by Дарина Гаврилова | 25/11/2020 |
Психическо здраве
Психическото здраве е все по-важна тема към днешно време и е добре да ѝ обръщаме равностойно внимание наред с темата ментално и физическо здраве. Едва тогава, когато те са равнопоставени в нашето съзнание и подсъзнание можем да считаме, че сме в баланс, цялостни, устойчиви на всякакви житейски провокации. А едва ли има някой, който да не иска качествен и балансиран живот, в който има енергията си както за физическа активност, така и за ясна мисъл и решения, така и за широко отворена за радост душа.
Заради това днес отново избирам да ви срещна с актуалната към днешна дата тема, но да подходя съвсем практично, че и образователно. За да съм ви в максимална помощ.
Започвам с едно полезно четиво. От него в прав текст най-накрая разбираме обективната ситуация за психическия резонанс на настоящата тема номер едно ”коронавирус”, която явно или скрито пропълзява през всяка възможна пролука до съзнанието и подсъзнанието ни. Много съм доволна да го прочета, не защото написаното е радостно, а защото ни помага да обхванем проблема с един поглед и се огледаме и разберем ние къде се намираме във всичко това. Горещо ви препоръчвам да прочетете пълния текст. А сега малка извадка:
– Професоре, а какъв е регистърът на психичните проблеми и страдания, свързани с COVID пандемията?
– Според изследването, психичните проблеми и страдания във връзка и по повод COVID-19 у нас, са различни и са твърде много. Все пак по-важните и по-разпространените от тях са: стрес, тревожност, страхова невроза, мъка на загубата (poena damni), обсесии (суеверия, фобии и мании), хипохондрия, абнормно поведение, безсъние, кошмари, деменция, параноя и шизофрения.
… А депресията- тя от какво произхожда?
– Депресията е другото страшно нещо, то е на второ място по разпространение, но по-опасност е на първите места в класацията, тоест става дума за униполярната депресия, вследствие пандемията. Тя произхожда не само от самото заболяване, но и от мерките срещу нея, от забраните, обедняването, безработицата, рестрикциите, усамотяването и т. н. Има данни за нарастваща тенденция на разпространеност на това страдание, което според прогнозите на Световната здравна организация съвсем скоро ще заеме второто място в списъка на най-големите опасности за здравето на хората…
…- Какъв е при нас процентът на депресираните? Особено сега по време на пандемията той трябва доста да е скочил нагоре или бъркам, професоре?
– Не, не бъркате. Но при нас този процент, вследствие на обстоятелствата, винаги е два-три пъти по-голям – около 15-18%. При едно по-широко тълкуване на критерия за депресираност, и ако имаме предвид пандемията и състоянието на 2,5 милиона бедни, болни и изоставени стари хора – пенсионери у нас, сега този процент може да е доста по-голям: 35-40%. Двама от всеки петима пълнолетни българи е депресиран…
Може би някой от вас вече са изпухтяли тежко: „Пак ли за това!?”. Други са помръкнали: „Нищо ново, ние това и без друго си го знаем, просто сега е още по-зле!”. Възможно е за трети този текст да им светне като мълния и тепърва да осъзнаят сериозността на ситуацията откъм тази житейска страна, валидна за всички ни, и да възкликнат удивено: „Леле, не знаех!”
От които и да сте, сигурно искате да разберете едно и също в този момент:
– И какво, като знам това?
Аз бих го преформулирала така:
– Как да се възползвам правилно за себе си и близките ми от тази информация, за да си спестим психично отклонение или ако вече имаме някаква степен на проявление на такова, какво да предприема, за да поправя станалото?
Като професионален консултант Енергийна психология, моите много практично ориентирани препоръки са следните (приемете го като полезно упражнение, което винаги може да ви е от полза, но особено сега):
1. На един лист, в колона, впишете отговорите на въпроса – как се чувствам емоционално, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– уплашена
– ужасена
– объркана
– ядосана
– досада
– апатична, потисната
– напрегната, изнервена
– безсилна
– тъжна
– паникьосана
– други…
2. Във втора колона впишете отговорите на въпроса – как се чувствам физически, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– не мога да спя
– всичко ме сърби
– плача без причина
– разсеяна съм
– напрегната през цялото време, не мога да се отпусна
– припряна, все бързам
– крещя/удрям/чупя/изтървам вещи
– не мога да дишам/ задушавам се/ кашлям
– потя се много
– пада ми доста коса
– стомахът ми все е на топка
– стягане в гърлото, гърдите
– изтръпване на части от тялото или цялото тяло
– замайване
– умора
– вдигам кръвно, сърцебиене
– погнуса/омърсеност/отвращение
– други…
3. В трета колона впишете отговора на въпроса – какви мисли най-често ми минават през главата/ изричам в диалог, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– Омръзна ми все това да виждам/чувам!
– Божичко, какво да правя сега?
– Псувня/ругатня към личност/организация/факти
– Пу-пу, да не се случва!
– Няма отърване и мен ще ме стигне!
– Леле, още един!
– Никой не може да се скрие!
– Боже, къде сбърках, какво не направих както трябва?
– Няма да оцелея, ако ме хване!
– Трябва да …
– Фалирах!
– Родителите ми ще умрат, ако…!
– Как да смогна с всичко сега?
– Какво ще стане, ако се разболея, ще оцелея ли/ ако всички вкъщи се разболеем?
– Ще ми стигнат ли парите?
– Побърквам се от ограниченията/ не издържам/ иде ми да…
– Нещо ми става, дали е това, нормално ли е…?
– други…
4. След като сте направили това, ви каня да оцените по скала от 0 до 10, колко силни са проявлениета които записахте и да напишете оценката срещу всяко вписано проявление в трите колони. Например:
– Емоция: уплашена – 8
– Физическо усещане: погнуса – 5
– Повтаряща се мисъл: Пу-пу, да не се случва! – 10
5. Огледайте какво се получи на листа!
– Ако стойностите са под 3, сте сравнително спокойни, добре е да направите нещо за пълно спокойствие.
– Ако стойностите са около 5, необходимо е да се погрижите по-концентрирано за психическото си равновесие по-скоро.
– Ако стойностите са от 6 нагоре, наложително е още сега да започнете грижа за постигане на психическо здраве.
Логично е за онези от вас, които нямат знания или опит да се погрижат при повишени нива на напрегнатост, а и всички, които искат да се чувстват максимално добре, да се запитате:
– Какво да направя?
– Към кого да се обърна?
– Какво би ми помогнало? Нали едното са емоции, другото са симптоми, а пък тези мисли е невъзможно да са други при тези обстоятелства, няма как да ги променя!
Сега ще ви съдействам и за това!
Обичайната ни култура е да се обърнем към приятелка и споделим в поверителен или небрежен разговор. Да, това временно успокоява и намества някой мисли. Удачно е за леки състояния на безпокойство и ефектът е сравнително краткотраен, нееднозначен, но винаги е приятно да се оплачеш на дружеско рамо, нали!? Не е достатъчно, да знаете!
Друг вариант е да се обърнем кам психолог, психотерапевт, арт терапевт, хипнотерапевт, сродни, по възможност проверени и доказани специалисти. Тук имате реален шанс за подобрение, но ще ви трябва повече време, като ефектът ще е по-дълготраен, по-ясно забалежим, евентуално ще се справите напълно. Ще имате както емоционален, така и ментален комфорт, евентуално и физически в последствие.
Третият вариант е да се наложи работа с психиатър (за най-тежки форми на психически дисбаланс). Не се притеснявайте да потърсите такъв, защото по-добре живи и временно на медикаменти, отколкото полуживи от психични проблеми и нежизнеспособни, неработоспособни, опасни за себе си и околните, част от мрачната статистика!!!
Четвърти вариант е да се обърнете към алтернативни практики, като:
– арома-, цвето-, звуко- и подобни терапии, двигателни и дихателни практики, билколечение, соли, есенции, кристали, рейки, масажни терапии, семейни констелации, регресия, други.Това са леки варианти, с меко действие, изискващи време за разгръщане на траен ефект и в трите направления – емоции, мислене, физическа симптоматика;
– хомеопатия, акупунктура, други. Подходящи са за леки до тежки състояния, за по-кратък период има ефект и е по-траен до пълен и разгръщащ се във времето, също добри едновременно за емоционален, ментален и физически дисбаланс;
– Енергийна психология – техники за самопомощ (може да работите самостоятелно и с помощта на консултант). Ето някой от тях: Техники за емоционална свобода – ТЕС, Пренареждане на матрицата с ТЕС, ТАТ, Лечебни кодове, ЕМДР, Тета лечение, ПЕАТ, други. Подходящи са за леки до по-тежки състояния, но не психиатрични (за тях са по-скоро допълващи), с дълбок, доста бърз и траен ефект едновременно за емоции, физически усещания и повтарящи се мисли).
Тук идва ред за следващите стъпки от вашето упражнение:
6. Прилагане на съответната практика/ грижа колкото е необходимо, за да сте в онова психическо, ментално и физическо благосъстояние, което да оценяване на стойност 0 – 1 за негативни или 1 – 10 за позитивни, по скалата от 0 до 10.
7. Поддържане на психическа хигиена точно както фичическата, а и менталната – ежедневно! Както всеки ден се къпете, миете зъби, обличате чисто, храните редовно, спите, решете, правите гимнастика, почивате, така и се забавлявате, четете, гледате, образовате, занимавате с хоби/ изкуство, посещавате терапия, отделяте време за самопомощ, четене на специализирана литература за «душата», игри, жизнеутвърждаващи духовни/верски/философски практики, благотворителна дейност.
Надявам се тогава да става все по-малък броя хора от лошата статистика! Нека сме повече хората, които да са спокойни, удовлетворени, устремени, жизнени, весели, психически, физически и ментално силни, здрави, ефективни.
Нека променим статистиката в градивна/ положителна! Вярвам, че тогава и здравето на всички ни ще е по-крепко, устойчиво на предизвикателства, а ако все пак поддадем да можем и бързо да се възстановим.
Да сме в цветущо психическо здраве, скъпи хора и отново да сме заедно!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 15/04/2020 |
Психическият глад (по време на COVID-19)
Психическият глад е явление, което се получава когато нямаме инструменти да се справим със срес, който ни е повече от възможното да преработим и започваме да ядем, за да се утешим, за да потиснем неосъзнатите си емоции и най-вече страховете си.
Обстоятелствата в моента са такива (карантина заради вирус COVID-19), че на всеки му се налага да промени режима си на работа, движение, почивка, хранене. Но това е в добавка към вероятно съществуващите ви вече проблеми. Става натрупване, което е нормално да искате да освободите. Обикновено при силен стрес се получава и така, да губим адекватна преценка и сякаш забравяме всичко научено, което би могло да ни е от полза.
Заради това че сте в сайт за услуги с енергийна психология и ме следите като консултант, какво по-естествено би могло да се случи от това да ви насоча към прилагане на ТЕС и за тази ситуация!?
Другото напълно естествено нещо, което всеки от нас би могъл да направи сега, е да се възползва от знанията и опита ми и отдели малко внимание на този факт – психическия глад и докато отива или се връща от поредната си среща с хладилника да потупа по ТЕС точките си заедно с мен!
Готови ли сте? Да започваме!
1. Тупкате по карате точката с:
– Въпреки че така съм се заседяла, че едва мога да се отлепя от дивана, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такава, каквато съм!
– Въпреки че имам почти непрекъсната нужда нещо да дъвча, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такава, каквато съм!
– Въпреки че дори не искам да си помисля как дрехите няма да ми стават след още месец такъв начин на живот, аз напълно и безрезервно се приемам и обичам, такава, каквато съм!
2. Тупкате по всички останали точки, като на всяка изговаряте по една фраза:
– Не ми се мърда вече
– толкова натежах
– все по-трудно ми е да стана
– пък и къде ли да отида
– мързи ме все повече
– не искам
– ох, омръзна ми
– едвам дишам дори
––––––––––
3. Карате точката:
Все пак, аз още се обичам и приемам, такава, каквато съм!
4. Тупкате по всички останали точки, като на всяка изговаряте по една фраза:
– Скучно ми е и все по-досадно всичко това, кого да изям!?
– Искам да сдъвча някого, да му отхапя главата!
– Искам да сготвя целия свят и да го погълна веднага!
– Искам да опаса всичко що е зелено и да хрупам дълго и напоително живителни сили от природата!
– Не, искам нещо солено, хрущящо и киселичко, с малко повечко вкусове и сос!
– Хъм и това не ми е достатъчно, искам от онези неща в опаковката!
– Сега пък съм жадна, но не искам вода, искам нещо по-така, различно!
– Оф, омръзна ми вече, пак ми се яде!
––––––––––-
5. Карате точката:
Независимо от всичко това, аз бих могла да се приемам и обичам такава, каквато съм, заедно с всичките ми недоволства и проблеми!
6. Тупкате по всички останали точки, като на всяка изговаряте по една фраза:
– Как ли ще изглеждам след още месец така?
– Ще има ли какво да облека?
– Направо ми се плаче с глас, но не мога да се спра!
– Ох, как да стана сега, къде да ида!? Не мога!
– Не, не ми се прави гимнастика, скучно ми е сама!
– Не, не искам нищо от никого, писна ми от всичко това!
– То и без друго тази година море няма да има, какво като кача още няколко кила!?
– Ама скоро и анцуга няма да ми става, каква беда!
–––––––––––––
7. Само по карате точката:
– Боже какво ми става?
– Как ще се справя с всичко това?
– Мога ли да се спра със седенето, яденето, апатията и самосъжалението и да променя всичко това?
– Мога ли да се раздвижа по-активно, макар и у дома и да направя нещо по-умно за себе си и телесата си?
– Каквото и да реша точно сега, аз избирам да си простя и направя онова добро за себе си, за което съм готова именно сега!
– Каквото и да си отговоря, аз избирам да приемам и обичам себе си, заедно с всичките си кила!
– Каквото и да ми мрънка Дарина сега, аз избирам да чуя собствения си здрав глас и да го послушам още сега!
За моето телесно и духовно благо, за моята красота, здраве и обич към себе си, благодаря!
–––––––––––
Вдишайте и издишайте дълбоко и бавно няколко пъти.
Проверете си ищаха за храна и движение сега!
Колко е силен психическият глад сега?
Ако трябва поскачайте на място и приложете пак алгоритъма!
–––––––––––-
N.B.
Практикувайте на всяка крачка в посока към скривалището на храна (злия хладилник)!
Практикувайте, когато гърбом подминавате огледалото (онова, дето ви прави по-дебели отколкото сте всъщност)!
Практикувайте и когато погледа ви небрежно пробяга над хоризонта на кантара (онзи, дето показва неточно, винаги с няколко грама повече)!
–––––––––––
Бъдете здрави дълги и щастливи години!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 30/11/2015 |
С ТЕС можеш всичко
Интервю на Дарина Гаврилова с д-р Ваня Страхинова
Колкото и да не вярваш, можеш да го приложиш и върши работа.
д-р Ваня Страхинова (В.С.)
Например?
В. С.
Какъв пример да дам? От личния ми опит, когато започнах да търся решение за себе си, открих ТЕС. т.е. открих Техниките за Емоционална Свобода, открих Пренареждане на Матрицата с ТЕС. Отначало нямаше кой знае какъв огромен успех. Т.е. за мен нещата не се случваха така мигновено. Някои се случваха мигновено де – освобождаването на някои емоции, разбирането на някои ситуации, осъзнаването на разни неща. В повечето случаи, работя върху нещо и ефекта или осъзнаването, че нещо се е променило настъпва, примерно, чак след 1-2 седмици. Но ако трябва да направя сравнение със себе си преди 1 година и сега, то преди 1 година бях изнервена… (смее се). Сега трябва да си помисля, всъщност какво съм сега, за да кажа какво бях тогава.
Значи, сега съм уверена, спокойна, ведра, усмихната, непоклатима, щастлива, преди всичко, дори и в разни шантави ситуации.
Всъщност съм щастлива! Намерила съм себе си и съм балансирана.
А не бях такава преди 1 година. И понеже съм пробвала и традиционните методи на терапия, т.е. да пиеш хапчета и да ходиш да си приказваш с някой колега психотерапевт (от което нямаше кой знае каква полза, за мен лично).
Колко време го прави?
В.С.
Хапчетата ги пиех с някакви прекъсвания, може би десетина години.
По душевни проблеми?
В.С.
Да, серотонинови инхибитори, защото имах панически пристъпи, имам генерализирано тревожно разстройство. Не че и сега не се тревожа от време на време за нещо, ама знам как да го оправя! И нямам такова генерализирано тревожно разстройство както преди. То, като че ли престанах и да се тревожа вече за много неща! Виждам, че нещата си се случват по някакъв си техен начин, независимо от това дали аз ще се тревожа или няма да се тревожа и се получава в крайна сметка, това което трябва да стане и което е най-добре за мен. Просто се научих да приемам изборите на Вселената за мен.
Това се получи преди да спреш да пиеш хапчета или след като спря?
В.С.
Спрях да пия хапчета и тогава започнах да се занимавам със… да търся ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Защото виждах, че това не ми върши работа – пиеш, пиеш, пиеш, спираш ги примерно и след 6 месеца си отново разтреперан. Е каква е идеята тогава!? Защо трябва да съм непрекъснато на тези антидепресанти, при положение, че можеш да откриеш друг начин и да нямаш нужда въобще да пиеш антидепресанти!?
Смяташ ли, че ефекта от работата ти с тези техники е дълготраен?
В.С.
Да!
По какво го разбираш?
В.С.
По промяната в личността ми.
Как това се отразява на живота ти? В кои сфери, по какъв начин?
В.С.
Отразява се във всички сфери.
Много по-спокойна съм. Върша си работата много по-добре, ако говорим за професията. Възвърнах си желанието да чета, да уча, да усвоявам нови неща. В къщи възприемам много по-лесно това, което се случва. Около мен хората казват, че съм се променила. Първото нещо което казаха, че съм станала много слънчева и много ведра, много спокойна. Че излъчвам някаква светлина, че грея… различни хора по различен начин го казват, но горе долу една и съща им е идеята.
Аз се чувствам добре в кожата си навсякъде – и в личния си живот, и в къщи, и в работата.
Всъщност възстанових връзката със себе си – някъде я бях изгубила през тези години… и това е най-важното нещо за мен!
Не се тревожа вече, не се притеснявам от това, че мога да кажа какво точно искам и какво точно не искам. И не се притеснявам от това, че възпитанието може да ти каже: „О, сега ти ще си замълчиш, защото някой друг ще се обиди!”– Какво ме интересува, аз ли трябва да седя обидена!? – примерно. Ми просто казваш – мен това не ме устройва. Не го казваш като да воюваш с някого, а просто му го казваш – мен това не ме устройва, не ми е приятно, не желая така да се случва! – и точка по въпроса. Това е!
Какво още се промени в живота ти?
В.С.
Ми най-неочаквано взеха да се случват разни неща, които бяха немислими преди това. Или поне за мен бяха невъзможни някак си.
Конкретно?
В.С.
Конкретно? Отидох да уча на едно място, на което не вярвах, че може да стане и то нещата така се подредиха – по възможно най-добрия начин за мен. Отидох, изкарах си обучението и се прибрах. Нареди се някак си от само себе си!
Не вярвах, че личният ми живот ще се подреди.
Отслабнах с 13 кг, може би и повече.
С диета или?
В.С.
Ами и с диета, но всъщност престанах да ям гняв! И понеже вече не съм на диетата, не спазвам толкова строго режима, но продължавам да отслабвам. Според мен престанах да ям гняв и престанах да се храня емоционално. Ям това което ми се яде и да, въпреки това отслабвам.
Преди спортуваше ли?
В.С. –
Спортувала съм преди време, но преди нямах сили да спортувам. Сега изведнъж имам сили за всичко. Преди нямах сили да се движа – да стана от леглото, да направя нещо и бях страшно уморена, като поработя, примерно, половин час. Сега нямам никакъв такъв проблем. Мога да си свърша работата, мога и цял ден да работя.
Твоята работа е много отговорна. С много хора, на супер напрегнато място, по всеобщите представи. Искаш ли да кажеш кое е?
В.С. –
Да. Работя в „Пирогов”. Лекар съм.
Сега как ти се отразява тази работа?
В.С.
Аз съм спокойна, имам време да общувам спокойно с пациентите си, колкото и да ми е ограничено времето, защото пациентите са много. Но се държа спокойно и ведро с тях, държа се внимателно, изслушвам ги, те не ме дразнят, нещо което преди беше факт, и на тях им е приятно да общуват с мен.
Ефективността от работата ти сега каква е?
В.С.
Ми сигурно е 99%, а преди може би 75-80%, но с много усилия от моя страна.
Била си в „Пирогов”, махнала си се, сега пак си се върнала. Защо го направи?
В.С.
Да. Защото ми липсва „лудницата”. Там е моето място!
Вече можеш да я поемеш? Вече те радва?
В.С.
Да. Вече просто не ѝ обръщам внимание, гледам по друг начин на нея. Това стана.
В.С.
Да!
Ако не бяха те, сега къде мислиш, че щеше да си, какво щеше да правиш?
В.С.
Ами щях да съм на същото място, щях да съм недоволна от себе си, гневна на всички, на антидепресанти, да рева по цял ден и да не ми е кеф. Това е.
Доволна ли си от избора, който си направила преди 1 година?
В.С.
Да!
Какво искаш да кажеш на другите, които се пред този избор?
В.С.
Да се отпуснат и да тръгнат напред.
В.С.
С техниките, разбира се! Но да вървят напред, защото има успех, има ефект, има подобрение във всяко едно отношение. Конкретно мога да кажа на мен в какво ми помогнаха – в моето успокояване, в преодоляването на страховете ми. Помогнаха ми да се опозная. Да възстановя връзката със себе си. Да гледам на живота по друг начин, много по-ведър. Да забелязвам дребните неща в живота, които всъщност те карат да се чувстваш щастлив. Помогнаха ми да разбирам повече хората около себе си, да ги усещам. Доразвиха интуицията ми. В професионален план така или иначе използвам интуицията си и това ми е от огромна помощ. В личен план постигнах неща, които преди не смятах, че мога да постигна. Може би най-голямо нещо, освен че възстанових връзката със себе си, което осъзнах е, че можеш да обичаш без да се чувстваш уязвим и да те е страх и… каквото стане!
А на физическо ниво? Ти си лекар. Лекарската професия е изключително материална – тя е свързана с човешкото тяло, с органи, системи, с измерване, с показатели, с модерни високи технологии.
В.С.
Ми чудесно! Китайците, тези въпросни „модерни технологии”, ги използват вече 5 000 години. Не знам ние с нашите „модерни технологии” от последните 100!?… (Смее се.)
Ето, ти виждаш и от страната на лекаря, а сега и от страната на човек, който се занимава с абсолютно „нетрадиционен” подход за справяне с проблемите, каквото са Техниките за Емоционална Свобода и Енергийната психология.
В.С.
Напротив. Те са си абсолютно традиционни тези неща, но са необичайни за България. Или са по-скоро добре забравени стари неща.
Но няма технологии, няма хапчета, няма игли! Нищо от това, с което медицината обичайно борави.
В.С.
Ами значи тогава вече е крайно време двете неща да се прегърнат и да намерят общ език.
Би ли го препоръчала на колеги медици, психолози, психиатри, психотерапевти, кинезитерапевти, всякакви терапевти?
В.С.
Аз бих препоръчала още, да се изучава в курса по обучение по медицина, ако е за въпрос! Въпросът е до колко … Но и това ще стане някой ден, де! Те нещата вървят, така или иначе в тази посока, защото хората не ги удовлетворява това „пий хапче за това, пий хапче за онова”. Хората са различни де – някой предпочитат това и си им харесва да си седят в тия… няма да казвам какво, но всеки има избор да прави каквото иска със себе си. На когото можеш да помогнеш – можеш, на когото не можеш да помогнеш – не можеш! Но определено на мен ми подейства. Аз не смятам, че това е някакво супер грандиозно откритие, което се е случило. Просто на мен това ми помага. Техниките за Емоционална Свобода ми помагат. Пренареждане на Матрицата ми помага. Чувстваш се прекрасно. Какво повече от това!?
Да продължаваме да сме щастливи?
В.С.
Да!
Ти сама ли работиш или с терапевт?
В.С.
Ами за някой неща работя сама, за други работя с терапевт, защото все още ми е трудно да се дисасоциирам (подход в ПМ – бел. на Д.). Когато усетя, че зациклям върху един и същи въпрос и нещо не ми се получава при самостоятелната работа, тогава предпочитам да работя с терапевт, защото с другия човек, поне на мен, ми е добре.
Според теб има ли опасност в това, да се прилагат тези техники? Има ли някакъв риск? Има ли нещо, за което би казала – не, по-добре недейте!?
В.С.
Не!
И го казваш като лекар или като …?
В.С.
И като лекар и като терапевт.
Т.е. това за теб не крие някакви рискове?
В.С.
Не. Освен да научиш нещо за себе си, какви рискове може да крие?
Например си много тежко болен. В кризисна ситуация. Знаеш го, може и да не го знаеш. В такава ситуация, добре ли е да се прилагат тези техники?
В.С.
Какво имаш предвид под „много тежко болен”?
Може да си с инфаркт, да си с инсулт, да си с диабет, да си пред трансплантация на някакъв орган. Тогава добре ли е според теб да се използват тези техники? Да си в катастрофа, да си натрошен целия. В „Пирогов” идват изключително тежки случаи.
В.С.
Да.
Има ли ситуации, в които би казала – не, не бива в никакъв случай да се използват тези техники!? Ако са такива на ниво физически травми?
В.С.
Не. Защо? Тя травмата си е травма. Дали физическа или психическа, няма значение. Много неща се случват при една травма. (има видеа за това бел. Д.Г.) Всеки възприема нещата по различен начин. Един видял това, друг видял онова, почувствал трето, четвърто, пето, десето. Всеки си има негова интерпретация на нещата и някой път дори, този на когото му се е случило, нещо страшно – да е потрошен, да се нуждае от операция, да е в тежко състояние, е много по-добре психически, отколкото тези около него, които са толкова ошашавени, че просто не знаят къде се намират и го преживяват много по-тежко и по-драматично. Всеки човек е индивидуалност и просто трябва индивидуален подход. За това смятам, че трябва да имаме повече психолози. Много по-разумно е повечето медицински работници да бъдат обучени в тези техники, за да се справят и със себе си, и с пациентите си.
Да, защото професията е тежка. Тя е и емоционално натоварваща, психически, физически…
В.С.
Много!
И трябва да сте непрекъснато в кондиция, максимално ефективни за пациентите.
В.С.
То не че трябва, ами се налага да бъдеш. Да, така е. Така е. И след като много колеги на запад вече го употребяват, аз не виждам защо тука да не се случи. Защото в крайна сметка, не се изисква кой знае какво. Обучението не е кой знае колко сложно. Единственото, което трябва да имаш според мен, е опит. Да натрупаш опит. Това е. Може би това е единственото условие за приложението на Техниките за Емоционална Свобода при пациенти с различни състояния, защото опита си има значение. Не може един човек, който току-що е проходил в тези техники, да го пуснеш примерно, на един тежко болен пациент. Той ще се ошашави и няма да знае какво да прави. Терапевта трябва да е добре подготвен, за да знае как да се справя. Трябва да имаш опит, как да разполагаш с различен ресурс от техники. Да знаеш къде кога да навлезеш, да го почувстваш също. Това е.
Искаш ли още нещо да кажеш?
В.С.
Всеки има право на избор, пък да опиташ никой не ти пречи. Може да решиш, че няма да ти помогне, но поне няма да ти навреди. Същевременно, човек не бива да забравя, че трябва да ходи и на доктор. Защото има много неща, които могат на време да бъдат оправени, независимо по кой начин или като използваш и двата метода, а не да охкаш и да се вайкаш след това.
Благодаря! Беше много ценно за нас, за читателите на сайта и страницине ми в социалната мрежа.
д-р. Ваня Страхинова е рентгенолог в клиниката по образна диагностика в болница „Пирогов”, сертифициран практик по ТЕС и ПМ
P.S.Това се оказа само началото! Но ето го и продължението – всяка събота по една нова история разказана от сърце и дълбоко преживян личен опит на всеки един от гостите ми! За постигнатото, за преодоляното, за изстраданото и за наградата от упоритата работа с Техниките за емоционална свобода тук, в България от реални хора!
Интервюта с хора с дългогодишен опит в прилагането на ТЕС.
„Живот За На Пред На Ли!?“
