„Уверена в себе си“ сякаш винаги е предпоставка за успешен живот и реализация на себе си в коя да е област на живота ни. Въпросът е успяваме ли и колко? Кога и защо губим увереност? Можем ли отново да си я върнем, кога? Дали увереността е това, което си мислим за нея, четейки книги и гледайки филми или е съвсем различно изживяване, когато го почувстваме чрез тялото и душата си?
На тези, а и други незададени въпроси обръщам внимание днес в този разказ, с който искам да ви подтикна да забележите по-ясно връзката ви със самите вас и как това оказва влияние на връзката ви с другите. Надявам се да бъде като ваше огледало и да ви стимулира да предприемете онези действия, които да ви доведат до нужната ви промяна!
За мен свързването с хората е много важно. Аз много държа на отношенията си с хората. Но в момента се чувствам толкова затворена, че въобще не мога да се отворя! Депресирана съм, непрекъснато плача, ограничила съм се в общуването, защото се чувствам обидена, наранена, предадена. Това е вече повече от половин година.
Познато ли ви е това – свиваме се в черупките си и страдаме, защото не сме намерили начин да се справим в общуването, но от това ни боли повече, защото е само временен начин да се справим, не е добро трайно решение и в крайна сметка, най-много ние теглим от тази си реакция.
А това естествено влияе на всичко друго, на отношението ми с децата, а те са три, на абсолютно всичко! Отношенията с колегите ми се разпадат. Оказа се колко е важна подкрепата на колегите ми, те са ми като приятели и много близки хора за мен. Едва когато я няма осъзнах, как е било като фундамент за мен. Усещам се като в безтегловност сега.
Не съм си давала сметка, колко важно е, това да се чувствам уверена в себе си.
По принцип цял живот съм имала самочувствието, че съм уверена в себе си и, че аз се справям. Колкото и да е трудно, аз знам, че мога да се оправя. А сега и това усещане ми изчезна. Все едно, че буксувам. Още малко и ще ревна, не се притеснявам от това да плача, но се чувствам просто толкова извън себе си, толкова нецентрирана, че някак си от най-малкото външно нещо, аз съм ей така, плача! Докато преди никога не съм се чувствала толкова зависима от нещо извън мен, от отношението на другите, приемането или неприемането, оценяването или неоценяването. Винаги съм имала някаква увереност вътре в себе си, която ме е държала независима от това какво става около мен. Докато сега съм абсолютно… Каквото става в контекст, каквото става отвън, аз веднага го отразявам и може да ме захлупи на пода и да рева.
Започна се с непосредственото ми обкръжение от хора, приятелки, а преди това с майка ми – загубих контакт с нея и се почувствах много наранена и предадена, после това започна да се репродуцира с други хора около мен. Така вече около година. Сега плача, имам ниско самочувствие и нямам онова „уверена в себе си”. Дори спрях да карам кола.
Искам да съм уверена в себе си, вътрешно стабилна!
Тя е работила, за да се справи с обидата и предателството, но ѝ стоят недовършени.
Аз го искам, но не го усещам, мисля, че съм го отработила, но съм затворена.
И да, доста често се случва, устремени към справяне и жадни за бърз добър изход, да скрием проблема, добре да го натъпчем в някое ъгълче в подсъзнанието и да живеем, уж сме се справили, но не би! (За ваше успокоение да напомня, че го правим абсолютно несъзнателно!!! Просто инстинкт за самосъхранение и реакция на любов към себеси!!!) Само сме сложили капака, бутнали зад вратата, стъпили върху купчинката под килима… но, проблемът си стои там в тъмното и излъчва ли излъчва своите сигнали. А ние се чудим какво ни е криво, ревливо, без енергия, сприхаво, без късмет… такива нещица. Затова подхващам процеса и клиента, както аз си знам, а някой от вас също, и постигаме онова, което може да се нарече сериозен прогрес, промяна, осъзнаване, търсен и получен положителен резултат.
Водя я търпеливо и внимателно. Така стигаме до първото ѝ справяне:
Мога да не съм винаги големия и силния възрастен. Все едно съм свалила нещо огромно от гърба си.
После следват още и още осъзнавания и промени към по-добро:
По-цяла съм, сякаш се връщам към себе си.
Приемам красотата на даването и се чувствам все едно си спомням забравено усещане. Защото даването и получаването са балансират не по начина който знаем, а по друг начин. Леле, колко съм била глупава! Аз го знаех това нещо, но после го загубих, а сега се спомних, че го знам, все едно си го върнах! Балансът на вселенско равнище се пази!
Припомням си колко свързана се усещам с майка ми. Когато тя може да се справи значи и аз мога.
Ако обичаш няма как да те е страх. Ако те е страх, няма как да обичаш. Всъщност ако обичаш, няма значение дали могат да се върнат стари отношения или не могат. Това ме води към някакво приемане – мои са изборът и решението, какво аз правя и това чувство на очакване, че трябва да направя нещо. Или правя нещо, за да се махне чувството и не ме е страх, какво ще стане като го махна, или правя нещо, за да удовлетворя чувството!
Получавам разбирането, че ако майка ми не иска да е свързана с мен, това не означава, че аз не го заслужавам. Виждам, че ми е важно свързването, но ако се втурна прекалено много към него, губя себе си. Когато съм свързана със себе си, аз определям, колко да отдам внимание на свързването.
Сега усещам неща, които теоретично знам, но сега преживявам през тялото си и е много различно.
Все едно си казвам – ей, аз съм тук, обърни се към мен! И ако аз съм наясно със себе си, нещата по един или друг начин се наместват. Имам усещането, че трябва да тръгна да се преоткривам, както сега, в това.
Не бива човек да се приема толкова насериозно, радостно ми е. Даже съм способна спокойно да изслушам уроците по пиано на децата!
Колко е хубаво да си с изпразнена глава! Чувствам се като надишана с хелий и онзи глас. Като някой да е смъкнал нещо много тежко от мен и да го е махнал, така леко. Не съм спала през нощта, а имам нужда и заради умората, и заради възрастта, но сега съм пълна с енергия!
И ето така, нейната увереност в себе си бе възкресена, задействана, а промяната на емоционално, интелектуално и физическо ниво, веднага бе усетена! Тя много отчетливо видя разликата в края на работата ни спрямо началото и трезво отсъди мястото си и значението си в собствения ѝ живот, силата си и границите си.
За да се случи и с вас, ще се наложи да се срещнете или вие със себе си и непоколебимата решителност да преодолеете всяка видима и невидима спънка, или пак същото, но чрез мен, като по-безстрашна спрямо вашите страхове и достатъчно опитна, за да не им се дам, като вас понякога, когато ги видя. За целта на последното, спестете време и разочарования, като ми се обадите и заявите среща-разговор за съвместна работа!
Насилието над жени няма едно лице. Затова днес ще споделя някой от лицата на насилието, които неусетно са се вмъкнали в отношенията на двойките и така са се заявили, че понякога и двете страни на насилието – насилник и насилен, са в позицията на сварената жаба. Знаете ли я?
Как се сварява една жаба – слагате я в тенджера със нормална на температура вода и бавно подгрявате. Докато се усети, жабата вече е привикнала към подгряването и накрая се е сварила.
Така и в тези отношения. Преди да се усетят и насилникът и жертвата са влезли в роли и ги проявяват отначало като извънредно явление, после все по-често, накрая става непрекъснато. Когато жертвата започне да усеща, че дадено негативно отношение не ѝ понася или повече не издържа явните признаци на насилие, но не може да се откачи поради куп оправдания (емоционални, интелектуални, битови, етнически, религиозни, социални…) и все много основателни причини, вече може да е късно. И уви това късното го чуваме и виждаме вече почти всеки ден и навсякъде.
Има и варианта на насилие, който пак е уж невинен, но когато се случва непрекъснато и навсякъде, а и някой жени сякаш стават непрекъснат обект на подобен род „внимание”. Това ги травмира сериозно и трайно, деформира мисленето им, психиката им, поведението им. Подобно явление може и води към постоянен режим на стрес, депресия, кошмари, различна степен на емоционални и психически разстройства, физически последствия от всякакво естество, неадекватно поведение. Такива може да са, както едно уж случайно, но просташко подсвирване или подвикване към момиче/ жена на улицата, работното място, дома, така и забележки с намеци, обиди, твърдения по полов признак, целящи да обидят, наранят, подценят, обезсилят, унижат, подиграят. Някой насилват чрез публично унижаване по всякакъв начин, пряко злепоставяйки жертвата или непряко, като създават интриги, ситуации, пред непознати или близки, колеги или приятели, което се числи към психическия тормоз и насилие.
Може да са и жестове на сексуално насилие от типа на свойски прегръдки, целувки, пляскане, опипване, притискане в тесни, тъмни, изолирани пространства (обществен транспорт, автомобил, коридори, асансьори, заведения, тоалетни, тъмни улички и алеи, кабинет, паркинг, градинка, дома или работното място), говорене на цинизми.
Друга степен на насилието е вече осъзнатото словесно и психическо, физическо, посегателство. В него насилникът, неспособен да осъзнае или осъзнал, но неспособен да се справи със собствените си проблеми, излива безсилието и агресията си към жертвата яростно, открито, без задръжки, дори целенасочено. От друга страна жертвата не осъзнава насилието над нея или осъзнава, но не е способна да се справи с проблема си и остава в тези отношения на насилие. Да, има и варианта бяга, но е преследвана, търси помощ, но не ѝ е дадена. Тогава вече е много тежко и последствията може да са дори фатални.
Във всички такива и подобни случаи, като целта ми не е да ги обхвана всички, а само да посоча какво визирам говорейки за проблема, насилието над жени е наистина ежедневие и това вече е големият проблем, когато живеем в общество, държава, времена и нрави, именувани цивилизовани, социални, равноправни, толерантни. Последствията са тежки не само за отделната личност на насилената жена, но и за обществото ни, защото насилието не е климатът даващ просперитет, нито личностен, нито социален.
Защо подхващам темата за насилието над жени?
Конкретният повод е денят посветен за специално фокусиране на вниманието към проблема с насилието над жени – 25 ноември. Иначе поради ред общи причини:
Защото съм жена.
Защото съм потърпевша и свидетел на насилие над жени.
Защото при мен идват клиенти със счупени души и тела в следствие на минала или настояща проява на насилие.
Защото от векове насилието над жени е станало норма, която още битува в обществото, фамилията, двойките, подсъзнанието на хората.
Защото насилието има нужда да бъде изцелено и всички ние заедно или по отделно можем да го направим.
Защото проблемът е двустранен, и на насилника, и на насиления, и има много лица, които могат да се срещнат навсякъде и никой не е застрахован да се прояви в коя да е от двете роли.
Защото то не е само над жени, но и над деца, възрастни, от всеки пол, раса, вярване, професия, отличаващ се от обичайното човек, общности, държави, животни, природа…
Това, което може да се направи е, да обърнем внимание всеки сам на себе си или с помощта на специалисти, какъвто в случая съм и аз, и да излекува онзи свой или чужд белег на насилие, който живее, и да не го предава на деца, близки, служители, колеги, приятели, непознати.
Моля ви, забелязвайте насилието, правете всичко, което е по силите ви и още малко повече, за да не го допускате пак в живота си или, за да се справите с него, ако вече се е случило! Не го подминавайте безучастно, откликнете ако ви потърсят за съдействие! Информирайте се по темата!
А ето и част от някой от случаите споделени в пространството на консултантската ми практика „Живот За На Пред На Ли!?”
1.
Доста се караме, ние сме различни като темперамент, като хора сме различни, но преди двадесет години, когато се запознахме с много голяма любов гледахме един на друг и много, много се обичахме. Постепенно тази любов се превърна в по… драматични неща от живота ни. Разделихме се за да учим и пет години по-късно, като заживяхме заедно започнаха едни драматични… когато се скараме той ми е посяга, почва да ме обижда и аз започнах да го обиждам. Стечение на времето осъзнах, че моделът на отношения в моето и в неговото семейство много ни е повлиял. Моят баща беше нервак човек с много проблеми. По цял ден крещеше, викаше, правеше драми в къщи. Спомням си един ден, когато като крещеше аз му отвърнах, той ме вдигна във въздуха за косата и ме запрати в стената. Така и не осъзна, че има проблем и не искаше това нещо да го лекува. Ненавиждах го, мразех го, даже исках майка ми да се разведе с него. Това много ми повлия на оформянето ми като човек и съм успяла малко или много да се справя с четене на книги, с които да обърна погледа си. В семейството на мъжа ми бащата е много добър човек, помага, отзивчив, но майката е много доминираща, контролираща, ревнива към баща му, обсебваща. Мъжа ми ненавижда това поведение на майка си и има много конфликтни отношения с нея. Като сме им на гости, и тя каже нещо той веднага започва да я сече и да ѝ вика и виждам, че когато с нещо, може и малко, му напомня за майка му, той започва да реагира като звяр срещу мен. Толкова голяма непоносимост съм развила към крещене заради баща ми, че мъжът ми като се разкрещи и всичко ми се обръща, цялата се разтрепервам, разплаквам и започвам да отвръщам и аз. Аз се простих с баща ми преди да почине, той се разплака, но мъжа ми продължава да се кара с майка си и мен, обижда, и това, което най-много ме тревожи е, че това се отразява на децата и остава, като негативна емоция и модел.
2.
Мъжа ми лесно се разгневява. Ядоса ли се веднага започва да крещи и да използва много грозни думи, хапив е, с много голямо его, обижда – каква съм, че за нищо не ставам, че ако не е той аз не мога да се оправя сама, посяга ми и ме удря. Онзи ден пак ме удари. Цял ден съм плакала и мисля да се разведа, но сега съм в майчинство и какво ще правя с тези две деца, сега не работя. Ако се разведа, ще ми вземе и колата – как ще ги водя на училище? И като си помисля това и то ме възпира. В такива моменти не ми се живее! Толкова искам да създам добра атмосфера на моите деца, да живеят в любов и когато те са свидетели на това, много зле ми въздейства. На всичкото отгоре полудявам от това, че понеже е сприхав и перфекционист, дъщеря ми като не направи нещо „така както трябва” той ѝ се нахвърля, аз я защитавам и той се нахвърля върху мен. Майка ми ме учи да не подронвам авторитета му пред децата, но толкова пъти съм му обяснявала, да не крещи на децата, да им обясни спокойно. И онзи ден скандалът завършил с шамар за мен стана от дребното нещо, че дъщеря ми не си миела правилно зъбите. Така ѝ се разкрещя и вика, вика, не спира. Накрая не издържах и аз му се разкрещях , за да я защитя и той ме удари. Различни сме, как да живея с него, но и как да се разведа? Основно ме възпират финансите и децата.
3.
В майчинство съм и си седя в къщи и съм домакиня, гледам децата. Мъжа ми печели много добре, ходи и в командировки и от там печели големи суми. Не ми казва нищо, крие парите. На мен ми дава някаква сума всяка седмица, но тя не стига, за кое по-напред, пазарувам за мен, за къщата, за децата. Като му поискам пари само ми се кара и крещи, че харча много, че няма, че не ми смогва, че го тормозя. И скоро разбирам, че скрито е купил апартамент! Изпаднах в шок! Това са толкова много пари, как няма пари, а купува апартамент!? Толкова обидно ми стана! Почнах да му гледам в портмонето, джобните само за него са му три пъти повече, отколкото за мен с децата. Купи си детска играчка електрическо влакче за 200 лева, той да си играе с него, и това за него е нормално за себе си да има, за нас да няма, понеже той изкарвал парите. Държи се с мен, сякаш съм втора ръка човек, куче някакво, пренебрежително се държи. Аз не се спирам в къщи с домакинската работа, все нещо правя, а той ми казва, че нищо не правя, че цял живот нищо не съм постигнала, че само съм можела да разрушавам, но не мога да изградя нищо, че къщата била затънала в мръсотия, и че аз съм била заприличала на (една мързелива жена и там наистина тънат в мръсотия) и съм нейно копие, толкова съм ужасна, лоша и глупава, по цял ден лежа и нищо не правя. Това много ме обижда, чувствам се неоценена и понякога губя желание и… нищо да не правя. Направо го мразя! Дори когато родих второто ни дете и го кръстихме на баща му, така че детето носи и трите имена на баща му, а той го обожава, от фирмата му дадоха голяма сума-подарък за семейството за раждането на детето ни, и тях скри!
4.
Имах травматична ситуация с един мъж, който ме нападна и тази нощ сънувах, че той ми звъни и настоява да говорим. Като разбрах кой е, затворих телефона. Останах с много непиятно усещане което ме държа чак до обед, така се развълнувах! Тъкмо мислех, че съм се справила и съм забравила… Но е тема която дълбоко ме е травмирала и съм я заровила дълбоко, за да не я чувствам, все едно не се е случила. Чувствам я като страх. Вина, че допуснах това да се случи. Не успях да заявя себе си в тази ситуация, къде са ми границите и да си тръгна на време. Усещах, че нещо не е наред в този човек, но се появи в момент когато бях много самотна, много имах нужда от някаква емоция, но получих емоция от която най-малко имах нужда. От доста време живеех сама след тежка раздяла от дълга връзка, нестабилна, неустойчива, разстроена. И когато започнах отново да усещам заряд се почувствах и много самотна. По това време и в работа имаше голям стрес – нова работа, изпитателен срок, нови предизвикателства, финансово също бях в голям стрес, живеех на заеми. Тогава срещнах този човек, интересен, интелигентен, доста по-голям от мен, с висока обща култура. Нямах чувства към него, но бях поласкана, че ме има за събеседник. Просто се виждахме по кафенета. И имахме ситуация в която той избухна за нещо дребно в което ме упрекваше, заявих, че няма да го слушам и си тръгнах. Тогава той ме докосна, стисна ме за ръцете и започна да ме заплашва. Беше късно и нямаше никой в този парк , почувствах се изключително застрашена! Тогава успях да се успокоя и продължихме вечерта да говорим. Като цяло си имаше проблеми и споделяше много за своя живот и имаше нужда някой да го изслушва. След тази ситуация имам голяма вина, че не успях да се отърся и продължих, макар да се страхувам, да му вдигам телефона и да излизам на срещи, защото имах страха, че ще ми направи нещо ако не отида, на мен, на близките ми, много се притесних! Много силно ме изплаши и ме стисна и дори не си спомням какви думи използваше. Спомням си, само, че бяха много груби някакви такива грозни неща, които много ме уплашиха. Нямаше с кого да споделя в този момент, защото близките ми хора по това време също имаха доста тежки лични грижи. Стоях в себе си и дори не можех да работя, спомням си, че шефът ме пусна от работа понеже явно не се чувствах добре! Чувствах се ужасно виновна, че нещо ме примлича към този мъж, който е насилник и, който може да ми причини нещо, който не ме уважава, като цяло човек с някакъв проблем. Защо тръгвам аз да помагам, да решавам, на този човек, при положение, че нито някой иска помощта ми, нито се чувствам компетентна за това. И до ден днешен не знам защо така постъпих!? Защо веднага не си изключих телефона (по-късно го направих). Спомням си и една ситуация, в която ме пита една приятелка как съм и аз започнах да плача и ѝ разказах всичко. След като ѝ споделих започнах да споделям и на всички останали хора. Май преди това ме бях позвъняла на телефона за хора пострадали от насилие и тогава те ме посъветваха да споделям с повече хора. Защото аз като се обадих на този телефон, те даже повече ме изплашиха. Беше много внимателна жената, с която разговаряхме, но май се опита да ми обясни юридически как стоят нещата и, че едва ли не нищо не е в моя защита, ако тръгна да правя нещо срещу този човек като жалба, дело, а после оставам без защита. И аз изцяло изключих този вариант. Пристъпих към варианта споделяне. Но останах с угризения, че този човек продължава да съществува, че ще продължи да го причинява на други хора, защото от това, което споделяше с мен останах с впечатление, че го причинявал и на други хора. Разказвал ми е че е малтретирал приятелката си, но до този момент аз не знаех шегува ли се, сериозно ли говори този човек!? Някак си самата личност не кореспондираше с някакво насилие. По принцип аз свързвам интелекта с липса на такива средства за комуникация, явно го виждах като много интелигентен и не допусках такова нещо. Известно време бях много, много изплашена да ходя сама на работа, да се прибирам сама, да спя сама в стаята, но след това го преодолях. Сега мога да го разказвам на определени хора, ако виждам смисъл в това. Накрая споделих със сестра ми с която се познават, за да я предупредя, и от страх той да не ѝ причини нещо, защото ми говореше разни такива неща. Сега се чувствам като страхлив човек, който не се изправя срещу проблемите, а бяга от тях. Страхувам се, че мога да го срещна този човек и че този страх ме управлява, изпадам в позицията на жертва, която е ОК да е жертва и това не ми харесва.
Спирам до тук макар да имам още много примери от практиката си! Но ако вие имате още нужда да прочетете по темата, вижте и този разказ
Може би за всички ни ще е полезно да дам и развръзката на тези ситуации, както съм правила досега с разказите си. Може би да оставя да развиете вие своите предположения и извикате личните си страхове на дуел. Как мислите, кое ще ви е по-полезно? Пишете ми! Но каквото и да решите, не спирайте да търсите и поставяте собствените си граници и чистите стари белези от тежки рани в душата си, моля ви! Силата, която се влива обратно в една жена, преодоляла наистина травмата си, е огромна, а свободата идваща с това носи още много емоционални и житейски блага, които не се описват толкова с думи, колкото с душа.
Надявам се да ви оставям в полето на размисъл и готовност за действие по справянето с вашата травма причинена от насилието над вас или над ваша близка, но отпечатана във вашето съзнание и душа! Надявам се, че имате вече достатъчно сила и кураж да надвиете призраците на страха или да потърсите необходимото ви съдействие, за подкрепа, помощ и окончателно и пълно справяне!
Разводът е често срещано явление сега. Независимо дали има официален брак или съвместно съжителство, раздяла от ранга на развод е тежко и съпроводено от много допълнителни предимно неприятни емоции преживяване, за всяка участваща страна. Но „приказката е добра, щом добър е краят” казва Валери Петров. Така стана и след съвместната ни работа най-накрая:
Освен че съм уморена, се чувствам много освободена! Всъщност свършихме онова, за което дойдох.
Имам чувството, че не те ще ме управляват, емоциите, че не те ще ме водят насам-натам, ами аз. Толкова пъти съм се опитвала да постигна нещо, а пък аз не успявам да го постигна първи, втори, трети път. Като дете направило беля, на което се карат, аз се опитвам, старая се, но все не успявам, а сякаш трябва да успея на всяка цена. Сега вече разбирам, че е човешко да се греши и че пак ще греша. И какво от това!?
Мисля че ти имаше голяма сила да ме водиш през това, как не се измори?!
Това е прозрението и признанието на една жена, след работата която свършихме заедно за страха съпровождащ един болезнено протекъл развод и началото на самостоятелен живот наново.
Като много други жени сега и тя е в тази нелека житейска ситуация. Сама с две деца и необятното неизвестно пред себе си към което да пристъпи и да се справи.
Кой ли тръгва към любовта с идеята, че един ден ще се стигне до развод, че ще има болки и драми, като за цял роман и накрая ще е толкова сам, както тя се чувстваше в началото на тази консултация с мен!?
В развод съм! Много болезнен процес. Трудно стигнах до това решение. В края на миналата година реших тази година да започна на чисто. От два месеца живеем с децата в нова къща, която няколко години строихме заедно с бившия. Страх ме е ще се справя ли с довършването на къщата, но…
Причината за развода е няколко дълги негови връзки. Аз съм човек прощаващ и даващ възможност.
Първия път реших «да пробваме пак». Вторият път вече, че «е глупаво да пробваме повече», но тайничко таях надежда, че той някак си ще се освести понеже много изглеждаше привързан към семейството, а и сега твърди, че децата имат много голямо значение за него… А вече си има нова жена! Аз знаех, че има нова връзка и доскоро всичко ми беше наред, устремена, оправям си къщата, решена да се справя, силна, но нещо ми се случи преди две седмици, някакво нахлуване отново на стари емоции – той е с друга жена, той бърка, той избра друга пред мен, с какво съм толкова лоша аз??? Отново чувство за отхвърленост! (Ходила съм година и половина на терапия – психотелесна терапия. Там се запознах с ТЕС.) Децата ми заминаха при родителите ми и аз останах сама. Започнах да си измислям всякакви срещи с приятели. Всяка вечер успявам да изляза и всъщност разбрах, че ме е страх да остана сама. Понякога успявам да съм добре, да се наслаждавам на това да съм сама – шия перденца, оправям си къщата, продължавам да се разправям с майстори. (Има много неща да се довършват. Парите свършиха почти, но някак ще измисля какво да правя!) И миналата седмица той ми се обажда, и е с нея. (Сега щяхме да сме заедно 12 години, ако не бяхме в развод. Яд ме е, завиждам му, че толкова бързо си намери нова жена, яд ме е че покрай децата аз всъщност нямам възможност да излизам и да се запознавам с нови хора и от време на време се чувствам обречана, оттласната, че аз никога няма да си намеря никой.) Звъня настоятелно, но аз не му вдигнах, за да ми кажел, че му липсвам! Аз се съпротивлявах, блокирах го, блокирах всички месинджъри, изключих си телефона, но той започна да звъни на децата и на майка ми. Накрая говорих с него, за да не ги притеснява. И едва сега, след този развод, започна да ми говори, че осъзнавал, че съм била права за много от нещата, как семейството било изключително важно, че той много е грешал, че му трябва смирение и т.н. Всичките неща, които аз съм му писала, говорила, тодини наред повтаряла. Бях много гневна. Може би това го отблъсна тогава и той не искаше да чуе за мен, защото аз бях като полудяла, като разбрах. Дойде да говорим. Четири часа говорихме. Поиска ми прошка, падна на колене. Започнахме да говорим, какво бихме могли да направим. Аз го отблъснах, но знам, че тайничко съм се надявала това да се случи. Той каза точно думите, които очаквам. И вчера неочаквано ми пише, че трябвало да се пуснем един друг, че ние сме си избрали пътя, че по-добре било така, все едно, че приключваме. И какво беше това преди една седмица!? Да ме върне в… Заляха ме едни чувства, с които работих преди две години. Този страх, от който ми се завива свят. Това са някакви много силни емоции! Страх че светът ми се разпада.
Искам да се откача от него. Той не знае какво иска и си играе с мен. С такъв човек бих страдала – осъзнавам го с мозъка си, обаче отвътре нещо ужасно много ме кара да се бутам там където ще страдам. Кисна си в тези мисли защото ей така, явно ми се страда. Явно обичам да си страдам! А иначе съзнателно искам да живея в радост и си поставям утвърдителни изречения по книгата на Луиз Хей.
Тук е моментът да напомня, че откакто Луиз Хей опита какво е ТЕС, сама казва в едно видео с Ник Ортнър, че по-добре е първо да видим мръсното, после да изметем боклука и едва тогава да внесем новото.
Наскоро открих, че в мен дълбоко е вкоренено, че аз вярвам, че не съм достатъчно добра, за да бъда обичана. А и първите думи на майка ми при ражането ми, като преносено бебе, което е родено, след като майка ми дълго се е противила за второ дете, са били – «Аз не мога да родя такова грозно дете». Тя не ме е приела!
Ходих на семейни констелации и установих, колко децата са се отделили от нас, от мен. Колко аз не ги чувствам близки, защото не ми е останала любов в себе си. Да, грижа се за тях, гушкаме се, четем приказки, но струва ми се, че всъщност не присъствам в техния живот.
Искам да се освободя от всички тези чувства! Искам спокойствие и сигурност, да си продължа по пътя и да не се връщам назад!
Жената е унила, задушена от тъга и даже гласът ѝ сякаш не идва от нея, а някъде от периферията на душата ѝ, толкова е останала без емоционални сили. С всяка нейна собствена дума, която повтарям, емоциите ѝ стават все по-наситени и изваждат истинската сила на болката ѝ наяве. Разплаква се, натежала от всичката тази дълго потискана смесица от чувства, които е крила в себе си.
Знаете ли, понякога никак не е лесно да съм консултант пред лицето на човешките болки. Да остана неутрална, за да съм максимално съобразителна, гъвкава и полезна на клиентите си. Но се налага. А срещам толкова много и различни болки, тревоги, ужасяващи страхове, несбъднати мечти, терзания, упование без отклик, колебания, силна агресия или тотална абдикация. И всички вие имате нужда да съм силна, уравновесена, спокойна, адекватна, ако може знаеща всички отговори, дори и на незададените въпроси, способна на максимално съдействие, ярки резултати, край на проблемите ако може още щом прекрачите прага на «Живот За На Пред На Ли!?», неуморна и категорично най-добра за вас. Чувствам това, виждам го в очите ви, чувам мислите ви, понякога ми го казвате. Ала и аз нося душа и дори да успявам да не го показвам, аз съчувствам, състрадавам, преодолявам и раста с вас. Може би разликата е в това, че в повечето случаи съм минала вашето преди вас и душата ми е заякнала, мислите ми са се подредили, умениятами в преодоляването на предизвикателства са се усъвършенствали и виждам повече светлината, защото съм минала отвъд поредната тъма от негативизъм или пораженчество, мои или ваши, и това много ми помага. Благодарна съм за това, защото щом ме търсите за съдействие по дадена тема, значи вече имам силата и съм се справила с нещо подобно или буквално същото и е дошло време да предам тази сила и това справяне и на вас. А има и толкова повтарящи се теми, уви, че неволно ставам специалист по какво ли не в човешките отношения, особено по темата отношения мъж-жена и цялата палитра от недоразумения в двойките!
А сега да видим как приключи консултацията с точно тази жена, след всички перипетии по осъзнаването и разчистването на плетеницата от модели в рода и ума ѝ, около радвода, които толкова ѝ пречат да има желаните спокойствие, сила и свобода.
Минахме през момента на раждането ѝ, най-ранното ѝ детство, вярвания на баби, майки, пра-баби, сродници, различни други хора. Разочарования, тревоги, изоставяния, овдовяване, прилив на сили, спокойствие, чувство за значимост и радост след дългото съпротивление и отново свобода, лекота, подкрепа, широта. Щарен пъзел от емоции, в който всяка намери правилното си място, сила и време и стана источник на положителен заряд.
И толкова хубаво зазвуча усещането в нейната душа
А мама вече казва: „Прекрасна си!“.
И клиентката ми най-накрая се чувства обичана, приета, способна, да продължи, като жена която не се прави на мъж и отворена за подходящата за нея връзка, любяща и усмихната майка и един свободен и готов към бъдещето човек, макар и минал през развод.
Темата докосна ли ви? Надявам се, да не ви се налага да минавате през това, но ако ви предстои или вече сте минали през развод или тежка раздяла с партньор и това събитие още тегне в душата и мислите ви, не оставайте дълто сама в преживяването, обадете ми се и заявете желанието си за среща-разговор! Нека дадем начало на истинската ви свобода, заедно!
Аз искам да ти кажа, че откакто работихме с теб, се чувствам прекрасно! Има една лекота в мен и отношенията ми с мъжа ми се подобриха. И не съм сърдита, мрънкаща и досадна, а и виждам една грижа от негова страна, която идва с лекота. И той не е мърморко! Благодаря ти!
Благодаря ти за всичко, което правиш и за грижата!
Бяхме се виждали няколко пъти в групите, които организирах тогава. Като я гледа човек – все усмихната, мила, открита.
Излезе озарена и от консултацията ни, след топла прегръдка, която сякаш трябваше да сложи точката и напълно да завърши усещането за споделеност в този процес на дълбоко почистване от тежестта на нечии съдби, взаимовръзки, емоции, с които се беше натоварила и които несъзнателно предизвикваше в собствения си живот. Хубаво е да се чуе ведър смях, като нейния, в края на сесия, в която е преживяла своя и чужда тъга, свои и чужди ограничения, свои и чужди несъгласия.
Казва:
Благодаря ти!
Спокойна съм!
След дълбока въздишка на облекчение и пауза за осъзнаване, докато изплува от света на подсъзнанието и се свърже напълно с реалността.
Чувствам се със семейство, запълнена някак си.
Цветно ми е, като дъга.
Силна съм. Значима.
Хубаво ми е.
Видяна съм, зачетена. Това ми дава равновесие.
Мъжът ми е усмихнат, с въодушевление, вдъхновение, детето много му се радва. Тримата се чувстваме в хармония и взаимност. Ние сме, тримата. Пълно ми е!
Това е само една част от сладките плодове, които бере след всяка крачка усилие по пътя на разчистването от чужди и излишни преживявания. Но има и още и то се множи с всяко усилие предшествало удовлетворяващия резултат.
Сякаш имам съкровище, което си е само за мен.
Приемам. Има споделяне. Близки сме. Има една топлина, която ни обгръща и се чувствам изпълнена. Заедно сме. Събрани сме, за да се споделяме един с друг. Харесвам се.
Сега вече приличам на мама по това, че като нея съм нежна, женствена, спокойна, приета, със сила идваща от опората на мъжа до мен.
Заземена съм, по-реално ми е, хубаво, чисто.
Много съм важна, красива.
Чувствам широта. Детето е спокойно, концентрирано, ведро, слънчево. Аз съм щастлив родител.
Благодаря ти!
Заредихте ли се? Много е красиво, нали!? А аз съм щастлива първа да зърна тази чиста красота в душите ви, заредена от много любов и доверие в силата и мъдростта на живота и ви благодаря, че избирате мен за водач и спътник в това „пътуване на душите” си!
Вероятно и вие имате къде осъзнат, къде не, копнеж към същите най-истински живи усещания, които да подсилят духа ви, да ви задвижат в здравословна за вас посока, да ви заземят или окрилят, за да имате нужния ви баланс и градивен реализъм в мисленето и действията. За целта е добре, също като с клиентката ми, първо да си изясните, какво имате на лице като препятствия и какво имате като цел за постигане. Нейната беше:
Да имам хармонични отношения с мъжа ми в които да се чувствам приета, призната и да виждам взаимност между нас.
И както виждате от вече прочетеното ние го постигнехме не само в рамките на консултацията, но и като реално проявление в живота ѝ.
Тук е моментът да подчертая, че клиентката ми не чака само на мен, а винаги, когато и колкото може, опитва сама. Това е усилие което само мога да насърчавам и поощрявам, защото както често казвам на клиентите си – това е вашият живот и само вие може да го живеете! Да, аз мога да ви помогна в това приключение живота, но не мога да го изживея вместо вас.
И все пак нека видим, какво беше началото, за да си дадете сметка, колко голяма и още по-ценна е наградата, за положените усилия. Колко много си заслужава да я постигне всеки един от нас и, че не бива толкова да се плашите от повторно съприкосновение с неприятните си вълнения, щом следва онази благодат, която ще доведе още и още добро със себе си. И колко мило е, когато това носи добро и на близките ви, а така отново на вас.
Чувствам се крайно неудовлетворена в отношенията с мъжа ми, а той полага усилия да се чувствам добре.
Преживявам период, в който имам нужда от подкрепа, а не се чувствам така. Виждам се заплетена в отношенията ни.
Когато се запознахме аз се виждах през неговите очи, като една красива жена, вдъхновяваща, с много енергия, с ентусиазъм. Докато сега се виждам като една мрънкаща жена, вечно недоволна, вече и физически не се харесвам. Дори установих, че се чувствам виновна, че не се чувствам добре в тези отношения, защото, като му ги споделям тези неща, той смята, че драматизирам, измислям си, няма такова нещо, че ставам като майка ми, че отношенията ни били чудесни!
Това което реално се случва е, че като се прибера в къщи, а мъжът ми е страстен пушач и сега съм го ограничила да пуши само в кухнята, поради което той почти цялото време прекарва в кухнята пушейки. Дори съм силно притеснена, защото според мен пие страшно много. Да, пие бира, но като не вечеря, тази бира му се отразява, а на мен това не ми е приятно вече. В работа има авторитарна шефка пушачка. Майка му, с която живеем, също пуши и кухнята става тяхното пространство, в което те си споделят. В един момент, когато аз искам да му споделя нещо, той вече е изморен, че едната му говорела, другата му говорела и няма сили за мен да му говоря. И реално нито можем да говорим за важните неща, нито за някакви случки, а едно бързо и делово припяно изговаряне на позиции. И няма усещането нито, че вървим в една посока, нито, че има заедност между нас.
Жилището в което живеем е на мъжа ми, от неговите роднини. Родителите му си имат друго място на което живеят, но по стечение на обстоятелствата един ден те дойдоха при нас без да ни кажат и аз приех това, като силно навлизане в личното ми пространство. Имам сериозен проблем с това. Беше ми много трудно да го преживея. След смъртта на баща му той много се затвори. И двамата бяхме пушачи, но с моето забременяване аз спрях пушенето и той пушеше на терасата, а аз бременеех в стаята. Всичко това много ни раздалечи! И сега – седи си в кухнята, пие си биричка, пуши си, рови си в телефончето, а това му е също голяма страст – да е в интернет непрекъснато. Събота и неделя или човърка по тъпата си кола, или все има някой приятел на когото нещо да се свърши. Когато го помоля нещо да направи за вкъщи започва едно мрънкане! Аз пък мърморя за това, че не е направено и се вкарваме в едни доста неприятни отношения. За да сме заедно трябва да направя някакви големи организации!
В резултат на това имам киста, а родих със секцио, което тотално ме срина, и не ми трябва втора операция!
Появи ми се и гадно парене във влагалището, което с много усилия преодолях. Появиха ми се и едни хемороиди при бременността, но не съм имала проблеми години наред с тях, изчезнаха, а последните два месеца отново имам и съм в непрекъсната борба и с тях, дори сега ги чувствам. Въобще отдолу съм изцяло поразена. А сега и едно дразнещо петно на гърдата ми излезе и страшно сърби, а и с това се бях справила. Самият факт, че два пъти боледувах от едно и също нещо в последно време, а аз не боледувам от години, е невероятно за мен! Да не говорим, че и много често напоследък се виждам като майка ми в отношението ми към мъжа ми! Това много ме дразни, защото майка ми и баща ми нямат хармонични и прекрасни отношения, както можеш да се досетиш. А като живеем все още със свекърва ми, влизаме в пряк конфликт в грижата за детето ми. Мъжа ми не иска да взима страна, нормално! – и аз малко така… Чувствам се самотна, защото реално погледнато… Сега баща ми има сериозни проблеми със здравето и с майка ми, като се чуем, реално аз нищо не ѝ казвам, защото само тя споделя какво става и аз не мога да споделя какво става с мен, макар и аз да бях болна. Тя няма пространство да ме чуе, защото има достатъчно нейни неща, които толкова са я напълнили, че въобще не може да стигне до мен.
Другото, което напира като проблем е с детето. От натрупване на много емоции, които задържа в себе си, се случи два пъти да се напишка в училище. Работих самостоятелно със себе си, за себе си и за нея (чрез Техниката за емоционална свобода – бел. авт.). Опитах се много да ѝ помогна, но тя ходи да пишка непрекъснато и това много ме разстройва, защото очевидно има нещо, което не успява да освободи и то продължава да я тормози. И се чудя дали… то със сигурност е нещо, което ние сме ѝ повлияли, обаче ми е доста тъжно, защото се надявах, че сме преминали през този период. Чувствам се все едно съм се провалила като родител, въпреки, че съм се старала толкова много. Разочарована съм от себе си!
Е, доста неща се бяха натрупали, нали?! Но с общи усилия и правилен подход, видяхте какъв чудесен резултат постигнахме и до онова топло „благодаря“, което радва и двете ни.
Не е нужно и вие да стигате чак до там, за да ми се обадите и запишете час за консултация. Елате по-скоро, за да имате по-малко работа и по-бързо да сте отново в обичайно доброто си настроение, жизненост и удовлетворяващи отношения с любимите хора! Колкото по-редовно се грижите за чистотата на мислите и душата си, толкова по-лесно ще ви е да се справяте и сами в един момент, и да не стигате до онези болезнени затлачвания, които да ви разболеят по някакъв начин. Обещавам да потърся и извадя онази топлина и светлина във вас, която всеки има, колкото и дълбоко да сте я скрили в момента! Помогнете ми само малко – съберете самоотверженост и направете първата стъпка към мен, защото това е начинът да я направите и към себе си. После заедно ще направим онова, за което сте наистина готови.
А на онези от вас, които вече ми се доверихте и продължавате да търсите професионалната ми подкрепа и съдействие, за да подобрите отношенията преди всичко със самите себе си, а така и с другите, благодаря!
Егоизмът на мъжете, които срещам и евентуално привличам е голям. Много голям! До степен нарцисизъм. Включително мъжът ми и други хора, с които се запознавам. А в мен има желание да срещна този мъж… дето да съм щастлива с него. Това желание до толкова ме завладява, че не мога да функционирам направо! Срещам човек и се втренчвам в него – „Тоя ли е!?” На работа не мога да си събера акъла и да си свърша работата. В главата само се превъртат мисли дали конкретен човек е подходящият, кое не му е наред по някакви показатели. Накрая стигам до извода, че всички са със свръх проблеми и егоисти и тогава започва голямата борба, защото осъзнавам, че понеже бягам от тези характеристики, това срещам. Но желанието да „е този най-накрая!” е толкова силно, че дори и тези проблеми, които ясно виждам, съм готова да пренебрегна. Не го искам, но е много силно това натрапчиво мислене. Всичко това дотолкова ме обсебва, че чак вече не мога да се понасям.
Губя енергия, губя концентрация. Почвам да се чувствам виновна, че не си върша нещата спрямо детето. Искам да се отърва от това обсебващо мислене.
От една страна имам странно усещане за самота, сякаш съм от друга планета – такова. Не че съм сама! Няма конкретна физическа причина, но много искам да се махна, да ме няма, особено по някой празници, но ме задържа идеята, че имам дете. Имам мъж, но не може да ми компенсира тази липса. От друга страна съм много всеотдаен човек. Около употребата на ТЕС и други практики, станах много чувствителна и отворена към душите на другите, буквално мога да им прочета мислите още щом се видим. Това ме кара да се сближа много бързо с някой хора и да искам да им помогна и да правя всичко за тях с една майчина загриженост. В същото време те не ми отговарят по същия начин, а аз явно очаквам това, и това ме кара да се чувствам много използвана и „ама те защо не са ми благодарни”. Не мога да ги упрекна, защото реално аз се набутвам в такива ситуации, където да се прояви „егоизмът на мъжете”, без да са го искали от мен. Чувствам се разочарована. Нещата така са се омесили, като миш-маш! Това ми пречи защото ставам и изнервена, крещя по хората без да са ми виновни и те вече ме гледат странно.
Тя има и ясно осъзнаване за лошо отношение на мъжете към жените в рода ѝ. За липсата им на уважение и оценка към тях. За липсата им на обич. Същевременно и, че жените търпят „до откат”. Знае, че не спре ли този процес в себе си, ще го предаде на дъщеря си, а не иска това. С мъжа ѝ не са щастливи един с друг, само поотделно.
Преди време е имала е силна връзка с мъж.Чужденец в чужбина. Гореща, но много трудна. С големи различия в култура, традиции, гледна точка, навици, лична философия, език, нрави. Изморителна. Пълна с носталгия по родното до полудяване.
Чете в списание за „топлата връзка” , такава – без страст, но спокойна и допълваща и си я пожелава. След 10 дни я има. Мъж с когото са ”от една черга”. Храна, език, вкус, навици, среда, гледна точка, националност са еднакви. Няма страст, но са заедно и добре. Взимат си и жилище заедно. Тогава излиза егоизмът на мъжете – да е неговото! Щом тя каже нещо – не. Но ако друг мъж му каже същото, като нея, дори и най-неподготвения, невежия, чуждия, тогава да, той се вслушва. Многократно се е озовавала в ситуации да го помоли за елементарна съпричастност, но той не я проявява. Като да вали проливен дъжд, тя да е на десет минути разстояние с кола, в тъмното, изморена след работа, но той да не иска да отиде и да я вземе, само защото той се е прибрал вече. Макар да знае това, тя решава, че е достатъчно силна, за да се грижи за себе си и го кани да се оженят. Направила е преценката, че вече има много вложени инвестиции от време, внимание, жилище, отношения, качества. Той приема. Но липсва близост, дълбока обич, ласки. Тя решава да попълни празнината с дете. Не се получава няколко години. Решава да прибегне до тежка медицинска намеса след някакъв срок. През това време обаче чудото става. Забременява. Раждането е трудно с тежки последствия за детето. Той абдикира изпаднал в депресия от факта. Тя е съпричастна с неговата депресия, въпреки че е абсолютно изтощена от борбата за живота на детето и себе си, борбата с роднини по здравните грижи за бебето, правилни от гледната ѝ точка на майка спасила живота му, интелекта му, душата му, на косъм, въпреки всички негативни медицински прогнози. Той се спасява вън от вкъщи и проблемите, като тръгва по барове, игрални домове, любовници, нахално оставящи я ластик за коса, я обеца в столчето на детето в колата. Но тя се радва, защото вниманието няма да е към нея и ще си почине от втренчеността му в нея и обидите, с които я засипва заради занемарения ѝ от изтощение външен вид.
Детето расте и започва да проявява признаци на опит да обгрижва мама и татко емоционално. Защитава мама от татко, когато са заедно и се сближава с татко, когато мама я няма.
Тя знае, че не иска дъщеря ѝ да има проблемите на жените в рода ѝ и, че тя е тази, която трябва да спре този лош модел. Знае, че бащата е първия пример за мъжете в живота на момичетата и не иска това да е така за дъщеря ѝ.
Иначе човекът е добър – по нейните думи.
Това прилича ли на вашата история?
Егоизмът на мъжете проблем ли е и във вашите отношения? Мъжете внимателни ли са с вас? Откликват ли кавалерски към нуждите ви? Какви и колко компромиси правите във връзката си? Това сближава ли ви или ви отчуждава? Мечтаете ли за друга връзка, далеч по-щастлива от настоящата? Раздавате ли се без адекватен ответ? Ами детето, то спокойно и щастливо ли е и с двама ви едновременно?
С клиентката ми се потапяме в процеса на работа с методите на енергийната психология. Стигаме до онези информационни пространства, където са били посяти семената на егоизма на мъжете и самоотверженото раздаване и траене при жените. С всяко потапяне, като ловци на бисери, стигаме дъното, където е най-тъмно и негостоприемно, липсва въздух и налягането е силно. Откриваме най-грозната мида, стиснала като юмрук болката в себе си, но докоснем ли я с необходимия подход, мидата се отваря и виждаме как болката става бисер. Този бисер изваждаме на светло и добавяме към всеки следващ, докато нанизът от светлина порасне толкова, че да оформи съвсем ново отношение в душата и съзнанието на клиентката ми. Като най-ценен накит в тази душа, пораждащ отношения на мир, топлина и любов с взаимно зачитане, уважение и грижа между мъже и жени.
Работим доста дълго, има много детайли. Тя има нужда от време, за да разкрие всички скрити преплитания на чужди и свои вярвания изградили невидимата структура на нейния психически свят, но явни и ясно изявени в живота ѝ. В един момент, успяваме да достигнем до причините, които създават напрежението. Дълго натрупвано и най-накрая освободено, то изригва, като невъзможен за спиране смях. Продължителен, през сълзи, див, но силен и удовлетворяващ. Потиснатият смях от радост! Сякаш сме извадили най-накрая „духа от бутилката”, лежала векове и поколения, заровена на дъното на някоя пещера.
Накрая всичко е наместено, балансирано, спокойно. Осъзнаванията, за които е била готова са постигнати. Промените, за които е узряла са осъществени. Прекрачила е и множество неосъзнати бариери от различни страхове, неприятни емоции, болни тайни. Това прави погледа ѝ различен. Мъжете в живота ѝ вече не са проблемни, а щастливи. Семействата изглеждат много по-добри. Чувствата по-благи и мирни, по-честни. Тя вече има граници на загрижеността и раздаването си. Самооценката ѝ е такава, че егоизмът на мъжете е отстъпил и сега те са мъже, които да я ценят, уважават, да са щедри и открити към нея.
Реално усеща, как с настоящия ѝ мъж се разделят на битово ново, но на духовно стават по-близки отвсякога. Преживява как се разделят с най-добри чувства, дори любов, като на човек към човек, и това се отразява изключително добре както на тях самите, така и на детето им. То се отваря емоционално и става по-жизнерадостно и активно.
В следващите сесии проследяваме развитието на този процес на отърсване от егоизма на мъжете, които среща.
Да ти се похваля! Нали работихме за егоизма на мъжете? Моят мъж много мразеше, като тръгнем на път да спира. Тръгнал ли си, качил ли си се в колата – край, жив умрял това е, не се спира! А сега пътувахме и два пъти ми спря! И то от първата дума! Без гък, без мък! Ти разбираш ли, аз бях готова до онзи ден да се закълна в себе си и детето, че Земята ще се завърти наобратно, но това няма да се случи. И бях стъписана от промяната.
Вътрешните гласове и свръх премисляния утихнаха доста.
Продължаваме да работим с Любовта, защото още има какво да свършим. Но за това ще споделя в някоя следваща статия, следете, защото има още много ценни моменти в които да провидим собствените си проблеми и взаимстваме насоки за преосмисляне на собствените ни интимни взаимоотношения! Така ли е?
А ако вече сте готови и решени, и вие да тръгнете по пътя на промяна в собствения ви любовен живот заедно с мен, потърсете ме!
Моят проблем е, че моят бивш приятел, с когото сме разделени вече три години, отказва да ме остави на мира. Преди една година започна много агресивно да преследва всичките ми контакти. На жените говори, че съм много чиста и невинна, и много ми мислел доброто, а на мъжете точно обратното. И аз се почувствах предадена, блокирана и си помислих „Стоп! Той ми пречи да живея.” В един момент – три месеца нерви, защото се оказа накрая, понеже работим заедно и той е програмист, че като е влизал в компютъра ми, ми е сложил записваща програма и ми следи както околните разговори с всички, така и какво съм правила на компютъра. С всички хора се свързва! Аз се почувствах без право на личен живот! Основно ми пречеше да продължа напред с друг човек. Аз го преодолях, но това има сериозни последици – отрази се на здравето ми много сериозно. Блокираха ми хормоните. Дадох си сметка, до каква степен ме е вкарал в дупка. Отрязах абсолютно всички приятелки, даже и сестра ми, защото тези хора са манипулирани! Той е много добър говорител, очарова ги и те му вярват без да говорят с мен защото той на всички говори: „Абсурд да ѝ кажете, защото ще стане голям скандал, нищо не ѝ казвайте!” – и никой не говори директно с мен! Защото от моята гледна точка изобщо не стоят така нещата, както той ги представя. И аз за това се почувствах предадена, абсолютно, и отрязах всички.
Умишлено почнах психически да приказвам: „Добре съм, здрава съм.” След два месеца хормоните се подобриха доста, но още имам последици в интимната част. Просто нещо ми пречи, да имам сексуален живот. Правят ми изследвания – нищо не откриват! Но не мога. И аз реших, че или има някаква връзка с него, защото той определено не иска да ме остави на мира, или трябва да изкараме травмата.
А най-интересното е, че компютърът (след като го занесох, аз си дадох сметка, че ме е следил и поисках да го преинсталират наново), се счупи, изгоря му дънната платка!
Сега вече аз успях и нов приятел мисля си намерих, но не мога да си консумирам връзката! Чувствам се ядосана, блокирана се чувствам. Чувствам се изостанала, защото това ми внушават майка ми и роднините, всички! Цялото село ме коментира! Броят ми годините. Чувствам все едно си губя времето. Защото и работата съм спряла. Най-много е наранено моето достойнство, защото от мъжете с които е говорил, ме гледат с една усмивка, с една насмешка, и никога не ми казват директно нищо. От това, може би, ми пострада най-много здравето, достойнството!
Това беше притеснено изреченият проблем и началото на срещата ни с тази клиентка. Ще я нарека Е.
Не мога да дишам от самота Все едно нямам семейство! Никой не ме разбира!
Оказва се, че това усещане се е оформило при завръщането и оставането ѝ в Родината, когато
Бях усмихната и щастлива, че се връщам на пролет, но цялото внимание бе към проблемния ми брат и все едно бях излишна. Майка ми ми каза, че трябва да става каквото иска той. Навсякъде, дори и в моя дом, на който си имам право. Чувствам се толкова бясна, бездомна, излишна!
Емоциите са силни и дълбоки!
Толкова години живях в чужбина, като бездомна. Връщам се у дома, а отново се чувствам без дом!
Но ето, че и тази история има предистория.
В студентските ми години. В общежитието. Бездомна, безпарична и в толкова затруднено положение. Много се ядосах, на баща ми, защото имах нужда от средства за образованието си и професионалното си развитие, а той вложи всичките пари в строеж на къща на село. Това ме принуди да се върна на село и вместо да завърша и работя каквото аз искам – високоплатена специфична дейност, родителите ми искаха да ме пратят на посредствена работа в съседното градче. Имах нужда от подкрепа, а те не ми я дадоха. Нужна ми бе само еднократна помощ, да ми даде тласък, нищо повече!
Още тогава се почувствах, че изоставам много. Толкова съм гневна! Край с моята кариера! Вместо в чужбина, на село! В паника съм. Какво ще правя сега!? Какво ще стане? Направо съм отчаяна! Безизходица!
Отчаянието ѝ е като огромен мрак, в който сърцето ѝ изтръпва, задушава я, смразява я със студа си и тя нищо не вижда. Чува как родителите ѝ си говорят, все едно тя изобщо не съществува.
Явно така ми е писано! Така ми е написано от Господ!
Повтаря в отчаянието си тя, от позицията на онова младо момиче, което е била. Променяме това убеждение оформило се в съзнанието на клиентката ми Е. и тя светва в лъчезарна усмивка:
Свободна съм!
Сега си мисли:
Ако искаш нещо иди и си го вземи! Ентусиазирана съм.
От това ѝ става леко. Историята, което прочетохте, както сами виждате, се промени напълно! Усещането за бездомност, липса на подкрепа и внимание вече не съществуват за нея. В същите ситуации тя се чувства спокойно, на място.
Сега виждам брат си спокоен, търсещ помощ и разбиране. Пак е център на внимание, защото е проблемен, но вече съм забелязвана!
Усещането „предадена” с бившия приятел е изчезнало също, заедно с усещането за насмешка от „цяло село“ и „приятелите”. Но има какво още да се направи с усещането за блокиран сексуален живот.
Стоп, внимавай да не се подлъжеш от фалшивата му обич!
Чува тя в съзнанието си.
Сигнал, като бяла гореща топка в дробовете и гърлото ми, която толкова бързо се движи, че… няма спокойствие! Като преграда в мен, от целофан, пречи на изчезването ѝ.
Но се справяме, както обичайно става с методите на енергийната психология, бързичко и леко. И, както много често чувам по време на консултация:
Трудно ми е да повярвам, че толкова бързо може да ми мине и искам да си оставя нещо, да свикна да мога да дишам. Не съм готова! Страх ме е да приема, че мога да се чувствам добре. Сякаш ако повярвам, че го няма проблема, той може да се върне. Свикнала съм с него.
Отделяме внимание на всички тези съпротиви изникнали накуп пред пълния успех в прогреса на Е. и в един момент тя хем се страхува, хем започва да се подсмихва, защото се заиграваме с темата в малко по-шеговит тон.
Свикнала съм с мизерията!
Заявява и избухва в смях.
Как може да е така лесно да се отърва от усещането за мизерия!? Не може така!
Пак „забива крак” тя. Но… иска ли питане, справяме се!
Остава проблем с бившия, с когото все още имат общи финансови взаимоотношения по служебен път. Богатият ми опит обаче, ме е научил на много „хватки” и за „запечени ситуации”, и за „запечени бивши партньори”. Вмъквам ги в процеса на Е. Тя следи с интерес и прави всичко по силите си, за прогреса на личното ѝ освобождаване от проблемите, колкото и странно да изглежда това понякога.
В съзнанието ѝ се показват картини на действия, които трансформираме с търпение, уважение и разбиране. Това носи добрата промяна, от която идва изцелението на болната свързаност на бившия ѝ приятел с нея. Резултатът е той да я освободи от себе си. Преживяването на Е. е:
Вярва, че ще бъде щастлив и с друга.
Плаче ми се. Такова облекчение!
Прощавам му! Беше страхлива любов това!
Сега си спомням, когато съм го обичала.
Пак проплаква тя, но този път с топлота и онази любов на Човек към Човек.
Радвам се, че той поема отговорност, замисля се вече, какво е станало, какво е направил. Виждам как се чувства пораснал, иска ми прошка. Радва се и гледа усмихнато, защото „е качил още едно стъпало”.
Вече го няма усещането да съм блокирана от него.
Когато я питам как се чувства сега по отношение на настоящата си връзка и секса Е. ми казва:
Виждам се спокойна, без проблеми и без болки, но не се виждам във връзка с този човек.
Проверявам дали напълно сме свършили работа. Останала е част от усещането да е преследвана. Това ни отвежда към друга случка.
Една жена, която познавах от много малко време и на която споделих проблема си. Тя направи грешката да публикува една снимка в социалната мрежа и така, те я намериха. Говорих с нея по телефона, но все едно говореше бившия ми приятел. Тя имаше същото отношение. Почувствах се преследвана и предадена. Много силно! Изложих се да ѝ кажа болката си. Забавляват се за моя сметка! Гневна съм. За моя сметка си разнообразяват скучния живот! Срам ме е от някакви недорасли дечица!
И така открито заявявайки потиснати спомени, емоции, мисли, и тупкайки, с Е. достигнахме до:
Егати какво облекчение!
Чувствам се по-силна, контролът отново се връща в мен! Това си е моята сила! Връщам си я при мен.
Сега чувствам някаква тежест, все едно съм си стъпила на мястото. Тежа си на мястото с тази, моя, сила!
Е. усеща и как:
Клетките ми също се изпълват с жива сила, стабилни са, а хормоните ми се рестартират. Ето това са моите хормони! Чувствам се здрава, силна и сексуална!
Но:
Още имам някакъв страх… Ето тук в тази чакра, като неувереност и нестабилност. Като празнота, сякаш няма енергия там.
Сочи зоната на първа и втора чакра тя. Продължаваме още малко съвместата ни работа, за да е максимално завършен и успешен процесът, за клиенткта ми, а моето удовлетворение на консултант, който си е свършил работата, на ниво.
Вече не ме стресират лекари с прибързани диагнози. Справям се добре!
Реди тя в унеса на процеса, вглъбена в своите усещания, осъзнавания, виждания.
Запълва ми се тялото, става плътно. Виждам енергията как се върти, свети и успокоява зоната.
Но процесът тече така силно, че тя осъзнава тялото си зона по зона в цветовете присъщи за чакрите, как се изпълва с жизнена енергия и се усилва, изцелява я и я подрежда. Дори и неосъзнати блокирани зони, сега биват осветени, балансирани и запълнени с придошлата енергия.
Красиво е да я слушам и наблюдавам осияна в тази вътрешна светлина на спокойствие и сила.
Вече нямам нужда от «подсладители»!
Смее се весело Е.
Свободна съм, безразличен ми е проблемът. Виждам нещата, като нещо отминало, което не се отнася за мен.
А какво става със сексуалния ти живот, как го усещаш сега? – Питам клиентката си.
Виждам си го страхотен!
Смее се хем свенливо, хем с бясък в очите тя. Представя си:
Приятелят ми е много доволен! С него съм. Щастлива съм
И добавя:
Виждам и родителите си, как ме уважават, спокойни сме. Радваме се.
В работа се справям отлично.
Вече няма пречки пред мен, все едно всичко вече е факт в този момент.
Коментираме още малко току-що станалото. Давам необходимите, за пълния успех на процеса ѝ напътствия и препоръки, и се разделяме. Сега Е. има шанс за много повече развитие и успех в живота си във всяко едно отношение и искрено се надявам, един ден отново да се срещнем и да ми разкаже, как се е развил той след тази красива сесия!
Предполагам и вие сте любопитни. Любопитно ли ви е да опитате и видите сами, какво се случва с живота ви, когато се осмелите да се справите с проблемите блокиращи вашето свободно развитие и изява?
След миналата ни среща имах чувството, че мога да покоря света, беше ми много готино!
Така започва клиентката ми тази среща-продължение.
Обаче следващите три-четири дни беше направо нещо…някакви емоции! Значи всичко, за което говорихме (на първата консултация) бе ей-така на повърхността и с мъжа ми също се карахме за някой неща. Точно това, за което сме говорили (на първата консултация)! Сякаш, за да го обработим по някакъв начин с него ли!? И той – «С тази терапия какво, гледай каква си!» – а аз като кълбо от нерви бях буквално. И знам, че по принцип има такъв период някакъв, при някой хора …
…Да лечебна кризичка! И минаха три-четири дни, нали и изведнъж – ааа, някакво спокойно. Ама без да мисля, без да го анализирам. И оттам като се почна с него по тия сексуалните неща… Лудница! Ха-ха-ха! И много яко! В смисъл направо започнах да ги чувствам нещата. Докато преди все го мислех, примерно от сутринта, как вечерта, какво да правя… Никакво отпускане нямаше! Трябваше ми психическа подготовка и все да го мисля, и все не става, и все не го чувствам, и все – айде по-бързо да минава… А сега беше направо ей-така, чак не мога да се позная! В смисъл всичко… не всичко, но направо много така, отпусната бях! Първите два-три дни много голяма разлика и той го забеляза и вика – «Леле, все така да си! Какво ти става?» – и аз му казвам – « Е ми не искам да казвам нещо, ама от терапията е! Нямя как, нали…!?» – и така до ден днешен! Такова чудо, направо, ха-ха-ха! Има какво още да се желае, обаче!…
И примерно друг път той ми казва – «Хайде сега така да пробваме, айде по друг начин.» – а аз – «Ми то сега май неее, ми то така неее…» – все нещо да се оправдавам. А сега беше супер! И той чак просто!…
С приятелите му започнали да се обясняват… Оказва се, че май доста жени имат някакви задръжки, неща и не знам с неговите приятели!?… Не знам, хората около мен ли са така или не си признават, не говорят!? Преди и аз нямаше с кого да споделя това нещо. Някак трябва първо аз да кажа: «Абе знаеш ли аз имам проблем», за да започнат и те. Една, тя е много готина, се притеснява от бюста си и не смеела само по тениска да е, защото е «много гола» и някакви такива неща, да!
Аз отдавна съм осъзнала, че проблемът не е до външността, а до това, как се чувстваш. И при мен не е до това, как изглеждам, а по-скоро до това, какво аз мога или не мога. Искам да мога да си направя нащата, които искам, а не да стоя напъхана в ъгъла и да си казвам «искам това да направя, ама не мога да го направя»! Аз не съм от тия дето ще кажат «ми то държавата ни е смотана» или «еди-кой си ме спира». Аз знам, че аз си се спирам. Никой не може да ме спре ако си вярвам или ако си поставя някаква цел.
И между другото, не знам дали е съвпадение, обаче откакто работихме по отношение на изкуството и тия неща, получих три нови предложения! Дали е съвпадение… Според мен не е! Не, не! Аз вярвам в това, че не е! А и другото, за което работихме – предложиха ми стаж, това беше някъде три дни след консултацията, на супер удобно за мен място, и не се чувствах некомпетентна за първи път! Даже ми беше много странно, чак се учудих, да! И започвам стажа и мога да си довърша образованието! След това ми предложиха да рисувам за едно събитие. Друг ми звънна за рисуване… Но какъв е проблемът!? Почнах да получавам покани, но пак има «дали ще се справя?» . Едно чувство на «не съм достатъчно добра» и това хем е доста променено, хем знам, че ми се свива сърчицато. Ето това не съм го доизчистила! Това «не съм достатъчно добра» направо ме съсипва във всяка една сфера на живота!
Колко хубаво, мисля си, значителен напредък има, много радост, окриление, същевременно избистряне на проблемите за работа, което прави целта още по-забележима! Това е голям стимул за клиентката ми, затова незабавно се захващаме да доразнищим поставените теми и да напреднем колкото е възможно повече.
А има и друго. По принцип трябва да почвам работа. Обаче аз не искам да работя като преди! Какво ли не съм работила и вече не искам да си давам времето просто за някакви пари. Искам да правя някакви неща, които са ми приятни. Не искам да правя компромиси със себе си. Обаче с мъжа ми сме „на нож“, само ме пришпорва и това ме побърква! Вътрешно гласът ми е много силен – Няма да започваш! – Знам, че е «много егоистично», «трябва да се изкарват пари», обаче не мога просто, не искам да правя повече компромиси с това! Просто искам да изкарвам доходи с нещата, които обичам да правя! Не знам дали това може да се отработи.
Може разбира се!
Но мъжът ми е много последователен, той е на една работа от десет години примерно, а аз съм много вятърничева, или от зодията, не знам, ама пак нещо много се саботирам. Отначало супер много се ентусиазирам, а после губя интерес. И супер много ме е подкрепял, а сега ми казва: «Няма, стягаш се и започваш да работиш, да изкарваш пари». Ама не искам изведнъж да се окажа на педесет и да съжалявам, че не съм работила, това, което ми е на сърце и някаква супер нещастна!
А ние доскоро финансово бяхме много зле, супер мизерно, направо нямахме какво да ядем, нищо, че не ни личеше, и той явно се е наплашил! А аз се чувствах като половин човек, все едно недостойна. Не можехме да имаме елементарни битови неща.
Това стана отпреди пет години, буквално откакто се събрахме с него, от първия ден! Мен ме уволниха, на него му намалиха заплатата и нещата тръгнаха назад, назад, назад. В същия момент щяхме да имаме дете и, което е най-странното, за детето винаги имаше каквото му трябва! Не знам как ставаше това, но така стоят нещата. Мизерна квартира, закъснявахме с наемите, непрекъснато взимахме някакви заеми от приятели. Наложи се да се преместим. Идваха някакви приятелки и ми носеха храна, сякаш съм някаква социално слаба… Много, много зле се чувствах тогава! Недостойна, безсилна, сякаш съм по-малко от другите хора! Същевременно знаех, че е само някакъв период, но изобщо не разбирах, защо се случва така и толкова дълго.
Отидохме да живеем при баба ми и дядо ми и вместо ние да помагаме на тях, те трябваше да ни помагат. Чувствах се супер зле и някак виновна, че е така, като недостоен човек се чувствам! Не съм саката, не съм… в смисъл имам възможността, имам всичко и въпреки това нещата не се случват! Много ме е срам да взимаме заеми и да не можем да се справяме с живота, яд ме е, отказвам да повярвам, че това се случва! Откакто сме заедно и сме в някаква дупка! Явно нещо си влияем зле във финансово отношение.
Вече сме влезли в процес и болката ѝ, жива и до днес, се заизлива.
Изведнъж тя осъзнава –
Знам защо е така! Защото трябва да си докажем, че се обичаме при всякакви обстоятелства!
Доизчистваме някой подробности, но историята на чувствата ѝ я връща далеч назад в миналото ѝ, когато е била само две-три годишна. Отначало не разбира какво точно става, но усеща, че е нещо нередно. Постепенно картинката се изяснява, но заедно с това следва отприщването на много заровени емоции, въпроси останали без отговор, детайли в личното преживяване на ситуации. Изпъква нуждата да ѝ бъде обяснено спокойно, с разбиране, като на голям човек. Когато това се случва в представите ѝ, клиентката ми вече се чувства:
Достойно! Явно съм имала нужда, родителите ми да ми повярват, че мога да се справя.
Което ме подсеща отново да се обърна към всички вас, драги читатели – говорете с децата, колкото и малки да са, дори в утробата ви, обяснете им, те разбират! Разбират отношението ви! Като порасна разбират и думите.
Да се върнем към конкретната консултация! Вече много по-бодра и с укрепнало самочувствие заради гласуваното доверие към нея, тя се присеща за още ситуации илюстриращи доскорошната и неувереност в себе си. Обръщаме им мнимание, за да не остане знакова случка, определяща заявенитените проблеми в настоящето ѝ. Когато друго момиченце е рисувало по-добре от нея, когато сестричката ѝ е пяла и танцувала по-свободно и е била по-поощрена, а не „като милостиня за мен“…
И, колко често повтарящото се! –
Пак е момиче!
Чува тя в съзнанието си възклик, който бива произнесен когато се ражда. Заявеното разочарование от бащта, а после разбирам и в душата на майката, се е забило дълбоко в съществото ѝ и ѝ носи толкова унижение, разочарование, яд и куп други неопределими емоции вплетени една в друга, че тя със стиснати юмруци казва:
Тъжно ми е. Те не са осъзнавали.
То е не точно предадена, но… Чувствам се цял живот като друг, заради тъпотиите им! Все едно каквото и да направя – нищо! По-добре да не го правя! О, ужас! Половината от живота ми е бил в това – да съм по-добра от мъжете, ето от къде идва! И бях «на нож» с…
Искам да съм нормална жена!
Колко много емоции и картини я завъртяха и се изтръгнаха от душата ѝ, но това и донесе и ново усещане и разбиране!
Сега виждам майка ми как ме гушка и ми се радва. И татко ми се радва.
Но клиентката осазнава и усещанията на мама от момента, когато е била бременна с нея и които са ѝ били предадени напълно несъзнателно.
Чувства се смотанячка, заради проблеми, които е имала с баба ми. Все да се доказва, каквото и да направи. Криела е даже от нея, че е бременна. А баба ми я е карала много да работи…
Тук забелязваме как се е оформил модел предаван от поколение на поколение, с което ни се налага да се справим, за да има дълбока и стабилна промяна в живота на клиентката ми. Накрая тя има съвсем нова естествено възникнала ситуация в съзнанието си и естествено произтичащите от това градивна емоция и начин на мислене.
Сякаш някакъв голям товар падна от плещите на мама! Сега има сила да се справи, тежи на мястото си и не е безгласна буква! Сега е ОК, усмихва се, гали мен, бебето, и ми се радва, че съм момиче и не ѝ пука изобщо, че това е така, кой какво ще каже и т.н.! Баща ми също е така. Виждам как отива да черпи приятелите: «Момиченце е, момиченце пак!»
Клиентката ми вече звучи по съвсем нов начин и свети с широката усмивка на бащата, който преживява в съзнанието си, а и в своята собствена усмивка, почувствала това ново отношение към себе си.
Щастлива съм, чувствам се приета!
Сега съм спокойна да пея, да танцувам, достойна за внимание и без да се притеснявам. Вече приемам наградата за това като достойна.
Готова съм да се сблъскам с проблемите!
Защо „да се сблъскаш”!? – питам я и това води до още едно изчистване на модел за съществуване чрез извоюване.
Трябва да се боря! Защо трябва да се боря?
Клиентката осъзнава момента, в който това убеждение за борба за живот се е оформило у нея и му обръщаме необходимото внимание, за да може само след минути то да стане съвсем различно.
Сега се чувствам полезна, удовлетворена, пълноценна – правя и ми се получава много добре!
Няма и помен от правене и постигане чрез борба.
Доизчистваме и притеснението да се представи според очакванията на другите, да се изложи, да разочарова.
Междувременно се усеща светеща в синьо, дори вижда духовния си водач, за нейна и моя изненада, който ѝ казва, че има още две задачи за справяне, за да се чувства напълно достойна. Това ни води към сцена на агресия между баща ѝ и майка ѝ, когато е била мъничка и много се е уплашила, неразбирайки какво точно става и от ударите на татко, изкривените им в крясъци физиономии. После и подобна сцена още едно поколение назад. След трансформация към доверие, приемане, любов, те се отразяват при клиентката ми, като независимост от външни фактори за нейното самочувствие.
В процеса ни изниква още едно паразитно убеждение на саможертвеност, като недостойна.
По-важно е да помогна на другите, защото рядко се дава такава възможност, отколкото да мисля за себе си и моите страхове.
С подтекст – „недостойна да си обръщам внимание и да се погрижа за моето добро, не съм важна, или поне не съм по-важна от другите и тяхното“. Оправяме и това.
Накрая тя осъзнава, че:
Вече съм на пътя си и с всяка крачка пред мен се разкрива още от пътя. Има реализация, достойнство, тежа си на мястото и сякаш другите могат да черпят от мен.
Послушала насоките дадени ѝ от нейния духовен водач, удовлетворена, щастлива, с авторитет.
А сексът? – питам я.
Ха-ха-ха, всичко е добре!
Изпращам я с взаимното усещане за удовлетвореност от процеса и стабилна нова насока на осъществяване в собствения ѝ живот. С това срещите ни не свършиха. Обикновено е необходима последователна работа за да променим лошите навици градени години наред в деструктивно мислене, оценяване и реализиране на себе си, но началото на личното ѝ и градивно самоутвърждаване бе поставено.
Ако и вие търсите начин да осветите скритите спънки в осъществяването си и да се почувствате по-уверени, свободни и щастливи да градите собствените си идеи за живот, заповядайте!
–––––––––––––––
P.S. Животът илюстрира промяната постигната по време на консултациите ни така – клиентката ми смени няколко пъти незадоволителни работни места, преодоля с моя помощ сътресението от прехода от един начин и ритъм на живот към друг, но успоредно с това започна все повече да твори, да получава поръчки, да се изявява. Изгради творчески профил в интернет пространството, приет много радушно. Започна все повече да се справя самостоятелно и необходимостта да я подпомагам естествено отпадна. Дори се квалифицира в техниките, с които работихме заедно и сега може да се каже, че ми е колежка, което много ме радва. А една картина, подарък от нея, радва душата ми всеки път щом я зърна.
Знаеш ли, когато започнах да се занимавам преди много години, бях с една свита топка в корема, непрекъснато в мен. Не се чувствах ОК със себе си навсякъде, особено сред хора, но и в къщи, и сама… А сега се чувствам, колкото и да имам проблеми и да искам това да оправя, онова да оправя, просто сега се чувствам наистина такава – Аз! Не знам как да ти го опиша!? Сега някак си живея и знам, че съм готина, че се обичам и съм готин човек. Сякаш едва сега съм започнала да живея! Нямам думи да ти благодаря за това!
А аз благодаря, че имам такава чудесна професия и упорити и последователни в личното си израстване клиенти!
Днешната ни среща-интервю, в която искам да представя за пореден път какво е да правиш ТЕС в България при българските условия от българи да се прави ТЕС, с един поглед назад – като резултати, а не напред – като обещания, съм поканила ето това симпатично момиче.
Би ли ни се представила коя си ти?
И.К. – Здравейте! Казвам се Ива Костадинова, на 37 години съм и работя като преводач на медицинска литература. Освен това съм майка на две прекрасни момичета.
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Спомняш ли си кога и как стана това?
И.К. – Да, много добре си спомням! На два пъти ТЕС ме открива. Аз се опитвах така, да го игнорирам, обаче той наново си се връща към мен. Първият път е бил преди около десет години когато бях бременна за първи път. Тогава ми попадна книгата на Иван Петърнишки за ТЕС и… кучето ми я надъвка преди да успея да я прочета.
Д. – Много ученолюбиво куче!
И.К. – Но след това я прочетох старателно и я оставих на едно рафтче и там си отлежа пет години без практически нищо да направя по нея.
Д. – Уви, това е много често срещана ситуация!
И.К. – Да! И четири години по-късно, когато бях бременна за втори път, наново ТЕС ме откри! Една приятелка ми се обади и ми каза: „Знаеш ли, точно утре има някакво събитие за отработване на травмите от раждането!” Аз явно ѝ се бях оплакала, че много тежко съм изживяла първото раждане и сега всички травми наново ми се появяват и ми пречат, и въобще нямам представа как ще успея да родя втори път. И така. На следващия ден без изобщо да знам къде отивам и какво ще ми се случва се озовах на едно събитие на Мая Сидерова…
Д. – С нея имаме интервю!
И.К. –… и около три часа работихме само моята травма от първото раждане и всички аспекти от нея! И слава Богу второто раждане премина без никакъв елемент на травматични спомени! И така ТЕС два пъти си идваше при мен без аз да полагам усилия.
Д. – Ъ-хъм! Хубава среща се е получила макар и така, по този начин. Но и моят опит е подобен, ха-ха-ха, не чувам, не чувам, пък накрая ТЕС ме спипа отнякъде!
И.К. – Направо ми се изсипа на главата!
Д. – Да!
В коя област на живота си приложи ТЕС? Ето ти каза във връзка с раждането. Какво още?
И.К. – Ами във времето вече, особено последните години колкото повече виждам, че ТЕС работи, започнах да използвам Техниката във всякакви области в които усетя, че има проблем. Много съм работила вече върху темата с раждането, включително стигнах и до моето раждане, защото се оказа, че и там много неща имаше за чистене. Всякакви стресови ситуации. Физически болки. Много силно – някакви хронични болки в гърба и в последно време голям напредък имам и с тях. Въобще във всякакви сфери за всякакви психически, емоционални и физически травми работи!
Д. – Ъ-хъм! А по-конкретно, ето така, както ми каза „в гърба”, „раждане”?
И.К. – Ми не ми хрумва конкретна ситуация. Значи вече толкова много ситуации съм работила! Имаше някакъв… да, сещам се за някакъв проблем – с „даването и получаването”. Започнах да усещам как по-дълбоко в рода се получава едно заключване и редуване – един дава, друг получава; един дава, друг получава; и аз съм в ролята на даващия. И вече така, взе да ми идва в повече това постоянно да давам давам давам! И доста поработих сама (в случая си поработих сама) в къщи с ТЕС. Много плаках, много травми видях назад във времето, много товар който не е мой и мисля, че сега започнах да влизам, след като много усърдно така го поотработих, вече влизам в някакъв баланс в който се научавам и да получавам освен да давам. Преди това просто не можех да получавам!
Д. – Чудесно!
И.К. – Да!
Д. – Чудесно, радвам се!
Какво се промени за теб, ето казваш баланс, какво постигна още и как другите отразиха това? Забелязала ли си?
И.К. – Ммммммм… Как другите го отразиха? Ами аз виждам за себе си голямата промяна. Спирам да работя типажи, поведение, които не са мои. Тоест, спирам да играя роли които всъщност някой ми е вкарал някъде във времето в главата и те всъщност наистина не са мои. Другите го усещат не винаги приятно, защото когато почнеш да се променяш и да отстояваш себе си и разбираш, че някой модел не е твой не винаги за другите това е най-приятно, нали – отведнъж. Промените не се приемат толкова леко. Аааа, но започнаха да приемат, че всъщност това съм аз! В отношенията мисля, че работейки примерно травмата от моето раждане, това доста помогна на взаимоотношенията с майка ми. И сега някак си доста по-безпроблемни, по-чисти са отношенията. По-малко обвинения има от моя страна към нея. Мисля че се отразява добре и на околните.
Д. – Майка ти забелязва ли това?
И.К. – Ми не съм я питала дали забелязва.
Д. – Не е споменавала?
И.К. – Не е споменавала.
Д. – Но усеща, че взаимоотношенията ви са по-добри, по-спокойни?
И.К. – Ами надявам се да го усеща. Аз го усещам, че е така.
Д. – Мамо, кажи моля! Чакаме с нетърпение да чуем!
И.К. – Ха-ха-ха!
Как биха изглеждали според теб нещата, ако не беше направила тази крачка към прилагането на ТЕС в своя живот?
И.К. – Ами щях най-неосъзнато да си се мяткам от поведение „от травми в травми” в поведения които не са мои! Щях да играя едни ролеви модели, които са чужди. Нямаше да съм аз.
Д. – Ъ-хъм! Но ти си стигнала все пак до осъзнаването кое е твое кое не е твое и оттам нататък – крачката да се освободиш от това което не е твое, за да си остане само твоето?
И.К. – Да! И в моментите в които усетя, че правя нещо и това всъщност не е моето, да мога да се спра.
Д. – Добре!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво още очакваш от нея? Мислила ли си?
И.К. – Продължавам да работя с ТЕС. То наистина е като едни люспи на лук и колкото повече махаш отдолу изникват нови и нови нива на… те, те са си травми и модели които могат да се работят. А какво очаквам – очаквам да продължава да ми помага така добре! Ха-ха-ха!
И.К. – ТЕС за мен е някакво ново ниво на познанието. Просто отвори ми една огромна врата и съм безкрайно благодарна, че имам един метод който мога да използвам за всяка сфера от живота си!
Д. – Ето това е най-учудващото обикновено за хората, които тепърва чуват за ТЕС – „как така може за всичко да се работи с ТЕС“. Обикновено аз казвам, нали „защото ние работим не с фактите, а с нашето отношение към тях“. И когато ние променим отношението си, тогава и фактите се променят. По някакъв странен начин, но се променят! И по този начин, това е моето твърдение, ние пресътворяваме нашата реалност.
И.К. – Да, така се оказва, че като си променим отношението към някакъв проблем, той някак си сам се разрешава. Даже може да изчезне.
Д. – Да. Тоест, не казваме случайни приказки, не го казваме само защото сме го прочели, а защото сме преживели, че наистина Техниката е универсална в този смисъл, че за всякакъв проблем ние може да я включим!
И.К. – Да! Просто трябва по-смело да се експериментира и човек да опитва, за да се убеди сам, че тя работи!
Коя беше ти преди ТЕС и коя си сега, можеш ли да направиш такова рязко разграничение?
И.К. – Ами мога, да, да!
Д. – Слушам! Предполагам, че и нашите зрители ни чакат с интерес да чуят.
И.К. – М, да, ами преди ТЕС животът ми си течеше по течението и наистина нямаше никакво ниво на осъзнатост! Тоест, той просто си течеше – накъдето ме отнесеше, аз натам си ходех. А след ТЕС имам усещането, че нещата повече зависят от мен, че аз създавам реалността. Вече не се просто влача по някакво течение – където то ме отнесе. Мога да спра, мога да разбера, че нещо не е мое, мога да променя посоката, в която вървя. Ми това ми дава едно спокойствие и увереност, че всъщност аз творя реалността.
Д. – И когато ти имаш вече това спокойствие, тази увереност в себе си, какви са резултатите?
И.К. – Какви са резултатите?! Ами резултатите са свързани с един вътрешен мир. Това ми е вътрешното усещане, че каквото и да се случи, аз имам способ, с който мога да остана във вътрешен мир и да разбера защо нещо се опитва да ме изкара от него.
Д. – Много хубаво звучи! Поздравявам те за това постижение!
Би ли искала на свой ред ти да ми зададеш някакъв въпрос свързан с ТЕС?
И.К. – Мммм?!
Д. – Да! Любопитна съм да чуя!
И.К. – Да помисля, ще се сетя все за някакъв въпрос! Има ли ситуация в, която мислиш, че ТЕС не би могъл да ти помогне?
Д. – На мен, конкретно?
И.К. – Да! На теб лично.
Д. – Хъм, а сега де!? Единствено, което ми хрумва да ти кажа е, че не би могъл да ми помогне, ако не го приложа! Защото за толкова много теми съм го употребявала, в толкова много ситуации, в толкова много най-различни моменти, че той даже е станал част от мен този процес, и трудно ми е да разгранича кога го правя и кога не го правя. Кога съм в него, кога съм извън него. Но ако сама си забраня, целенасочено да не го правя, не знам дали и тогава успявам да не го правя! Но да речем хипотетично, че ако много съзнателно се огранича или работя с ТЕС за това да не правя ТЕС – може би тогава! Много ми е ценна, много ми е полезна тази техника, както вече много пъти съм го казвала къде ли не, включително в тези интервюта – тя е в кръвта ми! Вече тя е част от мен. Дори когато съм в някакъв силен афект, нещо в мен сработва и поглежда отстрани и си казва: „Чакай малко сега! Трябва ли ми!? Трябва ли да съм в това нещо!? Да, много съм развълнувана” – примерно. Или: „Много съм ядосана”, „Прекомерно щастлива съм – някаква екзалтирана, добре! И това ще мине!”, „После ще го отработя, ако сега не мога.” – И толкова! И това успяване да имам в съзнанието си страничния наблюдател, който винаги е доста по-мъдър, доста по-спокоен, доста по-знаещ, много ми помага. И той си е там. На някои хора не им трябват такива техники, не им трябва такъв посредник, за да са в тази ситуация, но на мен ми трябваше в моя живот и ето, през Техниката за емоционална свобода и подобни техники, стигнах до това състояние.
И.К. – Благодаря!
Д. – Моля!
Благодаря и на вас, че следите ТЕС-интервютата които съм подела! Имаме още няколко срещи, които предполагам ще са ви много интересни! Следете ги! Следете и сайта jivnali.net на „Моята кауза”, както я наричам, „Живот За На Пред На Ли!?!“ Там може да прочетете и да видите още много интересни неща, полезни за вас, ако сте решили да се занимавате с Енергийна психология, с Техника за емоционална свобода и да продължите по един различен начин да се реализирате и с помощта на това знание.
Днес срещата ни за “ Аз правя ТЕС!“ е с ето тази млада дама, както виждате чаровно усмихната. Аз обикновено така я виждам. Днес тя ще е наш гост, за да ни представи това което мен ме вълнува напоследък като тема и с което искам да ви запозная – възможен ли е ТЕС в България, практикуван от българи при българските ни условия на живот.
Би ли ни се представила, коя си ти?
В.Е. – Здравейте! Казвам се Вася Езекиева. Последните години се занимавам с масажи. Започнах да се занимавам с масажи, тъй като имам сериозно отношение към здравето. Всъщност работата ми е ориентирана точно към това – поддържане и възстановяване здравето на хората. Преди да остана да работя само с тази ми практика, дълги години работих като медицинска сестра в отделения като „Хемодиализа”, „Коремна хирургия” и последно „Кардиохирургия и реанимация”, за което на всички съм много благодарна за моето изграждане и като човек, и като терапевт! Моето отношение към здравето е причината да се запозная с ТЕС.
Кога и как стана това – ти ли срещна ТЕС или ТЕС срещна теб?
В този ти път на отношение към подобряване на здравето.
В.Е. – Всъщност може да се каже, че и двамата, … и двете!?… и двамата!?… сме се срещнали с ТЕС…
Д. – И аз се бъркам „той“ ли е или е „тя“, но доколкото е техника… ха-ха-ха!
В.Е. – …срещнали сме се и двете с ТЕС. Ха-ха! Преди много години една моя близка приятелка ме помоли да потърся и да намеря книгата на Иван Петърнишки. Беше преди около има-няма десетина години. Малко по-малко. И аз започнах да чета за ТЕС. Успоредно с това търсих – обърнах навсякъде „Славейков” (площад в София с книжен пазар на открито – бел. Д.Г.) и всичките улици, и всичките книжарници, където можеше да се търси. Интересното беше, че трудно се откри, много трудно се откри тази книга. И след години… В крайна сметка открих. Имаше една бройка и я взех… Така се запознах и с ТЕС-а! А в последствие ми попадна, бях поканена на една презентация на Техниката, където се запознах и с Дари. Беше организирана съвместно с Дари, с още една терапевтка, Мая и Ирена. И беше много, много сладурско това представяне и аз буквално се влюбих в Дари, ха-ха! Защото… Оттогава между другото ни е приятелството, тъй като аз няколко пъти съм ползвала нейните услуги и като сесии, и под формата на ТЕС-разходки, които пък са… просто превъзходни! Тя избира и разкошни маршрути – и по Витоша, и не само по Витоша, но със сигурност е в гальовната природа.
Д. – Сега са само във Витоша вече, когато ги правя.
В.Е. – Ами да, но слава Богу, че имаме Витоша тука.
Д. – Така е, наблизко ни е, въздухът е чудесен, природата винаги е на наше разположение за да ни помогне.
В.Е. – Ти избираш винаги чудесни маршрути.
Д. – ТЕС-разходка, щом си тръгнала да казваш, е ходещ семинар. Обяснявам какво е ТЕС, показвам го и практикуваме заедно като си решаваме и доста проблеми във всичко това. Даже хората започнаха да идват само заради това, за да решаваме заедно проблемите им по този приятен и вълнуващ начин – хем да се насладим на красотата на природата, да подишаме чистия въздух, да поспортуваме, да си починем от стреса на ежедневието и успоредно с това да отхвърлим някой и друг проблем чрез Техниката за емоционална свобода.
В.Е. – Ако мога само да допълня за това. Много е мило, защото всички участници които са в ТЕС-разходката подкрепят участника с дадения проблем. И ако да кажем един има проблем за решаване, всичките го подкрепят. След това друг човек може да каже негов проблем. Не е задължително да имаш някакъв въпрос за решаване, въпросът е, че си решил да участваш в тази разходка.
Д. – Да, то и за всяка друга групова практика се отнася. Но да продължим!
В коя област на живота си ти прилагаш ТЕС? Преди кога, сега кога?
В.Е. – Аз сега ще бъда много честна!
Д. – Надявам се! Ха-ха-ха!
В.Е. – Ха-ха-ха! Не, аз винаги съм честна, обаче и тук ще кажа, че аз сама почти не прилагам ТЕС! Не мога да се оставя сама на себе си, някак не мога… т. е. не че не мога, но някак си не бих искала, но при положение, че има такъв прекрасен терапевт, който ме води и ме усеща по-добре от мен самата… И затова, аз съм тръгвала да правя, след което някак си се изоставям и най-накрая идвам при Дари, която ме подхваща и… Тя знае откъде, какво и що, и така ме подхваща, че накрая решаваме въпроса.
В кои области? – ами в много области. Сега, не мога да кажа във всички, но там където съм срещала затруднение или някаква тежест или тъмнина, т.е. не знам какво решение да взема, тогава идвам или се обаждам и решаваме. Между другото много е хубаво, че тя прави онлайн (консултация през интернет връзка – бел. Д.Г.), така че и от това съм се възползвала, или чрез Skype (от 2025 г. стана Teams – интернет канал за комуникация, бел. Д.Г.), или чрез другите връзки. И се получава много много добра даже колаборация.
Д. – Но все пак да посочиш в кои теми от живота ти, докъдето ти е удобно!
В.Е. – Ами и в сферата на работата, и в лични отношения. Даже и в здравословни, защото майка ми има едни такива здравословни проблеми или по-скоро имаше и чрез мен чрез Техниката решихме така, едни доста сериозни мога да ги кажа, детайли.
Д. – Състояния, боже би.
В.Е. – Състояния, да, състояния! И това беше изключително полезно и за мен беше много изненадващо, че имаше резултат. Тоест, че през емоциите се навлиза в дълбочина да се извади тази емоция, да се погледне по друг начин, да се трансформира и най-накрая да се получи едно просветление, едно освобождаване.
Д. – Чудесно!
В.Е. – Вероятно има и други области, но това са тези основните които…
Д. – От които си се впечатлила.
В.Е. – Да! От които съм се впечатлила и които са ми дали светлина и като цяло за моя път. За погледа ми като човек.
Какво се промени за теб, какво постигна още, как другите погледнаха на това и отреагираха?
В.Е. – Ами какво се промени? Със сигурност, че ставаме по-добри. С всяка една терапия или практика. Тоест ние подхождаме към тези практики или това самоусъвършенстване, за да ставаме ние по-добри. По-добро – да бъдем в благосъстояние, да подобряваме благосъстоянието си, качеството на живот, ние като хора да ставаме по-добри, да помагаме и на другите. Защото когато ти почерпиш нещо хубаво искаш да го споделиш! Най-малкото със свои близки, познати, приятели. Между другото аз на много съм казвала. Ами да!
Д. – Между другото то така стига до хората, да! Това е и целта на нашето интервю – да стигне до повече хора, да видят, да им стане интересно, да опитат, да им хареса още повече, да продължат да опитват, ха-ха, да си вземат живота в ръцете.
В.Е. – Абсолютно, да! Не само за този случай, но ние сме едно цяло! И аз когато не знам нещо ето аз така съм научила за ТЕС от други хора.
Така. Не знам какво за другите, как беше въпросът?
Д. – Как са отразили, как са отреагирали на твоята промяна вследствие на това, че правиш Техника за емоционална свобода? Забелязала и си нещо такова? Ето примерно, аз мога да ти кажа за себе си. Първите дни като правих ТЕС аз много се промених. След известно време… В смисъл успокоих се много. Това се забелязва веднага. Започнах да общувам с хора с които не бях общувала. Станах по-ведра. След време като ме срещне някой казваше: „Дари, ти сияеш! Какво си правила?” – и аз започнах да се почесвам по главата – „Боже, какво ли съм правила!?” И в един момент се сещам, че единственото ново, което съм въвела в живота си, е ТЕС. И казах – това и това правя, ще видиш, на третия ден и теб ще те питат и ще ти кажат „Ти сияеш”.
В.Е. – Ти даваш рецептата!?
Д. – Да! И точно така, една възрастна дама, доста по-голяма от мен беше тогава (аз тогава бях доста по-млада! – ха-ха-ха, девет години по-назад във времето!) и тя практикува ТЕС, практикува. И един ден ми се обажда развълнувана – „Дари, да знаеш аз почнах да правя ТЕС и точно както ми каза, след три дни ме среща една съседка и ми казва: „Леле, какво си направила, ти сияеш!?” И вече беше много така, щастлива от факта, че има същия ефект на „сияеш”! Така че ето едни такива дребнички неща обаче ни дават обратна връзка. Зареждат ни, харесва ни – това е стимул.
В.Е. – Сега, аз три дни поред не съм правила ТЕС! При мен един сеанс е достатъчен (как звучи!), ха-ха!
Д. – Ха-ха!
В.Е. – Един сеанс е достатъчен, но със сигурност човек става по-спокоен! Най-малкото защото има една яснота, има едно спокойствие, една даже увереност се получава след терапията! Защото ти си наясно. Имаш една даже ако щете категоричност, защото когато човек е по-спокоен, много ясно, че той гледа с по-други очи. Надяваме се с по-хубави!
Имаше една мъдрост, това е един от принципите всъщност на това учение – променяйки себе си ние променяме и света около нас. Така че вероятно… Аз не знам точно в детайли кой как се е променил, но вярвам, че всичко се променя за добро. Така че вярвам, че се променя за добро и хората ставаме по-добри!
Д. – Аз го наблюдавам, но въпросът е да чуя и теб – какви са твоите наблюдения. Ха-ха-ха! Да го чуе и нашата публика.
В.Е. – Ха-ха, това е, със сигурност! Между другото аз много се изненадах, извинявай, просто ми идва да…
Д. – Да, да, да!? Разбира се!
В.Е. – … Преди години работех в чужбина и се изненадах, че тъй като съм прилагала и с тази ми приятелка която ми поръча книгата, сме прилагали в нашите терапии ТЕС. Откъслечно разбира се, защото сме малко по-различни! Няма как в чиста форма да се прилага. Но се изненадах, че ТЕС не е съвсем непозната за чужденците, т.е. има по-отворени хора, които знаят за ТЕС. Това исках да кажа и ми беше много приятно това!
Д. – Значи не е вече нещо странно, не е вече нещо непознато и съвсем ново! Всъщност ние тъй или иначе взимаме тази техника от западния свят, взимаме я от Щатите, където Гари Крейг, авторът на техниката, американец, я сътворява тази техника.
В.Е. – Но пък тя има дълбока давност!
Д. – Да, тя има дълбока давност! В смисъл че взима от дълбоките корени на източното познание за енергийната система на тялото, взима от вербалната психотерапия прийоми, взима от НЛП прийоми и прави това разкошно съчетание, наречено Техника за емоционална свобода. Въпросът е, че тръгва от Щатите, разпространява се в целия свят, в крайна сметка стига и до България. И слава Богу!
В.Е. – И слава Богу! Да, така е!
Д. – И понеже в чужбина са много по-отворени, там много по-отрано знаят от нас.
В.Е. – Ми това е малко спорен въпрос!
Д. – Да, зависи коя чужбина, разбира се, но…
В.Е. – Не, не за това! Аз смея да твърдя, че ние българите сме много отворени. Не просто отворени, ами ние сме любознателни, ние искаме да се случват нещата и като цяло българинът е ученолюбив! Сега, колкото и странно да звучи в последните години, наистина…
Д. – Да!
В.Е. – Ами като цяло българинът е ученолюбив.
Д. – По традиция сме ученолюбиви.
В.Е. – И той иска да знае и да може.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Така че „българин“ звучи гордо!”
Д. – Ха-ха! Да! Еми ето, аз го правя за нашата публика – българска родна публика!
В.Е. – Да, това беше едно лирично отклонение, обаче нали, да не смятаме, че „след като чужденците… те са по-напред”! Не е вярно! Не мога да кажа това нещо.
Д. – Ъ-хъм! Но факт е, че от там тръгва информацията, за да стигне до нас…
В.Е. – В случая да!
Д. – Факт е, че не идва от Русия!
В.Е. – Да!
Д. – Специално тази техника, която приемаме за по-така… Но, Техниката е компилация и от най-доброто постижение на западната вербална школа в психотерапията, и източната медицина, каквато е акупунктура и акупресура. Само че тука нямаме вече убожданията, нямаме затоплянето с мокси и другите такива прийоми. Тук имаме просто едно потупване по акупунктурните точки, които се намират в началото или края на главните меридиани.
В.Е. – Централните меридиани.
Д. – Да. В това се заключава Техниката, най-грубо казано.
Как биха изглеждали нещата ако не беше направила тази крачка – към употребата на Техника за емоционална свобода, според теб? Замисляла ли си се?
В.Е. – Ами… Честно, не съм се замисляла! Но сега, като се замисля – нямаше да съм тук! Което е най-малкото. Със сигурност… Аз не обичам така – какво щеше да бъде! Слава Богу, че така се е случило! Но със сигурност човек ако не се е възползвал както аз съм се възползвала от този прекрасен метод, ми щях да си тъна сигурно в някакви неведения… защото за мен ТЕС е една свобода, светлина, увереност. И какво повече от това, за да върви човек напред!?
В.Е. – Да, да! Продължавам да работя, аз пак казвам, когато имам някакъв случай, имам някакъв въпрос, или някакво състояние, които аз да не мога да реша или ми е трудно да реша, се обаждам на Дари и решаваме въпроса. Не мога да кажа какво очаквам… очаквам да стане по-добре, да си реша въпроса.
Д. – Да.
В.Е. – А накъде ще се развие, това времето ще покаже! Така че, оставям се на течението на ТЕС и тя ме води към решението и към светлината!
В.Е. – Това е. Това е. Свободата. То си е точно формулирано. Защото ние като сме свободни, ние имаме светлината. Ние можем да дишаме – ние дишаме правилно. Сега, да не задълбая в някои други посоки, където…
Д. – Но ето, ти като масажист и с медицинско образование…
В.Е. – …където Учителят казва, учителят Дънов казва, че е много важно, както е и мисълта за днешния ден, аз така, ще я перифразирам – Да вярваме. Да вярваме на дробовете си, да вярваме на стомаха си, на червата си, на краката си, на ума си, на сърцето си, защото всяко едно със себе си дава увереността ние да бъдем живи здрави да си вършим нашата работа и все по- да се приближаваме към Бога. Сега така ми идва да го кажа…
Д. – Добре, добре, разбира се!
В.Е. – Така че за мен ТЕС е много – свободата!
Д. – Всъщност помага ни това приближаване, помага ни това свързване с всяка част от нас.
В.Е. – И навлизаме повече в себе си. Това е! Защото когато свободно, когато с вяра действам, когато със свобода действам… Кой е свободният човек? Това е човекът, който свободно изразява най-добре себе си.
Д. – Ъ-хъм, и потенциала си.
В.Е. – Да, точно така! А когато човек е затворен или някъде блокиран, някъде има затруднение в някоя област – той е скован, той не може да изразява себе си. Затова тази свобода е много важна. Така че, Техниката е за свобода. Тя … то самото име си го казва!
Д. – Името чудесно е намерено и е така. Когато ние се освободим на физическо ниво от блокажи (може да имаме стягане, свиване, замръзване даже на крайници ако щете, на някой и друг мускул), ти най-добре го знаеш през работа с тялото, в основата обикновено се оказва, че има емоционален проблем. Когато ние се справим с емоцията, тялото се отпуска, започва да функционира по-добре…
В.Е. – Така е!
Д. –… и това води до оздравителните процеси. Не че правим някакви магии и обещаваме чудеса.
В.Е. – Абсолютно! Те са взаимно свързани.
Д. – Но факт е, че когато са в добра кондиция душа и разум, тогава и тялото е в добра кондиция и започва да функционира все по-добре и по-добре. Което се нарича добро здраве на практика.
В.Е. – Да! Затваряме кръга.
Д. – Затваряме кръга. И колкото ни е по-добре здравето, толкова сме по-свободни и толкова по-здрави и толкова по-щастливи, ха-ха…
В.Е. – Ха-ха, дай Боже за всички да е така!
Д. – … и правим каквото всъщност ни харесва, към каквото се стремим, каквито са ни целите и идеите!
В.Е. – Да!
Коя беше ти преди да срещнеш ТЕС и коя си сега? Има ли такава ясна разлика, има ли нещо категорично?
В.Е. – Ами има, определено! Преди бях много много по-скована поради една или друга причина. ТЕС, едно от нещата които ми помогна много, възвърнах свободата си, за което много благодаря! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Скована само физически или по друг начин?
В.Е. – Ами не по-скоро душата ти! Душата ти като е скована. Физически не, то ти се отразява на физиката, но физически по-малко. Но душата когато ти е скована, тогава вече е по-страшно от физиката. Така че, слава Богу, дишаме с пълни гърди!
Д. – Ха-ха-ха! Може ли и аз тук да добавя, гледайки отстрани твоята промяна? Като на човек на когото се доверяваш, за да те подпомага чрез Техника за емоционална свобода? Беше по-плаха.
В.Е. – А да, със сигурност!
Д. – Беше по-плаха и имаше проблеми, които те спъваха да вземеш важни решения; да се отървеш от неща в живота, които вача не искаше в него; да правиш крачка към други нови неща, да добиеш смелостта да го направиш. И в крайна сметка ти успя, реализира го и всички, не само ти, а всички около теб които участваха в твоя „филм”, ха-ха-ха, накрая бяха доволни, доколкото аз си спомням!
В.Е. – Ха-ха! Така е!
Д. – Така че, ето това е един от хубавите ефекти на ТЕС – не само на нас ни е добре, като на пълни егоисти, в негативния смисъл на думата, а както ни е добре и на нас, така става добре и на другите около нас. Нещата се балансират, подреждат се по някакъв взаимно добър начин. И така процесът на развитие на всеки един се отваря и става по–лек, по-приятен…
В.Е. – Той се завихря, завихря се това нещо!
Д. – …Да!
В.Е. – Ето затова идвам при теб, защото тя ще го изкаже много по-добре! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Практиката ѝ се разви прекрасно и затова доби смелост.
В.Е. – Да, и ще продължава да се развива!
Д. – Да! По-ведра те виждам.
В.Е. – Еми да! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха!
В.Е. – Правим нещата!
Д. – Така че ето, това за мен са едни неща които са белег за качествата на Техниката. За това че всеки има един прекрасен потенциал, само трябва да му позволим той да се прояви махайки нещица по-големи или по-малки…
В.Е. – Които ни спъват.
Д. –…които усещаме да ни спъват.
В.Е. – Да!
Д. – Това е много индивидуално усещане и ние всъщност работим точно с това – с нашето индивидуално усещане. А не кой какво твърди за нас.
В.Е. – Не, не, не! Точно за това са сесиите! Аз за това казвах – Дари така те подхваща, че неща които даже ти не си ги осъзнал, тя ги изважда. Спирам да говоря! Защото мисля, че бях доста обстоятелствена.
Д. – Да и тук целта ни е да покажем, че …
В.Е. – ТЕС работи!…
Д. – …ТЕС работи…
В.Е. – …отлично…
Д. –… работи с българи, в „българските условия”, пак да го кажа, при „тази политика”, при „това държавно устройство”, ха-ха-ха! При „тези условия на труд”, на „бизнес”, на „развитие на бизнеса”…
В.Е. – Даже, ха-ха, не само! Значи, моите родители, аз мога да кажа, пример да дам с тях. (Обикновено давам пример или с мен, или с близки за мен хора. Тоест, върху които имам поглед.) Те са хора от по-старото поколение, които по- не вярват, като им кажеш нещо: „Е, хайде с`я т`ва!”. Обаче се убедиха, че работи! И между другото така стана, защото когато им обяснявах какво да се прави и Дари беше, и… те знаеха за Дари задочно,… и аз казвам: „Нали, Дари, с ТЕС”! – „Ааа, с онова там, дето се тупаш!?” – Викам: „Да, същото!” И в един момент, когато вече се запознаха, викам: „А, ето я Дари, с ТЕС!” – „Ооо, супер!”– нали, те вече си знаят! Защото те са изпробвали метода и те знаят, че помага. Баща ми специално беше изпаднал в едно от тези, модерните състояния, на паническа атака. И точно в тоя случай, ТЕС много му помогна.
Д. – М, да!
В.Е. – Спирам!
Д. – Това е превъзходен вариант да разберете, защото наистина страшно много хора, модерно стана, но… Аз и разбирам защо го има това явление, но…
В.Е. – Това е друга тема, това е друга тема, но много работи!
Д. –… но понеже е често срещана. Мили хора, опитайте! Нищо не ви пречи. Дали ще е за момента да се успокоите, когато имате паническа атака, дали преди или след това, приложете ТЕС. Редовно го прилагайте. Правете регулярно ТЕС най-добре и ще видите как сами дори може да се справите с това. Много е елегантно. Направо незабележимо. И все пак да си решите проблема.
В.Е. – Да.
Д. – Аз поне имам доста клиенти с панически атаки…
В.Е. – Със сигурност ти ще имаш такива!
Д. –… и знам, че ефектът е много добър. Стабилен ефект.
В.Е. – Имала ли си случаи в които да се чувстваш, че не можеш да помогнеш на човек или някой случай, в който казваш – ами аз бях дотук, или някой клиент, който е неразрешим случай?
Д. – Да. Имам. Трябва да съм честна и коректна в това отношение – има няколко такива категории хора.
Първата категория – на тези с много големите съпротиви да излязат от проблема в който се намират. Техниката позволява, има такъв подход в нея (тя е наистина много много „умна техника”, много добра техника), в която да се преодоляват съпротивите. Но повечето хора не са готови за големи проблеми. Не са готови изобщо да си излязат от проблемите Защото навикът е много силен, инерцията е много силна, удобството да си в даден проблем и изгодата, която имаш да си в даден проблем, е много голяма.
В.Е. – Да.
Д. – Нека не ви звучи странно, но наистина това е доста често срещано. И ще ви дам един такъв пример – възрастна жена да речем, останала е вдовица, децата ѝ са в чужбина, тя е сама и единственото което ѝ остава като начин тя да привлече внимание, да общува, да има какъвто и да е живот, е да е болна. И… поддържат се редица заболявания. Дали ще е само високо кръвно, дали ще е зъбобол, дали ще е разширени вени, дали ще е с червата, със стомаха нещо, но има някакъв проблем. И какво става? Тя ще се обади на приятелки – има тема за разговор; ще отиде в поликлиника, там ще чака няколко часа пред кабинет – ще има с кого да си говори; ще отиде на опашката в магазина, ще срещне няколко съседки – ще има за какво да си говорят – темата за болестите. Защо тя да се справи със заболяването си? Това автоматично я лишава от вниманието и от тема за разговор!
В.Е. – Тя е представителна извадка!
Д. – Ама много хора са така. На много хора около това им се върти животът. Така тя ще принуди, тази възрастна жена, хипотетично, да дойдат децата ѝ от чужбина да ги види, защото на нея ѝ е мъчно, тя има нужда от тях и е нормално, това е родител и той е създал тези деца и е нормално да иска да има този жив контакт с тях. И болестта става мотив тя да скъси дистанцията, по-често да се види с децата си, после с внуците си. И такива хора, те обикновено живеят доста дълго всъщност, защото проблемът е по-скоро на емоционално ниво. Когато на този човек бъде задоволена потребността му от внимание, той няма да има такава причина под формата на заболяване, за да привлича внимание, общуване, грижа, разговор, каквото и да е. Та ето ви един такъв пример!
Другата категория хора, които аз съм срещнала, които все повече се чува за тях, са хората с много тежки здравословни проблеми, които са… да речем с психическо заболяване, със сериозно, комплексно вече, психично заболяване. Там е добре да бъдат погледнати от психотерапевт или от психиатър. На мен ми се е случвало в практиката ми. ТЕС е добра, може да подпомогне този процес, може понякога да го предотврати, пак е въпрос на желание от страна на клиента за работа, на близките му за сътрудничество, на медицината да е в контакт със специалисти като мен (които се занимават с този вид алтернативни подходи), защото психосоматиката е много силно застъпена и повечето от медицинските проблеми всъщност могат да се решат и само чрез подобен вид техники и да не им се налага на хората да ходят, въобще да стигат до болници. Но при психиатрични заболявания е добре да си се занимава психиатър и призовавам колегите, на които това не им е работа, да не си пъхат носа там! По-добре да си намерят сътрудник психиатър, психотерапевт, с когото да си …
В.Е. – Колаборират. Да си сътрудничат.
Д. –… да. Да си сътрудничат. Да! Та това е една сериозна категория. Иначе каквото и да е тежко заболяване, не казваме – аз ще ви иззема функцията на лекаря, на зъболекаря, на психиатъра и т.н., но ние можем в сътрудничество да допринесем много за оздравяване от рак, за оздравяване от множествена склероза, паник атаките и други такива неща.
В.Е. – И всякакви други!
Д. – След операция, преди операция и т.н., аз вече съм го казвала и в другите интервюта, ТЕС и техниките от енергийната психология са чудесно средство за подпомагане на максимално добрата кондиция на човек, независимо за какво става дума.
В.Е. – А, безспорно!
Д. – И най-красивият вариант в „невъзможните” варианти за употреба на Техниките е т.н. „ново поколение” от Кристални, Индиго, Светли, Деца на дъгата и т.н. Това са хора, по-често са все по-млади хора, новите поколения, които се раждат с такива възможности, с такива заложби, с такова знание. Абсолютно осъзнати от мънинки, направо от бебенца – кои са, защо са тук, какво имат да правят, как да го направят! И те на практика нямат никаква потребност от такива техники. Те не се разболяват, те не страдат емоционално, защото много бързо разбират, много бързо, дори и нещо да се случи, те се справят. Те са дошли всъщност те да помагат. И това е… все едно им е демоде.
В.Е. – Ъ-хъм!
Д. – Ако на нас ни трябва примерно мобилен телефон като свръхтехника за връзка и това го предпочитаме вместо телефона с шайба, то при тези дечица (то са вече и млади хора, те са вече и родители) те все едно го имат вграден в себе си мобилния телефон. Дори и това не им трябва, защото те са много по-напред с познанието. И аз ги приветствам. Това е чудесно. Но пък за другите поколения и за хората, които не сме Индиго, Кристални и т.н., ТЕС е един чудесен инструмент, за да постигнем и ние това. По-бързо справяне с предизвикателствата на живота. За да можем да имаме оттам нататък широтата, свободата на действието, на мисълта си и изявата си.
Ето така мога да ти отговоря на този въпрос!
В.Е. – Благодаря! Беше интересно най-вече за последната категория.
Д. – Това е много вдъхновяващо. Всъщност аз имам какво да уча от тях. Казвам си го.
В.Е. – Ние всичките имаме какво да учим!
Д. – Между другото, тук има интересни ситуации, защото съм имала такива клиенти. Сигурно ще продължа да имам. Когато такива хора се родят, много често те са много объркани. Шокът им е изключително голям между това с което идват знаят и носят със себе си и реалността в която попадат – на неразбиращи родители, на потискаща среда, на агресивна, много агресивна среда!
В.Е. – Да!
Д. – Те идват с абсолютното съзнание за любов, за даване и изведнъж срещат една преса от мрачни хора, агресивни хора, озлобени, казващи – „това не може, онова не може, недей, не бива, не трябва, пази се”, и това води до голям стрес. Плюс, че те (хората, родителите – бел. Д.Г.) не са много наясно с темата за техните изначални способности, на тези деца, да ги наречем най-общо Светли деца. И представете си – попадате в едно, семейство на стреснати хора, на уплашени хора, които не смеят много да мърдат, много да заявяват себе си. А тази млада душа тя копнее, тя идва с точно обратното. И този конфликт така потиска тези светли души, така ги смачква, че децата израстват с неврози, с паник атаки, развиват заболявания на физическо ниво и ги обявяват… дават им психични диагнози.
В.Е. – М-дааа!
Д. – И понякога дори само разговорът с такова дете, с такъв млад човек, показването че има други такива като него, че това за тях е нормално, че това е естествено и че всъщност ние трябва да се учим от тях, много ги променя. Много ги освобождава.
В.Е. – Тоест, има категория от тези деца, които идват за ТЕС …
Д. – Да!
В.Е. – …и на които може да се благодарим?
Д. – И се оказва, че ние може само с един разговор и показване… защото аз имам конкретни такива случаи – потупвам, а той казва: „Ама аз знам всичко това. Аз го чувствам. Аз го виждам всичко това, което се получава в една сесия. Аз нямам нужда от Потупването!” – Казвам – „Добре, хайде тогава да си поговорим!” – И тогава само през визуалното, само през разговора страшно бързо отреагират, страшно бързо проумяват – кои са, защо са и как са. И животът им „започва”. Отваря се. Абсолютно се променя.
В.Е. – Ето това е малко отговор на… Аз не съм ти го задавала… на въпроса, които ти ми зададе. Тоест – ти помагаш без значение дали ще използваш ТЕС или някой друг метод на енергийна психология. Ти си човекът, който усеща човека отсреща и му дава най-доброто решение. Защото сам човек той е по-объркан. Той не може сам да намери… Когато човек е „в ситуация”, му е трудно! Когато е „извън ситуацията”, тогава вече има виделина да види, да разбере какво му е нужно на отсрещния човек. Така че, ето пак ще се стигне до това, което ти използваш!
Д. – Значи виж, аз всъщност не давам решения на никого. Аз само показвам как сам да го намери в себе си. Помагам да го извади.
В.Е. – Ъм, не… Ти показваш, точно! Ти го водиш. Ти водиш!
Д. – Да, аз просто знам пътя вече, рутината, интуицията която се развива с работата. Аз избягвам да давам решения, да посочвам готови отговори. Всъщност съдействам на хората да извадят отговорите от себе си, да стигнат сами до решенията. Подпомагам този процес на свързване със себе си и с истинската им, чистата им, автентичната им… автентичното им аз, автентичната им мисъл, автентичното им светоусещане. И когато те си стъпят отново в техния здрав изначален аз и получат яснотата кои са, те си възвръщат силата, те си възвръщат собствения авторитет. Осъзнават какъв им е потенциалът, какво могат, докъде могат, как го могат. И тогава не се налага „аз да им казвам”. Това би навредило, това би изкривило нещата.
В.Е. – Ами, Дари, аз… може би изглежда като голяма реклама, но е така, но аз нямам спомен от сесиите които сме провели заедно, било то самостоятелни, било то в група, да си давала решение на някой. Точно затова ми харесва, че ти водиш човека и даже в неговите дълбини на душата му, да бръкне оттам да извади решението. Защото душата знае всичко. Тя знае пътя. На човек сам му е трудно.
Д. – Понякога е трудно.
В.Е. – Ами много пъти е трудно. Не понякога, много пъти е трудно. Иначе, ако беше по-лесно, нямаше да има хора като теб. Щяхме да четем и да ги прилагаме тия неща. Така че, аз специално съм изключително благодарна, че ми помагаш да бръкнем надълбоко и да извадим решението! Че помагаш и на други хора и всеки намира своето решение чрез твоето водене в случая!
Д. – Да, виж, водя.
В.Е. – Водиш, да!
Д. – Определено водя! Ха-ха!
В.Е. – Това е, нямам спомен да си давала решение! Избягваш.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Да!
Д. – Не ми е това работата!
В.Е. – Така е.
Д. – Добре, благодаря ти!
В.Е. – Благодаря и аз!
Д. – Благодаря, че си усетила това нещо, че си го разбрала, че го оценяваш! За мен е много ценно, защото пък мен това ме стимулира да продължавам. Дава ми обратна връзка, за да подобрявам още повече качеството си на водене. Ха-ха, да сме максимално полезни!
В.Е. – Тя непрекъснато се усъвършенства, така че и утре да дойдете, ще я видите, че след два дена е по-друг човек!
Д. – О!? Ха-ха-ха!
В.Е. – Така!
Д. – Благодаря ти, Вася! За мен беше много ценно. Надявам се и за всички вас!
В.Е. – Благодаря ти и аз! Да си жива и здрава да помагаш на всички хора, които „почукат на твоята врата”!
„Аз правя ТЕС“ е поредица от 12 интервюта с българи които 3, 5, 10 и вече повече години практикуват ТЕС – Техника за емоционална свобода за себе си. Те говорят само от личен опит. Споделят собствени впечатления, изводи, резултати, препоръки.
„Аз правя ТЕС“ представя ползата от прилагането на Техниките за емоционална свобода. Всъщност вече бях започнала преди време и публикувах една статия-интервю, но сега вдъхновението ме сполетя отново и с пълна сила. Явно се появи и попътен вятър затова мога да кажа, че по-скоро продължавам поредицата.
Защо го правя?
Като човек изпитал първо лично ползата от прилагането им, а след това и като професионален консултант, искам да покажа, че:
Приложима е от и за българи в българската ни действителност и народопсихология в България.
Дава дълготраен резултат при същите тези условия.
Свободно достъпна е и тук в България. Знанието първоначално е подарено от автора и е на цената на интернет услугата на доставчика ви, на преведената или написана на български книга, видео, публикация или услуга.
Получавате не както е обичайно обещание за успех някъде в бъдещето, а публично заявяване на вече постигнат дълготраен ефект. Узнавате го от хората които дават интервю.
Заявлението им не е по чуждестранни материали от научни и частни изследвания, статии, сайтове, книги или филми, а на клиенти, колеги, личности, професионалисти, все българи и на български език (е, тук там с някоя чуждица), но в България.
Правя го и с ясното разбиране, че ние българите все още предпочитаме да приемем информация от хора с „маркови” – сериозни, авторитетни, престижни занятия и професии, бизнеси. Тях считаме за подразбиращ се от само себе си модел за подражание в обществото, към който да се стремим и копираме. Все още не смеем много да любопитстваме и вървим в посока промяна отвътре навън тип – „първо погледни гредата в собствения си двор, после сламката в чуждия“.
Същевременно знам от натрупания вече не малък житейски, а вече и професионален опит в сферата на Енергийната психология и работата с Техниказа емоционална свобода, за недоверието към информацията за нея! Виждам и чувам колко странно, непонятно, трудно и неприемливо е за мнозинството дори да чуят и видят, камо ли опитат, работа с нея! Всъщност много хора изобщо не се срещат с този род информация поради най-различни причини. Но голяма част знаят и въпреки това не пристъпват към самостоятелна или асистирана употреба.
Считам, че Техниката за емоционална свобода е добре да бъде повсеместно приете като нещо нормално, като естествена част от културата ни на поддържане на хигиена на психиката, начина ни на мислене и физическото ни здраве.
Смятам от личен и опит в работата ми с клиенти, колеги, а сега и от интервютата „Аз правя ТЕС“ с представители от различни сфери на професионална и лична житейска изява, че ТЕС е необходима, полезна, резултатна, безвредна, ценово достъпна, лесна за усвояване, лесна за прилагане, универсална по отношение на проблематиката за която може да бъдат приложена, годна за „мало и голямо”. Освен това може да е както много динамична, сериозна, драматична и разтърсваща (сякаш само за професионалисти), така и много приятна и дори забавна, деликатна и разтоварваща (сякаш само за любители), като начин на прилагане и произведен ефект.
Една много ценна характеристика на Техниката е, че може идеално да се съчетава и допълва с най-различни методи за превенция, терапия и интервенция от всички сфери на грижа за менталното, психичното и физическото здраве. В такъв смисъл се надявам още повече на вниманието на максимално разнородна публика от различни професионални и социални кръгове, която да чуе, види, прочете и вникне в заявеното в документалните кадри и текст на интервютата. Дано това доведе до интерес към търсене на още информация, знания, обучение и практикуване на Техниката заедно с вече усвоеното и прилаганото от тях! Дано бъде разбрано, колко е нужно за цялото семейство, приятелите, близките, колегите, клиентите, служителите! За всеобщото ни благо и просперитет.
Приятно четене, слушане, гледане, много вдъхновение и активни действия в посока личното ни добруване!
No Results Found
The page you requested could not be found. Try refining your search, or use the navigation above to locate the post.
