Как е хубаво да правим пожелания за здраве, успех, дълъг и щастлив живот и да получаваме такива, особено ако имаме и бъдник в камината, нали? Радост, сила, надежда, оптимизъм ни заливат и носят енергия да правим живота по-хубав за себе си и другите.
За да може тези пожелания да пуснат дълбок корен в ежедневието ни и за да се реализират по-леко ми хрумна да направя като подарък за вас едно видео-наричане с помощта на което да успеете да сте по-щастливи.
„ТЕС за сбъдване“ е кратък видео материал, с помощта на който да освободите място в ума, душата и живота си за всичко онова, към което най-силно се стремите и сърдечно наричате за себе си и близките си.
Светли празници, скъпи читатели на сайта ми!
Желая ви здраве, искреност в чувствата и намеренията! А с този подарък, който тихичко слагам в дланите ви, ви желая и сбъдване на най-светлите и искрените ви желания! Надявам се, да е точно това, от което имате нужда.
Ще се радвам, изминалата година, чиито последни дни изтичат, да ви е донесла богат на преживявания живот, с много радост, постижения, тук -таме някоя несполука, за контраст и по-добро оценяване на хубавото, надежда, очаквани резултати и най-вече вдъхновение, да продължите – Живот За На Пред На Ли!?
А ако годината ви не е било точно така добра, то нека идващата да ви възнагради щедро, че и отгоре!
Тупкайте по ТЕС точките докато гледате и казвайте думите заедно с мен в това видео, за да има пълен ефект.
Искам да имам партньор… и дете! И не просто дете, а партньор от когото да имам дете. Не просто връзка с партньор, а и духовна близост с него и дете, и то не едно.
Това е вътрешният стремеж на жена на 38 г. – Т., която си дава сметка, че ѝ е време да осъществи желаното, но…то не се случва.
Имам усещане, че ако имам дете ще го задуша, както майка ми ме задушава.
Т. чувства това задушаване силно осезаемо в гърдите си. Описва го подробно и живо, а през това време с помощта на техника от енергийната психология то бива трансформирано и освободено.
Тогава в нея изплува спомен, когато е била на 3 годишна възраст, стресната е и плаче уплашена. Детенцето Т. се чувства само, предадено и вярва, че:
Трябва да се оправям сама.
Чувства се безпомощно и че „няма на кого да разчитам“. Всичко това, защото майка ѝ е родила сестричката ѝ. Детето вярва: „мама е враг, тя ме предаде“ и вижда как „мама изглежда страшно“. Това е съпроводено от усещане за слабост и треперене от коленете надолу, стягане в корема и гърдите. С освобождаването им детенцето Т. приема бебенцето, но при мисълта за мама заявява: „аз винаги съм сама“ и чувства силно задушаване в гърдите, яд, безпомощност.
Със сваляне заряда на тези чувства и усещания Т. осъзнава, сякаш тя е родител на родителите си и че иска да предпази майка си и баща си от самотата. Най-вече баща си, защото долавя колко той се чувства сам и безпомощен.
С помощта ми и с техники от енергийната психология, Т. работи с „баща си“ и проблемите, които той е имал в родното му семейство. Излиза информация за унаследена вина от неговия баща, заради непоета отговорност към съпругата му заради няколко починали техни деца. Когато в съзнанието на Т. дядо ѝ осъзнава своята отговорност на съпруг и родител и я приема, баща ѝ с облекчение приема своето място на живо дете, оцеляло сред няколкото починали негови братя и сестри. Празнотата в сърцето му заради тяхната загуба и „вината, че е жив, а те не“, бива изцелена.
От своя страна три годишната Т. бива облекчена от грижата да спасява татко си, поемайки неговата болка.
Остава вида на „страшната мама“, което обърква Т. и тя изпитва страх.
Това отвежда Т. в спомен от двегодишната ѝ възраст. Там тя се вижда стресната, ужасена, объркана, защото „мама вика и гледа страшно“. Детето е толкова ужасено, че е физически вцепенено. След работа с това, то успява да реагира започвайки бързо да върти глава, нахлуват и силни емоции на мъка и отчаяние.
Водена от тези емоции, Т. се усеща в палатка. Нощ е. Разбира, че е индианка и неутешимо и дълбоко скърби за загубата едновременно на детето и мъжа си, покосени от болест, като чума. Чувства се много самотна и изолирана, защото майка ѝ я упреква, а баща ѝ, шаман на племето, я гледа високомерно и даже с насмешка, чувствайки се сякаш божество.
Т. работи с фигурите на покрусената и отчаяна индианка и нейните родители. Успява да намери пътя към приемането на ситуацията – вижда как индианката се прощава с душите на починалите мъж и дете, и това я утешава. Успява да внесе разбиране и прошка в отношенията с родителите ѝ. Накрая, за щастлива нейна изненада, Т. вижда как индианката допуска отново идеята за живот и любов в живота си – създава ново семейство с дечица.
Когато поглежда назад, Т. вече вижда двегодишното си Аз, весело седнало на пода, а мама да изглежда „добре“.
Тригодишното ѝ Аз – как играе с татко.
А голямата Т. също е спокойна, уверена и усмихната.
При поглед напред в бъдещето, Т. първо вижда бяла светлина – знак за нещо хубаво, а после и: „скоро бебе“, тъмнокос и синеок татко до нея…но се прокрадва идеята: „Странно ми е да се чувствам щастлива“. С още малко прилагане на техниките от енергийната психология, щастието вече не е странно преживяване за нея.
Нещо като проклятие, това боязливо се промъква в живота и разговора ни с клиентката. Да видим защо и как се е стигнало до това и така ли е.
С. започва с конкретното оплакване, което обаче, води до любовни разочарования:
Няма я истинската любов.
Загубих най-любимия ми мъж.
Това отвежда към разочарование от първия ѝ мъж, а оттам и до спомени на тормоз и разочарование от свекървата. Също и до изпитване на мъка от това, че е разочаровала баща си.
След поетапно изчистване заряда на емоциите от тези случки с помощта на техники от енергийната психология, С. изведнъж споменава, че изпитва опасение, че усеща цял живот „нещо като магия, проклятие” (даже я е страх да го изрече и го прави с множество уговорки и колебание, сякаш самото изричане предизвиква лошото). Много я е страх, че това влияе на родителите ѝ за това те са изпитвали много мъка в живота си; влияе на нея, за това няма истинска любов; влияе на децата ѝ и за това я е страх, че:
И те нямат и няма да имат любов и добро бъдеще.
След сваляне на заряда на всички страхове в тази идея, С. вижда в съзнанието си като картина на бъдещето – малки дечица, светлина и любов – и за двете ни, като знак за изчистен проблем.
Последвалият страх е, че няма да се сбъдне резултата от промяната. След освобождаване и от този страх, идва убеждението ѝ:
Ако не е едно, ще е друго.
Последва изчистване на заряда и на това убеждение и хармоничното усещане за любов и светлина.
В края на сесията С. вече няма усещане за спънки оттук нататък в бъдещето. Чувства се усмихната, облекчена от тежкия си емоционален товар и заредена с надежди, ентусиазъм и нови разбирания.
Години след сесията ни, С. Вече има внуци от щастливо задомените си деца. Показва ги в мрежата с гордост и радост.
А вие оставяте ли се на страховете си и заблудите си?
