by Дарина Гаврилова | 05/02/2024 |
Живот през смъртта
Когато загубиш родител и дълго скърбиш. Когато сякаш не живееш собствения си живот, а този на загубения родител. Когато чертите на лицето и тялото ти започват да приличат твърде много на покойния. Когато се хванеш, че гласът, мимиките ти, фразите ти сякаш ги говори покойният, а идват от теб. Когато и другите го забележат и ти го кажат. Когато започнеш да боледуваш и все повече да губиш сили и живец. Когато животът ти сякаш е напълно объркан и дори сякаш блокира. Когато усетиш, че умираш и не можеш да спреш това, дори да си мислиш, че искаш да живееш и живееш…
Явно не живееш собствения си живот.
Май, дори не живееш.
Живот през смъртта. Живот през траур. Живот през живота на покойния. Живот смърт? Смърт живот…
Какво научих?
Как някой загубил родител, живее в траура си цял живот и така е оцелял. И това е станало модел за живот на поколенията.
Как някой се чувства свързан с покойните си родители, като се свързва с идеята за смъртта им вместо идеята за живота им и така изоставя енергията „живот“ и приема енергията „смърт“, като несъзнателен избор.
Как някой е живял през радостта от живота, но не е оцелял дълго така. И това е станало модел, как е опасно да се живее.
Как някой се е отказал от модела „живот през радостта от живота“ и е приел модела „живот през траура“, за да оцелее. И така изпуска да живее собствения си живот.
Как този, отказал се от модела „живот през радостта от живота“, за да живее „живот през смъртта“, престава да живее и постепенно губи живот.
Как отказалия се от „живот през радостта от живота“ е загубил усещането що е то и попада в силно объркване за място и посока.
Колко страшно се преживява да предпочетеш отново собствения си модел „живот през радостта от живота“ вместо „живот през смъртта“. Сякаш предаваш покойния родителя, рода си, а така и себе си, като се откъсваш енергийно от модела „живот през смъртта“.
Колко жизнеутвърждаващо и изцелително е, когато избереш да останеш верен на собствения си модел „живот през радостта от живота“, но почетеш избора на модел на оцеляване на рода през модела „живот през смъртта“. Защото благодарение на оцеляването на рода, през неговия модел на живот, те има теб, сега, тук и така. Свободен си да живееш по какъвто модел можеш да оцелееш и предадеш живота нататък. Не губиш силата и подкрепата на рода, ако следваш собствения си избор за начин на оцеляване, защото, запазваш идеята за живот, а това е главното. Така почиташ вложената енергия на рода да го има, да е жив чрез теб. Ако намериш отново своя собствен модел за „жив в живота“ то така най-добре почиташ рода и живота и си отваряш място за собствен живот.
Живей себе си и своя живот!
Тогава естествено е всичко да си дойде на мястото и животът да е „жив живот“ вместо „жива смърт“.
Какво направих?
Дадох си възможност да разбера това. Признах си го. Приемам отзи опит, като вече научен урок. Споделям го с вас, които се нуждаете от него. Ако ви е ценен, коментирайте отдолу, вие какво почувствахте, вие какво осъзнахте, как вашето тяло реагира на всичко това, докато четете. Дайте си шанс за излизане от модела „живот през смъртта“. Живот За На Пред На Ли!?
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 01/06/2017 |
Детето е всичко за мен
Детето е всичко за мен!
Ако не беше детето ми…
Детето е смисълът на живота ми!
Детето е моето слънце!
За детето съм готов/а на всичко!
Живота ще си дам за детето!
Колко много такива силни думи сме чували или изричали. Даваме мило и драго първо да имаме дете, после бдим до него, когато е болно, тичаме за уреждане на детска градина, после училище, учители, жилище, работа, подходящ партньор, после увещания за внуци… защото децата са най-милото…
И да, понякога сме готови и дори наистина го правим (пу-пу!) извършваме планини от храброст в името на детето. Така наистина доказваме своята всеотдайност, жертвоготовност, самоотрицание, любов, защитаваме личните си убеждения „що е то истинска любов“ към детето…
С времето и практиката ми на консултант с методите на енергийната психология, с многото призиви за помощ за даряване на средства за лечение на деца в чужбина, с новините за пострадали в училище деца, с информацията за все по-широко проявяващи се заболявания, агресия, стрес, затлъстяване, хронична умора, и какви ли не още проблеми, характерни, до скоро повече за доста възрастните хора отколкото за малките, вече при деца под 10 годишна възраст; неизбежно си задавам въпроса:
Защо при такава всеотдайност ни е толкова трудно първо да опитаме с нещо толкова простичко, достъпно, безплатно и вече така широко разпространено по света, доказващо всеки ден полезността си, като ТЕС – техниката за емоционална свобода и сродните техники за самопомощ?
Нали сме готови на всичко, защо отхвърляме с лека ръка това?
Твърде е просто?
Твърде не медицинско?
Твърде не рекламирано?
Твърде невероятно! – Толкова бързо да дава резултати? Пази боже!
Толкова е не лъскаво, не скъпо, всъщност безплатно! – Аааа шарлатания значи…
Изобщо не се преподава в българските университети и лекарите не знаят за него! – Оооо, щом те не знаят, значи го няма!
Ех, наслушала съм се на какво ли не! Уж открити към новостите хора, градивни, космополити… Уж настрадали се, напатили се, отчаяни, обезнадеждени, обезсърчени, финансово, физически и емоционално изтощени, отказани от конвенционалните подходи… Уж алтернативно мислещи, еко мислещи, духовно извисени, начетени…
Та от време на време пак се питам, дали наистина обичаме децата си? Колко ги обичаме? Как ги обичаме? С какви условия ги обичаме?…
Ами ако просто не обичаме детето в себе си и се опитваме да компенсираме с детето извън себе си?
Ами ако нямаме доверие на детето в себе си и за това не вярваме на нищо извън себе си?
Ами ако детето в нас толкова много го боли, че не смее да мисли без благословията на някой авторитет и това съсипва реалното му дете?
Не съдя никого. Наблюдавам. Чистя вътрешното си дете. Съдействам, на готовите да съзрат собствената си сила и способност да се справят чрез това „странно нещо“ наречено ТЕС.
Ама наистина ли вярвате, че това може да помогне!?
…
Защо ми е да вярвам, ако знам? – питам аз.
Примерите са много. Информацията е много. Имате ли желание да се отворите за това? Разрешавате ли на себе си и детето един нестандартен подход, за стандарти проблеми, при това без „странични ефекти“, без болка, безплатно, общо достъпно, носещо много повече спокойствие, успех и здраве?
Аз рискувах за себе си и съм доволна. Дори го направих своя професия, защото знам… не просто „искам да повярвам“!
Можете ли да обичате децата си и така?
Готови ли сте да приобщите и детето в себе си?
Тогава действайте! С вас съм – Живот За На Пред На Ли!?
Дарина Гаврилова – консултант Eнергийната психология
jivnali.net
by Дарина Гаврилова | 19/12/2014 |
Може ли спомените да се предават от поколение на поколение чрез гените ни
Може ли нашето ДНК да съхранява духовни и мистични спомени предавани в гените от опита на нашите предци? Има ли нещо като духовна еволюция дремещо в пътя на генетичната последователност и пренасяно в следващите поколения? Сега имаме научна рамка за отговорите на тези въпроси.
Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни?
Ново изследване от Еймъри (Emory) университет по медицина, в Атланта, е показало, че е възможно част от информацията да бъде наследявана биологично, чрез химически промени, които настъпват в ДНК. По време на тестовете е установено, че от мишки може да се предаде информация за травматични или стресиращи преживявания – в този случай страх от мириса на цъфналите вишни – на следващите поколения.
Според Телеграф (Telegraph), д-р Брайън Г. Диас, от катедрата по психиатрия в Emory University: „В дългосрочно проследяване, нашите резултати ни дават възможност да оценим как опита на родител, още преди да зачене потомство, значително повлиява както структурата, така и функцията на нервната система на следващите поколения.”
Такова явление може да допринесе за етиологията и потенциала на предаване на риска за нервно-психически разстройства като фобии, тревожност и пост-травматично стресово разстройство между поколенията.
Това предполага, че преживяванията някак се прехвърлят от мозъка в генома, което им позволява да се предават на следващите поколения.
Учените сега се надяват да извършат допълнителна работа, за да се разбере на първо място, как информацията идва да се съхрани в ДНК.
Вижте повече на: в статията където професор Маркус Пимбърли, педиатричен генетик в University College London, защитава работното условие за „убедителни доказателства“ за биологичното предаване на паметта. Той добавя:
Насочено е към базисния страх и е от съществено значение за фобиите, тревожността и пост травматичните стресови разстройства, плюс доказвания предмет на предаване на опита от предците на „паметта“ от поколение на поколение.
Крайно време е изследователите на общественото здраве да вземат на сериозно отговорите за човешката наследственост.
Подозирам, че ние няма да разберем покачването броя на нервно-психическите разстройства или затлъстяването, диабета и метаболитните смущения като цяло, без да вземем мулти поколенческия подход.
Професор Волф Рейк, ръководител на епигенетиката в Института Бабрахам (Babraham) в Кеймбридж, каза, обаче, че е необходима допълнителна работа, преди тези резултати да могат да се прилагат при хора. Той казва:
Тези видове резултати са обнадеждаващи, тъй като те предполагат, че съществува транс-поколенческо наследство и се осъществява от епигенетиката, но е необходимо по-внимателно проучване на механистично животински модели преди екстраполиране тези находки при хора.
Както оригиналната статия публикувано в престижното списание Природа/ Естество (Nature) заключава: „Нашите открития осигуряват рамка за справяне с това, как екологичната информация може да бъде наследена транс-поколенчески, при поведенчески, невроанатомични и епигенетични нива.“
Може ли нашето ДНК да съхранява духовни и мистични спомени предавани в гените от опита на нашите предци? Има ли нещо като духовна еволюция дремещо в пътя на генетичната последователност и пренасяно в следващите поколения? Сега имаме научна рамка за отговорите на тези въпроси.
Гардиън (The Guardian) по темата: https://www.spiritscienceandmetaphysics.com/scientists-have-found-that-memories-can-be-passed-down-through-generations-in-our-genes/ #sthash.76lDwoqb.dpuf
Дарина Гаврилова консултант Енергийна психология
jivnali.net
