Списъкът е първото, което клиентът ми вади от джоба си като тайна подкрепа и сяда срещу мен. Разгъва го. Сякаш му е неловко. Все пак идва за първи път, макар по-късно да разбирам, че съпругата му вече ми е клиент и от нея знае едно-друго за предстоящия процес.
Води ме желанието за спокоен живот. Щастлив живот. Като всеки нормален. Да не трупам напрежение и да не се ядосвам за някакви неща които не ме касаят.
От Нова година имам болки в корема. Ходих на лекар, не знам колко е вярно, но ми казаха, че е от стрес, напрежение и т.н. Склонен съм да вярвам на това.
Продължава делово по мъжки.
За жена ми – сърдит съм ѝ, дразня се и ми е гадно заради постоянния хаос в който живее нейният мозък. В смисъл нейната мисъл. От това идва и проблемът, че тя не може да се справи с нещата, дребните ежедневни неща, които са за нея. Дребни задължения, които тя има, не може да се справи с тях и вече ми е писнало от това! Много дълго време е взимала енергия от мен – крещяла ми е и ме е обиждала, главното е, че се е препирала с мен за някакви дреболии, меси се в мои неща, които не я касаят. Тя не може да се справи с нейните си, а се меси в моите, без да съм я молил! От това последва да спра последните години да ѝ говоря за моите неща, да си спестя да ми се бърка.
Имам склонност да търпя дълго и после да избухвам, да викам, нещо което и баща ми е правил и продължава да прави. Искам да говоря спокойно, когато има такива неща и да не се влияя от тях дългосрочно във времето.
Последно, искам да ѝ простя, че ми е изневерявала.
Това е за нея. След това за майка ми и баща ми.
Ядосвам се на майка ми, че много ме е удряла, викала ми е, има някои неща, които не ми е разрешавала да правя. Главно проблемът беше такъв, че до някаква степен майка ми прилича на жена ми (и двете си приличат едновременно) и в това отношение аз приличам на баща ми, от годините, когато аз съм бил малък. При нея пак същия хаос в главата, неспособност за вземане на решения, постоянно кавги към мен и към сестра ми, буйства за неоснователни неща.
Баща ми общо взето беше настрани и не се бъркаше в тези неща, за което аз съм му един вид сърдит, нали, за тази незаинтересуваност и главно, че в детството ни не ни обръщаше много внимание, не си е играл с нас, беше откъснат. В същото време не е поемал никаква инициатива, тъй като майка ми е била главния командващ в къщи, а той е бил пак безгласен.
Той отново погледна към омачкания списък в ръцете си с който дойде подготвен и нетърпелив да стовари в ръцете ми.
Не искам да угаждам на хората прибързано! Искам на момента да кажа, че не искам да свърша нещо и впоследствие да не ми се качват на главата. Защото искам по-скоро сам да си предлагам помощта на хора, които не са я търсили. Впоследствие пак ми се качват на главата и аз не мога да откажа и така до безкрай.
Последно, искам да съм независим от работата и обществото, в които живея!
Това е един от редките случаи в досегашната ми практика, когато съпругът идва за съдействие с методите с които раотя, след като жена му вече е била при мен и двамата са останали доволни от резултата. Няма го онова мъжко геройство от типа „Аз съм мъж и мога да се справя сам! Само аз си знам как”. Напротив, споделеност, съпричастност и разбиране, че всеки от двамата има да извърви своя път към промяна, за да са добре заедно един с друг. Съгласували са го, обсъждали са го, той си е направил списъка, явно с нейното подсещане, но видимо добронамерено и водени от желанието им да се справят заедно и да продължат заедно в живота.
Започваме работа. Аз се водя от опита и правилата в подобен тип консултации, за да открием корена на проблемите и ги отстраним, за да имаме онзи траен във времето резултат, който подготвеният ми клиент знае да потърси и очаква.
Тупкаме по точките и това помага на клиента ми първоначално смутено, а после все по-смело да заяви, как се чувства и какво преживява, по време на работата ни. Осмелява се и да се заяви в отношенията си с мама.
Не може да взимаш все решения, с които не можеш да се справиш! Потискам се от това и ми е гадно, и не се чувствам себе си! Искам да престана с това!
Тя сякаш го разбира!? Сякаш ми казва, че ѝ е натрупано от начина ѝ на живот, когато сме били малки.
Работим с майка му в неговата представа и тя получава спокойствие, освободеност, любов. Дава му ги и той с благост ги приема, усмихнат по детски.
И аз се чувствам освободен.
На не напълно, затова продължаваме.
В мен се е натрупало, психически. Виждам сякаш мръсотия, прах.
И това е дошло от мама. Поправяме го заедно. Докато:
Приятно съм изненадан!
Спокоен съм.
После и дядо се включва с неговия дял проблеми прехвърлени към клиента ми. Работим с дядо му и резултатът е:
Същата освободеност. Щастлив съм!
Проверяваме, дали още чувства майка си, като глава на рожденото му семейство.
Сега вече не. Сега са еднакви с татко. В смисъл равни партньори са. Така е, както трябва да бъде.
Спомените, как мама вика?
Не ме касае вече.
Няма ги и спомените, как мама го удря. Отпаднало е и усещането, че мама не разрешава да прави, каквото той иска. А усещането му, че може да прави каквото иска е нараснало максимално.
Чувствам се себе си така.
Отговаря скромно и леко срамежливо клиентът ми.
Все още намира, че майка му и жена му си приличат, но е отпаднало убеждението, че има хаос в главата на майка му.
Отпаднало е и усещането за неспособност тя да взима решения.
Вече обръщаме внимание на приликата в поведението му с това на баща му. Но и тук се натъкваме на явна и мълниеносна промяна – татко вече не е дистанциран в игрите и възпитанието, не стои откъснат от семейството си. Останало е усещането, че все още не е достатъчно инициативен.
Това идва от неговия баща.
Работим с това откритие и ситуацията се променя.
Чувствам се щастлив!
Сега татко ми обръща повече внимание и е по-заинтересован. Нещата са ОК така.
Сега приличам на един такъв баща и съм удовлетворен, че съм достигнал една такава точка.
Няма за какво да му се сърдя.
Клиентът ми видимо става по-спокоен и отпуснат във фотьойла си, започва да говори по-леко и бавно, с приятна усмивка.
Преминаваме към следващата точка от списъка му – неговото търпене, трупане и мълчане. Потупваме заедно.
Пак баща ми е, после дядо, които са се държали така.
Дядо се променя, татко става щастлив а аз получавам любов.
Спокоен съм и съм отворен, не трупам.
Все още обаче „мълчи“ заради това продължаваме с подробностите, които го поставят в такава реакция.
От баба идва.
Заради това сега работим с баба и нейния проблем, запечатан в клиента ми.
Резултатът е:
Да съм себе си.
Имало е неща, които са ме карали да не съм себе си. Ежедневно. Променят се и сега…
Да потвърждавам аз , точно това е! – в отговор на учудването и смущението му.
Вече ги няма и онова „мълча и търпя”, с които дойде при мен. Съответно отпаднало е и явлението „избухвам” и „удрям”.
Не! Няма го.
Потвърждава отново той, а аз отбелязвам и този напредък в моя списък с настоящи задачи.
Сърдит ли си сега на жена си?
Не.
Дразниш ли ѝ се сега?
Не.
Гадно ли ти е сега заради нея?
Не. Гадно ми е за нея и нейните проблеми.
А има ли го онзи „хаос в главата ѝ”, като на твоята майка?
Ми, не!
Подхилва се срамежливо, но и доволно.
Сега е ред да работим за неговата съпричастност към нейните проблеми и факта, че се чувства зле от това.
Идва от нейните родители.
Те се справят и му носят спокойствие и усмивки. Как му се отразява това ли?
Чувствам се спокоен. И за мен, и за жена ми.
Вече го няма усещането, както за „хаос в главата ѝ”, така и за „неспособност да се справи с дребните, ежедневни неща”, както и „взима ми енергията”.
Не, вече няма за какво! Всичко се промени.
Няма ги крещенето, препирните, намесата в неговите неща, дори болките в корема вече ги няма.
Мисля, че вече изобщо ги няма.
Няма го и усещането за трупане на напрежение, ядосване.
Проверяваме, колко е постигната целта на клиента ми, за спокоен и щастлив, нормален живот.
Пречи ми заобикалящата ме среда.
Работим за това негово усещане. Оказва се, че му пречи:
Човекът сам по себе си.
Тупкаме по моя начин. Този човек:
Вижда, истински ценните неща в живота си и че е живял погрешно. Спира да живее така и да гони погрешните неща и започва семейството си да гони. Чувства се изпълнил целта си и е удовлетворен.
И аз съм удовлетворен от това. Напълно щастлив и спокоен съм.
Това позволява на клиента ми да прости на жена си, да е независим от работата си, независим и от обществото. Но все още не знае, дали се чувства напълно способен вече да казва „не”, когато иска да е „не”. Продължаваме по списъка със задачи, негови и мои!
Търся одобрение на себе си, това ми пречи.
Разбира клиентът ми. Освобождава се от тази необходимост, а с това и от явлението „качват ми се на главата”.
Спокойно мога да отказвам. Не го позволявам.
На кого например? – питам го.
На приятелите си, които отнемат лично време за моя сметка, за нещо, което могат сами да свършат. Добре ми е.
След всичките промени, които претърпя сега, питам го, как се чувстваш?
Перфектно!
Спокоен и освободен.
А как реагира на това жена ти?
Щастлива е.
А детето?
Всички сме щастливи.
Щастливи са и близките му, заедно с тях.
Това е новият начин, по който той вече преживява отношението си със света и себе си.
Напрежението го няма, ведър е и весел, още леко объркан от въртележката на станалата промяна, но видимо разтоварен от грижите си. Списък изпълнен! Забелязва разликите при самостоятелна работа и работа с мен и ги коментира доволен.
Аз също съм доволна, защото признавам си, мъжете рядко се осмеляват да потърсят съдействие, но направят ли го постигат много, а на мен ми е драго да съпреживея, техния успех.
С тази тревога идва да русува с мен и „НАРИСУВАЙ МИ…“ моя редовна клиентка. Когато ми се обади за първи път, бе в навечерието на операция с тежка диагноза. След нея работихме и тя постигна желаната от нея промяна. Заживя с усмивка, отворено сърце за живота и радостта със семейството си. И ето:
Мина една година, чувствам се добре, но добре ли съм!? Мисля го тези дни, имам сънища, пак предстоят прегледи… Натоварващо е. Чакам да чуя: „Добре си, ще живееш”.
Развиваме според правилата на Неврографиката, темата, като лекуваме страхове и стари рани, изграждаме нови здрави устои за живота и накрая берем плодовете на усилието. Работи тихо, отдадено, с удоволствие. Времето неусетно минава, докато тя се спъва в забравени вълнения, неосъзнати досега програми, направляващи поведението ѝ и изправя с нова сила, разбиране и решения. Благодарен процес. Както обичайно се случва – дълбок, пречистващ и подреждащ.
Психическото здраве е все по-важна тема към днешно време и е добре да ѝ обръщаме равностойно внимание наред с темата ментално и физическо здраве. Едва тогава, когато те са равнопоставени в нашето съзнание и подсъзнание можем да считаме, че сме в баланс, цялостни, устойчиви на всякакви житейски провокации. А едва ли има някой, който да не иска качествен и балансиран живот, в който има енергията си както за физическа активност, така и за ясна мисъл и решения, така и за широко отворена за радост душа.
Заради това днес отново избирам да ви срещна с актуалната към днешна дата тема, но да подходя съвсем практично, че и образователно. За да съм ви в максимална помощ.
Започвам с едно полезно четиво. От него в прав текст най-накрая разбираме обективната ситуация за психическия резонанс на настоящата тема номер едно ”коронавирус”, която явно или скрито пропълзява през всяка възможна пролука до съзнанието и подсъзнанието ни. Много съм доволна да го прочета, не защото написаното е радостно, а защото ни помага да обхванем проблема с един поглед и се огледаме и разберем ние къде се намираме във всичко това. Горещо ви препоръчвам да прочетете пълния текст. А сега малка извадка:
– Професоре, а какъв е регистърът на психичните проблеми и страдания, свързани с COVID пандемията?
– Според изследването, психичните проблеми и страдания във връзка и по повод COVID-19 у нас, са различни и са твърде много. Все пак по-важните и по-разпространените от тях са: стрес, тревожност, страхова невроза, мъка на загубата (poena damni), обсесии (суеверия, фобии и мании), хипохондрия, абнормно поведение, безсъние, кошмари, деменция, параноя и шизофрения.
… А депресията- тя от какво произхожда?
– Депресията е другото страшно нещо, то е на второ място по разпространение, но по-опасност е на първите места в класацията, тоест става дума за униполярната депресия, вследствие пандемията. Тя произхожда не само от самото заболяване, но и от мерките срещу нея, от забраните, обедняването, безработицата, рестрикциите, усамотяването и т. н. Има данни за нарастваща тенденция на разпространеност на това страдание, което според прогнозите на Световната здравна организация съвсем скоро ще заеме второто място в списъка на най-големите опасности за здравето на хората…
…- Какъв е при нас процентът на депресираните? Особено сега по време на пандемията той трябва доста да е скочил нагоре или бъркам, професоре?
– Не, не бъркате. Но при нас този процент, вследствие на обстоятелствата, винаги е два-три пъти по-голям – около 15-18%. При едно по-широко тълкуване на критерия за депресираност, и ако имаме предвид пандемията и състоянието на 2,5 милиона бедни, болни и изоставени стари хора – пенсионери у нас, сега този процент може да е доста по-голям: 35-40%. Двама от всеки петима пълнолетни българи е депресиран…
Може би някой от вас вече са изпухтяли тежко: „Пак ли за това!?”. Други са помръкнали: „Нищо ново, ние това и без друго си го знаем, просто сега е още по-зле!”. Възможно е за трети този текст да им светне като мълния и тепърва да осъзнаят сериозността на ситуацията откъм тази житейска страна, валидна за всички ни, и да възкликнат удивено: „Леле, не знаех!”
От които и да сте, сигурно искате да разберете едно и също в този момент:
– И какво, като знам това?
Аз бих го преформулирала така:
– Как да се възползвам правилно за себе си и близките ми от тази информация, за да си спестим психично отклонение или ако вече имаме някаква степен на проявление на такова, какво да предприема, за да поправя станалото?
Като професионален консултант Енергийна психология, моите много практично ориентирани препоръки са следните (приемете го като полезно упражнение, което винаги може да ви е от полза, но особено сега):
1. На един лист, в колона, впишете отговорите на въпроса – как се чувствам емоционално, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– уплашена
– ужасена
– объркана
– ядосана
– досада
– апатична, потисната
– напрегната, изнервена
– безсилна
– тъжна
– паникьосана
– други…
2. Във втора колона впишете отговорите на въпроса – как се чувствам физически, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– не мога да спя
– всичко ме сърби
– плача без причина
– разсеяна съм
– напрегната през цялото време, не мога да се отпусна
– припряна, все бързам
– крещя/удрям/чупя/изтървам вещи
– не мога да дишам/ задушавам се/ кашлям
– потя се много
– пада ми доста коса
– стомахът ми все е на топка
– стягане в гърлото, гърдите
– изтръпване на части от тялото или цялото тяло
– замайване
– умора
– вдигам кръвно, сърцебиене
– погнуса/омърсеност/отвращение
– други…
3. В трета колона впишете отговора на въпроса – какви мисли най-често ми минават през главата/ изричам в диалог, заради темата „коронавирус” и всичко произтичащо от това? Например:
– Омръзна ми все това да виждам/чувам!
– Божичко, какво да правя сега?
– Псувня/ругатня към личност/организация/факти
– Пу-пу, да не се случва!
– Няма отърване и мен ще ме стигне!
– Леле, още един!
– Никой не може да се скрие!
– Боже, къде сбърках, какво не направих както трябва?
– Няма да оцелея, ако ме хване!
– Трябва да …
– Фалирах!
– Родителите ми ще умрат, ако…!
– Как да смогна с всичко сега?
– Какво ще стане, ако се разболея, ще оцелея ли/ ако всички вкъщи се разболеем?
– Ще ми стигнат ли парите?
– Побърквам се от ограниченията/ не издържам/ иде ми да…
– Нещо ми става, дали е това, нормално ли е…?
– други…
4. След като сте направили това, ви каня да оцените по скала от 0 до 10, колко силни са проявлениета които записахте и да напишете оценката срещу всяко вписано проявление в трите колони. Например:
– Емоция: уплашена – 8
– Физическо усещане: погнуса – 5
– Повтаряща се мисъл: Пу-пу, да не се случва! – 10
5. Огледайте какво се получи на листа!
– Ако стойностите са под 3, сте сравнително спокойни, добре е да направите нещо за пълно спокойствие.
– Ако стойностите са около 5, необходимо е да се погрижите по-концентрирано за психическото си равновесие по-скоро.
– Ако стойностите са от 6 нагоре, наложително е още сега да започнете грижа за постигане на психическо здраве.
Логично е за онези от вас, които нямат знания или опит да се погрижат при повишени нива на напрегнатост, а и всички, които искат да се чувстват максимално добре, да се запитате:
– Какво да направя? – Към кого да се обърна? – Какво би ми помогнало? Нали едното са емоции, другото са симптоми, а пък тези мисли е невъзможно да са други при тези обстоятелства, няма как да ги променя!
Сега ще ви съдействам и за това!
Обичайната ни култура е да се обърнем към приятелка и споделим в поверителен или небрежен разговор. Да, това временно успокоява и намества някой мисли. Удачно е за леки състояния на безпокойство и ефектът е сравнително краткотраен, нееднозначен, но винаги е приятно да се оплачеш на дружеско рамо, нали!? Не е достатъчно, да знаете!
Друг вариант е да се обърнем кам психолог, психотерапевт, арт терапевт, хипнотерапевт, сродни, по възможност проверени и доказани специалисти. Тук имате реален шанс за подобрение, но ще ви трябва повече време, като ефектът ще е по-дълготраен, по-ясно забалежим, евентуално ще се справите напълно. Ще имате както емоционален, така и ментален комфорт, евентуално и физически в последствие.
Третият вариант е да се наложи работа с психиатър (за най-тежки форми на психически дисбаланс). Не се притеснявайте да потърсите такъв, защото по-добре живи и временно на медикаменти, отколкото полуживи от психични проблеми и нежизнеспособни, неработоспособни, опасни за себе си и околните, част от мрачната статистика!!!
Четвърти вариант е да се обърнете към алтернативни практики, като:
– арома-, цвето-, звуко- и подобни терапии, двигателни и дихателни практики, билколечение, соли, есенции, кристали, рейки, масажни терапии, семейни констелации, регресия, други.Това са леки варианти, с меко действие, изискващи време за разгръщане на траен ефект и в трите направления – емоции, мислене, физическа симптоматика;
– хомеопатия, акупунктура, други. Подходящи са за леки до тежки състояния, за по-кратък период има ефект и е по-траен до пълен и разгръщащ се във времето, също добри едновременно за емоционален, ментален и физически дисбаланс;
– Енергийна психология – техники за самопомощ (може да работите самостоятелно и с помощта на консултант). Ето някой от тях: Техники за емоционална свобода – ТЕС, Пренареждане на матрицата с ТЕС, ТАТ, Лечебни кодове, ЕМДР, Тета лечение, ПЕАТ, други. Подходящи са за леки до по-тежки състояния, но не психиатрични (за тях са по-скоро допълващи), с дълбок, доста бърз и траен ефект едновременно за емоции, физически усещания и повтарящи се мисли).
Тук идва ред за следващите стъпки от вашето упражнение:
6. Прилагане на съответната практика/ грижа колкото е необходимо, за да сте в онова психическо, ментално и физическо благосъстояние, което да оценяване на стойност 0 – 1 за негативни или 1 – 10 за позитивни, по скалата от 0 до 10.
7. Поддържане на психическа хигиена точно както фичическата, а и менталната – ежедневно! Както всеки ден се къпете, миете зъби, обличате чисто, храните редовно, спите, решете, правите гимнастика, почивате, така и се забавлявате, четете, гледате, образовате, занимавате с хоби/ изкуство, посещавате терапия, отделяте време за самопомощ, четене на специализирана литература за «душата», игри, жизнеутвърждаващи духовни/верски/философски практики, благотворителна дейност.
Надявам се тогава да става все по-малък броя хора от лошата статистика! Нека сме повече хората, които да са спокойни, удовлетворени, устремени, жизнени, весели, психически, физически и ментално силни, здрави, ефективни.
Нека променим статистиката в градивна/ положителна! Вярвам, че тогава и здравето на всички ни ще е по-крепко, устойчиво на предизвикателства, а ако все пак поддадем да можем и бързо да се възстановим.
Да сме в цветущо психическо здраве, скъпи хора и отново да сме заедно!
Здравето е болна тема, май за всеки жив човек. Вероятно има изключения, но не случайно все си пожелаваме „бъди здрав”, „живо и здраво”, „наздраве” и т.н. Традиционни поздрави с повод и без повод, но не и без причина възникнали в българската ни традиционна култура. В тези поздрави е заявен стремежът и пожелаването на устойчиво здраве, като най-висша ценност! Народът ни е осъзнавал, че без здраве, няма сила за живот (работа, създаване на дом и семейство) и качествен и дълъг живот в радост и лекота. Загубиш ли здраве, може да загубиш живот и тогава страдаш не само ти, но и членовете на фамилията, а в едно патриархално доскоро общество, ако родителят се поболее, това може да коства живота и оцеляването на цялото семейство и още по-зле, на рода. Не дай Боже да е бащата! Но ако е майката, пак зле, кой ще гледа децата? Да, в миналото семействата не са живеели отделно точно, за да могат да оцелеят по-лесно, като си помагат и поемат взаимно работа и грижи в рода. Днес има доста по-голяма обгриженост на здравето, улеснения в работата и макар семействата да могат да съществуват отделно или само с един родител много по-лесно отпреди, не значи, че здравето не ни е все така важно и необходимо.
Защо ви занимавам с темата за здравето? Защото сякаш на доста хора не им е ясно каква точно е връзката на здравето с енергийната психология и как така се получава да работим с емоции за физически проблеми!? От друга страна, някой си мислят, че търсейки решение на физически проблем, откъде накъде се ровим в емоции и то от стари и отминали истории?
Е, дойде време да дам моите пояснения за това!
Вече повечето от нас, които сериозно гледат на себе си, сме установили, че ако лекуваме само стомах, да речем, а подминем главоболието или болен зъб, и за всеки симптом ходим на различен специалист, той лекува само по неговата специалност. В случая са трима различни специалисти. Всеки от тях дава предписание по неговата специалност без много да съгласува с другия симптом. Най-много да съгласува медикаментите, за да няма взаимно потискане или прекомерно усилване на въздействието на някой от тях. Същевременно на нас ни се иска да дадем контекста на състоянието ни, но няма време за губене и изслушване, лекарите не са там за празни приказки. Но, някой лекари ни казват, че всичко е от нерви и стрес, нали? Но само до там. По някакъв начин ние си знаем, уж, какво ни е, но и ние не правим докрай връзката, само някак усещаме, че може би има връзка. Ако намерим време и сили да обогатим знанията си, тогава напредваме до разбирането и културата на холистичния подход. Но има ли кой да погледне на нас така, особено като става дума за физическото ни здраве. Да, вече има, но обикновено са някакъв вид хранителни консултанти, диетолози, лечители с билки, някои терапевти, а на нас ни се иска да са лекари! Вече имаме поне две поколения възпитание, че само лекарите знаят, разбират и могат, имат авторитета да лекуват здравни проблеми и никой друг. Законите също утвърждават това положение. Няма лошо. Лошото е, че те отричат, а и нямат подготовката за холистичен подход, уви! Традицията на цялостния поглед към здравните проблеми е прекъсната от медикаментозния и технологизиран подход на „лечение на конвейр” на симптома, не причината и с поглед към носителя на съвкупност от симптоми с лице, душа и интелект, строго индивидуални проявления. Слава Богу, вече има единици престрашили се широко скроени личности с медицинска специалност да въведат холистичен подход след придобиване и на необходимите допълнителни знания, но все още са много малко, а и не се рекламират широко. За сметка на това има все по-голямо търсене на точно такива. По света вече има и подхода на обединение на специалисти в центрове за холистичен подход в лечението, където има лекар, психолог и енергиен лечител да речем, които заедно да подпомогнат здравето на клиента си. Също е все още рядкост, но вероятно ще се множат такъв тип здравни услуги. Има потребност, а тя определя пазара. Въпрос на време е.
Но да се върнем тук и сега, и това, което може да направи всеки от нас е първо да се информира сам и разбере онова, което ще се опитам да ви поднеса, като най-обща информация в следващия текст.
Ролята на енергийната психология, с която се занимавам, е да обърне внимание на онова наше неясно или подозирано състояние, което влияе на проявата на симптомите, които заявяваме пред различните лекари. Общото ни психическо състояние, такова каквото е, е резултат от множество събития под чието въздействие се намираме. Събитията може да са както моментни от настоящето ни, така и отминали, дори толкова стари, че са забравени, но под чието впечатление все още сме. Дори и да не го съзнаваме.
Защо е така?
Защото ефектът, който са произвели над нас е толкова силен, че е извън възможностите ни да обработим цялата информация наведнъж. Тогава се създават нещо като депа-информация за преживяното, които биват сложени „настрана” от обичайния поток информация, с която работи съзнанието ни, за да не пречат на съществуването ни и оцеляването ни. В тези депа-информация се съхраняват данни от всичките ни сетивни възприятия, умозаключения, емоционална реакция, произведени за времето на протичане на събитието, което ни е впечатлило толкова могъщо. „Настрана” обикновено се нарича несъзнаваното, подсъзнанието, онази част, която я има, но не осъзнаваме, като информация. Така сме устроени! В енергийната психология боравим с понятието информационно поле. То поема понятието подсъзнание, свръх съзнание, над съзнание, общо съзнание, морфично поле, и т.н. Невидимо пространство изградено от информация, което е навсякъде, около всичко – от клетка до планета, че и отвъд тези размери. Принципно всеки има достъп до това поле, стига да приеме факта, а после и усвои метод за свързване. Някой хора, като ясновидците, екстасензитивните хора, „новите деца” са по рождение с тази способност. Други спонтанно я развиват при дадени обстоятелства, обикновено на травма и/или гранични със смъртта. Трети я развиват плавно чрез употребата на различни практики, като йога, медитация, работа с акашови записи, методи от енергийната психология и други. В миналото чрез дългогодишни наблюдения на явления са стигали до изводи, които днес са залегнали в различни мъдри учения, които ползваме и тепърва се доказват от науката, като енергийната система на тялото от меридиани и аку-точки, чакрите, енергийни тела и т.н.
И така, случва се нещо силно впечатляващо, отвъд границите на нашите способности към същия момент да се справим и/или физически, и/или, психически и/или интелектуално. Имаме два варианта. Или се справяме максимално бързо след това с впечатлението, което ни е претоварило, независимо дали отведнъж или на порции със системна работа, самостоятелно или с помощта на специалист (психотерапевт, консултант енергийна психология, баячка, др.) и сме ОК оттам нататък. Или впечатлението се депозира в несъзнаваното, но си е там и ни влияе, тихичко, но упорито. Колкото по-дълго сме под влиянието му, толкова по-вероятно е да развием физически симптом. (Гледайте този филм ТУК)
Защо е така?
Ако психиката ни не успее да се справи максимално бързо и изтласка проблема към подсъзнанието, тогава се намесва биологията, на чисто животинско/биологично ниво, за да се справи на това ниво. Тогава сработват други механизми, изработени с хилядите години еволюция на биологичните видове в борбата за оцеляване, резултат на което е и човекът в днешния му вид. Биологията се подчинява на нейните закони, но все пак връзката между психика и биология е и в обратна посока!!! Ето тук е и разковничето, което ни касае пряко и на което обръщам внимание с тази статия – здравето, като страничен ефект.
Но нека първо дам един елементарен пример, за да ме разберете по-ясно как силното впечатление се пренася на физическо ниво, ако психиката не се справи на момента или скоро след това.
Да речем, че имате детенце, което тръгва на детска градина за първи път. Може да сте му разказвали, показвали водили да играе в двора на детската градина, но реално детето никога не е ходило на детска градина. То ви има доверие, винаги е с мама, татко или баба, друг познат и доверен човек. Но идва денят, в който остава сам само в непозната стая с други непознати дечица, една-две жени, които може да е виждало един -два пъти, но обикновено не е, а мама, татко или баба ги няма, те остават зад няколко врати, неизвестно къде, но не са там, с детето. Това трае неизвестно колко дълго, защото детето няма представа за време, а за него е още по-дълго, защото не е веднага, тук и сега, което то може да възприеме с логиката си. Объркано, уплашено, само – различни миризми, предмети, хора, движение, звуци, порядки, светлини, и сякаш това трае безкрайно. То реве, вика, но в отговор никой от мама, татко или баба не идва. Да, може някоя от тези непознати жени да го гушнат, нахокат, или подминат, но то не познава и не очаква това. Появява се усещане за изоставеност, мъка, себеотричане и какви ли не други подобни преживявания точно в този период. Масово! Идва момента в който да дойде някой от тези доверени близки да го вземе от детската градина и прибере в къщи, разпитвайки с приповдигнато настроение – «как си, хареса ли ти, игра си си, папка ли», а в отговор да има едно покрусено и вяло дете, което да не казва нищо или да гледа ококорено и още по-объркано.
И ето ги двата варианта на развитие – или детето веднага забравя и се гушва силно в родителя, който го прегръща и обяснява калка го обича, чака, иска и му дава цялата си обич в този мамент и детето светва утешено, или изтласква стреса от преживяното изоставяне в подсъзнанието и леко живва бидейки удома с близките и познатото. Но! Следващия ден се събужда с рев, писъци, рита, дърпа се и прави какво ли не, за да не отиде в детската градина отново. Защо? Защото вътре в душата си то е все още ужасено от изоставянето в чужда и непозната среда сам само, но не може да го обясни и преживее, да разтовари стреса чрез споделяне или другояче. «Държи се като зверче» – мислите си вие. Забелязвате ли, като уплашено ранено животинче – реакция на биологично ниво? Историята може да продължи така – завеждат го насила, нали трябва да се иде на работа. По пътя го увещават, обясняват, но накрая пак го оставят само, там. Топло е и е зачервено, диша през устата, стои сърдито в градината. Това се повтаря няколко пъти и детето има траен извод и впечатления за изоставеност. С времето то сякаш приема и привиква, отпуска се, нещата се нормализират. Но, де речем отива на детски лагер за първи път девет години по-късно. Изведнъж още първия ден на лагера се разболява. Защо става така? Защото в подсъзнанието на детето е останъл споменът за «опасност от изоставяне на ново място с нови хора, миризми, звуци, ред, само» както тогава, в детската градина! Ако родителите не го вземат, здравето му ще се пооправи, но ще затвърди идеята «изоставено». Ще порасне и отиде на работа за първи път, но веднага ще се разболее и то тежко, в несъзнателен спомен за изоставяне и стремеж да предизвика да дойдат мама и татко да си го вземат от там. Причината е същата – дълбоко скрития спомен за изоставеност при това затвърден с жизнения опит.
Забележете и още една специфика – всеки път, когато е имало възможност и тялото е подавало сигнал за внимание чрез симптоми, показващи отслабване на физическото ви здраве. Ако не се обърне това внимание, следващия път в същата или подобна ситуация, силата на симптомите се увеличава, за да принуди сякаш да бъде предприето действие решаващо проблема на «изоставеното дете». Още с първото оставяне има «сълзи и сополи», девет години по-късно има «температура, сълзене и хрема», на работа «температура, сълзене, хрема и фарингит» да речем. Така тялото казва все по-настойчиво – пазя спомен за сълзите тогава, пазя спомен, че виках, но не дойдохте тогава, пазя спомен, че не ми мирише на мама, моя дом, а на нещо лошо за мен – новото и непознатото тогава, пазя спомен, че се чувствам изоставено и боли оттогава.
Тук се добавят още усложнения под формата на взимане на химически препарати за потискане на симптомите, но те не решават проблема «изоставяне»! Но дори няма да разглеждам тази добавена трудност, защото примерът ще стане много сложен за проследяване, а целта ми е обратната, да схематизирам и дам най-обща представа за логиката болест-емоции и как да ги ползваме за водачи в справянето с проблем чрез енергийната психология.
И така, да речем, че сме се разболели в първия работен ден, вече сме достатъчно зрели и приемаме холистичния подход! Нека ви напомня какво написах по-горе: «връзката между психика и биология е и в обратна посока!!!» Сега е моментът да използваме това и от симптома да стигнем до първото преживяване, споменът за което е изтласкан в информационното ни поле/ подсъзнанието. Понеже аз работя с методите на енергийната психология, ще дам яснота от тази гледна точка. Прилагайки ги спрямо наличните симптоми – запушен нос, сълзене, болящо, зачервено гърло и т.н. ще стигнем в съвместната ни работа до осъзнаване на спомена и съхранените там емоции, образи, умозаключения, ще ги разтоварим от тежкия им заряд на преживяването на онова три годишното детенце, което сте били тръгвайки на детска градина, за което това тогава е било «краят на света». Работим с вас тук и сега, когато вече сте голям, самостоятелен, опитен човек. Вече сте в състояние да разберете в пълнота, имате силите и знанията да се справите с онзи момент и най-накрая да осъзнаете, че не сте изоставени, а само оставени за кратко. Това ви носи интеректуалното разбиране. С него идва и новата емоция на успокоение или дори развеселявене – «ама как съм могла да си помисля това, разбира се, че мама и такто ме обичат, кой ще си изостави детето в някаква си детска градина!?» Може дори да се разплачете от облекчение от смъкнатия емоционален товар и сякаш няма по-чакано и пречистващо преживяване от това за вас и вашия живот. Чувствате, че здравето ви е силно, както душата лека. После възкликвате – «Боже от къде тръгнахме, някакъв запушен нос, пък къде стигнахме – изоставяне в детската градина!?» и пак се разсмивате. В следващия момент осъзнавате, че дишате спокойно и леко. След седмица осъзнавате, че сте зрави като млад бик. След година установявате, че или не боледувате, или карате много леко и неусетно някоя «настинчица» ей-тъй, да не ви завидят че сте толкова здрави, а някъде там, може да ви хрумне – «Чакай малко, ама наистина енергийната психология работи! Аз вече не се разболявам, като започна нещо ново!»
Ето така, здравето се явява като страничен ефект на работата с методите на енергийната психология, защото вие идвате насред историята си, някъде там, когато ви предстои нова работа и имате неясно притеснение, но не знаете защо. Тогава работим с тази заявка, стигаме до някоя изтласкана в подсъзнанието история, и изведнъж установявате веднага или след време, колко по-леко и по-здраво живеете.
Само не забравяйте, че това е един свръх опростен хипотетичен пример за връзката здраве-емоции. Да, той стъпва на реалността, но обикновено ситуацията, с която идвате е с повече от една заявки, множество емоции, образи, изводи и поредица от какви ли не спомени навързани в сложна мрежа изплетена не само във вашия живот, но захваната поколения назад във времето. Иска се също време и търпение за разплитането, постоянство и активно сътрудничество и от ваша страна – нали го правим за вас и вашия живот! Здравето идва понякога по-бавно, не в очакваната степен и характеристики. Особено ако проблемът е много сериозен, дългогодишен и съпроводен с какви ли не лечения привнесли усложнения, хронифициране, операции.
За това, мили хора, ако наистина ви е грижа за здравето ви, учете, мислете и действайте холистично, защото ако вие не го сторите, никой няма да го направи вместо вас, може само да ви сътрудничи, докъдето разрешите. Важното е, че има все повече прекрасни начини за самопомощ и помощ в сътрудничество на специалисти, знания и опит. А сигурна съм, че като ви кажат: «Бъди здрав», не искате да си измърморите – «а бе нали съм жив, какво здраве!» – Живот За На Пред На Ли!?
В разгара на гнева ние често не правим най-добрата си преценка.
Можем да кажем и да правим неща, за които по-късно да съжаляваме или да загубим представа за това, за което сме спорили.
Защо е така?
Ами това е свързано с кортизола. Виждате ли, гневът може да предизвика претоварване с кортизол в мозъка.
Откъде идва кортизолът? Вижте графика 1 част.
И за да ви помогнем да си представите какво се случва, когато в мозъка има прекалено много кортизол направихме тази публикация за вас.
Как гневът влияе на мозъка и тялото ви
2 част
1. Повишаването на кортизола може да предизвика вашите неврони да приемат повече калциеви йони през мембраните си.
Проблемът с това е, че може обстрелът на клетките да е твърде чест и те да умрат.
2. Твърде многото кортизол може да причини загуба на неврони в префронталния кортекс (ПФК) и хипокампуса.
3. Потиснатата активност във вашия префронтален кортекс (ПФК) може да ви попречи да направите най-добрата преценка.
Ето защо може да не вземате правилни решения и да не можете да правите планове за бъдещето когато сте разстроени.
4. Твърде многото кортизол в хипоталамуса ви може да убие неврони и да възпрепятства мозъка ви от създаването на нови. Това може да отслаби краткосрочната ви памет и да спъне формирането на нови спомени правилно.
Ето защо може да не си спомняте каквото искате да кажете в спор.
5. Твърде многото кортизол може да снижи серотонина – това е хормонът който ви кара да се чувствате щастливи.
Снижаването на серотонина може да ви накара да чувствате гняв и физическа болка по-лесно. Също така това може да е причината да действате по-агресивно или да се чувствате депресирани.
Както виждате тези хормони могат да имат голямо влияние върху мозъка ви. Но това не е всичко, което те могат да правят.
Днес срещата ни за “ Аз правя ТЕС!“ е с ето тази млада дама, както виждате чаровно усмихната. Аз обикновено така я виждам. Днес тя ще е наш гост, за да ни представи това което мен ме вълнува напоследък като тема и с което искам да ви запозная – възможен ли е ТЕС в България, практикуван от българи при българските ни условия на живот.
Би ли ни се представила, коя си ти?
В.Е. – Здравейте! Казвам се Вася Езекиева. Последните години се занимавам с масажи. Започнах да се занимавам с масажи, тъй като имам сериозно отношение към здравето. Всъщност работата ми е ориентирана точно към това – поддържане и възстановяване здравето на хората. Преди да остана да работя само с тази ми практика, дълги години работих като медицинска сестра в отделения като „Хемодиализа”, „Коремна хирургия” и последно „Кардиохирургия и реанимация”, за което на всички съм много благодарна за моето изграждане и като човек, и като терапевт! Моето отношение към здравето е причината да се запозная с ТЕС.
Кога и как стана това – ти ли срещна ТЕС или ТЕС срещна теб?
В този ти път на отношение към подобряване на здравето.
В.Е. – Всъщност може да се каже, че и двамата, … и двете!?… и двамата!?… сме се срещнали с ТЕС…
Д. – И аз се бъркам „той“ ли е или е „тя“, но доколкото е техника… ха-ха-ха!
В.Е. – …срещнали сме се и двете с ТЕС. Ха-ха! Преди много години една моя близка приятелка ме помоли да потърся и да намеря книгата на Иван Петърнишки. Беше преди около има-няма десетина години. Малко по-малко. И аз започнах да чета за ТЕС. Успоредно с това търсих – обърнах навсякъде „Славейков” (площад в София с книжен пазар на открито – бел. Д.Г.) и всичките улици, и всичките книжарници, където можеше да се търси. Интересното беше, че трудно се откри, много трудно се откри тази книга. И след години… В крайна сметка открих. Имаше една бройка и я взех… Така се запознах и с ТЕС-а! А в последствие ми попадна, бях поканена на една презентация на Техниката, където се запознах и с Дари. Беше организирана съвместно с Дари, с още една терапевтка, Мая и Ирена. И беше много, много сладурско това представяне и аз буквално се влюбих в Дари, ха-ха! Защото… Оттогава между другото ни е приятелството, тъй като аз няколко пъти съм ползвала нейните услуги и като сесии, и под формата на ТЕС-разходки, които пък са… просто превъзходни! Тя избира и разкошни маршрути – и по Витоша, и не само по Витоша, но със сигурност е в гальовната природа.
Д. – Сега са само във Витоша вече, когато ги правя.
В.Е. – Ами да, но слава Богу, че имаме Витоша тука.
Д. – Така е, наблизко ни е, въздухът е чудесен, природата винаги е на наше разположение за да ни помогне.
В.Е. – Ти избираш винаги чудесни маршрути.
Д. – ТЕС-разходка, щом си тръгнала да казваш, е ходещ семинар. Обяснявам какво е ТЕС, показвам го и практикуваме заедно като си решаваме и доста проблеми във всичко това. Даже хората започнаха да идват само заради това, за да решаваме заедно проблемите им по този приятен и вълнуващ начин – хем да се насладим на красотата на природата, да подишаме чистия въздух, да поспортуваме, да си починем от стреса на ежедневието и успоредно с това да отхвърлим някой и друг проблем чрез Техниката за емоционална свобода.
В.Е. – Ако мога само да допълня за това. Много е мило, защото всички участници които са в ТЕС-разходката подкрепят участника с дадения проблем. И ако да кажем един има проблем за решаване, всичките го подкрепят. След това друг човек може да каже негов проблем. Не е задължително да имаш някакъв въпрос за решаване, въпросът е, че си решил да участваш в тази разходка.
Д. – Да, то и за всяка друга групова практика се отнася. Но да продължим!
В коя област на живота си ти прилагаш ТЕС? Преди кога, сега кога?
В.Е. – Аз сега ще бъда много честна!
Д. – Надявам се! Ха-ха-ха!
В.Е. – Ха-ха-ха! Не, аз винаги съм честна, обаче и тук ще кажа, че аз сама почти не прилагам ТЕС! Не мога да се оставя сама на себе си, някак не мога… т. е. не че не мога, но някак си не бих искала, но при положение, че има такъв прекрасен терапевт, който ме води и ме усеща по-добре от мен самата… И затова, аз съм тръгвала да правя, след което някак си се изоставям и най-накрая идвам при Дари, която ме подхваща и… Тя знае откъде, какво и що, и така ме подхваща, че накрая решаваме въпроса.
В кои области? – ами в много области. Сега, не мога да кажа във всички, но там където съм срещала затруднение или някаква тежест или тъмнина, т.е. не знам какво решение да взема, тогава идвам или се обаждам и решаваме. Между другото много е хубаво, че тя прави онлайн (консултация през интернет връзка – бел. Д.Г.), така че и от това съм се възползвала, или чрез Skype (от 2025 г. стана Teams – интернет канал за комуникация, бел. Д.Г.), или чрез другите връзки. И се получава много много добра даже колаборация.
Д. – Но все пак да посочиш в кои теми от живота ти, докъдето ти е удобно!
В.Е. – Ами и в сферата на работата, и в лични отношения. Даже и в здравословни, защото майка ми има едни такива здравословни проблеми или по-скоро имаше и чрез мен чрез Техниката решихме така, едни доста сериозни мога да ги кажа, детайли.
Д. – Състояния, боже би.
В.Е. – Състояния, да, състояния! И това беше изключително полезно и за мен беше много изненадващо, че имаше резултат. Тоест, че през емоциите се навлиза в дълбочина да се извади тази емоция, да се погледне по друг начин, да се трансформира и най-накрая да се получи едно просветление, едно освобождаване.
Д. – Чудесно!
В.Е. – Вероятно има и други области, но това са тези основните които…
Д. – От които си се впечатлила.
В.Е. – Да! От които съм се впечатлила и които са ми дали светлина и като цяло за моя път. За погледа ми като човек.
Какво се промени за теб, какво постигна още, как другите погледнаха на това и отреагираха?
В.Е. – Ами какво се промени? Със сигурност, че ставаме по-добри. С всяка една терапия или практика. Тоест ние подхождаме към тези практики или това самоусъвършенстване, за да ставаме ние по-добри. По-добро – да бъдем в благосъстояние, да подобряваме благосъстоянието си, качеството на живот, ние като хора да ставаме по-добри, да помагаме и на другите. Защото когато ти почерпиш нещо хубаво искаш да го споделиш! Най-малкото със свои близки, познати, приятели. Между другото аз на много съм казвала. Ами да!
Д. – Между другото то така стига до хората, да! Това е и целта на нашето интервю – да стигне до повече хора, да видят, да им стане интересно, да опитат, да им хареса още повече, да продължат да опитват, ха-ха, да си вземат живота в ръцете.
В.Е. – Абсолютно, да! Не само за този случай, но ние сме едно цяло! И аз когато не знам нещо ето аз така съм научила за ТЕС от други хора.
Така. Не знам какво за другите, как беше въпросът?
Д. – Как са отразили, как са отреагирали на твоята промяна вследствие на това, че правиш Техника за емоционална свобода? Забелязала и си нещо такова? Ето примерно, аз мога да ти кажа за себе си. Първите дни като правих ТЕС аз много се промених. След известно време… В смисъл успокоих се много. Това се забелязва веднага. Започнах да общувам с хора с които не бях общувала. Станах по-ведра. След време като ме срещне някой казваше: „Дари, ти сияеш! Какво си правила?” – и аз започнах да се почесвам по главата – „Боже, какво ли съм правила!?” И в един момент се сещам, че единственото ново, което съм въвела в живота си, е ТЕС. И казах – това и това правя, ще видиш, на третия ден и теб ще те питат и ще ти кажат „Ти сияеш”.
В.Е. – Ти даваш рецептата!?
Д. – Да! И точно така, една възрастна дама, доста по-голяма от мен беше тогава (аз тогава бях доста по-млада! – ха-ха-ха, девет години по-назад във времето!) и тя практикува ТЕС, практикува. И един ден ми се обажда развълнувана – „Дари, да знаеш аз почнах да правя ТЕС и точно както ми каза, след три дни ме среща една съседка и ми казва: „Леле, какво си направила, ти сияеш!?” И вече беше много така, щастлива от факта, че има същия ефект на „сияеш”! Така че ето едни такива дребнички неща обаче ни дават обратна връзка. Зареждат ни, харесва ни – това е стимул.
В.Е. – Сега, аз три дни поред не съм правила ТЕС! При мен един сеанс е достатъчен (как звучи!), ха-ха!
Д. – Ха-ха!
В.Е. – Един сеанс е достатъчен, но със сигурност човек става по-спокоен! Най-малкото защото има една яснота, има едно спокойствие, една даже увереност се получава след терапията! Защото ти си наясно. Имаш една даже ако щете категоричност, защото когато човек е по-спокоен, много ясно, че той гледа с по-други очи. Надяваме се с по-хубави!
Имаше една мъдрост, това е един от принципите всъщност на това учение – променяйки себе си ние променяме и света около нас. Така че вероятно… Аз не знам точно в детайли кой как се е променил, но вярвам, че всичко се променя за добро. Така че вярвам, че се променя за добро и хората ставаме по-добри!
Д. – Аз го наблюдавам, но въпросът е да чуя и теб – какви са твоите наблюдения. Ха-ха-ха! Да го чуе и нашата публика.
В.Е. – Ха-ха, това е, със сигурност! Между другото аз много се изненадах, извинявай, просто ми идва да…
Д. – Да, да, да!? Разбира се!
В.Е. – … Преди години работех в чужбина и се изненадах, че тъй като съм прилагала и с тази ми приятелка която ми поръча книгата, сме прилагали в нашите терапии ТЕС. Откъслечно разбира се, защото сме малко по-различни! Няма как в чиста форма да се прилага. Но се изненадах, че ТЕС не е съвсем непозната за чужденците, т.е. има по-отворени хора, които знаят за ТЕС. Това исках да кажа и ми беше много приятно това!
Д. – Значи не е вече нещо странно, не е вече нещо непознато и съвсем ново! Всъщност ние тъй или иначе взимаме тази техника от западния свят, взимаме я от Щатите, където Гари Крейг, авторът на техниката, американец, я сътворява тази техника.
В.Е. – Но пък тя има дълбока давност!
Д. – Да, тя има дълбока давност! В смисъл че взима от дълбоките корени на източното познание за енергийната система на тялото, взима от вербалната психотерапия прийоми, взима от НЛП прийоми и прави това разкошно съчетание, наречено Техника за емоционална свобода. Въпросът е, че тръгва от Щатите, разпространява се в целия свят, в крайна сметка стига и до България. И слава Богу!
В.Е. – И слава Богу! Да, така е!
Д. – И понеже в чужбина са много по-отворени, там много по-отрано знаят от нас.
В.Е. – Ми това е малко спорен въпрос!
Д. – Да, зависи коя чужбина, разбира се, но…
В.Е. – Не, не за това! Аз смея да твърдя, че ние българите сме много отворени. Не просто отворени, ами ние сме любознателни, ние искаме да се случват нещата и като цяло българинът е ученолюбив! Сега, колкото и странно да звучи в последните години, наистина…
Д. – Да!
В.Е. – Ами като цяло българинът е ученолюбив.
Д. – По традиция сме ученолюбиви.
В.Е. – И той иска да знае и да може.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Така че „българин“ звучи гордо!”
Д. – Ха-ха! Да! Еми ето, аз го правя за нашата публика – българска родна публика!
В.Е. – Да, това беше едно лирично отклонение, обаче нали, да не смятаме, че „след като чужденците… те са по-напред”! Не е вярно! Не мога да кажа това нещо.
Д. – Ъ-хъм! Но факт е, че от там тръгва информацията, за да стигне до нас…
В.Е. – В случая да!
Д. – Факт е, че не идва от Русия!
В.Е. – Да!
Д. – Специално тази техника, която приемаме за по-така… Но, Техниката е компилация и от най-доброто постижение на западната вербална школа в психотерапията, и източната медицина, каквато е акупунктура и акупресура. Само че тука нямаме вече убожданията, нямаме затоплянето с мокси и другите такива прийоми. Тук имаме просто едно потупване по акупунктурните точки, които се намират в началото или края на главните меридиани.
В.Е. – Централните меридиани.
Д. – Да. В това се заключава Техниката, най-грубо казано.
Как биха изглеждали нещата ако не беше направила тази крачка – към употребата на Техника за емоционална свобода, според теб? Замисляла ли си се?
В.Е. – Ами… Честно, не съм се замисляла! Но сега, като се замисля – нямаше да съм тук! Което е най-малкото. Със сигурност… Аз не обичам така – какво щеше да бъде! Слава Богу, че така се е случило! Но със сигурност човек ако не се е възползвал както аз съм се възползвала от този прекрасен метод, ми щях да си тъна сигурно в някакви неведения… защото за мен ТЕС е една свобода, светлина, увереност. И какво повече от това, за да върви човек напред!?
В.Е. – Да, да! Продължавам да работя, аз пак казвам, когато имам някакъв случай, имам някакъв въпрос, или някакво състояние, които аз да не мога да реша или ми е трудно да реша, се обаждам на Дари и решаваме въпроса. Не мога да кажа какво очаквам… очаквам да стане по-добре, да си реша въпроса.
Д. – Да.
В.Е. – А накъде ще се развие, това времето ще покаже! Така че, оставям се на течението на ТЕС и тя ме води към решението и към светлината!
В.Е. – Това е. Това е. Свободата. То си е точно формулирано. Защото ние като сме свободни, ние имаме светлината. Ние можем да дишаме – ние дишаме правилно. Сега, да не задълбая в някои други посоки, където…
Д. – Но ето, ти като масажист и с медицинско образование…
В.Е. – …където Учителят казва, учителят Дънов казва, че е много важно, както е и мисълта за днешния ден, аз така, ще я перифразирам – Да вярваме. Да вярваме на дробовете си, да вярваме на стомаха си, на червата си, на краката си, на ума си, на сърцето си, защото всяко едно със себе си дава увереността ние да бъдем живи здрави да си вършим нашата работа и все по- да се приближаваме към Бога. Сега така ми идва да го кажа…
Д. – Добре, добре, разбира се!
В.Е. – Така че за мен ТЕС е много – свободата!
Д. – Всъщност помага ни това приближаване, помага ни това свързване с всяка част от нас.
В.Е. – И навлизаме повече в себе си. Това е! Защото когато свободно, когато с вяра действам, когато със свобода действам… Кой е свободният човек? Това е човекът, който свободно изразява най-добре себе си.
Д. – Ъ-хъм, и потенциала си.
В.Е. – Да, точно така! А когато човек е затворен или някъде блокиран, някъде има затруднение в някоя област – той е скован, той не може да изразява себе си. Затова тази свобода е много важна. Така че, Техниката е за свобода. Тя … то самото име си го казва!
Д. – Името чудесно е намерено и е така. Когато ние се освободим на физическо ниво от блокажи (може да имаме стягане, свиване, замръзване даже на крайници ако щете, на някой и друг мускул), ти най-добре го знаеш през работа с тялото, в основата обикновено се оказва, че има емоционален проблем. Когато ние се справим с емоцията, тялото се отпуска, започва да функционира по-добре…
В.Е. – Така е!
Д. –… и това води до оздравителните процеси. Не че правим някакви магии и обещаваме чудеса.
В.Е. – Абсолютно! Те са взаимно свързани.
Д. – Но факт е, че когато са в добра кондиция душа и разум, тогава и тялото е в добра кондиция и започва да функционира все по-добре и по-добре. Което се нарича добро здраве на практика.
В.Е. – Да! Затваряме кръга.
Д. – Затваряме кръга. И колкото ни е по-добре здравето, толкова сме по-свободни и толкова по-здрави и толкова по-щастливи, ха-ха…
В.Е. – Ха-ха, дай Боже за всички да е така!
Д. – … и правим каквото всъщност ни харесва, към каквото се стремим, каквито са ни целите и идеите!
В.Е. – Да!
Коя беше ти преди да срещнеш ТЕС и коя си сега? Има ли такава ясна разлика, има ли нещо категорично?
В.Е. – Ами има, определено! Преди бях много много по-скована поради една или друга причина. ТЕС, едно от нещата които ми помогна много, възвърнах свободата си, за което много благодаря! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Скована само физически или по друг начин?
В.Е. – Ами не по-скоро душата ти! Душата ти като е скована. Физически не, то ти се отразява на физиката, но физически по-малко. Но душата когато ти е скована, тогава вече е по-страшно от физиката. Така че, слава Богу, дишаме с пълни гърди!
Д. – Ха-ха-ха! Може ли и аз тук да добавя, гледайки отстрани твоята промяна? Като на човек на когото се доверяваш, за да те подпомага чрез Техника за емоционална свобода? Беше по-плаха.
В.Е. – А да, със сигурност!
Д. – Беше по-плаха и имаше проблеми, които те спъваха да вземеш важни решения; да се отървеш от неща в живота, които вача не искаше в него; да правиш крачка към други нови неща, да добиеш смелостта да го направиш. И в крайна сметка ти успя, реализира го и всички, не само ти, а всички около теб които участваха в твоя „филм”, ха-ха-ха, накрая бяха доволни, доколкото аз си спомням!
В.Е. – Ха-ха! Така е!
Д. – Така че, ето това е един от хубавите ефекти на ТЕС – не само на нас ни е добре, като на пълни егоисти, в негативния смисъл на думата, а както ни е добре и на нас, така става добре и на другите около нас. Нещата се балансират, подреждат се по някакъв взаимно добър начин. И така процесът на развитие на всеки един се отваря и става по–лек, по-приятен…
В.Е. – Той се завихря, завихря се това нещо!
Д. – …Да!
В.Е. – Ето затова идвам при теб, защото тя ще го изкаже много по-добре! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Практиката ѝ се разви прекрасно и затова доби смелост.
В.Е. – Да, и ще продължава да се развива!
Д. – Да! По-ведра те виждам.
В.Е. – Еми да! Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха!
В.Е. – Правим нещата!
Д. – Така че ето, това за мен са едни неща които са белег за качествата на Техниката. За това че всеки има един прекрасен потенциал, само трябва да му позволим той да се прояви махайки нещица по-големи или по-малки…
В.Е. – Които ни спъват.
Д. –…които усещаме да ни спъват.
В.Е. – Да!
Д. – Това е много индивидуално усещане и ние всъщност работим точно с това – с нашето индивидуално усещане. А не кой какво твърди за нас.
В.Е. – Не, не, не! Точно за това са сесиите! Аз за това казвах – Дари така те подхваща, че неща които даже ти не си ги осъзнал, тя ги изважда. Спирам да говоря! Защото мисля, че бях доста обстоятелствена.
Д. – Да и тук целта ни е да покажем, че …
В.Е. – ТЕС работи!…
Д. – …ТЕС работи…
В.Е. – …отлично…
Д. –… работи с българи, в „българските условия”, пак да го кажа, при „тази политика”, при „това държавно устройство”, ха-ха-ха! При „тези условия на труд”, на „бизнес”, на „развитие на бизнеса”…
В.Е. – Даже, ха-ха, не само! Значи, моите родители, аз мога да кажа, пример да дам с тях. (Обикновено давам пример или с мен, или с близки за мен хора. Тоест, върху които имам поглед.) Те са хора от по-старото поколение, които по- не вярват, като им кажеш нещо: „Е, хайде с`я т`ва!”. Обаче се убедиха, че работи! И между другото така стана, защото когато им обяснявах какво да се прави и Дари беше, и… те знаеха за Дари задочно,… и аз казвам: „Нали, Дари, с ТЕС”! – „Ааа, с онова там, дето се тупаш!?” – Викам: „Да, същото!” И в един момент, когато вече се запознаха, викам: „А, ето я Дари, с ТЕС!” – „Ооо, супер!”– нали, те вече си знаят! Защото те са изпробвали метода и те знаят, че помага. Баща ми специално беше изпаднал в едно от тези, модерните състояния, на паническа атака. И точно в тоя случай, ТЕС много му помогна.
Д. – М, да!
В.Е. – Спирам!
Д. – Това е превъзходен вариант да разберете, защото наистина страшно много хора, модерно стана, но… Аз и разбирам защо го има това явление, но…
В.Е. – Това е друга тема, това е друга тема, но много работи!
Д. –… но понеже е често срещана. Мили хора, опитайте! Нищо не ви пречи. Дали ще е за момента да се успокоите, когато имате паническа атака, дали преди или след това, приложете ТЕС. Редовно го прилагайте. Правете регулярно ТЕС най-добре и ще видите как сами дори може да се справите с това. Много е елегантно. Направо незабележимо. И все пак да си решите проблема.
В.Е. – Да.
Д. – Аз поне имам доста клиенти с панически атаки…
В.Е. – Със сигурност ти ще имаш такива!
Д. –… и знам, че ефектът е много добър. Стабилен ефект.
В.Е. – Имала ли си случаи в които да се чувстваш, че не можеш да помогнеш на човек или някой случай, в който казваш – ами аз бях дотук, или някой клиент, който е неразрешим случай?
Д. – Да. Имам. Трябва да съм честна и коректна в това отношение – има няколко такива категории хора.
Първата категория – на тези с много големите съпротиви да излязат от проблема в който се намират. Техниката позволява, има такъв подход в нея (тя е наистина много много „умна техника”, много добра техника), в която да се преодоляват съпротивите. Но повечето хора не са готови за големи проблеми. Не са готови изобщо да си излязат от проблемите Защото навикът е много силен, инерцията е много силна, удобството да си в даден проблем и изгодата, която имаш да си в даден проблем, е много голяма.
В.Е. – Да.
Д. – Нека не ви звучи странно, но наистина това е доста често срещано. И ще ви дам един такъв пример – възрастна жена да речем, останала е вдовица, децата ѝ са в чужбина, тя е сама и единственото което ѝ остава като начин тя да привлече внимание, да общува, да има какъвто и да е живот, е да е болна. И… поддържат се редица заболявания. Дали ще е само високо кръвно, дали ще е зъбобол, дали ще е разширени вени, дали ще е с червата, със стомаха нещо, но има някакъв проблем. И какво става? Тя ще се обади на приятелки – има тема за разговор; ще отиде в поликлиника, там ще чака няколко часа пред кабинет – ще има с кого да си говори; ще отиде на опашката в магазина, ще срещне няколко съседки – ще има за какво да си говорят – темата за болестите. Защо тя да се справи със заболяването си? Това автоматично я лишава от вниманието и от тема за разговор!
В.Е. – Тя е представителна извадка!
Д. – Ама много хора са така. На много хора около това им се върти животът. Така тя ще принуди, тази възрастна жена, хипотетично, да дойдат децата ѝ от чужбина да ги види, защото на нея ѝ е мъчно, тя има нужда от тях и е нормално, това е родител и той е създал тези деца и е нормално да иска да има този жив контакт с тях. И болестта става мотив тя да скъси дистанцията, по-често да се види с децата си, после с внуците си. И такива хора, те обикновено живеят доста дълго всъщност, защото проблемът е по-скоро на емоционално ниво. Когато на този човек бъде задоволена потребността му от внимание, той няма да има такава причина под формата на заболяване, за да привлича внимание, общуване, грижа, разговор, каквото и да е. Та ето ви един такъв пример!
Другата категория хора, които аз съм срещнала, които все повече се чува за тях, са хората с много тежки здравословни проблеми, които са… да речем с психическо заболяване, със сериозно, комплексно вече, психично заболяване. Там е добре да бъдат погледнати от психотерапевт или от психиатър. На мен ми се е случвало в практиката ми. ТЕС е добра, може да подпомогне този процес, може понякога да го предотврати, пак е въпрос на желание от страна на клиента за работа, на близките му за сътрудничество, на медицината да е в контакт със специалисти като мен (които се занимават с този вид алтернативни подходи), защото психосоматиката е много силно застъпена и повечето от медицинските проблеми всъщност могат да се решат и само чрез подобен вид техники и да не им се налага на хората да ходят, въобще да стигат до болници. Но при психиатрични заболявания е добре да си се занимава психиатър и призовавам колегите, на които това не им е работа, да не си пъхат носа там! По-добре да си намерят сътрудник психиатър, психотерапевт, с когото да си …
В.Е. – Колаборират. Да си сътрудничат.
Д. –… да. Да си сътрудничат. Да! Та това е една сериозна категория. Иначе каквото и да е тежко заболяване, не казваме – аз ще ви иззема функцията на лекаря, на зъболекаря, на психиатъра и т.н., но ние можем в сътрудничество да допринесем много за оздравяване от рак, за оздравяване от множествена склероза, паник атаките и други такива неща.
В.Е. – И всякакви други!
Д. – След операция, преди операция и т.н., аз вече съм го казвала и в другите интервюта, ТЕС и техниките от енергийната психология са чудесно средство за подпомагане на максимално добрата кондиция на човек, независимо за какво става дума.
В.Е. – А, безспорно!
Д. – И най-красивият вариант в „невъзможните” варианти за употреба на Техниките е т.н. „ново поколение” от Кристални, Индиго, Светли, Деца на дъгата и т.н. Това са хора, по-често са все по-млади хора, новите поколения, които се раждат с такива възможности, с такива заложби, с такова знание. Абсолютно осъзнати от мънинки, направо от бебенца – кои са, защо са тук, какво имат да правят, как да го направят! И те на практика нямат никаква потребност от такива техники. Те не се разболяват, те не страдат емоционално, защото много бързо разбират, много бързо, дори и нещо да се случи, те се справят. Те са дошли всъщност те да помагат. И това е… все едно им е демоде.
В.Е. – Ъ-хъм!
Д. – Ако на нас ни трябва примерно мобилен телефон като свръхтехника за връзка и това го предпочитаме вместо телефона с шайба, то при тези дечица (то са вече и млади хора, те са вече и родители) те все едно го имат вграден в себе си мобилния телефон. Дори и това не им трябва, защото те са много по-напред с познанието. И аз ги приветствам. Това е чудесно. Но пък за другите поколения и за хората, които не сме Индиго, Кристални и т.н., ТЕС е един чудесен инструмент, за да постигнем и ние това. По-бързо справяне с предизвикателствата на живота. За да можем да имаме оттам нататък широтата, свободата на действието, на мисълта си и изявата си.
Ето така мога да ти отговоря на този въпрос!
В.Е. – Благодаря! Беше интересно най-вече за последната категория.
Д. – Това е много вдъхновяващо. Всъщност аз имам какво да уча от тях. Казвам си го.
В.Е. – Ние всичките имаме какво да учим!
Д. – Между другото, тук има интересни ситуации, защото съм имала такива клиенти. Сигурно ще продължа да имам. Когато такива хора се родят, много често те са много объркани. Шокът им е изключително голям между това с което идват знаят и носят със себе си и реалността в която попадат – на неразбиращи родители, на потискаща среда, на агресивна, много агресивна среда!
В.Е. – Да!
Д. – Те идват с абсолютното съзнание за любов, за даване и изведнъж срещат една преса от мрачни хора, агресивни хора, озлобени, казващи – „това не може, онова не може, недей, не бива, не трябва, пази се”, и това води до голям стрес. Плюс, че те (хората, родителите – бел. Д.Г.) не са много наясно с темата за техните изначални способности, на тези деца, да ги наречем най-общо Светли деца. И представете си – попадате в едно, семейство на стреснати хора, на уплашени хора, които не смеят много да мърдат, много да заявяват себе си. А тази млада душа тя копнее, тя идва с точно обратното. И този конфликт така потиска тези светли души, така ги смачква, че децата израстват с неврози, с паник атаки, развиват заболявания на физическо ниво и ги обявяват… дават им психични диагнози.
В.Е. – М-дааа!
Д. – И понякога дори само разговорът с такова дете, с такъв млад човек, показването че има други такива като него, че това за тях е нормално, че това е естествено и че всъщност ние трябва да се учим от тях, много ги променя. Много ги освобождава.
В.Е. – Тоест, има категория от тези деца, които идват за ТЕС …
Д. – Да!
В.Е. – …и на които може да се благодарим?
Д. – И се оказва, че ние може само с един разговор и показване… защото аз имам конкретни такива случаи – потупвам, а той казва: „Ама аз знам всичко това. Аз го чувствам. Аз го виждам всичко това, което се получава в една сесия. Аз нямам нужда от Потупването!” – Казвам – „Добре, хайде тогава да си поговорим!” – И тогава само през визуалното, само през разговора страшно бързо отреагират, страшно бързо проумяват – кои са, защо са и как са. И животът им „започва”. Отваря се. Абсолютно се променя.
В.Е. – Ето това е малко отговор на… Аз не съм ти го задавала… на въпроса, които ти ми зададе. Тоест – ти помагаш без значение дали ще използваш ТЕС или някой друг метод на енергийна психология. Ти си човекът, който усеща човека отсреща и му дава най-доброто решение. Защото сам човек той е по-объркан. Той не може сам да намери… Когато човек е „в ситуация”, му е трудно! Когато е „извън ситуацията”, тогава вече има виделина да види, да разбере какво му е нужно на отсрещния човек. Така че, ето пак ще се стигне до това, което ти използваш!
Д. – Значи виж, аз всъщност не давам решения на никого. Аз само показвам как сам да го намери в себе си. Помагам да го извади.
В.Е. – Ъм, не… Ти показваш, точно! Ти го водиш. Ти водиш!
Д. – Да, аз просто знам пътя вече, рутината, интуицията която се развива с работата. Аз избягвам да давам решения, да посочвам готови отговори. Всъщност съдействам на хората да извадят отговорите от себе си, да стигнат сами до решенията. Подпомагам този процес на свързване със себе си и с истинската им, чистата им, автентичната им… автентичното им аз, автентичната им мисъл, автентичното им светоусещане. И когато те си стъпят отново в техния здрав изначален аз и получат яснотата кои са, те си възвръщат силата, те си възвръщат собствения авторитет. Осъзнават какъв им е потенциалът, какво могат, докъде могат, как го могат. И тогава не се налага „аз да им казвам”. Това би навредило, това би изкривило нещата.
В.Е. – Ами, Дари, аз… може би изглежда като голяма реклама, но е така, но аз нямам спомен от сесиите които сме провели заедно, било то самостоятелни, било то в група, да си давала решение на някой. Точно затова ми харесва, че ти водиш човека и даже в неговите дълбини на душата му, да бръкне оттам да извади решението. Защото душата знае всичко. Тя знае пътя. На човек сам му е трудно.
Д. – Понякога е трудно.
В.Е. – Ами много пъти е трудно. Не понякога, много пъти е трудно. Иначе, ако беше по-лесно, нямаше да има хора като теб. Щяхме да четем и да ги прилагаме тия неща. Така че, аз специално съм изключително благодарна, че ми помагаш да бръкнем надълбоко и да извадим решението! Че помагаш и на други хора и всеки намира своето решение чрез твоето водене в случая!
Д. – Да, виж, водя.
В.Е. – Водиш, да!
Д. – Определено водя! Ха-ха!
В.Е. – Това е, нямам спомен да си давала решение! Избягваш.
Д. – Ъ-хъм!
В.Е. – Да!
Д. – Не ми е това работата!
В.Е. – Така е.
Д. – Добре, благодаря ти!
В.Е. – Благодаря и аз!
Д. – Благодаря, че си усетила това нещо, че си го разбрала, че го оценяваш! За мен е много ценно, защото пък мен това ме стимулира да продължавам. Дава ми обратна връзка, за да подобрявам още повече качеството си на водене. Ха-ха, да сме максимално полезни!
В.Е. – Тя непрекъснато се усъвършенства, така че и утре да дойдете, ще я видите, че след два дена е по-друг човек!
Д. – О!? Ха-ха-ха!
В.Е. – Така!
Д. – Благодаря ти, Вася! За мен беше много ценно. Надявам се и за всички вас!
В.Е. – Благодаря ти и аз! Да си жива и здрава да помагаш на всички хора, които „почукат на твоята врата”!
Клетките в стомаха (чревен епител) са напълно обновени на всеки 2 до 9 дни.
Клетките на епидермиса са напълно обновени на всеки 2 до 4 седмици.
Червените кръвни телца са напълно обновени на всеки 4 месеца.
Клетките на костите са напълно обновени на всеки 10 години.
Клетките на мускулите са напълно обновени на всеки 15 години.
Мастните клетки са напълно обновени на всеки 25 години. Междувременно те само се свиват или разширяват.
Само клетките на сърцето се обновяват за половината време от живота ви.
Окото си остава едно и също от създаването му до края…
Е, на каква възраст е в действителност тялото ви?
Това накратко е посланието на филмчето.
Хареса ли ви? На мен да. И сега питам:
Ако една клетка е жива само в посочените срокове, защо болестта продължава да съществува? Замисляли ли сте се?
Ще ви кажа не само моята версия на отговор!
Защото нашите мисли са, че сме болни от нещо. Тези мисли сформират информационно поле, което поддържа т.н. матрица, а тя влияе на всяка една клетка как да функционира! Д-р Брус Липтън, клетъчен биолог, твърди и го е доказал, че клетките ни се повлияват от това информационно поле и го пресъздават, с което поддържат в крайна сметка болестта. Това е така, докато не се промени информацията, а с това и матрицата. Ако мисленето от: болен съм, боря се с болест, умирам от болест се промени в: тялото ми има капацитет да е здраво и аз го обичам заради това; организмът ми е умен и знае как да се балансира, за да е здрав и аз го подкрепям в това; аз вярвам на тялото си и му помагам с мислите си; то тази матрица ще даде такъв старт на клетките ни, че в крайна сметка тялото да функционира в посока здраво, балансирано, тонизирано.
Тук остава въпросът:
Как да променя мисленето си, а с това и матрицата?
Ще ви отговоря и на този въпрос. Аз, заедно с хората по целия свят, които сме проявили любопитството да научим нещо наречено ТЕС – техника за емоционална свобода, Пренареждане на матрицата с ТЕС, подобни подходи, го правим именно с тези подходи. Те са лесно усвояеми, безплатно разпростанени и високо ефективни. Ако не чудеса, с тях може да постигнете подобрение, облекчение, някакво спокойствие, а това неизбежно ще повлияе на подобрението ви, като болни и спътници на болните ви близки.
Какво ви пречи да полюбопитствате и да си спестите множество излишна болка, мъка, гняв, разправии, безпомощност, безнадеждност!? Те в никакъв случай не допринасят за онази матрица, от която клетките ви да почерпят здрава информация и да са здрави, нали!?
Не бързайте да ме оспорвате, моля! Първо прочетете за д-р Брус Липтън, после и за ТЕС.
С най-сърдечни пожелания да се справите с отношението си към състоянието ви и това на близките ви, по-безболезнено, както за тялото, така и за душата!
Време е за наричане, но не какво да е, а ТЕС наричане! Драго ми е да го сторя в този прекрасен ден. С най-топли благопожелания за всеки един от вас, скъпи хора!
Нека доброто влезе в душите и сърцата ви, пречисти ги, а с това мислите ви!
Нека отвори пространство за изобилие и благоденствие в живота ви и този на близките ви!
Нека всеки намери търсеното, чуе неизказаното, приеме непоисканото, но отдавна чаканото!
Нека благодарността, разбирането и милостта са най-верните ви спътници!
Нека вие сте най-големите си приятели, вечно любящи, прощаващи, отблагодаряващи!
Бъдете своето най-безценно съкровище, лек, дар, ангел-хранител, несекващ късмет, радост и источник на щастие!
Стопли ли ви душата? Иска ли ви се да стоплите и душата на близък човек когото цените и на когото искате да донесете още нещо хубаво, особено в празничните дни?
Много от нас се надяват на чудеса, търсят чудесата, обичат да четат за тях, да чуват, че някъде някой е сътворил, или изживял някакво чудо, но… не е като да сме го преживели лично, или не „точно по този начин“, или „не такова чудо исках“… знаете.
Тук естествено възниква и въпросът – А какво е чудо? Разбира се, за всеки отговорът ще е различен, но може би ще се съгласите ако обобщя така – чудото е нещо, което възприемаме като добро, то надскача границите на познатото ни като реално възможно, за: време, начин, качества, количества, средства, източник и т.н., носи ни извънредно силни положителни емоции, до степен на шок. Обикновено е съпътствано от заявления от типа „неможе да бъде!“, „не е истина“, „О, Божичко, майчице, мили Боже, …“ или просто си „глътваме езика“.
Е, и аз обичам да чета, гледам, слушам, от време на време и правя чудеса, но това последното го обърнах на професия, а дали и клиентите ми мислят така, те да си кажат.
Та бидейки любителка на чудеса по-специално в сферата на енергийната психология, която сама по себе си е чудо, преди време попаднах на един кратък филм, който реших, че непременно трябва да споделя с българската публика. Да, хората знаещи английски, може да са го забелязали, но аз искам филмът да е преведен на български за нашата си публика. За това си седнах на … чудото, и го направих. Сега се радвам да споделя за първи път на български език, тази толкова вълнуваща история! Тя може да е поредната в практиката на Гари Крейг, авторът на ТЕС – техника за емоционална свобода. Може да е поредната изобщо в историята на техниката и на всички ТЕС- практици, като мен. Но за един обикновен човек, да е наистина забележително откритие и надежда за кураж, че има начин, има нещо, има някой, което може да му е от реална помощ почти веднага!
В този филм, Гари Крейг илюстрира невероятните възможности както на техниката като инструмент, така и на хората, като физически, ментален и психически потенциал. Ще се развълнувате и от финалните думи на Сали, героинята на този видео-документ, но не само тогава. През цялото време тя не спира да се изненадва от бързия и леко постигнат ефект за нейния дългогодишен проблем.
Гледайте, радвайте се заедно със Сали на нейното чудо, разпространявайте новината, че такива неща се случват, че стават именно с ТЕС и практикувайте, практикувайте, практикувайте ТЕС!
ШАТРА 41 бе мястото ми на тазгодишния фестивал на здравето и спорта в софийския Южния парк на Голямата поляна. А историите, са сесии, проведени с някой от участниците – гости в ШАТРА 41, които ме впечатлиха силно и сега споделям с вас.
Историите са доста заради многото интересни срещи, разговори и проведена работа в Шатрата, която ми бе любезно предоставена от домакините на това уникално събитие. ШАТРА 41 стана своеобразен център за активна работа, учене и практикуване на Техниките за емоционална свобода и Пренареждане на матрицата с ТЕС, които обичам, владея и предоставям като знание, опит и помощ обичайно на клиентите си, а сега и на гостите на събитието. Център за активно сътворяване на нова реалност – по-добра от дотогавашната. Това ми прозвуча достатъчно магично-приказно“шатра 41″, заради това така озаглавявам и по този начин отбелязвам специалността на това ценно за мен и участниците кътче от фестивала.
Беше много вълнуващо и в този цикъл от няколко истории се опитвам да предам атмосферата на съвместната ни работа с техниките от енергийната психология. А работа свършихме наистина много. Бе най-горещото време от лятото, точно в тези три фестивални дни, и повярвайте ми, не бе никак лесно едновременно да се справим и с това, и с вътрешните ни огньове. Но успяхме и аз поне съм много доволна. Предполагам, освен че ми бе изказано по десетки начини, че и участвалите отнесоха само положителни спомени и емоции със себе си.
Приятно съпреживяване на всяка една история от ШАТРА 41 и дано и вие успеете да се справите с някой свой вътрешен огън, четейки споделеното. Ако не, то винаги може да ме намерите в страниците на този сайт и посочените варианти за контакт.
