Списъкът е първото, което клиентът ми вади от джоба си като тайна подкрепа и сяда срещу мен. Разгъва го. Сякаш му е неловко. Все пак идва за първи път, макар по-късно да разбирам, че съпругата му вече ми е клиент и от нея знае едно-друго за предстоящия процес.
Води ме желанието за спокоен живот. Щастлив живот. Като всеки нормален. Да не трупам напрежение и да не се ядосвам за някакви неща които не ме касаят.
От Нова година имам болки в корема. Ходих на лекар, не знам колко е вярно, но ми казаха, че е от стрес, напрежение и т.н. Склонен съм да вярвам на това.
Продължава делово по мъжки.
За жена ми – сърдит съм ѝ, дразня се и ми е гадно заради постоянния хаос в който живее нейният мозък. В смисъл нейната мисъл. От това идва и проблемът, че тя не може да се справи с нещата, дребните ежедневни неща, които са за нея. Дребни задължения, които тя има, не може да се справи с тях и вече ми е писнало от това! Много дълго време е взимала енергия от мен – крещяла ми е и ме е обиждала, главното е, че се е препирала с мен за някакви дреболии, меси се в мои неща, които не я касаят. Тя не може да се справи с нейните си, а се меси в моите, без да съм я молил! От това последва да спра последните години да ѝ говоря за моите неща, да си спестя да ми се бърка.
Имам склонност да търпя дълго и после да избухвам, да викам, нещо което и баща ми е правил и продължава да прави. Искам да говоря спокойно, когато има такива неща и да не се влияя от тях дългосрочно във времето.
Последно, искам да ѝ простя, че ми е изневерявала.
Това е за нея. След това за майка ми и баща ми.
Ядосвам се на майка ми, че много ме е удряла, викала ми е, има някои неща, които не ми е разрешавала да правя. Главно проблемът беше такъв, че до някаква степен майка ми прилича на жена ми (и двете си приличат едновременно) и в това отношение аз приличам на баща ми, от годините, когато аз съм бил малък. При нея пак същия хаос в главата, неспособност за вземане на решения, постоянно кавги към мен и към сестра ми, буйства за неоснователни неща.
Баща ми общо взето беше настрани и не се бъркаше в тези неща, за което аз съм му един вид сърдит, нали, за тази незаинтересуваност и главно, че в детството ни не ни обръщаше много внимание, не си е играл с нас, беше откъснат. В същото време не е поемал никаква инициатива, тъй като майка ми е била главния командващ в къщи, а той е бил пак безгласен.
Той отново погледна към омачкания списък в ръцете си с който дойде подготвен и нетърпелив да стовари в ръцете ми.
Не искам да угаждам на хората прибързано! Искам на момента да кажа, че не искам да свърша нещо и впоследствие да не ми се качват на главата. Защото искам по-скоро сам да си предлагам помощта на хора, които не са я търсили. Впоследствие пак ми се качват на главата и аз не мога да откажа и така до безкрай.
Последно, искам да съм независим от работата и обществото, в които живея!
Това е един от редките случаи в досегашната ми практика, когато съпругът идва за съдействие с методите с които раотя, след като жена му вече е била при мен и двамата са останали доволни от резултата. Няма го онова мъжко геройство от типа „Аз съм мъж и мога да се справя сам! Само аз си знам как”. Напротив, споделеност, съпричастност и разбиране, че всеки от двамата има да извърви своя път към промяна, за да са добре заедно един с друг. Съгласували са го, обсъждали са го, той си е направил списъка, явно с нейното подсещане, но видимо добронамерено и водени от желанието им да се справят заедно и да продължат заедно в живота.
Започваме работа. Аз се водя от опита и правилата в подобен тип консултации, за да открием корена на проблемите и ги отстраним, за да имаме онзи траен във времето резултат, който подготвеният ми клиент знае да потърси и очаква.
Тупкаме по точките и това помага на клиента ми първоначално смутено, а после все по-смело да заяви, как се чувства и какво преживява, по време на работата ни. Осмелява се и да се заяви в отношенията си с мама.
Не може да взимаш все решения, с които не можеш да се справиш! Потискам се от това и ми е гадно, и не се чувствам себе си! Искам да престана с това!
Тя сякаш го разбира!? Сякаш ми казва, че ѝ е натрупано от начина ѝ на живот, когато сме били малки.
Работим с майка му в неговата представа и тя получава спокойствие, освободеност, любов. Дава му ги и той с благост ги приема, усмихнат по детски.
И аз се чувствам освободен.
На не напълно, затова продължаваме.
В мен се е натрупало, психически. Виждам сякаш мръсотия, прах.
И това е дошло от мама. Поправяме го заедно. Докато:
Приятно съм изненадан!
Спокоен съм.
После и дядо се включва с неговия дял проблеми прехвърлени към клиента ми. Работим с дядо му и резултатът е:
Същата освободеност. Щастлив съм!
Проверяваме, дали още чувства майка си, като глава на рожденото му семейство.
Сега вече не. Сега са еднакви с татко. В смисъл равни партньори са. Така е, както трябва да бъде.
Спомените, как мама вика?
Не ме касае вече.
Няма ги и спомените, как мама го удря. Отпаднало е и усещането, че мама не разрешава да прави, каквото той иска. А усещането му, че може да прави каквото иска е нараснало максимално.
Чувствам се себе си така.
Отговаря скромно и леко срамежливо клиентът ми.
Все още намира, че майка му и жена му си приличат, но е отпаднало убеждението, че има хаос в главата на майка му.
Отпаднало е и усещането за неспособност тя да взима решения.
Вече обръщаме внимание на приликата в поведението му с това на баща му. Но и тук се натъкваме на явна и мълниеносна промяна – татко вече не е дистанциран в игрите и възпитанието, не стои откъснат от семейството си. Останало е усещането, че все още не е достатъчно инициативен.
Това идва от неговия баща.
Работим с това откритие и ситуацията се променя.
Чувствам се щастлив!
Сега татко ми обръща повече внимание и е по-заинтересован. Нещата са ОК така.
Сега приличам на един такъв баща и съм удовлетворен, че съм достигнал една такава точка.
Няма за какво да му се сърдя.
Клиентът ми видимо става по-спокоен и отпуснат във фотьойла си, започва да говори по-леко и бавно, с приятна усмивка.
Преминаваме към следващата точка от списъка му – неговото търпене, трупане и мълчане. Потупваме заедно.
Пак баща ми е, после дядо, които са се държали така.
Дядо се променя, татко става щастлив а аз получавам любов.
Спокоен съм и съм отворен, не трупам.
Все още обаче „мълчи“ заради това продължаваме с подробностите, които го поставят в такава реакция.
От баба идва.
Заради това сега работим с баба и нейния проблем, запечатан в клиента ми.
Резултатът е:
Да съм себе си.
Имало е неща, които са ме карали да не съм себе си. Ежедневно. Променят се и сега…
Да потвърждавам аз , точно това е! – в отговор на учудването и смущението му.
Вече ги няма и онова „мълча и търпя”, с които дойде при мен. Съответно отпаднало е и явлението „избухвам” и „удрям”.
Не! Няма го.
Потвърждава отново той, а аз отбелязвам и този напредък в моя списък с настоящи задачи.
Сърдит ли си сега на жена си?
Не.
Дразниш ли ѝ се сега?
Не.
Гадно ли ти е сега заради нея?
Не. Гадно ми е за нея и нейните проблеми.
А има ли го онзи „хаос в главата ѝ”, като на твоята майка?
Ми, не!
Подхилва се срамежливо, но и доволно.
Сега е ред да работим за неговата съпричастност към нейните проблеми и факта, че се чувства зле от това.
Идва от нейните родители.
Те се справят и му носят спокойствие и усмивки. Как му се отразява това ли?
Чувствам се спокоен. И за мен, и за жена ми.
Вече го няма усещането, както за „хаос в главата ѝ”, така и за „неспособност да се справи с дребните, ежедневни неща”, както и „взима ми енергията”.
Не, вече няма за какво! Всичко се промени.
Няма ги крещенето, препирните, намесата в неговите неща, дори болките в корема вече ги няма.
Мисля, че вече изобщо ги няма.
Няма го и усещането за трупане на напрежение, ядосване.
Проверяваме, колко е постигната целта на клиента ми, за спокоен и щастлив, нормален живот.
Пречи ми заобикалящата ме среда.
Работим за това негово усещане. Оказва се, че му пречи:
Човекът сам по себе си.
Тупкаме по моя начин. Този човек:
Вижда, истински ценните неща в живота си и че е живял погрешно. Спира да живее така и да гони погрешните неща и започва семейството си да гони. Чувства се изпълнил целта си и е удовлетворен.
И аз съм удовлетворен от това. Напълно щастлив и спокоен съм.
Това позволява на клиента ми да прости на жена си, да е независим от работата си, независим и от обществото. Но все още не знае, дали се чувства напълно способен вече да казва „не”, когато иска да е „не”. Продължаваме по списъка със задачи, негови и мои!
Търся одобрение на себе си, това ми пречи.
Разбира клиентът ми. Освобождава се от тази необходимост, а с това и от явлението „качват ми се на главата”.
Спокойно мога да отказвам. Не го позволявам.
На кого например? – питам го.
На приятелите си, които отнемат лично време за моя сметка, за нещо, което могат сами да свършат. Добре ми е.
След всичките промени, които претърпя сега, питам го, как се чувстваш?
Перфектно!
Спокоен и освободен.
А как реагира на това жена ти?
Щастлива е.
А детето?
Всички сме щастливи.
Щастливи са и близките му, заедно с тях.
Това е новият начин, по който той вече преживява отношението си със света и себе си.
Напрежението го няма, ведър е и весел, още леко объркан от въртележката на станалата промяна, но видимо разтоварен от грижите си. Списък изпълнен! Забелязва разликите при самостоятелна работа и работа с мен и ги коментира доволен.
Аз също съм доволна, защото признавам си, мъжете рядко се осмеляват да потърсят съдействие, но направят ли го постигат много, а на мен ми е драго да съпреживея, техния успех.
С тази тревога идва да русува с мен и „НАРИСУВАЙ МИ…“ моя редовна клиентка. Когато ми се обади за първи път, бе в навечерието на операция с тежка диагноза. След нея работихме и тя постигна желаната от нея промяна. Заживя с усмивка, отворено сърце за живота и радостта със семейството си. И ето:
Мина една година, чувствам се добре, но добре ли съм!? Мисля го тези дни, имам сънища, пак предстоят прегледи… Натоварващо е. Чакам да чуя: „Добре си, ще живееш”.
Развиваме според правилата на Неврографиката, темата, като лекуваме страхове и стари рани, изграждаме нови здрави устои за живота и накрая берем плодовете на усилието. Работи тихо, отдадено, с удоволствие. Времето неусетно минава, докато тя се спъва в забравени вълнения, неосъзнати досега програми, направляващи поведението ѝ и изправя с нова сила, разбиране и решения. Благодарен процес. Както обичайно се случва – дълбок, пречистващ и подреждащ.
Болка в стомаха е причината да започна да работя с ТЕС. Много е силна, извън скалата! Много режеща. Като се прояви, направо на две ме свива!
Като започнах да потупвам и взеха да излизат и излизат едни неща… Един рицар, дето не можа със сила да се справи, а с похват. Той ми даде куче, аз бях дете и с това куче трябваше да оцелявам и да съм гъвкава, като тръстика, която се навежда при най-лекия полъх… После заспах. Главата ме боля и ми беше тежко. Не успях да довърша това. Помагай!
Винаги приветствам самостоятелната ви работа, насърчавам я и съм готова да я подпомогна, ако не успявате докрай. Нали затова съм консултант. Вашият консултант. Но когато се стигне до реплики като:
Отново се сблъсках челно със себе си!
Леко изправям гръб, готова да поема част от удара ви и да го отиграя професионално.
Ето какво още разказа клиентката ми за този свой случай.
Тема, която още имам да работя е. Установих, че хем имам голямо желание да дам на мъж, да споделя интимност, енергия да дам. В същото време, след това имам огромното усещане за ограбване, за празнота, за отблъскване, за отхвърляне.
Като се върна назад излиза един спомен с татко. Била съм 5-6 годишна. Минавам край него и го прегръщам откъм гърба с много нежност, а той ме отблъсква много силно, така че се удрям отзад в стената, на перваза на прозореца. Много силна болка!
И добавя подробност от настоящето си:
В момента в живота ми са се завихрили толкова много мъже около мен, че чак свят ми се завива. Не мога да съчетая емоционално и сексуално да съм удовлетворена едновременно в един мъж. И желанието за споделяне е съпроводено от страх.
Слушам много внимателно разказа ѝ, вметките, поправките. Констатирам къде точно, в кой момент от самостоятелната ѝ работа процесът е спрял и се включвам там. Започваме поправката и разгръщането на процеса ѝ в правилната посока, този път. Ето какво се разиграва в съзнанието ѝ:
Битка е. Има враг, жена, майка, които са наранили рицаря физически и емоционално. Майката на рицаря има много силен страх, пазен дълго в нея. Тя успява сега да се справи с този страх, че ще бъде наранена, погълната от една тъмна дупка, защото така е била заплашена когато е била мъничка. Заплашила я е една стара жена, която я е гледала, а тогава такъв е бил начинът ѝ да усмирява момиченцето.
Потупваме за всичко това и ето какво се получава:
Старата жена оплита топли ръкавици, които да изчистват страховете от хората. Дава ги на момиченцето и на него му става хубаво. Съответно майката на рицаря, вече е променена към добро. Прегръща сина си рицаря, с тези ръкавици, и го изчиства. Той много плаче, чак става малко дете. Но става усмихнато, щастливо и доволно дете. Това дете пораства и става много благ мъж, усмихнат. Той ми подава ръка и ме прегръща продължително. Чувствам се като дете. Все едно съм негово дете. Казва ми: „Аз винаги ще съм тук, без значение, какво става и все ще съм такъв (усмихнат, добър, добронамерен, много любвеобилен, много нежен )”.
Детето има нужда да се насити на този момент в прегръдките на любящия баща. Затова давам необходимото време на клиентката ми да преживее в дълбочина емоцията и да я осъзнае с всичките си сетива.
Аз, като това дете, имам страх да пусна баща си, да спра да го прегръщам, за да не изчезне.
Тук влизаме в друга приказка. В нея се оказва, че:
Страхът е като лястовица, която ако пусна си отива завинаги! Но и лястовичката, макар да иска да отлети, не може, от многото стискане в ръцете на детето. Други лястовички ѝ носят храна и накрая тя успява да политне. Отива при другите лястовички. Аз съм щастлива, но и озадачена. Харесва ми да видя, че лястовичката отлетя заедно с другите, а те все едно са я търсили и намерили. От благодарност дават на детето кал и слама и то си прави фигурка-играчка на лястовичка. Щастливо е. Още повече, че когато счупи играчката може да я намокри и залепи с още кал и слама. Че можа тази играчка да стане и нещо друго, друга фигурка. Много съм щастлива, защото е нещо, което не може окончателно да се счупи. Има нов живот и дава усещането за „завинаги” – винаги ще е с мен, винаги ще ми служи, винаги ще си играя, винаги ще ми е сигурно.
В следствие на тази вътрешна промяна, настъпва и промяна в първата ѝ приказка и вече се чувства:
Щастлива, доволна. Ходя, тичам, играя, връщам се прегръщам рицаря и пак играя. Мога всеки път да се върна и да го прегърна, но и да го пусна.
Остава голяма тъга и самосъжаление в детето, че бащата-рицар, го е нямало дълго време. Това ни води към трета приказка. И друго скрито убеждение.
Една млада жена стои покрай река и повтаря: „За мен все е лошото”. Тогава идва една баба и отрязва напълно косата ѝ, едва ли не до кожата! Бабата ѝ казва ухилена: „Ето, реших ти проблема, сега си друга, нова си! Вече може да не стоиш тука”. Сякаш тази коса я е държала там. Сега е щастлива, доволна. Тръгва нанякъде.
Клиентката ми въздъхва някак плитко и отсечено.
Получавам кураж. Чувствам се някак уверена.
Тогава детето на рицаря се чувства още по-свободно да играе, но има нещо, чакай да го определя!… Все едно зад сърцето съм закачена за гърба ми с пирон на някаква стена и ако мръдна това ме опъва. Спира ме.
Така влязохме в четвърта приказка, показваща още спотаени страхове. Затова продължаваме с любопитния процес по разкриването и освобождаването им. Макар да се опитвам да извадя клиентката ми от света на тези приказки, пълни с детайли и емоции, тя, подвластна на силния си натюрел, отново се потапя в тях.
Тъжно е. Аз съм жена прикована на клада. Детето ми е срещу мен, аз искам да отида да го прегърна, но не мога.
Тук успявам да я извадя от приказката. Тогава процесът тръгва по-леко и бързо. При това стигаме до реалността на една нейна
Пра-баба, която не е видяла едно от децата си при раждането. Нещо е станало. Сега успява да го види и вече е доволна. Гали и нежно милва бебето. То е щастливо. Това е първият, най-силният миг на майка и дете, първият изблик на нежност, на привързаност…
Да добавя, че това е известно на съвременната публика вече, като мигът на влюбването на майка и бебе важен и предопределящ психическото здраве и на двете, подреждащ по най-добър начин физеологичните процеси и на двете, съответно жизненото развитие по най-добър начин. За това може да прочетете много от съответната литература за детско развитие.
За мен е много зареждащо, много! Озарява ми се цялото същество. Дава ми много сила. Лекота! Щастлива съм. Много доволна!
Но долавям още нещо, недоизказано. То е свързано с бащата на клиентката ми.
Всъщност даже не е негово. Идва от майка му. Тя гледа с тъга към една черна забрадка. После осъзнава, че няма смисъл и полза от нея, хвърля я и слага друга, някаква цветна такава, шарена, бяла с нещо везана. Щастлива е и някак си окрилена. Прегръща дядо, радва му се. И той е щастлив. Играе с него, смеят се. А той пък играе със сина им, татко ми. И той се смее доволен и щастлив. Преизпълнен е с радост.
Тогава и татко си играе с мен, смеем се, закачаме се.
Моделът на общуване родител-дете е почти поправен, след това важно откриване на загуба и блокирана любов.
Връщаме към началото на историята на клиентката ми, когато си спомнила, как татко и я избутва силно, стреснат от прегръдката ѝ, като дете.
Сега излиза още едно мое убеждение от детството ми!
Отбелязва клиентката ми.
Че не съм толкова, не достойна, ами… не заслужавам, не мога, винаги правя нещо грешно, нещо не както трябва, не както той иска.
В процеса на изследване на причината това убеждение да живее и да ѝ диктува живота, разбираме, че то идва от:
Пра-дядо, негово е. Доволен е, че може вече да се справи и се справя. Аз съм много горда и щастлива.
Хубаво е, сега може да е двупосочно отношението с татко – може и аз да съм инициатор и той. Весело е. Можем да играем, да се закачаме.
Така е отблокиран още един поток на любовта родител-дете. Това веднага дава своя резултат и когато я питам за първоначалния ѝ проблем – болка в стомаха, ми казва:
Чувствам се много пластична във всичко – като материя, като енергия и като емоция съм пластична. Много е хубаво! Вече не усещам нуждата да задържам. Усещам го като енергийни петна и е като танц. Докосване, минаване едно през друго, едно около друго, но нямам желанието да хвана и да държа. Чувствам се свободна и много весела, много щастлива. Няма болка в стомаха!
За да съм сигурна, проверявам отново. Излиза още една история, но и тя е с положителен обрат.
Получавам усещане за спокойствие в обикновеното… много е странно… За ценното в обикновеното. Харесва ми!
След поредна проверка за причини за режеща болка в стомаха, тя отсича, вече категорично:
Няма!
Осен това има и обрат във взаимоотношенията с мъжете.
Не съм ограбена. Искам да дам, но не на всеки. Имам избор „с кого да играя”. Доволна, щастлива и спокойна съм. Пак има мъже, там някъде, общувам с тях, но това не ми създава напрежение или дискомфорт. Има си ги, аз съм си спокойна. Няма го онзи стремеж да давам. Не!
А да искаш хем да споделиш, хем да те е страх?
Не, вече не!
Празнотата, когато дам на мъж – също не!
Усещане за отблъскване – не!
За отхвърляне – не!
За челен сблъсък със себе си – не!
Давам ѝ още някакви хипотетични предизвикателства, а тя ми казва:
Има нещо, като прилив на енергия, като смесване, навлизане на чужда енергия в моята, хем навлиза, хем се смесва, хем не я променя. Моята енергия си е моя, мъжката енергия си е мъжка, хубаво е да са двете. Реално няма нищо, което да пречи, и може да се отделят, събират, няма проблем в това. Като на вълни е. Моята енергия я виждам по-синкаво-лилавичкава, мъжката по-жълтеникаво-златна. Има различно преплитане, по много начини и е различно усещане всеки път, но хубаво. Силно е, като доверие. Нямам никакъв страх!
Понеже все търся позитивния изказ за позитивни състояния, тя го изразява в този дух:
Има много топлина, много върхови емоции, като силна енергия, има и спадове, но е много приятно това цялото нещо. Не ме изтощава, напротив – много ме зарежда, много е красиво, много е интересно!
Много обогатена се чувствам.
Мъжката енергия също е добре, става мека, при контакта с моята. Не е като сблъсък и върхове-спадове, върхове-спадове, а вълна, която харесва на мъжкото начало. Все едно моята енергия танцува в пространството и увлича мъжката енергия в това. И двете енергии са доволни.
Тогава се появява:
Нещо като тъга, че „и това ще отмине”.
Работим с това убеждение, прието от нечия терапия и сега в ролята на спъващо я. Докато не се обръща в насърчително.
Чувам: „Не се кахъри, танцувай!” – освобождаващо ми е.
Тогава клиентката ми се чувства напълно свободна във взаимодействието си с мъжката енергия.
Промени се! Все едно имам свободата някъде да съм само аз, другаде преплетено, другаде само той. Фигурите се промениха. Вече не е хомогенно смесване, а на петна, пластове, динамично движещо се. Много ми харесва, дава голяма свобода на творене, на идеи, на реализация на всичко.
Благодаря, благодаря! Беше ми така тежко на сърцето, така свито, а сега…
А след това весело и жизнерадостно минаваме към бъбрене по току-що преживяното, осъзнатото и надраснатото.
Имам изтръпване на пръстите на ръцете. Предполагах, че правя спазми на кръвоносните съдове, обаче ходих на едно изследване и ми казаха, че имам някакъв „синдром на карпален канал”. Не знам това нещо какво е!?
За първи път се чуваме. От бързане да има сесия, дори не е обърнала внимание на предварителните условия, които са важни и посочени в сайта ми.
Втурва се в темата си, развълнувана, но…
И за вас ще поясня, както го направих и за нея тогава – не съм с медицинско образование. Не работя с диагнози. Но виж, със симптоми да! Симптом е онова нещо, чрез което тялото иска да привлече вниманието ви към вас самите и подава различни сигнали, които вие може да регистрирате чрез петте си сетива, да им дадете име с помощта на колекцията от понятия запазена в ума ви и доукрасите с епитети и сравнения породени от емоциите, които симптомите предизвикват във вас. Това е чудесен суров материал за работа с Енергийна психология. Той може, като влакче от приказка, да ни заведе къде ли не във времето и пространството на съзнавано и несъзнавано, ваше или прието за ваше, но чуждо преживяване, да ни стовари там, на първата спирка, да изсвири остро и подскаже – ето от тук тръгна, когато… помниш ли!? А на нас не ни остава друго, освен този път добре да прегледаме раницата с факти и изхвърлим ненужната интерпретация полепнала по тях и която е довела до настоящите ви тегоби.
Да, добре! Имам изтръпване на пръстите и отвътре все едно имам огън. Нещо ми гори и ме подува. Схващат се. Искам да се освободя от болката, която това ми причинява. Искам да съм здрава, щастлива, изпълнена с енергия, освободена от страховете!
Ето как още с осмисляне на симптомите идва и осмисляне на целите, а те се оказва, че всъщност за свързани с емоции, не просто с физическо състояние. Подчертавам го, в случай, че се чудите, защо се твърди, че с Техники за емоционална свобода може да се работи и постига успех и на физическо ниво. Ами защото в дънцето са емоциите или поне винаги присъстват, дори да не отчитаме този факт, и допринасят за създаването и съществуването на проблемите, но слава на Гари Крейг (автор на ТЕС), и на решението и обленчението.
Нямам други притеснения на физическо ниво.
А на другите нива? – улавям в движение подробностите, които клиентката ми започва все повече да подава.
Ами имам много страхове. Страх от това, че някой от близките ми ще умре. Страх постоянно. За някои си мисля, че нещо може да му се случи, като катастрофа, смърт, болест. После страх и от чуждо влияние. Имам страх от кучета. Всичките ми страхове са много силни! Страх от вируси, от настинки.
В дясната ръка е по-силно.
Започва процес и излизат нейната досада, яд, дразнене и мъка, че изобщо ѝ се случват тези симптоми.
Сякаш имам черна спирала в гърлото си. Виждам мама, която идва.
Тя се разплаква. После вижда и татко си, който взима спиралата сякаш е негова и е спечелил купата от някое първенство.
Той си целува и двете ръце. Върти се щастливо в кръг и сякаш много се радва. Подава цвете на мама, а тя го прегръща и се сгушва в гърдите му. Мама ме вика, аз съм мъничка към 3-4-5 годишна и също се сгушвам в нея. Тя ми подава цветето клекнала до мен, но аз съм свила ръцете и не го взимам. Сърдя се. После отварям пръсти и го взимам. Сякаш е карамфил, червен и свети. Мама ме прегръща и вървим към вкъщи. Малкото ми Аз сяда на леглото и разтваря ръце, като царица е. Мама и татко я подкрепят. Много ѝ е хубаво!
Но на малката, ѝ е нужна от още много обич от татко.
Той я взема на ръце, подхвърля я и ѝ казва: «Имай търпение». Малката се съгласява, сложила главичка на рамото му, а той я дундурка. И двамата са щастливи.
И аз се чувствам щастлива и спокойна сега.
Започва да се прозява, обзета от спокойно отпускане.
Все още проплаква обзета отначало от болка, а сега от умиление и радост.
Раздразнението ѝ се увеличава, когато проверявам развитието на проблема.
Виждам нещо правоъгълно и черно в стомаха. На сестра ми е, а тя се прави, че не е нейно. Изхвърля го, като нещо ужасно. Мама тича да го вземе и го прегръща, като да е нейно. После идва и ме гушка. Аз пак съм малка. Отдавна чакам да ме гушне така. Мама ми дава едно зайче играчка и се чувствам спокойна вече.
Хубаво ми е. Сякаш едно голямо кълбо светлина обикаля из тялото ми и все едно клетките в тялото ми пляскат с ръце и казват: «Браво, браво!».
Тя пак започва широко да се прозява, пуснала поредния товар от душата си. После се усмихва на себе си и онова, което сега преживява.
Отново проверяваме, как реагира на симптомите.
Нещо ми е гневно.
Този път непознат е човекът, от когото е приела гнева. Възрастен, дядо. Дядото трансформира собствения си гняв в китка горски цветя. Това носи нежно, сърдечно преживяване в клиентката ми.
Хубаво ми е, даже усещам мирис на кокичета! Сякаш чувам «Бъди щастлива, бъди много щастлива!».
Пак се прозява, още по-спокойна.
Чувствам лекота. Лявата ми ръка е доста по-добре. Дясната също.
Огън няма. Усещането за подуване е много слабо. Усещането за схващането почти е изчезнало.
Изтръпването леко се откроява на фона на другите симптоми.
Продължаваме с пътешествието на подсъзнателните ѝ преживявания, като ги правим съзнателни по нашия си начин.
Причина за нейното усещане за изтръпване, клиентката ми осъзнава като:
Конци, които се провлачват и не могат да излязат. От всичките ми пръсти се влачат, ама не им се иска напълно да излязат.
Тя се потупва и това подпомага силно процеса ѝ.
Все едно стана облак от извадените конци, издигна се над мен и Вселената ги завъртя и смачка на кълбо. Изчезна.
В ръката ми сега има спокойствие.
Няма изтръпване в ръцете. По-скоро е мравучкане.
А то бързо изчезва, защото Вселената отново се намесва по-най добрия начин.
Няма изтръпвания. Сърцето ми свети. Щастливо подскачам от щастие, въртя се, благодарна съм!
Ха-ха-ха, виждам цял сериал!
Ръцете ми са добре, някак лекички.
Чувам: «Това е твоят лек, имай търпение и бъди благодарна!»
Все пак продължаваме с остатъците от усещания.
Едно лекичко напрежение има, но и нещо като въздух, което ме обзема и ми става все по-леко наръцете.
Отпаднали са силните страхове от болести и смърт на близките. Все още има остатъци от страх от чуждо влияние.
Нещо огромно е, не знам какво. Една черна, не човешка ръка се протяга, взима си го… Ох, изтръпнах цялата!
Сякаш получавам една сочна и сладка ябълка, хапвам я и сладостта се разлива в мен.
Отнася се в удоволствието на трансформацията клиентката ми.
Вече няма страх от чуждо влияние.
Идва ред на страха от кучета. Работим с този страх.
Вървя си спокойно. Някак си си подсвирквам (аз не мога, как става това!?), подскачам си и вървя по пътеката към работа. Кучето и то си върви по пътя. Доближавам се до него, до муцуната. Гледам го в очите, съзерцавам го. То се разсмива с глас. И аз се разсмивам.
Ама то е куче, аз съм човек! Как така!?
Потупва за тази разлика, която я дистанцира от добрия резултат и отговаря на модела ѝ на възприемане на съществата.
Виждам как съм го прегърнала и вървим заедно. Много е странно! Все едно отивам на работа, досега посоката ни беше противоположна, сега сме в една посока. Вървим си спокойно и двамата. Хубаво ни е заедно. Аз съм благодарна, а то закрилящо.
Вече няма страх от кучета.
Приключихме чудесната сесия и тя се просълзява от промяната, която усеща в себе си. Обленчението ѝ е огромно.
Много ти благодаря! Добре съм.
Разделяме се, а след време тя идва отново, доволна от резултатите, този път с ясната заявка да чисти страхове.
Направо си представям, как се ококорвате! – Та какво общо има едното с другото!? Къде е темата за секса, къде за алергиите! Но, да, уважаеми читатели, има много общо едното с другото и то точно в този случай, който описвам по-долу.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Ами ако и при вас има такава връзка мужду двете? Прочетете и разберете!
Този път разказът е за един мъж. Трудно намира време за консултация, много е зает в професията си, но явно вече няма накъде и успява да дойде за уречените ден и час.
На хомеопатия съм, с алергии.
Започва разказ за проблема довел го при мен.
Аз съм масажист и работя непрекъснато с някакви масла и явно съм натрупал някак… Незнам, нещо не мога да разбера, ама започват да ми се изриват ръцете. Като пия антихистамини се оправям, обаче не мога да съм непрекъснато на тях. И сега съм на хомеопатия и съм, може би, малко по-добре. Основно това ме притеснява, защото ако продължа с тези алергии трябва да спра да работя!
Не мога още да хвана от какво ми се изриват ръцете и така е от няколко месеца. Три! Освен това имам обриви и около окото. Зимата не съм имал.
Аз по принцип съм алергичен, към полени от десетина години, към треви, към аналгин, към нафта…
По принцип съм чувствителен. И днес се обринах от един крем с капсацин и трябваше бързо да го почистя от себе си.
Чувствам се, все едно съм се задръстил. Подут съм. Под очите ми сенки има непрекъснато. Все едно съм се нагълтал с негативна енергия. Подуват ми се краката. Зимата не, лятото понякога. Аз работя по единадесет часа прав, но сега в студеното време да ми се подуват толкова краката, в края на деня, явно все едно… чувствам се като задръстена кофа.
Това е картината която ми дава за физическото си състояние, което явно вече е непоносимо и спъва живота и работата му. Но стигаме и до личните преживявания, а обикновено те са в дъното на кой да е физически проблем, ако не им обърнем нужното внимание навреме.
Миналата година загубих внезапно баща ми, без никакви…
Семеен съм. От пет месеца живеем с майка ми, но не се разбираме с жена ми по повод на въпроса къде ще живее майка ми след смъртта на баща ми. Иначе си виждам децата всеки ден.
Работя с много хора, но нямам някакви неприятни клиенти. Всичките са ми постоянни клиенти, не са нови и нямам оплаквания, нещо което да ме напряга. Напротив! Все пак човек, като пипа непрекъснато хора, иска или не иска, взима и от тяхната енергия.
Искам да се отърва от алергиите, да си продължа работата и да ми е приятно.
Започваме процеса с техники от енергийната психология по обичайния начин, за да видим, защо и какво е довело до това толкова некомфортно и спъващо професионалната изява на клиента ми явление.
Още с първите действия в процеса, се явява жена му, като вероятна причина за проблема му. Справяме се на този етап и клиентът ми усеща как сърцето му се изпълва с топлина. Разсмива се.
Продължаваме по-подробно с различните видове алергии.
Усещането за алергията към аналгин отпада леко. Но алергията към полени силно се усеща, дори насред студения сезон.
Почва да ми тече вода от носа, не ми е приятно! Не мога да дишам.
Работата ни показва, че една от причините е растението алое, дошло от тъща му, а вероятно с това и неприятни емоции. Освобождаваме ги и
Няма теч от носа, няма сълзене, няма дразнене. Дишам добре.
Пристъпваме към алергенът нафта.
Трябва да я пипна, за да се обрина.
Този път причина за алергията се оказва тъстът. Обръщаме необходимото внимание и в следващия момент клиентът ми си представя как пипа нафта пипа пипа, но:
Нищо! Няма усещане за обриване.
Пристъпваме към усещането за надуване на очите. Там причина се оказва внезапната смърт на баща му и задържаната тъга, неизплаканите сълзи. Когато ги освобождаваме, макар и още леко тъжен, мъжът се усмихва. Продължаваме и разбираме, че следващата причина за проблем е мама. Това също е наситено с мъка. Освобождаваме я. Освобождаваме и мъката свързана с дъщеря му.
Тогава се изправяме пред стреса от внезапността на загубата на баща му. Тук намесен се оказва зет му и неговото отношение, което явно е било в дисонанс с преживяването на клиента ми. Балдъзата и тя има дял в преживяването. Множеството документи, сина, малкото време, през което клиента ми е бил с баща си, а е било хубаво…
Тук работим малко повече, защото темата е преплетена и с темата, че след смъртта му, майка му е зависима от него и това много го притеснява:
Тя няма да може да се оправи сама, ако нещо с мен се случи – няма да може да си плаща наема, ще остане на улицата и това ме кара да се чувствам виновен.
Изчистваме това усещане за вина и вместо него в клиента ми се влива ново усещане, което вече е просто отговорност.
Най-голямото ми притеснение е, че сега майка ми не живее при мен. Защото трябва веднага да напусне жилището.
Явно дял за това притеснение има и сестра му. Освобождаваме притеснението и това довежда до още малко лекота в повече, в душата на клиента ми.
Няма вече стрес от внезапна промяна свързана със смъртта на баща му или негова евентуална невъзможност да помага на майка си, която да го блокира и води включително до физическите му неразположения (подуване на крака, подпухване на очите).
Идва ред за работа с убеждението, че е неизбежна обмяната на енергия с клиентите. Разбираме, че това идва от негов учител, прехвърлил му собствените си разбирания. Настъпва още по-силно облекчение от усещането за обриване при докосване на клиентите, за подуване на краката. Освен това клиентът ми вече усеща и възможността да контролира, с кого да обмени или не, енергия.
Когато проверяваме отново първоначалните показатели разбираме, че вече няма обрив, подуване, парене, сърбене, невъзможност да се работи, оттичане по ръце, крака, очи. Остава усещането за зачервяване на ръцете.
Усилило се е усещането за неразбирателство със съпругата.
Тук поставям въпросите ребром!
Ама аз знам какво ни пречи! Сексът!
– без да се замисли най-накрая казва клиентът ми. И ето я на, най-накрая излезе връзката между секс и алергии!
Вече е ясен основният проблем – жена му има проблем с нагласите си по отношение на секса. Оказва се, че ги е приела от майка си. Когато променяме тези нейни нагласи, усещането за проблеми в сексуалните отношения в тази семейна двойка отпадат. С това окончателно отпада и усещането за алергична реакция при клиента ми. Без значение е дали ползва етерични масла, капсацин или друго, колко, на крак ли е дълго време или не, обменя ли енергия с клиентите си или не!
Продължаваме още малко работа с темата секс и спънките да го бъде по един пълноценен начин. Причината пак идва откъм съпругата и заучените от книгите модели на мислене, поведение, отношение към сексуалността. Когато изцеляваме това у нея, те отпадат и усещането в клиента ми става коренно различно. Започва да се смее с глас, видимо ведър и облекчен. Да, объркан е от процеса и скоростта, с която настъпват обратите и казва извинително:
Ами за първи път правя това и съм като първопроходец!
Пак се смее шегувайки се със ситуацията. Видимо подпухванията около очите му вече ги няма и освен, че сам усеща това, усеща и прилива на енергия ако и да е късна вечер след края на дългия му работен ден. Беше добър финал на консултацията ми, а и работния ми ден и се оттеглих доволна, в собствения си живот.
Забелязахте ли какво е станало, скъпи читатели? Секс и алергии, каква е връзката, как са започнали нещата, откъде, как са се развили…
Аз ще повторя, за да вникнете още по-ясно в процеса на зараждане на поставения проблем!
Клиентът ми принципно е чувствителна натура, аз ще добавя – и деликатна да изрази чувствата си, за това ги задържа в себе си. Така задържайки раздразнение към роднини е развил дразнение към материи, които те са въвели в живота му – растения, нафта. Затова всеки път, когато в живота му тези материи се появят и влезе в досег с тях, тялото му реагира с дразнене на физическо ниво проявяващо се като алергична реакция. Върху това се натрупват и по-новите му неизразени преживявания.
Най-силното от тях е от недоразумения в разбирането и приемането на проявите на сексуална близост в двойката. Както излезе в консултацията те са възникнали от възпитанието на съпругата му от майка ѝ, книгите, които някога е чела и нагласите, които те са ѝ създали, а тя приела за верни. Това отдалечава партньорите и раздразнението от невъзможността за топло докосване се запечатва и пламва в дланите на клиента ми. След това всяко докосване до неговите клиенти, поради естеството му на работа, само напомня за тази невъзможност за докосване с интимния партньор и това провокира още нажежаване в ръцете. Ръцете са зоната изразяваща вътрешния му конфликт между желание и невъзможност за желаната близост. Те видимо са зачервени. Всяко средство, което да улесни докосването още повече допринася за подчертаване на конфликта и липсата на „гладки отношения” в двойката, а капсацинът, дооформя избухването в моментална остра алергична реакция, защото е сам по себе си огън! Е, огън в огъня на конфликта какво друго да даде освен мехури от изгаряне, но миниатюрни под формата на множество пъпчици, парещи, сърбящи, зачервени, до непоносимост!?
Допълнителното емоционално натоварване от неизразената мъка от внезапна загуба на бащата, се натрупва като торбички от неизплакани сълзи около очите на клиента. Медицината може да го третира като картина на алергичната реакция, но в енергийната психология залагаме на натрупания емоционалния заряд и установените изводи станали модели на живот.
Безпокойството, да загуби стабилност или почва под краката си, ако остане без работа, заради невъзможността да работи заради алергията, вкарва в повишена тревожност клиента ми. Специфичната и конкретна физическата реакция на тялото на този човек е да увеличи краката чрез подуване. Така те стават по-големи, за да крепят клиента на мястото му, в живота му, привидно давайки му онази стабилност от която има нужда, за да може устои на предизвикателствата, а и да подкрепи и майка си, която е в нестабилна житейска ситуация. Това допълва цялата картина и я оформя, като някакво заболяване. Да медицината и тук сигурно има какво да даде като диагнози, вероятно много и различни. Важното обаче е, конкретният човек да разбере неговите конкретни причини за проява на тези симптоми и да се справи с тях, за да се върне в онова физическо състояние наречено „здрав”.
Секс и алергии, каква е връзката?!
Още ли се питате? Надявам се, че не, защото това обяснение ви дава още по-ясна картина за връзка между емоции и здраве. В случая между емоции, секс и алергии!
А ето и отзива на клиента, няколко дни след сесията ни:
Първия ден след консултацията ни имах малко обриви, но завехнаха бързо. След това досега съм добре. Нищо ми няма! Работя си.
Усмихвам се наум, за продължението на подобренията и от сексуално естество.
А вие?
А вие желаете ли да разплетете необясними за вас ситуации или да подобрите връзката с партньора си?
След почивка с триста зора сте се прибрали у дома. Просто хич не ви се прибира? А утре тръгвате към работното си място. В главата ви още се плискат вълнички, свирят щурчета и е пълно безбрежие във времето и пространството на мислите ви. Даже може би не мислите… Каква прелест само! Стрес!
Но сякаш в мъгла долавяте някакъв настойчив и все по-досаден сигнал:
На работа сте, имате деца, не довършен ремонт, баба ви още ви чака да ѝ занесете кашони, баща ви ви е поръчал да минете с колата да… Имаше още нещо, сетете се!
Леле! – стряскате се вие, така сте се отпуснали (най-накрая!), а вече трябва да завъртите колелото на обичайното ежедневие отново и то:
По-бързо, ако може! Никой няма да ви чака все вас! Някой дори не са излизали още в почивка, а вие… Стига ви толкова, че после една седмица ще ви трябва да се стегнете и да почнете да гледате фокусирано. Има толкова неща за вършене! Времето е пари!
Чували ли сте такива подмятания? Аз да. И то не само тези, ами много и най-различни все в този дух. Някой към мен, други към клиентите ми, но откъдето и да са те са факт за мнозина. Естествено това не подпомага особено ситуацията освен да вкара някого в още по-голям стрес който изглежда по-силен заради лежерното състояние на почивка в което още се носите по инерция и след края ѝ.
Затова, за да се справите след голямата годишна ваканция, а и след всяко по-сериозно откъсване от обичайното и после връщането ви към него, ви поднасям с голяма радост поредния си ТЕС със скрипт „Стресът след почивка“, който създадох „по действителен случай“.
Другият ми много силен мотив бе да обърна вниманието ви и на следния доста ясно изразен за мен факт (сигурно и вие сте го забелязали) – есенните разболявания.
Обикновено седмица две след започване на работа започват и по-леки или по-сериозне „респираторни заболявания“. От средствата за масова информация не забравят да прокламират упорито и повсеместно, че „идва сезонът на…“ и „трябва да се вземат мерки против..“. Ефирът е залят от интервюта-клише с лекари, за ваксинации, имунизации, епидемии. И така няколко седмици дори месеци. Разбира се текат и множество реклами за лекарства които всяват необходимата доза страх под претекст „превантивна и своевременна грижа за здравето и комфорта на цялото семейство“ които усилват внушението.
Е, за мен като човек на енергийната психология е от ясно по-ясно, че преходът от спокойствие и свобода към живот в режим тип „бойна готовност“, носи стрес, а стресът води до развиване на болестна симптоматика. Затова ви предлагам, естествено пак като човек на енергийната психология, да се справите леко, деликатно, дори по забавен начин с този преход, чрез средствата на енергийната психология, така че да го няма стресът след почивка, да я няма нуждата от лекарства, а да има ведри, адекватни и спокойни хора не само по-дълго след почивка, но и всеки момент от годината!
Прекалено голяма оптимистка ли съм!?
Мисля, че не. По-скоро съм реалистка и то на базата на личен опит, опит с клиентите ми, а и опита на нарастващото число хора по цял свят практикуваще ТЕС – Техники за емоционална свобода и други методи на енергийната психология.
Е, който е забелязал стресът след почивка и е готов да промени това, да пуска видеото и да започваме!
А ако чуете някой познат да ви мрънка, че и той не е на себе си след почивка, пратете му видеото и го спасете.
Ползотворно потупване с ТЕС при „Стресът след почивка“ и весело ежедневие! Бъдете здрави и щастливи.
О.С. – Казвам се Огнян Симеонов. По професия съм диетолог и това което знам за ТЕС от края на 2006 година е, че това нещо работи! И то работи в моята лична практика вече почти единадесета година. Минават приблизително около хиляда човека годишно, така че мога да кажа от опит с единадесет хиляди човека и отгоре, че това нещо работи. Да кажа процента с който работи – за мен лично, от моите посещения, са 99%. Което за мен е… Няма техника, която да превъзхожда тази Техника за емоционална свобода!
Д. – Значи съм на правилното място при правилния човек. Да си знаете!
О.С. – По принцип всички хора, които се занимават с ТЕС го разбират това нещо. Виждат този висок процент, но опитността може би са на много малко хора, които може би най-най в началото го започнаха. Повечето хора видяха това, че ме показват по телевизията. Кой с подигравателна цел, кой с …, но с всичките цели, с които бяха – и подигравателна, и сериозна – това нещо стана много популярно в България. И сега много терапевти, и съм благодарен, че работят, и поеха това нещо, да продължат тази техника да я разпространяват!
Д. – И аз съм една от тези, които го спипаха в едно предаване посред нощ, където се опитаха да го осмеят и мен точно това ме привлече – да видя онеправдания, ха-ха, какво всъщност иска да покаже!? И така неусетно започнах да правя ТЕС, та до ден днешен! Ха-ха-ха. Така че, имаше полза.
О.С. – Сега си много добър специалист, много търсена, което е много добре!
Д. – О, благодаря ти!
Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?
О.С. – По принцип, когато един човек си зададе някаква мисъл-форма за нещо, което иска да привлича, аз съм си задавал такава мисъл-форма – да привличам алтернативни много нови неща да пристигат първо при мен – и действително е така! ТЕС около 2006 година е пристигнала с Иван Петърнишки, на когото съм благодарен, че написа и книга! Невероятна! Която разпространих без да е моя, само и само, за да стигне до голяма аудитория и публика. Прочетох я, после започнах да я давам и вече в края на 2006 – 2007 година започнах доста сериозно да се занимавам, тъй като видях, че това нещо работи. И на мен ми харесва да виждам учудването на хората. Как преди идват с проблем и си тръгват без проблем. Реално това нещо ме накара да го разпространявам все повече и повече. Въпреки че изглежда много подигравателно и налудничаво да потупваш едни точки и да говориш едни думи! Много хора са се оглеждали за скрити камери, когато правим някаква сесия и си говорим. Защото за тях това не е естествено. Значи мозъкът им не може да възприеме, че по толкова елементарен и лесен начин може в толкова сложни и дълбоки процеси да помогне. Защото, доколкото знам, може би 5 минути ТЕС се равняват близо на 10 години психотерапия!? Който иска да го осмива това нещо, но това са го казали доста хора, които се занимават с тази техника. И е много елементарно и лесно да се постигне от всеки.
О.С. – Във всяка една област! За проблем, който имам, на мен самия. За проблем, който имам, около мен. За проблем, който имам, на мои близки приятели.
Много ми беше интересно в началото 2006, когато задълбочих тази техника за дистанционно лечение на друг човек! Тогава го опитах няколко пъти, въпреки че невярвайки, че това нещо може да се получи и по дистанционен начин, и когато го приложих за друг човек, се изненадах много, защото човекът, без да го предупреждавам, че сега ще работя за негов проблем – просто прекъсвам разговора и казвам: „Нека се чуем след 2 минути, че имам една малка работа или един телефонен разговор” – а през това време аз правя ТЕС, защото знам какъв му е проблемът, и след 2 минути, когато се чуем, човекът ми казва: „ Неочаквано, както си говорихме с теб, и някак неочаквано ми мина проблемът”. Аз не съм го предупреждавал, защото много хора казват: „Аз може би си внушавам, че е така”! На много хора в последно време им казвам: „Сега искам да ти внуша едно нещо! Ти имаш ли проблем? Имаш проблем! Аз ти внушавам, че проблемът няма да ти мине, нали? Да не кажеш после, че съм ти внушил, че ти е минал!? Нали сега като направим ТЕС няма да ти мине!? Разбра ли ме?” – Да, разбра ме. Правим го. След две минути: „Как е проблемът?” – „Няма го проблемът!” – „Дай ми обяснение!” Повечето хора, значи това са над 90%, – „Ами може би нещо съм си внушил…” – „Ами аз ти внуших, че няма да ти мине! Обясни ми тука как ти е минало!?” – Нямат обяснение! Това е много необяснимо нещо. Но въпросът е че работи.
Д. – Да! Въпросът е че работи. Между другото и аз съм го срещала този ефект … Понеже в ТЕС се работи с негатива, не толкова с позитиви, не че не може, но човекът си изговаря негативите, изговаря ги, решава си проблема и накрая казва: „ А!? Това беше внушение.” – „Е, какво искаш да кажеш, че аз съм ти внушила нещо лошо!?” При което разговорът замира, защото изведнъж излиза от логиката.
О.С. – Да, човек обича обикновено да мисли и това, което е мисъл-формата, го спира по един или по друг начин. Даже много хора завършват сесията и: „Ами това не може да бъде истина!”. И им казвам: „Значи ти не искаш да живееш тая истина, искаш да се върнеш обратно в това нещо?” Казвам: „По-добре кажи: „Благодарен съм, че това нещо ме е оправило. Самият аз ще се опитам да го покажа на други хора!” Защото аз на много хора съм казвал: „Щом ти е помогнало на тебе, опитай го, приложи го, виж го, научи го!“. В рамките на 5 до 10 минути човек се научава не само да го прилага на себе си, а може да го приложи и на друг човек, ако желае. Защото тази техника трябва да стане популярна! Навсякъде – в детските градини, много лесно е с деца, когато се работи, защото когато на едно детенце му кажеш: „Желаеш ли да играем на една вълшебна игра, която е с докосване на едни точки и там се казва: „Въпреки че имам този проблем, аз съм добро дете и всички ме обичат!”? Много им харесва тази игра. Даже аз … беше синът ми, на 4 годинки ли беше? Още съвсем съвсем мъничък, беше съвсем естествено, когато падна с колелото, не да реве и да се сгъва, а си го приложи сам! Тогава за първи път го видях, че той фактически видя, че го е заболяло, знае, че му е помогнало това нещо и си приложи: „Въпреки, че ме боли коремчето (там където се удари с кормилото)…”. По този начин аз видях, че на детето му стана нещо като навик. Както се хваща (върху ударено място – бел. Д.) и казва ох! Той го приложи, за да му мине.
Д. – Това е чудесен пример, да, точно, ти казваш вече и за клиентите, но ето и в семейството за дечицата.
О.С. – Да!
Д. – Всеки от нас би могъл, научавайки себе си, неусетно детето покрай него да го научи без дори и специално да му го показваме. Те имитират.
О.С. – Да, да, да! Под формата на игра! Децата много обичат да играят, много! Показвал съм го на група от деца, много им харесва, прилагат го, учат го добре. Ако някое нещо го боли. Невероятно е! Те го показват на други дечица. Знаят, че имат вълшебник с тях, който може да докосва тия точки и да минават. И просто то си им става част от… Но когато човек не го практикува дълго време, той не само че го забравя това нещо, а се обажда след една година, примерно на мен, и казва: „ Реши ми този и този проблем!”. И аз казвам: „Защо аз да ти го разрешавам, като ти можеш?” – „Ами какво хапче да взема?” „Не, Техниката, която ти показах миналата година!” – „Ааа, да бе, да, аз бях забравил за нея!” – „Ами приложи я и ми звънни след пет минути да ми кажеш!”. Звъни и: „О, благодарен съм ти, че ме подсети!”. Човек я забравя, защото не я практикува. Вижда му се много лесно, но в същото време по някой път я забравят.
Д. – Когато стане бързо промяната и особено когато си има терапевт под ръка и за пет минути стане с него, те наистина забравят, че това е нещо, което винаги им е на разположение и могат да го правят. Но, хора, запомнете – научете го и го прилагайте! Опитвайте за всичко. Включете го като нещо нормално в живота си и ще видите колко много сериозни проблеми, покрай малките и ежедневните, ще почнат да ви се разрешават далеч по-лесно.
О.С. – Разбира се! На човек му е много трудно в началото, като научи за тази техника, как да подреди точно мислите си, за да може да я приложи. Аз на всеки съм казвал: „Чувството, което имаш в теб като проблем, опитай се да го облечеш в думи! И трябва да бъдеш категорично точен и много ясно да го представиш! Ако теб те боли коляното – ляво или дясно? Къде точно те боли – отдолу, отзад, отпред, отстрани?“. Трябва да сме много точни. По принцип ако кажем – пръстите на ръката. Ние имаме пръсти и на двете ръце! Кой пръст – средният, безименният, на дясната ръка? Трябва да сме много, много, много точни! Това е все едно обясняваме по телефона на някого, който не ни вижда, къде точно го боли. „Тука ме боли” – ама къде е това „тука”? Той трябва да обясни. По същия начин съветът ми е да не работим с диагнози по никакъв начин, защото ако ние имаме плексит и казваме „имам плексит”… трябва да кажем: „Въпреки че имам болка там и там, въпреки че имам проблем … аз напълно и безрезервно приемам себе си!“. Но ми прави впечатление, че много хора не усещат и може би не възприемат самият проблем откъде може да им идва и казват: „Ами ТЕС нещо не работи.“. Давам един пример, който го давам много пъти. Ако той настъпи едно трънче, един бодил, и той се забие в крака, и му остане бодилът в крака, и той започне да прилага ТЕС, то му минава за кратко и после пак почва да го боли. Но защо го боли!? Защото има причина! А причината е бодилът, който се е забил в крака му. Той трябва да премахне първо бодила, който е причината, и тогава да приложи ТЕС или каквото и да било друго.
Д. – Да, много хубав пример! Елементарен, но безкрайно ясен.
О.С. – Точно така.
Д. – Така,
какво се промени за теб, какво постигна ти и другите как възприеха това, като промяна?
О.С. – В началото доста подигравателно е всичкото това нещо, защото хората виждам, че ги е срам да го приложат. Но аз го прилагам, губя това време – 7 минути – да ги въведа не в говорене, а да им пусна клипчето на Гари Крейг. Което малко или много ги кара да разберат, че има нещо, което съществува като техника и тогава ги питам: „Искаш ли да опиташ с тази техника да си оправиш този проблем?“ И повечето хора казват: „Да!“. А когато им го приложа без да им пусна това клипче и преди това, много подигравателно, особено ако са двама човека… Единият се смее на другия. Казва: „Какви работи правиш!?”. Общо взето съм попадал на случаи, които са били двама човека – мъж и жена примерно, иска да откаже цигарите. Мъжът казва: „Не, не, тази дрога си ми харесва на мен, аз си обичам това!” Или обратното беше. Мъжът го прави или жената го прави, а в същото време мъжът само гледаше с кръстосани ръце. После вика: „К’во става, к’во ми направихте, що не ми се пуши?” Той просто е присъствал на разговора като е седял до жена си! Това също така е нещо, което ме е учудило. Как така един човек прави за него си, другият не иска, след това казва, че на него му е… не му харесват цигарите, вкусът на цигарите!? И просто ги отказа.
Д. – Тук има научното обяснение за така наречените „огледални неврони“. Същото е, като гледаме реклами примерно по телевизията, как някой яде или пие нещо вкусно. И ние усещаме как почва и на нас да ни се яде и усещаме вече как слюнките ни потичат. Това е, което се задейства в ТЕС – гледайки другият как прави, и при нас нещо се променя, нещо дава отражение и настъпва промяна.
О.С. – Едно от най-невероятните неща е, че това работи дистанционно. И когато си представи човека, който иска да работим, че ние сме този човек и го приложим… Малко трудно е представата ни да се обърне в това, че сме в тялото на друг човек, а ние самите сме този човек, на когото искаме да оправим проблема, и много трудно човек може да помисли, че е в тялото на друг човек, когато работи. Но и това е невероятно! Опитвал съм го за много елементарни неща и за по-сложни неща. И дори за хъркане на човек, което беше много смешно.
Д. – Между другото това и аз съм го опитвала! Ха-ха!
О.С. – Трябваше да спя в едно помещение с няколко човека, единият хъркаше. Аз нямаше как да заспя в 3 часа при това хъркане! Когато го приложих, още на същата минута човекът рязко изхърка и спря, и аз си заспах спокойно.
Д. – Ха-ха! И остана жив човекът, нали?! Ха-ха. Шегуваме се с това, но става дума за т.нар. техника Прокси, в която влизаме в ролята на другия и от негово име правим ТЕС. Но във всички случаи си правим Техника за емоционална свобода!
О.С. – Да.
Д. – Много е полезно това нещо. За дечица – малки дечица, за много възрастни хора и за домашни любимци. Ето нещо, което също звучи смешно, но е факт, че работи и аз имам такива клиенти, с които сме правили група, работили сме за домашните любимци, които са някъде вкъщи. Те се прибират и животното се държи по абсолютно различен начин. Но за това може да прочетете в сайта ми!
О.С. – Ами по принцип това е, че аз търся алтернативните неща и винаги някак си те ме намират. Винаги, това, което осъзнах в последно време е, че най-забраняваните неща и най-преследваните от закон по някакъв начин – преследвани като лекарства, като илачи, като растения – се оказа, че това са най-лечебните форми на растения, на храна или каквото и да било! Това, което най се забранява! А това, което най се рекламира, то общо взето не работи. Така че, това установих, видях. Обаче тази техника няма как да се спре разпространението ѝ. Че какъвто и закон да се опитат да приложат за терапевти, за това и онова, винаги има начин как да се покаже това нещо! На много пъти, на много хора съм го показвал, като казвам между 11 и 12 хиляди човека – това е без да включвам семинарите, които в началото наброяваха между 300 и 500 човека на семинар, които бяха най в началото – 2007 година! Така че, те са в пъти повече. Но съм се изненадвал и най-хубавото е, че аз съм изпитал удовлетворение от това, което правя, като го показвам! И им казвам, че те сами го могат това нещо, не съм аз човекът, който ги оправя, а просто самата техника работи!
Д. – Да! И аз държа винаги да покажа дори и на моите клиенти, че те не са зависими от терапевта!
О.С. – Да, точно така!
Д. – Ние можем да им съдействаме, ние можем да им помогнем, но в крайна сметка решението и действието е в техни ръце. И винаги и навсякъде те могат да научат още повече, да прилагат самостоятелно, поне да опитват, и да са независими! Да са свободни.
О.С. – Много е лесно първо да се отиде на терапевт, защото терапевтът насочва точно как. Да види първо ефекта върху него, защото човек винаги усеща в рамките на 3 до 5 минути ефекта, вижда проблема, който е имал, че му е изчезнал, и по този начин мозъкът му някак фотокопира, запаметява точно кое след кое следва и му е много лесно. Защото винаги човекът държи „изпит” на петата минута. Аз когато го правя, вече не казвам коя точка следва, а гледам как той по стъпките, по запаметяването, по което сме приложили, и виждам в 95% от случаите, че хората го правят вече чисто механично това нещо. Става им механично. И при 5 сесии ТЕС (пет кръга от потупвания по точките – бел. Д.Г.) те вече знаят ТЕС. Оттам нататък от човека зависи дали да продължи.
Д. – Да, един добър водещ в началото, винаги е добре. По-лесно е…
О.С. – По-лесно е, много е лесно!
Д. –… научава се как да оформи проблема като формулировка, как да го заяви, кои точки да потупа, а евентуално, ако има спънка, как да я отработи и нея, така че…
О.С. – Това е най-лесно, затова аз го сравнявам с това – все едно човек да не знае как се яде с лъжица и да дойде да си плати, за да му се покаже как точно! А ако му кажеш: „Хвани лъжицата и яж!“, то не е трудно да го направи, но човекът иска да види, иска да пипне, иска да се увери в това нещо. Затова и доста терапевти има вече, които показват как това нещо става. Доста видеоматериали има. Стари видеоматериали. Твои – сайтът ти е пълен с материали! Човек може само от интернет да се образова за това нещо и да го приложи.
Д. – Да. Но заповядайте и при нас! Ще ви научим най-добре, ха-ха-ха!
О.С. – Е, разбира се, че винаги има много тънкости, които са в дълбочина, и те не могат да бъдат…Те са като шамандури, които са потънали преди доста години, и те стоят долу на дъното, но малко или много, като при хомеопатията, на принципа на хомеопатията – първо започваш да работиш за стари проблеми, за да може шамандурите да излязат на повърхността и да бъдат премахнати. А терапевтът е човекът, който може да помогне в тази насока, защото на човек сам му е трудно да направи това, тази стъпка. Трябва много да чете, но ако чете… Който иска, намира! Това мога да кажа.
Д. – В интерес на истината, ние може да се шегуваме с това „елате при нас”, но когато имате по-сериозен проблем, за който ви е страх да пристъпите към самостоятелно разрешаване, наистина един по-опитен терапевт ще ви е от огромна полза. Ще ви съкрати много време, сили и излишни емоции! Защото тези техники, те са деликатни, те са достъпни до всеки, но понякога влизаме във… как да го кажа… в една тъмна стая, в която не знаем какво има – нашето подсъзнание. От там може да излезе нещо, което да не ни хареса! Ако усетите, че може да има такова нещо при вас, заповядайте! В момента терапевти има много. Аз не казвам: „Елате само при мен!“. Въпреки че бих била щастлива – обичам си работата, но имате избор в момента от стилове на работа, от терапевти. Кой ви е симпатичен, кой не ви е симпатичен… Намерете си вашия и се допитайте до него. Опитайте!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и очакваш ли още нещо от тази техника?
О.С. – Ми аз мога да кажа, че не само продължавам да работя с ТЕС, а и ще продължавам да работя, докато не излезе нещо, което е по-елементарно, по-лесно. Един вид аз обичам лесните неща. За мене може би сертификатите са такова голямо тесте дебело, но това е от всичките видове техники, на които съм бил, плащал семинари, това е най-бързо действаща и не съм видял по-ефективна от нея досега. Въпреки че всичките, които съм изкарал и на които съм бил, защото това са много сертификати, много различни дипломи, но толкова бърз резултат не съм виждал, както при ТЕС. Буквално в рамките на една до две минути, човекът получава облекчение и проблемът може да изчезне напълно, ако продължи да го прилага. По някой път на хора от години – по 7, по 10, по 20 години – проблем им изчезва и те казват, че това не е истина! Дори съм виждал хора, които се щипят да… не виждат, че това може да е реално! Мислят си, че е сън. Защото не може нещо, което го е носел 20 години като проблем, току-така да му изчезне! Но самият човек след това става фен на това, почва да го разпространява и така нататък.
Д. – Да, в момента, в който разбере, че наистина е възможно, става абсолютно заклет почитател на Техниката за емоционална свобода.
О.С. – Да, въпреки че аз ги предупреждавам! От едно семейство, на което аз помогнах на жената – първо диета ѝ направих, отслабна си, но: „Искам мъжът ми да дойде за диета”. Обаче тя ме предупреди: „Много те моля, недей да му казваш нищо за ТЕС, защото той ще ти се подиграва, той просто ще каже: „При какъв луд ме доведе…” – Казах – добре! Тогава правя диета, той ми сподели за един лек проблем пред жена си. И аз казвам: „Има една елементарна техника, с която можеш да се оправиш.“. Виждам жена му как отдалече прави някакви физиономии и така отстрани – да не му показвам това нещо. Но въпреки това казвам: „Малко смешно изглежда, но ако искаш, да опитаме!?“ – „Ами какво ме интересува, нали тук е жена ми, няма кой да ме гледа!” Добре! Помогна му на него това нещо в рамките на няколко минути. След това жена му ми се обажда и вика: „Ти какво направи с тоя човек, бе? Той когото срещне – познат, приятел, казва – дай сега да те лекувам тука, гледай …”. И човекът, който е невярващ, когато той вижда, че му е помогнало на него, и иска да помогне на другите! В началото, когато се захванете с тая техника и видите колко добре работи, вие ще искате до го приложите на много хора, за да се уверите още повече, че работи. Тогава обикаляте баба, дядо, роднини. И като го показвате първо и се изненадате от резултатите, тогава почвате и на други хора да го показвате. Почвате да споделяте във форуми, да давате. И по този начин става разпространението. Дай Боже един ден и в училища, и в детски градини да се преподава като алтернативно нещо.
Д. – Ох, много бих се радвала!
О.С. – Като час – един път в месеца да идва такъв лектор и да изнася лекции. Да казва. Само и само да не се забрави, защото много проблеми ще отпаднат. Много кабинети и много психолози по този начин няма да има чак толкова много работа за тях, въпреки че те си имат предостатъчно работа.
Д. – Не, то работа ще има, но няма да идват за такива, за елементарни случаи, които могат в рамките на 5, на 10 минути, час, да бъдат разрешени.
О.С. – Много средства, разбира се спестяват!
Д. – И тогава хората ще отиват наистина за сериозните неща. Те няма да изпадат в онези невротични състояния, пренапрежение ежедневно – така нареченият „бърнаут”. Те могат да си спестят всичко това!
О.С. – Разбира се!
Д. – Ето бяхме на… едно интервю имаме със зъболекар, където си спестяваме страха и можем да отидем спокойно на лекар да ни види, вместо да седим вкъщи с болката и да се страхуваме – ох, какво ли имам, какво ще стане!? Ами махни си страха с ТЕС и иди да те прегледат! Иди да видиш каква ти е обективната картина, обективното състояние!
О.С. – По някой път обаче ми е направило впечатление, че когато човек има сериозен проблем – примерно да речем проблем със зъба, някакъв гранулом или нещо друго, когато приложи ТЕС и му мине, задължително този човек трябва да отиде, нека да си направи снимка! Може да е нещо, да затъпи болката, а в същото време процесът да му работи някъде, да обърне внимание. Щом толкова дни го е боляло и му е минало, това не значи че – ох, мина ми! – всичко е наред. Нека да отиде и да провери. Винаги се съветвайте с лекари, винаги отидете, където ви трябва. Защото по някой път нещо може да затъпи болката и да стане по един или по друг начин, както дадох примера с гранулом, нещо, което може да стане по-сериозно. Затова потърсете винаги лекари, терапевти. Просто си помагайте по начин, по който да ви е добре! И ви кара да се чувствате добре.
Д. – Но и, уважаеми господа и дами лекари, медицински сестри и всякакъв друг персонал, който работи с хора интензивно, и за вас това е чудесно, защото можете да махнете стреса от твърде натоварената ви работа! Знаем, че не ви е лесно. И в промеждутъците преди или след работа вие също спокойно можете да приложите ТЕС, за да свалите напрежението, да свалите умората, да сте в по-добра кондиция. Знаем, че карате и нощни смени, това също не е лесно, обърнете се към Техниката за емоционална свобода! Научете я! Не се съмняваме, че за вас ще е изключително добро помощно средство. Към вашата практика. За вашите пациенти.
О.С. – Eлементарно е. Абсолютно! Да, така е. Защото съм бил, изнасял съм семинар на лекари в частен кабинет. Мисля, че бяха осем човека лекари. И тогава, след като завърши семинарът, казвам – показвайте го, давайте го. Те се смеят и казват: „Какви глупости говориш! Човекът, който е дошъл при нас, не е дошъл, за да му помогнем като терапевти, а е дошъл, за да си вземе хапчето. Така че хората, които идват при нас, идват за хапче, а ние може да си го правим това за наше знание и не мислим да го прилагаме.“. Не за друго, а защото хората ще ги помислят за нещо не добре! Нали, човекът идва за хапчета, а му показват някаква техника! Трудно е! Въпреки че моят лекар Атанас Гълъбов, хомеопат, от 95 година съм заедно с него и той ме е лекувал дълги години, хомеопатията приключи 2006 година в края. Подарих на моя хомеопат Атанас Гълъбов тази книга на Иван Петърнишки („Техника за емоционална свобода” – бел. Д.Г.) и казах: „Заповядай, аз ти подарявам тази книга, за да разбереш защо повече няма да идвам при теб! Просто тази техника работи.“. Той ми каза: „Даде ми идея!“ Оттогава аз, 2006 година, не съм отишъл повече при хомеопат. Но най-интересното, което стана – преди 3 или 4 години, когато моя клиентка, на която правих диета, ми каза: „ Знаеш ли, моят доктор Атанас Гълъбов не можа да ми помогне с хомеопатия и тогава ми показа това нещо.”. И аз казвам – ето, човекът е умен. Възприел е! Видял е, че не е помогнал на това момиче с хомеопатия, и е приложил ТЕС, с което е помогнал! И тогава видях, че този човек е от хората, които желаят да разпространят това нещо, когато разбира се чрез хомеопатията не става. Въпреки че всеки лекар казва, че няма как да не стане! Но понякога има нужда и от тази стъпка.
Д. – То понякога е и до човека, не до лекаря. Може и да е до конкретния случай, до конкретния момент.
О.С. – Да!
Д. – Така че, с колкото повече такива удобни и безлекарствени методи разполагаме, толкова по-голям е шансът ни да се справим с кой да е проблем човешки!
О.С. – Най-хубавото е, че няма да ни навреди, може само да ни помогне. Или ще ни помогне, или няма да ни навреди! Това е.
О.С. – ТЕС накратко е един вълшебен метод, който работи при 99% от хората. Защото действително има 1% от хората… в това число влиза и моята съпруга, че тя е някаква форма на специално „индиго“, което не мога да разбера. Опитвал съм 3-4 пъти да го прилагам на нея и съм се отказал, тъй като видях, че не работи. Въпреки че тя е опитвала за нея си да го прилага, не е проработило, не знам поради каква причина, но тя го е показвала на много хора, с които е работило. И казва: „На мен защо!?“. Има някакво обяснение, но то е дълга и широка тема защо. При нея има някакво прераждане, нещо е станало, така че заради това не работи при нея. Въпреки че много пъти и ти я покани. Аз съм се опитвал, да, 3 пъти, не се е получило, тя няма желание, няма да я караме на сила жената да опитва повече!
Д. – Аз тази тема съм засегнала. Обяснила съм в едно друго интервю, понеже там такъв въпрос ми зададоха, и съм отговорила. Така че, следете всичките ни интервюта и ще научите защо понякога не се получава ТЕС!
Кой беше ти преди ТЕС и кой си сега? Можеш ли да обясниш?
О.С. – Бях си Огнян Симеонов, диетолог, преди ТЕС и след ТЕС съм пак Огнян Симеонов, диетолог!
Д. – Непоклатим!? Ха-ха-ха! Но ако погледнеш в чисто човешки аспект?
О.С. – Ами ТЕС ти дава един инструмент, с който ти можеш да работиш. И този инструмент е… По принцип аз винаги, още в началото, когато започнах да ходя по семинари, това е като едно голямо гедоре което имам. Гедоре всеки знае какво е. Това е голям куфар с много интструменти и ако дадена гайка не можем да я отвъртим с даден ключ, взимаме следващия, който може. И аз реших да си напълня това гедоре с най-различни инструменти. Докато не се появи техниката ТЕС. Това е нещо като френския ключ – става за много инструменти. Така че този ключ обезсмисли всички останали. Въпреки това в гедорето стоят и другите техники, с които може да се помага. Но виждал съм хора, които обичат една техника. На едни ТЕС им харесва, на друг – друга техника. Много са техниките, които им показвам, и те си избират. Това е за мен, това не е за мен и така! Всеки трябва да има право на избор и да си избира по един или по друг начин нещо, което да му харесва на него.
Д. – Още повече, че ТЕС много добре се съчетава със всякакви други форми на терапия и видове техники.
О.С. – Разбира се! Както водата се съчетава с всичко.
Д. – Много добре се преплитат през самия ТЕС-процес!
О.С. – Да, да!
Д. – И се получава даже усилване на ефекта чрез Техниката за емоционална свобода.
О.С. – Да, разбира се.
Д. – Така че, окуражаваме ви – пробвайте, опитвайте! Наистина не е само ТЕС, но ние си я обичаме и има защо!
О.С. – Ми какво да те попитам? Ние много пъти сме си говорили много неща. Виждам, че имаш огромна практика вече като терапевт. Виждам колко щастие има в теб – грееш като работиш. Такива терапевти трябва да работят в България! А не такива, които правят кабинет заради това, че да вземат по един или по друг начин пари. Когато човек работи от сърцето си, хора идват непрекъснато, непрекъснато, непрекъснато, и той е удовлетворен. Както и аз съм удовлетворен от своята си работа. Навремето повече от… може би 2000 година е било, когато разбрах, че когато си намериш работа, която обичаш, няма да ти се наложи и ден да работиш. Това е нещо, което го има и в разни… тези, пожеланията за кафе – намери си такава работа. И аз съм от тези хора! Намерил съм си работа, която обичам, и по този начин не ми се налага да работя, защото аз работя за удоволствие, а това удоволствие ми носи и приход.
Д. – Та какво ме питаш? Ха-ха-ха!
О.С. – Ами по същия начин. Значи ти си щастлива от това. Няма какво да те питам. Единствено ако има какво да добавиш, ти самата можеш да кажеш!
Д. – Да, аз мога безкрайно много да говоря за ТЕС. Наистина съм щастлива от това да съм консултант, предимно с Техника за емоционална свобода и другите техники, които съм учила. И дотам вече съм работила, видяла как протичат при хората процесите, мисълта им емоциите, че съм стигнала… изкристализирала е при мен една моя си техника. Мой подход. И нещата стават още по…
О.С. – Лесно.
Д. – …качествено! Лесно стават, защото заобикаляме негативните емоции, заобикаляме тежките преживявания. И много деликатно, и много интересно се получава същевременно. Много занимателно е да се участва в един такъв процес.
О.С. – Точно така!
Д. – За мен е безкрайно вълшебство да погледна как при различния човек това протича, за да стигнем някъде назад във времето, където да открием къде е „заровена томахавката” да я извадим наяве, да осъзнаем какво значи това за нас и вече да получим добрия резултат. И да потече енергията на… дали ще е на изцеление, дали ще е на емоционален заряд, дали ще е просто на едно добро чувство, което ни е липсвало, на една пълнота, която ни е липсвала. И нещата стават добре тук и сега, веднага, на стола на клиента ми. А и за мен разбира се, като видя всичко това за пореден път. Едно удовлетворение и едно такова пиршество за моята душа.
О.С. – Да, най-хубавото е, че ти техниката си я направила така, както виждаш че работи лесно. Когато 2006 година излезе Техниката, тя беше много дълга за приложение и постепенно, постепенно се шлифоваха нещата. Отпаднаха доста от нещата, които се правят. А аз дори си я побългарих още повече. И в рамките на много кратко време отпаднаха много от точките, които може да се докосват – примерно с докосването на китката отпаднаха много точки от ръцете. Аз съм показвал на стари семинари от 2006 -7-8 година пръстите на ръцете. Много! В един момент може би ще дойде, в който само ще си помисляме за проблема, че трябва да правим техниката ТЕС, и също така минава!? Много случаи съм имал, примерно ако човек е в трамвай и му е трудно да го приложи – мислено да го приложи. Но от факта, че мисли че трябва да го приложи, му е минавало. Фактът за мисълта, която подготвя ума да мине през точките, и това също е невероятно.
Д. – Всъщност хората, които много са работили! Моят случай е такъв. Толкова е автоматизирано вече – изградени са новите невронни връзки, така че само като си помисля за – ето това ми е проблем, да кажем в момента, и в следващия момент вече все едно съм направила един час ТЕС! И веднага ми излиза отговорът – защо се чувствам така, какво значи това за мен – и го освобождавам. Тоест, няма нужда дори да потупам. Така че с повече практика нещата стават все по-лесно, все по-бързо и накрая, когато сме се свързали със себе си по най-добрия начин, необходимостта от техника отпада!
О.С. – Да, обаче аз сега искам да… като говори и се сещам за нещо. Когато дойде човек при мен и сподели проблема, някак си бързам да приложа ТЕС. Защото моето намерение да го оправя, някак си… може би гледам 3-4 минути напред във времето. Просто си представям човека, как от един намръщен се превръща в усмихнат. И това го виждам, понеже бързам да го приложа. Защото съм виждал много пъти в практиката ми, че преди да почна да прилагам, той трябва да ми обясни, да говори. И аз си казвам – хайде, кога ще свърши, за да му я приложа, за да му мине!? Той докато говори, докато говори започва болката да намалява. И когато си каже целия проблем, примерно преди да сме започнали Техниката, ако болката му е била от 0 до 10 (скала за измерване на силата на преживяването, където 10 е максималната стойност – бел. Д.) , тя вече му е намаляла на половината. Само фактът, че го разказва, само фактът, че си мисля, че сега ще му помогна след мъничко… Не мога да си го обясня! И също това, както съм го виждал, в стотици случаи съм го виждал такива.
Д. – Ами всъщност повечето хора боледуват и са зле, защото няма с кого да споделят. Няма къде да си излеят душата.
О.С. – Да, най-вероятно.
Д. – А ТЕС е един начин, дори сами със себе си да сме, да си разкажем и да потупаме по точките. С което още повече ускоряваме и улесняваме този процес на разтоварване на прекалено силния емоционален заряд, с който не можем да се справим. Когато имаш и подходящата публика, която да те слуша, подходящият специалист, става още по-добре. Така че, потупвайте, разкажете си какво ви тежи на душата, какво ви е симптоматиката и бъдете щастливи и здрави!
О.С. – И след това ще сте много щастливи, когато го приложите!
Д. – Да! Така че успех с прилагането на ТЕС! Учете, ние ще ви съдействаме. Ако имате въпроси, ще се радваме да отговаряме и на неговия сайт, и на моя сайт. Винаги ще откликнем.
Благодаря ти!
О.С. – Много се радвам!
Д. – Всичко добро ти желая! Ти имаш чудесна практика, развивай я!
Видео репортаж с няколко мига от представянето на ТЕС пред аудитория в събитието „Среща със себе си“.
На мен лично, още ми е топло от сълзите от радост, облекчение и вътрешно озарение с които най-накрая се прегърнахме с тази майка от кадрите…
Освен това имаше много нови лица, дошли за първи път да видят що е то енергийна психология и какви са тези техники ТЕС и Пренареждане на матрицата с ТЕС.
Отночало сдържани и скептични, много внимателно слушащи, няколко чифта очи непрекъснато меняха изражението си, докато зрителките ми постепенно преминавайки през различни състояния на ума и душата, накрая блестяха от сякаш още повече въпроси и любопитство. Мисля и от очарование от новия начин за свързване със себе си.
Вероятно се чудите как продължава историята? Ще ви разкажа сега!
Минахме през няколко етапа в процеса на изчистване на спомена. Изчистихме ужаса и гнева ѝ на майка, от безсърдечното отношение на лекарите, докато шият детето ѝ (ужасено детенце с увреждания, което не може да изкаже себе си вербално), докато всичко е в много кръв. Изчистихме и този образ на много кръв. Изчистихме вината, че тя се е спънала и паднала, докато сама е пренасяла детето по стълбите. Шока от точно този момент на стъписване от внезапното падане, заедно с детето. Изчистихме и спомена съхранен в рамото ѝ под формата на сковаване и силна болка при движение, най-вече при лягане и заспиване. Тя не успяваше да си движи ръката в сгънато положение по-високо от нивото на кръста, когато започнахме демонстрацията на ТЕС. Минахме и през други детайли от преживяването.
Крайният резултат бе – пълна подвижност на ръката без болка. Прощаване на себе си и приемане на случилото се. Едно дълбоко вътрешно усещане за спокойствие и мир. А както и самата майка каза:
Сега ми е толкова леко и сякаш отвътре душата ми свети.
Междувременно останалите участнички от публиката забелязаха, как детето в количката се успокои заедно с нея и притихна в сладък сън.
Разбира се, имаше сълзи на радост и облекчение, както в нейните очи, така и в очите на участничките в публиката.
Освен това както при всяка групова практика или демонстрация, когато публиката потупва заедно с нас (мен и някой желаещ) и останалите участници постгнаха своите резултати. Кой освободи негова вина, кой негова мъка… или просто се вдъхнови и съпреживя, от болката до вътрешното озарение, целия процес. Важното за мен е, че накрая всички бяха от притихнало усмихнати, приятно развълнувани до бъбриво щастливи, в това число и аз, разбира се!
Надявам се този кратък репортаж, да е стоплил и вашите души и да ви е заредил с още вдъхновение да използвате ТЕС, за да подобрите живота си в посоката, която ви е на сърце!
ШАТРА 41 бе мястото ми на тазгодишния фестивал на здравето и спорта в софийския Южния парк на Голямата поляна. А историите, са сесии, проведени с някой от участниците – гости в ШАТРА 41, които ме впечатлиха силно и сега споделям с вас.
Историите са доста заради многото интересни срещи, разговори и проведена работа в Шатрата, която ми бе любезно предоставена от домакините на това уникално събитие. ШАТРА 41 стана своеобразен център за активна работа, учене и практикуване на Техниките за емоционална свобода и Пренареждане на матрицата с ТЕС, които обичам, владея и предоставям като знание, опит и помощ обичайно на клиентите си, а сега и на гостите на събитието. Център за активно сътворяване на нова реалност – по-добра от дотогавашната. Това ми прозвуча достатъчно магично-приказно“шатра 41″, заради това така озаглавявам и по този начин отбелязвам специалността на това ценно за мен и участниците кътче от фестивала.
Беше много вълнуващо и в този цикъл от няколко истории се опитвам да предам атмосферата на съвместната ни работа с техниките от енергийната психология. А работа свършихме наистина много. Бе най-горещото време от лятото, точно в тези три фестивални дни, и повярвайте ми, не бе никак лесно едновременно да се справим и с това, и с вътрешните ни огньове. Но успяхме и аз поне съм много доволна. Предполагам, освен че ми бе изказано по десетки начини, че и участвалите отнесоха само положителни спомени и емоции със себе си.
Приятно съпреживяване на всяка една история от ШАТРА 41 и дано и вие успеете да се справите с някой свой вътрешен огън, четейки споделеното. Ако не, то винаги може да ме намерите в страниците на този сайт и посочените варианти за контакт.
Събрали сме се да работим с техниките от енергийната психология в група, на тема „Без болки и алергии”. Идват още двама, мои клиенти, с които сме имали прекрасни сесии. Единият от тях е тих млад мъж, още несигурен в употребата на ТЕС, но затова пък с чудесни резултати от съвместната ни работа. Всички в групата работят за болежки, само той за алергия. Изпитва запушване на носа с трудно дишане. Като го разпитвам още малко, се оказва, че преди е било по-тежко, а сега има това усещане само когато излиза навън. Започваме общото потупване, като всеки един от участниците държи на фокус собствения си проблем. Когато стигаме до първата проверка, мъжът с алергия докладва, че всъщност е много напрегнат в работата, заради шефа и, че:
Не мога да го дишам… но няма как да променя това, той ми е шеф!
Чудесно, много обичам такива заявления! Защо ли? Ами след малко ще разберете…
Продължаваме със следващата серия от потупвания, като се стремя да обхвана всички участници в групата с техните преживявания, осъзнавания и болежки. На следващата проверка, младият мъж, с алергията, казва:
Ами той е по-възрастен от мен, длъжен съм да го уважавам!
О, още по-добре! Натъквам се на още едно класическо клише-повод за проблеми.
Не е нещо ново, но дали си давате сметка как от сляпа лоялност към „по-големите”, някой за когото сме решили доброволно или по принуда, че е нещо повече от нас, спираме да мислим и започваме автоматично да се подчиняваме? Да, при доста хора го има, включително и при мен го имаше, но хубавата новина, както винаги е, че с ТЕС можем да променим автоматизма и отново да включим трезвия разум. Да започнем отново да преценяваме дали някой наистина е „по-голям” от нас, което автоматично да означава, че той е по-прав, по-добър, по-силен, по-умен, по-можещ, по-знаещ, по-способен, по-красив, по-здрав и т.н., или не. Иначе казано връщаме свободата на собствената си преценка от позицията на уважаващи себе си достатъчно големи хора, които да решат на кого, за какво и доколко да се доверят.
Когато изтупахме и тази серия от убеждения, емоции и физически усещания в групата, пак попитах човека, какво мисли и чувства сега.
Знаете ли каква беше реакцията му? Една спокойна и широка усмивка и заявлението:
Какво, като е по-възрастен, това не означава, че е прав! Всъщност, неговото мнение не ме касае, аз добре си върша работата и той го знае.
Как мислите, какво стана с алергията му?
Ами нямаше я! Заяви, че диша свободно, че нищо не го притеснява и това е минало. Че се чувства свободен да има собствена преценка и да постъпва според нея. Като тук не говорим за своеволничене или поведение в нечий ущърб, а просто за върнато усещане за стойност, за пълноценност, здраво самочувствие.
Е, сега разбрахте ли, защо толкова обичам изрази като „Няма как да променя това, той ми е шеф!”, особено когато работя с методите на енергийната психология!?
А вие по отношение на кого правите такова и подобни заявления? Как мислите се отразява това на вашето здраве? И още един въпрос – вие към какво, пардон, кого сте алергични? Кого/какво не можете да понасяте? И от кога сте така? А до кога смятате да търпите това положение?
Ако вече сте решили да се справите, браво на вас! Нали разбрахте и как още може да стане това?
Освободете се от алергията си, дишайте отново с пълни гърди! Живот За На Пред На Ли!?
С това цикълът от истории от фестивалните ни дни в ШАТРА 41 приключва.
До нови срещи приятели на ТЕС и енергийната психология!
Не се колебайте да ми пишете, за да се похвалите с вашите резултати от работа с ТЕС или Пренареждане на матрицата с ТЕС.
