„Искам да бъда чута“ е вопълът на клиентката ми около който се завъртя настоящата сесия.
В етап съм на търсене на човек, на начини, на каквото искате, да ме върне към моето си аз. Защото това, което съм в последните години, еми, не съм аз! Така сме възпитавани нашето поколение, че трябва сами да се справяме, а много хора имаме такива проблеми, но не знаем как да подходим и какво да се случва. И това явно ни вкарва в някакви такива ситуации, в които в един момент започваме вече да буксуваме и нещата да вървят назад и да са само с отрицателни знаци за съжаление.
Така се заговаряме с Н. когато дойде при мен за консултация.
В йогата не можах да намеря спокойствието, което търсех. А и се отприщиха стари неща, които аз съм имала явно като заболяване, и започнаха да излизат всичките едно след друго едно след друго.
Обяснявам ѝ че това може да се получи и при работа с методите от енергийната психология, но поне като излязат такива затрупани стари проблеми могат и да се отработят веднага. Защото това са дълго потискани неща, които стоят в нашето информационно поле. Дали на ниво тяло, дали на ниво емоции, дали на ниво интелект или другите нива, но си стоят някъде изтласкани. Когато провокираме с нещо, йога, хомеопатия, или друг подход, те започват да излизат, което е целебен процес, но добре е да може да мине безболезнено. Иначе само по себе си е хубаво, че се случва.
Преминаваме на конкретния повод, Н. да ме потърси.
Проблема според мен съм си аз самата. Някой хора търсят вина в другите, но аз мисля, че човек трябва да започне от себе си.
Тук се радвам да чуя тава, защото мисля по същия начин, още повече че работата ми с енергийната психология винаги доказва този подход и позиция като правилните и възможните да повлияем света извън нас променяйки света в нас.
Определено не намирам общ език с децата си. Тийнейджъри. Момче на 16 и момиче на 13. Някак си с нея до миналата година по- намирахме общ език, общи интереси, но сега вече и тя влезе в някаква такава фаза, в която аз не мога да се справя. Определено не мога да намеря език. Желанието ми винаги е да помогна, но не се получава така! Получава се, че досаждам и непрекъснато ги тормозя по някакъв свой си начин.
Тук Н. не издържа и се разплаква.
Аз години не бях ревала! Но тука, не знам!? Последните 6-7 месеца какво ми стана!? Просто…
Със съпруга ми изобщо не сме на едно мнение за нещата. Ако може да скрием глава да минат проблемите, ама те не минават, за съжаление! Някак си не успявам… Като от различни планети сме. Може би емоцията влияе много, де да знам!? Лоша шега ми играе на мен, защото аз като съм ядосана, като съм нещо така превъзбудена и превишавам тон, ето така! Викам. Мъжът ми ми вика: „Ти не говориш в момента, ти викаш.” А всъщност идеята ми е, че искам да бъда чута, защото никой не ме чува.
Предупреждавам говоря предупреждавам говоря и точно това което съм предупредила никой не ме чува и то обикновено се случва след това и мен след това ме е яд. Направо съм бясна нали, че не мога да стигна нито до децата, нито до мъжа ми!
Това е общо взето.
Сега за родителите – те са си родители! Те изобщо не ме разбират! Все се надявах, че сега като имам нужда те ще ме разберат. Обаче– тц! Всеки си е… Всеки си гледа неговото спокойствие. Като имат нужда си е ОК, добре дошли, ама аз като имам нужда – да се оправям! И някак си останах сама. Имам една приятелка с по-големи проблеми и от моите. Въобще… Влязох в някакъв омагьосан кръг и не знам как да изляза.
Гълтам езика, стискам зъби, карам се на себе си, търся някакви начини…
Не мисля, че проблемът е от децата ми, сигурно аз не ги разбирам.
Искам да имам добра комуникация! Искам да бъда чувана! Искам аз да чувам добре и да разбирам! И да реагирам добре! Защото в повечето случаи при мен емоцията е много силна и много първична. Не я овладявам. Мисля че ако в тази посока се случат нещата – да съм малко по-спокойна по някакъв начин и на тях да им вдъхвам това спокойствие и увереност, може би положението няма да е точно така.
И проблемът и целта са ясно изявени.
Тупкаме, макар да ѝ е трудно да изрече, че обича и приема себе си. Процесът тръгва лесно и върви добре, ту през смях, ту през сълзи. Освобождаваме силни отрицателни емоции приличащи ту на огнена топка, ту на стена, а в замяна Н. усеща прилив на топлина, лекота, ново начало.
Има надежда! Супер!
Възкликва тя при поредното преодоляване на негативната си гледна точка. Процесът ѝ е все по-забавен заради неподозираните асоциации на нейното подсъзнание поднесени като образи които се появяват в съзнанието ѝ.
Гледам да не помня лоши неща!
Заявява в един момент Н., като пълна контра да продължи процеса. И малко след това изниква следната случка от детството ѝ.
О, това е много отдавна! Бяхме още деца. Беше една такава ситуация в която се опитах да направя най-доброто, което можеше да направи едно дете, сигурно на 12 г. съм била, а в отговор получих шамар!
Н. се разплаква от неразбирането и обидата нанесена ѝ тогава.
Направих най-доброто което можех! Не разбирам защо да съм виновна и защо за пореден път ми се карат заради сестра ми!?
Това ни отвежда още по-назад във времето, когато Н. е само на 6 г.
На една поляна сме и си играем със сестра ми. Без да искам я бутнах и тя падна назад много близо до една коса. Тогава за първи път баща ми ме наби.
Н. вижда малкото си Аз:
Свила се е на топка и не мърда.
Не съм виновна!! Не съм искала да го направя! Не разбирам!
Н. хлипа като онова шест годишно момиченце.
Потупваме интензивно в ритъма на емоциите. Помагам ѝ с няколко похвата от енергийната психология да се справи с това преживяване, така силно и живо запечатано в подсъзнанието ѝ и след малко Н. вижда:
Стоя права. Баща ми ми се извинява. Казва ми че съжалява, че ме е ударил и че не съм виновна. Приемам го. Всъщност той е виновен, че е оставил нещо остро там, на мястото на което си играем.
В следващия момент Н. пак се разтриса в ужас:
Не смея да му го кажа, защото ще ме удари пак!
Работим с бащата и причината да се държи така. Виждаме го как мълчи гузно.
Съжалява. Нищо не казва.
Тупкаме.
Малката Н. вече се чувства по-спокойна.
Тъжно ми е.
Продължаваме с потупване за справяне със силно въздействащите травми.
Сега иска извинение.
Той трябва да е по-внимателен! Той трябва да ни осигури тази безопасност и да не се налага да мислим за това нещо.
Възмущава се Н., а после вижда в съзнанието си:
Съгласява се. Казва, че се извинява.
Чувствам се чута и разбрана най-накрая. Прегръщаме се. Добре ми е.
След това сцената просто изчезва от паметта на Н. Остава само споменът, че я е имало.
Сигурно и аз така съм правила с децата ми.
Мисли си този път с вълнение Н.
Връщаме се на идеята, че е имало травмиращ спомен и работим с това.
Тук излиза още една драма, която не позволява на Н. да приеме факта, че баща ѝ може да се промени.
Не вярвам, не го приемам! Той токова пъти е обещавал и се е извинявал. Иска ми се, но не мога!
А случката е следната:
Ето че пак се случи!
На 12 съм. Газя в един дълбок сняг, за да търся ключ от апартамента, защото се оказа, че някъде съм го загубила моя ключ. И се сетих да отида до леля ми, защото тя имаше в себе си ключ. През това време заведох сестра ми на училище. Само че се оказа, че тя се била намокрила в снега, но не ми го е казала. И аз докато ходих при леля си, за да взема ключа да се върна да отключа апартамента, тя се прибрала и седи отпред пред апартамента с мокри крака. Така я заварва баща ми. И когато аз идвам, всъщност получавам шамар и нали, за това че „някъде съм се вяла”, че „съм се мотала вместо да взема да се погрижа за сестра си”!
Аз се погрижих! Аз я заведох до училище! Откъде да знам, че са ѝ мокри краката!? Нямаше ключ и трябваше да намеря ключ! Съжалявам че съм го загубила, но…
Аз му го казах! И тогава му го казах, но той пак ме удари и ми потече кръв от носа дори!
Н. преживява емоциите на онова 12 годишно неразбрано дете, което явно все още е.
Искам да вярвам, че може да се промени, но не мога!
Н. е изморена, тъжна, невярваща… Тупкаме, подреждаме образи, емоции, знайна и скрита информация. Не е лесно в този момент за нея. Няма как да предам в този разказ всички образи, мисли и чувства които, като разбъркан калейдоскоп изскачат от миналото ѝ и се препитат с настоящето ѝ, за да подреди едно и си спомни друго. За мен предизвикателството е по-голямо и заради съпротивата ѝ към ставащото в съзнанието ѝ. Включвам нови и нови похвати в сесията с идеята да съм ѝ максимално полезна и да успеем да постигнем заяванета от нея цел. Но…
Аз много връзвам нещата между миналото и настоящето. Не знам! Гледам го по различни начини. Не знам! Аз го познавам по този начин!
Упорства в знаенето, не в чувстването Н., а при работата с методите на енергийната психология се водим предимно от усещането, не толкова от знаенето, защото то е нашият вътрешен и неподправен глас.
Пак същото! Удря ме и ме прегръща! Това е! Винаги! След като го е направил почва да се извинява.
Явно Н. не допуска по-голяма промяна от постигнатото. Не е готова. Правим заключително потупване, за да може да затвърди напредъка, който допусна да преживее.
Ситуацията не изглежда напълно добре при проверката, но емоционалното натоварване свързано с бащата е толкова силно, че Н. има съответната голяма съпротива. Освен това процесът ѝ е твърде нов и различен и тя изпитва съпротива и към него.
Да, случват се такива неща! Приемам го и я насърчавам да работи колкото може повече самостоятелно и с нейното темпо.
Как така стигнахме до баща ми, само не разбрах!?
Възкликва тя удивена, но същевременно схваща връзката между осъзнатата и проявена от него затвореност, агресия, липсата му на връзка между него и неговите родители, липсата на добра връзката между него и малката Н., а към днешна дата и липсата на адекватна връзката между Н. и децата ѝ. От себе си ще добавя, заради вас, четящите този разказ, защото там и тогава Н. е оформила опита и вярването за „искам да бъда чута“ поради явната липса на разбиране от страна на баща ѝ.
Аз някак си не мога да видя, много ми е сложно, защото емоцията и знанието ми за това което се е случило е много силна и не ме пуска. Аз по принцип с въображението добре играх, не ми е проблем да си представя нещо да го видя и да го кажа, обаче не мога да погледна отстрани. Не мога да го погледна!!!
Чувствам, че съм добър човек макар, че от време на време губя и тая почва, нали. Но има хора около мен, които по някакъв начин ме карат да се съмнявам в това дали съм добър човек. Пък други, които са около мен, като споделя това нещо, ми казват: „Недей изобщо да го мислиш!”.
Разбираме се, че има какво още да работи по себе си и своето преживяване. Давам ѝ насоки и препоръки. Малко по-ведра и умислена за това, което току що е осъзнала в процеса, а то не беше никак малко, Н. ми се усмихва и се разделяме.
Сега, като пиша този разказ, се вълнувам за Н. Минало е време оттогава. Отново съм провокирана да намирам по-безболезнени и лесни варианти за преодоляване на хронифицираната душевна болка. Да съм още по-гъвкава и възможно най-рано да предусетя момента в който да я хвана във въздуха и да не допусна клиента ми да влезе в нея, а само да я маркира и освободи. Без излишна драма. Така и съпротивата ще е предотвратена. Резултатът по-добър. Финалът по-слънчев. Това е искреното ми желание за всеки един случай, който бива споделен в студиото ми „Живот За На Пред На Ли!?” за консултация с методите на енергийната психология. Дали се получава, ще кажете вие, моите клиенти. Но ако още не сте мой клиент, а искате, то потърсете ме и заявете желанието си за консултация!
Работили сме. Това е поразместило скрити и потиснати емоции и сега идва с назрели за решаване травматични спомени.
Ето какво заявява в предварителния ни разговор Х.
Странно. Емоции които си мислех че съм приключила с тях, се появиха и ме … незнам. Може би трябва да поработим с тях.
Приключих с една връзка. Силно казано е приключих. По-скоро връзката приключи. Много наранена излязох оттам. Уж си простихме с човека, но точно след това започнаха едни емоции да врат! И вчера пак, по същия начин.
Трябва да го освободя това нещо!
Във връзка с всички емоции които се надигнаха в мен, общото е че се чувствам недооценена. Чувствам липса на доверие. Чувствам липса на взаимност. Излязоха много спомени. Всъщност поредица от събития.
Започнаха началото на миналото лято. С приятеля ми бяхме планирали малка почивка заедно. Живеехме далече един от друг. Често отивах при него въпреки всичко, пренебрегвайки работата си, а тя е много натоварена. И когато дойде моментът, той каза: „Съжалявам, но сега имам други ангажименти, иди да почиваш някъде сама.”
Това е моментът който изключително много ме нарани!
Поканвам я да си спомни този момент в който това се случва, макар да е било преди време.
О, аз даже си спомням много ясно къде бях! В колата на булевард „България”, прибирах се към вкъщи и говорех с него по телефона.
Това е много характерно за емоционално заредените спомени, били те един миг или развити в течение на няколко години – да си спомняме извънредно ясно подробности и детайли. За това ги използвам, когато работим с техниките от енергийната психология, за да може по-целенасочено и ефективно да се справим с травмите на клиентите ми.
Не искам да ходя на почивка сама! Това много ме травмира!
Това избухва от спомена на Х.
Аз съм ходила много време на почивка сама, защото не е имало с кого! Много съм разстроена, обидена съм! Аз толкова много дадох за тази връзка, а накрая получавам едно абсолютно безразличие! Чувствам се излъгана. В началото той тръгна с много големи обещания. Шокирана съм! Не го очаквах. Сама съм в цялото това преживяване. Чувствам се предадена.
Прилагаме техниките от енергийната психология и емоциите постепенно започват да стихват, да се наместват.
Тогава споменът ѝ ни отвежда в по-стара случка. В нея също се чувства предадена.
Х. вижда себе си вкъщи, седнала и:
Шокирана съм! Пак съм недооценена, предадена, по същия начин!?
Това ни отвежда още по-назад във времето, където Х. е на 31-2 г. Вкъщи е. Пак е в шок.
Търсим още по-стара случка и да! – отиваме 10 години по-назад където Х. е с първото си гадже.
Бях изгубила майка си тогава.
Отиваме още по-назад когато Х. е на 17 г. във флирт и пак е в шок.
После се озоваваме още назад във времето, някъде в детството ѝ:
Усещам ситуации, в които винаги изпадам в шок. Някъде към първи клас съм. Вкъщи съм. На двора сме. С майка. Бяхме ходили с деца на разходка с градския автобус, през деня. И съм шокирана, защото ми дават много строго наказание, защото „не е трябвало да го правя”.
Тогава за първи път Х. се е почувствала шокирана, за това спираме и работим точно с тази случка. Когато шокът отпадна като водещо състояние, Х. споделя:
Пак съм обидена, наранена, защото родителите на другите деца не са постъпили така с тях. Сърдита съм. Предадена. Не съм искала нищо лошо да направя. Винаги съм била внимателна.
Знам че родителите ми са били притеснени, но аз не бях сама, а с още много деца.
Но след спонтанния детски протест, съхранен така живо в Х. и излят на един дъх след дългогодишното му потискане в душата ѝ, сега отново от позицията на малка, Х. осъзнава, че:
Може би наистина е имало опасност за всички нас (децата) и сега сякаш се извинявам на майка си, осъзнала ситуацията по-добре. После се прегръщаме с мама и двете плачем. Казваме си колко се обичаме.
Сега наистина разбирам защо мама е била толкова строга с мен. А тя просто много ме е обичала и е била привързана към мен, а аз все съм я съдила за това. Сега разбирам, колко неразумно и дори опасно е постъпила малката Х.
С това отпадат огорчението от наказанието и всички други негативни емоции и изводи, като предадена или наранена.
Когато поглеждаме отново случката, трансформирана в съзнанието на Х., ситуацията вече изглежда по много различен начин:
Сега всички сме на това пътуване, заедно с родителите и сестра ми. Това беше някаква крайна спирка на автобуса и беше много красиво наоколо. И съм много щастлива, весело е, усмихваме се. Чудесно е! С цялото си семейство съм, с близките и съм много щастлива.
След тази прекрасна трансформация проверяваме как това се е отразило на предната случка, тази с флирта – в нея Х. е по-спокойна, по-сигурна, като една нормална случка от ежедневието.
Проверяваме и по-предишната случка. В нея 21 г. Х. е много по-уверена в себе си, казва каквото мисли и не се наранява, не се обижда от поведението на момчето. Мисли си:
Я си гледай работата – и махва с ръка с пренебрежение.
А Х. от случката когато е на 31-2 г. Смело заявява:
А ти знаеш ли какво причиняваш на себе си, като се държиш по този начин? – и си тръгва. Мисля си, че мъжете наистина не знаят какво са притежавали в мое лице и какво губят.
Връщаме се и на първоначалната случка. Да видим какво се е променило в нея!?
Обвиненията, които тогава бяха отправени към Х., тя приема философски:
Човекът наистина има някакви проблеми и се опитва да защити себе си.
Сега тя усеща състрадание вместо гняв и упреци. Чувства се:
В готовност да помогна, помъдряла, по-зряла. Чувствам се добре и спокойна. Напрежението, което имаше във връзката вече го няма.
А случката в колата? – питам аз.
Някак по-спокойно провеждам разговора и го приемам като нормален факт, че няма да можем, и мисля какви други варианти мога да намеря, в крайна сметка това да се случи. Да има ваканция. Винаги би могло да се намери вариант. Чувствам се нормално и спокойно. Като не може сега по друго време ще го направя. Ще реша какво да направя тези дни и като дойде моментът ще го направим заедно.
В крайна сметка, Х., седнала срещу мен се чувстваше помъдряла, уверена, без следа от чувство за недоверие, с усещане за взаимност и доверие.
Виждам всичко, като страничен наблюдател, сякаш някаква сила имам. Това е недоразумение по-скоро, не проблем.
Всъщност вече има един приятен спомен за човека, за взаимоотношенията, за приключването на отношенията. Няма никаква натоварваща емоция.
Приканвам Х. сама да погледне в бъдещето си.
Тази картина съм я виждала и друг път. В нея участва точно този мъж. Красиво е. С много хубави взаимоотношения. Прегръщаме се и всичко има в тази прегръдка, прошка, доверие… много е красиво! Чувствам се точно такава, каквато бих искала да бъда – спокойна жена, която изпитва сигурност и подкрепа до нея, без да се налага да се бори за каквото и да било.
Защо „бих искала”? – забелязвам тънкия нюанс.
Защото все още правя много мъжки неща, а не бих искала да се занимавам с тях – ремонта на колата, смяна на лампата…
Обръщам внимание и на този аспект, като проблем в живота ѝ, и познайте – явява се татко в съзнанието ѝ, който ѝ дава подкрепата, която някога не ѝ е дал, с което Х. се чувства още по-подкрепена, като жена:
Сега съм жената изпълнена със спокойствие и сигурност.
А след кратко смълчаване и осъзнаването:
… Хъм, излезе ми една фраза – трябва да се науча да получавам!
Но оставяме това осъзнаване за следваща консултация, защото е дълбока тема искаща отделно внимание и сили.
В края на настояшата консултацията Х. е приятно отпусната, ободрена от зареждащите емоции и нова гледна точка, с блеснал поглед и специална усмивка, още по-женствени нотки в тембъра на гласа.
Това ме кара да се чувствам удовлетворена от работата си и щастлива за нея. Нямам търпение да посрещна следващия случай, готов да бъде разрешен към по-добро.
А вие отлагате ли да се погрижите и за собственото си добро?
Аааах, от къде да започна!? При мен нещата са жива трагедия…
В момента имам хем панически атаки (ПА), или нещо което ужасно много прилича на такива, плюс, когато успявам да ги намаля, тогава пък ме връхлита депресията. Безнадеждност много зверска. Само че тези неща не са отсега, а от много време.
ПА ги свързвам винаги с 2008, защото тогава се случиха едни случки и тогава го забелязах. Но като се върна преди това и тогава съм имала – блъсна ме кола и пак съм имала ПА. После като се преместих в София пак съм имала ПА.
Депресията… не знам! Спомням си, че исках да се самоубивам още когато бях на 17-18 години, а сега съм на 42.
Пълен провал съм във всичко. Без самочувствие, отвсякъде тотален пълен провал. Работя работа, която не харесвам обаче ми дава някакви финанси.
С мъжа си съм пак така – с много коментари, не е това, което искам. Същевременно само той поне ме е обичал. С нашите – въобще не ме обичат, предпочитат брат ми.
Какво още остана? Абе, навсякъде във всичко…
Аз не мога да се справя – това като някаква такава тема – просто не се справям в живота. Въобще! Живея като на автоматик. Трябва ми някой силен до мен иначе въобще на мога да се справя. То няма край! Ако не беше Х аз щях да се самоубия милион пъти досега. Това удря и в главата ми – аз не мога да си събера мислите от много време насам!
Предсказаха на мъжа ми, че ще умре. Предсказаха му го три гледачки. И тогава получих всъщност първите ПА.
Съсипвам детето, това казах ли го? Директно го съсипвам, там е много силна вината. Ужас!
Аз си мисля за дълго време, че ще имаме работа, но идеята е поне да …
Оценяваме стойностите по субективна преценка на Н. и от 0 до 10 работим със 100-тици, а някъде надхвърляме и 1000.
Н. се връща в 4 годишната си възраст, когато брат ѝ се е появил:
Не го очаквах, не бях подготвена за това. Уплашена съм. Мама не ме обича.
Това е преживяла малката Н. тогава.
Освен това се разбира, че я е страх от мама. Това ни отвежда към момент в който Н. е на 3-4 г. Стресната е и плаче, защото:
Мама е на мивката и ми крещи.
Тъжна съм.
Този спомен я отвежда още по-назад в миналото ѝ, когато е била дете на 2-3 годинки, оставено на село при баба. И докато са я пратили уж да погледне нещо на двора, родителите ѝ са си тръгнали.
Н. се чувства предадена и от родителите си и от баба:
Мразя ги всичките, никой не ме обича! Всички ме изоставиха, баба ме излъга, а мама и татко ме предадоха, изоставиха ме. Аз съм ужасна, затова!
Н. преживява шока от онзи момент сякаш се случва сега. Тупкаме непрекъснато и напрежението спада, емоциите се освобождават.
Искам да ме обичат!
Връщаме се в момент когато е бебе на няколко месеца, когато мама я гушка, но и там бебето усеща напрежение. Това на мама. Бебето се тревожи, че това е заради него. Тогава работим за мама, за да освободим нейното напрежение от факта, че има бебе, за което да е отговорна. Оказва се, че мама се безпокои дали е перфектен родител. Тревога породена заради нейната майка, а тя я е взела на свой ред от нейната майка… която е починала рано и я е „изоставила”.
Това е често срещано като явление – предаване на модели на мислене и поведение от поколение на поколение, което, както виждате, води до нелеки последици. И точно тук техниките от енергийната психология са много ценни като инструмент, за да се справим с натрупаната емоционална обремененост!
Н. разбира колко е била уплашена баба ѝ, когато нейната майка почива. Но когато цялата тази информация излиза наяве, когато емоциите биват изявени, осъзнати, това довежда и до тяхното освобождаване. Заедно с това идва и ново отношение към ситуацията смърт и тя вече не е „изоставена”. Възобновява се връзката на любов между майка и дъщеря и това е новата енергия и емоция, която потича през поколенията насам.
Следващото изцеление по веригата на събитията е това на майката на Н. от перфекционизма ѝ. Тук обаче се отваря още една линия на подхранване на нейния перфекционизъм – тази, която се е развила и по бащина страна. Това ни отвежда към дядото, живял и се борил за оцеляване в тежки времена. Освобождаваме и това. Което на свой ред освобождава майката на бебето Н. от напрежението да е идеалния родител. Сега вече, майката може да погледне с много нежност и спокойствие бебето си, нещо, което бебето чудесно усеща и, което попълва онази празнота, която допреди малко чувстваше. Бебето изпада в блаженство.
Това разбира се веднага дава своите резултати и по-нататък.
Връщаме се във възрастта 2-3 години на Н., когато е на село. Историята изглежда съвсем различно – всички са там, спокойни са, около вратата на къщата стягат багажа. Взимат детето със себе си. Изпращат се с бабата.
После се връщаме и в случката, когато Н. е на 3-4 години. Мама е спокойна, говорят си, гушкат се, мама обяснява каквото има да каже и двете преливат от нежност и топли чувства.
Става още по-приятно, когато се връщаме и в сцената, когато мама обяснява на 4 г. Н. как ще си има бебе-братче, как те ще си играят двамата, как:
Това не значи, че няма да те обичам, а че любовта ще стане по-голяма.
Н. сияе от щастие, защото ще е каката.
Той нали ще ме слуша?
После виждаме как бебето-братче се е родило и Н. отива да помага на мама. Чувства се важна, ангажирана, много значима. Вече е кака.
О, харесва ми, определено!
О, и тати се прибира и поглежда през вратата и казва: ”Еее, къде без мен?”
Н. се разлива в топла усмивка, видимо изпълнена с любовта, задружието и красотата на момента. Това е напълно ново за нея преживяване и то е точно такова, от каквото е имала дълги години вопиюща нужда.
Н. отваря очи, смее се звънко, опомня се и осъзнава, че:
„Жива трагедия” някак не ми се връзва!
ПА съществува слабо, като идея. Също и за депресията.
Хашимото вече сякаш не съществува, а синдромът на Сьогрен едва-едва.
Безнадеждност много слабо присъства.
Умора няма.
Пълен провал– не!
Съсипвам си детето – не!
Н. отваря сърцето си и душата си за промяната, изживява я пред очите ми. Такава трансформация!
Работата?
Има какво още да се доизкусури, но нещата вече са по-различни. Не изглежда това да е проблем.
Мъжа?
Мога да му дам шанс. Защото искам прекалено много от него! Много го притискам. А той няма нужда да го притискам.
„Не се справям с живота”?
Не. Има дете, нагушкани сме, имам мъж, работа, решени проблеми…Твърде категорично ми звучи „не се справям“! Да, имам потенциала да се справя!
Тези осъзнавания вливат още енергия в Н.
„Живея на автомат”?
Било е вярно в голяма степен, но сега не толкова. Даже никак!
Има една лека тревожност „дали ефектът ще се запази, дали ще продължи, какво ще стане?”, с която работим.
Проверявам и безпомощността.
Не, не съм безпомощна!
„Не мога да си събера мислите”?
Не, в момента съм супер релаксирана и си мисля с главата.
Касаят ли те още предсказанията за смърт на мъжа ти?
Малко. Не искам да ровичкам там! Сякаш да не тревожа…
Тогава бързо изцеляваме и този момент на зараждане на точно тази тревога. Резултатът е
Мъжа ми ме успокоява, гушва ме и ѝ казва колко ме обича с думите „Я ела, виж че съм тук!”
а тя се приютява в него и се чувства щастлива. Страхът напълно изчезва.
Брат ти проблем ли е или родителите ти да го предпочитат?
Хич не ми пука в момента за това.
Справяш ли се в живота? Страшно ли е бъдещето? Дали това, което постигнахме ще се задържи?
Не. Вместо това Н. се чувства:
Щастлива, умиротворена, хубаво ми е.
С лекота изля последните капки страх, които помрачаваха постигнатия резултат. Вече всичко си е на мястото:
Доминират любовта, разбирателството, приемането. Лекота и спокойствие.
Изведнъж се сеща:
Знаеш ли, тя нашата история е такава. Имахме едни разправии с нашите. Тогава трябваше да прекъсна, защото получих нервен срив, ПА. Била съм в 2-3 курс студентка. И се прибрах в къщи. Отношенията се обтегнаха и се стигна до физическо малтретиране. Тръгнах на танци тогава, там се срещнахме, но той не ме привлече. Изглеждаше готин, но аз не харесвам такива типажи. Аз харесвам мълчаливи, лоши, антисоциални типове….(смее се на себе си), а той е романтичния типаж. И като се случиха боищата той ми помогна. Всъщност отидох да живея у тях. И ни събра Съдбата! Но винаги съм имала това усещане, тя и майка ми го е казвала, буквално:„Тази плюнка не е за теб! Той не е за теб! Той не става за теб!” Дали заради нея, дали от това, че аз съм усещала, че е натрапен, че ако не беше станало това нещо (побоя) или… първоначално (ние сме дълги години заедно) все го има това – ти не си такъв, ти не си такъв…И сега, ти като ми каза това последното – „Пусни го!” и ми олекна.
Той се е доказал! Сега съм близо до това, че „душата ми го е избрала” и това (поводът за събирането) ми изглежда маловажно.
След разказаното проверяваме и настоящата реакция на майка ѝ в съзнанието на Н. Там тя изглежда по-приемаща зетя.
Прилагам още някой хитрости от енергийната психология, което още повече подобрява усещането за реакцията на мама и съответно нагласата на Н.
Хубаво е, защото аз съм се опитвала сама, но за мен това бяха неразрешими неща. Неща с които принципно не мога да се справя. А сега – да, за много от тях ДА!
С тази консултация „отместихме камъка” и сега, когато Н. вече чувства че може да се справя би следвало още по-лесно да продължи в самостоятелната си работа с техниките от енергийната психология.
Да мисля, че е така! Виждам, че ми се получава, не е със .. като преди едно такова „трябва, трябва, трябва!”. Да видим!
Така надзърна сама в бъдещето си Н.
Да ще видим!
Аз всъщност вече го видях. Н. стана смела, открита, по-жизнерадостна. Бях на нейно публично представяне. Разликата беше много голяма!
А вие искате ли да осъществите реална промяна в живота си?
Видео репортаж с няколко мига от представянето на ТЕС пред аудитория в събитието „Среща със себе си“.
На мен лично, още ми е топло от сълзите от радост, облекчение и вътрешно озарение с които най-накрая се прегърнахме с тази майка от кадрите…
Освен това имаше много нови лица, дошли за първи път да видят що е то енергийна психология и какви са тези техники ТЕС и Пренареждане на матрицата с ТЕС.
Отночало сдържани и скептични, много внимателно слушащи, няколко чифта очи непрекъснато меняха изражението си, докато зрителките ми постепенно преминавайки през различни състояния на ума и душата, накрая блестяха от сякаш още повече въпроси и любопитство. Мисля и от очарование от новия начин за свързване със себе си.
Вероятно се чудите как продължава историята? Ще ви разкажа сега!
Минахме през няколко етапа в процеса на изчистване на спомена. Изчистихме ужаса и гнева ѝ на майка, от безсърдечното отношение на лекарите, докато шият детето ѝ (ужасено детенце с увреждания, което не може да изкаже себе си вербално), докато всичко е в много кръв. Изчистихме и този образ на много кръв. Изчистихме вината, че тя се е спънала и паднала, докато сама е пренасяла детето по стълбите. Шока от точно този момент на стъписване от внезапното падане, заедно с детето. Изчистихме и спомена съхранен в рамото ѝ под формата на сковаване и силна болка при движение, най-вече при лягане и заспиване. Тя не успяваше да си движи ръката в сгънато положение по-високо от нивото на кръста, когато започнахме демонстрацията на ТЕС. Минахме и през други детайли от преживяването.
Крайният резултат бе – пълна подвижност на ръката без болка. Прощаване на себе си и приемане на случилото се. Едно дълбоко вътрешно усещане за спокойствие и мир. А както и самата майка каза:
Сега ми е толкова леко и сякаш отвътре душата ми свети.
Междувременно останалите участнички от публиката забелязаха, как детето в количката се успокои заедно с нея и притихна в сладък сън.
Разбира се, имаше сълзи на радост и облекчение, както в нейните очи, така и в очите на участничките в публиката.
Освен това както при всяка групова практика или демонстрация, когато публиката потупва заедно с нас (мен и някой желаещ) и останалите участници постгнаха своите резултати. Кой освободи негова вина, кой негова мъка… или просто се вдъхнови и съпреживя, от болката до вътрешното озарение, целия процес. Важното за мен е, че накрая всички бяха от притихнало усмихнати, приятно развълнувани до бъбриво щастливи, в това число и аз, разбира се!
Надявам се този кратък репортаж, да е стоплил и вашите души и да ви е заредил с още вдъхновение да използвате ТЕС, за да подобрите живота си в посоката, която ви е на сърце!
Време е за наричане, но не какво да е, а ТЕС наричане! Драго ми е да го сторя в този прекрасен ден. С най-топли благопожелания за всеки един от вас, скъпи хора!
Нека доброто влезе в душите и сърцата ви, пречисти ги, а с това мислите ви!
Нека отвори пространство за изобилие и благоденствие в живота ви и този на близките ви!
Нека всеки намери търсеното, чуе неизказаното, приеме непоисканото, но отдавна чаканото!
Нека благодарността, разбирането и милостта са най-верните ви спътници!
Нека вие сте най-големите си приятели, вечно любящи, прощаващи, отблагодаряващи!
Бъдете своето най-безценно съкровище, лек, дар, ангел-хранител, несекващ късмет, радост и источник на щастие!
Стопли ли ви душата? Иска ли ви се да стоплите и душата на близък човек когото цените и на когото искате да донесете още нещо хубаво, особено в празничните дни?
Много от нас се надяват на чудеса, търсят чудесата, обичат да четат за тях, да чуват, че някъде някой е сътворил, или изживял някакво чудо, но… не е като да сме го преживели лично, или не „точно по този начин“, или „не такова чудо исках“… знаете.
Тук естествено възниква и въпросът – А какво е чудо? Разбира се, за всеки отговорът ще е различен, но може би ще се съгласите ако обобщя така – чудото е нещо, което възприемаме като добро, то надскача границите на познатото ни като реално възможно, за: време, начин, качества, количества, средства, източник и т.н., носи ни извънредно силни положителни емоции, до степен на шок. Обикновено е съпътствано от заявления от типа „неможе да бъде!“, „не е истина“, „О, Божичко, майчице, мили Боже, …“ или просто си „глътваме езика“.
Е, и аз обичам да чета, гледам, слушам, от време на време и правя чудеса, но това последното го обърнах на професия, а дали и клиентите ми мислят така, те да си кажат.
Та бидейки любителка на чудеса по-специално в сферата на енергийната психология, която сама по себе си е чудо, преди време попаднах на един кратък филм, който реших, че непременно трябва да споделя с българската публика. Да, хората знаещи английски, може да са го забелязали, но аз искам филмът да е преведен на български за нашата си публика. За това си седнах на … чудото, и го направих. Сега се радвам да споделя за първи път на български език, тази толкова вълнуваща история! Тя може да е поредната в практиката на Гари Крейг, авторът на ТЕС – техника за емоционална свобода. Може да е поредната изобщо в историята на техниката и на всички ТЕС- практици, като мен. Но за един обикновен човек, да е наистина забележително откритие и надежда за кураж, че има начин, има нещо, има някой, което може да му е от реална помощ почти веднага!
В този филм, Гари Крейг илюстрира невероятните възможности както на техниката като инструмент, така и на хората, като физически, ментален и психически потенциал. Ще се развълнувате и от финалните думи на Сали, героинята на този видео-документ, но не само тогава. През цялото време тя не спира да се изненадва от бързия и леко постигнат ефект за нейния дългогодишен проблем.
Гледайте, радвайте се заедно със Сали на нейното чудо, разпространявайте новината, че такива неща се случват, че стават именно с ТЕС и практикувайте, практикувайте, практикувайте ТЕС!
ШАТРА 41 бе мястото ми на тазгодишния фестивал на здравето и спорта в софийския Южния парк на Голямата поляна. А историите, са сесии, проведени с някой от участниците – гости в ШАТРА 41, които ме впечатлиха силно и сега споделям с вас.
Историите са доста заради многото интересни срещи, разговори и проведена работа в Шатрата, която ми бе любезно предоставена от домакините на това уникално събитие. ШАТРА 41 стана своеобразен център за активна работа, учене и практикуване на Техниките за емоционална свобода и Пренареждане на матрицата с ТЕС, които обичам, владея и предоставям като знание, опит и помощ обичайно на клиентите си, а сега и на гостите на събитието. Център за активно сътворяване на нова реалност – по-добра от дотогавашната. Това ми прозвуча достатъчно магично-приказно“шатра 41″, заради това така озаглавявам и по този начин отбелязвам специалността на това ценно за мен и участниците кътче от фестивала.
Беше много вълнуващо и в този цикъл от няколко истории се опитвам да предам атмосферата на съвместната ни работа с техниките от енергийната психология. А работа свършихме наистина много. Бе най-горещото време от лятото, точно в тези три фестивални дни, и повярвайте ми, не бе никак лесно едновременно да се справим и с това, и с вътрешните ни огньове. Но успяхме и аз поне съм много доволна. Предполагам, освен че ми бе изказано по десетки начини, че и участвалите отнесоха само положителни спомени и емоции със себе си.
Приятно съпреживяване на всяка една история от ШАТРА 41 и дано и вие успеете да се справите с някой свой вътрешен огън, четейки споделеното. Ако не, то винаги може да ме намерите в страниците на този сайт и посочените варианти за контакт.
Събрали сме се да работим с техниките от енергийната психология в група, на тема „Без болки и алергии”. Идват още двама, мои клиенти, с които сме имали прекрасни сесии. Единият от тях е тих млад мъж, още несигурен в употребата на ТЕС, но затова пък с чудесни резултати от съвместната ни работа. Всички в групата работят за болежки, само той за алергия. Изпитва запушване на носа с трудно дишане. Като го разпитвам още малко, се оказва, че преди е било по-тежко, а сега има това усещане само когато излиза навън. Започваме общото потупване, като всеки един от участниците държи на фокус собствения си проблем. Когато стигаме до първата проверка, мъжът с алергия докладва, че всъщност е много напрегнат в работата, заради шефа и, че:
Не мога да го дишам… но няма как да променя това, той ми е шеф!
Чудесно, много обичам такива заявления! Защо ли? Ами след малко ще разберете…
Продължаваме със следващата серия от потупвания, като се стремя да обхвана всички участници в групата с техните преживявания, осъзнавания и болежки. На следващата проверка, младият мъж, с алергията, казва:
Ами той е по-възрастен от мен, длъжен съм да го уважавам!
О, още по-добре! Натъквам се на още едно класическо клише-повод за проблеми.
Не е нещо ново, но дали си давате сметка как от сляпа лоялност към „по-големите”, някой за когото сме решили доброволно или по принуда, че е нещо повече от нас, спираме да мислим и започваме автоматично да се подчиняваме? Да, при доста хора го има, включително и при мен го имаше, но хубавата новина, както винаги е, че с ТЕС можем да променим автоматизма и отново да включим трезвия разум. Да започнем отново да преценяваме дали някой наистина е „по-голям” от нас, което автоматично да означава, че той е по-прав, по-добър, по-силен, по-умен, по-можещ, по-знаещ, по-способен, по-красив, по-здрав и т.н., или не. Иначе казано връщаме свободата на собствената си преценка от позицията на уважаващи себе си достатъчно големи хора, които да решат на кого, за какво и доколко да се доверят.
Когато изтупахме и тази серия от убеждения, емоции и физически усещания в групата, пак попитах човека, какво мисли и чувства сега.
Знаете ли каква беше реакцията му? Една спокойна и широка усмивка и заявлението:
Какво, като е по-възрастен, това не означава, че е прав! Всъщност, неговото мнение не ме касае, аз добре си върша работата и той го знае.
Как мислите, какво стана с алергията му?
Ами нямаше я! Заяви, че диша свободно, че нищо не го притеснява и това е минало. Че се чувства свободен да има собствена преценка и да постъпва според нея. Като тук не говорим за своеволничене или поведение в нечий ущърб, а просто за върнато усещане за стойност, за пълноценност, здраво самочувствие.
Е, сега разбрахте ли, защо толкова обичам изрази като „Няма как да променя това, той ми е шеф!”, особено когато работя с методите на енергийната психология!?
А вие по отношение на кого правите такова и подобни заявления? Как мислите се отразява това на вашето здраве? И още един въпрос – вие към какво, пардон, кого сте алергични? Кого/какво не можете да понасяте? И от кога сте така? А до кога смятате да търпите това положение?
Ако вече сте решили да се справите, браво на вас! Нали разбрахте и как още може да стане това?
Освободете се от алергията си, дишайте отново с пълни гърди! Живот За На Пред На Ли!?
С това цикълът от истории от фестивалните ни дни в ШАТРА 41 приключва.
До нови срещи приятели на ТЕС и енергийната психология!
Не се колебайте да ми пишете, за да се похвалите с вашите резултати от работа с ТЕС или Пренареждане на матрицата с ТЕС.
Това се изля от душата ми, когато представях енергийната психология пред публиката от Пеперудени хора (милото название на хората с булозна епидермолиза – бел. Д.Г.). В онзи момент бих ги нарекла даже Пеперудени души, толкова леко и скромно бе присъствието им! Притиснати от тежестта на живота си, свити в себе си, но дошли от всички краища на България, за да се видят и подкрепят взаимно, да научат новостите, да приветстват новите семейства имащи този проблем и за нещо напълно различно като семинара „Алтернативни техники за самопомощ за справяне с проблемите на Пеперудените хора“
Знаете ли какво е да чуеш „гробна тишина“ в пълна с хора зала?
Знаете ли как се усеща „замръзването на мисълта“, на толкова много хора, едновременно?
Знаете ли какво е да изтръпваш, без напълно да осъзнаваш причината, но да го изпитваш невероятно силно и с ясното осъзнаване на цялата реалност на този момент и всички фокусирани в него въпроси, объркване, невъзможности, надежди, отрицание, спотаени истини… и най-вече болка, много болка?
Ето това се случи след първите ми думи сред Пеперудените хора – деца и възрастни, братя, сестри, родители, страдащи от булозна епидермолиза! Заболяване идващо без предупреждение, засягащо кожата и лигавиците, костите, ноктите, органите, с различна тежест на изява, причиняващо истински кошмар на страдащите и роднините им, за което има само поддържащо лечение изискващо множество скъпо струващи специални условия на живот, грижи и спасявене, спасяване, спасяване… От всякакви усложнения. Денонощно.
Това се случи вероятно и поради разликата между обичайната човешка реалност озарена от алтернативното знание и практики, и тази тяхна Пеперудена реалност, когато само някаква далечна част от ума ти казва, какво и защо става, докато душата крещи в другия край, сгърчена от чуждото преживяване и невъзможността да го приемеш и запратиш с все сила в небитието, от където никога повече да не се завърне, освен ако… не се появи трансформирано – широко усмихнато и сияйно, за да разгърне ново пространство за търсещите го, както правим с методите от енергийната психология.
Е, аз го изживях току-що на семинара организиран за първи път от ДЕБРА България за алтернативни подходи в помощ на Пеперудените хора, на поредната им годишна конференция във Велико Търново. Резултатът не бе така зашеметяващо ярък, както обикновено се случва с подготвена публика. Бе по-скоро като срамежлива усмивка от неочакваната, но така забранено желана глътка спокоен нормален живот за тях! Може би ще ни трябва още време да осъзнаем напълно станалото, защото аз знам какво и колко може, осъзнавам потенциала, който тези техники имат и с чиято помощ може да се разгърне. Изпитала съм го. Но те дори не бяха чували за тях, нито за всичко друго което научиха през този невероятен семинарен ден. Сблъсъкът от срещата на обреченост и реална алтернативна възможност за нещо положително, явно бе толкова силен, неочакван и първоначално непонятен, че трябваше да мине известно време, за да премине от пълна, ококорена до скептична тишина, към едно тихо шушукане в почивките, между участници и организатори, а до края на двата конферентни дни и в свободно обсъждане с лекторите! Вече развълнувани от чутото, преживяното, видяното, се премина към едно все по-свободно и жадно за още и още информация говорене, любопитстване, търсене на идеи, възможности и контакти взаимно опознаване, което искрено се надявам и вярвам ще донесе много добри резултати в обозримо бъдеще.
Какво ли би станало, ако тези глътки нормалност, станат все по-големи, все по-удовлетворяващи и живително напояващи настоящата реалност на Пеперудените хора, пък и на всеки дръзнал да прекрачи границата на установената невъзможност!?
Исками се да знам!
Исками се да може!
Иска ми се да се получи!
Заради всички нас.
Искрено вярвам, че точката още не е сложена, докато изречението не свърши и тялото, умът и душата са живи!
Продължавам да търся и правя, което е по силите ми, да се случи – да махна точката, така добре набита в съзнанието на специалисти и диагностицирани, с това което умея, техниките от енергийната психология.
Постарах се да го направя и сега, заедно с Огнян Симеонов – диетолог, Мариана Анастасова – Су джок терапевт и Диляна Велчева – аура камера консултант. Всеки от нас внесе още много допълнителна интересна, полезна и актуална информация, много лично отношение на добронамереност, съпричастност и разбиране в стремежа ни да сме максимално полезни и откликнем на необходимостите на Пеперудените хора, между които много дечица и близките им.
За краткото време, което имаше всеки един от нас, едва ли сме успели да кажем всичко, което поне на мен ми се искаше, едва ли сме поднесли и една десета от знанието, което всеки от нас носи, едва ли сме предали опитността, която всеки от нас е преживял, но искрено се надявам да сме запалили искрата на онази надежда, водеща към учене и изследване на нови територии от човешката опитност и постижения, нова смелост, сила и осъзнаване, които да доведат и до нови и различни резултати.
Благодарна съм на сърцатата Невена Димитрова, председател на ДЕБРА България, за поканата и възможността да участвам в това събитие! Благодаря на доцент Трашлиева, за шеговитото предизвикателство и същевременно широта да открива новостите, били те и алтернативни на научната медицина и на последователката на делото ѝ доцент Ивелина Йорданова, заявила готовност да научи още по чутото, видяно и преживяно алтернативно познание. Те са специалистите по булозна епидермолиза в България, дръзнали да поемат грижите за Пеперудените хора, не само като специалисти, но и като мили родители. Благодаря на всички умове и сърца, допуснали ме да се докосна до тях!
На ваше разположение съм! Нека вместо точка, сложим многоточие и видим какво и как можем още да направим, за да размахате свободно и силно криле, защото: „Избирам да знам, че точката още не е сложена!“ и има Живот За На Пред На Ли!?
Невена Димитрова, председател на ДЕБРА България, която се осмели да организира този „алтернативен“ семинар.
dav
Доц. Трашлиева започнала делото по обгрижване на хората с булозна епидермолиза в България бе почетена със специален плакет.
dav
Огнян Симеонов в демонстрация на ТЕС за деца с малката Пеперудена принцеса Яна.
dav
Мариана Анастасова с лекция за Су джок.
Диляна Велчева с аура камера демонстрация.
Дарина Гаврилова демонстрация на прилагане на Техника за емоционална свобода – ТЕС на пеперуден човек.
Документални кадри от демонстрацията на ТЕС при „Пеперудени емоции“
N.B.
По време на една от почивките и в разговор с Деляна Велчева ми хрумна да документираме ефекта от прилагане на ТЕС с помощта на заснемане на аурата на човек преди и след прилагане на ТЕС. Един от младежите със заболяването се съгласи и благодарение на всичко това, сега имам и документиран ефект от 10 минутна терапия с този метод от енергийната психология.
На първата снимка се вижда как изглежда аурата „преди“, а на втората „след“. Ясно се проявява разликата в сърдечната чакра, която от по-разсеяно зелена става по-наситено зелена, връщайки си енергията от зелената „шапка“ от мисловно напрежение, разположена над главата, нетипично място за този цвят. Това се случва и с гърлената светло синя чакра – става по-наситена. Процентното подобрение може да видите още по-ясно и в графиките в долната част на документите. Запознатите ще видят и още някой разлики в полза балансиране на цялото енергийното поле на човека.
Обърнете им внимание и само си представете какво би станало след една пълна сесия и още повече след няколко месеца активна и целенасочена работа по проблема Булозна епидермолиза!?
Аура преди ТЕС
Аура след 10 мин. ТЕС
Забележете промяната в синия и зеления спектър – това са центърът на изявата и центърът на сърцето. За сметка на това се понижава интензивността на първите две зони червена и оранжева, материалните, свързани с базови страхове за оцеляването, възпроизводството, прехраната, живота, издръжката. А енергийният център над главата, 7 чакра, от зелено се насища в лилаво, както и трябва да е. Общото състояние на аурата е по-чисто и ясно. Активността и на 7-те енергийни центъра, отбелязани в различните цветове, е по-балансирана помежду им.
Ето че пак дойде т.н. женски месец – март! И с цялото ми извинение, че съм жена, този път обръщам внимание на мъжа. Нека този 8 март е за мъжа, ТЕС-ащия мъж!
„Как да съм мъж в днешно време?“
Ето това изплува все по-често като въпрос около мен. Жените имат толкова много внимание – от децата, от приятелките, роднините, колегите, всякакви семинари и лекции свързани с развитие на женствеността им, специален ярко и шумно, честван празник… А какво се прави за мъжете? Най-много някой намек, подхвърлен на 2 февруари! Ден на бащата свързан с христянството, за който почти никой не е чувал… Но специален-специален празник като за жената НЯМА!
Да, ще възразите, че този свят принадлежи на мъжа, като цяло, за това се е наложило жените да воюват за правата си, което е довело и до отбелязването на датата 8 март. Но, ние не празнуваме отдавна това, знаете си! Просто някои жени искат още и още внимание, комплименти, цветя, подаръчета, блясък…
В такъв смисъл мъжете сякаш остават ощетени.
А днес чух и следното:
…Събраха се много мъже в клуба, размениха телефонни номера, но никоя жена не иска повече контакт, нещата не продължават. И те ме питат кога пак ще има срещи, не искат да ходят на някакъв скъп коуч, дето няма да им каже нищо ново а и „нямат проблеми за решаване“. Те са нормални 35-40 годишни мъже и искат срещи, запознанства, занимания…
Ооо!?
Ееее!!!
Ха!
Значи нямат никакви проблеми, пък нямат жени!? Е как така?
Скъпо им е да са щастливи!?
После обаче, пак ми се завъртяха плочите:
Жени, научете се как да бъдете мили, как да ухажвате мъжа до вас, как да му покажете нежната си страна, как да го предразположите…
О, и:
…Как да привлечете и задържите правилния мъж (вечно богат, вечно млад, вечно красив, вечно здрав…)
Да, това последното е шега с темата!
Но за да се предлагат такива теми на жените и жените да откликват на тях като гладни хиени, говори за пореден път само едно – балансът се е изгубил!
Не се учудвам. И аз съм жена, живея тук и сега, и изпитвам целия разкош на времето в което се подвизавам. Опитвам се да намирам равновесието между желанието за независимост, лична изява, равнопоставеност и конкуренция в работна среда, за парко-места, ако щете и място в градския транспорт (дори и да съм в 10 месец). Приемането на помощ, закрила, сила, с мъжката независимост и желание за изява, объркаността и мълчаливото им саморазрушение… Трудна работа! Все пак, не е напълно невъзможна, нали? За това ходим по семинари и се стремим, предимно ние жените, да намерим онова лично развитие, което да върне баланса както в нас, така и в света извън нас.
В този смисъл реших, че за всички нас ще е добре, ако помогна на мъже, решили, че биха могли да се доверят на практиките за самопомощ и да се опитат да разберат „защо жените не им се обаждат“, като потупват заедно с „Как да съм мъж в днешно време?“ Нали!?
Интересно ми е вашето мнение, скъпи жени и мъже. В крайна сметка и ние и вие търсим едно и също, но някой правят необходимото, а други не, за да го намерим по едно и също време, на едно и също място, с едни и същи намерения, с една и съща посока!
