занимавам с алтернативна медицина и с различни методи за подобряване на емоционалното, физическото и психическото здраве на хората. Изучил съм над 40 различни техники и методи за въздействие върху човешката психика и физика. Внесох ТЕС в България преди 12 години – Техника за емоционална свобода.
Д. – Това е 2006 година.
И. П. – Да. Имам две издадени книги и едната е специално за ТЕС, а другата е за други техники, които помагат за освобождаване от негативни емоции. Защото негативните емоции всъщност са в основата на… смята се, че са в основата на над 90% от хроничните заболявания.
Д. – Да, и това все повече се доказва.
И. П. – Правя семинари на тези теми, в които обучавам хора как да работят сами с някои от тези техники. Единственият лицензиран за обучаващ по Духовни технологии на Живорад Славински съм в България. И освен това се занимавам и с обучаване на треньори, как да ги кажа, коучове – тук в България така е по-популярно да се каже. Което е треньори по успех или по живот, бизнес и т.н. Обучавам такива коучове на някои от техниките, които съм изучил, които да им помагат да постигат по-бързи и по-дълбоки резултати с техните клиенти и които са свързани най-вече с настройка на ума за успех в дадено начинание, за постигане на цели и т.н.
Ти ли откри ТЕС навремето или ТЕС те откри? Кога и как стана това?
И. П. – Аз открих, хъм, ами не знам дали аз съм я открил или тя ме е открила! Всичко е някаква синхроничност… и така! Аз не мисля, че има случайности. Просто човек по някакъв начин предизвиква да му се случат различни неща. Аз живях около десет години в Австралия и в началото имах един много тежък период там. Първите две години всъщност бяха най-черните и гадни години в живота ми. Буквално бях на ръба на това да откача. Мразех всички и всичко и най-вече себе си. За това, че стоях там, за това, че не ми се получаваха нещата, за това, че нямах никого около себе си и всички хора, на които разчитах, бяха в България. Тези, които срещнах там, не ме подкрепиха по начина, по който аз се надявах, че ще ме подкрепят… които аз не ги познавах преди да отида там, но да кажем познати на познати.
Д. – Неволите на емигранта.
И. П. – М-да! И всъщност в този така тъмен и черен период, когато бях стигнал буквално до ръба на това да ме освидетелстват. Имах период, в който вървях по улиците и крещях – просто вървя и крещя, от злоба и от яд, просто ритам, блъскам. Исках да убия някого, да го нараня все едно той ми е виновен. И осъзнах всъщност, че това, което трябва да направя, е да работя върху собствената си психика и начин на мислене. И че иначе нещата няма да се подобрят, ще продължават да се влошават и буквално ще психясам.
Д. – Звучи доста страшно.
И.П. – И тогава си спомних за една книга, която бях чел в България, на Хосе Силва. Казва се „Контрол на ума”. Това е може би първият метод или първата техника, за която беше публикувана на български някаква книга, и която беше свързана с, така, умствени настройки. И започнах да практикувам това, което си спомнях от нея. Защото на времето, когато я бях чел, бях практикувал и бях имал успехи с този метод. Той е свързан с визуализации и утвърждения най-общо казано, които се правят обаче в такова, полусънно състояние. В състояние, в което мозъчните вълни намаляват като честота, т.н. алфа вълни се създават в мозъка. И това нещо доста добре ми повлия. Този период отмина. Нещата тръгнаха да се оправят. По това време аз също работех като персонален треньор. Персонален фитнес треньор! И забелязах, че хората, с които работех, също страдаха. Не страдаха, ами основният им проблем не беше толкова какво ядат, нали там, като им правят диети и някаква тренировъчна програма, а основният им проблем беше в настройката, която имат спрямо себе си, собствените си тела, живота си и т.н. И реших, че трябва по-задълбочено да се занимавам с тази фера. И първото нещо, което направих, беше да отида на един курс по … Всъщност, четох книги по Дианетика, което е на Рон Хъбард така, как да кажа, методология за изчистване на хората от такива натрупани психо-емоционални проблеми. Повечето хора са чували за Сциентология. Всъщност това е … Дианетиката е, как да кажа, основата на Сциантологията. В Сидни, където живеех, имаше Сциантоложка църква. И там ме… Имаше хора по улицата, които ходеха и придърпваха, така, търсеха привърженици. И всъщност ходех в тая църква, където това, което ми представиха, нали, те така те карат да гледаш едни филмчета, които ти говорят за Дианетиката и как тя може да ти помогне и за мен беше адски тъпо и по детски начин представено! В смисъл не ме грабна изобщо. Но те ми дадоха и книга да чета. И аз четох книгата. И всъщност това, философията в книгата, ми хареса, но там нямаше обяснения точно как се правят нещата. Трябваше да се ходи при техния човек, специалист. Което аз не направих. Но оттам, така, интересът ми се задълбочи и след това се записах на един курс по Невролингвистично програмиране (НЛП – бел. Д.Г.), на който видях добри резултати и доста ме заинтригува. Изкарах там … всъщност то беше един уикенд, който беше за запознаване, и след това вече уикендът водеше до курс. Изкарах курса и всъщност накрая на този курс по НЛП някой от хората, които бяха на курса, спомена за Техника за емоционална свобода, която беше нещо супер ново тогава! Това става 2002 година. ТЕС е създадена 1989 г., но разпространението ѝ в световен мащаб беше… в Щатите може би е било по-бързо, но до Австралия беше горе-долу тогава стигнала. И демонстрираха ни там тази техника и аз видях още по-добри резултати от тия, които бях видял в НЛП. И освен това, аз имам някакви такива, де да знам, интуитивни способности. Някой път просто знам, че нещо е еди-как си! Без логически обяснения. Не мога да го обясня логически. И просто усетих, че това нещо е страхотно добро и че трябва да се развивам в тази посока! И така тръгнах да търся варианти за обучение, да гледам видеа, да търся информация. Обучих се в Техниката за емоционална свобода. Между другото Гари Крейг, който е създател на Техниката, също е минал през Невролингвистично програмиране. Той доста се е развивал в посока на психология и психотерапия най-вече. И той използва доста похвати от НЛП в работата си с Техниките за емоционална свобода. Тоест, имаше доста допирни точки между двете неща, ТЕС и НЛП, и едното подпомагаше другото, по никакъв начин не си пречеха. Но нещата бяха доста по-прости в ТЕС и това, което мен лично ме привлече, е, че резултатите бяха много бързи и дълготрайни.
И така всъщност започна моят път! След ТЕС съм учил много други неща! Те почнаха да излизат в Австралия и след това, като се върнах в България, … в смисъл, на западния пазар постоянно се бълваха нови техники, както и на източния. Има тука, в Русия, доста сериозно развитие в тая посока.
Д. – Те си имат школа също, дългогодишна.
И. П. – Да. И така! Та не мога да кажа ТЕС ли ме откри, аз ли я открих! По-скоро щастливо се срещнахме, ха-ха.
Д. – Добре звучи!
В коя област на живота си ти приложи ТЕС първо? И след това в кои още? Спомняш ли си?
И. П. – Едно от основните неща, които учат в ТЕС, е, че всичките ни проблеми, които са хронични, т.е. във времето се повтарят и не изчезват или се задълбочават, идват от някакви случки в миналото. И основно в детството ни. И всъщност това, което аз осъзнах, работейки в тази посока, на изчистване на миналото от негативни случки, за мен в моя живот, аз основно винаги съм се интересувал от две неща. Едното нещо е авиация, което работя и в момента. И другото нещо е как да бъдем по-здрави. И това, как да бъдем по-здрави, е по-скоро свързано с това, как да удължим живота. Тоест, ако сме здрави, ще живеем по-дълго. И всъщност осъзнах защо аз се интересувам от тези две неща. Защо не се интересувам от нещо друго, а точно от тези две неща? Всеки човек може да направи някаква аналогия със себе си или да потърси в миналото си. Има случки, които дефинират неговите интереси, и защо той се стреми към нещо и работи, и се развива в някаква сфера, а не в друга. В моя случай аз открих две случки, които всъщност… Направих връзката между моите интереси и тези две случки! И едната случка е, не знам на колко години съм бил, да кажем на 5-6. Седях в един фотьойл вкъщи и плачех безутешно за това, че ще умра. Някога!
Д. – Леле!
И. П. – И това, много интересно… Моят спомен е, че това беше породено… Ние живеехме на шестнайсетия етаж в един много висок блок в Плевен. И оттам се виждаше… имаше много хубава гледка. В смисъл, много надалече се виждаше, хубави неща се виждаха. И това беше лятото, всичко навън е зелено, пеят птички, въздухът е чист, слънце грее, аз имах доста щастливо детство. И в един момент аз, гледайки отгоре, си мислех колко е красив, колко е прекрасен този свят. Как един ден аз няма да съм там и няма да го имам, няма да мога да го виждам, чувам, усещам, да му се радвам. И всъщност оттам, аз… Другото, което е, може и оттам да ми е минала някоя мисъл – сега, ако падна примерно от този балкон, ще се размажа или нещо от сорта. И всъщност оттам нещата са се насложили и аз започнах да рева. И това е много дълбоко запечатано в мен и всъщност оттогава имам страх от смъртта. В смисъл, оттогава съм търсел начини да отдалеча смъртта, работейки върху себе си и бидейки здрав във всяко едно отношение – физически, психически и емоционално. Тоест, търсенията ми в психотерапията и алтернативната медицина струят от тази случка. Според мен. Аз поне не съм си спомнял по-стара. И понеже пита върху какво съм работил, едно от големите, и то може би основни за всеки човек, е този страх от смъртта и него съм го чистил – и тази случка, и други съм чистил с ТЕС.
А другата случка, която е свързана с авиацията, е пак от периода да кажем 6 – 10 години. Бях паднал в един изкоп за тръби за парно, който беше доста дълбок. Между 3 и 5 метра е бил дълбок този изкоп. На дъното на изкопа имаше само постаменти за тези тръби, които бяха бетонни и бяха с такива, арматурни железа, които стърчаха нагоре. И ние нещо играехме там с някакви приятели наоколо, аз се подхлъзнах на ръба на този трап и увиснах на една трева. Успях да се хвана за тревата и висях на тревата, и я усещах как се изтръгва от корените си.
Д. – Изтръпвам като те слушам!
И. П. – Аз бях с лице към изкопа, в смисъл към стената на изкопа. Не виждах зад мен какво става. Знаех горе-долу какво има. И в един момент тази трева се откъсна и аз, не знаейки какво да правя, просто успях да се извъртя обратно и си разперих ръцете. И в този момент имах чувството, че летя! То е било сигурно за секунда. Имах чувството че летя! И паднах върху тоя постамент. Паднах до едно ей-такова желязо, което, ако беше минало през мен, сигурно щях да умра. Успях да оживея. В смисъл, нямаше някакви кой знае какви последици.
Д. – Да, ето те тук пред нас!
И. П. – Да! Освен това , че те после ме вкараха в болница, защото имах някакъв проблем с бъбреците. В смисъл, пикаех кръв известно време. Но това нещо отмина.
Д. – Полет от 3 – 5 метра, само с това си се отървал, е добре!
И. П. – Да, но за мен тази случка всъщност е свързана с… в смисъл – аз летях и оживях! Някаква такава връзка съм направил.
Д. – Да, това ще те спаси от смъртта!
И. П. – Да. И оттогава това летене всъщност ми е влязло в главата, може би също като „начин да оцелееш” или нещо от сорта.
Д. – Да си жив.
И. П. – Да. И аз… моят спомен за това, като са ме питали какъв искаш да станеш, сигурно като малък съм казвал там нещо като пожарникар, полицай, ала-бала, но от 10-годишен, бях видял едни самолети, защото Долна Митрополия училището е до Плевен (училище за летци – бел. Д.) и някакъв самолет там прелиташе нещо, и аз от 10-годишен знаех, че искам да стана пилот. Това е било голямата ми мечта!
Д. – Ъ-хъм!
И. П. – И така! И другото нещо, свързано с алтернативната медицина. След тая случка, както казах, ме вкараха в болница за тоя проблем с бъбреците. И в тая болница ме бяха вкарали в една стая с хора, които имаха … с възрастни дядовци, които имаха пикочо-полови проблеми и ходеха… Те всичките бяха с катетри, с едни торбички с урина, и това беше едно ужасно изживяване за мен! И оттогава мразя болници, лекари и изобщо, като вляза в болница, направо ми става лошо, свива ми се коремът и имам чувството, че се разболявам, като вляза в болница!
Д. – Това май ти е по-голяма травма от падането!?
И. П. – Да! И оттогава всъщност имам такава някаква неприязън към лекари и болници, и може би затова търсенията ми не са в медицината, а в алтернативната медицина. Може би.
Д. – Справи ли се със страха от смъртта?
И. П. – Ами мисля, че да! Мисля че да. Сега, тоя инстинкт, който е такъв атавистичен (наследствен, приемен – бел. Д.), основен – инстинктът за оцеляване, ако по някакъв начин животът ми е заплашен, аз вероятно ще реагирам инстинктивно. Но не го мисля. В смисъл, не мисля постоянно за това – о, ужас, аз ще умра, както е било преди. Не търся отчаяно начини да оцелявам. Приел съм я, тя е неизбежна. Всички вървим към нея. Рано или късно и неясно кога. Защото може буквално да е следващия момент.
Д. – Да!
И. П. – И съм ОК с това нещо в момента.
Д. – Въпросът е това да го няма като фон на живота ти, за да можеш, колкото имаш да живееш, да си го живееш пълноценно.
И. П. – Да, да!
Д. – В такъв смисъл питам има ли го този страх.
И. П. – Да. В тази връзка аз искам да уточня нещо и за хората, които ще гледат това. Идеята на ТЕС и всички тия техники не е да бъдат изчистени всички негативни емоции и никога да ги няма. Идеята е да не са хронични, да не ни тровят постоянно и когато пожелаем, да можем да се освобождаваме по-бързо от тях и по приятен, в смисъл, ненатраплив и нетравмиращ околните начин.
Д. – Всъщност, ние трябва да изчистим зависимостта си от негативните емоции! Не самите негативни емоции.
И. П. – Точно така! Точно така! Ние имаме склонността да обобщаваме и всъщност, когато изпитваме негативни емоции, да реагираме винаги по един определен начин. Когато работим с тези техники, всъщност ставаме свободни да реагираме по друг начин. Можем да избираме. Но може да изберем да реагираме и по същия начин!
Д. – Да! Свободата на избор предполага и такъв.
И. П. – Не винаги ще реагираме по някакъв ангелски, там,… няма да станем херувимчета, но просто имаме избор.
Д. – Да! Да сме свободни в реакциите си.
И това са областите, за които си приложил ТЕС – във връзка с летенето и във връзка с…
И. П. – Ами аз съм прилагал ТЕС за много неща. Специално в авиацията аз съм имал доста такива, да кажем, опасни моменти, в които съм работил с ТЕС след това да ги изчистя, за да мога да продължа да летя! Аз бях инструктор-пилот също. В смисъл, обучавал съм хора. И когато обучаваш хората да летят, обикновено ги поставяш в критични ситуации – трябва да ги научиш как да действат в критични ситуации. Тоест, ти поставяш себе си и човека, с когото летиш, много по-често в критична ситуация, отколкото, ако летиш нормално.
Прилагал съм го за тревожност при изпити. За своя перфекционизъм, хъ-хъ-хъ-хъм! Това ми беше кофти черта! За различни здравословни проблеми, някакви болежки, алергии и т.н. За различни неща.
Д. – Тоест за всички области на живота на практика.
И. П. – Да, да. Но най-голямото ми постижение, мисля, че беше това за страха от смъртта! И другото важно е, че има доста хора в живота ми, които са ме предавали и съм работил върху това също, да им простя.
Д. – Това също е една доста често срещана тема сред повечето хора, темата за предателството.
И. П. – М, да! За мен е голяма тема, защото това доверие в хората ми е проблем. Все още ми е проблем. Аз все още трудно се доверявам. Но тези специално двама-трима, за които се сещам, които много дълбоко са ме наранили и така, повлияли, към тях не държа никакви лоши чувства. В смисъл, срещал съм ги след това, след години, и ми е било интересно каква ще ми е реакцията. И беше ОК!
Д. – Ъ-хъм, то това е и една от големите теми в ТЕС, за трайността от ефекта, който постигаме след работата си с Техника за емоционална свобода. Че такава трайност има!
И. П. – Да. Ами трайността при различните хора е различна. Но по принцип са трайни резултатите. Ако има нещо неизчистено, то ще е някакъв аспект, който се проявява. Различно парченце от пъзела, което се появява по-късно.
Д. – Да, обикновено когато вече сме готови да видим този аспект и да се справим с него.
И. П. –Ъ-хъм!
Д. – Всъщност това е една и от целите на интервюто, да покажем в ретроспекция хора, които много време са правили ТЕС, а ти си заявеният в публичното пространство, който, ето от 2002 г. правиш ТЕС, за да покажем каква е ползата във времето. Не да си кажем за бъдещето – ето това е една прекрасна техника, използвайте я, ще имате чудесни резултати. Ние казваме – да, аз използвах Техниката от толкова години, резултатите са чудесни и до този момент.
И. П. – Да, но в същия момент трябва да кажем нещо друго много важно! Работата не спира! Тоест, нека хората да не си мислят, че ще правят ТЕС известно време, ще изчистят всичките си проблеми и оттам нататък ще са чисти като сълзица и няма да имат никакви проблеми, няма да имат върху какво да работят. Аз все още ползвам ТЕС, постоянно изникват някакви проблеми в живота. Ние всъщност искаме да имаме проблеми! Това е нещо друго много важно. Ние сме дошли тук да имаме проблеми, да изпитваме различни емоции, да решаваме тези проблеми. Защото, ако ги нямахме, нямаше да има какво да решаваме. И всъщност това ни забавлява. Това е моята, така, философия жизнена. Създаването и решаването на проблеми ни забавлява и това ни движи, това ни е… това са подправките на живота ни. Та работата с ТЕС е непрестанна. Тя никога не свършва, но… Когато се изчистят основни, натрупани от миналото неща, най-вече от детството, насложени от родители и познати, от учители, хора, които сме смятали за авторитети, животът става просто по-лесен, по-приятен, не толкова компулсивен (натраплив – бел. Д) и имаме по-голям избор. Но проблемите няма да изчезнат, просто ще се справяме по-лесно.
Д. – Те не изчезват докато сме живи, уви! … Но това съм го усетила и аз, че ние всъщност предизвикваме себе си, за да трупаме опитност. И няма какво да правим, ако това го няма. Ние просто няма какво да правим и няма смисъл да сме тук.
И. П. – Абсолютно! Точно така.
Д. – И когато се издигнем над проблемите, когато сме разтоварили травмите от детството, вече имаме погледа и свободата наистина да се забавляваме, колкото и абсурдно сега това да прозвучи на някои хора. Да се забавляваме с това – да попадаме в кофти ситуации и да се справяме с тях.
И. П. – Ъ-хъм!
Д. – Усещаме онази искра на Твореца в нас, която всеки има, да сътворява и да пресътворява реалността си, в която живее. И ТЕС е чудесен инструмент в това отношение – да се осъзнаем като точно такива. Като творци на собствената си реалност.
И. П. – Ммм, аз бих казал, че ние по-скоро винаги работим не върху реалността, т.е. върху физическата реалност, а по-скоро върху отношението си към реалността. Винаги съм бил против това, че някой като почне да говори, че „няма невъзможни неща” и „ние не познаваме потенциала си”… В смисъл, физическата реалност не винаги е под личния ни контрол, защото има нещо над нас. Тоест, има нещо, наречено колективно неосъзнато или там Висш разум, Свръхаз, все едно, както искате да го наричате. Тоест, личният ни избор в създаването на тази физическа реалност не е абсолютен. Но отношението ни е винаги под наш контрол. Единственото, всъщност, единственото, което е под пълния ни контрол, е нашето отношение към това, което се случва. Не това което се случва, не това което ни заобикаля, а нашето отношение! И когато нашето отношение се промени, нещата около нас също се променят.
Д. – Ъ-хъм!
И. П. – В смисъл, нови хора влизат в живота ни, нови ситуации ни се случват, нови случки привличаме и т.н.Нямаме пълен контрол над физическата реалност. Поне според мен.
Д. – Ъ-хъм! Пълен контрол, да, нямаме, но примерно ако теб те боли ръка, крак, глава, което е физическо изражение, и ти като промениш отношението си към болката, болката я няма. С което ти променяш реализацията – вече нямаш болка и вече си свободен да правиш нещо друго, което допреди това не си могъл.
И. П. – Да, но болката не е нещо физическо. В смисъл самата болка като… То е усещане, но не е нещо физическо. Раната е физическо. Тоест рана може да има. Аз върху раната нямам… това дали някой друг ще ме нарани – нямам контрол, примерно.
Д. – Тук съм готова да поспоря с теб. Знаеш, че обичам да споря с теб, и тук съм готова да поспоря. Ако ти имаш рана, тя те боли – това блокира оздравяването на раната, защото мисълта, фиксацията ти е там. Ако ти промениш, ти не възпрепятстваш …
И. П. – Идеята ми е в появата на раната нямам контрол.
Д. – Ами и това може да бъде, защото ако ние създаваме ситуации в живота си, които да ни нараняват, включително и физически, когато се справим с този модел на битуване, тогава ние няма вече да предизвикваме такива ситуации и е много по-малко вероятно или напълно се изключва от нашата реалност, някой да иска физически да ни нарани.
И. П. – Ааа, не ме разбра правилно! Значи човек… аз правя така с един нож през ръката си (имитира разрязване – бел. Д.), нямам контрол върху това, че няма да ми се появи рана. Разбираш ли?
Д. – Да! Върху това да.
И. П. – Физически контрол върху физическата реалност! Но мога да имам контрол върху това дали да изпитвам болка, дали да ме е яд, че съм си я причинил или, че не съм предвидил, че ще ми я причинят, или да се ядосвам на този, който ми я е причинил, да искам да го нараня и т.н.
Д. – С това се съгласявам.
И. П. – И когато тия емоции ги няма, да, раната изчезва по-бързо! Тоест, заздравява по-бързо.
Д. – Да! Е, дотолкова ние можем да повлияваме на това през тези техники.
И. П. – Ъ-хъм.
Д. – Съгласяваме ли се? Ха-ха-ха.
И. П. – Да!
Д. – Добре!
Какво се промени за теб и какво постигна благодарение на техниките? Как другите отразиха твоята промяна? Как реагираха на твоята промяна? Забелязал ли си?
И. П. – Ами аз нямах хора около… Аз живеех доста изолирано, когато започнах да се занимавам първите години, в които съм прилагал ТЕС върху себе си, и не е имало хора, които са ме познавали добре преди това, за да кажат – а бе аз наблюдавам някаква промяна в теб! Животът ми започна да се променя, в смисъл на абсолютно такова външно ниво, защото аз така или иначе реших, че искам да работя в тая посока. Тогава пък също така наблегнах на авиацията. Тоест, аз завърших там, в Австралия, когато започнах да се занимавам с ТЕС, завърших курс за пилоти. След това завърших курс за инструктор-пилоти. Исках да се занимавам с авиация, а не да бъда вече персонален треньор. И това, което ми се случи на външно ниво е, че аз успях да взема… Аз бях нелегален в първите няколко години в Австралия, те искаха да ме гонят, пък аз се криех да не ме намерят да не ме изгонят, защото пък бях с туристическа виза отишъл за 3 месеца. И след три години успях да взема там гражданство. Тяхната все едно зелена карта. И след това да взема и паспорт. Намерих си работа като инструктор там. Започнах да работя като инструктор. Срещнах жена ми! А бе изобщо нещата тръгнаха на добре! Тръгнаха да се развиват правилно. Хъм, правилно!? В смисъл, в желаната от мен посока! Това, което бих казал е, че аз се научих да се радвам на живота независимо от обстоятелствата, които ме заобикалят. И как да кажа… това, което мразех преди … в смисъл, започнаха и тези хора, на които разчитах и които аз в началото си мислех, че са ме предали … (те какво са ме предали, те какво, не са ми длъжни с нищо, но чието отношение нали така не ми харесваше), с тях всъщност станахме приятели. С един, аз един визирам. Той даже ми стана кум, ха-ха, по-късно! Намерих си среда, намерих среда от приятели с които ми беше приятно да се виждам, да правим разни неща заедно. Започнах да се забавлявам, това е основното, започнах да се забавлявам и да виждам възможностите за това да се забавлявам, а не само как „животът ме мачка”, нали! То всъщност не ме мачкаше, защото всъщност аз бях отишъл там и аз се бях поставил в тази ситуация!
Д. – Ха-ха, да!
И. П. – В крайна сметка осъзнах, че всичко си е в мен и всичко зависи от мен и така!
Д. – Много ценно осъзнаване, дай Боже всекиму!
Как според теб биха изглеждали нещата, ако не беше направил тази стъпка към ТЕС?
И. П. – Кой знае!?
Д. – Ще обобщя, защото за теб, ето разбрахме, ти владееш много техники, но ТЕС, да речем, е гвоздеят на програмата в тази сфера. Имаш ли някаква представа?
И. П. – Не знам! Аз много често съм си задавал въпроса – какво щеше да стане, ако не бях отишъл в Австралия, ако бях останал да си работя тук в България като ръководител полети, какво щеше да стане, ако не бях срещнал жена ми. Няма как да отговориш на тоя въпрос, не знам! Щях да бъда едно, едно… де да знам! Себично копеле. Ха-ха-ха, не знам!
Д. – Ха-ха-ха! Да риташ още кофите по улицата и да ругаеш?…
И. П. – … да съм недоволен от живота. Не, не знам, не знам, не знам! Нямам представа!
Д. – Добре!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш от тази техника?
И. П. – Продължавам да работя с ТЕС. От всички техники и методи, които съм изучил, тя е най-… versatile…(гъвкав – бел. Д.) незнам как е точно на български думата, но в страшно много направления може да се използва, в страшно много области на живота, в страшно много ситуации. Достатъчно проста и лесна е да бъде приложена от всеки и да бъде научена. И дава веднага осезаеми резултати, стига да бъде приложена правилно. Така че за мене тя ми е швейцарското ножче, така да го кажем, с което мога да се справя във всяка една ситуация с нещо.
Д. – Какво значи „правилно да я използваме”?
И. П. – Правилно да я използваме значи да работим, ако работим за такъв за належащ в момента някакъв остър проблем, да работим върху физическите усещания, които поражда в нас, той и негативните емоции, но пак свързаните с тях физически усещания, т.е. да работим с това, което петте ни сетива регистрират като проблем, а в дългосрочен и дълбок аспект е да работим върху случки от миналото.
Д. – Ъ-хъм, добре! А другата част от въпроса беше, какво очакваш от Техниката за емоционална свобода. Има ли нещо още, което да очакваш от нея?
И. П. – Ми какво очаквам от нея? Да ми служи вярно, ха-ха, в бъдеще. И да се надяваме повече хора да се докоснат до нея и да видят, да изпитат силата ѝ и да я използват!
Д. – Ъ-хъм! Добре!
И. П. – За съжаление, аз това, което наблюдавам в повечето хора е, че те започват да работят с ТЕС, виждат резултати и след това спират да работят с нея. По най-различни причини. Обикновено това са такива подсъзнателни блокажи, които ги спират по пътя на промяната и затова и сега съм подел една инициатива за такива групи за ежеседмична практика с ТЕС, които да обединяват хора, които искат да работят с ТЕС. Тези хора да работят заедно, регулярно, т.е. всяка седмица. Да бъдат вдъхновявани от успехите си и успехите на другите и да вдъхновяват другите със собствените си успехи с ТЕС. И по този начин, да кажем, да разказват на другите хора или да се чува все повече за ТЕС. Защото тя се позагуби, така, последните години. Тук навлязоха разни други практики и идеи, основно свързани с повишаване на някакви вибрации, които за мен са абсолютна глупост! И изобщо някакви такива шамански истории, които всъщност отнемат, идейно отнемат, силата на хората от тях самите и ги слагат някъде на друго място. Някой, който там ги посвещава, инициализира, вдига им вибрациите или каквото и да е там друго. Изобщо някакви хора, които правят разни неща уж за тебе, за да те издигат духовно и емоционално на някакви нови нива. Това е една дълга тема, както и да е! ТЕС се позагуби и мисля да ѝ върна, така, предишната слава и популярност най-вече. Не слава, а популярност! И трикът е редовна работа, това е! Трябва да се работи редовно.
Д. – Факт, че трябва да се работи, за да се постигне каквото и да било. И в случая говорим за ТЕС.
И. П. – Та очаквам от ТЕС да почнем да…и не само аз! Ти и други хора, които работят с ТЕС, да го направим по някакъв начин по-масово и по този начин да променяме обществото към по-добро.
Д. – Да, да е общодостъпно, като стане нещо нормално, което да присъства в живота ни като всеки друг навик – да си миеш зъбите или да се обадиш по телефона, когато имаш нужда от приятел. Тук е да се потупаш, когато имаш нужда от някакъв вид изваждане от ситуация. Да стане нормално присъстващ в ежедневието ни.
Аз искам и да споменем нещо, което изпускаш ти да представиш за себе си. Ти имаш, бих го казала единствения, форум за ТЕС. Защото ти го правиш още с идването си в България и до ден днешен той е най-богатият, най-широкият и най-достъпният за всеки един човек. И когато говорим за масовост в прилагането, знаенето на ТЕС, трябва да го споменем този твой форум!
И. П. – Ами, да! Така е. Хубаво е, че го споменаваш! Ха-ха. Аз какво да кажа!?
Д. – Аз го споменавам непрекъснато и навсякъде, защото оттам тръгна всъщност една школа, от която много научихме. Казвам си го – оттам съм научила, от теб съм научила. И не съм само аз. Много сме такива. Но много малко си го казват. И всъщност първите практици, които пак само с това се занимаваме, сме тръгнали от теб и от твоя форум, от твоя сайт, с твоята книга, с твоите семинари. Да, след това се появиха и други източници на информация, но за мен това си остава базата. И както ще видиш и в другите интервюта, които съм направила, те споменаваме с добро и благодарност за твоя принос да има ТЕС в България и да тръгне тази информация и тази школа. За мен е школа!
И.П. – Ми, преди ТЕС аз бях един човек, който… Аз бях младеж, да кажем млад мъж, който живееше в неведение за това къде е разковничето за щастието в живота и който търсеше. Аз постоянно съм си задавал въпроси… Който търсеше отговори на екзистенциалните въпроси и отговори на това: защо съм такъв, какъвто съм; защо хората са такива, каквито са; защо те постъпват, както постъпват; защо аз постъпвам, както постъпвам; защо се интересувам от това, а не от онова; защо друг се интересува от други неща; защо не сме всички еднакви; защо не можем да се променяме по желание; и т.н. И след ТЕС аз открих отговорите на тези въпроси, като това не са някакви финални отговори. Естествено нещата се развиват! И колкото повече информация и жизнен опит трупам, рафинирам изводите, до които съм стигнал. Но общо взето жизнената ми философия е твърда и засега не съм срещнал нещо, което да я обори. И смятам, че живея доста по-спокойно, уверено, уравновесено и съм способен да се радвам на живота си.
Д. – Чудесно!
И.П. – В по-голямата част от времето. Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Е да, нали си играем с предизвикателства!
Накрая, би ли искал ти да ми зададеш въпрос свързан с ТЕС?
И.П. – Ами, какво е ТЕС за теб?
Д. – Ха-ха-ха, ТЕС за мен? Ами първата дума, ако трябва да съм честна, която ми изскочи е – спасението. Да се спася. Да си спася … душата боже би, от гърча, в който бях допреди ТЕС. От ролята на жертва. Да се спася от това да съм страдащата и да стана човекът, който осъзнава, прави, търси, все по-свободно, все по-без-да-го-мисли, повече като чувства. Все по-осъзнато да живея! Това ми донесе на мен ТЕС и ме спаси по същия начин от неведението коя съм, какво мога, какво правя, защо го правя и по някакъв начин от безпътицата ми, от липсата ми на ориентация в живота. Сега съм доста по-наясно и да, забавно ми е, дори когато ми е изключително трудно. Това е ТЕС за мен! Стана ми и професия. Зарязах миналото. То се изживя. И в това лутане попаднах на ТЕС, и по същия начин се влюбих в тази техника, и тя стана част от мен. Сякаш винаги е била част от мен и стана моя професия. Сега съм консултант и това е основното, на което залагам в работата си – работа с Техника за емоционална свобода.
И.П. – Да и една възможност всъщност. Една възможност да помагаш на другите да постигнат същото спасение!
Д. – Абсолютно! И това ми откри изключително много хора. Прекрасни хора! Прекрасни ситуации. Сетът ми се отвори! Абсолютно! Промени се много за мен и това ме прави щастлива! Удовлетворена. Живея пълноценно благодарение на ТЕС. Така го преживявам и до ден днешен. Ще видим какво още занапред, но до този момент за близо деветте години вече, в които използвам Техника за емоционална свобода, се промениха страшно много неща! Та това е ТЕС за мен.
И.П. – Супер!
Д. – Благодаря ти Иване! Имам и на други хора да благодаря, но основно на теб.
И.П. – Ми радвам се, че съм бил, така, инструмент в това развитие!
Д. – Ами, да! Ти беше източникът на информация по това време – и книгата, и форумът, и разговорите, и семинарите. Това беше. След това станаха съфорумците от твоя форум, с които започнахме да се срещаме. И оттам нататък всичко ново, за което се отворих и влезе в живота ми, който допреди това беше една мъничка, ей-такава пролука, от която, нали, само колкото да дишаш, след това се отвори и стана, ха-ха, целият свят! От една пролука! Та така мога да отговоря аз.
И.П. – Много добър отговор! Много добър!
Д. – Благодаря ти за този разговор! Надявам се да продължиш, както си се засилил – виждам всичките ти нови активности и се радвам, че се връщаш на полето на работа с ТЕС в България! Защото остана една дупка, откакто си замълча и почна само да летиш и да ръководиш полети. И чакам с интерес! Да видя какво още ново ще донесеш, защото за мен ти стана като център, информационен, за всякакви такива нови и интересни похвати и инструменти в България. Един от, но за мен остана първият. Гледай да продължиш да си такъв!
И.П. – Да, да! Ми да се надявам, че с общи усилия ще разпространяваме и ще стига до все повече хора.
Д. – Правя всичко възможно, ето!
И. П. – Трябва да правим групи. Индивидуалната работа е хубава, тя е най-дълбоката работа, най-благодатната, обаче така стигаме до малко хора. Трябва да правим групи!
Д. – Ами правим групи и аз, и колегите правим групи. Въпросът е, че хората са толкова потънали в ежедневието си, че не успяват дори да вдигнат глава, някои от тях, и да се огледат какво съществува извън тясното рутинно ежедневие. Борбата за мен е ежеминутна да… то не е борба вече, но усилието е ежеминутно да покажа на хората, че това го има и че то зависи само от тях. И че могат навсякъде по всяко време да използват инструмента ТЕС, за да си подобрят живота. Да излязат от този коловоз, в който са, и да видят, че има и нещо различно.
И.П. – Аз смятам, пак казвам, че няма случайни неща! Не е било случайно това, че имаше такова затишие. При мен затишието беше свързано не с това, че съм се занимавал с други неща, а с това, че тука след като излезе тая книга и стана популярна, нахлуха всякакви други хора, идват да обучават с някакви безкрайно високи цени, сертифициращи и т.н. И всъщност потокът, интересът се преля към тях, защото хората искаха да се сертифицират и да почнат те да бъдат терапевти и да правят ТЕС, и така нататък. Просто времето е дошло! По една или друга причина времето е дошло сега това нещо отново да започне да се развива, да се възражда. И най-вече и основно и точно затова, защото хората са затънали в проблемите си. Това е всъщност колкото лошо, толкова и хубаво, защото за мен човек не тръгва да се променя, докато ножът не опре в кокала. Т.е. докато нещата… Аз самият не тръгнах, докато ножът не опря в кокала и го наблюдавам около себе си. Тоест, нещата трябва адски да се влошат, за да тръгне човек да търси промяна. Трябва да стигне дъното и да се оттласне от там. Докато не е стигнал дъното, няма нищо да стане. И все повече хора стигат дъното в тая държава и се надявам, че те ще видят „спасението” в ТЕС! Но за това трябва да се работи с повече хора, които да разпространяват информация за това, че Това съществува! и работи, помага.
Д. – Да, да! Ето затова е интервюто! За да имат хората достъп до тази информация, до тази възможност. От хора, които вече са натрупали опит, и които могат да кажат – ето, да, работи наистина! Помогна ми за това, помогна ми за това, помогна ми за това, и да се полакомят, да се поблазнят поне да опитат. А оттам нататък вече и да разпространят, да споделят с други като тях, да почнат редовно, на тези групови срещи да идват. Защото аз където работя, в София, има най-много терапевти на глава от населението. Правят се групи, факт е. Има достатъчно много сертифицирани колеги. Има още много несертифицирани, които си работят за тях поединично. Ние правим групи, заповядайте в групите! Ето ти сега правиш една група, в която ще има връзка и през интернет, не само на място, физическа връзка. Което е още една чудесна възможност.Така че, да кажем на хората – възползвайте се от това богатство! Участвайте! Научете! Опитайте! Би било чудесно да го има във всеки дом. Ха-ха, поне един член от семейството да практикува ТЕС или някоя от подобните техники, защото, да, те са доста, да се опитат и да видят, че е различно и по-добре!
Н.Е. – Аз съм доктор Нина Еленкова. Лекар съм по детска дентална медицина от 80-а година. Класически хомеопат съм – завърших Международната академия по хомеопатия към Джордж Витулкас. Занимавам се с холистична медицина като цяло. Отворена съм към всякакви неща, които биха могли да помогнат на човека да се чувства добре, да е здрав, да е хармоничен. И едно от тях е ТЕС.
Д. – Да. ТЕС ни запозна.
Н.Е. – Да, ТЕС ни запозна, ТЕС ни срещна и съм безкрайно щастлива от всичко това!
Д. – Да, както повечето от нас, които сме се докоснали до Техниките за емоционална свобода.
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?
Н.Е. – То е много странно, защото като че ли нещата, когато ти си готов за нещо, то идва при теб. Сега, с ТЕС първата ми среща беше, без аз да осъзная дори, още 2009 година. От 2008 година четири години поредни посещавах в Индия ашрама на „Шри Ауробиндо и Майката” в Пондичери и там се срещнахме с енергийния психолог Сундарараджан, който ни обучаваше наразлични техники. И на втората година, струва ми се, от нашето обучение той ни показа ТЕС. Всъщност, сега осъзнавам, че това е било само част от ТЕС. Само потупкването на „карате” точката беше. Но то беше пак много впечатляващо, защото имахме невероятни резултати. И аз дойдох тук в България и толкова въодушевено го показвах на различни приятели и изобщо нямах представа какво точно е това и мислех, че е част от тази енергийна терапия или невротерапия, защото той, нали, с това се занимаваше. Впоследствие видях в списание „Осем” статията за Карл Доусън за Техника за емоционална свобода, Пренареждане на Матрицата сТЕС. И в момента, в който го видях, аз казах: „Не, аз трябва да се запиша на това!” Не го свързах с това нещо, което бях научила от Сундарараджан. Но когато се срещнах с Ирена Рельовска–Бартън и когато се срещнах с Карл Доусън, бях толкова вдъхновена, въодушевена и казах: „О, ама аз това съм го виждала! То не ми е за пръв път!” Но разбира се това, което успях да науча на този основен курс, и в което ни въведе този голям майстор на обучението по Техника заемоционална свобода и автор на Пренареждане на матрицата с ТЕС, то е несравнимо, напълно. Бях възхитена.
Следващото, което ми се случи вседмицата след курса, беше един едноседмичен семинар на големия индийски хомеопат и световен, Раджан Шанкаран, който работи по Сенсейшън метод. И аз намерих толкова много паралели между ТЕС и това, което хомеопатията открива в човека – неговата същност, неговите проблеми, всичко, което върви от детството като линия през целия му живот и всичко, което ти можеш да видиш в страховете му, в сънищата му, в желанията му, в поведението му! Всичко това е едно цяло! И ти разбираш, че човек е едно цяло. Ние сме една същност. Ние сме едно цяло с Вселената, с природата. И когато това го разбереш, ти става ясно, че трябва да погледнеш на човека не като отделна част – не го боли глава, не го боли корем, не го боли крак! Боли го душата му! Боли го нещо, което е дълбоко вътре в него! И ТЕС е това, което помага да можеш да се очистиш и то по много кратък път. Много бързо достигаш да този проблем! Това е нещо, което ме изуми, когато се докоснах…
Н.Е. – Да, да, прилагам винаги! Етои тази нощ да ви кажа. Понеже тръгна да ми пада гласът, както може би ме чувате. Има някакъв… вирус се вихри. Аз работя с много деца, идват ми болнички, така, и усетих, че нещо става. Нощта съм си правила поне три-четири пъти ТЕС, така! И сега се чувствам доста по-добре от това разбира се! Ползвам го и при всички мои пациенти и хомеопатични – уча ги да си правят ТЕС. Особено скоро имах няколко пациенти с панически атаки (ПА). Сега, не винаги, за жалост не винаги, хомеопатът, не хомеопатията, е виновна когато нещо не работи. Виновен е хомеопатът! Нали, аз визирам себе си. Защото е трудно да видиш лекарството. Много е трудно, картината понякога е много замъглена. И за да мога да помогна на човек, когато е в остро състояние, аз ги уча да си правят ТЕС. И казвам: „Когато изпаднеш в това състояние, направи си това упражнение, не е сложно, опитай го да видиш!” И наистина им помага, много са доволни. И на моите малки пациенти в кабинета, когато много се страхуват, винаги им правя така, потупване по главичката, тука така, по очичките, галя ги по носленцето (зони за потупване според ТЕС – бел. Д.Г.). Сега, не всеки родител е отворен за такива неща. Аз, така, внимавам. Но когато галиш детето, те не разбират. Аз го правя много нежно и те се успокояват!
Д. – Ей сега се издадохме! Ха-ха!
Н.Е. – Ха-ха, аз на някои родители казвам: „Това са едни такива успокояващи потупквания, които просто ги правя, за да се успокои детето”. Е, не на всички обяснявам ТЕС, защото те са… Някои от хората за съжаление са много подозрителни. Не са подозрителни, когато им даваш химия да пият, нали, лекарства, които могат да увредят всичко друго! Не са подозрителни, когато им се дават ваксини, които могат да доведат до увреждания! Но са много подозрителни, когато искаш да му направиш нещо толкова елементарно като едно потупкване!? Но това, според мен, сме в такъв преход и трябва да се учим, трябва да се възпитаваме. И колкото повече отваряш хората към този свят, те като че ли стават повече, все по-отворени. Аз виждам пациенти, които се лекуват с хомеопатия, хора, които се обръщат към акупунктура, акупресура и други холистични методи. И това е един от тях. Енергиен метод, който е прекрасен!
Д. – А освен това да напомним, че докато в акупунктурата имаме пробождане с игли, то тук го няма. Имаме една елементарна стимулация, лекичка, с потупкване по акупунктурни точки по главнитени меридиани и те работят!
Н.Е. – Никакъв риск за пациента!
Д. – Да, екологично чист подход!
Н.Е. – Освен това много безвреден, освен това много евтин!
Д. – Да!
Н.Е. – Освен това много достъпен! Можеш да го направиш навсякъде. Можеш да го направиш и в автобуса, и във влака, и, ако щеш, в самолета.
Д. – И, както се оказа, и на зъболекарския стол! Или преди това, като те дострашее, като почне да ти трепери душичката.
Н.Е. – Точно така! Обучих децата ми да си правят ТЕС, внуците ми също ги обучих да си правят ТЕС, когато са притеснени.
Д. – Колко са големи те?
Н.Е. – Имам четирима внуци – на 16, на 15, на 12 години и една внучка на четири и половина години.
Д. – Всички те ли правят ТЕС? Това е любопитно за нашата публика също.
Н.Е. – Малката сама все още не, но големите знаят, владеят и са готови винаги да им го направиш, ако…те, нали, отворени са към това.
Д. – Харесва ли им?
Н.Е. – Ми, харесва им! Добре се чувстват. Моите дъщери много одобряват, чувстват се безкрайно добре. Даже в началото бяха ходили при други терапевти. И, нали, аз не мога да кажа, че съм практикуващ ТЕС терапевт, защото просто нямам физическото време за това между стоматологията, хомеопатията, но аз го прилагам във всеки един момент и се опитвам да обуча максимално много хора. И много хора ги изпращам при колеги терапевти, за да могат да се докоснат до това. После, когато човек го усвои за себе си, то е такова богатство и такава ценност! Ти просто имаш още едно оръжие, още един похват в ръцете си да се справиш във всяка критична ситуация.
Д. – Да, което звучи много странно на хората, че може да е толкова универсален метода, толкова всеобхватен, за какви ли не теми, но е факт! Защото, аз ще го напомня тук, че ние работим не с факта, ние работим с нашето отношение към който и да е факт. И когато ние трансформираме нашето отношение, тогава този факт престава да съществува за нас или вече по друг начин го интерпретираме, съвсем различен. Което ни дава голяма свобода на действие в живота.
Н.Е. – Точно така! Начинът да преработиш нещо в себе си е безкрайно по-бърз и ти просто го оставяш и го забравяш. Нещо, което се е загнездило в теб, ти просто успяваш да го метаболизираш по някакъв начин, да го храносмелиш душевно, ако мога така да се изразя изобщо. Лично аз преживях това освобождение, това, което ми даде ТЕС на мен. Имах огромна травма от загуба на моето първо внуче. Голяма мъка беше, голямо страдание! И съвсем неочаквано за мен избухна като емоция по време на курса (по ТЕС – бел. Д.Г.), за щастие! И толкова нежно беше отработено. И аз успях да преодолея това. Аз се почувствах освободена. Мислех, че бях успяла да го забравя, да го преработя. Но, оказа се, че не съм. Дълбоко някъде то е било стаено в мен. Но чрез ТЕС аз успях да се освободя от тази мъка.
Д. – То за това се нарича Техника за емоционална свобода! Защото става точно този ефект – ние освобождаваме добре скритите емоции. Можем да си мислим, че ги нямаме, но те всъщност са си някъде дълбоко в душата ни…
Н.Е. – То замръзваш там! В този момент си замръзнал, без дори да го разбираш, и във всеки друг подобен момент реагираш по този модел, реагираш с този страх. Сега се чувствам много по-балансирана. Разбира се, човек никога не може да забрави тъгата или, когато загубиш близък човек… Наскоро, преди четири месеца, загубих моя баща и успях чрез ТЕС. Даже аз, в хомеопатията ималекарства, които са за загуба на близък човек, но аз не взех. Не ми се наложи. Понякакъв начин успях да осъзная, да разбера – това е пътят, неговият път, така се случи, той живя достойно близо 90 години. С ТЕС успях да преодолея това и да мога да му изпращам любов и светлина, и всичко най-прекрасно.
Д. – Много хубаво звучи! Между другото и аз вчера бях на 40 дни на майка ми. Изключително добро постижение е с ТЕС да мога да отреагирам на това на практика травмиращо събитие за всеки един човек. Защото майката е началото и краят на твоето същество по някакъв начин. Без нея нас нямаше да ни има на този свят. Разбира се, и за бащата се отнася същото!
Н.Е. – Разбира се!
Д. – Те са половината от нас.
Н.Е. – Когато губиш родител, винаги боли, колкото и да са възрастни.
Д. – Дори и да не го харесваш този родител, дори да си имал конфликти с него, той е неизменна част от теб, от биологията ти ако щеш, от душата ти, по всякакъв начин. С доброто и с лошото ние сме изградени от тези двама родители. Но ето че с ТЕС е изключително силно изчистването на всички възможни травмиращи емоции.
Н.Е. – Точно така!
Д. – Та ето, ние сме в момента живото доказателство как дори такива тежки загуби, въпреки че сме възрастни хора, и че, нали, по-философски можем да гледаме на нещата, но родителят си е родител!
Н.Е. – Родителят си е родител, но може да се справим!
Д. – Може с ТЕС много да си съкратиш мъката и агонията, защото различните хора различно тежко приемат това, но с ТЕС може.
Н.Е. – По различен начин, но вече да можеш да продължиш напред спокойно.
Д. – Да видиш доброто, да видиш градивното и да продължиш нататък по един хубав начин.
Н.Е. – Да, да!
Д. – Значи използваш ТЕС на зъболекарския стол за дечицата, използваш го за себе си, използваш го за семейството си. За нещо друго използваш ли го?
Н.Е. – За хомеопатичните ми пациенти го използвам. На всеки, на когото се е наложило! Даже така, някой път срещам съседи на улицата и така нещо казват. Викам – я дай тук да направим едно потупкване! То е много невинно. Не ти трябва специална зала. Не ти трябва специален стол. Не ти трябва инструментариум. Не ти трябва нагласа дори някаква, обстановка или каквото и да е. То просто може да се случи където и да е! Дори понякога съм се замисляла, дали човечеството по някакъв начин не се подготвя за някакъв етап от съществуването си, когато… защото всичко може да се случи! Живеем в невероятно объркан свят! Много агресия, много. И може да стане така, да се случи срив на всички компютърни системи или на каквото и да е, и ти да няма как да лекуваш пациентите! Но когато имаш ето такива похвати…
Д. – Много апокалиптично звучеше!? Но е факт, че ако нямаш нищо друго, винаги имаш двата си пръста или един дори да е само, и възможност да потупкаш.
Н.Е. – Не, не, не! Представете си високо в планината сте – нямате друг начин (нямате лекарство, нямате достъп долекар)! Аз говоря за такива ситуации. Някъде сте попаднали случайно – катастрофа или нещо друго. Веднага можеш да прибегнеш до ТЕС. Можеш да помогнеш на себе си или на хората около теб. Да ги балансираш. Защото човек, когато е в страх, в стрес, негативен, нали, позитивните стресове си имат своето значение добро, в негативен стрес ти не можеш да мислиш разумно! Не можеш да намериш правилния изход или избор на нещо.
Д. – Да, тогава просто не можеш да мислиш адекватно. За да може човек да се справи, трябва да е хладнокръвен, както се казва, за да си вземе съответното решение.
Н.Е. – Да! Точно така, да се балансираш. Това е нещото. Аз това казвах, че то не изисква някаква подготовка. Винаги е там (ТЕС– бел. Д.Г.)!
Д. – Само да се сетиш и да го приложиш в необходимия момент.
Н.Е. – Ей това е много трудно, че хората не винаги разбират, когато нещата са отишли в позитивна посока. Склонни сме да забравим какво беше предишното. Но при всички случаи си мисля, че станах по-балансирана, че станах по-отворена към… по-безстрашна, даже в това да живея, нали, и да очаквам това, което ще ми се случва занапред. Някак си по-сигурна се чувствам! Освен това големият майстор Карл Доусън ми направи една сесия на ТЕС, която мисля, че ме освободи от едни мои такива страхове, детски, от тъмнината, от това да съм сама, от тъмните води. Сега тези неща ги приемам много по-добре! Това при всички случаи.
Д. – Влизаш ли в дълбокото и тъмното море?
Н.Е. – Ха-ха, влизам пак! Нееее. Защото аз не съм и прекрасен плувец, но нямам този страх, който имах преди, или този ужас. То не е срамно да каже човек – аз не смеех да вляза в мазето сама. Ха-ха, докато сега влизам сама в мазето, спокойно! Ето, освобождава те от много ограничения, които си имал, но при всички случаи ние не разбираме какво, отървавайки се от нещо уж малко и невинно, колко много свобода ти дава това! Колко много с енергия те зарежда, за да можеш да си вършиш другите нормални елементарни неща!
Д. – И понякога дори не се забелязва, толкова е лека трансформацията. Толкова е неусетна, че ти правиш вече неща, които до преди това не си могъл. И може да мине доста време преди да си кажеш – ооо, чакай малко, аз преди не можех да влизам в мазето, а сега редя бурканите спокойно, ха-ха!
Н.Е. – Ха-ха, влизам спокойно, светкам лампата и не ме е страх.
Д. – Звучи много хубаво!
Как според теб биха изглеждали нещата, ако не беше направила тази стъпка, с ученето и практикуването на Техники за емоционална свобода?
Н.Е. – Знае ли човек!? Виж, това е много труден въпрос! Ми може би щях да си бъда с тези страхове. Щях да нося освен това тази травма и щях винаги да се страхувам и за другите ми внуци много, патологично. Страхът и грижата за децата не е нещо неестествено, но когато е прекалено засилено, нали, това вече отива към патология. И това е нещо, което може да те затормозява и ти дава ограничения. Мисля че с ТЕС преодолях доста и това ми даде някаква увереност и спокойствие.
Д. – Да можеш да се радваш сега на внуците си. Да не ги предпазваш прекомерно.
Н.Е. – Мога да се радвам, да, на всичко останало! Да, да не съм чак толкова протектираща!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш от тези техники?
Н.Е. – Продължавам, разбира се! Очаквам винаги да ми помагат. Очаквам винаги да мога да помагам на пациентите си с тях. Очаквам да помагам на много хора. На колкото повече да ги науча, да ги обуча. Мисля си, че това е един дар. И никога няма да го забравя, никога няма да излезе от живота ми. То е нещо, което си го получил и трябва, когато получаваш такива вселенски подаръци, както аз ги наричам, трябва да ги раздаваш колкото се може повече и да ги използваш! Защото те ти дават сила за живот, радост. Радост от живота! Свобода! Здравето е свобода. Нали!? Когато ние сме здрави, ние сме свободни. Болестта е ограничение. А ТЕС е един от начините да бъдеш свободен.
Д. – И емоционално, и физически, и в начина си на мислене!
Н.Е. – Точно така.
Д. – Разбира се, дори хората, когато имат някакви физически увреждания, които да кажем по природа са им такива, пак има начин да се прилагат техниките и да получат максимална свобода в рамките на това, което имат. Тоест, да постигнем най-доброто, оптималното за състоянието, в което сме, каквото и да е то. Тази свобода получаваме.
Н.Е. – Да, така е, така е. Защото ние сме единно цяло. Психо-емоционално, физическо, ние сме едно. И когато тук си балансиран на умствено (сочи главата – бел.Д.) и емоционално ниво, ти много по-добре се чувстваш и на физическо ниво. Всичко е свързано.
Н.Е. – Един много бърз начин, един много лесен начин да намериш проблема си, да намериш това, което те затормозява, от детските ти години през целия ти живот, да се свържеш с този момент, който да речем е направил от теб така, че ти да имаш страхове от нещо или да имаш притеснение от нещо. Аз видях многобройни случаи на мои колеги повреме на курса, от които излязоха страхове от детството, които те дори не са ги осъзнавали, може би дори не ги помнят и съзнателно, и които след това казаха: „Господи, ама понеже някой си тогава ми беше казал „ти си грозен”, или „ти си глупав”!” и така… И на това се опитвам да уча също и родителите – не унижавайте децата! Моля ви, не ги унижавайте! Защото душата им страда. И когато ти му казваш, че е глупав, грозен или некадърен, това може да му остане клеймо за цял живот! Не у всекиго. Има деца, които, от двадесет деца на две да се случи, на едно да се случи, пак е травма! Това е нещото, което ТЕС ме научи, че действително нещата са загнездени дълбоко още в най-ранна детска възраст. Може би дори вътреутробно. Ние не можем да кажем, вероятно е и така.
Д. – Случват се и такива. Поне при моите клиенти аз го срещам доста често. И вътреутробният живот, и даже в момента на зачеването. Да не говорим, че и от преди това се носи информация от майката…
Н.Е. – Да, поведението на майката и децата…
Д. – Да, има памет за отношения, обикновено между свекърва и снаха, докато тя е била бременна. И негативизмът на свекървата се запечатва в майката и от майката в бебенцето. И после се проявява като някакъв блокаж в пътя на развитие на личността. Но ето, през тези техники можем да стигнем дотам и да изцелим въпросната травма.
Можеш ли да кажеш коя беше ти преди ТЕС и коя стана след това? Коя си сега?
Н.Е. – Ха-ха!
Д. – Как би охарактеризирала Нина преди ТЕС и Нина след ТЕС?
Н.Е. – Знаете ли, винаги така съм се замисляла – когато бях дете – бях едно, по-късно бях друга. Докоснах се до Рейки. Разбрах, че това е някакъв нов прозорец, който се отвори в живота ми. Докоснах се до хомеопатията. Тя отвори за мен света като че ли. Когато се докоснах до ТЕС, като че ли този прозорец и светът се разтвориха за мен още повече. И съм човек, който живее на тази Земя, в тази Вселена.
Д. – В тази България, в която всички живеем!
Н.Е. – В тази България! Обичам света. Обичам хората. Обичам всичко красиво. И природата, и … Не знам? Развиваме се. Това е нашият път. Това трябва да го правим. И нека всеки, който може да получи нещо от всичко, което научаваме в живота си, то е стъпка напред. То е начин да станем ние по-добри. Защото, докато си на тази земя, според мен трябвада се учиш. Да се учим на хубави неща. А ТЕС е едно прекрасно нещо! Техника за емоционалнасвобода.
Д. – Да и аз го потвърждавам. Много обичам тази техника, затова е и този разговор с Нина. За да можем, каквато е моята идея, да покажем че в България от българи при настоящите условия ТЕС може и има почва да съществува. А ние сме хора, които вече от много години го използваме. Затова поглеждаме в момента назад, за да кажем вече от опита си, който имаме, че ТЕС работи. Не е безпочвено!
Н.Е. – Абсолютно! Работи и то много добре.
Би ли искала сега на свой ред ти да ме попиташ нещо свързано с ТЕС?
Н.Е. – Ами понеже ти се занимаваш толкова много, имаш много по-голям опит, практикувайки ТЕС, виждаш ли как хората се променят? Това за всеки лечител е безкрайно ценно, нали, и удовлетворяващо. Когато видиш, че пациентът е добре, как ги виждаш хората? Как трансформацията им… вдъхновява ли те?
Д. – Ами всъщност заради това правя това, което правя. Заради това съм консултант. Защото виждам голямата трансформация. Тя винаги е изумителна. Защото виждам как тръгваме от някакъв проблем който стои на повърхността. Примерно – боли ме главата. Или ето, загубил съм родител. Или гаджето ми ме изостави. Или в работата си имам някакъв проблем в отношенията. И това със стъпките на прилагане на Техниката ни отвежда в някакво време и пространство, което може да е в някакъв невероятен момент. Може да е в детството. Може да е в младежките години. Може да е във вътреутробния период. Понякога се случва, колкото и все още да звучи нестандартно за някого, в минал живот. И там се отработват преживявания, които тогава не сме могли да се справим с тях. И виждаш как, поне аз го виждам, как личността на клиента ми се променя в рамките на минути, на часове, най-много в няколко сесии. Освобождава се от всичко това и как животът му реално се променя. Изключително вдъхновяващо. Изключително зареждащо. И аз съм по-скоро благодарна, че се чувствам благословена да… Как да кажа? Да ми е позволен достъпът до всичко това. Тоест, че човекът ме е допуснал до своя свят, че аз мога да помогна той да извърши такава трансформация. За мен е изключително… вълшебство е слаба дума… благоговение. Пред тази трансформация. Искрено се възхищавам на всеки, който има куража да я постигне. Защото все пак се иска работа. Разбира се, всеки клиент е много различен. Има такива, които не се осмеляват или само донякъде се осмеляват, но пак има промяна. Дори те да не си дават сметка, защото този ефект много често го има, толкова е бърза и лесна трансформацията, пак ще го повторя, че те не усещат, че са се променили. Но минава време и те го установяват – животът им става по-добър. Да не говорим, че има едни хубави съпътстващи ефекти, когато човек освободи някоя травма, той се успокоява. Започва да мисли по друг начин. Започва да действа по друг начин. Изобщо изведнъж се оказва, че е по-здрав, че е по-щастлив, че си е намерилпо-добра връзка в партньорските взаимоотношения.
Н.Е. – Че творческият му потенциал се е отворил.
Д. – Изведнъж може да смени професия и да се окаже колко е щастлив от това. Може да започне да пътува. Да си намери, така да се каже, мястото в себе си, а след това и в живота. И се радвам.
Н.Е. – Даааа.
Д. – Имах един такъв случай. Моя приятелка ми праща нейна приятелка, която казва: „аз нямам никакви проблеми”. Същевременно „Не мога да имам дете. Мъжът ми иска да ходим в чужбина, а аз неискам да ходя в чужбина.” Човек с юридическо образование, който мисли с дисциплиниран ум. Нали – работим, работим, съпротивлява се на процеса! Много лоши взаимоотношения със свекървата. Какво ли нямаше и изскочи в тази сесия!? И тя непрекъснато се съпротивлява по време на сесията. И така, работим, работим, работим. Постигаме нещо. Тя си тръгва, така, с едно на ум сякаш нищо не е, „закакво беше всичко това!?” Не се обажда втори път. А беше необходимо. И какво разбирам след време!? Мъжът ѝ се отказал да заминава, тя не искаше! Подобрила си е много взаимоотношенията със свекървата. Отслабнала е много. Намерила си е нова работа и се чувства превъзходно… Е ми да, нищо не сме направили! Ха-ха-ха! А всъщност тя никакви други такива подходи не е правила. И ето така! На мен ми стана много мило, много драго. Не е важно в крайна сметка дали човекът ще разбере, че сме направили заедно нещо. Важното е, че животът му е тръгнал към по-добро!
Н. Е. – Важното е, че той е променен. Точно така!
Д. – Е, как да не се зарадвам? Как да не продължа да работя?
Н.Е. – Аз за това казах, че ние хората, включително и за себе си го казвам, трудно регистрираме положителните неща. Склонни сме да забравим това, което беше преди – „еми не, то това си е така”, нали! А то всъщност… Хубавото е, че се случват трансформациите, че се случват промените. Освобождаването от страховете ни. Освобождаването от травми.
Д. – И може би да напомним, че животът не е само травми и страхове! Имаме си и цели. И ТЕС е много добър и за постигане на някакви цели. За придобиване на някакви характеристики, които примерно искаме да излъчваме към света, да изявяваме. Така че, има тази насока. Можем ефективно да прилагаме ТЕС, за да можем пак да сме щастливи. Удовлетворени. Да се чувстваме по най-добрия начин свързани със себе си и със света, в който живеем, и, който е извън нас. Така че, какво да им кажем? Практикувайте ТЕС!?
Н.Е. – Практикувайте ТЕС!
Д. – Научете го. Поучете се от добрия пример. И знайте, че в България ТЕС е възможен! Има добра почва. От българи.
Н.Е. – За вас, за децата ви, за внуците, за пациентите ви.
Д. – За клиентите ви.
Н.Е. – За всекиго! За всички хора по света е прекрасен и много полезен!
