by Дарина Гаврилова | 28/06/2022 |
Страх от летене и панически атаки
Имам страх от летене и панически атаки.
Трябва да летя след една седмица, аз много летя, но имам фобия от летене. И сега като си помисля и…
Започва още в първото ни чуване по телефона бъдещата ми клиентка.
Няма да летя след една седмица, промениха се нещата.
Разбирам в началото на работната ни среща. Това ни дава пространство за работа, ако не успеем с една сесия да се справим. Виждаме се за първи път и още не е ясно има ли и какви подводни камъни, които да увеличат обема от работа.
Преди години тръгнах на терапия заради страха от летене. Слава Богу, се качих на самолет на 40 и колко години, София-Виена! Това беше бойното ми кръщение. Беше ме страх, преди да съм се качвала и това е интересното. Такъв ужас изпитвах! Първия полет нямаше проблеми, обаче втория такава паническа атака направих, че мъжът ми… имаше чувство, че щях да умра.
Второто беше терапевтично, до Варна. То беше кратко само 45 минути, нямаше за кога да… Направих паническа атака, ама за кратко. Тогава бях на хомеопатия, ама не пих подходящата.
Третото летене вече беше малко по-дълго и с три полета. Аз направих паническата атака на първия полет само.
Разпитвам по-обстойно и излиза следната информация:
На първия полет пътувах с едната ми дъщеря и майка ми, за да не я е страх, че сама лети чак до… много далече, с прекачване. Аз повече се страхувах за нея. Тя нямаше проблеми. Дъщеря ми беше гид (водач), аз не съм ходила по летищата, а тя се оправя и ми показва.
Само ни заведе до пътеката и там аз забих поглед в земята и само с крайчеца на окото виждах някакви планини, там, нещо… Парализирана от страх, но интересното, без паник атака. Страха бе, че не мога да контролирам положението. Притиска ме. Човек когато го затворят в асансьор, в метрото, е повече… от затворените пространства, в сравнение. И като се сетя на колко голяма височина съм и че не мога да сляза на секундата… А не мога да кажа защо искам да сляза. Не знам това!
Мен не ме е страх от катастрофа, че ще умра, че пада самолета.
Аз всъщност съм отпреди този полет така. Страх от асансьора, от метрото…
Каня я да потърси още по-назад в живота си тези състояния.
О, още от дете сигурно! Аз имах много панически атаки, като дете.
Веднага ми отговаря тя.
Кога беше първата паническа атака?
Ооо, още много малка! Сега се опитвам да си спомня… Може би десетина годишна да съм била.
Пътувах от баба и дядо до едно близко село. С автобуса. Имаше спирки на често, но после има едно такова място, където няма къщи и той… и аз се стягах така… то при паническите атаки всичко спира все едно и…
Ама много е мъчително, между другото! По-мъчително е и от мъката, понякога. Направо ужасно! Който не го е изпитвал не знам как да го разбере.
Връщам я на историята с автобуса.
Той автобусът не може да спре… Това състояние ми е много трудно да го обясня и от какво ме хваща тази паника.
После вече много зачестиха. Ей така се е случвало от мисълта, че цялата земя не е под краката ми и…
И се задълбаваше, че тогава не съм взимала никакви мерки. Тогава нямаше (като се има предвид на какви години съм) нито хомеопатия, нито… Имаше един психиатър и толкова, на онова време!
Влизаме в още подробности и детайли за преживяването ѝ. Това е необходимо, за да разберем, точно при нея, какво се случва, кога и как. Защитената и сигурна атмосфера на разговора позволяват спокойно да обсъдим тези иначе ужасяващи я подробности.
Като заизлитаме, там е големият ужас. После вече спира. След това все едно съм си тука. Рядко по време на полета. Даже не си спомням да е имало.
Една година летях до Индонезия. Реших, че вече трябва да се маха това нещо (страха от летене и паническите атаки) от живота ми и много исках да отида там. Полета бе София – Доха и Доха – Денпасар. И на първия полет почна това гърчене и всички гледат и си има нали… После ми се смееха на моето поведение… То много кратко време се вижда да трае, но на мен ми се вижда безкрайно. На втория полет е по-слабо при излитането.
Професионалния ми опит ме подтиква да разбера, какво знае за момента на раждането си и научавам, че раждането ѝ е било:
…позабавено и майка колко часа се е мъчила, незнам, но има, нещо там се е случило. Чак като си е умила лицето с една билка донесена от Божи гроб за родилки и като че ѝ олекнало и ме е родила.
Искам да се чувствам свободна. Не като спра билет другата седмица и отсега да се започва. Особено като се успокоя и си залягам и напира, напира, ескалира напрежението и вече малко преди вратите на летището да стигна и – изпускам си жилетката, губя си личната карта и става мазало.
Първия път, като летях, аз се разболях. Хрема. Все едно толкова бях настинала! Отслабнах! А когато пътувах за Варна, няколко месеца така се бях задръстила, че тука в синусите и носа, всичко беше… не мога да дишам бе! Обаче си казах, че ще го преодолявам това, платила съм толкова много средства, ще се справям! Тогава в главата беше… петно. Лекарите казват синузит, ама аз там като отидох ми се отвори всичко!
Сега съм добре, носа ми е леко запушен, но като ще летя се запушвам нацяло.
Хващаме се на работа. Разбираме кои преживявания са по-силни, кои по-слаби, независимо, че преди са работени с хомеопатия, психолог или със самостоятелни опити за преодоляване.
И първите резултати се занизват като мъниста:
Божествено се чувствам!
Себе си се чувствам.
Израстване.
Добре съм.
Като дете.
Невероятно, свободна като че ли най-после съм пуснала голям товар и животът ми е потръгнал. Толкова ми е отприщено всичко. Свобода, лекота…
И това е само при подготвителната работа. Следващите резултати идват от работата по първите признаци за паника в живота на клиентката ми.
Ще хвръкна, цял живот съм го чакала това!
Приземена, като след изтощение си легнеш в леглото и ти е добре.
Изчезва усещането за затворена в пространството, гърчене от страх, стягане, липса на земя под краката, паника при излитане или присмех. Останало е леко напрежение от навик да го има, преди летенето.
Страх ме е да не би да се върне паниката!
Толкова типично усещане, когато някой клиент дълго е преживявал един и същи страх и хем му е дискомфортно, хем вече се е нагодил и свикнал да го има, като част от живота му. Сякаш проблема е на ластик и уж се отдалечава, но после се връща с голяма сила и това стресира отново и отново потърпевшия. Той жадува облекчение, но и не смее да повярва, че е възможно то да настъпи окончателно. За всеобща радост с техниките на енергийната психология има справяне и ние го постигаме на този етап.
Сигурност, като да си преминал през голяма трудност и да си успял да се справиш. Удовлетворение.
Уверена. Силна съм.
Вече няма усещането за напрежение, губене на вещи, отслабване от стрес, запушване на носа до разболяване.
Вече нямам страх от летене, само спомен, че ме е било страх.
Като заклета перфекционистка в работата, обръщам внимание и на тази подробност. Това за малко ни праща в идея за минал живот, но картинката напълно се намества.
Ха-ха-ха! Да се чудиш къде да ходиш – толкова места има на които да се иде, че не мога да им смогна в този живот! Нетърпелива да тръгна.
Спокойна, като приключила една много тежка страница и период. Уверена, на място съм. Отпусната. Щастлива. Удовлетворена. Леко ми е. Аз съм си, истинската, като освободена от маски, театър, чужди страхотии, нещо наслагвано от разни събития!
Представя си полет с всички подробности, нали искаме да сме изчистили напълно неосъзнатите страхове скътани в уж незначителни подробности.
Доизчистваме ги и тя се вижда дори в кабината на пилота!
Летенето е равно, хубаво!
Нямам търпение да тръгна, такова удоволствие!
Работим и за напрежението в метрото. Клиентката ми добива усещане за сигурност в него. Сега вече спокойно може да стигне с него до летището.
Има любопитство какво ще стане. На седалката в самолета съм. Егати кефа! Гледам към планините, облаците… Дремвам си. Мотая се по пътеката в самолета. Екстра е, много хубаво летене!
Прекрасно се чувствам!
Така е засега в представите на клиентката ми в края на работата ни. Давам още насоки и очаквам обратна връзка за това, как се е случило предстоящото летене.
Невероятно е това което се случи сега. Лишавала съм се от толкова много, пропуснала съм толкова пъти да си доставя удоволствие… Много ми е странно това. Не мога да повярвам, че нещо толкова тежко го няма сега. Странно е как се преодолява.
Пипваме за последно и тези усещания.
Спокойна съм. Наместена. Много ми харесва така.
Настъпва мълчание за момент, което е изпълнено с дълбочина, мир и самовглъбена свързаност, нещо се донамества на онези нива, които не могат да се опишат с думи. После идват въпроси за техниката, за работата ми и други клиентски любопитства. Откликвам и на това. Умът има нужда от своето рационализиране, така сме учени. Цялата сесия протича извън захвата на ума и сега той е гладен за своето.
Много благодаря! Толкова беше интересно!
Първата обратна връзка е след дни. Случила се е лека паника в подземен гараж, където клиентката ми забравя къде е паркирала и решава, че колата ѝ е открадната.
Аз и друг път съм го правила това, но сега бяха вече пуснати щорите и нямаше как да изляза. Иначе съм ОК.
На момента отработваме случката.
Приземена се чувствам вече. Добре съм. Вече няма усещане за затвореност и паника.
Вече бях забравила този случай, мина време. Един ден клиентката звънна и ми разказа, че полета бил много отложен и не успяла да провери ефекта от работата ни. Похвали ми се, че има вече билет да лети, че не е забравила да ми разкаже и се смееше развълнувана от любопитство, какво ли ще се случи.
Дни по късно се обади още сутринта на деня ми и разказа:
Полета мина прекрасно. Не беше дълъг, но все пак е полет. Имаше някакъв ужас и си взех хапче за всеки случай. Но се оказа, че е с изтекъл срок на годност още преди 6 години. Полета мина с такава лекота, че беше чудесно. Беше прекрасно преживяване. Самото излитане стана плавно и неусетно.
Остана ми недоверие, че може да се реши проблема с метода. Но такива значителни панически атаки съм имала, 10 години терапия и… Невероятно е за мен да изчезне с такава проста техника!
А на връщане нямаше никакво напрежение, бях напълно спокойна.
Разказва ми и други вълнения и преживявания от живота си и оставих на нея да реши дали сама или с мен ще завърши напълно лечебния процес. Вече знае как.
За довиждане ме благослови с мили думи и усмивка. Отвърнах ѝ с пожелание за лек полет много пъти и в много посоки. А аз започнах деня си заредена и удовлетворена от чутото.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 21/06/2022 |
Панически атаки
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 2
Панически атаки и как да се справим. Това проследяваме заедно с вас благодарение на моя клиентка, обърнала се към мен и енергийната психология. В Част 1 може да прочетете историята на процеса ѝ по справяне от самото начало. А сега продължението!
На втората ни среща, клиентката първо сподели, че нищо от това, което сме работили не се е появило повече. Говорела е свободно и без реакция по теми за здраве, лекари, болници, кръв. Водила е пак дъщеря си за изследване и всичко е било спокойно.
Аз съм много приятно изненадана как се чувствам и се надявам да продължаваме така, да разчистваме останките по пътя напред!
Трябваше да отида отново да ми вземат кръв. Бях добре до последно, доста спокойна. В навечерието започнах да мисля – ето сега ще разбера дали ми е минало, дали пак ще има реакция. Продължих да мисля и в чакалнята. Стана ми тежко дишането и сърцето ми започна да бие тревожно. Манипулацията мина добре, жената си свърши леко работата, но ми остана тревожно.
Това стана повод за работа и още разкрития назад във времето. Оказа се, че е имало и предишен случай на припадък на детето при инжекция поради алергия, пак в лекарски кабинет, години преди това, когато клиентката ми пак е била в позицията на безпомощен свидетел. След това излезе спомен и за неин припадък, като дете в гимназията. Порязан пръст и шев, махане на конци… При махането на конците припада пред ужасения поглед на майка ѝ и… медицинската сестра!
Не знам защо!?
А след това с прилагане на техниките от енергийната психология, клиентката „изведнъж” се сеща, че е чула, как когато е била мъничка, мама припаднала, като била в болница. Едва сега осъзнава, колко неприятно ѝ е станало тогава от този разказ. Плашещите картини, които съзнанието и е създало във въображението ѝ. Това е било съпроводено от усещане за задух, жега, край на напрегнати часове и дни по посрещане-изпращане на близки хора, преживявани от майка ѝ. Създали са се плетеници от връзки между елементи в преживяването, които допринасят за проявяването им в същата заплетеност и сега.
Поправяме ги, като ги освобождаваме от емоционалния багаж и образите магически се трансформират в неутрални или положително заредени. Разбира се съпроводени са с нов начин на мислене, също градивен и естествено породен. Нещо, което е желателно за подобрението на клиентката в този и всеки друг случай.
Забелязвате ли повтаряемостта на ситуацията, на симптомите във всяка една от случките?
Ще се запитате, защо това не е разбрано още при първата ни среща с клиентката и защо още тогава не е преработено. Много добър въпрос! Като консултант винаги имам едно на ум, за предистория, особено когато две поколения имат някакъв вид подобни страхове и проявления. Няма как обаче да насилвам клиент, който не е готов психически, а и интелектуално, да осъзнае предисторията си без да е узрял за това. Аз мога да работя единствено с отворени за съдействие ум и душа. Заради това говорим за разлистване на проблемите слой по слой, меко, но упорито, докато свършим всичко, което е обективно възможно да се свърши в съвместната ни работа като екип клиент-консултант. Понякога това иска повече от предположеното време, дори клиентът да е най-лъчезарният и отворен за съдействие клиент на света.
Пристъпваме към работа, за да извадим и изчистим отново онези детайли крепящи преживяването в нейната реалност. Детайлите са много и няма как да опиша всички. Важна е общата картина и нишка на разказа, как се стига от една случка с някого някога до проблем към днешна дата, как можем да открием това и поправим за благото на клиента.
А ние се справяме доста бързо и леко с поредния неприятен спомен. Той вече не я притеснява по никакъв начин, дори не прави впечатление с каквото и да било. В резултат това води до промяна и в спомена ѝ за първия припадък на дъщеря ѝ.
Притеснява ме нейният поглед. Той е нещо, към което изобщо не искам да се връщам и присещам в онзи момент. Кара ме да се чувствам ужасно!
Работим и за този поглед докато не остава и бегъл намек за проблем. Докато самата дума „паника“ губи смисъл, не просто негативна емоционална обвързаност.
После се справяме с темата за високото кръвно и навързаните там предистории. С очакването и любопитството дали пак ще има паническа атака. С подчертаното себенаблюдение, съмнение, спомени, че нещо е имало…
Впечатлена и удивена от резултата, клиентката ми побърза да постави и друг спомен-проблем, носещ ѝ напрежение, за справяне. Финансов. Случка с откраднати пари на работното ѝ място от нейни колеги. Това довело до повече работа в кризисната ситуация на ограничени финанси и спасяване на компанията от фалит, но вече с намален брой служители.
Това ми дойде малко множко, защото аз винаги съм идвала с желание на работа. Винаги съм обичала работата си. От тринайсет години съм в компанията. А сега, от година и половина, а и напоследък, чувствам че стресът ми е в повече и има едно нежелание да идвам на работа.
Ето, виждате ли, като се изчисти един проблем довел до конкретно оплакване, се открива друг, който също търси да бъде изчистен, за да има оптимален ефект и резултат за човека? Той започва да осъзнава стресовите фактори в живота си и колко излишни са те. Как едно напрежение води до друго. Натрупването до симптоми на физическо ниво. Но също така, че са поправими и желанието за максимална лекота и свобода за живот нарастват с всяка практика с Енергийна психология. (Това ще разнищим друг път.)
При следващ разговор клиентката бодро подема:
След последната ни среща съм добре. Даже се учудвам – няма абсолютно нищо. Не мога да повярвам, че няма нищо. Няма лоши мисли, няма лоши чувства, което не знам на какво го дължа, но е добре! Не съм работила със себе си, защото не виждам за какво да работя. Няма паника, няма сърцебиене, няма я тревожността. Влязох в една рутина, която ме кара да се чувствам комфортно. Влязох отново в спортния си график и се чувствам добре. Правя и йога, много ми помага.
Тук се подсмихвам леко, защото е често явление, клиент да не разбира пряката връзка между нашата работа с Енергийна психология и безпричинното щастие и спокойствие, които го завладяват, дори когато идва с конкретен проблем, решим го и той осъзнава това на момента.
За „довиждане“ се разбираме с клиентката след време да влезе в близки на проблемните ситуации и да провери, дали ще има негативни реакции, нещо което да напомни, че е имала проблем и да ми съобщи резултата.
Говорим си за любопитната страна на станалото по време на сесиите, логиката на станалото в живота ѝ и нейната роля, както като пострадавша, така и като ключов фактор в решението. Тя е удивена, силно впечатлена и започва все по-добре да разбира както себе си, така и смисъла на енергийната психология. Изникват още теми по които се присеща, че може да си помогне по същия начин.
Чувството е много приятно! Отпускащо. Готова съм за ваканция!
Завършва тя.
Изпращаме се с усмивки, заредени и окрилени.
–––––––––-
Ето какво ми написа след време, като обратна връзка:
Здравей Дарина,
Да, измина повече от месец.
Извинявай, че не се обадих по-рано, както обещах.
Не съм имала панически атака. Чувствам се много добре.
В края на месец Септември ще ходя да ми вземат кръв за рутинен преглед.
Ще ти пиша след него, ако има нещо.
Но за сега се чувствам прекрасно.
Благодаря ти много.
Колко до дъщеря ми – вчера имаше няколко имунизации и всички те минаха без проблем.
Тя работи няколко седмици в болница през летния стаж.
Не се оплака от нищо.
Благодаря ти отново за помощ ти.
До скоро!
Не ми е писала и знам, че всичко е наред с нея и дъщеря ѝ. Починала си е добре, презаредила е с нови впечатления и емоции. Усмихвам се и пазя топлия спомен от успешната ни съвместната работа. Тази енергия ми е необходима за следващия случай и клиент. А какви ще са те!? Бъдещето ще покаже и вие, скъпи читатели-клиенти.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 15/06/2022 |
Панически атаки
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 1
Ограничавам се от доста неща вече – мисля предварително къде отивам и да не се получи паническа атака (ПА). Спрях да тичам в парка. Тепърва ми предстои да съм свободна с мъжа ми и да се радваме на живота, да пътуваме, а паническите атаки ме притискат да стоя в къщи и да не правя нищо от това.
Аз съм щастлив човек, общителен, активен и това е голяма новост за мен, нетипично е. Неприятно е да трябва да давам обяснение, ако се получи в офиса, където работя. Трябва да избягвам подобни теми за разговор, когато съм с приятели, което ограничава общуването ми с тях. А проблемът заема все повече време и мисли в живота ми – едно 80 % поне! Ако не съм заета с нещо, вниманието и мислите ми веднага отиват в страха от паниката. Трябва да слагам една маска, че съм усмихната и ми е добре, а всъщност не е така. Много ми е трудно да го правя, защото аз съм много искрен и честен човек.
Всичко това започна няколко месеца след една случка с дъщеря ми. Бяхме с детето да ѝ вземат кръв, в една лаборатория. Тя припадна, въпреки, че я държах за ръката. Падна, удари си главата отзад и я пукна много лошо. Кръв имаше навсякъде наоколо, представяте си. Това, което ме шокира беше, че медицинската сестра избяга навън! Аз трябваше да извикам бърза помощ, да потърся телефон… неща, които не би трябвало аз да правя в този случай. Всичко свърши нормално. Отидохме в болница, зашиха ѝ главата, изписаха я. На момента се справих много добре, не се паникьосах.
Започнах да изпитвам панически атаки всеки път, като отида на доктор, като започна да мисля за отиване в лекарски кабинет, за изследвания. Елементарните неща станаха изпитание, даже меренето на кръвно. Получавам панически атаки. Получавам вълни студени/топли, особено чувство на безпомощност, задух. Всяка паническа атака е различна. Развих високо кръвно по същото време, което най-много ме плаши, защото аз никога не съм имала високо кръвно, аз съм активен човек, не се заседявам на едно място, все правя нещо. Сега взимам лекарства за кръвно. Развих и страх да летя. Когато съм в затворено място, когато се чувствам притисната в тясно помещение, имам паническо чувство.
От този момент нататък първо започнах да чувствам някакво ограничение в себе си и така няколко месеца. И вече от два-три месеца става страшно, започнах да изпитвам особените усещания, паника.
И ето, вчера на работа, една колежка донесла апарат за кръвно. При самата мисъл за това на мен започна да ми става лошо. Нещо напомни ли ми за доктори или проблем от здравословен характер, в мислите ми възниква едно вътрешно напрежение. Въпреки, че се опитвам да се овладявам, в някой случаи не мога. Тогава сърцето ми започва да бие силно, мисля си – ето кръвното ми ще се качи и то започва да се покачва. Оттам идва мисълта – о, аз ако сега припадна, какво ще стане; не искам да съм на публично място; искам да съм защитена; искам някой, който да знае, как да реагира, ако стане нещо с мен!
Разпознавате ли собственото си преживяване в този разказ на клиентката ми?
Все по-често паническите атаки спохождат хора подложени на постоянен монотонен стрес в ежедневието, който се натрупва неусетно или са преживели силно впечатляващо ги събитие с негативни емоции. И при двата случая се генерира психическо напрежение, което не е по силите им да освободят. Всеки намек за още от онова, което ги е вкарало в напрежението действа като спусък. Тогава напрежението избухва под формата на всички онези физически симптоми типични за паническите атаки – сърцебиене, треперене, задух, потене, замайване, усещането, че всеки момент ще изгубят съзнание или умрат. Това само по себе си внася безпокойство, страх до ужас и още паника, към вече съществуващите. Преживяванията се задълбочават с времето и необяснимостта си. Отключват още физически и емоционални проблеми. Първоначално започва ходене по изследвания, търсене на медицинска причина за всеки отделен симптом. Хората с ПА търпят присмех, недоверие или явни упреци за поведението и състоянието си, непонятно за околните. В целия този път накрая получават яснота за произхода или името на състоянието си, но това само по себе си не ги лекува, не им дава отново нормален живот. Изправени са пред въпроса – „Какво да направя сега, как да се справя, как да се освободя от този кошмар и да живея отново познатия ми допреди паническите атаки живот?”
Варианти има, но доколкото моята практика е в областта на енергийната психология, ви предлагам развитието към подобрение, до пълно справяне само и единствено с методите ѝ.
Как се случва това, може да проследите в разказите ми по действителни случаи на клиенти с ПА, описани в този сайт. А сега да видим, как се разви този конкретен случай!
След първоначалната заявка на проблема и обстоен разговор, с клиентката ми пристъпваме към конкретна работа с елегантния и фин инструментариум на познатите ми методи.
Първото подобрение настъпи още от предварителния ни разговор, само защото клиентката бе успяла да сподели свободно наличието на проблема си и получи необходимото изслушване с внимание и разбиране, каквито обичайно проявявам към клиентите си.
Когато започна и конкретната ни съвместна работа, започнаха да излизат и детайлите изградили и заздравили мрежата от моменти на страх, объркване, неразбиране и множество още емоционални, образни и ментални отпечатъци, станали основа на паническите ѝ атаки. Медицинският стол, на който седи дъщеря ѝ, напимер, като символ запечатан в съзнанието ѝ на неприятното произшествие; собственика на лабораторията, като фактор за правилно функциониране и организация на лабораторията и т.н. Но това бяха само явните, видими с просто око детайли. Все пак дори това бе достатъчно, за да отпадне и страха от летене в затвореното пространство на самолета, усещането за високо кръвно при покой. Разгърна се отново усещането за безпрепятствено удоволствие от физическа активност, като ежедневното тичане.
Все още имаше да излязат скритите причини довели до именно такова събитие и следствия, като паническите атаки. Заради това поведох клиентката си отново към „бърлогата на мечката”! В случая болничната обстановка и всеки намек за здравословен проблем. И ето излиза първото – страха на дъщерята, направо фобия от кръв, която тя, като майка отразява. До степен да не смее да пристъпи прага на болница и дори помисли за такова нещо. Стъпка по стъпка се справяме с това притеснение на тема кръв, докато тя може спокойно да преживее въображаемо вземане на кръв.
Знаеш ли, преди аз дори не исках да помисля за такова нещо!
Но за да има едно дете фобия, значи има предистория, която обичайно идва откъм родителите. Така излиза и този път в практиката ми! Ето каква се оказа случката – един ден, когато майката не може да придружи детето за кръвно изследване, то преживява болезнена и силно травмираща манипулация. Работим с този спомен на детето, чрез майката, докато не остава и следа от преживяното, а майката вижда в съзнанието си, как детето ѝ може и само да отиде, дори гледа съвсем спокойно, като най-нормалното нещо на света, как ѝ взимат кръв. Разбира се това веднага се отразява на клиентката ми и тя се засмива радушно и с голямо облекчение!
Сега има спокойствие и увереност, по-леко ми е и освободено. Щастлива съм! Много съм любопитна да видя, какво ще почувствам в действителността.
Този отговор очаквайте и вие в следващата ми публикация, където разказът продължава.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 26/04/2018 |
Жива трагедия
С дълга въздишка тя присяда срещу мен:
Аааах, от къде да започна!? При мен нещата са жива трагедия…
В момента имам хем панически атаки (ПА), или нещо което ужасно много прилича на такива, плюс, когато успявам да ги намаля, тогава пък ме връхлита депресията. Безнадеждност много зверска. Само че тези неща не са отсега, а от много време.
ПА ги свързвам винаги с 2008, защото тогава се случиха едни случки и тогава го забелязах. Но като се върна преди това и тогава съм имала – блъсна ме кола и пак съм имала ПА. После като се преместих в София пак съм имала ПА.
Депресията… не знам! Спомням си, че исках да се самоубивам още когато бях на 17-18 години, а сега съм на 42.
Имам две автоимунни. Едното е Хашимото, другото е синдром на Сьогрен. Фибромиалгия.
Пълен провал съм във всичко. Без самочувствие, отвсякъде тотален пълен провал. Работя работа, която не харесвам обаче ми дава някакви финанси.
С мъжа си съм пак така – с много коментари, не е това, което искам. Същевременно само той поне ме е обичал. С нашите – въобще не ме обичат, предпочитат брат ми.
Какво още остана? Абе, навсякъде във всичко…
Аз не мога да се справя – това като някаква такава тема – просто не се справям в живота. Въобще! Живея като на автоматик. Трябва ми някой силен до мен иначе въобще на мога да се справя. То няма край! Ако не беше Х аз щях да се самоубия милион пъти досега. Това удря и в главата ми – аз не мога да си събера мислите от много време насам!
Предсказаха на мъжа ми, че ще умре. Предсказаха му го три гледачки. И тогава получих всъщност първите ПА.
Съсипвам детето, това казах ли го? Директно го съсипвам, там е много силна вината. Ужас!
Аз си мисля за дълго време, че ще имаме работа, но идеята е поне да …
Оценяваме стойностите по субективна преценка на Н. и от 0 до 10 работим със 100-тици, а някъде надхвърляме и 1000.
Като дете бях страшно много критикувана.
Започваме с потупването.
Н. се връща в 4 годишната си възраст, когато брат ѝ се е появил:
Не го очаквах, не бях подготвена за това. Уплашена съм. Мама не ме обича.
Това е преживяла малката Н. тогава.
Освен това се разбира, че я е страх от мама. Това ни отвежда към момент в който Н. е на 3-4 г. Стресната е и плаче, защото:
Мама е на мивката и ми крещи.
Тъжна съм.
Този спомен я отвежда още по-назад в миналото ѝ, когато е била дете на 2-3 годинки, оставено на село при баба. И докато са я пратили уж да погледне нещо на двора, родителите ѝ са си тръгнали.
Н. се чувства предадена и от родителите си и от баба:
Мразя ги всичките, никой не ме обича! Всички ме изоставиха, баба ме излъга, а мама и татко ме предадоха, изоставиха ме. Аз съм ужасна, затова!
Н. преживява шока от онзи момент сякаш се случва сега. Тупкаме непрекъснато и напрежението спада, емоциите се освобождават.
Искам да ме обичат!
Връщаме се в момент когато е бебе на няколко месеца, когато мама я гушка, но и там бебето усеща напрежение. Това на мама. Бебето се тревожи, че това е заради него. Тогава работим за мама, за да освободим нейното напрежение от факта, че има бебе, за което да е отговорна. Оказва се, че мама се безпокои дали е перфектен родител. Тревога породена заради нейната майка, а тя я е взела на свой ред от нейната майка… която е починала рано и я е „изоставила”.
Това е често срещано като явление – предаване на модели на мислене и поведение от поколение на поколение, което, както виждате, води до нелеки последици. И точно тук техниките от енергийната психология са много ценни като инструмент, за да се справим с натрупаната емоционална обремененост!
Н. разбира колко е била уплашена баба ѝ, когато нейната майка почива. Но когато цялата тази информация излиза наяве, когато емоциите биват изявени, осъзнати, това довежда и до тяхното освобождаване. Заедно с това идва и ново отношение към ситуацията смърт и тя вече не е „изоставена”. Възобновява се връзката на любов между майка и дъщеря и това е новата енергия и емоция, която потича през поколенията насам.
Следващото изцеление по веригата на събитията е това на майката на Н. от перфекционизма ѝ. Тук обаче се отваря още една линия на подхранване на нейния перфекционизъм – тази, която се е развила и по бащина страна. Това ни отвежда към дядото, живял и се борил за оцеляване в тежки времена. Освобождаваме и това. Което на свой ред освобождава майката на бебето Н. от напрежението да е идеалния родител. Сега вече, майката може да погледне с много нежност и спокойствие бебето си, нещо, което бебето чудесно усеща и, което попълва онази празнота, която допреди малко чувстваше. Бебето изпада в блаженство.
Това разбира се веднага дава своите резултати и по-нататък.
Връщаме се във възрастта 2-3 години на Н., когато е на село. Историята изглежда съвсем различно – всички са там, спокойни са, около вратата на къщата стягат багажа. Взимат детето със себе си. Изпращат се с бабата.
После се връщаме и в случката, когато Н. е на 3-4 години. Мама е спокойна, говорят си, гушкат се, мама обяснява каквото има да каже и двете преливат от нежност и топли чувства.
Става още по-приятно, когато се връщаме и в сцената, когато мама обяснява на 4 г. Н. как ще си има бебе-братче, как те ще си играят двамата, как:
Това не значи, че няма да те обичам, а че любовта ще стане по-голяма.
Н. сияе от щастие, защото ще е каката.
Той нали ще ме слуша?
После виждаме как бебето-братче се е родило и Н. отива да помага на мама. Чувства се важна, ангажирана, много значима. Вече е кака.
О, харесва ми, определено!
О, и тати се прибира и поглежда през вратата и казва: ”Еее, къде без мен?”
Н. се разлива в топла усмивка, видимо изпълнена с любовта, задружието и красотата на момента. Това е напълно ново за нея преживяване и то е точно такова, от каквото е имала дълги години вопиюща нужда.
Н. отваря очи, смее се звънко, опомня се и осъзнава, че:
„Жива трагедия” някак не ми се връзва!
ПА съществува слабо, като идея. Също и за депресията.
Хашимото вече сякаш не съществува, а синдромът на Сьогрен едва-едва.
Безнадеждност много слабо присъства.
Умора няма.
Пълен провал– не!
Съсипвам си детето – не!
Н. отваря сърцето си и душата си за промяната, изживява я пред очите ми. Такава трансформация!
Работата?
Има какво още да се доизкусури, но нещата вече са по-различни. Не изглежда това да е проблем.
Мъжа?
Мога да му дам шанс. Защото искам прекалено много от него! Много го притискам. А той няма нужда да го притискам.
„Не се справям с живота”?
Не. Има дете, нагушкани сме, имам мъж, работа, решени проблеми…Твърде категорично ми звучи „не се справям“! Да, имам потенциала да се справя!
Тези осъзнавания вливат още енергия в Н.
„Живея на автомат”?
Било е вярно в голяма степен, но сега не толкова. Даже никак!
Има една лека тревожност „дали ефектът ще се запази, дали ще продължи, какво ще стане?”, с която работим.
Проверявам и безпомощността.
Не, не съм безпомощна!
„Не мога да си събера мислите”?
Не, в момента съм супер релаксирана и си мисля с главата.
Касаят ли те още предсказанията за смърт на мъжа ти?
Малко. Не искам да ровичкам там! Сякаш да не тревожа…
Тогава бързо изцеляваме и този момент на зараждане на точно тази тревога. Резултатът е
Мъжа ми ме успокоява, гушва ме и ѝ казва колко ме обича с думите „Я ела, виж че съм тук!”
а тя се приютява в него и се чувства щастлива. Страхът напълно изчезва.
Брат ти проблем ли е или родителите ти да го предпочитат?
Хич не ми пука в момента за това.
Справяш ли се в живота? Страшно ли е бъдещето? Дали това, което постигнахме ще се задържи?
Не. Вместо това Н. се чувства:
Щастлива, умиротворена, хубаво ми е.
С лекота изля последните капки страх, които помрачаваха постигнатия резултат. Вече всичко си е на мястото:
Доминират любовта, разбирателството, приемането. Лекота и спокойствие.
Изведнъж се сеща:
Знаеш ли, тя нашата история е такава. Имахме едни разправии с нашите. Тогава трябваше да прекъсна, защото получих нервен срив, ПА. Била съм в 2-3 курс студентка. И се прибрах в къщи. Отношенията се обтегнаха и се стигна до физическо малтретиране. Тръгнах на танци тогава, там се срещнахме, но той не ме привлече. Изглеждаше готин, но аз не харесвам такива типажи. Аз харесвам мълчаливи, лоши, антисоциални типове….(смее се на себе си), а той е романтичния типаж. И като се случиха боищата той ми помогна. Всъщност отидох да живея у тях. И ни събра Съдбата! Но винаги съм имала това усещане, тя и майка ми го е казвала, буквално:„Тази плюнка не е за теб! Той не е за теб! Той не става за теб!” Дали заради нея, дали от това, че аз съм усещала, че е натрапен, че ако не беше станало това нещо (побоя) или… първоначално (ние сме дълги години заедно) все го има това – ти не си такъв, ти не си такъв…И сега, ти като ми каза това последното – „Пусни го!” и ми олекна.
Той се е доказал! Сега съм близо до това, че „душата ми го е избрала” и това (поводът за събирането) ми изглежда маловажно.
След разказаното проверяваме и настоящата реакция на майка ѝ в съзнанието на Н. Там тя изглежда по-приемаща зетя.
Прилагам още някой хитрости от енергийната психология, което още повече подобрява усещането за реакцията на мама и съответно нагласата на Н.
Хубаво е, защото аз съм се опитвала сама, но за мен това бяха неразрешими неща. Неща с които принципно не мога да се справя. А сега – да, за много от тях ДА!
С тази консултация „отместихме камъка” и сега, когато Н. вече чувства че може да се справя би следвало още по-лесно да продължи в самостоятелната си работа с техниките от енергийната психология.
Да мисля, че е така! Виждам, че ми се получава, не е със .. като преди едно такова „трябва, трябва, трябва!”. Да видим!
Така надзърна сама в бъдещето си Н.
Да ще видим!
Аз всъщност вече го видях. Н. стана смела, открита, по-жизнерадостна. Бях на нейно публично представяне. Разликата беше много голяма!
А вие искате ли да осъществите реална промяна в живота си?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 30/11/2015 |
С ТЕС можеш всичко
Интервю на Дарина Гаврилова с д-р Ваня Страхинова
Колкото и да не вярваш, можеш да го приложиш и върши работа.
д-р Ваня Страхинова (В.С.)
Например?
В. С.
Какъв пример да дам? От личния ми опит, когато започнах да търся решение за себе си, открих ТЕС. т.е. открих Техниките за Емоционална Свобода, открих Пренареждане на Матрицата с ТЕС. Отначало нямаше кой знае какъв огромен успех. Т.е. за мен нещата не се случваха така мигновено. Някои се случваха мигновено де – освобождаването на някои емоции, разбирането на някои ситуации, осъзнаването на разни неща. В повечето случаи, работя върху нещо и ефекта или осъзнаването, че нещо се е променило настъпва, примерно, чак след 1-2 седмици. Но ако трябва да направя сравнение със себе си преди 1 година и сега, то преди 1 година бях изнервена… (смее се). Сега трябва да си помисля, всъщност какво съм сега, за да кажа какво бях тогава.
Значи, сега съм уверена, спокойна, ведра, усмихната, непоклатима, щастлива, преди всичко, дори и в разни шантави ситуации.
Всъщност съм щастлива! Намерила съм себе си и съм балансирана.
А не бях такава преди 1 година. И понеже съм пробвала и традиционните методи на терапия, т.е. да пиеш хапчета и да ходиш да си приказваш с някой колега психотерапевт (от което нямаше кой знае каква полза, за мен лично).
Колко време го прави?
В.С.
Хапчетата ги пиех с някакви прекъсвания, може би десетина години.
По душевни проблеми?
В.С.
Да, серотонинови инхибитори, защото имах панически пристъпи, имам генерализирано тревожно разстройство. Не че и сега не се тревожа от време на време за нещо, ама знам как да го оправя! И нямам такова генерализирано тревожно разстройство както преди. То, като че ли престанах и да се тревожа вече за много неща! Виждам, че нещата си се случват по някакъв си техен начин, независимо от това дали аз ще се тревожа или няма да се тревожа и се получава в крайна сметка, това което трябва да стане и което е най-добре за мен. Просто се научих да приемам изборите на Вселената за мен.
Това се получи преди да спреш да пиеш хапчета или след като спря?
В.С.
Спрях да пия хапчета и тогава започнах да се занимавам със… да търся ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Защото виждах, че това не ми върши работа – пиеш, пиеш, пиеш, спираш ги примерно и след 6 месеца си отново разтреперан. Е каква е идеята тогава!? Защо трябва да съм непрекъснато на тези антидепресанти, при положение, че можеш да откриеш друг начин и да нямаш нужда въобще да пиеш антидепресанти!?
Смяташ ли, че ефекта от работата ти с тези техники е дълготраен?
В.С.
Да!
По какво го разбираш?
В.С.
По промяната в личността ми.
Как това се отразява на живота ти? В кои сфери, по какъв начин?
В.С.
Отразява се във всички сфери.
Много по-спокойна съм. Върша си работата много по-добре, ако говорим за професията. Възвърнах си желанието да чета, да уча, да усвоявам нови неща. В къщи възприемам много по-лесно това, което се случва. Около мен хората казват, че съм се променила. Първото нещо което казаха, че съм станала много слънчева и много ведра, много спокойна. Че излъчвам някаква светлина, че грея… различни хора по различен начин го казват, но горе долу една и съща им е идеята.
Аз се чувствам добре в кожата си навсякъде – и в личния си живот, и в къщи, и в работата.
Всъщност възстанових връзката със себе си – някъде я бях изгубила през тези години… и това е най-важното нещо за мен!
Не се тревожа вече, не се притеснявам от това, че мога да кажа какво точно искам и какво точно не искам. И не се притеснявам от това, че възпитанието може да ти каже: „О, сега ти ще си замълчиш, защото някой друг ще се обиди!”– Какво ме интересува, аз ли трябва да седя обидена!? – примерно. Ми просто казваш – мен това не ме устройва. Не го казваш като да воюваш с някого, а просто му го казваш – мен това не ме устройва, не ми е приятно, не желая така да се случва! – и точка по въпроса. Това е!
Какво още се промени в живота ти?
В.С.
Ми най-неочаквано взеха да се случват разни неща, които бяха немислими преди това. Или поне за мен бяха невъзможни някак си.
Конкретно?
В.С.
Конкретно? Отидох да уча на едно място, на което не вярвах, че може да стане и то нещата така се подредиха – по възможно най-добрия начин за мен. Отидох, изкарах си обучението и се прибрах. Нареди се някак си от само себе си!
Не вярвах, че личният ми живот ще се подреди.
Отслабнах с 13 кг, може би и повече.
С диета или?
В.С.
Ами и с диета, но всъщност престанах да ям гняв! И понеже вече не съм на диетата, не спазвам толкова строго режима, но продължавам да отслабвам. Според мен престанах да ям гняв и престанах да се храня емоционално. Ям това което ми се яде и да, въпреки това отслабвам.
Преди спортуваше ли?
В.С. –
Спортувала съм преди време, но преди нямах сили да спортувам. Сега изведнъж имам сили за всичко. Преди нямах сили да се движа – да стана от леглото, да направя нещо и бях страшно уморена, като поработя, примерно, половин час. Сега нямам никакъв такъв проблем. Мога да си свърша работата, мога и цял ден да работя.
Твоята работа е много отговорна. С много хора, на супер напрегнато място, по всеобщите представи. Искаш ли да кажеш кое е?
В.С. –
Да. Работя в „Пирогов”. Лекар съм.
Сега как ти се отразява тази работа?
В.С.
Аз съм спокойна, имам време да общувам спокойно с пациентите си, колкото и да ми е ограничено времето, защото пациентите са много. Но се държа спокойно и ведро с тях, държа се внимателно, изслушвам ги, те не ме дразнят, нещо което преди беше факт, и на тях им е приятно да общуват с мен.
Ефективността от работата ти сега каква е?
В.С.
Ми сигурно е 99%, а преди може би 75-80%, но с много усилия от моя страна.
Била си в „Пирогов”, махнала си се, сега пак си се върнала. Защо го направи?
В.С.
Да. Защото ми липсва „лудницата”. Там е моето място!
Вече можеш да я поемеш? Вече те радва?
В.С.
Да. Вече просто не ѝ обръщам внимание, гледам по друг начин на нея. Това стана.
В.С.
Да!
Ако не бяха те, сега къде мислиш, че щеше да си, какво щеше да правиш?
В.С.
Ами щях да съм на същото място, щях да съм недоволна от себе си, гневна на всички, на антидепресанти, да рева по цял ден и да не ми е кеф. Това е.
Доволна ли си от избора, който си направила преди 1 година?
В.С.
Да!
Какво искаш да кажеш на другите, които се пред този избор?
В.С.
Да се отпуснат и да тръгнат напред.
В.С.
С техниките, разбира се! Но да вървят напред, защото има успех, има ефект, има подобрение във всяко едно отношение. Конкретно мога да кажа на мен в какво ми помогнаха – в моето успокояване, в преодоляването на страховете ми. Помогнаха ми да се опозная. Да възстановя връзката със себе си. Да гледам на живота по друг начин, много по-ведър. Да забелязвам дребните неща в живота, които всъщност те карат да се чувстваш щастлив. Помогнаха ми да разбирам повече хората около себе си, да ги усещам. Доразвиха интуицията ми. В професионален план така или иначе използвам интуицията си и това ми е от огромна помощ. В личен план постигнах неща, които преди не смятах, че мога да постигна. Може би най-голямо нещо, освен че възстанових връзката със себе си, което осъзнах е, че можеш да обичаш без да се чувстваш уязвим и да те е страх и… каквото стане!
А на физическо ниво? Ти си лекар. Лекарската професия е изключително материална – тя е свързана с човешкото тяло, с органи, системи, с измерване, с показатели, с модерни високи технологии.
В.С.
Ми чудесно! Китайците, тези въпросни „модерни технологии”, ги използват вече 5 000 години. Не знам ние с нашите „модерни технологии” от последните 100!?… (Смее се.)
Ето, ти виждаш и от страната на лекаря, а сега и от страната на човек, който се занимава с абсолютно „нетрадиционен” подход за справяне с проблемите, каквото са Техниките за Емоционална Свобода и Енергийната психология.
В.С.
Напротив. Те са си абсолютно традиционни тези неща, но са необичайни за България. Или са по-скоро добре забравени стари неща.
Но няма технологии, няма хапчета, няма игли! Нищо от това, с което медицината обичайно борави.
В.С.
Ами значи тогава вече е крайно време двете неща да се прегърнат и да намерят общ език.
Би ли го препоръчала на колеги медици, психолози, психиатри, психотерапевти, кинезитерапевти, всякакви терапевти?
В.С.
Аз бих препоръчала още, да се изучава в курса по обучение по медицина, ако е за въпрос! Въпросът е до колко … Но и това ще стане някой ден, де! Те нещата вървят, така или иначе в тази посока, защото хората не ги удовлетворява това „пий хапче за това, пий хапче за онова”. Хората са различни де – някой предпочитат това и си им харесва да си седят в тия… няма да казвам какво, но всеки има избор да прави каквото иска със себе си. На когото можеш да помогнеш – можеш, на когото не можеш да помогнеш – не можеш! Но определено на мен ми подейства. Аз не смятам, че това е някакво супер грандиозно откритие, което се е случило. Просто на мен това ми помага. Техниките за Емоционална Свобода ми помагат. Пренареждане на Матрицата ми помага. Чувстваш се прекрасно. Какво повече от това!?
Да продължаваме да сме щастливи?
В.С.
Да!
Ти сама ли работиш или с терапевт?
В.С.
Ами за някой неща работя сама, за други работя с терапевт, защото все още ми е трудно да се дисасоциирам (подход в ПМ – бел. на Д.). Когато усетя, че зациклям върху един и същи въпрос и нещо не ми се получава при самостоятелната работа, тогава предпочитам да работя с терапевт, защото с другия човек, поне на мен, ми е добре.
Според теб има ли опасност в това, да се прилагат тези техники? Има ли някакъв риск? Има ли нещо, за което би казала – не, по-добре недейте!?
В.С.
Не!
И го казваш като лекар или като …?
В.С.
И като лекар и като терапевт.
Т.е. това за теб не крие някакви рискове?
В.С.
Не. Освен да научиш нещо за себе си, какви рискове може да крие?
Например си много тежко болен. В кризисна ситуация. Знаеш го, може и да не го знаеш. В такава ситуация, добре ли е да се прилагат тези техники?
В.С.
Какво имаш предвид под „много тежко болен”?
Може да си с инфаркт, да си с инсулт, да си с диабет, да си пред трансплантация на някакъв орган. Тогава добре ли е според теб да се използват тези техники? Да си в катастрофа, да си натрошен целия. В „Пирогов” идват изключително тежки случаи.
В.С.
Да.
Има ли ситуации, в които би казала – не, не бива в никакъв случай да се използват тези техники!? Ако са такива на ниво физически травми?
В.С.
Не. Защо? Тя травмата си е травма. Дали физическа или психическа, няма значение. Много неща се случват при една травма. (има видеа за това бел. Д.Г.) Всеки възприема нещата по различен начин. Един видял това, друг видял онова, почувствал трето, четвърто, пето, десето. Всеки си има негова интерпретация на нещата и някой път дори, този на когото му се е случило, нещо страшно – да е потрошен, да се нуждае от операция, да е в тежко състояние, е много по-добре психически, отколкото тези около него, които са толкова ошашавени, че просто не знаят къде се намират и го преживяват много по-тежко и по-драматично. Всеки човек е индивидуалност и просто трябва индивидуален подход. За това смятам, че трябва да имаме повече психолози. Много по-разумно е повечето медицински работници да бъдат обучени в тези техники, за да се справят и със себе си, и с пациентите си.
Да, защото професията е тежка. Тя е и емоционално натоварваща, психически, физически…
В.С.
Много!
И трябва да сте непрекъснато в кондиция, максимално ефективни за пациентите.
В.С.
То не че трябва, ами се налага да бъдеш. Да, така е. Така е. И след като много колеги на запад вече го употребяват, аз не виждам защо тука да не се случи. Защото в крайна сметка, не се изисква кой знае какво. Обучението не е кой знае колко сложно. Единственото, което трябва да имаш според мен, е опит. Да натрупаш опит. Това е. Може би това е единственото условие за приложението на Техниките за Емоционална Свобода при пациенти с различни състояния, защото опита си има значение. Не може един човек, който току-що е проходил в тези техники, да го пуснеш примерно, на един тежко болен пациент. Той ще се ошашави и няма да знае какво да прави. Терапевта трябва да е добре подготвен, за да знае как да се справя. Трябва да имаш опит, как да разполагаш с различен ресурс от техники. Да знаеш къде кога да навлезеш, да го почувстваш също. Това е.
Искаш ли още нещо да кажеш?
В.С.
Всеки има право на избор, пък да опиташ никой не ти пречи. Може да решиш, че няма да ти помогне, но поне няма да ти навреди. Същевременно, човек не бива да забравя, че трябва да ходи и на доктор. Защото има много неща, които могат на време да бъдат оправени, независимо по кой начин или като използваш и двата метода, а не да охкаш и да се вайкаш след това.
Благодаря! Беше много ценно за нас, за читателите на сайта и страницине ми в социалната мрежа.
д-р. Ваня Страхинова е рентгенолог в клиниката по образна диагностика в болница „Пирогов”, сертифициран практик по ТЕС и ПМ
P.S.Това се оказа само началото! Но ето го и продължението – всяка събота по една нова история разказана от сърце и дълбоко преживян личен опит на всеки един от гостите ми! За постигнатото, за преодоляното, за изстраданото и за наградата от упоритата работа с Техниките за емоционална свобода тук, в България от реални хора!
Интервюта с хора с дългогодишен опит в прилагането на ТЕС.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 03/06/2015 |
Панически атаки след купон
След купон, Д. получава паническа атака
На купон се напих, но всичко беше ОК! На следващата сутрин като се събудих бях замаян от алкохола още, но всичко си беше както обикновено – нормално. Хапнах и се отпуснах в леглото. Тъкмо се унасях и точно тогава сърцето ми прескочи много силно. Стреснах се, разбудих се, изправих се в леглото и пулсът ми беше супер ускорен! Започнах да се притеснявам и паникьосвам, да изпитвам силен страх, понеже дотогава не ми се беше случвало. В този момент помислих, че мога да умра.
И пояснява:
Имам натрапчиви мисли, свързани с болест, че мога да получа инфаркт или инсулт, или нещо друго.
Имам забързан пулс и задух, особено като спортувам и вече не мога.
Получих сърцебиене след злоупотреба с алкохол преди 5 г. и оттогава усещам много силно напрежение в областта на слънчевия сплит и сърцето.
Ходих на лекар и ми казаха, че не е физически проблемът.
Оттогава нещата тръгнаха да се влошават.
Вече не пия и мирогледът много ми се промени, развивам се личностно и духовно.
Чел съм за потупването по енергийни точки и че се казват думи, пробвал съм за задух и ми е помагало, но не съм правил нищо редовно и не знам защо.
Това накратко е предисторията на млад мъж на около 26г. Д. диагностициран с ПА – панически атаки и на медикаментозно поддържане.
В процеса на работа се изяснява вътрешното преживяване, като:
Мога да умра. мога да получа инфаркт. Мога да изгубя контрол над себе си пред всички. Срам ме е от това. Уплашен съм. Става нещо нередно. Чувства се силно нагнетяване на напрежение в сърцето, като притискане, в максимално висока степен.
В процеса на прилагане на технка от ЕП – енергийната психология, напрежението постепенно спада наполовина. Д. започва да се чувства по-добре и възниква усещане за надежда. Остатъчното усещане за безпокойство отвежда Д. в случка, когато е в пети клас – на 11 г. и се вижда как е:
В болница „Пирогов”, в реанимация, безпомощен, с тръба в устата, с отворен корем (разбирайте опериран).
С още прилагане на техника от ЕП усещането за безпомощност отпада и бива заменено с усещане за любов и надежда, от подкрепа. Но усещането за майката, която е край леглото на момчето и е много притеснена за него, изпълнена с тъга и отчаяние в сърцето си, явно му въздейства. Когато Д. работи с майката и нейните преживявания, те отпадат и идват надеждата и подкрепата, любовта. В представата му, тя започва да вярва, че Д. ще се оправи. Излъчва обич към сина си и той вече е много спокоен.
При проверка, дали с това проблемът с паническите атаки е окончателно решен, излиза още една случка за страх от инжекция – когато Д. е бил на 7 г. пак в болница с пневмония и на легло. Вижда:
Една дебела сестра, която държи огромна игла.
Страхува се и от двете – и от „дебелата сестрата“, и „от иглата“.
С освобождаването на тези страхове, Д. вече се чувства удовлетворен, свободен, спокоен с всяка клетка от тялото си, с цялата си душа.
Когато Д. отново поглежда към случката с „купона с напиване“ и последващата сутрин, вече всичко е ОК. Няма физически или емоционални проблеми.
При проверка за бъдещето Д. се вижда:
Здрав, изпълнен с енергия и действащ, изпълнен с живот, ведър, уверен. Усещам го и го преживявам с цялото си тяло.
Лицето му се озарява в усмивка.
При проверка, как Д. ще се чувства по време на хранене, както на закуската от случката, проличава още наличие на тежест в стомаха и сърдечната област, прескачане на сърцето и забързване на пулса. Изскача и гняв, че това се случва, че има уплах. Гадене, тежест и напрежение в стомаха, които пораждат страх. С освобождаване на всички тези чувства и физически усещания, Д. се вижда как се събужда, обилно и вкусно похапва, с удоволствие и апетит, а после отива и сяда на компютъра приятно заситен. Не остава и следа от паметната сутрешна случка.
Следва пречистване на момент на проява на ПА по време на спортуване, започнали след първата случката, когато Д. чувства нещо като запушена енергия в гърдите и как тя не тече добре. Задух, стягане в тялото, притеснение и неудовлетворение, че не може да даде всичко от себе си в спорта както е правел преди. Яд. Иска да е пълноценен, а не може. Чувства се безпомощен и ограничен. Сякаш не е себе си.
С изчистването на тези показатели, случката избледнява, направо изчезва. Излиза картина как Д. пътува, нещо, което той обича. Чувства се силен и жизнен, себе си и щастлив.
По време на процеса Д. споменава мимоходом, че има страхове и от зъболекари, а му се налага скоро да отиде при такъв.
Проблем със самочувствието при несправяне с определена дейност.
След сесията докладва за:
Отпадане на страха от посещение при зъболекаря и приемане като нещо нормално едно такова посещение, звуците, миризмите, процедурите, даже евентуалната болка.
Подобряване на самочувствието.
Като цяло Д. вече се чувства приятно, балансирано без каквато и да е идея за паника в минало, настояще или бъдеще време.
Една седмица по-късно Д. казва:
Като цяло усещам подобрение във всяко отношение, особено що се отнася до вътрешното чувство и отрицателните мисли – чувствам се сравнително спокоен, негативността я няма, мислите и страховете също. На физически план също се чувствам по-добре.
Иска ли ви се и вие да се похвалите така?
„Живот За На Пред На Ли!?“
