Детето е всичко за мен!

Детето е всичко за мен!

Детето  е всичко за мен!

Ако не беше детето ми…

Детето е смисълът на живота ми!

Детето е моето слънце!

За детето съм готов/а на всичко!

Живота ще си дам за детето!

Колко много такива силни думи сме чували или изричали. Даваме мило и драго първо да имаме дете, после бдим до него, когато е болно, тичаме за уреждане на детска градина, после училище, учители, жилище, работа, подходящ партньор, после увещания за внуци… защото децата са най-милото…

И да, понякога сме готови и дори наистина го правим (пу-пу!) извършваме планини от храброст в името на детето. Така наистина доказваме своята всеотдайност, жертвоготовност, самоотрицание, любов, защитаваме личните си убеждения „що е то истинска любов“ към детето…

С времето и практиката ми на консултант с методите на енергийната психология, с многото призиви за помощ за даряване на средства за лечение на деца в чужбина, с новините за пострадали в училище деца, с информацията за все по-широко проявяващи се заболявания, агресия, стрес, затлъстяване, хронична умора, и какви ли не още проблеми,  характерни, до скоро повече за доста възрастните хора отколкото за малките, вече при деца под 10 годишна възраст; неизбежно  си задавам въпроса:

Защо при такава всеотдайност ни е толкова трудно първо да опитаме с нещо толкова простичко, достъпно, безплатно и вече така широко разпространено по света, доказващо всеки ден полезността си, като ТЕС – техниката за емоционална свобода и сродните техники за самопомощ?

Нали сме готови на всичко, защо отхвърляме с лека ръка това?

Твърде е просто?

Твърде  не медицинско?

Твърде не рекламирано?

Твърде невероятно! – Толкова бързо да дава резултати? Пази боже!

Толкова е не лъскаво, не скъпо, всъщност безплатно! – Аааа шарлатания значи…

Изобщо не се преподава в българските университети и лекарите не знаят за него!  – Оооо, щом те не знаят, значи го няма!

Ех, наслушала съм се на какво ли не! Уж открити към новостите хора, градивни, космополити… Уж настрадали се, напатили се, отчаяни, обезнадеждени, обезсърчени, финансово, физически и емоционално изтощени, отказани от конвенционалните подходи… Уж алтернативно мислещи, еко мислещи, духовно извисени, начетени…

Та от време на време пак се питам, дали наистина обичаме децата си? Колко ги обичаме? Как ги обичаме? С какви условия ги обичаме?…

Ами ако просто не обичаме детето в себе си и се опитваме да компенсираме с детето извън себе си?

Ами ако нямаме доверие на детето в себе си и за това не вярваме на нищо извън себе си?

Ами ако детето в нас толкова много го боли, че не смее да мисли без благословията на някой авторитет и това съсипва реалното му дете?

Не съдя никого. Наблюдавам. Чистя вътрешното си дете. Съдействам, на готовите да съзрат собствената си сила и способност да се справят чрез това „странно нещо“ наречено ТЕС.

Ама наистина ли вярвате, че това може да помогне!?

Защо ми е да вярвам, ако знам? – питам аз.

Примерите са много. Информацията е много. Имате ли желание да се отворите за това? Разрешавате ли на себе си и детето един нестандартен подход, за стандарти проблеми, при това без „странични ефекти“, без болка, безплатно, общо достъпно, носещо много повече спокойствие, успех и здраве?

Аз рискувах за себе си и съм доволна. Дори го направих своя професия, защото знам… не просто  „искам да повярвам“!

Можете ли да обичате децата си и така?

Готови ли сте да приобщите и детето в себе си?

Тогава действайте! С вас съм Живот За На Пред На Ли!?

Дарина Гаврилова – консултант с методи от енергийната психология.

За децата в училище.

За тормоза в училище.

За Бащата и дъщерята.

В името на това да имаме бебе.

За алергията на детето.

За заекването и нощното напикаване на детето.

За проблема на детето с майката.

За детето и парите.

 

 

 

 


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.