by Дарина Гаврилова | 21/01/2020 |
Онази история между него и нея
„Онази история” обикновено е нещо, което в семейството се прокрадва през недомлъвки след случайно изпусната дума, намек, реакция, насред обичаен разговор. Явно има нещо, но никой не иска да говори за него. Това обикновено възбужда още повече любопитството ни, фантазията ни се развихря в догадки, допълващи интуитивното ни усещане, че има нещо скрито, за което не се говори. Още по-пикантно става, когато се отнася за отношенията между мъж и жена. Но…не се споделя с мен, или с никого за какво иде реч. Започват изводи възможно без основание, доколкото се базират само на предположения изградени върху парченца от думички насъбрали се с годините. Дори в един момент да поставим ребром въпросите, които се блъскат в душата ни към най-вероятно можещия да ни отговори човек, срещаме също така смотолевени недомлъвки, както и преди, плюс явното нежелание въобще да се говори. Най-малко точно по въпроса. Което естествено изостря още повече вниманието ни и затвърждава мисълта ни, че в „Онази история” има нещо гнило. Много гнило! Така „Онази история” или умира с укривателя ѝ и се забравя, или най-накрая се намира някоя смела или разсеяна за опасността баба да ни я разкаже. Но…
От камбанарията ми на консултант, а вероятно и някой от вас също може да са го доловили, знам, че ако не се намери толкова смела или разсеяна за опасността баба и „Онази история” си отиде със смъртта на укривателя ѝ, това не значи, че историята наистина е изчезнала безвъзвратно. Точно обратното! Всяка „Онази история” се бори с опита ни да я пренебрегнем, за да бъде осветлена и изскача, когато най-малко човек очаква. И о, изненада!
Всъщност може и да не е такава чак изненада, ако човекът е имал предположения. Тогава е по-скоро – най-накрая! А с това и голямото облекчение тайната да бъде чута, видяна, разбрана. Само поради факта, че вече не е тайна, най-малкото. Другото голямо облекчение може да е поради наместването на още фрагменти информация, които са били известни, но са звучали нещо не на място, нелогични. С изясняването на „Онази история” разказът се подрежда и това някак успокоява умовете и сърцата и даже животът изведнъж става по-лек за живеене. Има вариант изобщо да няма „Онази история”, а тя да се е създала от общото натрупване на неясноти и влечението на хората към тайнственото, клюките, в шега или злост, и след това да е заживяла собствен живот!? Кой може да отговори тогава?
Вероятно се питате доста неща. Например – как така „Онази история” от тайна става явна? Как така да се е създала? Какво чак толкова може тя да повлияе един живот? Защо това да има значение за мен? И други такива.
Моят отговор е чрез разказа ми, който следва, написан на базата на практиката ми на консултант работещ с клиенти и техните житейски преживявания.
Знаеш ли, така като ми говориш се сещам, че на моменти, без никакво основание и без никакви поводи, а буквално въпрос който съм си задавала е „Не съм ли забравила нещо?”. Има едно нещо, една налудничава… Направо ще ти го разкажа набързо, за да може, ако има препратки…
Баща ми е бил изключително буен човек. Голям хубавец! Сгаджосват се с майка ми, тя забременява и после се женят. Дядо ми по майка е бил много строг човек, а татко е бил много нападателен към него. (Дядо умира от рак на гърлото – какво ли е имал да каже, а не е могъл!?) Този дядо и баба не са били на сватбата на майка ми. Майка ми никога нищо не ми е разказвала. В процеса на времето, от изпускани реплики на майка ми разбирам това, а и че дядо не е бил съгласен с тази сватба, защото отивайки да искат ръката на майка ми една група роднини, реакцията на дядо е била – „Защо идвате да я искате, като работата вече е свършена”? Впоследствие се оказва, че причината въобще не е била такава. Разбрах го от една Констелация преди 3-4 години. Там излезе, че някой от роднините ми е лежал в затвора. Аз се сетих само за един роднина лежал в „Белене” по политически причини. Но констелаторката каза, че не е това. Отидох при майка ми след това и я питах – А бе майко, кой от нашите е лежал в затвора? – и тя каза : „Баща ти. Ами той нали лежа в карцера заради оная история” – Коя история бе майко? И ми каза, че вече била бременна с мен, когато се случва някаква история с някаква друга жена и баща ми го вкарват в карцера.
Майка ми твърди, че въобще не знае какво се е случило с тази жена, че да вкарат баща ми в карцера, което според мен надали може да е вярно. Разпитвах убил ли е, тя: „Не, не е убил”. А какво е станало с тази жено? Тя каза: „Не знам! Ние с дядо ти ходихме да я търсим, но тя вече не живееше там.” Кажи какво е станало? – „Моля те, не съм готова да ти кажа, остави ме на мира!”
Какво е станало не знам, но със сигурност има нещо, защото първо, че не се вкарва в карцер ей така, после, че бременна и неомъжена тя се прибира при баща си, където той ѝ гарантира, че ще отгледат детето ѝ и да е спокойна. А баща ми ѝ е обещал, че ще спре да пие. От това ми идва, че той е бил пиян, когато нещото се е случило. След връщането му вече правят сватба и се женят. Дядо заради това не е дошъл на сватбата, си обяснявам аз. А майка ми и досега му е обидена на баща ми.
Не знам, има нещо! Освен това, за да стигне до карцер, не е нещо толкова безобидно, а майка да мълчи и да казва… Тя беше в истински ужас тогава, като я питах и каза: „Моля те, не ме разпитвай повече, не съм готова да ти кажа!” Освен това още не може да му прости, че въпреки, че е обещал, че ще спре да пие, той още не е спрял.
Работим чрез техники от енергийната психология. Онова което изплува от скритото минало е история на изкривени отношения между мъже и жени осем поколения назад, дори повече. Там има засрамена и виновна жена, носеща последиците без да е виновна, заради насилие от свръх надменен мъж, носещ белезите на варварски времена и поведение на орди нахъсани, сексуално настървени, гонещи нагона си турци.
Справяме се с истерията на тълпата. В резултат се промъква осъзнаването за даване на толерантност и пространство на жените от страна на мъжете. Това автоматично носи разбиране у мъжа, че „ако се отдръпнеш и дадеш разбиране на жената до теб, това което съм взел насила е можело да го имам със съгласие и тогава е щяло да бъде по-удовлетворяващо за мен”. Прошката която иска и получава, носи и на двамата, мъж и жена, усещане за лична отговорност, уважение и отпадане на вината у жената. В мъжа се задейства и разбирането, че неговата агресия е била следствие от лична несигурност и слабо самочувствие. „Силата на мъжа идва от почитането на жената, а не от физическото преимущество с което на сила да получи желаното от нея”. Че са равнопоставени. Жената получава посланието, че да си жена е безопасно. Да дадеш е безопасно, защото има достатъчно и за нея и за мъжа. И мъжът и жената разбират, че е безопасно да се разговаря, споделя, пита, да има казване и чуване.
Другото, което излиза, като причина за страха на майката да говори е много типична – „Какво ще кажат хората”. Работим докато у майката имаме ново мислене – че хората си говорят независимо от това, какво правиш, че не винаги оценката на хората е реална и правилна и отразява действителността. Че хората просто си говорят. Че тя не е длъжна да реагира в угода на хората и е свободна от хорското мнение.
Резултатът е усещане в клиентката ми за разбиране, естественост към миналото, нормалност в отношенията. С още малко работа, процесът ѝ донесе и усещане за обич, подкрепа и увереност.
С всичко това „Онази история” все повече губи стойност за клиентката ми, защото зарядът от чужди преживявания втъкани в нея отслабва с всяко оздравено житейско разбиране на предците ѝ. Когато се справяме и с любопитството и желанието за непременно знаене, тя придобива търпение и осъзнато присъствие. Това дава пространство в живота ѝ, което или ще ѝ донесе конкретен отговор с времето, или ще освободи мислите ѝ от излишно лутане и напрежение.
За мен, като консултант, по-същественото бе, че освобождавайки клиентката ми от обсебващото вълнение към „Онази история” и предпоставките да съществува, тя се сдоби с повече енергия, спокойствие, стабилност и сила, да се справи с едно много тежко лично преживяване, което не пожелавам на никого! Тя излезе с поглед в по-голям мащаб към случилото се, множество изводи и нови възгледи. Наградата ѝ бе още сила, увереност в себе си и свобода. А най-много оцених в личното и израстване, че накрая тя успя да съзре по много естествено мъдър начин доброто в лошото от превратностите в живота ѝ, през които заедно преминахме.
Поздравявам те Х., гордея се с теб!
А през какво точно ѝ съдействах да премине ще напиша в някой друг разказ.
Сега ви желая да се погрижите за градината на собствената си душа и да разчистите бурени от типа на „Онази история” от корен.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 12/06/2018 |
Проклятие ли!?
Пратиха ме при Вас…. да пробваме… с добра реклама … че много техники…
Моята ситуация е доста тежка. Довлякла съм цял камион товар за чистене и… направо непосилно…
Значи в системата ми има много гняв, агресия, насилие, „жертва” (я да видя в хороскопа – търси в чантата си), нападателност, борба (ох, взела съм погрешния бележник, там беше хороскопа)… Казаха ми, че помагате и с фамилни проклятия…
Тук леко занемявам.
Ок! Клиентите ми ме препоръчват!
Ок! Знам някой техники!
Да, хората доста отлагат и междувременно натрупват още и още проблеми преди да ме потърсят, понякога и като последен вариант тип „за всеки случай” и „отбиване на номера”, за да им е чиста съвестта пред тях самите, че са опитали и „ това нещо” – работа с енергийна психология. Добре, че има и такива, които започват, с този метод и мен!
Но да съм „специалист фамилни проклятия”!? – Брех, не знаех! Прозвуча, като да ги правя по поръчка!?
Трябваше за отрицателно време, да схвана връзката – кой ме е препоръчал, какво сме работили и какво евентуално е казал за работата ми, за да разбера, че става дума за „разваляне на проклятия”.
А сега още едно пояснение, илюстрацията на смисъла на което ще проследите в следващите редове на този разказ от реална моя сесия с методите на енергийната психология.
Не развалям проклятия, магии и т.п., а помагам на клиентите ми да придобият нова гледна точка – на човек, освободен от страховете или други силни емоции, с разбиране и приемане на дадена ситуация, факт, други хора, такива, каквито те са. Което води до усещания, освен като „вълшебно се чувствам, фантастично” и подобни (след някоя голяма победа в процеса) и до „сякаш ми е направена магия”, „сякаш съм прокълнат, урочасан, заклеймен…” (осъзнавания преди или по време на процеса, обикновено при усещането за големи житейски трудности сякаш извършени отвън, нарочно и против нас).
На всичкото отгоре, вече съм публикувала един такъв случай с мой клиент и си мислех, че срещам разбиране на разликата между „чувствам се” и „е”.
Но да продължим!
Обяснявам на клиентката ми това, което и на вас – в енергийната психология работим с енергията/информацията запечатана в полето ни, съзнанието и подсъзнанието ни, и ако там има нещо преживявано като проклятие, магия, клетва, то – да, работим с него. Но не го търсим преднамерено без причина, като самоцел и куриоз, като да сте при врачка или някой занимаващ се с магии и развалянето им.
Последва:
А вие можете ли да видите, дали има такова нещо?
Е, не, не съм врачка! Консултант с енергийна психология съм… ама може пък… някой ден да се преквалифицирам! Да видим! Явно тези практики продължават активно да битуват сред българина.
Чистена съм много пъти от такива, но пак има нещо! Имаше черна магия върху нашата фамилия! Това е много от отдавна. И аз, като всеки духовен работник/ светлинен работник, съм се наела да чистя кармата на фамилията, защото тя е нещо ужасно! Направо ужасно!
Ето тук вече мога да се съглася – срещам много хора, включително мои клиенти, които осъзнават, че са като филтър на „грешките” в рода, които се налага да спрат, почистят, поправят чрез собствения си живот и работа, за да може животът на семейството или рода да се разтовари и продължи да съществува, при това по по-добър начин. И аз съм преживявала това по отношение на себе си и моя род. Но има хигиена и разбиране на този вид дейност и е добре те да се спазват с оглед на собствения ни живот и изява в него.
От генерации наред губим всичко. Такава енергия на внезапно изгубване на всичко, на разрив. Отвътре съм разрината, разбита. И имах енергията, че не искам да съм тук, че ми е тежко, на „жертвата”, нали, и даже със склонност към самоубийство.
Толкова тежест!
Не мога, не мога, не мога!
Имам атаки на паника (ПА – панически атаки), ето и вчера на два пъти имах.
Страхотен страх, смразяващ страх в чакрите – много тежка енергия в първа и втора чакра!
И от седем години чистя – ходя на чистене, ходя на таковааа…
Но понеже не съм го овладяла, не успях да го овладея гнева, и да го осъзная, не успях да не реагирам, и такава конфликтна ситуация създадох, че сега хазяина ми спря тока! И винаги такива екстремни ситуации привличам! Имам някаква екстремна енергия и привличам екстремни ситуации.
Астролога каза, че има някакъв хаос в мен и трябва да намеря баланса, някакво центриране да имам… трябва да донеса следващия път хороскопа!
И тук ще направя вметка. Аз самата съвместявам работа с астрология с астролог и Енергийна психология, като резултатите са впечатляващи. Но! Подберете си опитен и балансиран в заявленията астролог!
Започвам с доуточняващите въпроси.
Така е откакто съм се родила. Със страхотен страх съм се родила! Имам снимки как гледам – страхът ми е замразяващ! А сега съм на 55.
Общото ми усещане е за отчаяние.
Влизам в още малко конкретика, с което разбирам, че има някакъв напредък в досегашната ѝ работа със себе си, но… явно не достатъчно, и започваме практиката.
Излизат и усещането за:
… безизходица, никаква перспектива, затвор някакъв и няма оправия! Такова дълбоко отчаяние, доведена съм до самоубийство! Цялото ми тяло е сковано! Забравям го само като пия две ракии, но непрекъснато съм скована в този стрес! Не издържам, не мога повече!
Емоциите бликват със сълзите ѝ.
Аз наистина си мисля, че всичко е затвор за мен. Аз се затварям в къщи и стоя сама. Избягвам хората. Страх от хората имам. Създавам ситуации в които или те бягат от мен или аз бягам от тях.
С няколко потупвания стигаме до силно изразена случка на предателство от шест годишната ѝ възраст.
Преместихме се от нашия град в София и отидох в някакво училище. Един следобед отидох да звъня на децата да си играем. Отидох при едното – „Не мога сега, имам домашно да пиша!”. Отидох при другото – „Не мога сега, имам домашно да пиша!”. Отидох при третото… и… отивам аз на следващия ден на училище, и някакво дете става и казва: „Моля другарко (така се обръщахме към учителките си по време на комунистическото управление на държавата), Н. се опита да ме отвлече от домашното ми и ми звъня!“ Става и второто момиче: „Тя и с мен това го направи”. Става и третото… И… публично порицание ( Вид наказание по време на комунистическото управление на държавата, когато пред цялото училище те показват и те порицават, пишат забележка в личния бележник и други такива) и аз в шок! И оттогава аз не съм играла с деца!
Работим с това силно натоварено с емоции преживяване съхранено така живо до настоящия момент в живота на Н. Тя потупва и подсмърча в мъката си, унижението си, изненадата от неочакваната реакция на предателство от децата, заради едно уж обичайно приветливо търсене на приятелчета за игра.
Ужас, искам да избягам и никога да не се върна!
Такава е мисълта на детето на 6 г. там и тогава, замръзнало и сковано в тялото си. Помагам ѝ да освободи максимално много това състояние. Но още нещо има в нея, което в някаква степен продължава да поддържа усещането „ в някакъв затвор съм сякаш”.
Продължаваме с:
Тези гадни предатели, такъв гняв изпитвам към тях, така ме унижиха!
Такава болка ми причинихте, че превърнахте живота ми в затвор! Исках просто да си играя. Съсипахте ме! Дори не подозирах!
Толкова съм разбита отвътре! Съкрушена съм.
Много тежки емоции, дълбоко заседнали в душата на Н. в онази крехка възраст та до днес.
Тук обаче има сигнали за по-голяма давност на тези преживявания. Заради това повеждам Н. към времето преди идването ѝ в София. Разбирам, че тогава си е имала едно много добро и обичащо я приятелче, с което тя се е чувствала в топлина, доверие, с което тя си мисли:
Аз се чувствам добре с него! Искам винаги да е с мен! Нямо по-хубаво от това за мен, да съм с него на поляната!
Ето тук се натъквам на т.н. „котва”, „фар” или „пътеводна звезда”, според терминологията на техниките от енергийната психология.
Потупваме, за да свалим тази драматична привързаност. Но разбира се, такава се създава обичайно на фона на силно негативно преживяване в живота по същото време или преди това. Този фон се явяват отношенията с майката и бащата на Н.
Тя е мазохистка! Садистка! Мама е гадна вещица!
Това ни отвежда още по-назад във времето когато:
Мама яростно ме бие с маркуч. На три годинки съм.
Изпитвам ужас!
Н. вижда себе си като 3 годишна, която само плаче в неистов ужас. И иска само и единствено да избяга.
Но така се е чувствала още като:
Малко бебе на 6 месеца – годинка. Виждам как майка ми кара баща ми да ме държи и блъска с аспирин – тук, в устата, с аспирин! Толкова съм отчаяна и ужасена, че ще ми се пръсне сърцето!
Правим необходимото с техниките от енергийната психология и с оглед на преживяването на Н., понеже то е много травмиращо и Н. постепенно идва на себе си. Вижда как бебенцето се успокоява.
Свършваме и още нещо – разглеждаме родителите и защо те са постъпили така? Това е напълно възможно с тези техники. Благодарение на това Н. вижда в съзнанието си как майка ѝ и баща ѝ вече разбират какво са сторили и чувстват вина. Една от крачките към тяхната промяна, която ще ѝ донесе съответните дивиденти от консултацията ни.
В Мама се поражда желание да се свърже с Исус. Тежко ѝ е, плаче. Тя не знае какво е да обичаш.
Но след това „свързване с Исус“ тя:
Започва да се успокоява. Оставяме Исус да ѝ помогне. И тя ми казва, че ме обича и че ужасно съжалява за всичко което съм преживяла. Чувства се много виновна. Мога да го приема, но нищо не чувствам!
Обикновено това е реакцията след дълбоката травма, все пак е доста по-добре от ужас! Н. вече може значително безпристрастно да наблюдава миналото си. Но има остатък от защитната реакция да не допуска чувства. Защитата ѝ е непоклатимо силна в този момент. Явно не е готова за тази крачка в настоящата сесия. Но и това което направихме с нея дотук е огромен напредък за Н.
Помагаме на трансформацията ѝ да продължи да се случва с възможното за нея темпо. После проверяваме по стъпките назад какво става с нейното 6 месечно Аз, после 3 годишно Аз, после и 6 годишното. Те са вече много по-спокойни, дори:
Започват да се съживяват! Бебето иска да се чувства така спокойно, силно, защитено, завинаги с моите грижи и тези на Исус.
Така е и с 3 годишното и 6 годишното ѝ Аз.
Връщаме се в сцената с мама, татко и бебето. Таткото не изглежда весел защото се чувства виновен. Майката се е успокоила. Н. Разбира, че тя не е знаела как да постъпи тогава, защото не е знаела какво е любов. Едно много ценно осъзнаване, което също носи огромна полза за Н.
Вече може да я даде, но категорично не искам да се занимавам с нея. Да продължи да си се променя, вече си има Исус, но аз не искам да се занимавам с нея. Няма да я допусна до децата ми (миналите ѝ Аз-ове)!
Сега ги виждам много радостни (миналите ѝ Аз-ове).
Започваме процес на събиране на тези части от Н. за да се усети:
Много по-цялостна съм! Чувствам се обичана от Вселената. Спокойствие чувствам. Успокоена съм… Но не изпитвам радост!?
Да, има още какво да се прави.
Ох, много са тежки тези сесии с ТЕС!
Тежки са случките в живота ти, Н.! Постигнахме това, за което си готова.
Да! Много травми съм натрупала. Трябва пак да дойда!
Навън вали проливен дъжд и ума на Н. вече е там.
След време разбирам, че Н. бързо е успяла да свърши много неща в живота си за доста кратко време – да смени квартирата, да поднови живота си, да работи… Оттогава мина доста време.
Надявам се, ако четеш този разказ, Н., да ми се обадиш и кажеш какво става с теб сега, как се чувстваш, как живееш, в какво вярваш?
А вие, уважаеми читатели, разбрахте ли къде е проклятието!?
На базата на дългогодишния ми опит смятам, че назад в поколенията е имало и друга така силна драма, вероятно не една, която е прекъснала нишката на любов обичайно предавана от родителя към детето. Уви Н. не дойде, за да поправим и това, но вярвам, че е продължила пътя си на самопознание и алтернативни практики, защото, както видяхте, те много помагат. Въпрос на лично усещане е коя да предпочетем, в кой момент и по каква тема. За мен остава удовлетворението от това да видя огромното количество работа, множеството преодолени тежи емоции и убеждения, което успяхме да свършим само с една консултация с методите на енергийната психология.
Надявам се ви е било интересно и много полезно да прочетете този разказ. Да сте успели да си направите някой изводи и съпоставки с вас и вашия живот, и това да ви отвори пътя към вашата емоционална и житейска свобода.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 10/09/2015 |
Склерозата не прощава!
Притеснена жена на около 45 г. Р.– сесия с ТЕС – Техника за емоционална свобода.
Р. разказва:
Забравила съм фурната включена и тя е гряла цяла нощ!
Ето как се развива вълнението ѝ докато потупваме по правилата на ТЕС:
Губя си акъла! Поредното забравяне, толкова съм разсеяна. Толкова ме е страх! Свършено е с мен! Страх ме е, мъчно ми е, объркана съм… Така и леля Янка, ходеше из двора, говореше несвързано, пищеше като малко дете за някаква кифла. Беше толкова отнесена, чорлава, нещастна…”Склерозата не прощава!”- Чух някой възрастен да казва. ”Склерозата не прощава!”, ”Склерозата не прощава!”, ”Склерозата не прощава!”… Свършено е с мен, ужас, изгубих си акъла. Толкова ми е мъчно за нея, страх ме е, говори така странно, държи се странно, плаче сякаш е малко и нещастно момиченце (за тази кифла). Страх ме е за мен. Толкова е объркана и нещастна. Мъчно ми е за нея. „Склерозата на никого не прощава!” Обречена съм! Ужас!
Докато излива всичко това в неспирен поток, напрежението ѝ започва да намалява и мисълта ѝ да се прояснява вече освободена от бушуващия страх:
Ъм!? Че защо!? – Страх ме е от нея – от реакциите ѝ, от отнесеното ѝ и несвързано говорене, звука на скимтенето ѝ…
Хм! Вече всичко е наред. – Спомням си мига в който реших да не завъртя до край копчето за изключване – „Да видим какво ще стане” – сякаш друго мое аз.
Благодаря ти че ми отвори очите за това, благодаря ти че ме научи! – Виждам как се прегръщаме с моето аз, но толкова ме е страх! Страх ме е да успея.
Виждам сцена в която съм успяла и се разтрепервам – страх ме е! Страшно е да успееш, успяват добрите и умните хора, интелектуалците – тях ги малтретират, бутат в затворите и концлагерите, бият ги, подлагат ги на непосилен физически труд, изтезават ги, „разкатават им фамилията”…
Изниква спомен за чути разговори от времето на комунизма и сталинизма. Такъв ужас от представата за несправедливо отношение, такова възмущение, огромна мъка с идеята за „разкатаване на фамилията” .
Ами какво става с всички, с децата!? – Оставам сираче! Оставам сираче! Оставам сираче! Отново ужас – „свършено е с мен”! Отнасям го към себе си – и двамата ми родители са творци, добри хора, значи мога да остана без тях…сираче.
Страх, мъка, възмущение… успокояване, освобождаване, лекота. Усмивка.
Пак сцената в която успявам – толкова добре се справям, с три различни проблема едновременно и се получава, как няма да ме харесат!?. Доволна съм, вътрешно уверена.
Фурна!? Изобщо не се стига до там, просто няма почва за случване на такова нещо.
Сесията приключва и Р. се чувства центрирана, спокойна и сякаш всичко винаги е било наред в живота ѝ.
Вие искате ли да освободите и вашето съзнание от потулени спомени и страхове?
„Живот За На Пред На Ли!?“
