by Дарина Гаврилова | 30/11/2015 |
С ТЕС можеш всичко
Интервю на Дарина Гаврилова с д-р Ваня Страхинова
Колкото и да не вярваш, можеш да го приложиш и върши работа.
д-р Ваня Страхинова (В.С.)
Например?
В. С.
Какъв пример да дам? От личния ми опит, когато започнах да търся решение за себе си, открих ТЕС. т.е. открих Техниките за Емоционална Свобода, открих Пренареждане на Матрицата с ТЕС. Отначало нямаше кой знае какъв огромен успех. Т.е. за мен нещата не се случваха така мигновено. Някои се случваха мигновено де – освобождаването на някои емоции, разбирането на някои ситуации, осъзнаването на разни неща. В повечето случаи, работя върху нещо и ефекта или осъзнаването, че нещо се е променило настъпва, примерно, чак след 1-2 седмици. Но ако трябва да направя сравнение със себе си преди 1 година и сега, то преди 1 година бях изнервена… (смее се). Сега трябва да си помисля, всъщност какво съм сега, за да кажа какво бях тогава.
Значи, сега съм уверена, спокойна, ведра, усмихната, непоклатима, щастлива, преди всичко, дори и в разни шантави ситуации.
Всъщност съм щастлива! Намерила съм себе си и съм балансирана.
А не бях такава преди 1 година. И понеже съм пробвала и традиционните методи на терапия, т.е. да пиеш хапчета и да ходиш да си приказваш с някой колега психотерапевт (от което нямаше кой знае каква полза, за мен лично).
Колко време го прави?
В.С.
Хапчетата ги пиех с някакви прекъсвания, може би десетина години.
По душевни проблеми?
В.С.
Да, серотонинови инхибитори, защото имах панически пристъпи, имам генерализирано тревожно разстройство. Не че и сега не се тревожа от време на време за нещо, ама знам как да го оправя! И нямам такова генерализирано тревожно разстройство както преди. То, като че ли престанах и да се тревожа вече за много неща! Виждам, че нещата си се случват по някакъв си техен начин, независимо от това дали аз ще се тревожа или няма да се тревожа и се получава в крайна сметка, това което трябва да стане и което е най-добре за мен. Просто се научих да приемам изборите на Вселената за мен.
Това се получи преди да спреш да пиеш хапчета или след като спря?
В.С.
Спрях да пия хапчета и тогава започнах да се занимавам със… да търся ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Защото виждах, че това не ми върши работа – пиеш, пиеш, пиеш, спираш ги примерно и след 6 месеца си отново разтреперан. Е каква е идеята тогава!? Защо трябва да съм непрекъснато на тези антидепресанти, при положение, че можеш да откриеш друг начин и да нямаш нужда въобще да пиеш антидепресанти!?
Смяташ ли, че ефекта от работата ти с тези техники е дълготраен?
В.С.
Да!
По какво го разбираш?
В.С.
По промяната в личността ми.
Как това се отразява на живота ти? В кои сфери, по какъв начин?
В.С.
Отразява се във всички сфери.
Много по-спокойна съм. Върша си работата много по-добре, ако говорим за професията. Възвърнах си желанието да чета, да уча, да усвоявам нови неща. В къщи възприемам много по-лесно това, което се случва. Около мен хората казват, че съм се променила. Първото нещо което казаха, че съм станала много слънчева и много ведра, много спокойна. Че излъчвам някаква светлина, че грея… различни хора по различен начин го казват, но горе долу една и съща им е идеята.
Аз се чувствам добре в кожата си навсякъде – и в личния си живот, и в къщи, и в работата.
Всъщност възстанових връзката със себе си – някъде я бях изгубила през тези години… и това е най-важното нещо за мен!
Не се тревожа вече, не се притеснявам от това, че мога да кажа какво точно искам и какво точно не искам. И не се притеснявам от това, че възпитанието може да ти каже: „О, сега ти ще си замълчиш, защото някой друг ще се обиди!”– Какво ме интересува, аз ли трябва да седя обидена!? – примерно. Ми просто казваш – мен това не ме устройва. Не го казваш като да воюваш с някого, а просто му го казваш – мен това не ме устройва, не ми е приятно, не желая така да се случва! – и точка по въпроса. Това е!
Какво още се промени в живота ти?
В.С.
Ми най-неочаквано взеха да се случват разни неща, които бяха немислими преди това. Или поне за мен бяха невъзможни някак си.
Конкретно?
В.С.
Конкретно? Отидох да уча на едно място, на което не вярвах, че може да стане и то нещата така се подредиха – по възможно най-добрия начин за мен. Отидох, изкарах си обучението и се прибрах. Нареди се някак си от само себе си!
Не вярвах, че личният ми живот ще се подреди.
Отслабнах с 13 кг, може би и повече.
С диета или?
В.С.
Ами и с диета, но всъщност престанах да ям гняв! И понеже вече не съм на диетата, не спазвам толкова строго режима, но продължавам да отслабвам. Според мен престанах да ям гняв и престанах да се храня емоционално. Ям това което ми се яде и да, въпреки това отслабвам.
Преди спортуваше ли?
В.С. –
Спортувала съм преди време, но преди нямах сили да спортувам. Сега изведнъж имам сили за всичко. Преди нямах сили да се движа – да стана от леглото, да направя нещо и бях страшно уморена, като поработя, примерно, половин час. Сега нямам никакъв такъв проблем. Мога да си свърша работата, мога и цял ден да работя.
Твоята работа е много отговорна. С много хора, на супер напрегнато място, по всеобщите представи. Искаш ли да кажеш кое е?
В.С. –
Да. Работя в „Пирогов”. Лекар съм.
Сега как ти се отразява тази работа?
В.С.
Аз съм спокойна, имам време да общувам спокойно с пациентите си, колкото и да ми е ограничено времето, защото пациентите са много. Но се държа спокойно и ведро с тях, държа се внимателно, изслушвам ги, те не ме дразнят, нещо което преди беше факт, и на тях им е приятно да общуват с мен.
Ефективността от работата ти сега каква е?
В.С.
Ми сигурно е 99%, а преди може би 75-80%, но с много усилия от моя страна.
Била си в „Пирогов”, махнала си се, сега пак си се върнала. Защо го направи?
В.С.
Да. Защото ми липсва „лудницата”. Там е моето място!
Вече можеш да я поемеш? Вече те радва?
В.С.
Да. Вече просто не ѝ обръщам внимание, гледам по друг начин на нея. Това стана.
В.С.
Да!
Ако не бяха те, сега къде мислиш, че щеше да си, какво щеше да правиш?
В.С.
Ами щях да съм на същото място, щях да съм недоволна от себе си, гневна на всички, на антидепресанти, да рева по цял ден и да не ми е кеф. Това е.
Доволна ли си от избора, който си направила преди 1 година?
В.С.
Да!
Какво искаш да кажеш на другите, които се пред този избор?
В.С.
Да се отпуснат и да тръгнат напред.
В.С.
С техниките, разбира се! Но да вървят напред, защото има успех, има ефект, има подобрение във всяко едно отношение. Конкретно мога да кажа на мен в какво ми помогнаха – в моето успокояване, в преодоляването на страховете ми. Помогнаха ми да се опозная. Да възстановя връзката със себе си. Да гледам на живота по друг начин, много по-ведър. Да забелязвам дребните неща в живота, които всъщност те карат да се чувстваш щастлив. Помогнаха ми да разбирам повече хората около себе си, да ги усещам. Доразвиха интуицията ми. В професионален план така или иначе използвам интуицията си и това ми е от огромна помощ. В личен план постигнах неща, които преди не смятах, че мога да постигна. Може би най-голямо нещо, освен че възстанових връзката със себе си, което осъзнах е, че можеш да обичаш без да се чувстваш уязвим и да те е страх и… каквото стане!
А на физическо ниво? Ти си лекар. Лекарската професия е изключително материална – тя е свързана с човешкото тяло, с органи, системи, с измерване, с показатели, с модерни високи технологии.
В.С.
Ми чудесно! Китайците, тези въпросни „модерни технологии”, ги използват вече 5 000 години. Не знам ние с нашите „модерни технологии” от последните 100!?… (Смее се.)
Ето, ти виждаш и от страната на лекаря, а сега и от страната на човек, който се занимава с абсолютно „нетрадиционен” подход за справяне с проблемите, каквото са Техниките за Емоционална Свобода и Енергийната психология.
В.С.
Напротив. Те са си абсолютно традиционни тези неща, но са необичайни за България. Или са по-скоро добре забравени стари неща.
Но няма технологии, няма хапчета, няма игли! Нищо от това, с което медицината обичайно борави.
В.С.
Ами значи тогава вече е крайно време двете неща да се прегърнат и да намерят общ език.
Би ли го препоръчала на колеги медици, психолози, психиатри, психотерапевти, кинезитерапевти, всякакви терапевти?
В.С.
Аз бих препоръчала още, да се изучава в курса по обучение по медицина, ако е за въпрос! Въпросът е до колко … Но и това ще стане някой ден, де! Те нещата вървят, така или иначе в тази посока, защото хората не ги удовлетворява това „пий хапче за това, пий хапче за онова”. Хората са различни де – някой предпочитат това и си им харесва да си седят в тия… няма да казвам какво, но всеки има избор да прави каквото иска със себе си. На когото можеш да помогнеш – можеш, на когото не можеш да помогнеш – не можеш! Но определено на мен ми подейства. Аз не смятам, че това е някакво супер грандиозно откритие, което се е случило. Просто на мен това ми помага. Техниките за Емоционална Свобода ми помагат. Пренареждане на Матрицата ми помага. Чувстваш се прекрасно. Какво повече от това!?
Да продължаваме да сме щастливи?
В.С.
Да!
Ти сама ли работиш или с терапевт?
В.С.
Ами за някой неща работя сама, за други работя с терапевт, защото все още ми е трудно да се дисасоциирам (подход в ПМ – бел. на Д.). Когато усетя, че зациклям върху един и същи въпрос и нещо не ми се получава при самостоятелната работа, тогава предпочитам да работя с терапевт, защото с другия човек, поне на мен, ми е добре.
Според теб има ли опасност в това, да се прилагат тези техники? Има ли някакъв риск? Има ли нещо, за което би казала – не, по-добре недейте!?
В.С.
Не!
И го казваш като лекар или като …?
В.С.
И като лекар и като терапевт.
Т.е. това за теб не крие някакви рискове?
В.С.
Не. Освен да научиш нещо за себе си, какви рискове може да крие?
Например си много тежко болен. В кризисна ситуация. Знаеш го, може и да не го знаеш. В такава ситуация, добре ли е да се прилагат тези техники?
В.С.
Какво имаш предвид под „много тежко болен”?
Може да си с инфаркт, да си с инсулт, да си с диабет, да си пред трансплантация на някакъв орган. Тогава добре ли е според теб да се използват тези техники? Да си в катастрофа, да си натрошен целия. В „Пирогов” идват изключително тежки случаи.
В.С.
Да.
Има ли ситуации, в които би казала – не, не бива в никакъв случай да се използват тези техники!? Ако са такива на ниво физически травми?
В.С.
Не. Защо? Тя травмата си е травма. Дали физическа или психическа, няма значение. Много неща се случват при една травма. (има видеа за това бел. Д.Г.) Всеки възприема нещата по различен начин. Един видял това, друг видял онова, почувствал трето, четвърто, пето, десето. Всеки си има негова интерпретация на нещата и някой път дори, този на когото му се е случило, нещо страшно – да е потрошен, да се нуждае от операция, да е в тежко състояние, е много по-добре психически, отколкото тези около него, които са толкова ошашавени, че просто не знаят къде се намират и го преживяват много по-тежко и по-драматично. Всеки човек е индивидуалност и просто трябва индивидуален подход. За това смятам, че трябва да имаме повече психолози. Много по-разумно е повечето медицински работници да бъдат обучени в тези техники, за да се справят и със себе си, и с пациентите си.
Да, защото професията е тежка. Тя е и емоционално натоварваща, психически, физически…
В.С.
Много!
И трябва да сте непрекъснато в кондиция, максимално ефективни за пациентите.
В.С.
То не че трябва, ами се налага да бъдеш. Да, така е. Така е. И след като много колеги на запад вече го употребяват, аз не виждам защо тука да не се случи. Защото в крайна сметка, не се изисква кой знае какво. Обучението не е кой знае колко сложно. Единственото, което трябва да имаш според мен, е опит. Да натрупаш опит. Това е. Може би това е единственото условие за приложението на Техниките за Емоционална Свобода при пациенти с различни състояния, защото опита си има значение. Не може един човек, който току-що е проходил в тези техники, да го пуснеш примерно, на един тежко болен пациент. Той ще се ошашави и няма да знае какво да прави. Терапевта трябва да е добре подготвен, за да знае как да се справя. Трябва да имаш опит, как да разполагаш с различен ресурс от техники. Да знаеш къде кога да навлезеш, да го почувстваш също. Това е.
Искаш ли още нещо да кажеш?
В.С.
Всеки има право на избор, пък да опиташ никой не ти пречи. Може да решиш, че няма да ти помогне, но поне няма да ти навреди. Същевременно, човек не бива да забравя, че трябва да ходи и на доктор. Защото има много неща, които могат на време да бъдат оправени, независимо по кой начин или като използваш и двата метода, а не да охкаш и да се вайкаш след това.
Благодаря! Беше много ценно за нас, за читателите на сайта и страницине ми в социалната мрежа.
д-р. Ваня Страхинова е рентгенолог в клиниката по образна диагностика в болница „Пирогов”, сертифициран практик по ТЕС и ПМ
P.S.Това се оказа само началото! Но ето го и продължението – всяка събота по една нова история разказана от сърце и дълбоко преживян личен опит на всеки един от гостите ми! За постигнатото, за преодоляното, за изстраданото и за наградата от упоритата работа с Техниките за емоционална свобода тук, в България от реални хора!
Интервюта с хора с дългогодишен опит в прилагането на ТЕС.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 27/08/2015 |
Връзката тяло – Енергийна психология
Все по-често се пише и говори за връзката тяло, части на тялото и психическото ни състояние. Понякога усещаме дискомфорта в тялото си, но не и емоциите си – езика на душата. Как тогава да се справим чрез техники за самопомощ за работа с емоционалното ни състояние?
Не знам дали сте чували за ®Германска нова медицина, но тя дава неоспорими дори в съда факти за връзката между биологични и психични травми и последващите симптоми и диагнози. Може по таблицата дадена в оригинален сайт или българската му версия да прочетете – когато нещо ви боли, от малка частица до голяма област в тялото, какъв може да е коренът на емоционално ниво. А това да улесни по-целенасочено, ефективно и бързо да се справите с проблема използвайки техниките от енергийната психология.
Например за всеизвестните болки в гръбнака:
- Шиен отдел (C1 – C7): Свързва се с „интелектуално самообезценяване“. Конфликти от типа: „Не бях достатъчно умен в тази ситуация“, „Сбърках логически“, „Понижиха ме несправедливо“. Свързва се с болки във врата и главоболие.
- Горен гръден отдел (T1 – T5): Самообезценяване, свързано с отношение към семейството, партньора или децата (усещане за провал като родител или партньор).
- Долен гръден отдел (T6 – T12): Конфликти, свързани с „пречупване“ – усещане, че сте били принудени да се подчините, преклоните пред някого или че не можете да „удържите“ товара.
- Поясен отдел (L1 – L5): Свързва се с централното усещане за личността – конфликт на обезценяване в работата, финансите или фундаментални житейски ситуации. Типични фрази: „Не се справих финансово“, „Не струвам нищо на работното си място“. Проявява се като лумбаго и дискови хернии в лечебната фаза.
- Сакрум и Опашка: Свързани изцяло със сексуално самообезценяване или усещане за провал в интимната сфера.
Давам за пример гръбнака, защото той е опорния стълб в тялото ни.
Дори нормалната логика от обща култура може да подскаже каква е последователността на проявление на процесите при проблеми с гръбнака.
При нарушен баланс в позицията на скелета, да речем изкривяване още на училищното бюро, настъпва разместване и позицията на прешлените, а заради това и на органите в тялото. Това води до дисбаланс във функциите им, оттам дисбаланс в жизнените процеси и проявяване на т.н. заболяване. Когато сме болни какво става? Нисък тонус, лошо настроение и негативни мисли. В най-лошия случай това идва неусетно и се разраства и задълбочава в един порочен кръг на всички тези проявления, до трайни физически проблеми, психически нагласи и житейска философия. Така до момента в който не се сепнем от много силно проявени симптоми (поставена диагноза), силно изявен психически проблем (например депресия), крайности в мисленето (разрушителни и саморазрушителни мисли), не се уплашим ние или близките ни и не се задействаме. А трябва ли да се стига до това?
Как би изглеждал един болен човек отстрани!? Ами може и да не му личи много, но повечето хора около нас, включително и ние, сме в тази графа. Крайностите са ясно различими, здравните ни заведения са пълни с тях, но избройте болежките си и вижте колко са. Как се почувствахте? И с това настроение как общувате с другите?
А какъм може да е позитивният вариант? вероятно сте виждали поне един човек в живота си – сияен, жизнерадостен, пъргав, весел, изправен, общителен, с широк мироглед, инициативен, преливащ от енергия проявена физически, творчески и интелектуално, уравновесен, на мястото си, със самочувствие! Дай Боже всекиму! Но аз първо се сещам за малките деца, те са такива.
Та по-често срещан е негативният вариант, май, но трябва ли да стигаме до крайности!?
Ако един човек е поне малко внимателен към себе си, би следвало да обърне навреме внимание на леките сигнали на тялото на повтарящите се негативни мисли и емоции (без да го лови хипохондрията), за да върне баланса и добрата си и жизнеутвърждаваща форма, не мислите ли!?
Надявам се с материалите в този сайт да сте още по-информирани за връзките и възможностите с които разполагаме в днешно време! Остава само да си помогнете прилагайки техниките от енергийната психология и да живеете по-здрави, по-спокойни и по-жизнерадостни!
Да ви подсетя и нещо любопитно!
По физическите проявления лесно можем да разберем с кого си имаме работа. За това не е случайна появата на четенето по дланите, стъпалата, лицето, ушите, фалангите, тялото, цялостния външния вид и други, по размера, формата, пропорциите, цвета, температурата, мириса, вкуса, подвижността – кои сме и даже каква ни е съдбата! Вековечен опит… Ама това е, първо – така установяваме контакт и приемаме или отхвърляме някого инстинктивно, заради дълбоко закодираното познаване и разчитане на физическите кодове!
Защо не се възползваме и от вградения ни инстинкт, но и от съвременните достижения на познанието, за да направим живота си по-качествен?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 08/08/2015 |
ТЕС демонстрация
ТЕС демонстрацията е публично събитие, за всички желаещи да научат и опитат нещо ново в безопасна среда, да се запознаят ефекта, да разпитат веднага и получат конкретни и полезни отговори от специалист. Когато основна цел е запознаване на обществеността с Техника за емоционална свобода – ТЕС, още твърде непозната в България, събитие като ТЕС демонстрация е отговор на въпроси на публиката и възможност за консултант като мен, да изградим връзка в жива активна комуникация. Да отговорим веднага, да покажем веднага, на всеки желаещ да преживее лично ефектите от прилагане на техниката за него. Удоволствие за мен да покажа и разкажа начин за самопомощ и нива на ефективност при работа с клиенти.
Демонстрациите показват как биха могли и за какво да се прилагат методи като ТЕС. Колко много сфери на живота и теми биха могли да се третират с ТЕС. А това е така, защото разглеждаме личното си отношение към фактите, което може и се променя с прилагане на Техниката за емоционална свобода много бързо.
Същинската работа е лично, истинско, последователно и дълбоко детективско следване по уликите, които търсещият/ клиент подаде. Понякога толкова деликатно, че и опитен консултант би могъл да подмине, ако всичките му сетива, интуиция, знания и опит не участват в процеса. Важното е обаче, да се стигне до първопричината, да се разплете това възелче заплетено от личното ни преживяване някога и някъде, което е станало истински житейски проблем, понякога толкова драматично спъващ действията ни, бъдещето ни, мечтите ни, изявата на възможностите и таланта ни… че ни иде да захвърлим всичко и окончателно да се откажем от любовта, от успеха, от щастието, дори и от себе си ….
Заслужава ли си наистина!?
За това ли ни е даден животът!?
А детективската работа е толкова интригуваща, толкова удовлетворяваща когато се извършва с истинска страст и любов, че няма как да не се получат добри резултати в края на коя да е истински желана от консултирания сесия. Има толкова много потенциал във всеки един от нас, че аз лично продължавам с лупата напред!
Следвате ли мисълта ми Уотсън?
Живот За На Пред На Ли!?
by Дарина Гаврилова | 08/04/2015 |
Нямам деца
Жена над 40 годишна възраст, Й. няма деца. Не се е пазила от забременяване, не е имала сериозни гинекологични проблеми, няма медицински данни за причина да не може да забременее. Няма стресиращо силен порив за дете или страдание, че не е станала майка. Водена е от недоумението защо е така, защо не се е случило да прояви и тази страна на своята женска природа.
В процеса на изследване на това нейно състояние, чрез метод от енергийната психология, тя изведнъж чува в съзнанието си:
„Като си такава слаба и хилава никога няма да имаш деца!“.
Осъзнава че го е чула, когато е била на 7-8 годишна възраст на рутинен профилактичен преглед в лекарски кабинет. Лекарка, която безпардонно изтърсва тази фраза в лицето на малкото дете и го шокира с пълната неадекватност на темата, за детски му свят. Като анатема. Силният шок на малката Й., идва и от разбирането което в него момент е получила – такава каквато е тя е недъгава, увредена, невъзможна, напълно лишена от дадености и способности, обречена е и е виновна! Емоциите които връхлитат Й. са на тежка мъка, обида, възмущение, гняв заради присъдата на „компетентното“ лице, безсилие, недоумение, безвъзвратност и отчаяние… Чувства се виновна и сякаш длъжна да изтърпи полагащата ѝ се, за тези нейни недостатъци, присъда. Уплашена е от „лошата себе си“ и от лекарката –
Едра, възрастна мъжкарана в бяла престилка.
След изразяване и освобождаване на избухналите емоции Й. се чува да заявява на лекарката в съзнанието си:
Аз съм здрава и силна и ако искам ще имам деца!
В съзнанието на Й. следва искрено съжаление от страна на лекарката и изразяване на съжаление, за думите ѝ към детето. Това съвсем слага в „правилния“ ред емоциите на Й. Усмивката се връща на лицето ѝ заедно с новото ѝ убеждение: Аз съм здрава и силна и ако искам ще имам деца!
А животът ще покаже останалото…
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 08/04/2015 |
Проблеми в работата
Жена на 37 г. М. има проблеми в работата
Не обичам колежките, чувствам някакво лошо отношение към мен.
Не получавам това, което ми е обещано.
Усещам, че ще ми е скучно.
Разбира се, тя иска „да се освободя от тези проблеми и да работя с желание и удоволствие!”.
Надделява темата „лоши отношения” и се стига до основна тема: „Чувствам се обвинена”. Това отвежда до конкретна:
Водеща случка: „имам несвършена работа, а трябва да изляза в отпуска по майчинство”.
Има и съпротива за работа с консултанта, защото:
Имам чувството че ще бъда обвинена.
Първи аспект:
Не обичам да признавам, че съм направила грешка
защото
Аз направих грешка, чувствам се неудобно от това и имам чувството, че ще бъда обвинена.
Зарядът на тези усещания е изчистен, идва изводът „аз много отлагам”, „пак го направих, защото не се чувствам сигурна и искам ако може, нещата да се подредят без мен” – ”това е моя много типична характеристика”.
Следва случка, уж нямаща нищо общо: „детенцето М. се събужда и няма никой, защото родителите й са излезли докато тя още спи, за да заведат братчето и на детска градина. Уплашена и нещастна, тя излиза и започва да вика от терасата на жилището”. Случката е изчистена от емоционалните негативи и обвинението към тези, които са я „изоставили” и обвинението „татко не си играе достатъчно с мен”. С М. преработваме спомена в такъв, в който тя вече е будна и взима активно участие в случването на живота й.
Втори аспект:
Не съм си повярвала на интуицията и съм сгрешила.
Има физическо усещане за „провал” като „светлинни очила”, заради невзет кандидатстудентски изпит и по-стара подобна случка, когато М. е на 13 г. и ”не успявам да напиша преразказ с елементи на разсъждение, защото съм свикнала да пиша само преразказ”. След изчистване на емоционалния заряд, на объркване и блокиране, М. се чувства вече уверена, доволна, спокойна, можеща, успяла, удовлетворена.
Трети аспект:
Неудовлетвореност, че не съм довършила работата…трябваше да я свърша. Имала съм шанс да кажа…,но не го направих. Животът ми предоставя възможности, пък аз не се възползвам. Това е страх да вляза в конфронтация, в открит контакт, чувствам се хлъзгава, не искам да го правя, защото ще загубя.
М. си спомня няколко случки последователно, в които е „трябвало да се защити”.
Едната случка е, когато е на 5 6 г. и едно циганче й взима колелото. Тя не се защитава, не е влязла в „пряк контакт”. Плаче, уплашена е, объркана е, тресе се, чувства се слаба, беззащитна. След сваляне на заряда на емоциите, малката М. иска да се справи сама. Иска да го „пипне”.
Втората случка е: „целият клас ме гони и аз имам нужда да се защитя. Те не ме харесват, тормозят ме, защото харесват едно момиченце от класа, а мен не. Страх ме е, че ще ме набият.” Чувства се грозна, смотана, свита. Защото „другите мислят така, а щом толкова много хора го казват сигурно е така”. Откъдето се стига до темата с „авторитетите” и под-случка, когато М. е на 6 г. възраст, а авторитетът – баба, заявява мнение по отношение на М. В процеса на работа, М. осъзнава че баба е задръстена, старомодна, но признава и зачита личността на бабата, без да приема сляпо мнението й. Това автоматично променя предходната случка, защото вече има чувство за собствена значимост и авторитет.
По темата „грозна” излиза друг детски спомен, в който „глупавото момиченце получава красивата рокля, а М. – умната, получава грозната рокля”. Оттам и изводът й: „аз не съм достатъчно красива, хубава” и въпросът: „защо не ме оценяват другите?”.
След работа по спомена, в който малката М. вече заявява и защитава позицията си, тя стига до положителното убеждение „че човек трябва да отстоява това на което държи, без да чака и така получава това което иска и заслужава” и се чувства достойно оценена, можеща, силна и красива.
В резултат М. вече не чувства нужда да измисля оправдания и да отлага свършването на работа. Всичко става на време и с лекота.
Четвърти аспект:
Шефът винаги се сърди на всички, съмнява се и е много ядосан.
От това М. се чувства обвинена. Следва работа с тази представа на М. за бесния шеф и когато зарядът е свален, настъпва разбиране за неговата реакция и отпада усещането за вина.
Като краен резултат на сесията, М. се чувства спокойна, на правилното място и правеща нещата в правилния момент и по подходящия начин. Има усещане за увереност и справяне. Знае е, че времето й стига за всичко, а отношенията с колегите е ОК! М. вече не се чувства претоварена от работа, както преди сесията е чувствала. Има усещане за наличие на ресурс, за справяне с всякакви ситуации. Чувства се удовлетворена, знаеща, можеща, оценена адекватно. Вече спокойна, ведра, с чувство за хармония и занапред.
„Живот За На Пред На Ли!?“
