Случвало ли се е да си мислите, че искате нещо? Ей така, без да си давате сметка защо го искате. Даже си вярвате, че го искате! Но когато ви попитат, за какво ви е това, какво ще го правите, изведнъж да разберете, че не знаете. Може да излязат обичайни отговори, някак автоматични, като заучени, но във вас да я няма убедеността, сигурността, знаенето, че е така, че е вярно. Сякаш там някъде се губи смисълът на желанието, енергията му.
В една такава ситуация, заради което пиша днес, разнищването и търсенето на коренната причина премина през лабиринта от твърдения, емоции, заучени фрази и реакции, докато не стигна до съкровения отговор, избликнал с порой от горчиви сълзи. Сълзи на болка от емоции и откриване на дълбоко забитото трънче. Сълзи на осъзнаване и облекчение.
Желание за обич и забелязване.
Какво научих
Когато майка от рода загуби едно от децата си и в мъката си се отдаде изцяло на паметта за починалото, престане да обръща внимание на живото си дете, то в съзнанието на живото може да се прояви модел „Да съм умряло, за да ми обръщат внимание. Да ме няма, за да ме обичат“.
Това съчетано с нежеланието на друга майка от рода да зачене и роди, но заела инатливата позиция, че ще го направи. Същевременно страхуваща се от аборт, но и от това да спре да се развива като професионалист, заради още едно дете.
В резултат, детето в утробата ѝ прихваща всички тези страхове и колебания. (Хваща ги заедно с множество друга информация, която се предава по рода, през поколенията опитности, разбира се! Това по принцип важи за всички хора, не само в този конкретен случай, нали знаете вече?) Тогава още с раждането, бебето е по-тихо от тревата, като мъртво, за да не създава проблеми. Не смее да шукне, за да не ощети майката, държи се като умряло, за да бъде оценено добре, да бъде поне положително погледнато. Евентуално обичано. Тогава майката си мисли и коментира: „Бебето е тихо и не ми пречи, спи си, мълчи си, кротко е, лесно се гледа и мога да си върша работата.“ А човекът, който пораства от бебе с такива програми, живее полу-живот полу-смърт. Бори се, опитва се, иска, но животът не върви, защото го няма истински живителният заряд съчетан с усещане за лична значимост и стойност.
Добре че вече има методи, които да помагат достигането на скритите спънки и освобождаването им от подсъзнанието, колкото и далече в миналото да са се породили, при когото и назад в поколенията да се е случило! Така желанията придобиват плътност, стойност и реализация, защото са заредени с любов, от онази, животворната.
„Аз и парите“ – 1 е болезнена тема за някой хора. Работата и срещите ми с хора, ми даде конкретен повод и с Техника за емоционална свобода – ТЕС, разработих примерно потупване, наречено скрипт, в този случай видео-скрипт. Разработен за прилагане, когато сме убедени, че е трудно, до счупване от работа, да спечелим парите си.
Вие как усещате, наистина ли трябва да е тягостно, мъчно, тежко, изнурително изкарването на пари?
Наистина ли трябва да ги заслужим с извънредно много усилия?
Наистина ли не знаем цената на парите и колко струва да ги имаме!?
А достойни ли сме за пари?
Ако нещо ви докосва и потрепвате отвътре, докато четете тези редове, май има нещо за поправяне, права ли съм? Хайде тогава да потупаме заедно и с помощта на ТЕС с „Аз и парите“ – 1, за да освободим излишното напрежение и намерим онзи силен и здрав смисъл, който да ни помогне отсега нататък да работим и пеем, да печелим и харчим с радост, и усещането, че е повече от заслужено! То е добре, нормално, естествено, радостно и свързващо с другите хора и обмена на добро.
Ако имате предложение за видео-скрипт по ваш проблем свързан с парите, коментирайте под публикацията.
Тя е в ШАТРА 41 още преди аз да съм дошла. Усмихва се и чака. Познавам я от някъде, но не се сещам от къде, с толкова много хора ме среща работата ми като консултант с енергийна психология. Втурва се да помага като доброволец и е плътно с всички нас от първия да последния ден, във всички групи и работи без да се спре!
Но да се върнем на историята за един крак. Нейният крак.
Още от петък вечер, той става тема за нейната работа и така си остана до последно! Да знаете само колко истории се оказаха побрани в този един крак!?
Първоначалната ни тема бе „стресът” и как да се освободим от него. За тази жена, стрес се оказа нейният скован, причиняващ ѝ болка крак и малко след първите потупвания от него се разкриха силни, едва удържани неизляти емоции, които щом им обърнахме малко внимание се отприщиха като бент. Сълзи за една загуба проплакани сега за първи път, след шестте години откак се е случила. Ето го първото мини чудо – болката отпадна, кракът се раздвижи, а първата новина от следващата сутрин бе и че има бонус-ефект! Свободно навеждане с докосване на върха на пръстите на краката, нещо до тази сутрин невъзможно от дълго време.
Мислите ли, че не се зарадвах!? Та това е толкова вдъхновяващо! Поредният успешен случай доказващ ефективността на тази наглед простичка Техника за емоционална свобода– ТЕС.
На втория ден продължихме с другите ни теми за лекции и групово потупване, но каквото и да работехме, за тази жена все на пръв план изскачаше темата за нейния крак. Този крак, станал лице и символ на блокираните ѝ преживявания, изтласкани в страни от фокуса ѝ на внимание, но продължаващи да влияят на реалността ѝ. Обичайно явление за всеки, неуспял да се справи своевременно с някоя впечатляваща го житейска ситуация. Но този един крак стана и нейното разковниче за свобода и щастие. Това също е обичайно при работа с енергийна психология. В най-големия ни проблем се крие и неговото решение, само да се престрашим да работим с него!
Тя го направи и успя! Преследваше крака си, както той нейния живот от няколко години вече. От там излязоха болката от загубата на баща ѝ, а преди това и на дядо ѝ. Излязоха усещане за безсилие, срам, мъка. Излезе усещането за обездвижване в прекия и преносния смисъл. Излязоха усещането за невъзможност да спортува. Съмнението, че дори и да го направи, ще се справи. Излезе и усещането за неувереност в проявлението ѝ като жена. Толкова упорита, борбена, умна и активна е в живота, все едни по-мъжки характеристики, в които тя е напълно уверена и горда. Но точно този дисбаланс се проявява на физическо ниво, като проблем с левия ѝ крак.
Открихме си още и паника, в този един крак, но се справихме и с нея. Беше като шапка на вълшебник от която излизат зайчета, гълъби, цветя, звезди, навързани разноцветни шалове… само дето първоначално изглеждаха като синджир от страшни емоции, вярвания и спомени. Но ефектът в крайна сметка бе на радост, лекота, огромно облекчение, способност да се диша с пълни гърди, отново да се мечтае и планира, свобода в движенията на тялото и една нова увереност в себе си, довела я и до заявлението:
Аз искам да уча това и да го работя! Като теб. Толкова е полезно. Невероятно е! Щастлива съм. С думи не мога да го опиша!
И до много благодарности, похвали, още помощ в работата около трите ни нажежени до бяло дни в ШАТРА 41.
Благодаря ти! Благодаря и на крака ти, че те доведе при мен! Дано този вече не един, а два здрави крака те отведат навсякъде където пожелаеш в този живот, но ако нещо се появи с идеята да ти пречи, вече знаеш поне два вълшебни начина – ТЕС и пренареждане на матрицата с ТЕС, нали!?
Ако и при вас има един крак, ръка, глава, стомах, ухо… които да ви спъват в усещането за свободна изява в проявлението живот, не се колебайте да промените това.
До нови срещи!
За живот не на един, а на два крака, пък били те и само духовни!
Нещо като проклятие, това боязливо се промъква в живота и разговора ни с клиентката. Да видим защо и как се е стигнало до това и така ли е.
С. започва с конкретното оплакване, което обаче, води до любовни разочарования:
Няма я истинската любов.
Загубих най-любимия ми мъж.
Това отвежда към разочарование от първия ѝ мъж, а оттам и до спомени на тормоз и разочарование от свекървата. Също и до изпитване на мъка от това, че е разочаровала баща си.
След поетапно изчистване заряда на емоциите от тези случки с помощта на техники от енергийната психология, С. изведнъж споменава, че изпитва опасение, че усеща цял живот „нещо като магия, проклятие” (даже я е страх да го изрече и го прави с множество уговорки и колебание, сякаш самото изричане предизвиква лошото). Много я е страх, че това влияе на родителите ѝ за това те са изпитвали много мъка в живота си; влияе на нея, за това няма истинска любов; влияе на децата ѝ и за това я е страх, че:
И те нямат и няма да имат любов и добро бъдеще.
След сваляне на заряда на всички страхове в тази идея, С. вижда в съзнанието си като картина на бъдещето – малки дечица, светлина и любов – и за двете ни, като знак за изчистен проблем.
Последвалият страх е, че няма да се сбъдне резултата от промяната. След освобождаване и от този страх, идва убеждението ѝ:
Ако не е едно, ще е друго.
Последва изчистване на заряда и на това убеждение и хармоничното усещане за любов и светлина.
В края на сесията С. вече няма усещане за спънки оттук нататък в бъдещето. Чувства се усмихната, облекчена от тежкия си емоционален товар и заредена с надежди, ентусиазъм и нови разбирания.
Години след сесията ни, С. Вече има внуци от щастливо задомените си деца. Показва ги в мрежата с гордост и радост.
А вие оставяте ли се на страховете си и заблудите си?
